www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

, ,

Предпоставка на иска за запазена част

Предпоставка на иска за запазена част

В съдебната практика по чл. 30 ЗН основен въпрос, който следва да се реши е определяне на предпоставка на иска за запазена част.

Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер.

В множество съдебни и тълкувателни решения на ВКС, в това число и такива определящи условието за предявяване иск за запазена част от наследник.

Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато иска за възстановяване на запазена част е предявен срещу лице, което не е наследник по закон, е необходимо наследника с право на запазена част да е приел наследството по опис.

Какво казва Съдебната практика ?Предпоставка на иска за запазена част

Следва да бъде съобразено и утвърденото в практиката разрешение, обективирано в

  1. Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК,
  2. Решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. на ВКС, II г.о.,
  3. Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, I г.о., и др.,

В тези решения се приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН не намира приложение в случаите, в които разпореждането е било извършено с универсално завещание

Това завещателно разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви.

Приемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН като предпоставка за възникване и реализиране на право по чл. 30, ал. 1 ЗН 

Защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници.

Съгласно практика в ТР № 28/1962 ВС; ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКСПредпоставка на иска за запазена част

Решение № 14 от 24.04.2014 г., постановено по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о.,

е установила житейски и юридически спрямо кои лица следва да се прилага ограничението по чл. 30, ал. 2 ЗН.

Изискването за прием на наследството по опис от наследник по чл. 30, ал. 2 ЗН е в унисон с разбирането, че на наследниците с право на запазена част имат близка родствена връзка с наследодателя.

Приложение на разпоредбите на ЗН

Следва да им е известно и са запознати с имуществото на наследодателя, докато непризованите към наследяване наследници не разполагат с информация какво имущество притежава наследодателят.

Ако наследникът, заявил претенция за възстановяване на накърнена запазена част против непризован към наследяване наследник, но не е приел наследството по опис, се стига до намаляване дарения или завещания.

Това се случва, въпреки че имуществото на наследодателя е достатъчно и че не е налице накърняване на запазената част на ищеца-наследник.

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване лица.

Изискването за приемане на наследството по опис от наследника по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, срещу евентуален наследник, е материалноправна предпоставка за възникване на право да се иска възстановяване на запазена част от наследство.

Това е и необходимо условие за уважаването на заявената претенция по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, т.е. неприемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН е основание съдът да отхвърли предявения иск.

ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС1 и Решение № 14 от 24.04.2014 г., по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, IIг.

В съдебната практика важно място заема въпросът :

„Кои лица притежават качеството наследници по закон –  лица, по чл. 5-9 ЗН

Задължителната съдебна практика възприема становището, че качеството наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН притежават само „преките наследници, призовани към наследяване“

Споделям разрешенията, дадени в ТР № 28/1962 ВС; ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС и Решение № 14 от 24.04.2014 г., гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о.

Това е установеното в посочената съдебна практика съвсем житейски и юридически оправдано рамкира спрямо кои лица следва да се прилага ограничение по чл. 30, ал. 2 ЗН

Извън приложното поле на споменатото понятие остават непризованите към наследяване наследници, т. нар. „евентуални наследници“.

Основателност на иска за запазена част

Когато ищецът-сънаследник предяви иск за възстановяване на запазена част срещу призован към наследяване наследник, той не следва да е приел наследството по опис.

В този казус приемането на наследството по опис не е необходима предпоставка за възникването на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде уважена заявената от него претенция, не е необходимо предварително сънаследникът да е приел наследството по опис

Ако е налице иск за намаляване на разполагаемата и определяне на запазената част по чл.30 ЗН срещу наследник по закон.

Съвсем различен е случая, когато обаче сънаследник по закон предяви иск за намаляване на разполагаема и определяне на запазена част срещу непризован към наследяване наследник.

Такива са най-често случаите, в които е налице иск срещу заветник.

Предпоставка за уважаване на иска по чл. 30 ЗН срещу непризован наследник е наследникът-ищец да е приел наследството по опис, за да възникне право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде проведено успешно производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде изпълнена горепосочената процедура.

Разграничение при предявяване на иск запазена част

Не се изисква обаче приемане на наследството по опис от ищеца-наследник когато завещателното разпореждане е универсално.

Съдебната практика в този казус е сравнително богата

Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., на ВКС;Предпоставка на иска за запазена част

Решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 22/2009 г., II г. о. на ВКС;

Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о. на ВКС.

Приемането на наследството по опис от ищеца-наследник по чл. 30, ал. 2 ЗН е съгласно съдебната практика, че наследниците с право на запазена част поради близка родствена връзка с наследодателя.

За непризованите към наследяване наследници е ясно, че те не разполагат с информация относно притежавано наследствено имущество от наследодателя.

Универсалното завещание придава качеството наследник на лице, определено от завещателят да се разпорежда с цялото наследство.

Това имущество при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН формира цялата наследствена маса в предметния обхват на универсалното завещание.

При универсално завещание след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, изброените лица по чл. 28, ал. 1 ЗН да получат онова, което за тях съставлява запазена част от наследството.

От името на Наследниците може да се прави възражение за възстановяване на запазена част, без да е прието наследството под опис, се прави не само към призованите към наследяване, а въобще към наследниците по закон, посочени в ЗН.

Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г., по тълкувателно дело № 3/2013 г., на ОСГТК на ВКС 

Когато обаче правоимащият наследник предяви иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН против непризован към наследяване наследник, наследникът-ищец следва да е приел наследството по опис, за да възникне субективното му право по чл. 30, ал. 1 ЗН

Това би довело и да се проведе успешно производството по предявен от него иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН.

 Не се изисква обаче приемане на наследството по опис от ищеца-наследник в хипотеза, в която завещателното разпореждане е универсално – .            Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., на ВКС;

     Решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 22/2009 г., II г. о. на ВКС;

    Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о. на ВКС.

Това се отнася за заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Без значение е преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на правоимащите наследници.

Нормативно предвиденото изискване в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис от ищеца-наследник, който претендира възстановяване на накърнената му с дарение, респ. завещание, запазена част от наследството, е въведено от законодателя.

Това е не само необходима предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като средство за правна защита в полза на непризованите към наследяване наследници.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение ако наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти чрез дарение или завет, но не с универсално завещателно разпореждане.

Допълнителна информация по този въпрос, може да получите на тел. 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Коя е предпоставката за иск за запазена част ?

В случай, че се води иск за запазена част срещу лице, непризовано към наследяване - най-често заветник, е нужно да бъде прието наследството по опис от наследника

Как се упражнява правото на иск за запазена част ?

След като приключи процедурата по приемане наследството по опис, наследникът може да предяви иск за запазена част и намаляване на разполагаемата част на непризован към наследяване наследник -заветник

Нужно ли е приемане наследството по опис ?

Да, в случаите когато е налице частно завещателно разпореждане се налага такава процедура. Ако е налице Универсално завещание, приемане наследство по опис не е необходимо. В този случай ищеца може да премине директно към иск по чл. 30 ЗН.

Какви са нужните документи за приемане наследството по опис ?

Приемане наследството по опис е съдебна процедура пред Районен съд с представени Удостоверение за наследници и документи, посочени от закона за приемане наследството по опис.

Може ли наследник по закон да води иск за запазена част ?

Може да води иск по чл. 30 ал.1 ЗН, ако е налице универсално правоприемство, без приемане наследството по опис. За целта е необходимо да предяви иска пред съответния Окръжен съд,.

/by
, ,

Частно и универсално завещание ?

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени,

Завещания за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитат чл. 44 ЗЗД, за същност на завещанието.

Съобразявайки се със задължителната практика, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010г. сочи, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и обстоятелства по делото.

Дефиниция и разграничение на завещаниятаЧастно и универсално завещание ?

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени

Завети, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

Налице е задължителна практика на ВКС-Решение №268/29.09.2012г. по гр.д.№410/2011г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по реда на член 290 от ГПК,

Ако е завещано конкретно имущество,но то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл.16,ал.1 ЗН.

При дадените в член 16 ал.1 и ал.2 от ЗН легални определения на понятията ”общо завещателно разпореждане” и „завет”.

Критерий за различаване на завещателно разпореждане

В този смисъл законодателят установява като разграничителен критерий за тях обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има да предмет цялото имущество на завещателя се приема, че завещанието е общо

Заветът представлява разпореждане с отделен предмет от наследственото имущество.

Същевременно обаче законът не предпоставя изискването при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, като наличието на изброяване на конкретно имущество в самото завещание не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане, както в случаите когато същото съдържа изброяване на конкретни имущества, така и когато е посочено само едно имущество,

В този случай се тълкуване на волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

Тази разпоредба се отнася и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в практиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН.

Този критерий се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване на вида завещанието 

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

Съобразявайки се със задължителната практика в тази насока, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010 година изтъква, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и с другите обстоятелства по делото.

На първо място – завещател е направила уговорката, че ако нещо непредвидено се случи със сестра и, изброеното движимо и недвижимо имущество следва да бъде наследено от нейните деца.

Използвани са изразите „наследник“ и „наследени“, които законът свързва с универсалното завещание.

Това придава на заветника качеството на наследник.

Тези изрази не са случайно употребени, тъй като волята на завещателя да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество е изразена в съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена месец след саморъчното завещание.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание.

Нищожност на завещаниеЧастно и универсално завещание ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

/by
, ,

Заместване при наследяване съребрена линия

Заместване при наследяване съребрена линия

Когато се касае за наследяване по степени, неизменно възниква въпроса за заместване при наследяване по съребрена линия.

В конкретният казус се касае за заместване на починали наследници при наследяване.

Наследяването е именно актът на преминаване на наследството в имуществото на наследника.

Наследяване при братя и сестри на наследодателя, заедно с възходящи от втора и по-горна степен се определят от закона.

Текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за подреждането на тези роднини в четвърти ред.

Те са наследници по съребрена линия от трети ред и наследяват само в случай, че наследодателят не е оставил наследници от първи и втори ред.Заместване при наследяване съребрена линия

Какво казва Законът за наследството ?

При хипотезата на чл.8 ал.4 ЗН се предвижда случая, в който починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи
В този случай наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително.
Правото на заместване при наследяване предвижда възможност на едно лице да замести своя непосредствен наследодател, който е умрял преди общия наследодател.
При наследяване по закон на общия наследодател правото на наследника да встъпи в правата на лицето, починало преди наследодателя, е налице и когато това лице се е отказало от наследството на предходния наследодател.
Смисълът на наследяването по закон почива на родствените връзки, основани на произхода, които не се заличават от направения отказ от наследство.
Основен принцип в наследственото право: по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.”

Когато няма наследници от първите три групи, т. нар наследници от IV-та и по-горна степен наследяват останали съребрени роднини до шеста степен включително.

В тази група влизат и първите братовчеди. Ако някой от тях е починал, той се замества от своите низходящи, ако има такива.

Ако низходящите на починалите първи братовчеди се явяват наследници, то същите наследяват наравно с дела на живи братовчеди от същия ред.

В този случай ще получат дял, който биха получили първите ви братовчедки, ако бяха живи. Размерът на техният дял ще бъде разделен на техния брой.

Правото на заместване при наследяване 

 Под право на заместване при починали братя и сестри се разбира правото на наследник да заеме мястото на починалия брат или сестра по чл. 10 ал.2 ЗН, като встъпи в правата на своя наследодател, като получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив към момента на откриване на наследството

В Закона за наследството се разглежда хипотеза за заместване на починали преди наследодателя или недостойни от техни низходящи.

В отношенията на заместващия с останалите сънаследници те могат да пЗаместване при наследяване съребрена линияредявят спрямо него искове и възражения във връзка с наследството, основаващи се на права и задължения на замествания.

В този смисъл правото на заместване по-скоро има характер на изключение от общите правила на наследяването по закон.

Наследяването по право на заместване се допуска по реда на чл. 10, ал. 1 ЗН за всички низходящи на починалия преди наследодателя или недостоен негов наследник, като заместването става без ограничение на степените.

Касае за наследяване от починали братя и сестри

Чл.10, ал.2 ЗН допуска заместване да се извършва и по съребрена линия за починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри, които могат да бъдат заместени в наследяването само от своите деца или внуци.

Във всички останали случаи наследяването по заместване не следва да се допуска.

Разпоредба на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не установява някакво различие между по-близкия по степен роднина и низходящия на по-близък по степен роднина, а употребява глагола „изключват“ и за двамата.

Щом като както по-близкият по степен роднина така и низходящият на такъв роднина, изключват по-далечния по степен роднина, т.е. изместват го от наследяване, с което законът не допуска конкуренция с по-далечния роднина

При липсата на изрично правило за наследяване „по коляно“ делът на низходящите наследници се определя „по глава“,

Всеки ред наследници наследява на лично основание като наследник по закон. Законът урежда хипотези, в които редът за наследяване се различава от уреденото от Закона за наследството.

Чл.8, ал. 4, изр.2 ЗН говори за „изключване“, т.е. установява правила за изместване от наследяване на по-далечния роднина.  Докато в чл. 10, ал. 2 ЗН има предвид „заместване“, т.е. привличане на по-далечния роднина низходящ.

За допълнителна информация се свържете на тел. 0897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg 

#наследство, #наследници,#наследяване,#правалиния,#наследствен, #имот,#делба,#удостоверение, #завещание,#осиновяване

/by
, ,

Фази на съдебната делба

Фази на съдебната делба

При наследяване или обикновена съсобственост, всеки съсобственик и сънаследник, може с иск пред Районен съд да поиска съдебна делба. В този процес са налице две фази на съдебна делба.

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Най-общо фази на съдебната делба са следните:

А/ Първа фаза на делбения процес – допускане до делба и определяне на съделителите

Б/ Втора фаза – Искания по т.нар. „уравняване по сметки“ между съделителите.

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата  са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, респективно избира Районен съд, пред който да предяви иска си

Фази на съдебната делба

ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНАТА ДЕЛБА

Съдебната делба е начин на прекратяване на съсобствеността е уреден като особено исково производство пред Районен съд.

Характерно за производството е, че се провежда двуфазно.

Първата фаза, т.н. установителна фаза, цели да се провери и установи правото на делба, а втората – да се осъществи това право.

Първа фаза: допускане на делбата.

Производството за допускане на делбата започва с искова молба, като се прилагат съответните документи, които доказват твърдените от ищеца обстоятелства. Допустими са всички доказателствени средства на общия исков процес.

Първа фаза се финализира с произнасяне от съда с решение по допускане на делбата, което подлежи на обжалване.
В решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделители, между които съдебната делба се допуска.

Първа фаза определя основата, върху която ще се проведе втора фаза, тъй като се установява не само правото на делба, а и собствеността с всички индивидуализиращи я елементи.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните, които участват в производството, не могат отново да повдигат спора за съсобствеността.

В решението съдът трябва да се произнесе и по всички искове, които са предявени пред него по въпроси, обуславящи съдебната делба.

Всеки дееспособен съсобственик може да подаде иск за делба. Искът за делба е подсъден на Районния съд по мястото на откриване на наследството.

Делбеното производство се развива по местонахождението на имота.

Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на Районен съд.

Когато съсобствениците не могат да се разберат как да разделят имуществото доброволно, те следва да се обърнат към съда.

Целта на това е а превърнат идеалните си части в реални и определят собственик на имота . 

Затова в първата фаза на делбата се изясняват въпросите между кои лица ще се извършва делбата, за кои имоти ще се извърши делбата. 

В първото открито съдебно заседание в първата фаза на делбата  всеки от съделителите освен ищеца може да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други съсобствени имоти, които ищецът не е описал в исковата молба.

Съдът следва да определи каква е частта на всеки от съделителите. 

ВАЖНО : Искът за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН не се погасява с давност.

Предмет на делба могат да бъдат всички или част от съсобствените имоти, освен ако законът разпорежда другоФази на съдебната делба

ВАЖНО : В случай, че съсобственик не вземе участие в делбата, тя е изцяло нищожна !

В това заседание  всеки от съделителите може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Решението на първата фаза подлежи на обжалване след влизането му в сила. В тази фаза е допустимо да се оспорят завещания относно някой от делбените имоти както и на истинността на писмени доказателства.

В първата фаза на делбата трябва да бъдат направени искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, ако някой от сънаследниците има такива претенции.

В тази фаза е допустимо искане за временно разпределение на ползването на имотите до приключване на делбата.

ВТОРА ФАЗА НА ДЕЛБАТА 

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните

Във втора фаза се разрешават със сила на пресъдено нещо и спорове между съделители по уреждане на „сметки между тях“ 

Тези спорове представляват осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод имуществената общност.

Тези искове се предявяват най-късно в първото заседание във втора фаза, като срокът е преклузивен и след изтичането му страните могат да предявят претенциите си само в отделен от съдебната делба иск.

Във втора фаза съдът осъществява правото на делба по няколко начина:

  1. чрез образуване на дялове от общите имоти
  2. предоставянето на всеки дял в обект на изключителна собственост на съответния съделител
  3. чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получената сума в случая на чл. 348, ал. 1 от ГПК.

Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. Съдебната практика приема, че е незаконосъобразно да се извърши делба чрез изнасяне на допуснатите по делба имоти на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите.

Съдът изследва всяка възможност, съделител да получи реален дял от веща или имота, предмет на делбата.

За уравняване на дяловете се изчислява наплащане в пари, съобразно експертна оценка на вещо лице.

Във втора фаза на делбата се разглеждат и:

  • претенциите по сметки на съделителите за разходи по увеличение стойността на имота (вещта)
  • претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)
  • искания за възлагане на неподеляем имот;

Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете. Това се налага ако са налице предвидените в закона предпоставки.

Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти

Това съдебно решение на втората фаза също подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите, както и на обжалване по надлежният съдебен ред.

За допълнителни въпроси относно делба се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти съделител

Колко са фазите на делбата ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Кой участва в съдебната делба ?

Районният съд следи служебно за участие на всички съсобствнеици като страни. Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички сънаследници. Всяка една от страните е носител на правото на делба. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна в процеса дори един от съсобствениците

Какво се случва, ако не учавства някой в делбата ?

Ако въпреки това бъде извършена, тя ще е изцяло нищожна – т. е. няма да породи правни последици ( чл. 75, ал. 2 от ЗН ). В съдебната делба трябва да вземат участие не първоначалните, а настоящите участници в имуществената общност.

Кога се присъждат разноските в съдебната делба ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота.

Може ли някой да изкупи имота ?

Ако предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител

/by
, ,

Иск за запазена част от наследство

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, а наследник да предяви иск за запазена част от наследство.

Именно тук възниква въпроса относно предявяване на иск за запазена част от наследство. Възстановяване на запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица.  Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимирани наследници са родителите, заедно с деца и внуци.

Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това.

Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.

За да се осъществи защитата пред съд, запазената част се определя като дял от маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибавят даренията, извършени от наследодателя.

В случай, че размерът на запазената част се окаже накърнен и в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни размера, следва да се намаляват, а при нужда и да се отменят изцяло завещателните разпореждания.

Кога се предявява иск за запазена част ?Иск за запазена част от наследство

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт

Това разграничение следва да се направи от имуществото на призованите към наследяване лица.

В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество

Описът може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т.е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на  призования към наследяване.

Приемането на наследството по опис  има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество

В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта –

А/ да бъде съставен опис на наследството и

Б/ да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, след вписване в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.

В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.

Наличието на вписано по предвидения в  закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН.

Какво гласи Тълкувателното решение на ВКС – 2013г. ?

Правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част

Тук той може да и иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.

Наследственото имущество се обособява като съвкупност за да бъде извършена преценка дали призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло

Следващата преценка е дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество.

Законът за наследството дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица

В този смисъл съгласно Решение на ВКС по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на иск за запазена част от наследство, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.Иск за запазена част от наследство

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностeн срок за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите това е общият 5 (пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

/by
,

Съдебна делба на наследствени земи ?

Съдебна делба на наследствени земи ?

Характерен вариант за превръщането на идеалната съсобственост в реална е т.нар. доброволната и съдебна делба. Възниква въпроса относно съдебна делба на наследствени земи ?

Искате да разделите съсобствения си имот? Позволете ни да ви помогнем да намерите опитен адвокат за успешна съдебна делба пред Райония съд.

Нашият екип е специализиран в разрешаването на сложни имуществени спорове и осигуряването на справедлива подялба на имуществото.

Независимо дали става въпрос за семейна или бизнес собственост, ние сме се погрижили за вас.

Не позволявайте повече проблемът със съсобствеността да ви спира – свържете се с нас още днес, за да започнем!

Съсобствеността може да възникне по различен начин – в резултат на сделка (доброволна съсобственост) или в резултат на наследяване, реституция.

В подобни хипотези много често между носител на право на собственост върху имот възникват усложнения, свързани със упражняване право на собственост.

Поради тази причина законът предоставя право на лицата, желаещи да прекратят възникнала съсобственост, да го направят.

Това може да стане именно с делба на съсобствения имот. Целта е след извършване на делба – за всеки съделител реален дял от вещта.

Важен е въпроса как се извършва съдебна делба ?

Към него се пристъпва когато съществуват непреодолими противоречия за разделение на имотите.  Това е способ за ликвидиране на съсобственост.Съдебна делба на наследствени земи ?

В този случай крайната цел е на всеки наследник да се възложи реален имот.

В случай, че това е невъзможно, получилият по-голям имот или дял следва да наплати разликата.

Как протича съдебната делба ?

Съдебната делба е самостоятелно производство пред съд, което според нас като адвокати по наследствени дела минава на две фази.

А/ Допускане на делбата

Б/ Извършване на делбата чрез т.нар. уравняване по сметки по чл. 346 ГПК.

Делбата приключва с разделяне на имотите между отделните сънаследници или т.нар. съделители.

Дело за делба цели да предостави на съделителите реален дял.

По общо правило всички спорове, в първата фаза на делбата, могат да се предявят, както чрез иск така и чрез възражение, като само чрез възражение, но не и чрез самостоятелен иск,

В това производство могат да бъдат предявени оспорванията на произход и оспорванията на осиновяване.

Също по общо правило по споровете в първа фаза на делбата по съединените искове съдът постановява отделен диспозитив.

По направените Възражения съдът се произнася само в мотивите чрез съдебното решение .

Изключение от горното е по конститутивни възражения за възстановяване на запазена част по чл. 30 ЗН и право чл. 12, ал. 1 ЗН.

В случаите когато имотът е неподеляем, било поради естеството на своята площ или поради други причини, то той се изнася на публична продан.

Получената сума пари за него се разпределя по-равно между сънаследниците.

ВАЖНО : Съдебна спогодба за неподеляем имот се предоставя на един от някой от съделителите при уравнение на дял.

Тя може да се  сключи по всяко време на делбеното производство.  Това важи за допускането на делбата със съдебно решение и след това.

При действието на няколко закона за регулиране на настоящата правна материя е уредена в Закон за Собствеността, Закон за горите, Закон за защитените територии, Закон за устройство на територията и др.

Разбира се, веднага възниква въпросът, може ли един съсобственик да продаде своята идеална част от земеделски имот на трети лица

Какво е ограничението на чл. 33 ал.1 ЗС …?

Най-важното условие в този случай е съблюдаването на изискванията на чл.33 от Закон за собствеността

„Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение“.

Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия спрямо останалите съсобственици. 

Защо е важно да знаете това?

Винаги указваме на нашите клиенти, какви са последствията ако декларацията по чл. 33 ал.1 ЗС е неистинска или трето лице купи частта на съсобственика във вреда на останалите съсобственици

В този случай заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.

Искът пред съд в този случай трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.Съдебна делба на наследствени земи ?

Ако съсобственикът не плати дължимата сума в предвидения по закон срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Нашият съвет е самата декларация по чл. 33 ЗС да се завери от Нотариус, за да се избегне спорове.

В нея да фигурира ясно и точно цената, на която е била предложена земеделската земя за продажба.

В противен случай, тази сделка е лесно оборима и при възражение на някой от сънаследниците лесно би могла да бъде оспорена пред съд.

Лесно решение на проблема според нас при т.нар. неделимост на един земеделски имот е предложението на единия сънаследник към друг да изкупи неговия дял.

Доверете ни се, че ще се борим за вашите права и ще постигнем резултатите, които заслужавате.

Не позволявайте на съдебния процес да ви затрупа.

Намерете опитен адвокат, който може да ви помогне да се ориентирате в процеса на съдебна делба пред районния съд.  Нашият екип е специализиран в успешни делби на имущество, като гарантира, че интересите ви са защитени и правата ви са спазени.

С нашите експертни напътствия можете да бъдете спокойни, знаейки, че вашият случай е в умели ръце.

Не позволявайте на спора за съсобственост да ви възпрепятства.

Свържете се с нас още днес и открийте как можем да ви помогнем да постигнете благоприятен изход във вашия случай на телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Как се дели земеделска земя между наследници ?

Разделянето на наследствени земеделски земи между наследници става по няколко способа. Ако е налице съгласие между тях, това става с доброволна делба. Ако липсва такова съгласие между сънаследниците се пристъпва към Съдебна делба.

Кой може да иска съдебна делба на земеделски земи ?

Всеки един от сънаследниците или ако има и съсобственици може да поиска без ограничение пред Районен съд съдебна делба на земеделските имоти.

Може ли купувач да иска делба на наследствени земи ?

Да, но този купувач,вече трябва да е станал съсобственик в наследството с дял от наследствени земи, за да поиска и участва, а дори и да ининциира съдебна делба пред Районен съд

Кога се плаща съдебната такса при делба на земеделски земи ?

Съдебната делба протича в две фази и след всяка фаза съдът издава решение. Когато съдебната делба приключи съдът издава съдебно решение, с което осъжда страните да заплатят дължимата съдебна такса едва накрая на делото, след като приключи и втората фаза на съдебната делба пред Районен съд по чл. 341 ГПК

Длъжни ли са всички съсобственици да участват в Съдебната делбата

В случай, че някой от съсобствениците или когато се касае за наследствен имот, не са включени всички страни, то решението на Районен съд за делбата е нищожно. По делото пред Районен съд за съдебна делба са длъжни да учавстват всички съсобственици , наречени в това производство - съделители.

/by
, ,

Вписване на актове за недвижими имоти

Вписване на актове за недвижими имоти

В службите по вписванията към Агенция по вписванията се извършва вписване на актове относно недвижими имоти;

На вписване подлежат

  1. Искови молби,
  2. Постановените по  Искови молби Съдебни решения;
  3. ипотеки и залози по Закона за особените залози; вписване и заличаване наВписване на актове за недвижими имоти
  4. Възбрани и други обезпечения, както и други актове в предвидените в закона.

Имотният регистър е съвкупност от информация, която се отнася до недвижими имоти.

Част от тази информация, която е свързана с конкретен недвижим имот, се нарича партида на недвижимия имот.

Тя е нещо като своеобразна история на имота и позволява да се проследят в хронологичен ред всички разпоредителни действия с него, като например преминаването на правото на собственост от един собственик на имота на друг

Вписване в Имотен регистър 

Целта на вписването в имотния регистър е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове.
Вписването прави акта противопоставим и дава възможност да се провери дали праводателят е собственик, дали имотът не е обременен с тежест. 
Съществуват две системи на вписване на актовете – персонална и реална.
Вписването при реалната система се извършва по партида на съответния имот, докато при персоналната система то е по партида на лицето.
Освен това при реалната система вписването има конститутивен ефект, а при персоналната по-скоро декларативно и защитно-оповестително действие и само в предвидени от закона случаи има конститутивно действие. необжалваемо

Какви промени настъпиха при вписване на актове за недвижими имоти ?

С оглед процедурата по вписване на актове относно недвижими имот, бяха въведени известни промени относно това вписване.

Тези промени касаят вписването на актове за недвижими имоти, във връзка със следните обстоятелстваВписване на актове за недвижими имоти

  1. Изменения в списъка с индивидуализиращи белези на страните по сделките.

Промяната касае изписване на конкретни данни в подлежащите на вписване актове относно чуждестранните физически и юридически лица;

2. При вписване на завещания и на съвкупности от вещи – договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски дружества, договори за залог, прехвърляне на търговско предприятие

В този случай, вече не е необходимо да се посочват индивидуализиращи белези;

3. Всички актовe, които не са нотариални се вписват и от нотариус и всяко заинтересовано лице, което не е страна по сделката.

По този начин се преодолява практиката на съдиите по вписванията да постановяват отказ за вписване в случаите, когато молбата за вписване не се подава от страна по сделката, но има правен интерес от вписването;

4. Изрично са изброени хипотезите, в които не се изисква описание на имотите по Закона за кадастъра и имотния регистър;

5. Въведе се специално производство за поправяне на техническа грешка в подлежащите на вписване актове;

6. Създадена бе специална процедуа за предоставяне заверени преписи на адвокати, макар да не са пълномощници по сделката;

7. Въведен бе специален ред за заличаване на ипотека от купувача на продаден на публична продан недвижим имот.

Времетраене на процедура по вписване ?

В срок от 3 работни дни, откакто молбата ми за вписване е постъпила, вписаният акт, ми се връща.

Връщането с написаните по-горе входящ номер, дата на вписване и подпис на съдията по вписванията върху акта означава, че той е бил вписан.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg. 

/by
,

Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

В практиката по съдебни и наследствени дела, неминуемо се стига до разглеждането на въпроса за възражението по чл. 76 ЗН. Следва да бъде изяснено какво е значение на възражението чл. 76 ЗН ?

В съдебната практика съществено значение има възражението в чл.76 ЗН  за т.нар. относителна недействителност, която е особен вид – разпоредителната сделка.

Тя поражда целените правни последици и валидно обвързва страните по нея, но е непротивопоставима по отношение на неразпоредилите се с дела си сънаследници. Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

Възражението по чл. 76 ЗН представлява защитна функция, насочена към сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване.

Сделката на разпореждането с дял от сънаследствен недвижим имот от един от наследниците, преди да е прекратена съсобствеността, не е нищожна.

Тя е относително недействителна съгласно приетото с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Целта на чл. 76 ЗН е съсобствеността, възникнала от наследяване, да се прекрати с участието само на наследниците, да не се раздробяват дяловете и да се спази чл. 69, ал.2 ЗН.

Затова съдебната практика приема, че нормата не се прилага, когато всички наследници се разпореждат с целия сънаследствен имот или когато един от тях се разпорежда в полза на друг сънаследник.

Тази норма не се прилага и когато предмет на разпореждането е наследствената идеална част от единствен имот на наследодателя и с него се изчерпва наследството.

В този случай се приема, че е налице прехвърляне на наследство, при което не се прилага нормата на чл. 76 ЗС (т.3 ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС

Какво е действието на разпоредбата на чл. 76 ЗН ?Какво е възражение по чл. 76 ЗН ?

Целта е да се преотврати раздробяване наследствената маса.

В противен случай, това би създало затруднения и усложнения в съдебната делба

Това възражение по чл. 76 ЗН цели да запази възможността на неразпоредилите се сънаследници във втората фаза на делбата да се възползват от правата си по реда на чл.349 ал.2 ГПК и да упражнят правата си по чл.12, ал.2 ЗН.

При уважаване на възражението по чл. 76 ЗН  и изключване на приобретателите по атакуваните сделки, ще върне имуществото в патримониума на призованите към наследяване лица.

След като това е налице, съдебната делба ще може да се допусне именно между тях.

По тълкуване на ВКС разпоредбата на чл.76 ЗН в ТР №1/2004г.  следи за интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на наследствено имущество.

Възражението по чл. 76 ЗН намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване.

Освен това при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си.

Приложено е тълкуванието в т.1 от ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС.

За кого се отнася възражението по чл. 76 ЗН ??

Възражение по чл. 76 ЗН могат да отправят лицата, който считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им.Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

Това са интереси, пряко свързани с поделянето на наследственото имущество.

Това се отразява пряко на значението на възражението по чл. 76 ЗН

Следва да се разгледа, че според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително.

За относително недействително следва да се приеме онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, като част от сънаследственото имущество да бъде поделено между наследниците.

Цента на възражението по чл. 76 ЗН не е да ограничи правото на наследник да се разпореди с дела си от наследственото имущество в полза на трети лица.

Целта на текста на възражението по чл. 76 ЗН не е да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред.  Значение на възражението по чл. 76 ЗН ?

Възражението по чл. разпоредбата на чл.76 ЗН ще бъде уважено, ако неразпоредилия се с дела си наследник възрази, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите.

/by
,

Запазена част от наследство

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне  на тази запазена част от наследство.  запазена част от наследство

Запазена част от наследствоВ повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

Запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители !

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Запазена част от наследствоЗа да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ 

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  1. при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  3. запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
  4. запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
  5. преживели  низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Как се определя размерът на запазената част на наследника ?

Съгласно Законът за наследството запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. 
Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Колко точно е запазената част на всеки наследник ?

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Законът за наследството посочва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От тази маса се вади обикновената покъщнина, която остава за наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

Как се възстановява запазена част на наследник ?

Правилата за възстановяване на запазена част са разписани в чл. 30-37 ЗН. Ако направеното дарение накърнява Вашата запазена част от наследството, може по съдебен ред да се предявите иск за НАМАЛЯВАНЕ на направеното дарение до размера, необходим за попълване на запазената Ви част.

/by
, ,

Приемане наследството по опис

Приемане наследството по опис

Какво представлява приемането на наследство по опис? 

В практиката по наследствени дела възниква ситуация, която наследодателят цели избягване на задължения чрез приемане наследството по опис.

Приемането на наследство по опис е правeн способи наследник да ограничи ясно размера на отговорността, която носи пред кредиторите на починалия наследодател.

За да стане това, наследникът трябва да извърши приемането на наследство по опис.Приемане наследството по опис

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване лица.

В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество и може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица

Правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на призования към наследяване.

По своята същност приемане на наследство по опис по опис е процедура, при която наследникът декларира всички известни му активи и пасиви на наследството.

Как и кога се приеме наследство по опис ? 

Производството по приемане на наследството по опис е едностранно, охранително производство пред Районен съд.

В него е недопустимо участие, а оттам и възражения на трети лица.

Чрез писмено Заявление за приемане на наследство по опис до Районния съд, призованото към наследяване лице декларира кога е узнало, че наследството е открито.

Това негово твърдение не може да бъде оспорвано в производството по чл.61 ЗН от трети лица.

Наследникът има срок от 3 месеца от смъртта на наследодателя да заяви, че иска да приеме наследството по опис.

Този срок може да бъде удължен, ако заявителят е разбрал по-късно за смъртта. Това се декларира с приложена декларация към заявлението.

Недееспособните приемат наследство задължително по опис съгласно ЗН.

Недееспособни са непълнолетните, както и пълнолетните, които са поставени под пълно запрещение.

Приелият по наследство е длъжен да не отчуждава (продава дарява и т.н.) вещите, които е придобил по наследство.

Срокът, в който следва да се спазва забраната е 3 години за движимите вещи и 5 години за недвижимите вещи.

Приемането на наследството по опис не съставлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността кредиторите да се удовлетворят от имущество на наследника, надвишаващо стойността на приетото по опис наследство.

Понякога е трудно да се прецени : Какъв е размера на задълженията на наследодателя ?

Ако се окаже, че сумарно задълженията на наследодателя многократно надхвърлят размера на оставеното наследство, то най-разумното решение е да се направи веднага отказ от наследство.

Приемането на наследството по опис следва да се извърши в срок до 3 месеца от момента, в който наследникът е узнал, че наследството е открито.Приемане наследството по опис

Ограничаването по силата на чл. 60, ал. 2 ЗН на отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество се преценява на общо основание в исковото производство.

В този случай исковете ще бъдат уважени до размера на приетото по опис наследство, съобразно оценката, дадена в производството по чл. 553 и сл. ГПК;

В случай, че е извършено плащане, то се приспада от горната сума;

 Срокът за приемане наследството по опис ?

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането по опис трябва да се заяви писмено от наследника

Той трябва да направи това, в тримесечен срок от узнаване за откриването на наследството.

Възможността за упражняване на субективното право на приемане наследството по опис се свързва с узнаването.

Срокът е преклузивен, но може да бъде продължен еднократно от районния съдия по местооткриване на наследството до три месеца.

В този случай кредиторите на наследодателя ще могат да търсят от наследника плащане на задълженията само до размера на наследството.

Ако активите на наследството се окажат по-малки от задълженията на наследодателя, наследникът ще отговаря само до размера на това, което е получил (чл. 60, ал. 2 от ЗН).

Наследникът може да покрие задълженията на наследодателя и със свои парични средства като запази наследството.

След изтичането на установения в закона тримесечен срок, респективно на удължения от съда срок, наследникът губи възможността да приеме по опис.

Какво означава ограничението на отговорността до размер на наследеното имущество ?

Ограничението на отговорността е „до размера“ на наследеното имущество – кредиторите не са ограничени да търсят удовлетворение от продажба на наследения имот.

Те могат да търсят изпълнение от всяко друго имущество на наследника, но с ограничението, че не могат да получат повече от стойността на наследеното имущество.

Кой следва да приеме наследството по опис ?

Законът за наследството детайлно посочва кръгът на лицата, които задължително следва да извършат приемане наследството по опис. Това са следните категории лица, а именно :Приемане наследството по опис

  • Недееспособните лица (в това число поставените под пълно запрещение)
  • Държавата и държавни органи приемат наследството само по опис;
  • Непълнолетни лица – приемат наследството само по опис

Какъв е смисъла от приемане наследството по опис ?

Съставянето на опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис засягат правната сфера на кредиторите на наследството

Приемане по опис облагодетелства и лицата, в чиято полза наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез завет или дарение, тъй като има за последица ограничаване отговорността на наследника по закон само до стойността на включеното в описа имущество

Приемането дава възможност правото на възстановяване на запазена част от наследството да  бъде упражнено от лицата по чл.28 ЗН и спрямо заветници и надарени, които не са призовани към наследяване.

Целта е да се изключи възможността тяхното друго имущество да бъде обременено със задължения на наследодателя, ако те надвишават размера на актива на наследството.

Особеност на приемането на наследството по опис е, че ако наследникът, който го приема, не   декларира всички известни му имоти на наследодателя, губи предимството на приемането по  опис

Това означава, че същият ще отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо от размера им.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко отделно запитване ще бъде разгледано строго индивидуално и с нужното внимание за всеки отделен казус.

Как се приема наследство по опис?

Процедурата по приемане на наследство по описа се извършва чрез молба до районния съд по последното местожителство на починалия.

Кога следва да се подаде Заявлението за приемане наследство по опис ?

Заявлението трябва да бъде подадено в тримесечен срок от момента, в който наследникът е узнал за смъртта на наследодателя.

Как става приемане на наследство по опис ?

Наследството може да бъде прието по опис, като за целта това следва да бъде писмено заявено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито.

Какво трябва да направи наследник за да приеме наследство по опис ?

Задължение на наследника е да посочи всички наследствени имущества, които са му известни, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.

Как се оценява наследството при приемане по опис ?

Съдът може да назначи съдебни експертизи за установяване пазарната цена на имуществото и да насрочи делото в открито съдебно заседание за да бъде дадена възможност на заявителя да вземе становище по изготвените съдебни експертизи.

Кой извършва опис на имуществото за приемане наследството по опис ?

Описът трябва да бъде извършен от районния съдия, а не от друг орган. Описът се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

Как се приема наследството по опис ?

Приемането на наследството по опис се вписва в специална книга на Районния съд за приемане и отказ от наследство.

/by

Пишете ни info@lawyer-bulgaria.bg

НИЕ ще Ви отговорим при първа възможност, не по-късно  в рамките на работния ден. Кантората цели да осигури надеждна и адекватна  правна защита на Вашите интереси и бързо решение по всеки казус на клиенти, заедно с професионална правна помощ по казуси.

КОНТАКТИ НА КАНТОРАТА

Правна Кантора „Д. Владимиров“| Адвокат граждански дела| ул.„Александър Жендов” 6, 1113 гр. София
Факс: +359 2 858 10 25 | Email: info@lawyer-bulgaria.bg

Кантора „Д.Владимиров“ представлява клиенти в на територията на страната, включително при съдебни дела в гр. София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Благоевград и др.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Информацията, съдържаща се в този уебсайт, е само за общи информационни цели. Информацията се предоставя от „Правна Кантора Д. Владимиров“, като се стремим да поддържаме актуална информация. Същата не съдържа правни съвети за Вашият случай, а само и единствено обща информация за казуси на клиенти, с оглед пълнота, точност, надеждност, пригодност или наличност на уебсайта или информацията,  услугите или свързаните с тях графики, съдържащи се в уебсайта за всякакви цели.

За Нас | Пишете ни | Адрес | Общи условия | Декларация за поверителност

Това е уведомление, което може да се използва за съгласие с бисквитки. Кликнете върху „Научете повече“, за да го видите!

Съгласен съмНаучете повече