Поставяне под запрещение
Често пъти поради наличие на основателна в закона за лицата и семейството причина се налага лица да бъдат поставяни под запрещение.
В зависимост от неговото здравословно състояние, едно лице може да бъде поставено под пълно или под ограничено запрещение.
Според закона под пълно запрещение се поставят лицата, които страдат от слабоумие или душевна болест и състоянието на които води до пълна или частична невъзможност да разбират своите интереси и да се грижат за своите работи.
За да бъде настанено едно лице с психични проблеми в лечебно заведение, се изисква неговото информирано съгласие.
В случаите, когато лицето е поставено под ограничено запрещение, съгласието се дава от лицето и от попечителя едновременно, а ако лицето е поставено под пълно запрещение – само от настойника.
Лицето може да бъде настанено в лечебно заведение и без съгласието му, по реда на Закона за здравето, като в този случай информираното съгласие се дава от определено от съда лице от близките само за конкретния случай.
Лицата с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. С оглед на сложността ще изясним казуса с двете форми, а имено :
- Пълно запретените се приравняват малолетните лица (на възраст до 14 г.) и се представляват от настойник.
- Ограничено запретени се представляват от попечител;
Процедура за поставяне под запрещение
Според закона под пълно запрещение се поставят лицата, които страдат от слабоумие или душевна болест /медицински критерий/ и състоянието на които води до пълна, частична невъзможност да разбират своите интереси и да се грижат за своите работи.
Лицата с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за
да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Под „слабоумие“ се разбира психично заболяване, при което са нарушени интелектът
Това е крайна мярка за ограничаване дееспособността на едно лице да извършва валидни действия и упражнява самостоятелно предоставените му права и правни възможности.
Процедурата започва с подаване на искова молба до съответния окръжен съд по адрес
на лицето, за което се иска поставяне под запрещение.
Исковата молба може да се подаде от съпруг, от близки роднини, от прокурора и от
всеки, който има правен интерес от това. Участието на прокурор е задължително.
Ответник по иска е лицето, което ще се поставя под запрещение.
Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако се налага, се довежда принудително.
Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
Когато се касае за ограничено запретените лица, които се приравняват на непълнолетни лица.
До ограничаване чрез запрещение се прибягва, когато болестното състояние и последиците от него не са краткотрайни, няма изгледи сравнително бързо да преминат.
Това става със задължителното съгласие на назначеният попечител.
Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки.
Съдът назначава и изслушва съдебно-психиатрична експертиза, като становището на експерта е решаващо за изхода на делото.
След влизане в сила на решението, то се изпраща на органа по настойничество и попечителство, който е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
Според разпоредбите в Закона за лицата и семейството под пълно запрещение се поставят лица, които страдат от слабоумие или душевна болест /медицински аспект.
Това състоянието води до пълна или частична невъзможност да разбират своите интереси се грижат за своите нужди.
Най-често това са лица, страдащи от различни заболявания.
Ако обаче тези лица, който не страдат от сериозни заболявания, психически отклонения и болести, не следва да бъдат поставяни под пълно запрещение.
В случай, че не страдат от тежки психически и медицински заболявания се назначава поставяне под ограничено запрещение, в съответствие с тяхното здравословно състояние и възможности.
Съдебно дело запрещение
До постановяване и ограничаване на лица чрез запрещение се прибягва, когато тяхното здравословно състояние е чувствително влошено.
От това могат да настъпят негативни последиците от него и околните.
Тези последици не са временни и не следва да бъдат преодолени.
Самата процедура по постановяване и ограничаване на лица чрез запрещение е съдебно производство.
В него се представят множество документи и доказателства, заедно с участие на прокурор и разпит на свидетелите.
Окръженият съд е длъжен да назначи съдебно психиатрична експертиза, въз основа на което назначен специалист – психиатър.
Той следва да даде становище на медицински въпроси относно психиатричното състояние на лицето, чието запрещение се иска.
Вследствие назначената медицинска експертиза, следва да бъде даден отговори на медицински въпроси.
Част от тях са въпроси за дали лицето разбира своите постъпки и може да се грижи за себе си.
В случай,че лицата, които следва да бъдат ограничено или пълно запрещение се нуждаят от лечение.
Тези лица следва да се настаняват при определен ред в болнично заведение.
Тези заведения обслужват в съответствие с правилата на Закона за здравето.
За допълнителна информация и ред за поставяне на едно лице под запрещение, се обърнете тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg
Какво значи “поставяне под запрещение”?
Тази мярка се налага от компетентен съд. Тя лишава лицето от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на друг. Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни лица
Кога се поставя лице под запрещение ?
Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни лица, които отговарят на две условия: А/ да е налице болестно състояние – то трябва да засяга интелекта, психиката и волята; Б/ страдащият от болестно състояние да не разбира значението на постъпките си – лицето има намалена възможност да се грижи за своя начин на живот.
Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Вторият вид - пълнолетни с горните заболявания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Има ли особености при поставяне под запрещение ?
До запрещение се прибягва, когато тези състояния не са краткотрайни и няма изгледи да преминат. Например употребата на наркотици, травми, халюцинации не са причина за поставянето на едно лице под запрещение. Пълнолетните лица могат да бъдат поставяни под пълно или под ограничено запрещение. Непълнолетните могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение.
Кой може да бъде назначен за настойник/попечител ?
Съпругът или родителите са по право настойници или попечители на поставеното под запрещение лице. Ако последното е настанено в лечебно заведение, управителят е настойник или попечител. При основание за промяна на вида на запрещението или за прекратяването му, съдът може да бъде сезиран от тези лица. Искане за отмяна на запрещение може да бъде подадено и от запретнатото лице.
Какви са задълженията настойник или попечител ?
Настойникът и попечителят са длъжни да се грижат за запретения, да управляват имуществото му, да го представляват пред трети лица. За теглене на суми подават молба до районния съд за разрешение.
Кой може да бъде поставен под запрещение ?
Под запрещение могат да бъдат поставяни както непълнолетни, така и пълнолетни лица.
Непълнолетните се поставят само под пълно запрещение, докато пълнолетните могат да бъдат поставени както под пълно, така и под ограничено запрещение.
При какви условия се поставят под запрещение лицата ?
Условията за поставяне под запрещение са две :
А/ медицински критерий – да е налице болестно състояние на лицето, което да засяга интелекта, психиката и волята;
Б/ юридически критерий – това болестно състояние да се е отразило върху възможността на лицето да осъзнава действията и волеизявленията си.
Кои заболявания са основание за поставяне под запрещение ?
В закона са посочени изчерпателно две групи заболявания:
1. Слабоумие – това е вродено психическо заболяване, при което са възможни различни степени на умствено недоразвитие- идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения.
2.Душевна болест (психопатия) – това са придобити психически заболявания – шизофрения, епилепсия и др.
Всички други медицински заболявания, болести, както и физически недостатъци не са основание за поставяне под запрещение.