Съсобственост в затворен комплекс

След покупката на недвижим имот в нова кооперация от затворен тип“, неминуемо възникват и права на Съсобственост в затворен комплекс.

Покупката на апартамент, къща, ателие, гараж или друг недвижим имот в жилищен комплекс от затворен тип не означава единствено придобиване на конкретен самостоятелен обект.

Заедно с индивидуалната собственост върху закупения имот възникват права върху общите части на сградата.

В зависимост от съдържанието на нотариалния акт и инвестиционната структура на комплекса могат да бъдат придобити

• идеални части от земята,
• право на строеж,
• право на ползване
• договорно право за достъп до съоръженията в комплекса.

Именно поради това съсобствеността в затворен комплекс е сложна правна материя, при която едновременно могат да се прилагат:

• Законът за собствеността;
• Законът за управление на етажната собственост;
• Законът за задълженията и договорите;
• Законът за защита на потребителите;
• правилата на устройственото и кадастралното законодателство;
• индивидуалният договор за управление и поддръжка;
• решенията на общото събрание на етажната собственост.

Необходимо е да се разграничат вещните права върху сградата и земята от договорните права за използване на басейн, алеи, паркови площи, спортни съоръжения, рецепция, охраняем паркинг и други услуги.

Какво представлява жилищен комплекс от затворен тип?

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС жилищен комплекс от затворен тип е комплекс, който е:

1. обособен като отделен урегулиран поземлен имот;
2. включва една или повече жилищни сгради в режим на етажна собственост;
3. разполага с други обекти и съоръжения за общо ползване от собствениците, ползвателите и обитателите;
4. осигурява контролиран достъп за външни лица.

Тези признаци следва да се преценяват съвкупно.

Самото наличие на ограда, бариера, охрана или рекламно наименование „затворен комплекс“ не е достатъчно, за да бъде приложен специалният режим на чл. 2 ЗУЕС.

Комплексът трябва действително да отговаря на законовата дефиниция.

Това обстоятелство има съществено значение за валидността и правното действие на договорите за управление и поддръжка.

Не всяка нова сграда с бариера е затворен комплекс

На практика инвеститорите понякога определят една обикновена жилищна сграда като „комплекс от затворен тип“, макар да липсват отделен урегулиран поземлен имот, множество обслужващи съоръжения или друг от законовите признаци.

Правната квалификация не зависи от наименованието в рекламната брошура или договора, а от действителните устройствени, строителни и вещноправни характеристики на имота.

Когато сградата не отговаря на определението за жилищен комплекс от затворен тип, инвеститорът не може само чрез индивидуални договори със собствениците да изземе правомощията, които ЗУЕС предоставя на общото събрание на етажната собственост.

Каква собственост придобива купувачът?

При покупката на недвижим имот в затворен комплекс могат да бъдат придобити няколко различни вида права.

1. Индивидуална собственост върху самостоятелния обект

Купувачът придобива право на собственост върху конкретния обект, например:

• апартамент;
• къща;
• ателие;
• магазин;
• офис;
• гараж;
• паркомясто, когато е обособено като самостоятелен обект или като идеална част от друг имот;
• складово помещение.

Точният обем на придобитото право се установява от нотариалния акт, кадастралната схема, строителните книжа и предходните актове за собственост.

2. Идеални части от общите части на сградата

По силата на чл. 38 от Закона за собствеността към всеки самостоятелен обект принадлежат идеални части от общите части на сградата.

Общи по естеството си или по предназначението си обикновено са:

• основите;
• външните стени;
• носещите стени, колони, трегери, плочи и греди;
• покривът;
• стълбищата и площадките;
• входовете и коридорите;
• асансьорите;
• главните линии на общите инсталации;
• комините;
• водосточните тръби;
• помещенията и съоръженията, които обслужват общото използване на сградата.

Идеалните части от общите части са принадлежност към самостоятелния обект.

По правило те не могат да бъдат отделяни и прехвърляни независимо от него.

3. Собственост или право на строеж върху земята

Един от най-съществените въпроси при покупка в затворен комплекс е дали купувачът придобива идеални части от поземления имот.

Възможни са няколко конструкции:

• купувачът придобива идеални части от земята;
• земята остава изцяло собственост на инвеститора;
• купувачът придобива само право на строеж;
• учредено е ограничено вещно право на ползване;
• достъпът и използването на терена са уредени само договорно.

Тези хипотези имат различни правни последици.

Общата част ли е земята в затворения комплекс?

Не във всеки случай.

Земята е обща част на етажната собственост, когато собствениците на самостоятелните обекти притежават съответни идеални части от нея и тя обслужва сградата.

Когато обаче земята принадлежи на инвеститора или на друго лице, а собствениците на апартаменти притежават само право на строеж, поземленият имот не става автоматично тяхна обща част.

Съдебната практика приема, че когато не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, незастроената част от него няма статут на обща част по чл. 38 ЗС.

Ако теренът е съсобствен само между част от лицата, управлението и ползването му се подчиняват на правилата за обикновената съсобственост.

Следователно трябва да се провери:

• кой е собственик на поземления имот;
• придобива ли купувачът идеални части от него;
• какъв процент идеални части се прехвърля;
• притежават ли всички етажни собственици права върху земята;
• съществуват ли отделни сгради или съоръжения, собственост на инвеститора;
• има ли учредени права на строеж, ползване, преминаване или сервитути.

Какво означава придобиване само на право на строеж?

В много комплекси инвеститорът запазва собствеността върху земята и прехвърля на купувача апартамент или къща заедно с идеални части от правото на строеж.

При тази конструкция приложение намира чл. 64 ЗС.

Собственикът на постройката може да използва чуждата земя само доколкото това е необходимо за използване на сградата според нейното предназначение, освен ако в акта за учредяване на правото на строеж е уговорено друго.

Това право не означава автоматично неограничено използване на:

• басейна;
• спортните площадки;
• паркоместата;
• парковите и озеленените площи;
• ресторанта;
• СПА центъра;
• фитнес залата;
• допълнителните алеи и съоръжения;
• охраняемите паркинги.

Когато тези обекти са собственост на инвеститора и не представляват общи части, правото за тяхното използване трябва да произтича от вещно право, нотариалния акт или валиден договор.

Какъв е статутът на басейна, алеите и зелените площи?

Не може да бъде даден един общ отговор за всички комплекси.

Басейнът, парковите площи, вътрешните улици, алеите, детските площадки и спортните съоръжения могат да бъдат:

1. общи части на етажната собственост;
2. съсобствени обекти между част или всички собственици;
3. самостоятелни обекти, собственост на инвеститора;
4. принадлежности към поземления имот;
5. обекти, предоставени за възмездно договорно ползване;
6. обекти, изградени върху чужда земя при учредено вещно право.

Правният статут не се определя само от фактическото използване.

От значение са нотариалните актове, инвестиционните проекти, разрешението за строеж, разрешението за ползване, кадастралните данни и договорите.

Например фактът, че всички собственици използват един басейн, не доказва сам по себе си, че басейнът е тяхна обща собственост.

Договор за управление по чл. 2 ЗУЕС

Чл. 2 ЗУЕС предвижда специален режим за управление на общите части на сгради, построени в жилищен комплекс от затворен тип.

Управлението се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между:

• инвеститора; и
• собствениците на самостоятелни обекти.

Договорът се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект.

След вписването той е противопоставим и на последващите приобретатели на имота.

Какво означава противопоставимост на последващия купувач?

Когато договорът е надлежно вписан, лице, което впоследствие закупи апартамента, не може да се позове единствено на обстоятелството, че не е участвало лично при първоначалното му подписване.

Вписването осигурява публичност и обвързва последващия приобретател в предвидените от закона граници.

Ако договорът не е вписан по партидата на самостоятелния обект, неговата противопоставимост спрямо последващия купувач може да бъде оспорена.

Прехвърля ли договорът собствеността на инвеститора?

Не.

Договорът по чл. 2 ЗУЕС урежда управлението на общите части.

Той не прехвърля на инвеститора собствеността върху общите части и не заличава вещните права на собствениците.

Собствениците продължават да притежават своите самостоятелни обекти и съответните идеални части от общите части.

Поради това не е напълно прецизно да се твърди, че собствениците „се отказват“ от общите части.

Те не се отказват от правото си на собственост, а приемат специален договорен режим за тяхното управление.

Може ли инвеститорът да управлява комплекса безсрочно?

Срокът, условията за прекратяване и възможностите за разваляне зависят от съдържанието на договора и приложимите императивни норми.

Практиката на ВКС разглежда договора по чл. 2 ЗУЕС като двустранен договор за услуги, който може да бъде развален при съществено неизпълнение.

Клаузи, които практически правят договора вечен, изключват всяка възможност за прекратяване или дават неограничена власт само на инвеститора, могат да бъдат проверявани за:

• противоречие със закона;
• противоречие с добрите нрави;
• неравноправност по Закона за защита на потребителите;
• липса на яснота и прозрачност;
• значително неравновесие между страните.

Как се определя таксата за поддръжка?

Таксата за поддръжка в затворен комплекс е един от най-честите източници на съдебни спорове.

Преди да се определи дали определена сума се дължи, трябва да се установи нейното правно основание.

Задължението може да произтича от:

• договор по чл. 2 ЗУЕС;
• друг договор за услуги;
• решение на общото събрание;
• законово задължение по ЗУЕС;
• договор за използване на допълнителни съоръжения;
• извършени необходими разноски;
• неоснователно обогатяване в определени случаи.

Разходи за управление и поддържане

Към разходите за управление и поддържане могат да се отнасят:

• почистване;
• осветление;
• вода за общите части;
• асансьор;
• охрана;
• портиер;
• административно управление;
• абонаментно обслужване;
• текущо поддържане;
• възнаграждение на управителя или доставчика на услугите.

Разходи за ремонт и обновяване

Те трябва да се разграничават от текущите разходи за управление и поддържане.

Ремонтът, реконструкцията, основното обновяване, подмяната на общи инсталации и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ по общия режим на ЗУЕС са свързани с притежаваните идеални части и с решенията на компетентните органи.

Не е законосъобразно всички различни видове разноски да бъдат обединени в една неясна „такса комплекс“, без да е посочено:

• какви услуги включва;
• кой ги извършва;
• как е образувана цената;
• как се отчита разходването;
• кога и по каква методика се изменя размерът;
• дали се начислява ДДС;
• какви са сроковете за плащане;
• какво се случва при непредоставяне на услугите.

Как се разпределят разходите по ЗУЕС?

По общия режим чл. 51 ЗУЕС урежда разпределението на разходите за управление и поддържане на общите части.

След измененията от 2023 г. общото събрание може да реши разходите да се разпределят по един от следните начини:

1. според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на домакинствата;
2. съобразно процента на идеалните части на обекта;
3. поравно на самостоятелен обект.

Този режим не трябва механично да се смесва с договорните такси в действителен жилищен комплекс от затворен тип.

При всеки спор е необходимо да се установи дали вземането се основава на ЗУЕС, на решение на общото събрание или на индивидуален договор.

Дължи ли се такса за необитаем апартамент?

Самото необитаване на имота не освобождава автоматично собственика от всички разходи.

Дори когато апартаментът не се използва постоянно:

• покривът продължава да обслужва имота;
• фасадата и конструкцията трябва да се поддържат;
• охраната и контролираният достъп продължават да функционират;
• общите инсталации и инфраструктурата обслужват комплекса;
• собственикът запазва възможността да използва обекта.

Дали се дължи пълната договорна такса зависи от конкретните клаузи, действително предоставяните услуги и тяхната законосъобразност.

Не може да се приеме като универсално правило, че собственикът не дължи нищо само защото временно не живее в апартамента.

Може ли таксата да бъде увеличавана едностранно?

Едностранното увеличение не е автоматично допустимо.

Договорът трябва да съдържа ясни и обективни критерии, например:

• официален инфлационен индекс;
• конкретно посочени увеличени разходи;
• определена формула;
• периодичност на актуализацията;
• задължение за предварително уведомяване;
• право на собственика да прекрати договора при съществена промяна.

ВКС е приемал, че клауза, позволяваща промяна на възнаграждението без ясно посочени случаи и методика и без съответна възможност потребителят да се откаже от договора, може да бъде неравноправна.

Следователно формулировки като „инвеститорът може по своя преценка да изменя таксата“ създават сериозен риск от недействителност.

Защита на купувача като потребител

Когато физическо лице купува жилище за лични нужди и сключва типов договор с инвеститор или управляващо дружество, могат да бъдат приложими правилата на Закона за защита на потребителите с което възниква Съсобственост в затворен комплекс.

Неравноправна може да бъде клауза, която:

• не е индивидуално договорена;
• е във вреда на потребителя;
• противоречи на добросъвестността;
• създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Рискови са например клаузи, които:

• позволяват неограничено едностранно увеличение на таксата;
• задължават собственика да плаща независимо дали услугата се предоставя;
• освобождават управляващото дружество от всякаква отговорност;
• предвиждат прекомерни неустойки само за собственика;
• дават право на инвеститора едностранно да променя услугите;
• изключват възможността за прекратяване;
• поставят изпълнението в зависимост от поведението на трети лица;
• не позволяват проверка на извършените разходи.

Самото подписване на предварително изготвен договор не доказва, че всяка негова клауза е индивидуално договорена.

Какво е значението на общото събрание?

Извън специалния режим на чл. 2 ЗУЕС управлението на етажната собственост се осъществява чрез:

• общо събрание;
• управителен съвет или управител;
• сдружение на собствениците, когато е учредено.

Общото събрание разполага със законово определени правомощия, сред които:

• приемане на бюджет;
• определяне на паричните вноски;
• избор на управител;
• приемане на план за ремонти;
• разпореждане с общи части в предвидените от закона случаи;
• определяне начина за разпределяне на разходите;
• възлагане на дейности на професионален управител.

Отделният собственик по правило не може с индивидуален договор да прехвърли на външно лице правомощия, които законът предоставя на общото събрание, ако не са налице предпоставките на специалния режим.

Валиден ли е договорът, ако комплексът не е „затворен“ по смисъла на закона?

Това е един от най-спорните въпроси в съдебната практика.

В част от решенията на ВКС е прието, че когато сградата не отговаря на легалната дефиниция за жилищен комплекс от затворен тип, клаузите, с които индивидуален договор урежда въпроси от компетентността на общото събрание, могат да бъдат нищожни.

Според друга линия в практиката договорът може да бъде частично действителен относно услуги и дейности, които не попадат в изключителната компетентност на общото събрание, например:

• рецепция;
• охраняем паркинг;
• достъп до басейн;
• поддръжка на частни зелени площи;
• използване на спортни съоръжения;
• други допълнителни услуги.

Поради противоречивата практика е образувано Тълкувателно дело № 5/2025 г. на ОСГТК на ВКС. Към 21 юни 2026 г. не е публикувано окончателно тълкувателно решение.[6]

Поради това валидността на всеки договор трябва да се преценява конкретно според:

• правния статут на комплекса;
• собствеността върху земята и съоръженията;
• предмета на договора;
• начина на определяне на таксите;
• наличието на решение на общото събрание;
• качеството на страните;
• индивидуалното или типово договаряне;
• вписването на договора;
• действителното предоставяне на услугите.

Може ли собственикът да откаже плащане?

Отказът от плащане не трябва да се основава единствено на субективно недоволство.

Собственикът може да разполага с правни възражения, когато например:

• договорът не е валидно сключен;
• липсва изискуемата нотариална заверка;
• договорът не е противопоставим;
• комплексът не отговаря на § 1, т. 3 ДР на ЗУЕС;
• задължението се основава на незаконосъобразно решение;
• услугите не са предоставени;
• цената е увеличена без валидно основание;
• клаузата е неравноправна;
• вземането е погасено по давност;
• липсват доказателства за размера и изискуемостта;
• претендират се едновременно суми по договор и по решение на общото събрание за едни и същи дейности;
• кредиторът не е лицето, което има право да получи плащането.

Необходимо е обаче възраженията да бъдат подкрепени с документи и доказателства.

Едностранното спиране на всички плащания може да доведе до съдебен процес за Съсобственост в затворен комплекс , законна лихва и разноски.

Как се събират неплатените такси?

Редът зависи от основанието на задължението.

Такси, определени с решение на общото събрание

Когато собственик не изпълни влязло в сила решение на общото събрание, управителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като приложи решението на общото събрание.

Такси по договор

Когато вземането произтича от договор за управление, поддръжка или услуги, ищецът трябва да докаже:

• валиден договор;
• качеството си на кредитор;
• извършените услуги;
• начина на образуване на цената;
• настъпилата изискуемост;
• размера на задължението;
• противопоставимостта на договора, когато ответникът е последващ приобретател.

Ответникът може да противопостави всички допустими възражения за недействителност, неизпълнение, прихващане, давност или неравноправност на клаузите.

Как се оспорва решение на общото събрание?

Всеки собственик при Съсобственост в затворен комплекс може да поиска от районния съд по местонахождението на етажната собственост отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.

Срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е 30 дни от получаването на решението по предвидения в закона ред.

Срокът е кратък и пропускането му може да доведе до стабилизиране на решението, включително когато собственикът не е присъствал на събранието.

Подаването на молбата не спира автоматично изпълнението.

Съдът може да постанови спиране при наличие на съответно искане и предпоставки.

Акт на управителния съвет или управителя може да бъде атакуван по специалния ред на чл. 43 ЗУЕС в 14-дневен срок от получаването му.

Как се решават споровете за използване на двора?

Когато дворното място е обща част на етажната собственост, управлението и използването му се извършват по правилата на ЗУЕС.

Когато теренът не е обща част, но е съсобствен между няколко лица, приложение може да намери чл. 32 ЗС.

Съсобствената вещ се използва и управлява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея.

Ако не може да се образува мнозинство или решението е вредно за общата вещ, районният съд може да разпредели ползването.

Когато земята принадлежи изцяло на инвеститора, собствениците на апартаменти могат да я използват само в обема на своите вещни или договорни права.

Какво трябва да се провери преди покупка за Съсобственост в затворен комплекс ?

Преди покупката на имот в затворен комплекс е препоръчително да бъде извършена пълна правна проверка.

Проверка на собствеността

Трябва да се изследват:

• нотариалният акт на продавача;
• предходните актове за собственост;
• удостоверението за тежести;
• кадастралната схема;
• идентификаторът и предназначението на обекта;
• площта и прилежащите помещения;
• размерът на идеалните части;
• наличието на ипотеки, възбрани, искови молби и вещни права на трети лица.

Проверка на земята

Необходимо е да се установи:

• кой притежава поземления имот;
• прехвърлят ли се идеални части от него;
• има ли учредено право на строеж;
• има ли вещно право на ползване;
• как е осигурен достъпът до публичната улица;
• частни или общински са вътрешните пътища;
• съществуват ли сервитути;
• кой притежава парковите площи и паркингите.

Проверка на съсобственост в затворен комплекс

Следва да се проверят:

• подробният устройствен план;
• разрешението за строеж;
• одобрените инвестиционни проекти;
• актовете по време на строителството;
• разрешението за ползване или удостоверението за въвеждане в експлоатация;
• техническият паспорт;
• собствеността върху басейна, рецепцията и другите съоръжения;
• статутът на водопроводната, канализационната и другата инфраструктура.

Проверка на договора за управление

Преди подписване трябва да бъдат изследвани:

• срокът на договора;
• условията за прекратяване;
• размерът на таксата;
• методиката за актуализация;
• включените услуги;
• санкциите и неустойките;
• отчетността на управителя;
• правото на достъп до финансовите документи;
• възможността за смяна на управляващото дружество;
• вписването на договора по партидата на имота;
• приложимостта на Закона за защита на потребителите.

Проверка за неплатени задължения при Съсобственост в затворен комплекс 

Купувачът трябва да поиска:

• удостоверение от управителя за наличието или липсата на задължения;
• извлечение за начислените такси;
• последните бюджети и отчети;
• протоколите от общите събрания;
• информация за предстоящи ремонти;
• данни за съдебни спорове;
• справка за задължения по договор за поддръжка.

В нотариалния акт или в отделна декларация може да бъде предвидено изрично задължение на продавача да погаси всички натрупани до предаването на владението суми.

Въпроси при Съсобственост в затворен комплекс 

На практика съдебните спорове най-често са свързани със:

1. неплатени такси за управление и поддръжка;
2. едностранно увеличение на таксите;
3. неравноправни клаузи;
4. липса на отчетност;
5. отказ за предоставяне на достъп;
6. ограничаване използването на басейн или паркинг;
7. спор относно собствеността върху земята;
8. незаконно завземане на общи части;
9. отдаване на общи части под наем;
10. неправилно разпределяне на разходите;
11. дублиране на такси по договор и по решение на общото събрание;
12. липса на решение на компетентен орган;
13. недействителност или непротивопоставимост на договора;
14. прекомерни неустойки;
15. неизпълнение от управляващото дружество.

Често срещани заблуди

„Купих апартамент, следователно притежавам и част от басейна“

Не задължително. Собствеността върху басейна трябва да бъде установена от документите за собственост и строителните книжа.

„Апартаментът не се използва, затова не дължа никакви такси“

Необитаването не освобождава автоматично от всички разходи. От значение са видът на разхода, договорът и решенията на общото събрание.

„Инвеститорът може сам да определя всяка такса“

Не. Необходимо е валидно правно основание, прозрачна методика и спазване на императивните правила и потребителската защита.

„Щом договорът е подписан, всички клаузи са валидни“

Не. Подписването не изключва проверката за нищожност, неравноправност или противоречие със закона.

„Оградата и охраната доказват, че имотът е затворен комплекс“

Не. Трябва да са изпълнени всички законови признаци по § 1, т. 3 ДР на ЗУЕС.

„Инвеститорът притежава земята и може да забрани достъпа до сградата“

Не може да бъде ограничено правото на собственика да достигне и използва законно притежавания от него обект. Конкретният обем на използване на чуждата земя обаче зависи от чл. 64 ЗС и от учредените права.

Правна помощ при спор в затворен комплекс

Споровете в затворените комплекси рядко могат да бъдат решени само чрез прочит на договора за поддръжка.

Необходимо е едновременно да бъдат анализирани:

• нотариалният акт;
• собствеността върху земята;
• строителните книжа;
• кадастралните документи;
• договорът по чл. 2 ЗУЕС;
• вписванията по партидата на имота;
• решенията на общото събрание;
• отчетите и фактурите;
• действително извършените услуги;
• актуалната съдебна практика.

При неправилна правна квалификация може да бъде пропуснат кратък срок за оспорване или да бъдат предявени възражения срещу лице, което не е носител на спорното право.

За допълнителна информация и правна консултация относно съсобственост в затворен комплекс, договори за управление, такси за поддръжка и спорове по ЗУЕС, можете да се свържете с Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“:

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет. Всеки конкретен случай трябва да бъде анализиран според документите за собственост, договорите и актуалното състояние на съдебната практика.

Какво представлява съсобствеността в затворен комплекс?

Това е съвкупност от права върху общите части на сградата, а понякога и върху земята или съоръженията, които принадлежат на собствениците на отделните обекти в определени идеални части.

Задължителен ли е договорът по чл. 2 ЗУЕС?

Специалният договор е приложим, когато комплексът действително отговаря на законовата дефиниция. За противопоставимост спрямо последващи приобретатели той трябва да бъде вписан по партидата на всеки обект.

Мога ли да продам апартамента без съгласието на инвеститора?

По правило собственикът може свободно да се разпорежда със своя имот. Клауза, която поставя продажбата в зависимост от произволното съгласие на инвеститора, подлежи на внимателна проверка за действителност.

Преминават ли старите задължения към новия купувач?

Не всяко лично парично задължение на продавача преминава автоматично върху купувача. Трябва да се разграничат личните договорни задължения, противопоставимият договор и задълженията, които възникват след придобиването. Конкретният отговор зависи от основанието и периода на начисляване.

Може ли достъпът до комплекса да бъде спрян заради неплатена такса?

Мярка, която препятства достъпа на собственика до собствения му имот, е изключително проблематична. Вземането следва да бъде събрано по законовия ред, а не чрез самоуправно лишаване от достъп до недвижимия имот.

Може ли договорът за поддръжка да бъде прекратен?

Възможността зависи от срока, клаузите, характера на договора и наличието на неизпълнение. Договорът може да бъде оспорен или развален при съответните законови предпоставки.

Кой плаща основния ремонт?

По общия режим разходите за ремонт и обновяване се понасят съобразно идеалните части и решенията на компетентния орган. При затворен комплекс трябва да се провери и договорът по чл. 2 ЗУЕС.

Къде се води делото?

Споровете относно решенията на общото събрание се разглеждат от районния съд по местонахождението на етажната собственост. При договорни и вещни искове подсъдността зависи от вида на иска, цената му, качеството на страните и приложимите специални правила.