Публикации

ПРИДОБИВАНЕ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и собствености по време на брак.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Практиката на съдилищата съдържа множествени казуси, в цялата материя, обхващаща както придобиването на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод. Множество съдебни решения в районните съдилища, утвърждават устойчивата съдебна практика по казуса както и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижимо имущество, придобито по време на брака.

В същото време, законът (СК) в чл. 19,ал.1 (СК) изрично посочва, че  „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Именно тук се стига до основното правило за придобиването на имущество като се насочва понятието „съвместен принос“. Същевременно дефиницията на това понятие насочва към определението което е записано в Семейнияткодекс, а именно, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“.

Разбира се, това понятие подлежи на доказва и съответно лесно би могло да бъде оспорено до доказване на противното. Принципът тук е, че всеки един от двамата съпрузи  може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака, а дали такова основание е налице го преценява Районният съд.

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ *(СИО)

Всяко общо правило на съпружеската имуществена общност има и няколко изключения. Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

Детайлно определение на въпроса дава разпоредбата на чл. 20СК.  С аргумент за противното в хипотезата, в която вещите и имуществените (вещни) права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество. Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака. Законът нарича това „пълна трансформация“ на имуществото

При частичното преобразуване, уредено във алинея 2 на чл.21 СК, страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

 СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ПО СК

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време. Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с другият съпруг в режима на имуществената общност.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства – валидни писмени документи, така и свидетелски показания.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата, но това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност, както и доходите получени от страните. Не е от съществено значение, но е добре, ако определена сума, дарена на единия или другия от семейството би могла да бъде доказана.

Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т. н.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.

Придобиване недвижим имот по време на брак

Придобиването на недвижим имот по възмезден начин чрез покупко-продажба от някой от двамата съпрузи поставя множество въпроси относно собствеността върху този имот.

В повечето случай съпрузите не са наясно, че дори и под Нотариалният акт за собственост върху този имот да стои подписът на единият от двамата съпрузи, то този имот в общия случай, ако не е налице сключен писмен брачен договор става съвместна собственост на двамата съпрузи.

Тук изниква въпроса нужно ли е и двамата съпрузи да бъдат вписани в графата „КУПУВАЧИ“  на имота, и трябва ли това да е записано в издаденият за този имот Нотариален акт, за да породи законови последици за двамата съпрузи.

ПРИДОБИВАНЕ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА В УСЛОВИЯ НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ (СИО).

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

Законът указва, че това не е нужно и няма легална пречка ако в Нотариалният акт за собственост на новопридобития имот, придобит по време на брака,  е сложено името само на единият от съпрузите като купувач. Дори и само единият от двамата да е посочен като КУПУВАЧ в нотариалния акт за покупко-продажба, то този имот.

Повечето хора не знаят, че ако имот, придобит по време на брака е закупен на името на единия от двамата съпрузи, то този недвижим имот става обща собственост на двамата съпрузи в съответствие с установеният режим на  съпружеска имуществена общност и на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобит.

Ако се стигне до прекратяване на установената вече съпружеската имуществена общност, в случай на развод или смърт на някой от съпрузите, то това води и до прекратяване на съсобствеността върху закупеният между тях недвижим имот, придобит по време на брака, дори и същият да е закупен на името само на единият съпруг.

Разбира се разводът служебно не води до прекратяване на съсобствеността между съпрузите, както предполагат повечето хора, нужно е да бъде инициирано съдебно производство пред Районен съд за делба на този имот, за да бъде поделен, ако същият е поделяем между отделните идеални съсобственици след развода или смъртта на някой от тях.

Към момента на придобиването на собствеността на недвижимият имот по време на сключен брак, квотите на съпрузите са равни. Разбира се много са случаите, в които тази презумпция е оборима и реално при представяне на убедителни и адекватни писмени доказателства за по сериозен принос  в закупуването на общото имущество (жилище или др. недвижим имот).

Квоти на придобиване на недвижим имот

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

В случай на прекратяване на СИО се приема се, че отделните идеални части на съпрузите са равни, но е възможно някой от двамата съпрузи, внасяйки значителна част от средствата в семейния бюджет и създавайки общи блага при закупуването на имота.

Лични средства на съпруга са тези, които  са придобити преди брака или чрез дарение или наследство. Нагледен пример за такива случай са дарение от близки и , близки и роднини даряват суми на съпрузите за закупуването на имота.

Важно е да отбележим, че независимо придобиването на по-голяма дял от съсобствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност по смиъсла на чл.29 СК, недвижимият имот не става изключителна собственост на този съпруг, който претендира за по-голям дял, дори и след като успее да посочи, че е вложил лични средства или дарения на негови близки.

В случай, обаче, че имотът е придобит  на името и на двамата съпрузи, претенцията на  някой от съпрузите за по-голям дял от имота, следва да бъде отхвърлена, тъй като дори  в действителност част от вещта да е била придобита чрез лични средства на съпруга, то  с вписването и на другия съпруг като купувач, съпрузите  са се съгласили, че придобиват имота при равни квоти.

Изготвяне на брачни договори

Като адвокати по семейни и наследствени дела отчитаме, че през последните няколко години законодателството въведе редица правни възможности за уреждане отношенията между съпрузите.

Повечето бракоразводни адвокати отчитат настъпилите промени и различия между тях наложиха необходимостта от регулиране и изчистване на отношенията възникващи вследствие на брак и съпружеско съжителство.

Съгласно българският закон, правно оправомощен да завери надлежно подписите и съдържанието на брачния договор е преди всичко всеки правоспособен нотариус. По българското право това е общият удостоверителен орган. Той притежава пълна материална компетентност, което му дава правото да извършва всички предвидени от закона нотариални действия.

Съгласно действащото законодателство двете удостоверявания – на подписите и на съдържанието, могат да бъдат извършени и от помощник-нотариус с изключение на случаите, в които с брачния договор се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижим имот. Това нормативно разрешение не може да бъде споделено.Специалните условия за действителност на брачните договори по настоящият Семеен Кодекс са следните :правни услуги, правни услуги софия

• двете страни да са пълнолетни и да не са поставени под запрещение;

• договорът да е сключен писмено с нотариална заверка на съдържанието и подписите на лично явилите се пред нотариуса страни, като пълномощници не се допускат;

• предмет на един такъв договор могат да бъдат само имуществени отношения между съпрузите (посочени примерно в чл.38, ал.1 и чл.54–57 във връзка с чл.58 от СК).

Съгласно закона условията за изготвяне на брачни договори 

който следва да отговорят тези брачните договори са следните:

1. Правата на страните в имуществото, което се придобива по време на брака. Страните по договора могат да изберат за придобитото три отделни режима – общност, разделност или обикновена съсобственост при квоти, определени по различни критерии. СК не допуска с договора имущество, лична собственост на съпрузите отпреди брака, да се постави в семейна имуществена общност. Забраната не прегражда възможността всеки съпруг да се разпореди с личното си имущество изцяло или с част от него в полза на другия съпруг с известните сделки – дарение, продажба, замяна, договор за издръжка и гледане и др.

2. Начините за управление и разпореждане с имуществото, включително семейното жилище. Законът поставя акцент върху правните действия по време на брака. Какъвто и да е избраният правен режим от съпрузите за недвижимите имоти, договореното разпореждане със семейното жилище не може да нарушава общата забрана на чл.26 от СК (разпорежданията със семейното жилище се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи дори когато то е лична собственост на единия от тях), иначе ще е налице нищожност на договора в тази част.

3. Участието на страните в семейните разходи и задълженията. При режимите на общност и разделност съпрузите участват в семейните разходи, а за поетите задължения за семейни нужди отговарят солидарно (чл.32 и чл.36 от СК). Според нас при определени условия и до определена възраст на децата, съпругът, на когото е възложено отглеждането и възпитанието им, може временно да бъде изключен от участие в семейните разходи. Съпрузите обаче не могат да бъдат освободени от солидарната отговорност за семейни задължения към трети лица, защото тя е обезпечителна за вземанията на кредиторите на семейството. Такава клауза в брачен договор е нищожна, без да води до нищожност на целия договор.брачният договор

4. Имуществените последици при развод. Това е извънредно важна част на брачните договори, която следва да се опише изрично и детайлно при изготвянето им. Защото, първо – тя не е задължителна (СК предоставя пълна свобода на периметъра на договаряне), но е иманентно необходима, доколкото един от целените резултати при сключването на договора са имуществените последици при развода. На второ място разводът прекратява договора (вж. неудачната формулировка на чл.42, ал.1, т.3 от СК).

Имуществените последици обхващат не само извънсъдебното разпределение на имущество, пари, ценности и участие в търговски предприятия, но и ползването на семейното жилище и възникващите наемни отношения и издръжката на съпруга и децата. Съдът е задължен да отстрани опасността от дълги съдебни спорове между съпрузите и облекчава развода със споразумение, което трябва да се признае от съда. Ако се установи, че има пропуски и/или непълноти в тази част на брачните договори, ще се приложат имуществените последици от режима на семейна общност (чл.38, ал.4 от СК).

5. Издръжка на съпрузите по време на брака и при развод. Уговорките за издръжката на съпруга-бенефициент (този, в чиято полза е уговорена издръжката) могат да бъдат по-благоприятни от законово предвидените, но не могат да нарушават глава Х от СК, уреждаща правилата за издръжката. Такива клаузи ще бъдат нищожни. Няма пречки да се уговаря издръжка и в полза на съпруг, който може да се издържа сам. Не може да се уговаря издръжка за съпруг с условието, че задълженият се освобождава от издръжка за децата.

6. Издръжка на децата от брака. Принципите на договаряне на издръжката за съпруга са валидни и за издръжката на децата. Ако в договора е предвидена издръжка за децата, по-голяма от минимално предвидената в чл.142, ал.2 от СК (1/4 от минималната работна заплата), но с течение на времето законовият размер се промени или нараснат нуждите на правоимащите, размерът на уговорената издръжка може да бъде променен по исков ред. Брачният договор не може да бъде в конфликт с интересите на децата.

7. Други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на СК. Разпоредбата показва, че СК не е уредил изчерпателно, а само примерно съдържанието на брачните договори.

Поради специфичния си предмет, брачният договор е базата, върху която се развиват имуществените отношения между съпрузите. Дори когато с брачния договор не се правят разпореждания с вещни права върху недвижим имот, особеното му значение за страните и техните контрагенти е основание удостоверяването на подписите и съдържанието на договора да бъде изключено от компетентността на помощник-нотариуса

адвокат бракоразводни дела

Регламентация цели да се въведат ясни и точни правни принципи, които да регулират отношенията и дадат на встъпващите в брак прецизна яснота за техните настоящи и бъдещи отношения.

В  района където е нужно да бъде сключен брачен договор да няма нотариус, като в този случай легалното удостоверяване подписа и съдържанието на бъдещият брачния договор, изготвен от адвокат по семейни дела е изцяло в правомощията на местният съдия по вписванията при районния съд. Съдията по вписванията в този район е компетентен да извърши двете заверки и при заместване на нотариус при условията на чл.48 ЗННД.

Всички българските дипломатически и консулски представители, които могат да удостоверят подписите и съдържанието на брачен договор, съставен на български език, само доколкото с него не се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижим имот.

Брачният договор, с който се правят разпореждания, се вписва в имотния регистър, а съгласно чл. 84, ал.1, т.1 ЗННД дипломатическите и консулски длъжностни лица са компетентни да удостоверяват подписа и съдържанието единствено на документи, които не подлежат на вписване“.

Законът очертава  вписването в имотния регистър, а не и това в други публични регистри, създадени по силата на специални закони.

ПРАВНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА БРАЧНИЯ ДОГОВОР 

За това бе въведено сключването на т.нар. брачен договор, който урежда различен режим на съпружески отношения между страните. Сключването на брачен договор, създава предпоставки двете страни – съпрузи да уредят своите имуществените отношения помежду си, като в конкретният случай, същите тези страни могат да посочат и режим на т.нар. „разделност“  в бъдещите си имуществените си отношения. В този случай съгласно правната уредба на този вид договори вече са налични не както беше досега т.нар. СИО а, вече са налични три режима на имуществени отношения между съпрузите:

  1. Правен режим на съпружеска имуществена общност (СИО),
  2. Правен режим на разделност и
  3. Правен (договорен) режим, уреден от принципите на т.нар. брачен договор.

Законодателят създаде предпоставки в бъдещите договори между съпрузи да бъдат регламентирани следните имуществени отношения:

  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху вещи, придобити преди брака. Страните могат вече да договарят вещите на единия съпруг, след сключване на брака да останат изключителна собственост на другия съпруг. Законът допуска разбира се, тези права на собственост да бъдат насочени и станат обикновена дялова съсобственост между двамата съпрузи.
  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху придобивани предмети и имущество в периода на брака. За разлика от имуществото, придобито преди брака, може да се договори определени имуществени права да си останат в режима на съпружеска имуществена общност (СИО);
  • Имуществени отношения относно сключването на правни сделки, извършени с лично или общо имущество. Тогава двете страни имат правната възможност да определят самостоятелно съответните начини зa разпореждане с имущество, придобито по време или преди сключване на брака
  • Имуществени отношения относно бъдещите разходите за издръжка на семейството. Съпрузите ще могат самостоятелно да определят какви разходи ще поемат и в какво съотношение по между си;
  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху издръжка на децата. За разлика от предходните тук се уговарят единствено имуществени отношения. Законът не допуска неимуществените (лични) въпроси да се разглеждат в бъдещият проект на брачния договор, тъй като подобни отношения и споразумения са недействителни по закон.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg
  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху собствеността върху отделното имущество на двете страни при възникнал спор или настъпил развод.

Съществен момент в тази правна уредба е факта, че ако за някой имуществени отношения и/или задължения не е посочена или изцяло липсват клаузи в бъдещият брачен договор, то за тях следва да се приложи законовия режим на съпружеска имуществена общност.(СИО).

С оглед на изготвянето на брачни договори, бихме желали да посочим, че независимо от факта, за избраният от страните  правен режим – дали е СИО, разделност или договорен това не води до съществена промяна в наследяването между тях. , което означава, че дори определени имоти и права да бъдат отредени в лична собственост и владение на единия от двамата съпрузи, вследствие  на сключеният между тях брачен договор, след смъртта на  другия съпруг, първият ще ги наследи по правилата на закона.

СЪЩЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ НА БРАЧНИЯ ДОГОВОР

Следва да Ви обърнем сериозно внимание, че уговарянето на изрична клауза в бъдещият брачен договор, че преживелият съпруг няма да наследява имущество или ще наследява по определен начин е нищожна по смисъла на закона.

Нужно да знаете, че е невъзможно с писмен договор да се отменят и изменят правата на преживелият съпруг, дадени от страна на закона. Затова брачният договор, сключен преди или по време на брака, поражда своето действие занапред, като същият може да бъде променян и всички изменения влизат в сила занапред или със задна дата, в зависимост от това ,какво са уговорили страните. Същевременно брачният договор, както всеки друг би могъл да бъде  прекратен по всяко време.

Като адвокати по бракоразводни дела сме длъжни да Ви информираме, че съгласно чл. 39 СК същинският брачен договор между съпрузите, не може да се сключи чрез пълномощник. Нужно е съпрузите лично да положат своя подпис пред нотариуса при сключването на брачния договор. Определената от закона заверка на подписите и съдържанието е правно изискване за форма за действителност на сделката. Самите нотариални такси за изповядване на този договор и вписването зависят от това дали има разпореждане с имуществени права.

изготвяне на брачен договор

Брачен договор

Съответната промяна на брачния договор се  извършва по същият начин както самото вписване на този договор в имотния и брачния регистър на лицата.Кантората работи активно по семейно и наследство право във връзка с изготвяне на правни договори и споразумения между съпрузи и др.  В голяма част от случаите с клиенти съдействаме при изготвяне и договаряне на отношения за уреждането на спорове при развод по взаимно съгласие или развод по исков ред.

За повече информация, можете да се обърнете към нашите адвокати по семейни дела и наследствени въпроси, който ще Ви помогнат да намерите решение на Вашият проблем на следният телефон 0897 90 43 91 или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg