Съвсем отделна категория са делата, заведени от пострадали лица срещу държавния „Гаранционен фонд“
Съдебно дело срещу Гаранционен фонд се завежда най-често когато пострадало лице при пътнотранспортно произшествие не може да получи обезщетение от застраховател, тъй като виновният водач няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това е съвсем отделна категория застрахователни дела, различна от обичайните искове срещу застрахователни дружества.
При стандартно ПТП с валидна застраховка претенцията се насочва към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Когато обаче такава застраховка липсва, законът предвижда възможност увреденото лице да потърси обезщетение от Гаранционен фонд.
Гаранционният фонд е специална институция, която извършва плащания на обезщетения по задължителни застраховки в предвидените от закона случаи, включително при вреди, причинени от незастраховани моторни превозни средства.
Това следва от дейността на фонда, посочена и в официалната информация на самия Гаранционен фонд.
на пострадалото лице са причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
има причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди;
претенцията попада в обхвата на закона.
В действащия Кодекс за застраховането уредбата относно плащанията от Гаранционния фонд се съдържа основно в разпоредбите относно обезщетенията при вреди, причинени от МПС без валидна „Гражданска отговорност“ или при други специални хипотези.
Старият чл. 288 КЗ е от отменения Кодекс за застраховането, а в действащата уредба ключово значение има чл. 557 КЗ и следващите разпоредби.
Какви обезщетения могат да се търсят от Гаранционен фонд?
При Съдебно дело срещу Гаранционен фонд могат да се претендират различни видове обезщетения според конкретния случай.
1. Обезщетение за неимуществени вреди
При образувано вече Съдебно дело срещу Гаранционен фонд, това са болки, страдания, психически шок, емоционална травма, стрес, страх, трайни последици върху начина на живот и други лични страдания на пострадалия.
При смърт на близък в ПТП неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания на близките на починалия.
В този случай съществен въпрос е кой има право да претендира обезщетение.
2. Обезщетение за имуществени вреди
Имуществените вреди при Съдебно дело срещу Гаранционен фонд могат да включват:
разходи за лечение;
разходи за болничен престой;
медикаменти;
рехабилитация;
медицински изделия;
транспортни разходи;
пропуснати доходи;
вреди по моторно превозно средство;
други реално доказани финансови загуби.
Гаранционният фонд има отделна процедура за разглеждане на претенции за имуществени вреди, като при определено обезщетение сумата се превежда по банков път на увреденото лице или на изрично упълномощено лице.
Обезщетение при смърт на близък
Един от най-важните въпроси при дела срещу Гаранционен фонд е кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък.
С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
По изключение обезщетение може да бъде присъдено и на друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Това е особено важно при Съдебно дело срещу Гаранционен фонд когато се предявява претенция на:
братя и сестри;
баби и дядовци;
внуци;
лица, живели във фактическа семейна близост с починалия;
други близки, които могат да докажат изключително силна емоционална връзка.
Самото родство не винаги е достатъчно.
Необходимо е да се докаже реалната близост, интензитетът на отношенията и действително претърпените страдания.
Какво трябва да се докаже по делото?
За да бъде уважен искът при Съдебно дело срещу Гаранционен фонд, ищецът трябва да докаже всички правнорелевантни факти.
Това е съществено, защото съдът не присъжда обезщетение само въз основа на твърдения.
Обикновено трябва да се установят следните обстоятелства:
1. Настъпило ПТП
Необходимо е да се докаже датата, мястото и механизмът на пътнотранспортното произшествие.
Това се установява чрез протокол за ПТП, наказателно постановление, досъдебно производство, съдебни актове, свидетелски показания и експертизи.
2. Вина на водача
Трябва да се установи, че конкретният водач е причинил произшествието виновно.
При спор това обикновено се доказва чрез автотехническа експертиза, наказателни материали, свидетелски показания и други доказателства.
3. Липса на застраховка „Гражданска отговорност“
Една от основните предпоставки за ангажиране на Гаранционен фонд е виновният водач да не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието.
