Защита при лишаване от наследство

В последните няколко години все по-често ни се задава въпросът за правна защита при лишаване от наследство.

Законодателят изрично е предвидил хипотези, при които някой дори със запазена по закон част да не я наследи.

Наследодателят не може преживе да „лиши“ от наследство недостойния. Неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия.

В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност.

Едва след като с влязло в сила решение съдът установи недостойнството, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

Законът за наследството определя, че лице, което:

А/ умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя,

Б/ умишлено се опита да убие неговия съпруг или негово дете, както и

В/ съучастникът в тези престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемост или ако е амнистирано

следва да бъде лишено от наследство, което му се полага по право.

Недостоен да наследява е и човек, който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание

В този случай набедяването се преследва с тъжба и такава не е била подадена.

Законът сочи също, че може да бъде лишено от наследство лице, което е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието

Може да бъде лишено от наследство и лице, което е унищожило, скрило или поправило негово завещание

Може да бъде лишено от наследство и физическо лице наследник, което съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Кога се наследява имуществото на наследодателя ?

Във всички останали случаи наследодател не може да лиши от запазената им част от наследството съпруг, деца, внуци или своите родители

Те са станали наследници, които той като наследодател не може да лиши от запазената му част от наследството.

За да може да го направи със завещание и дарение, но това лесно може да бъде преодоляно с иск и запазената част ще бъде възстановена и дадена на съответния наследник.

Какво казва законът ?

В чл.28 ЗН изрично определя, че „когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.

Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе – било то чрез дарение или пък чрез завещание.

Лишаване от възможност за наследяване чрез завещание

Хората считат, че ако направят завещание в полза само на едното от децата си или пък трето лице, ще лишат от наследство лице, което не искат да ги наследи.

Това най-често става с извършване на дарение/ завещание на част или на цялото наследство.

Право на запазена част имат низходящите (деца и внуци), родителите или съпругът. Размерът на запазените части също е уреден в закона.

В защита на увреденият законен наследник, законът предвижда запазени части по отношение на определени категории наследници.

Наследодателят да може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество, той не може да накърнява запазената част.

1. запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
а. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
б. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя;
2. запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
3. запазената част на съпруга е:
а. 1/2, когато наследява сам;
б. 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Възстановяването на запазената част става по съдебен ред.

Оспорване на дарение, може да се изследва дали то не е направено единствено с цел някой наследник да бъде лишен от наследство.