Публикации

Съдебна делба наследство

Видове делба наследство, вписване на искова молба

Законодателството в областта на наследственото право и по специално Законът за наследството допуска възможността няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. Начините за прекратяване на съсосбствеността са следните :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните и се вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.  Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:

Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – за градовете: лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – в курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – в села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност; при спецефични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност.
 – в села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

При делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството и не се допуска разделянето на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

След като разполагате с одобрена скица за разделяне на имота, данъчна оценка, удостоверение за наследници /ако е необходимо/ и нотариален акт, е нужно всички които ще получат дял от имота да подпишат договора за делба пред нотариус. Те разполагат с идеални части от съответното имущество и единственият начин те да станат реални е именно делбата.

Б/ Съдебната делба е производство за прекратяване на съсобственост при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. В случай на настъпил развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост и съпрузите са съсобственици.
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Във всички изборени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно делба на наследството, но бихме могли да Ви предложим и се заемем с  подготовка на цялостната документация, когато се касае за доброволна или съдебна делба, както и от какво е породена съсобствеността.

Съдебна делба наследство. Общи правила и изисквания: 

Преди делба трябва да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството (ЗН). Според чл. 341 от ГПК сънаследник, който иска делба, подава документи, към която прилагат писмени документи и Удостоверения за собствеността върху процесните имота.

При съдебната делба е задължително и да участват всички съсобственици. Затова първата стъпка е да се изяснят кои са те, да се открият адресите им и да се подготвят копия от исковата молба и от приложенията за всеки един.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи. В същото време има вариации, свързани с това какво се дели, кой го дели, подсъдност, размери на дяловете и т.н.

Според ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение се предявяват с писмен иск в районния съд по местонахождението на имота. В същото време законът определя, че исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по местонахождението на имота, там – където е открито наследството.

Съдебната делба -фази. Първа фаза на делбата

Искът за делба се предявява с правно основание чл.34 ЗС е конститутивен и може да се предяви от всеки един от съсобствениците на имота, като поиска от Районният съд по местонахождението на имота, съдебна делба на съсобствен имот или вещ. В случай, че доброволна делба е била извършена вече, иск по чл.34 ЗС втори път не може да се предяви, тъй като делбата на съсобственият имот е извършена и идеалните части са разделени и превърнати в реални имоти между съделителите в процеса.

В случаите, когато се касае за съдебна делба на неподеляем недвижим имот, целта на предявеният иск пред Районен съд е да се прекрати съсобствеността и имотът да бъде надлежно изнесен на публична продан, чрез продажба от страна на ЧСИ, като в този случай получената от тази публична продан сума бъде разделена съобразно делбените квоти на отделните съделите по делото, като всеки един от тях има право да поиска възлагане на общият имот срещу ясен ангажимент да изплати дяловете на останлите съделители.

Предпоставки за предявяване на иска за делба 

Законът определя отделните предпоставки при предявяване на отделните искове за делба в процеса на разделянето на съсобствени имоти между страните.

Правен интерес от предявяването на иск за делба по чл. 34 ЗС има всеки един от съсобствениците на общия имот.

Правен интерес от предявяването на такъв иск би имало и лице, което не притежава качеството съделител или наследник, но към момента на предявяване на иска от съделител и съединяването му с друг иск и трети лица биха могли да бъдат засегнати от спора. Затова законът допуска те също да бъдат конституирани в производството по дело за делба.

Основните предпоставки за предявяване на искове за делба са следните :Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

1.Наличие на съсобственост между отделни лица – съделители върху движима или недвижима вещ *(имот), като в различните случаи тази съсобственост е възможно да възникне както от наследяване или покупко продажба на недвижим имот или завещание, така и чрез редица разпоредителни сделки между отделните съсобственици в един имот или обща вещ.

2.Съсобственият имот (движима вещ) е нужно да е съществувала и реална към момента на предявяване на иска за делба на тази съсобственост между страните.Ако вещта не съществува вече, както и ако липсва реален обект на съсобственост, искът ще бъде отхвърлен поради липса на предмет.

3. Необходимо е да се вземе под внимание и факта, че съсобствеността да не е била прекратена, съгласно случаите предвидени в закона.

Етапи на съдебната делба между страните

Производството по съдебната делба се състои от две фази, като всяка една от тях завършва със съдебно решение, подлежащо на обжалване и ползващо се със сила на пресъдено нещо по отношение на разгледаните с него правни въпроси.

  1. Първа фаза на съдебната делба между страните – Районният съд образува съдебно дело за делба по чл. 34 ЗС, като целта и основната задача на първата фаза на делбата е да се посочи – между кои страни и кои дялове следва да бъде извършена делбата, същевременно – каква е частта на всеки съделител и решението на съда е нужно да даде отговори на тези правни въпроси.  Ако съдът приеме всички документи и приключи производството се произнася с решението – изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки.
  2. Във втората фаза Районният съд е длъжен да извърши и реалното разделяне на съсобствената вещ или имот, като съществена особеност на тази фаза е , предоставянето и поставянето в дял на единият от съсобствениците, ако той поиска срещу уравняване дяловете на останалите съделители с пари.

Това може да се получи, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствен дом.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Съдът може да му го остави, като уравнява дяловете на останалите с други имоти или с пари.

Следващият вариант е, ако става дума за неподеляем имот, който е жилище, в което при откриване на наследството живее един или няколко сънаследници, които също нямат друго жилище. В този случай всеки може да поиска то да бъде поставено в неговия дял.

Дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Ако няколко души предявят претенции, се предпочита онзи, който предложи по-висока цена.

През втората фаза се извършва реалното и окончателно разделяне на имуществото или пък възлагането му на някои съделители и изравняването дела на другите с пари, като в случай на неподеляемост имотът се изнася на публична продан и получената пазарна цена, след оценката на вещото лице се разделя съобразно дяловете и делбените квоти на отделните съделители. От общите имоти се образуват дялове и всеки дял се предоставя в изключителна собственост на съделител

Новият собственик е длъжен в срок от влизане в сила на съдебното решение да изплати всички дължими суми на останалите съсобственици. В случай, че уравняване на дяловете не бъде изпълнено в срок, съдебното решение се обезсилва по право, а имотът, предмет на съдебната делба  се изнася на публична продан.

За допълнителна информация и справки, молим обърнете се към нас на посочените по-долу телефони за връзка + 359 897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg