Иск за неустойка по договор

В случай на неизпълнение по двустранен договор, изправната страна може да предяви иск за неустойка по договор.

Съгласно легалното определение неустойката обезпечава изпълнение на задължение, която се реализира чрез предявяване на съдебен иск за неустойка, в случай, че е уговорена между страните.

Често пъти рисковете от неизпълнение на договор са сериозни, поради което е нужно страните да гарантират изпълнение на договора чрез т.нар. неустойка.

Същността и правният режим на неустойката са уредени в ЗЗД – чл. 92 и Търговския закон (ТЗ) – чл. 309.

Според чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение на вредите от неизпълнението без да е необходимо да се доказва настъпването и размерът им.

Включвайки клауза за неустойка в договора, страните предварително се съгласяват, че в случай на неизпълнение на договора, поради виновно поведение на неизправната страна

В този случай тя дължи на изправната обезщетение, което по размер не е задължително да съответства на реално претърпените от изправната страна вреди.

Поради разнородния характер на задълженията, чието изпълнение неустойката обезпечава

В теорията, в съдебната и арбитражна практика липсват критерии за прекомерност по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.

В някои хипотези като критерий за прекомерност се определя съотношението на неустойката с претърпените от кредитора вреди

В други случаи съотношението й е с размера на основното задължение, чието изпълнение тя обезпечава.

Същност на уговорена неустойка по договор

Неустойката представлява предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на едно задължение.

Възможно е неустойката да надхвърля размера на претърпените поради неизпълнението вреди. В определени рамки законът допуска това.

Тогава освен всичко останало, неустойката изпълнява и ролята на санкция – наказва неизправната страна за това, че виновно не е изпълнила задълженията си по договора.

Когато се прекрачат границите, се навлиза към неоснователното обогатяване на изправната страна за сметка на длъжника.

Затова в закона е въведено понятието прекомерност на неустойката и е дадена възможност на длъжника да иска от съда намаляване на неустойката поради прекомерност (чл. 92, ал. 2 от ЗЗД).

Законът не установява и не може да установи границата, над която уговорената неустойка се оценява като прекомерна, това е въпрос на съдебна практика.

ВАЖНО : Неустойката следва да бъде задължително уговорена между страните.

Вредите от неустойката не се доказват в съдебния процес, ако е налична в договора като размер.

В случай, че вредите са на по-голяма стойност от неустойката е допустимо да се претендират по общия ред.

Все пак неустойката не е средство за облагодетелстване на кредитора, а за обезщетяването му.

Поради това, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът има право да намали нейния размер по искане на длъжника.

Това правило, обаче, не се отнася за неустойки, уговорени по търговска сделка – когато и двете страни са търговци.

В Тълкувателни решения, неустойката по търговска сделка може да бъде ограничена.

Основна задача на неустойката е да стимулира страните по облигационното правоотношение към точно изпълнение на поетите с договора задължения.

Изхождайки от икономическата логика, стояща зад този институт, можем да обобщим, че неустойката изпълнява няколко основни функции – обезпечителна.

Обезпечителната функция на неустойката е гаранция че неустойката ще гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения.

Особености на неустойката

С помощта на съдебен процес, пострадалия може да защити правата си, чрез искове за неизпълнение.

Важен момент с оглед гарантиране интересите на страните по време на изпълнение на договора, както и с оглед обезщетяване на вредите поради неизпълнение, е прецизното формулиране на клаузите за неустойка  в договора.

В зависимост от видовете неизпълнение страните могат да предвидят различни видове неустойки – компенсаторна неустойка (при пълно неизпълнение на задължението), мораторна неустойка (за забава – закъснение в изпълнението по отношение на неговите срокове), неустойка за лошо, за частично или за друго неточно изпълнение.

В един и същи договор могат да се уговорят всички видове неустойки, но при неизпълнение не могат да се търсят едновременно, тъй като в някои случаи се изключват или „поглъщат”.

Така не може да се търси неустойка за забава, ако е настъпило пълно неизпълнение, за което в договора е предвидена неустойка.

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg