Tag Archive for: имоти

Оценка на имот възлагане чл.349 ГПК

Оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК

В съдебната делба,най-важният въпрос е този за оценка на имот възлагане чл.349 ГПК.

За да бъде формулирана оценка на вещото лице за стойността на един недвижим имот е нужно да се изследват множество фактури.

Тази оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК ще влия пряко до участието на страните в процеса по възлагане на имота по чл. 349 ГПК.

Втора фаза на съдебната делба

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните, които са признати за съсобственици и съобразно установените дялове със съдебното решение на първата фаза по допускането на делбата.

При възможност всеки от съделителите следва да получи реален дял от вещите предмет на делбата като дяловете се уравняват с пари.

Във втората фаза на делбата, ако бъдат предявени, се разглеждат и:

1.претенциите по сметки на съделителите за признаване разходите, които той е направил за увеличение стойността на имота

2.претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)

3.както и за възлагане на неподеляем жилищен имот (при делба на прекратена съпружеска имуществена общност или на наследство).

Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете, когато са налице предвидените в закона предпоставки за това.

Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти и подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите.

Публична продан на делбените имоти

След приключване на производството по делба е възможно да се стигне до публична продан когато

А/ предмет на делбата е неподеляем имот, който не е поставен в дял на нито един от съделителите (чл.354, ал.1 от ГПК) или

Б/ когато след поставяне в дял на един от съделителите на неподеляем имот, този съделител не е заплатил на останалите определената от съда сума за изравняване на дяловете в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане;

Когато съделителят, на когото е възложен имота, не изплати на останалите определеното парично уравнение в шестмесечен срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

В този случай имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, ако той е направил искане за възлагане

Налице са законните предпоставки за това и той заплати веднага цената, по която е оценен имота при делбата, намалена със стойността на дела му в него.

При извършването на проданта съделителите имат предимство пред третите лица, участващи в проданта, като всеки от съделителите може да изкупи имота по най-високата предложена цена.

Ако няколко съделители желаят да изкупят имота по най-високата цена, предложена на първата продан, извършва се нова продан само между тези съделители, която се осъществява по общите правила.

Когато неподеляемо жилище е било съпружеска имуществена общност, в процеса на съдебна делба може да бъде възложено на бивш съпруг.

Това възлагане се извършва при условията на чл.349 ГПК.

Ако имотът е неподеляем, ако от него не могат да се обособят самостоятелни обекти съгласно изискванията на чл. 20 ЗУТ.

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес

Как се оценява имота при възлагане ?

За да даде такава оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК вещото лице е съобразило състоянието на пазара на недвижими имоти, вида, състоянието и местоположението

Нужно е да бъде взето под внимание и разположението на имота, конструкцията на сградата, техническо състояние на имота и допълнителни критерии – достъп до инфраструктура и др.

Критерий за оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна, пазарна стойност.

Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището, но и икономическите условия на регионалния пазар

Реално – на практика не са редки случаите, в които всяка от страните има различни мотиви да води производството за делба, защото ще изкупи дела на отсрещната за значително по-ниска сума от текущата пазарна оценка на имота.

Голяма част от стойността на оценката на имот възлагане по чл. 349 ГПК на вещите лица надвишават нивата на данъчната оценка. Въпреки това тази оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК рядко се доближават до стойностите на истинската пазарна цена.

Оценката на имот при възлагане чл. 349 ГПК се определя от съда в делбения процес чрез назначена техническа експертиза на вещо лице.

Тази оценка на имота се определя от заключението на експертизата на вещо лице във втората фаза на делбата.

Самата експертизата се възлага и приема в открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.

Нуждата от експертна основа за определяне оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК е справедлив подход при преговорите между страните.

Тази оценка във втората фаза на делбата, е и базата за уравняване на дяловете на съделителите.

Жилищната нужда на бившите съпрузи е без значение при възлагане на неподеляемото жилище в делбения процес.

Нормата на чл. 349, ал.1 ГПК дава привилегия само в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Други основания за предпочитане на единия съпруг, например по-голяма жилищна нужда, в закона липсват.

Неподеляемо жилище се изнася на публична продан, ако и двамата съпрузи, отговарят на изискванията на чл. 349, ал.1 ГПК

В случай на нужда от съвет или правна помощ, не се колебайте да се свържете с нас. Често пъти навременен съвет, може да спести достатъчно средства и нерви около делбата на неподеляемо жилище.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при делбата на неподеляемо жилище.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва възлагането на неподеляемо жилище ?

Неподеляемото жилище се възлага на правоимащия съделител по силата на съдебно решение за извършване на делбата. С това решение завършва втората фаза на делбения процес.

Кога се заявява искане за възлагане на имот ?

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес, т.е. след влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата/чл. 349, ал.4 ГПК/ То може да бъде направено писмено или устно най-късно в първото открито съдебно заседание. Независимо как и кога е направено искането за възлагане на имота, то трябва да бъде отразено в съдебния протокол.

Как се оценява имота при възлагане ?

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна стойност. Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещо лице.

Какви са условията за искане на възлагане неподеляемо жилище ?

1.жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2. Претендиращия възлагане съпруг да е носител на родителските права за децата от брака 3. Претендиращия възлагане съпруг да не притежава друго жилище. Той може да притежава идеални части от други в съсобственост. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.

27.03.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, а наследник да предяви иск за запазена част от наследство.

Именно тук възниква въпроса относно предявяване на иск за запазена част от наследство. Възстановяване на запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица. Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимирани наследници са родителите, заедно с деца и внуци.

Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това.

Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.

За да се осъществи защитата пред съд, запазената част се определя като дял от маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибавят даренията, извършени от наследодателя.

В случай, че размерът на запазената част се окаже накърнен и в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни размера, следва да се намаляват, а при нужда и да се отменят изцяло завещателните разпореждания.

Кога се предявява иск за запазена част ?

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт

Това разграничение следва да се направи от имуществото на призованите към наследяване лица.

В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество

Описът може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т.е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на призования към наследяване.

Приемането на наследството по опис има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество

В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта –

А/ да бъде съставен опис на наследството и

Б/ да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, след вписване в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.

В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.

Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН.

Какво гласи Тълкувателното решение на ВКС – 2013г. ?

Правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част

Тук той може да и иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.

Наследственото имущество се обособява като съвкупност за да бъде извършена преценка дали призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло

Следващата преценка е дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество.

Законът за наследството дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица

В този смисъл съгласно Решение на ВКС по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на иск за запазена част от наследство, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностeн срок за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите това е общият 5 (пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

10.07.2020/by lawyer

Полезни статии, News

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години, много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотивите при договорите за дарение могат да са най-различни, като най-често това са просто облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод и т.н.
Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.
Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави (приетите за обичайни правила на поведение между хората), тогава дарението е нищожно.
Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, когато не могат да се осъществят.
В случай, че се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено чрез прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

Какво гласи законът ?

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове. Искът за оспорване на дарение може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмена.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение, искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от лица, в полза на които законът предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен. Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг. В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение.

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

19.07.2019/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Договор за дарение

В правната доктрина е възприето, че предмет на дарение могат да бъдат всякакви вещи, описани в писмен Договор за дарение.

Когато говорим за прехвърляне на имот чрез дарение, става дума за всякакъв вид недвижими имущества. В тези случаи преотстъпването се осъществява напълно безвъзмездно, като сделката може да се развали:

А/ само по взаимно съгласие или

Б/ въз основа на основания, вписани в Закона за задълженията и договорите.

В случаите от практиката дарение на имот се прилага между роднини – деца и родители, съпрузи, братя и сестри

В практиката да съществуват и други обстоятелства за извършване акт на дарение.

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотиви за дарение – са най-различни – подарък за даден повод и т.н.
Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

Обещанието за дарение не произвежда никакво действие.

Прехвърлянето на имот чрез дарение от един собственик на друг се различава от придобиването на имуществото чрез покупко-продажба

По този начин му се предоставя безвъзмездно ползване, без сделката да има материален характер.

Най-често тази процедура се използва при прехвърляне на жилище между роднини, но са възможни и други обстоятелства.

Това е гаранцията за новия собственик, че имотът става безвъзмездно негова лична собственост.

Имот може да се прехвърля чрез дарение и в други случаи и на други лица, включително и на малолетни, стига те да са надлежно представени.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е дарение, когато мотивът, с който е направено е противоправен на закона или добрите нрави.

Регламентация на договора за дарение

Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави, тогава дарението е нищожно.
Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, тоест не могат да се осъществят. За значението на условията и тежестите в договора за дарение може да прочетеш по-надолу.
Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест.

Дарението е едностранен договор, при който една от страните придобива права, а другата -задължения.

Надареният не поема никакви задължения към своя дарител. Неспазването на тези правила е основание за отмяна на договора за дарение.

Дарението е едностранен договор, но двустранна сделка

В този договор участват две насрещни волеизявления – на дарителя и на този, който приема дарението. В правната теория се приема, че при едностранната сделка се съдържа само едно волеизявление.

А ако дарителят е физическо лице, то той трябва задължително да е дееспособен.

Процедурата по прехвърляне на имот чрез дарение се извършва пред нотариус и задължително в областта, в която се намира съответният имот.

Като всяко едно прехвърляне на недвижимо имущество, и в този случай процесът е съпътстван от документация, която е необходимо да бъде предварително подготвена и представена от страна на дарителя.

Законът е категоричен, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог от непълнолетие деца са нищожни.

Форма на договор за дарение ……….

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване.

Следва да отбележим, че дарение обаче може да получи всяко физическо или юридическо лице, без значение от възраст.

Нотариалната такса се заплаща на нотариуса, удостоверяващ прехвърлянето на имота чрез дарение, като се изчислява по определена скала

Процедурата по даряването на имота е необходимо да се извърши пред нотариус в областта, в която се намира недвижимото имущество, предвидено за дарение.

В случай че се налагат заличавания, вписвания, отбелязвания и нанасяне на друг вид изменения в документацията, то е необходимо да се обърнете към съответната служба по вписванията, след разпореждане на съответния съдия по вписванията.

Отмяна на договор за дарение……

Важно е да се знае, че дарението може да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 227 ЗЗД предвижда отмяна на дарението при конкретни обстоятелства.

Пример за нарушение са опит дареният умишлено убие дарителя.

Допълнителни основания за отмяна на договора за дарение са и ситуациите в които надареният, се опита да набеди дарителя в престъпление,

Основание за отмяна на договора за дарение е отказ за издръжка, от която дарителя се нуждае.

Отказ от издръжка на дарител е обществено укорима форма и поради това непризнателността се цени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарение.

Искът за отмяната може да се предяви в едногодишен срок, който тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарен.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас за информация на следния телефон + 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява Дарението ?

Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва – веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Съгласието на страните е необходим елемент на сделката – т.е. дарителят следва да има намерение да надари и да изрази волята си за това, а надареният да приеме дара

Какви особености има Договора за дарение ?

При дарението на недвижим имот, задължителната форма е с нотариален акт, а при дарение на движима вещ – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърляне

Как се отменя Договор за Дарение ?

С Договора за дарение имуществото се прехвърля веднага, безвъзмездно. Дарителят не може да го отмени по свое усмотрение. В ЗЗД са регламентирани основания за отмяна на дарение

Какви са основанията за отмяна на Договор за дарение ?

основания са налице, когато дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства: да набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;

Как се отменя Договор за Дарение ?

Договорът за дарение може да бъде отменен само по съдебен ред. При основания за отмяна, законът предвижда исков ред за защита. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаване основанията за отмяна на дарението

Има ли особени основания за отмяна на дарение ?

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено при отказ на дарителя от издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките за отмяна на дарение са – нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено до дарения и отказ да дава издръжка.

Кога може да бъде поискано разваляне на договор за дарение ?

Няма срок за иск за разваляне срока на сключен договор за дарение, стига да е налице непризнателност на надареното лице. В едногодишен срок след отправено искане, дарителят може да поиска от съда да отмени дарението поради непризнателност.

06.04.2019/by lawyer

Полезни статии, News

Запазена част наследство

В практика по наследствени дела е обичайно наследодателят, притежавайки наследство се разпорежда приживе. Възниква въпроса каква е запазена част от наследството ?

Законът пази запазената част на всеки наследник единствено в хипотеза или на завещание, или на дарение, или на двете едновременно

Какво представлява запазена част наследство

Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, често се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците.

Въз основа на това възниква празната възможност на основание чл. 30 ЗН за предявяване на иск за запазена част от наследството.

Какво гласи законът ?

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Онази част от наследството извън запазената част е разполагаема част на наследодателя“.

При продажба приживе на имоти чрез покупко-продажба или договор за издръжка и гледане, разпорежданията на наследодателя, не могат да се атакуват след смъртта му.

Наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и наследниците не могат да имат претенции за запазени части.

Законът дава възможност на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя чрез доказване на симулация.

Законът за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.

Запазената част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.

Кръг наследници за запазена част от наследството

Право на запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители.

Според ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.

Запазената част на съпруг е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Разполагаема част при едно дете е 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е 1/6 от наследството.

За да се определи разполагаемата и запазената част на наследника, се образува маса имоти, принадлежали на наследодателя при смъртта му.

Наследодателят може да се разпорежда с имуществото си чрез покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.

В случай, че наследодател се е разпоредил с повече от 1/3 от имуществото си, то наследник със запазена част може да поиска намаляване до размера на тази част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателно разпореждане или дарение, за да се възстанови запазената част.

Исковете за запазена и разполагаема част могат да се предявяват в съдебно производство така и част от делбения процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ЗА НАСЛЕДНИК

Лице, навършило 18 години, способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество след смъртта чрез завещание.

За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме.

29.07.2018/by lawyer