4. Настъпили вреди
Пострадалият трябва да докаже какви вреди е претърпял.
При телесни увреждания това включва медицински документи, епикризи, експертизи, разходни документи и доказателства за отражението върху ежедневието.
5. Причинна връзка
Необходимо е да се докаже, че конкретните вреди са пряка последица от ПТП, а не от друго обстоятелство.
6. Размер на обезщетението
Размерът на обезщетението се определя според характера на вредите, тежестта на уврежданията, продължителността на лечението, възрастта на пострадалия, степента на страданията и доказателствата по делото.
Защо Гаранционният фонд може да откаже плащане?
Гаранционният фонд може да откаже изплащане на обезщетение, когато приеме, че не е налице законово основание за плащане или че представените доказателства са недостатъчни.
Такава възможност е посочена и в официалната информация относно произнасянето по претенции за неимуществени вреди.
На практика отказите често се мотивират с твърдения за:
липса на доказана вина на водача;
спорен механизъм на произшествието;
липса на причинна връзка между ПТП и вредите;
недоказан размер на претенцията;
липса на активна материалноправна легитимация на претендиращото лице;
недостатъчни медицински документи;
съпричиняване от страна на пострадалия.
Именно поради това консултацията с адвокат по застрахователни дела е важна още преди подписване на споразумение или подаване на претенция.
Опасност от подписване на неизгодно споразумение
В практиката често се случва пострадали лица или наследници на загинал при ПТП да бъдат насочени към подписване на споразумение за изплащане на сравнително ниска сума.
Подписването на подобно споразумение без правна консултация може да доведе до сериозни последици.
Възможно е пострадалото лице да се лиши от възможността да претендира по-високо обезщетение, ако със споразумението е заявило, че няма други претенции.
Затова преди подписване на какъвто и да било документ е препоръчително да се извърши правна преценка:
дали предложената сума съответства на съдебната практика;
дали са отчетени всички вреди;
дали има бъдещи медицински последици;
дали има основание за по-високо обезщетение;
дали споразумението съдържа отказ от бъдещи претенции.
Какви документи са необходими?
При претенция или съдебно дело срещу Гаранционен фонд обикновено са необходими следните документи:
протокол за ПТП;
данни за виновния водач;
доказателства за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
документи за доходи при претенция за пропуснати ползи;
удостоверение за наследници при смърт;
акт за смърт;
доказателства за близка емоционална връзка с починалия;
свидетелски показания;
снимки, експертизи и други относими доказателства.
Съдебно дело срещу Гаранционен фонд след отказ
Ако Гаранционният фонд откаже плащане или предложи несправедливо ниско обезщетение, пострадалият може да предяви иск пред съда.
В съдебното производство съдът преценява:
дали са налице предпоставките за отговорност на фонда;
дали ПТП е причинено от незастрахован водач;
дали вредите са доказани;
какъв е справедливият размер на обезщетението;
дали има съпричиняване;
дали претендиращото лице има право на обезщетение.
При дела за тежки телесни увреждания или смърт съдът обикновено назначава съдебномедицинска експертиза, а при спор относно механизма на ПТП — съдебно-автотехническа експертиза.
Встъпване на Гаранционния фонд в правата на увредения
След като изплати обезщетение, Гаранционният фонд има право да търси платената сума от виновния водач или от лицето, което носи отговорност за вредите. Това е регресна отговорност.
С други думи, фондът обезщетява пострадалия, но след това може да насочи претенцията си срещу причинителя на вредата.
При стария Кодекс за застраховането това беше уредено в чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, а в действащата правна рамка аналогичната логика се съдържа в уредбата на Гаранционния фонд по действащия Кодекс за застраховането.
Ролята на адвокат при дело срещу Гаранционен фонд
Адвокатът по застрахователни дела има съществена роля при подготовка и водене на дело срещу Гаранционен фонд.
Правната защита включва:
анализ на ПТП и доказателствата;
проверка за наличие или липса на „Гражданска отговорност“;
изчисляване на възможния размер на обезщетението;
подготовка на претенция до Гаранционния фонд;
възражение срещу отказ или занижено обезщетение;
водене на съдебно дело;
събиране на медицински, технически и свидетелски доказателства;
защита срещу възражения за съпричиняване;
процесуално представителство пред съда.
В много случаи именно качествената предварителна подготовка определя изхода на делото.
Чести грешки на пострадалите лица
Най-често срещаните грешки при претенции срещу Гаранционен фонд са:
подаване на непълни документи;
подписване на споразумение без адвокат;
приемане на твърде ниско обезщетение;
липса на доказателства за реалните болки и страдания;
пропускане на медицински документи;
недостатъчно доказване на близка връзка при смърт на роднина;
забавяне на правни действия;
неправилно формулирана претенция.
При Съдебно дело срещу Гаранционен фонд тези грешки могат да доведат до отказ, намаляване на обезщетението или загуба на възможност за по-висока компенсация.
Нашият съвет
Съдебното дело срещу Гаранционен фонд е специфична правна процедура, която изисква добро познаване на Кодекса за застраховането, съдебната практика и правилата за доказване на вреди при ПТП.
Когато виновният водач няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалото лице не остава без защита. Законът предвижда възможност обезщетението да бъде потърсено от Гаранционен фонд.
За да бъде уважена претенцията, трябва да се докажат ПТП, вината на водача, липсата на застраховка, настъпилите вреди, причинната връзка и размерът на обезщетението.
При отказ, забавяне или предложение за несправедливо ниска сума е препоръчително незабавно да се потърси съдействие от адвокат по застрахователни дела.
Нуждаете се от адвокат при дело срещу Гаранционен фонд?
Като адвокати по застрахователни дела можем да съдействаме при:
претенции срещу Гаранционен фонд;
отказ за изплащане на обезщетение;
ПТП с незастрахован водач;
тежки телесни увреждания;
смърт на близък при катастрофа;
занижено обезщетение;
съдебни дела срещу Гаранционен фонд
За повече информация, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2023/01/Обезщетение-ГАРАНЦИОНЕН-ФОНД-01.png10241536Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньориhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pngАдвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори2023-01-08 14:11:482026-04-29 17:41:52Съдебно дело срещу Гаранционен фонд
Когато застрахователна компания откаже да изплати обезщетение, необосновано намали размера му или продължително време не се произнася по заведена щета, възниква логичният въпроса Как да осъдим застраховател?
Отговорът зависи от вида на застраховката, основанието на претенцията, съдържанието на полицата и общите условия, представените доказателства и мотивите, посочени от застрахователя.
Самият отказ не означава, че застрахованият или пострадалият е загубил правото си на обезщетение.
оспорва механизма на настъпване на произшествието;
твърди измама, груба небрежност или неизпълнение на договорно задължение;
неправилно определя автомобила като „тотална щета“;
предлага подписване на неизгодно окончателно споразумение.
Кога може да се заведе дело срещу застраховател?
Съдебен иск може да бъде предявен, когато съществува изискуемо вземане за застрахователно обезщетение и застрахователят:
е отказал изцяло да плати;
е изплатил само част от дължимото;
не е изпълнил задължението си в приложимия срок;
е определил обезщетение, с чийто размер увреденото лице не е съгласно.
При претенции на пострадали лица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ първо трябва да бъде отправена писмена претенция до застрахователя на отговорния водач.
Искът пред съда може да бъде предявен, когато:
застрахователят откаже плащане;
не плати в законовия срок;
пострадалият не е съгласен с определеното или изплатеното обезщетение.
При застраховки „Каско“, имущество, живот, злополука, заболяване, медицинска или туристическа застраховка също следва своевременно да бъде заведена щета и да бъдат спазени приложимите договорни и законови изисквания.
Как започва процедурата срещу застрахователя?
1. Предявяване на писмена застрахователна претенция
Лицето, което иска обезщетение, трябва да отправи писмена претенция до застрахователното дружество.
В нея следва да бъдат посочени:
данни на правоимащото лице;
номер на застрахователната полица, когато е известен;
Устните разговори със служители, агенти или ликвидатори на застрахователя не заместват надлежно подадената писмена претенция.
2. Представяне на доказателствата
Към претенцията се прилагат документите, с които лицето разполага и които са относими към:
настъпването на застрахователното събитие;
механизма на произшествието;
отговорността на участниците;
вида и размера на вредите;
направените разходи;
собствеността върху увреденото имущество;
наличието на валидно застрахователно покритие.
Застрахователят може да изисква допълнителни доказателства, когато те са действително необходими за установяване на основанието или размера на претенцията.
Не следва обаче да се изискват документи, които лицето обективно не може да получи, нямат съществено значение за спора или служат единствено за необосновано забавяне на процедурата.
3. Получаване на писмено произнасяне
Застрахователят трябва да определи и изплати обезщетението или да постанови мотивиран отказ.
Писмото за отказ трябва да бъде прегледано внимателно.
на коя договорна или законова разпоредба се основава отказът;
какво нарушение се твърди;
как това нарушение се свързва със застрахователното събитие;
въз основа на какви доказателства е направен изводът.
В какъв срок трябва да се произнесе застрахователят?
Срокът зависи от вида на застраховката и от това дали всички необходими доказателства са представени.
Срок от 15 работни дни
По приложимите застраховки застрахователят по правило трябва да се произнесе в срок до 15 работни дни след представянето на всички необходими доказателства, като:
определи и изплати обезщетението; или
постанови мотивиран отказ.
Този срок не бива да се смесва с максималния срок, който тече от първоначалното предявяване на претенцията.
Максимален срок при „Гражданска отговорност“
При задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите окончателното произнасяне не може да бъде забавено за повече от три месеца от предявяването на претенцията.
В този срок застрахователят трябва:
да определи и изплати обезщетението; или
да даде мотивиран отговор, когато отказва плащане или когато основанието или размерът на претенцията не са напълно установени.
Максимален срок при други застраховки
При редица други застраховки, когато не са представени всички необходими доказателства, законът предвижда максимален срок за произнасяне, който може да бъде различен от срока при „Гражданска отговорност“.
Поради това не е правилно във всички случаи да се твърди, че застрахователят винаги разполага само с 15 дни или винаги с три месеца.
Отказът не прекратява автоматично правото на обезщетение.
Застрахователят не е съд и неговото становище не обвързва застрахования или пострадалия.
Когато отказът е необоснован, правоимащото лице може да поиска от съда да осъди дружеството да заплати:
главницата на дължимото обезщетение;
законната лихва за забава;
съдебните разноски;
доказаните допълнителни суми, когато законът или договорът допускат това.
Съдът извършва самостоятелна преценка на договора, общите условия, документите по щетата, свидетелските показания и заключенията на вещите лица.
Кога застрахователят има право да откаже плащане?
По имуществените застраховки отказът не може да бъде произволен.
Застрахователят може да се позове на законово основание за отказ, включително при:
умишлено причиняване на събитието от правоимащото лице;
умишлено причиняване с цел друго лице да получи обезщетението;
значително неизпълнение на законово или договорно задължение, когато са изпълнени предвидените предпоставки;
друга изрично предвидена от закона хипотеза.
Не всяко формално нарушение на общите условия освобождава застрахователя от отговорност.
Когато се твърди неизпълнение на договорно задължение, трябва да се изследва:
било ли е задължението ясно и валидно уговорено;
било ли е съществено за интереса на застрахователя;
действително ли е нарушено;
имало ли е причинна връзка между нарушението и настъпването на събитието или размера на вредата;
предвидена ли е възможност за отказ или само за намаляване на обезщетението.
Обща фраза като „нарушени са общите условия“ не е достатъчна, ако не е конкретизирано кое задължение е нарушено и как това нарушение се е отразило на риска или вредата.
Отказ по „Каско“ заради несъответствие на уврежданията
Едно от най-честите основания за отказ по застраховка „Каско“ е твърдението, че:
„Декларираните обстоятелства не съответстват на характера и механизма на установените увреждания.“
Тази формулировка сама по себе си не доказва, че събитието не е настъпило.
При съдебен спор обикновено се назначава съдебно-автотехническа експертиза, която изследва:
възможния механизъм на произшествието;
посоката и силата на удара;
височината и разположението на деформациите;
съответствието между контактните зони;
причинната връзка между събитието и всяко конкретно увреждане;
необходимите ремонтни операции;
пазарната стойност на ремонта;
стойността на автомобила преди събитието;
наличието или липсата на „тотална щета“.
Вещото лице, назначено от съда, не е обвързано с вътрешната оценка или становището на експерт на застрахователя.
Какво трябва да докаже ищецът?
Доказателствената тежест зависи от вида на иска.
При иск по собствена застраховка „Каско“ или имуществена застраховка
Ищецът обичайно трябва да установи:
наличието на валиден застрахователен договор;
наличието на застрахователен интерес;
настъпването на покрит застрахователен риск;
вида и размера на вредите;
причинната връзка между събитието и вредите;
изпълнението на относимите задължения по договора;
предявяването на претенцията пред застрахователя.
Когато застрахователят се позовава на изключен риск или конкретно основание за освобождаване от отговорност, той следва да докаже фактите, на които основава това възражение.
При иск на пострадал срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“
Следва да бъдат установени:
настъпването на ПТП или друго увреждащо събитие;
противоправното поведение на застрахования;
причинените имуществени и неимуществени вреди;
причинната връзка;
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
При имущественото застраховане обезщетението по правило трябва да съответства на действително претърпените вреди към датата на събитието, в рамките на застрахователната сума и при отчитане на приложимите правила за подзастраховане, самоучастие или договорена застрахователна стойност.
Когато се разглежда въпроса – Как да осъдим застраховател, при телесни увреждания може да се претендира обезщетение за:
физически болки;
психически страдания;
страх и тревожност;
продължително лечение;
операции и болничен престой;
затруднено движение;
невъзможност за работа;
промяна в начина на живот;
остатъчни увреждания;
бъдещи последици;
обезобразяване;
трайно намалена работоспособност.
Размерът не се определя по фиксирана тарифа.
Съдът преценява всички конкретни обстоятелства, подкрепени с медицинска документация, експертизи, свидетелски показания и други доказателства.
Може ли застрахователят да намали обезщетението за съпричиняване?
Да, но съпричиняването трябва да бъде доказано.
Не е достатъчно да се посочи, че пострадалият е допуснал нарушение.
Необходимо е това поведение обективно да е допринесло за настъпването или увеличаването на вредите.
При спор съдът изследва:
конкретното поведение на пострадалия;
поведението на причинителя;
причинната връзка;
приноса на всяко поведение към крайния резултат;
дали предложеният процент на намаляване е обоснован.
Процентът на съпричиняване не следва да се определя произволно.
Ниско застрахователно обезщетение
Основание за съдебен иск съществува и когато застрахователят е платил, но изплатената сума не покрива реалните вреди.
Пострадалият или застрахованият може да претендира разликата между:
действително дължимото обезщетение; и
вече изплатената сума.
При несъгласие с определения размер може да се поиска от застрахователя писмена фактическа и правна обосновка на изчислението.
Това позволява да се установи:
каква методика е използвана;
кои увреждания са признати;
кои ремонтни операции са изключени;
какви цени за труд и части са приложени;
начислено ли е обезценяване;
приспаднато ли е самоучастие;
твърди ли се подзастраховане;
приложено ли е намаляване поради съпричиняване.
Трябва ли да се подписва споразумение със застрахователя?
Подписването на споразумение не е задължително условие за изплащане на обезщетението.
Особено внимание е необходимо, когато документът съдържа изрази като:
„окончателно уреждане на всички отношения“;
„липса на други претенции“;
„пълен и окончателен размер на обезщетението“;
„отказ от бъдещи искове“;
„няма да бъдат претендирани допълнителни вреди“.
Подобно споразумение може значително да затрудни или да изключи възможността по-късно да се претендира по-високо обезщетение.
Действието му зависи от конкретния текст, обхвата на направените отстъпки и обстоятелствата при подписването.
В определени случаи споразумението може да бъде оспорвано поради порок на волята, измама, заплашване, съществена грешка, противоречие със закона или наличие на неравноправна клауза. Това обаче изисква отделен правен и доказателствен анализ.
Затова не подписвайте споразумение, декларация за окончателно уреждане или отказ от претенции, преди документът да бъде проверен от адвокат по застрахователно право.
Жалба до КФН или дело срещу застрахователя?
Жалба може да бъде подадена:
до самия застраховател;
до Комисията за финансов надзор;
до компетентна помирителна комисия, когато са налице условията;
до съда.
Жалбата до Комисията за финансов надзор може да доведе до проверка и административни мерки при нарушение на застрахователното законодателство.
Комисията обаче не замества гражданския съд при разрешаването на спор за конкретния размер на обезщетението и не постановява осъдително решение за плащане на сумата.
За получаване на принудително изпълняемо парично вземане обикновено е необходимо доброволно плащане, постигнато споразумение или влязло в сила съдебно решение.
Кой съд разглежда делото срещу застрахователя?
Компетентният съд се определя според:
вида на претенцията;
качеството на ищеца;
цената на иска;
настоящия или постоянния адрес;
седалището на страните;
мястото на застрахователното събитие.
При иск на увредено лице срещу застраховател, Гаранционния фонд или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи искът се предявява пред съда, в чийто район към момента на събитието се намира:
настоящият или постоянният адрес на ищеца;
седалището на ищеца; или
мястото на настъпване на застрахователното събитие.
При иск на потребител, произтичащ от собствен застрахователен договор, се прилагат правилата за потребителска подсъдност.
При спорове между търговски дружества или при други застрахователни правоотношения подсъдността се определя по общите и специалните правила на ГПК.
Родовата подсъдност — районен или окръжен съд — се определя според цената и вида на иска.
Затова не е напълно точно да се твърди, че всеки иск срещу застраховател винаги може да бъде заведен по свободен избор във всеки съд, свързан с ищеца.
Какви доказателства са необходими?
В зависимост от случая могат да бъдат необходими:
При ПТП
протокол за ПТП;
двустранен констативен протокол;
снимки и видеозаписи;
скица на произшествието;
наказателно постановление;
акт за установяване на нарушение;
съдебно решение по административнонаказателното дело;
данни за свидетели;
документи от досъдебно производство;
справка за застраховката;
фактури и оферти за ремонт;
експертни оценки.
При телесни увреждания
епикризи;
амбулаторни листове;
образни изследвания;
рецепти;
фактури и касови бележки;
документи за рехабилитация;
болнични листове;
ТЕЛК или НЕЛК решения;
доказателства за изгубени доходи;
психологични или психиатрични документи;
свидетелски показания.
При „Каско“ или имуществена застраховка
застрахователна полица;
общи и специални условия;
доказателства за платена премия;
свидетелство за регистрация;
документи за собственост;
уведомление за щета;
опис на уврежданията;
снимков материал;
писмо за отказ;
калкулация на застрахователя;
оферти, фактури и сервизни документи;
доказателства за противозаконно отнемане, пожар, наводнение или друго събитие.
Оригиналите трябва да бъдат съхранявани, а комуникацията със застрахователя — архивирана.
Какви експертизи се назначават?
В застрахователните дела често се назначават:
съдебно-автотехническа експертиза;
съдебно-оценителна експертиза;
съдебномедицинска експертиза;
съдебнопсихологична или психиатрична експертиза;
пожаротехническа експертиза;
строително-техническа експертиза;
счетоводна експертиза;
комплексна експертиза.
Правилно формулираните задачи към вещото лице са от съществено значение.
Непълен или неточно поставен въпрос може да доведе до заключение, което не отговаря на действителния предмет на спора.
Какви суми могат да се претендират?
В зависимост от случая искът може да включва:
неизплатеното застрахователно обезщетение;
разликата над частично платената сума;
обезщетение за имуществени вреди;
обезщетение за неимуществени вреди;
законна лихва за забава;
съдебни и деловодни разноски;
разноски за вещи лица;
адвокатско възнаграждение;
други доказани и допустими по закон суми.
Не всяка претендирана сума се присъжда автоматично. Размерът трябва да бъде правилно изчислен и доказан.
От кога се дължи законната лихва?
Началният момент на лихвата зависи от вида на застрахователното правоотношение.
При имуществените застраховки законната лихва се свързва с изтичането на срока, в който застрахователят е бил длъжен да плати.
При задължителната „Гражданска отговорност“ се прилагат специалните правила на Кодекса за застраховането, включително срокът от 15 работни дни след представяне на всички изискуеми доказателства и максималният тримесечен срок.
Непосочването на банкова сметка може да има неблагоприятни последици относно забавата и лихвата. Поради това банковите данни трябва да бъдат включени още в първоначалната претенция.
Каква е давността за иск срещу застраховател?
Давностният срок също зависи от вида на застраховката.
По общото правило правата във връзка със застрахователното обезщетение по застрахователен договор се погасяват с тригодишна давност от датата на събитието.
Петгодишна давност се прилага, наред с други случаи, при:
застраховка „Живот“;
застраховка „Злополука“;
застраховка „Заболяване“;
преки искове по определени застраховки „Гражданска отговорност“.
Предявяването на претенцията пред застрахователя има значение и за течението на давността за периода на разглеждането ѝ съгласно специалните правила на Кодекса за застраховането.
Не трябва да се изчаква последният момент. Погрешното определяне на началната дата или приложимия срок може да доведе до загубване на възможността вземането да бъде събрано по съдебен ред.
Колко продължава дело срещу застраховател?
Продължителността зависи от:
сложността на спора;
броя на доказателствата;
необходимостта от експертизи;
оспорването на заключенията;
броя на свидетелите;
поведението на страните;
натовареността на съда;
наличието на въззивно или касационно обжалване.
Не може предварително да бъде гарантиран нито конкретен срок, нито изходът на производството.
Добрата предварителна подготовка обаче значително намалява риска от процесуални пропуски.
Какви са разходите по делото?
Обичайните разходи включват:
държавна такса според цената на иска;
депозит за вещо лице;
разходи за свидетели и документи;
адвокатско възнаграждение;
евентуални допълнителни експертизи.
При уважаване на иска съдът може да възложи на застрахователя да възстанови доказаните и своевременно поискани разноски съразмерно с уважената част.
При отхвърляне на иска ищецът може да бъде осъден да заплати разноски на ответната страна. Затова преди завеждане на делото трябва да се направи реалистична оценка на доказателствата и процесуалния риск.
Въпроси при спор със застраховател
Най-често пострадалите и застрахованите лица допускат следните грешки:
разчитат само на устни разговори;
не пазят входящ номер и копие от претенцията;
не посочват банкова сметка;
ремонтират или унищожават увреденото имущество преди надлежен оглед;
изхвърлят повредени части;
подписват споразумение без правна консултация;
приемат първата предложена сума като окончателна;
не събират медицински и финансови документи;
пропускат договорни или давностни срокове;
подават иск срещу неправилен ответник;
избират неправилен съд;
претендират сума без техническа или медицинска обосновка;
не оспорват своевременно неблагоприятна експертиза;
приемат, че жалбата до КФН автоматично ще доведе до плащане.
Как адвокатът по застрахователно право може да помогне?
Правната помощ може да включва:
преглед на полицата и общите условия;
анализ на отказа;
проверка на сроковете;
определяне на правилния ответник;
изчисляване на претенцията;
изготвяне на писмена покана;
подаване на жалба до застрахователя или КФН;
подготовка на искова молба;
събиране и представяне на доказателства;
формулиране на задачи към вещите лица;
оспорване на експертизи;
процесуално представителство пред всички съдебни инстанции;
образуване на изпълнително дело след постановяване на осъдително решение.
Казуси по дела за обезщетение срещу застрахователи
Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна защита по спорове, свързани с:
Когато застрахователят отказва плащане или предлага сума, която не покрива действителните вреди, не подписвайте споразумение и не се отказвайте от претенцията си, преди документите да бъдат анализирани.
