Публикации

СРОКОВЕ И ДАВНОСТ ЗА РЕГРЕСНАТА ПРЕТЕНЦИЯ ПРИ ЗАСТРАХОВАТЕЛ

Повечето случай на регресна отговорност се касае за регресна претенция по чл. 435 КЗ. Това веднага поражда въпроса за момента, от който започва да тече погасителната давност при регресните искове и дали той е различен от момента, в който започва да тече погасителната давност за застрахования и неговата претенция срещу застрахователя, когато той е платил на увреденото лице.Родителски права при развод

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

ТЗ е датата на плащането от негова страна на застрахованото лице по имуществената застраховка, а не от датата на настъпване на щетата и срокът е 5г. (петгодишен), съгласно чл.110 ЗЗД.

В съдебната практика е продължение на застъпеното в т. 14 от ППВС № 7/77 г., че  „давностният срок засяга само правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този срок и началният момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнасят до регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява.

Защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.“.

Съгласно чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател, обезпечил деликтната или договорната отговорност на виновното лице.

В хипотеза на общата суброгация по чл. 74 от ЗЗД, за суброгиралия се кредитор се пораждат два вида искове. Единият иск е от самата суброгация – т. нар. суброгаторен иск, а другият е на друго правно основание, което в правната доктрина се нарича регресен иск. Регресният иск е границата на отговорността на длъжника по суброгаторния иск.

За разлика от разпоредбата на чл.74 ЗЗД, където суброгиращият се плаща чужд дълг с правен интерес, поради което се пораждат тези два вида искове, при правилото на чл.410 КЗ, застрахователят плаща свое задължение, поради което не се поражда суброгаторен иск, а само и единствено регресен. Тъй като условията за предявяване на регресното плащане са свързани с изпълнение на договорните задължения на застрахователя, за него по регресния иск, за разлика от общата суброгация, започва да тече давност от момента на встъпването в правата на удовлетворения застрахован. Но застрахователят предявява своя собствен регресен иск, а не прекия иск на претърпялото вреди лице – т. нар. суброгаторен иск.

Този извод за началния момент на давността, който съдебната практика трайно и еднопосочно провежда, беше забелязан от законодателя, който го обективира в действащия Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, където е записано, че регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1.

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Отговорност превозвача по ЧМР

Отговорност превозвача по чл. 17 ал.1 ЧМР КОНВЕНЦИЯ

Oтговорността  превозвачите при международен превоз на стоки е регламентирана основно в чл. 17 ал.1  ЧМР конвенция и съответно в чл.71.т.3 Закон за автомобилните превози, където е очертана имуществената отговорност на превозвачите, като специфичния риск, свързан с превозване на материални продукти.

Транспортният риск при международният превоз на стоки произтича най-общо казано от форсмажорни обстоятелства, които не зависят от волята или желанието на човешкия фактор природни бедствия.Отговорност превозвача по ЧМР, Адвокат транспортни дела, отговорност на превозвач, отговорност спедитор,Отговорност превозвач ЧМР конвенция, нелегални емигранти, бежанци вреда товара, авариен комисар нелегални емигранти, отговорност чл.17 ЧМР, Международен превоз на стоки, вреда, бежанци, товар, отговорност превозвач

Всички внезапни промени в дадена икономическа обстановка и други обстоятелства, свързани с неочаквани технически или други препятствия по протежението на маршрута, както и грешки или некомпетентност на водачите на отделните превозни средства са сред най-честите причини за възникването на този риск и случаите свързани с него. В голям брой от случайте в каросерията незабелязано влизат чужденци – бежанци и др. лица, с неустановен произход, което създава изключителни проблеми на превозвачите и шофьорите на транспортните фирми. Нужно е да има изрично сключена ЧМР застраховка с уговорката, че се покриват и щети, настъпили вседствие незаконно и неауторизирано проникване на трети лица в каросерията или ремаркето.

В момента, в който бъдат подписани превозните документи за извършване на съответната транспортна услуга и получаването на товара от товародателя към превозвача, същият  поема пълна имуществена отговорност както за изпълнение на договорената превозна услуга, така и за спазване на изискванията към намиращия се под негово разпореждане стоки и товар.

Кантората работи активно с превозвачи, спедитори и застрахователи, като всеки адвокат по транспортни и застрахователни дела ще посочи успоредно с отговорността на превозвача по ЧМР конвенция и прякото приложение на българският Закон за автомобилните превози и по конкретно чл.71 Закон за автомобилните превози, където е визирана детайлно размера на отговорността на превозвача за стойността на стоката.

Съгласно КОНВЕНЦИЯ за договора за международен авτомобилен πревоз на сτоки, обезщетение, което дължи превозвачът се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, като стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество.

Във всички случаи обаче, обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло, като под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900.  Предвид горното, по отношение на застраховката „Отговорност на превозвача” по аналогия следва да намери приложение и разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, според което, застрахователното обезщетение не следва да бъде по-голямо от обезщетението, което би дължал превозвачът.

В повечето случай исковете се предявяват по чл.213 от Кодекса за застраховането вр. с чл.17-23 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Отговорността на превозвача е на основание чл. 17 т.1 от Конвенцията. Обстоятелствата които освобождават превозвача  от отговорност са в хипотезата на чл. 17т.2 – такива са грешки  и нареждания на другата страна, присъщ недостатък на стоката, неправилни указания за превоз или съхранение на стоката, обстоятелства които превозвачът не е могъл да избегне или последиците от тях, които не е могъл да преодолее – т.нар. НЕПРЕОДОЛИМИ ОБСТОЯТЕЛСТВА- нелегални емигранти, бежанци, лоши атмосферни условия, набези на крадци, автомобилна катастрофа, пътен инцидент – самозапалване.

Рекламационното производство е предпоставка на производството по обезщетение на частични липси, забава, явни или скрити недостатъци / чл. 30 от Конвенцията. При пълна липса на товара за правоимащия възниква правото по чл. 20 от КОНВЕНЦИЯ за договора за международен авτомобилен πревоз на сτоки да претендира обезщетение, ако стоката не е доставена. Ако в превозния договор липсва посочен срок, както е в случая видно от международната товарителница, то правото да се иска обезщетение е 60 дни от началото на превоза.Отговорност превозвача по ЧМР, Адвокат транспортни дела, отговорност на превозвач, отговорност спедитор,Отговорност превозвач ЧМР конвенция, нелегални емигранти, бежанци вреда товара, авариен комисар нелегални емигранти, отговорност чл.17 ЧМР, Международен превоз на стоки, вреда, бежанци, товар, отговорност превозвач

Мерки и действия при ограничаване на вредите – чл. 17. ал.2 ЧМР Конвенция

В международното частно право съществува терминът diligent care, който означава грижа на добър стопанин. Докато стоката се намира под разпореждането на превозвача, той се счита за неин собственик, като същият е длъжен да взема всички необходими мерки, с грижата за добър търговец, за да ограничи възникване на рискова ситуация по време на транспортирането и настъпването на вреда.

Собствеността е условна, а превозвачът има право на следните действия с цел защита срещу прекалено голяма отговорност:

  1. изисква и получава от клиента или негов представител пълен набор от указания за особеностите на превозвания продукт. Част от тях са посочени в маркировката, а други са вписани в търговските фактури. Има и документ, който съдържа писмени инструкции за превозвача. В него са посочени всички необходими мерки за опазване на стоката по време на превоза;

  2. при възникване на транспортен риск по време на превоза превозвачът е длъжен да осъществи връзка и да потърси съдействието на клиента или негов представител.

  3. Законът предвижда и случай в който са налице и обстятелства по освобождаване от отговорност на превозвача по смисъла на чл. 17 ал.2 ЧМР Конвенция. Терминът, който законодателят въвежда е настъпван ето на т.нар. „Непреодолими обстоятелства”

    Същевременно не са дефинирани точно и ясно, в какво точно се изразяват т.нар. „непреодолими обстоятелства”, които са основание по смисъла на ЧМР  конвенцията за освобождаване от отговорност.

    Конвенцията изрично посочва, че съгласно първата алинея на чл. 17 ЧМР, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Този текст е взаимства и въведен в националното ни законодателство чрез разпоредбата на чл. 72 ЗАвт.Превози, който гласи, че „ Превозвачът дължи обезщетение при частична повреда на товара съобразно стойността на обезценяването му.“ 

    Същевременно чл. 17 ал. 2 ЧМР предвижда, че превозвачът може да се освободи от гореспоменатата отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат … на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.

    В конкретният случай е изключително съществен въпроса, дали отговорността на превозвача следва да бъде ангажирана, като невиновна, или същият отговаря за своето виновно поведение, неположил грижата на добър търговец.

  4. Особено важно е да се посочи по какъв начин Превозвачът е длъжен да ограничи възникването на щетите по товара, предоставен му от товародателя. Към настоящият момент,  не е налице двусмислие относно фактът, че чл. 17 ал. 2 ЧМР диктува необходимостта от повишена грижа от страна на превозвача – но какъв е критерият за размера на тази грижа?Отговорност превозвача по ЧМР, Адвокат транспортни дела, отговорност на превозвач, отговорност спедитор,Отговорност превозвач ЧМР конвенция, нелегални емигранти, бежанци вреда товара, авариен комисар нелегални емигранти, отговорност чл.17 ЧМР, Международен превоз на стоки, вреда, бежанци, товар, отговорност превозвач
  5. В общия случай инструкции, които се дават от Застраховател или спедитор, който организира логистичната верига са неточни или водача не е взел под внимание всички особености на товара. В случаи, при които връзката е неосъществима, по силата на diligent care превозвачът е длъжен да вземе всички мерки за ограничаване на материалните щети. Това е случай, типичен за морския транспорт например възникване на авария в открито море.

Транспортният риск като цяло е сериозен риск, т.е. свързва се с големи материални щети – било от нелегални емигранти, било от катастрофа, било от атмосферни условия, защото освен превозваните пътници и товари, на риск са изложени и превозните средства, като някои от тях са доста скъпи.

Мерките, които всеки превозвач може да вземе е да подбере правилно маршрута, който ще измине за да достави стоката, сключи допълнителни застраховки, ограничаващи неговата отговорност като превозвач или поставяването на камери за наблюдение, с което да елиминира риска за товара и своята отговорност.

Относно отрговорността на превозвача по чл. 17 ал.1 ЧМР Конвенция, няма еднозначен отговор, дали същият отговаря и в какъв размер, ако например няколко нелегални имигранти проникнат,  незабелязано в ремарке, превозващо хранителни продукти, консумира една част от товара, другата част бива повредена. Следва ли да се счита това за настъпването на т.нар.“Непредвидени обстоятелства“ по чл. 17 ал.2 ЧМР конвенцията и дали това е обстоятелство, освобождаващо отговорността на превозвача. За съжаление в този случай, особено неприятни могат да бъдат последствията на такова събитие за водача на товарния автомобил: при регистриране на незаконните пътници от страна на компетентните власти, той може да бъде задържан, превозвачът може да получи солидна глоба за вредата или последващото унищожаване на товара.

Освен това, на риск са изложени околната среда и странични лица.Разработените програми за справяне с транспортния риск и отговорността на превозвача  предвижда неговото споделяне между отделните страни по Договора за превоз на товари. Това са

  1. Правилни инструкции на товародателя, респ.спедитора;
  2. Правилно опаковане на товара и съпровождането му с всички необходими документи
  3. Правилно транспортиране и оборудване на превозното средстви – при Фриго превози
  4. Оптимален маршрут, въпреки разходи и разстояние, гарантиращ спокоен превоз и транспорт на стоките.
  5. Задължително ЧМР застраховка – по възможност сключена и Карго застраховка за товара.

Това означава да се правят транспортни застраховки. По отношение на тези случай може да се каже, че превозвачът отговаря за товара от момента на приемането му за превоз, до доставянето му.

Освободен от споменатата отговорност може да бъде превозвачът, особено в случаи на неизбежни обстоятелства, чиито последствия той не е могъл да предотврати или предвиди.

За повече информация можете да се свържете с нас, за да решим Вашият казус при възникнал случай, с ангажиране на отговорност превозвач, спедитор или застрахователна компания на тел. + 359 897 90 43 91 или на E-mail info@lawyer-bulgaria.bg

Как да осъдим застраховател

Като адвокати по застрахователни и транспортни дела ще Ви кажем кое е най-важното, което трябва да направите в случай на пътно-транспортно произшествие. Най-разпространените дела срещу застраховател са свързани с щети върху моторни превозни средства /МПС/, както и тези за вреди, претърпени от пострадали при пътно-транспортни произшествия /ПТП/.

Това е така поради масовото приложение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и на доброволната застраховка „Автокаско“.

Тези полици легитимират застрахователната компания като ответник по граждански иск за изплащане на щети, при претенция от застрахования за непокрити от застрахователя вреди; а също и при претенция от пострадалия за обезщетение от претърпяно пътно-транспортно произшествие.

В случай, че има пострадали можете бързо да изискате техните имената като свидетелите и телефонни номера. Веднага след настъпването на самото пътно-транспортно произшествие съгласно изискванията на Кодекса на Застраховането пострадалият е длъжен да уведоми своята застрахователната компания, която е издала полицата по застраховка Гражданска отговорност.

Повечето адвокати съветват, че съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Чрез нашите правни услуги Ви съветваме, че срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 от КЗ, за уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в 7-дневен срок от узнаването.

Освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок и чл. 207, ал. 3 КЗ, за допускане на застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и представяне на поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.

Разпоредбата на чл.211 КЗ урежда хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

В този случай Ви съветваме да се обърнете към опитен и добър адвокат по транспортни и застрахователни дела. Така ще си спестите притесненията и загуба на време за образуване на транспортни и застрахователни дела пред съд.

Какво още трябва да знаете

Най-масовите искове – тези за вреди при пътно-транспортно произшествие – са лични и целят репариране на претъпрените както имуществени вреди /медицински разходи по лечение и възстановяване от травми и контузии/, така и неимуществени вреди /негативни емоции, преживявания и състояния при травми и контузии, или при смърт на роднина вследствие на ПТП/.

За съжаление в нашата практика като често се случва вследствие на ПТП-то да има пострадали лица със средни или тежки телесни увреждания.

Дори и смъртен случай, за което всеки адвокат ще Ви каже, че се образува досъдебно производство относно вината за настъпилото ПТП.

В работата ни като адвокати по застрахователни дела, всеки случай в процедура срещу застраховател е съществено, че започналото досъдебно производство трябва приключи в рамките на два месеца.

При смърт на пострадал, легитимирани да претендират обезщетение за неимущствени вреди са неговите преки роднини /съпруг, низходящи, възходящи/.

Често срещана практика е претенциите за вреди да бъдат отправяни пряко към застрахователя на водача на МПС, причинил пътно-транспортното произшествие, съобразно законово гарантираната възможност, уредена в Кодекса на застраховането.

От друга страна, застрахователната компания по презумпция разполага с финансови средства да покрие тези обезщетения, и ако бъдат присъдени, събирането им става значително по-бързо.

Затова и повечето подобни искове се водят пряко срещу застрахователната компания.  За съжаление поради редица причини, това рядко се случва и при открита процедура срещу застраховател пострадалият рискува да пропусне събирането на доказателства, ако активно не ангажира специалист по застрахователни дела с оглед изясняване на основни факти в настъпилото пътно транспортно произшествие.

Причината е, че трябва да се изясни вината за настъпване на пътно-транспортното произшествие.

ИЗПЛАЩАНЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ …

Докато се провеждат следствените действия, адвокат подготвят своите доказателства, разпитват свидетелите,  назначават медицински и автотехнически експертизи и др.

Законовият срок за изплащане на застрахвателно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност към м. август 2010 г. е 15 дни съгласно чл. 18 от Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за метедиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на моторни превозни средства. Имат се предвид 15 календарни дни.

Това е така, тъй като в Наредбата, уреждаща материята по ангажиране на застрахователите във вр. със застраховката „Гражданска отговорност“ е записано, че „Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок.

Това обезщетение се изплаща след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена“.

Важен съвет, който даваме на пострадали и клиенти по застрахователни и данъчни дела е да бъдат винаги информирани за номера на дознанието, името на дознателя, съответният номер на прокурорската преписка.

Тези данни са важни и необходими, за се изискат документи и справки необходими в случай, че се чудите как да осъдим застраховател.

Съветваме Ви, че за да образувате щета пред застрахователя е необходимо да разполагате с информация за застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Съществен момент е представянето на документи, като :

  • протокол за ПТП, доказващи вината му,
  • копие от полицата по гражданска отговорност,
  • копие от автотехническата и медицинската експертизи,
  • скица на ПТП-то,
  • протокол за оглед на местопроизшествието,
  • огледен протокол,
  • техническа и медицинска епикризи от компетентно лице,
  • съответно протокол от аутопсия при смъртен случай,
  • рецепти от лекуващ лекар,
  • фактури свързани с лечението, болнични листа и др.

Като добър и опитен адвокат по застрахователни и транспортни дела Ви обръщаме внимание, че особено важно е да се правят копия на всички документи, които се представят на застрахователя. Също и да се изиска от него документ за предадените документи. Целта на това е да можете да докажете претенцията, ако се стигне до съдебен процес между застрахователя и пострадалото лице.

Как да осъдим застраховател

В нашата практика знаем, че застрахователните компании отказват или по доброволен ред изплащат много ниски застрахователни обезщетения.

При отказите си застрахователите често се позовават на клаузи от общите условия, част от съответната застраховка, чрез които се опитват да изключат своите задължения по застраховката и да избегнат изплащането на обезщетение. В случай на такъв отказ всяко засегнато лице – застрахован – може да потърси своите права пред съд, като докаже, че не е бил виновен за настъпването на последиците от застрахователното събитие и че са налице всички елементи от фактическия състав да му бъде изплатено обезщетение по застраховката.

Друг основен проблем е, че застрахователите карат пострадалите лица да подписват писмени споразумения, без консултация с адвокат. Това от друга страна по Кодекса за застраховане не е необходимо да се прави, за да се получи обезщетението.

За нас това са едни от основните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно – изплащане на ниски застрахователни обезщетения и принудата от застрахователите за подписване на писмено споразумение при чувствително неизгодни за пострадалите лица условия.

Съветваме преди да подпишете каквото и да били да се обърнете към добър адвокат по застрахователни и транспортни дела. Ако се налага дори поканете адвокатите при подписване на застрахователно споразумение.

да осъдиш застраховател

Адвокат застрахователни дела

 Така ще се избегне възможността на пострадалото лице да му се отнеме правото да претендира по-късно за по-високо обезщетение по съдебен ред.

 В ежедневната ни практика, в случай че се образува дело, шансът да може да се получи по-високо застрахователно обезщетение рязко нараства.

 За съжаление пострадалият не може да получи по-високо застрахователно обезщетение от това, за което вече е подписал споразумението.

 Често пъти самите застрахователни компании притискат пострадалото лице, ако откаже да подпише застрахователно споразумение. Някои застрахователни компании или намаляват първоначално предложеното обезщетение, или отказват изобщо да изплатят такова.

Последните промени в ГПК от 2018г.  във връзка със съдебни дела срещу застрахователни компании……

Πоследните промени в закона доведоха до нова подсъдност по застрахователни дела в зависимост от избора на ищеца.

Пpoмeнeният чл. 115 (ГΠK) глacи: „Иcĸoвeтe зa oбeзщeтeниe пo Koдeĸca зa зacтpaxoвaнeтo нa yвpeдeнoтo лицe cpeщy зacтpaxoвaтeл, Гapaнциoнния фoнд и Haциoнaлнoтo бюpo нa бългapcĸитe aвтoмoбилни зacтpaxoвaтeли ce пpeдявявaт пpeд cъдa, в чийтo paйoн ĸъм мoмeнтa нa нacтъпвaнe нa зacтpaxoвaтeлнoтo cъбитиe ce нaмиpa нacтoящият или пocтoянният aдpec нa ищeцa, нeгoвoтo ceдaлищe, или пo мecтoнacтъпвaнe нa зacтpaxoвaтeлнoтo cъбитиe.

Tyĸ, зa paзлиĸa oт пoтpeбитeлcĸитe cпopoвe, пoдcъднocттa нe e в гpaдaция, a e aлтepнaтивнa, нo aдpecът нa yвpeдeния e фиcĸиpaн

ĸъм тoчнo oпpeдeлeн мoмeнт.

Свържете се с нас

Адвокатът по застрахователно право може да посъветва пострадалия или застрахования относно разумния и реален размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, което да се претендира по съдебен ред, и да се избегне евентуален неприятен изход като посочения по-горе.

Съветваме Ви като адвокати по застрахователни случай и транспортни дела, че в Кодекса по застраховане никъде  няма отделен текст, който да задължи едно пострадали лице да приеме това предложение, ако то не е отправено в писмен вид.

Разбира се, повечето застрахователни компании умело се възползват от този пропуск, за да принуждават пострадалите лица  да подписват неизгодни застрахователни споразумения.

За повече информация, можете да се обърнете към нас на следния тел. + 359 897 90 43 91  или mail info@lawyer-bulgaria.bg