Публикации

Констативен нотариален акт

Всеки добър адвокат по имотни дела, ще Ви каже, че собствеността се доказва с необходимите писмени документи. Това са констативен нотариален акт, съдебни решения, административни актове и др.

Констативният нотариален акт е изключително разпространена форма за признаване на право на собственост въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания, като в закона са предвидени две хипотези:

по ал.1) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства и

по ал.2) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка.

В практиката на съдилищата до постановяване на посоченото тълкувателно решение съществуваше противоречие относно материалната доказателствена сила на същия.

Тълкувателното решение уреди несъответствието в практиката като установи, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие.

От този особен предмет на констативния нотариален акт, а именно самото право на собственост, следват и особеностите в издаването и правните му последици.

В съвременната практика на адвокатите съществуват ситуации, при които собствениците или техните наследници на недвижими имотиж се установяват след много години.

Всъщност те не разполагат с всички необходими документи за собственост или не могат да представят нито един от гореизброените документи за собственост върху имотите си. В този случай, следва да се консултирате с адвокат или т.нар. имотен адвокат, който ще Ви съдейства да бъде подготвена цялата писмена документация за да бъде издаден констативен нотариален акт. В конкретния случай, самият нотариус ще се произнесе относно Вашето право за съответния недвижим имот. Това става дори и да не разполагате с документи за собственост.издаване Констативен нотариален акт по документи, Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка

Ангажирайки адвокат недвижими имоти, следва да се уговорите с него за  всички възможности, който имате, а именно:

  1. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт пред нотариус в населеното място въз основа на представените писмени доказателства.
  2. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт въз основа на т.нар. „обстоятелствена проверка“. Ситуация, в която не разполагате с всички необходими документи, поради някаква причина. Адвокат ще Ви помогне да си набавите за бъдещото придобиване на недвижимите имоти.

Процедура по издаване на издаване Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка

Вашият адвокат ще Ви каже, че в производството по издаване на констативен нотариален акт, нотариусът следва да извърши внимателно пълна и детайлна проверка. Тя се отнася до Вашето право на собственост след като разгледа представените му писмени документи. След като установи, че всичко е наред, Нотариусът издава констативен нотариален акт, който отговаря на условия, посочени в закона. Това е вариант, в който Нотариалният акт се издава при частична липса на годни писмени доказателства. Или пък, когато наличните не са достатъчни за  удостоверяване правото на собственост върху имота.

Като адвокат по недвижими имоти Ви указвам, че основната цел на това удостоверяване пред нотариус е да се установи основанието за придобиване на собствеността върху конкретния недвижим имот, вследствие на изтекла придобивна давност. Т.е. ако в продължение на поне 5 години върху имота е била упражнявана фактическа власт, дали лично, или чрез някой друг, то Вие имате правно основание за издаването Ви на такъв вид нотариален акт. Основни моменти са да сте владяло имота в продължение на 5 и повече години и да не сте знаели, че е собственост на някой друг. В този случай можете при определени условия да придобиете имота на основание изтекла придобивна давност.

Втората хипотеза е за период от 10 и повече години упражняване на власт върху съответния имот. Можете да придобиете, дори и да не притежавате правно основание за това. И дори и да сте недобросъвестен владелец, знаейки, че някой друг е собственик. Затова именно тук ще Ви кажа, че можете да станете собственик чрез т.нар. констативен нотариален акт.  За целта е нужно да имате свидетели, който ще потвърдят пред нотариуса фактите, описани в констативния нотариален акт. Това се налага,  за  да станете вие собственик на имота.

Свържете се с нас за повече подробности

Има случаи, в които съответният Нотариус откаже да Ви издаде нотариален акт и прецени, че представените пред него писмени документи и свидетелски показания са недостатъчни за издаването на Констативен нотариален акт.

Ние ще Ви помогнем да се справите с този проблем. За целта се обърнете към нас на следните телефони: 02 /858 -10-25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg

Пълномощно кола в чужбина 

Често пъти клиентите ни питат как да изготвят двуезично писмено пълномощно кола в чужбина. Някои клиенти имат доста служебни коли, които понякога се налага да пътуват в чужбина. Затова са им необходим правни услуги и двуезично пълномощно кола в чужбина. Основното което трябва да знаете и имате в предвид е следното:пълномощно кола в чужбина

  • Самото писмено пълномощно не е нужно да се заверява нотариално. Това е в случай че служебният автомобил ще се движи само на територията на страната.
  • Абсолютно задължителна е нотариална заверка пред Нотариус, ако служебният или личният  автомобил ще пътува в чужда държава. Най-вече Турция и Република Сърбия.
  • Ако имате издадено пълномощно с право на преупълномощаване на трети човек, например автомобила е лизингов или е собственост на трети лица.

Как да получите пълномощно кола в чужбина

Попитайте Вашето лизинговото дружество да Ви издаде писмено  пълномощно за МПС за движение в чужбина. Трябва да е от името на управителя с права да преупълномощава. Издаденото Ви от страна на лизинговото дружество писмено пълномощно кола в чужбина следва задължително да е нотариално заверено.

Можем да съдействаме, в случай че се наложи служител от фирмата, където работите да бъде спешно командирован по работа в чужбина. Ако е със служебен автомобил, следва да спазите отново всички горепосочени условия.

Ако желаете да направим всичко това вместо Вас, се обърнете към нас. Ние като адвокат по граждански и международни дела ще поемем  цялата дейност. В този случай управителят на фирмата, където работите трябва да преупълномощи с нотариална заверка Вас като служителя, който командирова .

В самото писмено пълномощно за автомобил в чужбина Ви молим да цитирате изходящ номер, дата и се описват всички данни от пълномощното, което е издадено от лизингодателя.

За повече информация и справки, моля да се обърнете към нас като адвокат по търговски и граждански дела на следните телефони + 359 2 858 10 25 или mail info@lawyer-bulgaria.bg

 

Дела по регламенти ЕС

Често пъти нашите клиенти търсят правни услуги като адвокат регламенти на ЕС, относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Съгласно чл. 288 от подписаният Договор за функциониране на Европейския съюз, „Правният регламент е акт с общо приложени. По своята правна същност, той е абсолютно задължителен в своята цялост за всички държави -членки на ЕС. Същият този Регламент на ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държави-членки.“

Регламентът на ЕС съдържа важни и задължителни, както за държавите-членки принципи и правни норми както за техните физически и юридически лица.

Регламентът на  ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държавите-членки, което означава, че той е задължителен за тях и не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Особености на Директивите в Европейския съюз

Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на определен резултат в отделните държавите-членки до които е адресиран.

Директивата  поставя на националните власти редица възможности при избор на форма, средствата и условията за постигане на съответният резултат.“

За разлика от регламента директивата не се прилага пряко, тъй като адресати на директивата са единствено държавите-членки, а не и техните граждани. В определен период от време след приемане на директивата, държавите от своя страна са длъжни да приемат вътрешен акт, с който да се постигнат поставените от директивата цели.

Т.е. държавите са свободни да изберат какъв акт ще приемат, но той трябва да е изпълнен с такова съдържание, което е в състояние да гарантира постигане на зададения от директивата резултат.

Очевидно е, че разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

Самата директива засяга отделните граждани, които са зависими от действията на държавните органи. Въпросът с правата, които ни предоставя директивите, когато държавата не спази срока за въвеждането на разпоредбите от директивата във вътрешното законодателство или ги въведе погрешно и неправилно е много основателен.

Основният Регламент, който урежда тези въпроси е Регламент (ЕС) 1215/2012. Той заменя досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:

  • Регламент (ЕС)1215/2012 (отменящ Регламент (ЕО) 44/2001). Прилага се в случаите, когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС. Също и във Великобритания и Ирландия. Дания, която не беше обхваната от отменения Регламент, прие прилагането на новия Регламент 1215/2012;
  • Брюкселска конвенция от 1968, чиито норми се възприемат в Регламент (ЕО) 44/2001 и понастоящем в Регламент 1215/2012 на ЕС. Конвенцията остава в сила и се прилага паралелно с горепосочения регламент. Това става в случаите, когато субект по правоотношението е със седалище или местожителство в държава-членка, която изрично е изключила приложението на Регламента на ЕС;
  • Луганска конвенция от 2007г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
  • Хагска конвенция от 2005 г. Отнася се изключтелно до споразуменията между страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 г. Конвенцията беше подписана от страните-членки на ЕС с изключение на Дания. В това число и от САЩ и към нея се присъедини и Мексико, но тя остана нератифицирана.адвокат регламенти на ЕС

Как се определя кой съд е компетентен да разгледа спора?

Компететният съдебен орган при дела с международен елемент се определя по общите правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна. Това става по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока. Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001. Включително тези относно определянето на компетентния съд като остав следното правило. Това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

В случаите на дела във връзка с договор: остава в сила специалната подсъдност. Компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение на договорното задължение (нов чл. 7, б. „а”). Под място на изпълнение в случаите на договори за покупко-продажба новият регламент, така както и старият, разбира мястото където са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Когато се касае до услуги – мястото, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Компететният съд при дела с международен елемент-определя се по избор на страните

Това правило е въведено по сходен начин от всички международни актове. В нарочната Хагска ковенция от 2005 г., която след искане за одобрение от страна на Съвета на Европейския съюз на 10 октомври 2014 г. и последвалата резолюция на Европейския парламент на 25 ноември беше утвърдена и приета. С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.

При Регламент (ЕС) Нр.1215/1212 на ЕС материалният обхват на Конвенцията е по-ограничен. Той изключва дела, свързани с потребителски, трудови дела. Приложното поле на конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси. Изключение са случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията. Както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава. Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното ѝ поле. Основното изискване е това да бъде направено по ясен и изчерпателен начин.

Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност. Тя е валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго. Конвенцията стига и по-далеч. Дава възможност на присъединилите се държави да ограничат приложението ѝ и да оправомощят националните си съдилища да отхвърлят спор, когато избраната държавата няма никаква връзка със страните или със спора.

В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?

Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин. Трябва той да позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма. Може и чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията. В това число и чрез факс и електронна поща. В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012 оставя в действие нормите на отменения Регламент 44/2001 по отношение и на формата на избор. Но е по-обстоен. Той определя за валидна не само писмената форма, но и всяко устно споразумение. Важно е в последствие то да е било писмено потвърдено. Също и да е направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните. Или да е във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават.

В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път. Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика. Това се налага, за да може да се гарантира еднакво тълкуване. И то не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения. Логиката и все по-улесненото придвижване на стоки и услуги, както и вече утвърденото място на елетронните средства за комуникация в международния икономически оборот налагат мнението, че практиката трябва да се произнесе в полза на електронните споразуменията.

Промени, въведени от новия Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕСПОКУПКА НЕДВИЖИМ ИМОТ

Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС. Това значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено. Новата норма предвижда, че  „съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд или друг орган по инициатива на заинтересуваната страна, както беше до този момент в Регламент (ЕО) 44/2001.

От този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение. То трябва да е съпроводено с кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).

Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове. Както и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.

Свържете се с нас за адвокат регламенти на ЕС

Връчването на документи  по надлежния ред е съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. ввввввРегламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001 и включително тези относно определянето на компетентния съд като оставя правилото: че това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

За повече информация и допълнителни въпроси, моля обадете се на следният телефон + 359 2 858 10 25 или оставете съобщение на info@lawyer-bulgaria.bg

Делба на наследствени имоти

Наследствени имоти и земя

Адвокат наследствени дялове и наследствени дела

Съдебната практика по дела за съдебна или доброволна делба на недвижими имоти е доста противоречива. Като адвокати по имотни дела отчитаме конкретната специфика на разделянето на наследствени имоти и земя.

Често пъти се свързват с нас хора от малките населени места, които заедно с други хора са наследници на земя. Питат ни за различните трудности при разпределението на отделните имоти, които срещат помежду си.

Причината за това е, че при наследяване на земеделска земя, често пъти поради големия брой наследници, земеделската земя се притежава в идеални части от няколко сънаследника в рода. Дали поради възрастовите различия или заради стари кавги и разправии, повечето от тях са на коренно противоположни позиции. Те не могат да постигнат консенсус, дори ако това би довело до запазване на нормалните отношения между тях.

Повечето добри адвокати, специалисти по наследствени имоти и земя знаят, че делбата им е доста сложно занимание. Тя често пъти е свързана с трудни преговори между роднини. В частната практика се срещат ситуации, в които дори семейства не общуват поради липса на разбирателство относно земеделските земи и наследствени имоти, останали след смъртта на наследодателят им.

От една страна, съсобствеността създадена и обусловена от кончината на техен наследодател поражда нуждата от общо решение на проблема. От друга страна, законът ограничава и създава условия за неделимост на земеделски имоти.

Правилото гласи, че земеделски земи и ниви с площ под 3 (три) декара например са неделими. За останалите категории земя, се предвиждат допълнителни, различни изисквания за неделимост и т.н.

В такива ситуации е необходима намесата на добър адвокат, занимаващ се с делба на наследствени имоти и земя. Той би могъл да Ви помогне проблемът да се разреши, съдействайки за намирането на най-правилното решение.

В повечето случаи, законът ясно и точно дефинира особеностите на този вид проблеми, поради което се налага да се намери ясно и точно решение на всеки конкретен казус.

А наследствени казуси и спорове с наследствени имоти и земя в България са страшно много. Особено за последните двадесет години. Затова преди да се пристъпи към разговори и преговори, като опитен юрист, съветвам клиентите си за намиране на подходящо решение на въпроса. Добре е да се извадят и подготвят всички актуални документи за това.

Документи, необходими за съдебна делба пред съд

В повечето случаи, най-необходимите документи за делба на наследствени имоти и земя са следните:

  •  данъчна оценка на имота;
  •  скица проект за делбата;
  •  удостоверение за наследници /ако е необходимо/;
  •  нотариален акт за собственост на сънаследниците;
  •  договора за делба / респ. протокол за бъдещата делба/.

Нашата дейност като адвокати по имотни и наследствени дела е да намерим адекватно решение на проблема. Прилагането на законовите норми зависи до голяма степен от техническата възможност на самите имоти, както и от готовността и желанието на сънаследителите да постигнат решение, с което да ликвидират идеалната си съсобственост, превръщайки я в реална, като в отговор на това си свое решение ще получат реални обособени части.

Изхождайки от практиката си досега, бихме Ви предложили най-чистия вариант за решение на проблемите. А именно – трансформиране на идеалните части в реални имоти.

За съжаление обаче, това не винаги е възможно. Въпреки това, ние считаме, че това е най-лесният и най-бързият начин да се постигне желания резултат. Това е идеално решение и съответно възможност за икономическо реализиране на тези наследствени имоти и земи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА 

Доброволната делба е възможна, само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по чл.19 от ЗУТ, а именно:

  • наследствени имоти и земя, имотна делба, съдебна делба, доброволна делбаза градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
  • курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
  • във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност;
  • села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
  • при специфични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
  • села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

Консултацията с адвокат във връзка с делбата на наследствени имоти и земя ще Ви помогне за решаването на проблема. Делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5. Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството. Съгласно него не се допуска разделянето на:

  •  ниви на части по-малки от 3 декара;
  •  ливади на части по-малки от 2 декара;
  •  лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар.

Изготвяне на договор за доброволна делба?

При прехвърлянето на имоти и с оглед намирането на качествено решение на един проблем, съделителите лесно могат да заверят един договор за доброволна делба. Това може да се направи при който и да е нотариус в страната. Така те могат да впишат извършената доброволна делба в местната служба по Вписванията.

По този начин ликвидират идеалната съсобственост на рода и получават имоти с реални граници. Затова като адвокати по имотни и наследствени дела, ние подготвяме доста документи свързани с процедурата. Ще осъществим внимателна подготовка и правен преглед на всички писмени документи, решения на поземлени комисии, завещания, актове за общинска собственост, сервитутни права и др.

В конкретния случай, преди да се пристъпи към подялба на отделните видове земеделски и горски имоти, следва да се съобрази и правилото, че отделните земеделски земи имат различна категоризация.

Тя се определя от нейната плодородност при неполивни условия. Разбира се, важна е и отдалечеността и разположението на земята от центъра на най-близкото населено място. Трябва да отбележим, че делба може да се извърши, както след смъртта на наследодателя, така и приживе на същия. Това се прави чрез посочените способи:

  • или чрез делба – дарение (с нотариален акт);
  • или чрез делба – завещание (чрез нотариално или саморъчно завещание).

Съдебна делба на наследствени имоти и земя

Вторият вариант е т.нар. съдебна делба, но веднага следва да подчертая, че това е способ, който отнема време и излиза по-скъпо за съделителите. Към него се пристъпва когато съществуват непреодолими противоречия за разделение на имотите или когато съществуват други особености – избягване на териториалната или регионална ограниченост. Спазва се отново крайната цел – на всеки наследник да се възложи по един имот.

Съдебната делба е самостоятелно производство пред съд, което според нас като адвокати по наследствени дела минава на две фази. Тя приключва с разделяне на имотите между отделните сънаследници или т.нар. съделители. Има за цел да даде на всеки равен дял. В случаите когато имотът е неподеляем, било поради естеството на своята площ или поради други причини, то той се изнася на публична продан. Получената сума пари за него се разпределя по-равно между сънаследниците.

При действието на няколко закона за регулиране на настоящата правна материя, в частност ЗСПЗЗ, Закон за Собствеността, Закон за горите, Закон за защитените територии, Закон за устройство на територията и др. се допуска и решение на проблема с неделимостта на неподеляемите недвижими имоти.

Разбира се, веднага възниква въпросът, може ли един съсобственик да продаде своята идеална част от земеделски неурегулиран поземлен имот на трети лица, ако останалите съсобственици не са успели да стигнат до конкретна договорка за сключването на Договор за Доброволна делба или не приемат жребия, като вариант за това? Отговорът на този въпрос е : „Да, може, но при строго спазване на законите и правилата за това“.

Най-важното условие в този случай е съблюдаването на изискванията на чл.33 от Закон за собствеността, а именно – „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение“.

Когато делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, докато не приключи проданта, съсобствеността не е прекратена, поради което и в тази хипотеза ще са приложими разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС – при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.

Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. 

Защо е важно да знаете това?

Винаги указваме на нашите клиенти, че ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът пред съд в този случай трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Ако съсобственикът не плати дължимата сума в предвидения по закон срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Нашият съвет е самата Декларация по чл. 33 ЗС да се завери от Нотариус. В нея да фигурира ясно и точно цената, на която е била предложена земеделската земя за продажба.

В противен случай, тази сделка е лесно оборима и при възражение на някой от сънаследниците лесно би могла да бъде оспорена пред съд.

Лесно решение на проблема според нас при т.нар. неделимост на един земеделски имот е предложението на единия сънаследник към друг да изкупи неговия дял.

В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, с които да бъде решен този проблем. За повече информация, моля обърнете се към кантората.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост на земеделски неурегулирани имоти. Международна правна кантора „Д. Владимиров и Партньори“ :Teл.: +359 2 858 10 25 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg