www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Пълномощно за недвижим имот

Напоследък все по-често се налага да се изготви писмено пълномощно за разпореждане с недвижим имот. Безброй много са случаите, в който собственикът на недвижим имот иска да се разпореди с него.

Пълномощно за разпореждане с недвижим имот е необходимо, когато собственикът на недвижим имот желае да се разпореди

Разпореждането включва да продаде, дари, замени, прехвърли срещу гледане и издръжка, учреди вещно право и др.), но няма възможност да присъства на сделката.

Пълномощно за разпореждане с недвижим имот е необходимо, когато собственикът на недвижим имот желае да се разпореди (продаде, дари, замени, прехвърли срещу гледане и издръжка, учреди вещно право и др.), но няма възможност да присъства на сделката при нотариуса.

Съгласно изискванията на ВКС в пълномощно от този тип, е необходимо да има описание на конкретните имоти, за които се отнася. Поради тази причина носете и представяйте документ за собственост пред нотариуса, за да бъде вярно изготвен документа.

Все още е спорен въпросът дали евентуалната продажна цена трябва да бъде изрично посочена.

Пълномощното за разпореждане с недвижим имот може да бъде срочно или безсрочно, но заедно с него се подписват 2 бр. декларации.

Първата е по чл. 264, ал. 1 от ДОПК – с нея лицето декларира, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски;

Втората Декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД е за гражданство и гражданско състояние.

Първата декларация важи 6 месеца, така че дори пълномощното да е безсрочно, необходимо е декларацията да бъде подновена, подписана и заверена от Нотариус.

Пълномощно за сделка от чужбина

Законът за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) предвижда българските консулски длъжностни лица в чужбина да извършват удостоверявания

Тази заверка се извършва при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и ако документът е съставен на български език.

В този случай дипломатически и консулски представителства могат да:

1) удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани

2) удостоверяват верността на преписи и извлечения от документи, представени от български  граждани;

3) да съставят нотариални завещания на български граждани. Консулите могат и да пазят саморъчни завещания.

Макар и да е извършено в чужбина удостоверяването от българския консул следва да е подчинено на изискванията на българския закон.

За пълномощно, което овластява пълномощника да учредява, прехвърля или прекратява права върху недвижим имот трябва да се положи собственоръчно подписа на упълномощителя

Законът изисква упълномощителят да изпише пълното си име, дори и държавата, в която се извършва това действие да не предвижда такава форма.

За сделката, за която се упълномощава лицето се изисква нотариален акт, то пълномощното трябва да е със заверено съдържание, едновременно със заверката на подписа.
За извършване на нотариалните удостоверявания при консулите се заплащат такси, предвидени в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на МВнР по Закона за държавните такси. Пълномощно за недвижим имот 

Последното представлява съвкупност от две отделни заверки – съответно на подписа на упълномощителя и на съдържанието на пълномощното, извършени от нотариуса.

На практика, едновременното удостоверяване на подписа и съдържанието на тези пълномощни се оформя в два щемпела с подпис и печат на нотариуса- единият за заверката на подписа, а другият – за заверката на съдържанието.

Пълномощното за разпореждане с недвижим имот може да бъде срочно или безсрочно

Заедно с него се подписват 2 бр. декларации за сделката, а именно :

A/ Първата е по чл. 264, ал. 1 от ДОПК – с нея лицето декларира, че няма непогасени задължения за данъци, мита и осигурителни вноски;

B/ Втората декларация – тази по чл. 25, ал. 8 от ЗННД е за гражданство и гражданско състояние.

Първата декларация важи 6 месеца, така че дори пълномощното да е безсрочно, е необходимо декларацията да бъде подновена.

Пълномощното за сделка с имот със заверка на подпис и съдържание се заверява в два екземпляра.

Въпреки това, той не е на разположение да го продаде прехвърли срещу гледане и издръжка и гледане, поради което е необходимо да бъде издадено такова писмено пълномощно Пълномощно за недвижим имот

Такова пълномощно е необходимо в случай, че се налага да се чреди ограничено вещно право на ползване.

След 01.03.2008 заверката на пълномощните за продажба на имот е усложнена. Целта е предотвратяване на имотни измами.

Изискват се две заверки, извършени едновременно. Едната е на подписа, а другата –  на съдържанието на пълномощното.

В повечето случай собственикът не е в състояние или няма реална възможност да присъства на сделката пред нотариус.

За целта пред нотариуса се представят два еднообразни (еднакви, идентични) екземпляра. Упълномощителят се подписва и върху двата.

След  подписването им, върху всеки от двата екземпляра се  поставят по два щемпела. Единият е за удостоверяване на подписа, а другият – на съдържанието.

Пълномощното се извежда в регистъра, изготвен по образец, съгласно разпоредбата  на  чл.7,  ал.2 Наредба  № 32 за  архив  на  нотариусите  и нотариалните кантори.

Съгласно изискванията на закона чл. 38 ЗЗД и утвърдената съдебна практика на ВКС, за разпореждане с недвижим имот е необходимо особен вид пълномощно.

Пълномощното може да бъде срочно или безсрочно.  Същото следва да бъде изготвено в съответствие с изискванията на закона с цел прехвърляне на недвижим имот.

Видове пълномощни, изготвяне на пълномощното

Различните видове упълномощаване се отнася според това дали те са дадени за извършването на разпоредителни правни сделки.

Такива пълномощно се издават и за извършването на действия на управление на имот, в зависимост от желанието на собственика.

Към пълномощно за недвижим имот следва да бъдат изготвени и писмени декларация по чл.264, ал. 1 ДОПК,  Декларация по чл. 42 ЗМИП, декларация по чл. 66 ЗМИП и др. Пълномощно за недвижим имот

Договор за правна защита и съдействие с адвокат

Общото упълномощаване налага тълкуване действителната воля на упълномощителя, съобразно правилото на чл.20 ЗЗД

В повечето случаи се налага Нотариална заверка на пълномощно в чужбина.

В това пълномощно следва да са оформени всички особености, свързани с липсата на конкретизация на представителната власт на упълномощеното лице.

Изричното пълномощно в най-простия му вид може да се сведе само до буквално пренасяне на волята на упълномощителя, която пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от указанията.

Разбира се двете декларации имат и различна срок на пълномощно като първата е валидна едва 6 месеца от нотариална или консулска заверка.

Право да извършват заверка на подпис и съдържание на пълномощно имат нотариусите, кметовете и консулите. От  2017 г.  заверка на подпис и съдържание се изисква и за сключване на  договор за аренда чрез пълномощник.

От 2017 г. кметовете получиха достъп до електронния регистър „Единство“ на Нотариалната камара и, също като нотариусите, вече са длъжни да регистрират извършените заверки не само в собствените си регистри, водени на хартия, но и в единния електронен регистър.

Важно за купувачите

  • Всяка банка определя правилата си във връзка с обслужването на клиенти.Банки не признават едно по-общо упълномощаване, а изискват изрично пълномощно  с конкретен обем от права на упълномощения.
  • Пълномощното трябва да бъде нотариално заверено, за да отговаря на изискванията на закона и да породи действие.
  • Желателно е пълномощното да бъде обвързано с определен срок на действие, за да се избегнат злоупотреби.
  • Ако не бъде изрично посочен срок на пълномощното, то се смята за сключено за неопределен период от време.

Пълномощното в зависимост от волята на упълномощителя, може да се безсрочно или за конкретна сделка. 

За допълнителна информация или въпроси в частта относно пълномощно за разпореждане с недвижим имот, моля обадете се на + 359 897 90 43 91 или оставете съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

Защита пострадал престъпление

Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс на пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства чрез защита пострадал престъпление

Израз на правото на защита на пострадалия е и възможността при упражняване на процесуалните си права в производството да се представлява от упълномощен процесуален представител.

Пострадалият не може да се конституира като страна на досъдебното производство, но правата му се гарантират от закона. Качеството му възниква веднага след започване на разследването, като не е необходимо извършителят да е установен.

Когато образуваното наказателно производство за престъпление от общ характер премине в съдебната фаза, пострадалият има възможност да упражни правата си на страна, ако бъде конституиран като граждански ищец и/или частен обвинител.

Претърпени вреди

Пострадалият е физическо лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При негова смърт, правата му преминават върху неговите наследници.

Ощетеното юридическо лице може да понесе единствено имуществени вреди.

Права на пострадалияЗащита пострадал престъпление

– Да бъде уведомен за правата си и хода в наказателното производство. Разследващите органи разясняват в какво се състоят възможностите и как да се реализират;

– Да е информиран за хода на производство, като му се изпращат актове по хода на досъдебното;

– Лично участие в производството, като дава свидетелски показания, присъстване на действия по разследването и предявяването му;

– Прави искания, бележки и възражения по време на досъдебното;

– Право да обжалва прекратяването и спирането на наказателното производство;

– Да има повереник (адвокат), който да предоставя правна помощ и да защитава интересите на пострадалия;

– Да получи защита на сигурността си и на близките си;

– Да поиска обезпечаване на бъдещ граждански иск.

Задължения на прокурора

– Уведомява пострадалия за образуване и отказ да образува досъдебно производство;

– Предявява разследването и се произнася при направени искания;

– Изпраща преписи от актовете си за спиране и прекратяване на наказателното производство.

Призоваването на пострадалия и на адвоката му за предявяването на разследването се извършва само при направено искане за участие в досъдебното производство. Искане може да бъде направено с молба, както и с изявление по време на разпита му като свидетел.

За консултация на пострадал от престъпление, свържете се с нас ! 

Защита пострадал престъпление

Защита пострадал престъпление

В хода на досъдебното производство пострадалият в престъпление  може да се представлява от адвокат по наказателни дела

Защита пострадал от престъпление

Изготвянето на съответното писмено пълномощното следва да бъде направено от Адвокат по наказателни дела и досъдебно производство в писмена форма, но трябва да бъде подписано от упълномощителя.

Устното упълномощаване е възможно да се извърши пред съответния орган на досъдебното производство и следва да се впише в протокол.

Пълномощното, с което пострадалият упълномощава процесуален представител в производството, може да бъде депозирано пред органа на досъдебното производство.

Пълномощното може да се депозира както от упълномощителя, така и от упълномощения адвокат по наказателни дела

Пълномощното следва да се депозира пред онзи орган на досъдебното производство.

Ако разследването вече е приключило и материалите по досъдебното производство са изпратени на наблюдаващия прокурор, по компетентност

ПРАВА ПО ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВОЗащита пострадал престъпление

Пострадалият може да се представлява в производството и от своя адвокат по наказателни дела

Не може да бъде повереник или адвокат по наказателни дела: лице което е :

1. който е бил или е защитник на обвиняемия;

2. който е представлявал или е давал съвети на обвиняемия;

3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;

4. който е участвал в производството в друго процесуално качество;

5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото (чл. 100, ал. 3 вр. с чл. 91 НПК).

Защита пострадал престъпление

Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат.

Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересования (чл. 100, ал. 3 вр. с чл. 92 НПК).

Процесуалният представител на пострадалия, а именно адвокат по наказателни дела и досъдебно производство упражнява правата му в хода на досъдебното производство.

Адвокатът по наказателни дела има право

да се запознае с материалите по досъдебното производство,

да прави искания, бележки и възражения;

да обжалва актовете, които водят до прекратяване, спиране на наказателното производство.

Пострадалият може да поиска да бъде призоваван и да му бъдат връчвани книжа и документи на съдебния адрес на упълномощения си процесуален представител, но това не е задължително.

Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство не само пострадалият, но и свидетелят има право да се консултира с адвокат (вж. чл. 122, ал. 2 НПК).

В случай, че свидетелят не е и пострадал, упълномощеният от него адвокат по наказателни дела и досъдебно производство може да му предостави правна консултация и да обжалва актовете на досъдебното производство.

Ето защо е достатъчно свидетелят или упълномощения от него адвокат по наказателни дела и досъдебно производство като представи пълномощното към разследване на актовете в процеса.

За повече въпроси, може да се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg