Събиране дълг неплатени фактури

Един от най-съществените въпроси, които ни поставят е въпросът за събиране дълг неплатени фактури.

В практиката често възникват въпроси относно събирането на вземания, произтичащи от неплатени фактури.

Независимо дали задължението произтича от писмен договор или от търговска сделка, удостоверена с фактури, правото на кредитора да получи дължимата сума е защитено от

• Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
• Търговския закон (ТЗ) и
• Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение на задължението

В случай на неизпълнение се дължи обезщетение за вредите и лихви по чл. 86 ЗЗД.

В търговски отношения, задължението за плащане е с определен срок, който настъпва след приемане на стоката или услугата, освен ако не е уговорено друго (чл. 303 ТЗ).

Когато няма писмен договор, но има фактури и доказателства за реално предоставяне на стоката или услугата, задължението пак възниква.

В този случай доказателствената тежест се разпределя съгласно чл. 154 ГПК – всяка страна доказва фактите, на които основава своите твърдения.

ПОКАНА ЗА ДОБРОВОЛНО ПЛАЩАНЕ

Преди да се премине към съдебна фаза, законът и добрата търговска практика изискват кредиторът да изпрати покана

Това е възможност на длъжника да изпълни доброволно.

Това произтича от принципите на чл. 63 и чл. 70 ЗЗД – добросъвестност и доброволно изпълнение на задълженията.

ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО (чл. 410–417 ГПК)

При липса на доброволно плащане кредиторът може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Процедурата е бърза и икономична – държавната такса е 2% от вземането (чл. 73, ал. 3 ГПК).

Необходими условия:

• налични доказателства за възникнало парично задължение;
• отсъствие на изтекла погасителна давност (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД – 3 години за периодични плащания, 5 години за останалите);
• правилна идентификация на длъжника.

ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО

Ако възникне спор, делото преминава към общия исков ред по чл. 124 ГПК.

В тази фаза се представят всички доказателства – договори, фактури, кореспонденция, експертизи и свидетелски показания.

Съдът проверява:

• дали е налице валидно облигационно отношение;
• дали задължението е изискуемо и не е погасено;
• дали има възражения за прихващане, погасителна давност, липса на доставка и др.

След влизане в сила на съдебното решение кредиторът получава изпълнителен лист (чл. 404, т. 1 ГПК), който му дава правото да започне принудително изпълнение.

ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Въз основа на изпълнителния лист кредиторът може да образува изпълнително дело при частен или държавен съдебен изпълнител (ЧСИ/ДСИ).

Основни възможности за събиране на вземането:

• запор на банкови сметки, възнаграждения и вземания от трети лица (чл. 450–452 ГПК);
• възбрана върху недвижими имоти (чл. 453 ГПК);
• опис и публична продан на движимо и недвижимо имущество (чл. 475–489 ГПК);
• насочване на изпълнението върху дружествени дялове или акции (чл. 517 ГПК).

Съдебният изпълнител е длъжен да уведомява длъжника за всяко предприето действие и да разпредели събраните суми между кредиторите по реда на чл. 460–461 ГПК.

ПРАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ при събиране дълг неплатени фактури

1. Обезпечителни мерки – кредиторът може още преди предявяване на иска да поиска налагане на запор или възбрана по реда на чл. 389–403 ГПК, за да предотврати разпореждане с активите на длъжника.
2. Договорни неустойки и лихви – ако са уговорени в договора, те могат да бъдат търсени заедно с главницата (чл. 92 ЗЗД).
3. Прехвърляне на вземането (цесия) – по чл. 99 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли правото си на трето лице, специализирано в събиране на вземания.
4. Медиация и извънсъдебно споразумение – възможни по всяко време на процеса (чл. 3, ал. 2 ГПК).

Събирането на вземания от неплатени фактури е многоетапен процес, в който се прилагат последователно материалноправните норми на ЗЗД и ТЗ и процесуалните механизми на ГПК.

Оптималният подход е да се действа систематично

Затова е добре, адвокат първо чрез покана да уведоми длъжника

След като изтече срока на поканата се пристъпва към Заповедно или исково производство, завършващо с принудително изпълнение.

Навременните действия и професионалната юридическа помощ гарантират защита на интересите на кредитора, спазване на законовите срокове и минимизиране на финансовите загуби.

Обжалване Съдебно Определение

В хода на исковия граждански процес, често се стига до Обжалване Съдебно Определение.

Често,  в хода на съдебния исков процес се стига до постановяване на Определения, които подлежат на обжалване.

Определенията са един от видовете съдебни постановления, с които съдът в гражданското съдопроизводство се произнася по искания на страните или служебно се
разпорежда за движението, спирането или прекратяването на производството.

Същност на Обжалване Съдебно Определение

Определенията са произнасяния на разпоредителната дейност съда, но малка част от тях, подлежат на обжалване

Съгласно чл.252 ГПК, съдът постановява акт определение, когато се произнася по въпрос, с който не решава основният спор по същество.

Най-големия брой актове, които се постановяват в рамките на производството по граждански дела.

За разлика от решенията: правните последици на определенията не надхвърлят рамките на делото.  Поради това не подлежат на отделно, самостоятелно обжалване.

Определенията в гражданския процес са актове на съда, които се произнасят по процедурни въпроси, свързани с развитието на делото.

Те могат да бъдат обжалвани с частна жалба в определени случаи, предвидени в закона.

Видове определения, подлежащи на обжалване

Съгласно чл. 274, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), частна жалба може да се подаде срещу:

Определения, които преграждат развитие на делото:

Това са актове, с които съдът прекратява производството поради недопустимост на иска или поради липса на процесуални предпоставки за неговото разглеждане.  Основания за това са

• Липса на правен интерес;
• Липса на право на иск;
• Ненадлежно упражняване на правото на иск;
• Отказ от иска, оттегляне на исковата молба или споразумение между страните.

Тези обстоятелства освобождават съда от разглеждане на делото и препятстват постановяването на съдебно решение.

Определения, подлежащи на обжалване:

Това са актове, с които съдът ръководи и насочва движението на делото, наричано още администриране на съдебния процес. В тази категория попадат:

• Определения за спиране на производството;
• Определения за отказ за възстановяване на пропуснат срок;
• Определения за отказ да се отмени наложена от съда глоба;
• Определения за отказ да се допусне увеличение в цената на иска.

Обжалването на тези определения е предвидено с цел да се осигури правилното развитие на процеса и защита на правата на страните.

Ред за Обжалване Съдебно Определение

Обжалването на определенията се извършва по следния ред:

• Определения на окръжен съд като първа инстанция: Подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд.
• Определения на апелативен съд: Подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд (ВКС) с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
• Определения на ВКС: Подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.

Практика на Върховния касационен съд

Върховният касационен съд (ВКС) е издал тълкувателни решения, които уточняват кои определения подлежат на касационно обжалване.

В Тълкувателно решение №5/2015 г. са изброени десет вида въззивни определения, които подлежат на касационно обжалване, защото с тях се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

Обжалването на определения с частна жалба е важен механизъм за защита на процесуалните права на страните в гражданския процес.

То осигурява възможност за контрол върху актовете на съда, които могат да засегнат развитието на делото или правата на участниците в него.

Процедура по Обжалване Съдебно Определение

Обжалването на съдебните определения е средството за защита на заинтересованата страна от незаконосъобразното определение, което засяга нейните интереси

Обжалване на Определение чрез частна жалба е правно  средство за защита, когато Определение не може да бъде отменено или изменено по реда на чл.253 ГПК

Изискването на закона е това обжалване на Определение  с частна жалба да попада в обжалваеми определения, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК.

Най-често това са Определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.

Определенията се обжалват с частна жалба пред по-горестоящият съд в седмичен срок от връчването на страните.

За допълнителна информация, моля потърсете адвокат за обжалване на определение на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представляват Определенията ?

Определенията са съдебни актове с които съдът администрира и управлява съдебния процес. Това са най-честите актове с които се отлага, насрочва съдебния процес. Някой определения подлежат на Обжалване пред по-горестоящия съд.

Как се обжалват Определенията на съда ?

Определенията се обжалват пред по-горестоящия съд с частна жалба, в 7 дневен срок от връчването на страната или от постановяване в Съдебно заседание по делото. на жалба може да бъде подавана винаги срещу определение, постановено от първоинстанционния съд по материалноправния спор

Какъв е срокът за обжалване на Определенията ?

Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК частните жалби се подават с едноседмичен срок от съобщаването на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Определеният срок за подаване на частна жалба е от категорията на законните срокове. Той е и преклузивен, тъй като неспазването му води до погасяване на правото да се подаде частна жалба. Подадената жалба след изтичане на срока ще бъде недопустима, тъй като определението като не обжалвано ще влезе в сила.

Как се обжалва Определение на съда ?

Определението се обжалва с частна жалба пред по-горестоящия съд в 7 дневен срок. Жалбата се подава чрез съда, чието определение се обжалва, и е адресирана до по-горестоящия съд. Последният се определя по правилата за обжалване на евентуалното съдебното решение по делото. Това означава, че осъществяването на контрол на обжалваеми определения на районните съдилища е поставено в компетентността на съответните окръжни съдилища, а определенията на окръжните съдилища, действащи като първоинстанционен съд по материалноправния спор се контролират от съответния апелативен съд. По отношение на всички определения, доколкото е допустимо касационно обжалване, то се провежда пред ВКС.

Кои Определения подлежат на обжалване ?

На обжалване подлежат определенията на първоинстанционния съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото като производството се прекратява, отказва се да бъде възобновено спряно дело или се спира делото. В теорията правилно се отбелязва, че за разлика от отменения ГПК в действащия кодекс не е възпроизведено правилото на чл.185 ГПК (отм.), което изрично предвиждаше обжалваемост на изброените определения. Приема се, че дори и при липсата на изрична разпоредба, доколкото тези определения се обхващат от хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и поради запазеното действие на т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 2001г. на ВКС, което е задължително за съдилищата, срещу тези определения може да бъде подавана частна жалба.