Встъпване в правата на кредитор

Често пъти в стопанския живот се стига до т.нар. встъпване в правата на кредитор.

Често в търговския и гражданския оборот се стига до хипотеза, при която едно лице плаща чужд дълг, за да предотврати неблагоприятни последици за себе си. Именно тогава възниква въпросът за т.нар. встъпване в правата на кредитора, известно в правната теория и практика като суброгация.

Суброгацията е правен механизъм, чрез който платилият чуждо задължение не остава лишен от защита, а при наличие на законовите предпоставки встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Българският закон урежда този институт в чл. 74 от Закона за задълженията и договорите, а съдебната практика доразвива кога е налице необходимият правен интерес и какви са последиците от настъпилата суброгация.

Кога е налице встъпване в правата на кредитор

Законът посочва, че „този който е изпълнил едно чуждо задължение като е имал правен интерес за това встъпва в правата на кредитора“.

В случая се има предвид встъпване на удовлетворения кредитор от едно трето лице, което е изпълнило чужд дълг.

Какво представлява суброгацията?

Суброгацията е заместване в правата на кредитора.

С други думи, ако трето лице изпълни чуждо задължение и има правен интерес да направи това, то не плаща „на своя глава“, а застъпва мястото на кредитора до размера на извършеното плащане.

Така платилият може да търси обратно от длъжника това, което е платил, включително да се ползва от обезпеченията и привилегиите, които първоначалният кредитор е имал, доколкото законът и естеството на правото позволяват това.

Самата идея на института е да не се допуска неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на лицето, което е погасило дълга му при наличие на свой оправдан интерес.

Едно висящо задължение може да бъде изпълнено от трето лице и да се погаси това задължение ако престацията е заместима както е при паричните задължения, и за кредитора е безразлично от кого ще получи сумата.

В този смисъл суброгацията настъпва по силата на закона, когато едно трето лице погаси чужд дълг.

В тези случаи когато едно трето лице погасява чужд дълг, защото е имал интерес от това, законът казва че това лице ще се ползва от суброгацията, ако именно е имал правен интерес.

В законът не се казва на кои лица трябва да се признае този интерес, а се дава от практиката.

Едно лице има правен интерес да изпълни чужд дълг, ако в случай че не направи това, не погаси дълга, за него ще настъпят по-тежки последици.

Такива лица които имат правен интерес да погаси чужд дълг е например поръчителят.

Изводът, който може да се направи относно наличието или липсата на правен интерес е преценката за наличието на правен интерес

Ако третото лице не изпълни чуждия дълг за него ще настъпят неблагоприятни имуществени последици.

Законова уредба при встъпване в правата на кредитор

Основната норма е чл. 74 ЗЗД, според която: този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес за това, встъпва в правата на кредитора. От тази кратка законова формулировка следват няколко задължителни извода:

1. трябва да е налице чуждо задължение;

2. това задължение трябва да е изпълнено;

3. изпълнението трябва да е извършено от трето лице;

4. третото лице трябва да е имало правен интерес от плащането;

5. последицата е встъпване в правата на кредитора, а не просто морално или фактическо очакване да му бъдат върнати парите.

Кога е налице „правен интерес“?

Това е най-важният въпрос в практиката.

Законът не изброява изчерпателно всички лица, които имат правен интерес, поради което именно съдилищата конкретизират съдържанието на това понятие.

Според трайно възприетото разбиране, правен интерес е налице тогава, когато при неплащане за третото лице биха настъпили неблагоприятни имуществени последици.

Не е достатъчно лицето просто да иска да помогне на длъжника, нито да е действало по приятелски или семейни съображения. Необходим е собствен, обективно защитим интерес от погасяването на чуждия дълг.

Примери за лица с правен интерес

Най-класическият пример е поръчителят. Ако той изпълни задължението вместо длъжника, правният му интерес е очевиден, защото иначе самият той би отговарял пред кредитора.

Правен интерес може да има и ипотекарен длъжник, както и лице, чийто имот или имущество би било засегнато от неизпълнението на чуждия дълг.

В съдебната практика се приема също, че правен интерес е налице и когато работодателят плати наложена на работника глоба, за да освободи задържан камион и товар и да предотврати собствените си преки вреди от забавяне на превоза.

Това е показателен пример, че интересът трябва да е конкретен, реален и имуществено значим, а не хипотетичен.

Изключения от встъпване в правата на кредитор

Ако едно лице погаси чужд дълг като дава заем по този начин, това лице погасява чуждия дълг но то няма правен интерес, защото за него не настъпва никаква неблагоприятна последица ако не му го даде.

Ако трето лице погаси едно задължение с дарствена цел също няма правен интерес и нямаме суброгация.

Кога няма встъпване в правата на кредитор?

Не всяко плащане на чужд дълг поражда встъпване в правата на кредитор.

Ако едно лице даде заем на длъжника или просто преведе сума вместо него, без да е изложено на неблагоприятни последици при неплащане, обичайно липсва правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД.

Същото важи и при плащане с дарствена цел — например когато някой покрива дълг от щедрост, роднинска подкрепа или морални подбуди.

В такива случаи може да има друго облигационно основание между страните, но не и законна суброгация, защото законът изисква именно правен интерес, а не доброволна помощ.

Законна, а не договорна суброгация

Суброгацията по чл. 74 ЗЗД е законна суброгация.

Това означава, че тя настъпва по силата на закона, ако са налице предпоставките, а не защото страните изрично са сключили договор и са я уговорили.

Именно това е съществената разлика: при законната суброгация платилият получава защита директно от нормата на закона, без да е необходимо допълнително споразумение с кредитора.

ВКС изрично свързва този общ механизъм и с други специални законови хипотези на регрес и възстановяване на платени суми, например в застрахователното право

Третото лице встъпва в правата на кредитора и имаме суброгация по силата на закона, т.е. имам законна, а не договорна суброгация.

Суброгацията е една допълнителна гаранция за третото лице, че ще си възстанови сумата която е разходвало за чуждия дълг. За него възниква едно регресно вземане да си иска обратно от длъжника да си иска дадената сума.

Предпоставки за Встъпване в правата на кредитор

• Трето лице да е погасило дълга
• Правен интерес от третото лице
• Да разполага с регресен (обратен) иск с който да си търси платеното от длъжника

Това са предпоставките, при които настъпва законовата суброгация.

Ако лица които имат тези предпоставки но нямат правен интерес – воденето на чужда работа без пълномощие, защото изпълнителят, наречен гестор поема тази работа в чужд интерес.

Какви права придобива платилият?

След настъпване на суброгацията третото лице не става нов „случаен“ кредитор, а встъпва в съществуващото правоотношение в обема на платеното. Това по правило означава, че то може да претендира:

• главницата, която е платило вместо длъжника;

• законната лихва, когато това следва от конкретната хипотеза и от момента на плащането;

• обезпеченията, които са принадлежали на първоначалния кредитор, доколкото те следват вземането;

• допълнителните права, които законът свързва с удовлетвореното вземане.

Тук обаче трябва да се прави точна правна преценка за обема на встъпването, защото не всяко право на кредитора автоматично се прехвърля механично във всяка конкретна хипотеза.

Именно затова при съдебен спор е важно да се установят основанието на плащането, интересът на третото лице, размерът на платеното и връзката му с дълга.

За допълнителни въпроси се обърнете на тел. 0897 90 43 9 1 или Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Какво означава встъпване в правата на кредитор ?

Правната същност на суброгацията е встъпване в правата на удовлетворения кредитор.В случая се има предвид встъпване в правата на удовлетворения кредитор от едно трето лице, което е изпълнило чужд дълг. Т.е. суброгацията настъпва по силата на закона, когато едно трето лице погаси чужд дълг.

Кой може да встъпи в правата на кредитор ?

едно задължение може да бъде изпълнено от трето лице и да се погаси това задължение ако престацията е заместима както е при паричните задължения, и за кредитора е безразлично от кого ще получи сумата. В тези случаи когато едно трето лице погасява чужд дълг, защото е имал интерес от това, законът казва че това лице ще се ползва от суброгацията, ако именно е имал правен интерес.

Кой има правен интерес да встъпи в права на кредитора ?

Едно лице има правен интерес да изпълни чужд дълг, ако в случай че не направи това, не погаси дълга, за него ще настъпят по-тежки последици. Такива лица които имат правен интерес да погаси чужд дълг е например поръчителят.

При какви предпоставки може да се встъпи в права на кредитора ?

Предпоставки, които са кумулативно необходими са следните: 1. Трето лице да е погасило дълга 2. Правен интерес от третото лице 3. Да разполага с регресен (обратен) иск с който да си търси платеното от длъжника Това са предпоставките, при които настъпва законовата суброгация. Ако лица които имат тези предпоставки но нямат правен интерес – воденето на чужда работа без пълномощие, защото гестора поема тази работа в чужд интерес

Кои права се суброгират?

Третото лице встъпва във всички права на кредитора, които той е имал срещу длъжника. Третото лице се суброгира и в правата, които е имал кредитора към трети лица, които са обезпечавали вземането