fbpx

Публикации

Последици от неплащане на издръжка

Много клиенти питат как могат да получат издръжката, след като вече имат съдебно решение и какви са последици от неплащане на издръжка.

Въпреки спечеленото дело и полученото Съдебно решение в полза на получаващият издръжка родител, очевидно се касае за последици от неплащане на издръжка

Последици от неплащане на издръжка

Много често в тази ситуация бащите съвсем целенасочено се отклоняват от задължението да плащат издръжка и всячески препятстват действията по изпълнителното дело срещу тях.

В този случай законодателят е предвидил чл. 183, ал. 1 от НК, който обявява неплащането на издръжка за престъпление.

Отговорност при отказ от плащане на издръжка…. ?

Задължително условие  е да разполагате със съдебно решение, което е влязло в сила

С него следва родителят да е осъден да плаща издръжка на своето дете.

Другото необходимо условие е дължимата съгласно решението издръжка да не е платена за два или повече месеца.

След образуване на делото следва да поискате да бъдат предприети действия по събиране на вземането.

Не са редки й случаите, в които осъденият родител се укрива или по някакъв начин отказва да плаща издръжка, въпреки, че срещу него е постановено Съдебно решение.

В случай, че дължащият издръжка няма имущество или се укрива в чужбина ?

Чести са случаите, в които родителят живее и работи в чужбина и умишлено избягва плащането на издръжка.

В някой от случаите неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение.

В законодателството е предвидена възможност, присъдената издръжка на ненавършили пълнолетие деца да се покрива от държавата. Разбира се в такива случаи говорим за минимална сума, която се изплаща.

Наказателно преследване за неплащане на издръжка Последици от неплащане на издръжка

В ситуация на отказ и умишлено неплащане на издръжка за срок повече от месеца, се носи наказателна отговорност с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Законодателят е предвидил наказание – присъдата е затвор до една година или пробация за родители, които не заплащат издръжка, на която са осъдени.

Обикновено при чисто съдебно минало родителят бива осъден на пробация.

За да стимулира плащането на дължимата издръжка законът предвижда, че ако родителят я плати преди да е постановена присъдата то той не се наказва.

Тази благоприятна за него норма обаче се прилага еднократно.

При повторно престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК наказанието е лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и задължително обществено порицание.

Повечето клиенти, изпитват затруднения в събирането на издръжка, поради което се обръщат към нас с молба за съдействие и правна помощ.

Неплащането на издръжка е престъпление, за което задължително следва да се подаде неплатена издръжка.

Нужно е да имате влязло в сила Съдебно решение, с което родителят е осъден да плаща издръжка.

Не е задължително да е било образувано изпълнително дело пред ЧСИ. Това само би улеснило образуването и доказването на деянието по чл. 183 ал.1 НК.

Авансово плащане на издръжка

Правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие като индивид,  законът обвързва със задължение на родителя

Той има задължение да се грижи за това развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личен живот, образование и запазване на лични и имуществени интереси.

За родителя тези задължения възникват с раждането на детето, щом произходът е установен.Последици от неплащане на издръжка

Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права.

Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие лица по принцип има безусловен характер.

Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, при законоустановен минимален размер на издръжката.

При разпределяне на нужния размер на издръжката между родители се вземат предвид грижите и издръжката в натура

Това се отнася за родителя, упражняващ родителските права“.

ВКС сочи, че задължението за издръжка е за периодично плащане

По закон издръжка се плаща всеки месец и този срок е установен в интерес и на двете страни, но най-вече на детето да получи необходимите средства за живот навреме.

„Интересът на детето не се нарушава при авансовото плащане на издръжката“

„Не съществува и забрана за длъжника да изпълни предварително

Съгласно тълкуването на ВКС задължението за издръжка, след изчерпване на предварително заплатената сума съобразно дължимите месечни вноски, не освобождава от задължение родителя да плаща и занапред периодично средства за непълнолетно дете“.

В случай на нужда можем да образуваме производство за откриване на наказателна отговорност,  което би принудило едно лице да плаща издръжка, дори и да е прехвърлил имущество или живее в чужбина.

Като допълнение можем да Ви споделим, че повечето случаи рядко се решават в извънсъдебната фаза, затова се налага образуването на съдебно дело.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Колко е минималният размер на издръжката на дете ?

Считано от 01.01.2020г., минималната работна заплата за страната се определя в размер на 610 лв. Доколкото чл. 142 ал. 2 от СК предвижда, че минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалният минимален размер на издръжката, считано от 01.01.2020г. е 152,50 лв. Това е абсолютният минимум, който съдът е длъжен да присъди, без да се интересува от нищо друго по делото.

Следва ли плащане на издръжка за непълнолетно дете при развода ?

Винаги когато при развод има непълнолетни деца следва да се договори издръжка за тях. Издръжка се присъжда от Районен съд дори и за родител, който е безработен, няма имущество и не получава доходи от каквато и да е дейност. За всеки размер над минималния следва да бъдат обосновани както необходимостта от издръжка в претендирания размер, така и възможността на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Каква издръжка се присъжда за изминало време ?

Законът регламентира такава възможност, чрез която упражняващия родителските права може да претендира издръжка и за минал период от време. В практиката се е наложило схващането, такова дело да се води заедно с претенция за издръжка и за бъдеще време. претенцията за издръжка за минало време може претендира максимум до една година назад. Броенето на тези дванадесет месеца започва от датата на завеждането на исковата молба в регистратурата на съда. Всички претенции, които обхващат период над една година са погасени по давност и съдът ще отхвърли тази претенция с последиците от това. Ето защо разбирателството между родителите е от съществено значение що се касае до възможността за регулирането на отношенията касаещи издръжката.

Регламенти европейски съюз

Като добър и опитен адвокат регламенти Европейски съюз, от доста години се занимаваме с правни услуги от тази материя. За съжаление мога да кажа, че съдилищата не познават добре всички тези норми.

А ако ги познават, то не ги прилагат правилно в съответствие с изискванията на самите Регламенти Европейски съюз.

За това как съдът е длъжен да приеме и приложи изискванията на съответните Регламенти – имат приоритет над националното законодателство

Уредба на приложението на Регламенти на Европейски съюз

регламенти европейски съюз

 Правото на Европейския съюз е обективирано в многобройни правни актове, които носят различни наименования – регламенти, директиви, решения, становища, препоръки.

Всички тези актове имат различна юридическа сила.

Част от тях са задължителни за държавите-членки, за техните граждани и юридически лица

Други актове са задължителни единствено за държавите-членки, а съществуват и актове, които нямат задължителна сила.

В правото съществува и разделение на правото на ЕС на първично и производно.

Първичното право на ЕС обхваща т.нар. „Договори“ – това са Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейския съюз.

Най-общо те определят институциите, които могат да приемат актове, видовете актове, които могат да приемат различните институциите на Европейския съюз, както и правилата и процедурите за тяхното прилагане.

В правото на ЕС най-важна роля се възлага на актовете, които приемат различните институции на ЕС.

Най-важните актове са регламентите и директивите, които се приемат съвместно от Съвета и Европейския парламент.

Регламентът е акт с общо приложение.

Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.“

Регламентът съдържа задължителни, както за държавите-членки, така и за техните физически и юридически лица, правила за поведение.

Той се прилага пряко в държавите-членки, което означава, че не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.

„Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.

В този смисъл разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

Свържете се с нас

Затова съдебната ми практика на опитен адвокат показва, че никога не може да си сигурен, дали съдът ще спази изискването и ще приложи Регламента или ще си го кара както знае, позовавайки се на нашия закон.

Ако имате допълнителни въпроси, можеш да обърнете към нас, като опитен адвокат по европейско право и прилагане на Европейски Регламенти на ЕС на следния  тел. 02/858 -10-25  и на E-mail info@lawyer-bulgaria.bg

Обжалване на Определение

Често,  в хода на съдебния исков процес се стига до постановяване на Определения, които подлежат на обжалване.

Определенията са един от видовете съдебни постановления, с които съдът в гражданското съдопроизводство се произнася по искания на страните или служебно се
разпорежда за движението, спирането или прекратяването на производството.

Същност на обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Определенията са произнасяния на разпоредителната дейност съда, но малка част от тях, подлежат на обжалване

Съгласно чл.252 ГПК, съдът постановява акт определение, когато се произнася по въпрос, с който не решава основният спор по същество.

Най-големия брой актове, които се постановяват в рамките на производството по граждански дела.

За разлика от решенията: правните последици на определенията не надхвърлят рамките на делото.  Поради това не подлежат на отделно, самостоятелно обжалване.

Налице са хипотези, в които Определения се обжалват с частна жалба;

Съществуват случаи, в които Съдът, който ги е постановил, може да ги отмени или измени;

Видове Определения, които подлежат на обжалване

Това са определения, които прекратяват производството, тъй като съдът е констатирал, че то е недопустимо. До такъв резултат се стига, когато:

  • не е налице правен интерес;
  • липсва право на иск
  • правото на иск не надлежно упражнено;
  • когато в хода на делото съдът бъде десезиран от разглеждането на спора поради отказ от иска, оттегляне на искова молба или Споразумение между страните.

Тези обстоятелства освобождават съда от разглеждане на делото и поради това препятстват постановяването на съдебно решение.

В определенията от тази група се съдържа отказ да се продължи производството, макар подобно произнасяне да не се записва изрично, и се прекратява делото.

Втората група обхваща определенията, с които съдът ръководи и насочва движението на делото.

Тази дейност да се нарича администриране на съдебния процес.

С нея съдът ръководи развитието на процеса, т.е. неговото движение, насочено към съдебното решение.

В групата на определенията по движението на делото се включват нови две групи определения според техния предмет

Общото и за двете групи е, че за да ги постанови, съдът е приел, че производството е допустимо, тъй като не са налице предпоставки за неговото прекратяване.

Процедура по обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Обжалването на съдебните определения е средството за защита на заинтересованата страна от незаконосъобразното определение, което засяга нейните интереси

Обжалване на Определение чрез частна жалба е правно  средство за защита, когато Определение не може да бъде отменено или изменено по реда на чл.253 ГПК

Изискването на закона е това обжалване на Определение  с частна жалба да попада в обжалваеми определения, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК.

Най-често това са Определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.

Определенията се обжалват с частна жалба пред по-горестоящият съд в седмичен срок от връчването на страните.

За допълнителна информация, моля потърсете адвокат за обжалване на определение на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представляват Определенията ?

Определенията са съдебни актове с които съдът администрира и управлява съдебния процес. Това са най-честите актове с които се отлага, насрочва съдебния процес. Някой определения подлежат на Обжалване пред по-горестоящия съд.

Как се обжалват Определенията на съда ?

Определенията се обжалват пред по-горестоящия съд с частна жалба, в 7 дневен срок от връчването на страната или от постановяване в Съдебно заседание по делото. на жалба може да бъде подавана винаги срещу определение, постановено от първоинстанционния съд по материалноправния спор

Какъв е срокът за обжалване на Определенията ?

Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК частните жалби се подават с едноседмичен срок от съобщаването на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Определеният срок за подаване на частна жалба е от категорията на законните срокове. Той е и преклузивен, тъй като неспазването му води до погасяване на правото да се подаде частна жалба. Подадената жалба след изтичане на срока ще бъде недопустима, тъй като определението като не обжалвано ще влезе в сила.

Как се обжалва Определение на съда ?

Определението се обжалва с частна жалба пред по-горестоящия съд в 7 дневен срок. Жалбата се подава чрез съда, чието определение се обжалва, и е адресирана до по-горестоящия съд. Последният се определя по правилата за обжалване на евентуалното съдебното решение по делото. Това означава, че осъществяването на контрол на обжалваеми определения на районните съдилища е поставено в компетентността на съответните окръжни съдилища, а определенията на окръжните съдилища, действащи като първоинстанционен съд по материалноправния спор се контролират от съответния апелативен съд. По отношение на всички определения, доколкото е допустимо касационно обжалване, то се провежда пред ВКС.

Кои Определения подлежат на обжалване ?

На обжалване подлежат определенията на първоинстанционния съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото като производството се прекратява, отказва се да бъде възобновено спряно дело или се спира делото. В теорията правилно се отбелязва, че за разлика от отменения ГПК в действащия кодекс не е възпроизведено правилото на чл.185 ГПК (отм.), което изрично предвиждаше обжалваемост на изброените определения. Приема се, че дори и при липсата на изрична разпоредба, доколкото тези определения се обхващат от хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и поради запазеното действие на т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 2001г. на ВКС, което е задължително за съдилищата, срещу тези определения може да бъде подавана частна жалба.