Дело може да бъде заведено, когато застрахователят откаже плащане, не се произнесе в приложимия срок или определи обезщетение, с чийто размер не сте съгласни. При пряк иск по „Гражданска отговорност“ предварително трябва да бъде отправена писмена претенция.
Застрахователят винаги ли трябва да плати в срок от 15 дни?
Не. Основният срок е до 15 работни дни след представяне на всички необходими доказателства. При „Гражданска отговорност“ съществува максимален срок от три месеца от предявяването на претенцията. За други застраховки могат да се прилагат различни максимални срокове.
Мога ли да съдя застрахователя, ако ми е платил малка сума?
Да. Може да бъде претендирана разликата между действително дължимото обезщетение и вече изплатената сума, ако по-високият размер бъде доказан.
Какво да направя при отказ по „Каско“?
Трябва да се прегледат полицата, общите условия, уведомлението за щета, снимките, огледният протокол и мотивите за отказа. При спор относно механизма на уврежданията обикновено е необходима автотехническа експертиза.
Задължително ли е да подпиша споразумение?
Не. Подписването на споразумение не е задължително условие за плащане. Документ, съдържащ отказ от бъдещи претенции или окончателно уреждане, не трябва да се подписва без предварителен правен анализ.
Може ли КФН да осъди застрахователя да ми плати?
КФН може да извърши проверка и да предприеме административни мерки при нарушение. Паричният спор и задължението за плащане се разрешават окончателно от гражданския съд.
Каква е давността за иск срещу застраховател?
Общият срок при редица застрахователни договори е три години от събитието. При застраховки „Живот“, „Злополука“, „Заболяване“ и преки искове по определени застраховки „Гражданска отговорност“ срокът е пет години. Всеки случай трябва да бъде проверен индивидуално.
Кой плаща разноските по делото?
При уважаване на иска застрахователят може да бъде осъден да възстанови разноските съразмерно с уважената част. При частично или пълно отхвърляне ищецът може да дължи съответна част от разноските на ответника.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2023/01/Как-да-осъдим-застраховател-header-.png8211916Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньориhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pngАдвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори2023-01-06 15:47:332026-06-27 11:09:33Как да осъдим застраховател
Един от най-честите въпроси при извършен транспортен превоз е въпроса за Отговорност на превозвача по CMR.
Отговорност на превозвача възниква винаги когато при автомобилен превоз на товари настъпи цялостна или частична липса, повреда на стоката или забава при доставката.
Това е един от най-често срещаните практически проблеми в транспортното, търговското и застрахователното право, особено при международни превози по CMR/ЧМР Конвенцията.
В практиката на адвокат по застрахователни и транспортни дела често възникват спорове между изпращач, получател, спедитор, превозвач и застрахователотносно това кой носи риска за увредената или липсваща стока, какъв е размерът на обезщетението и в какъв срок трябва да бъде предявена рекламация или съдебен иск.
Какво представлява отговорността на превозвача?
Превозвачът отговаря за товара от момента, в който го приеме за превоз, до момента на неговото предаване на получателя.
неправилно изпълнение на дадени транспортни инструкции;
неправилно предаване на товара;
неизпълнение на задължения по товарителницата.
При международен автомобилен превоз основният приложим акт е Конвенцията CMR, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставяне се намират в различни държави и поне една от тях е страна по Конвенцията.
Значение на CMR товарителницата
При Отговорност на превозвача по CMR, CMR товарителницата е основният транспортен документ при международен автомобилен превоз на стоки.
Това е така, тъй като тя доказва сключването на договора за превоз, условията на превоза и приемането на товара от превозвача.
Какво трябва да провери превозвачът при приемане на товара?
При приемане на товара превозвачът следва да провери видимото състояние на товара и опаковката, както и точността на данните в товарителницатаотносно броя на пакетите, маркировките и номерата.
Ако превозвачът няма реална възможност да провери тези данни, той трябва да впише мотивирани възражения в товарителницата.
Ако не бъдат вписани възражения, се приема, че товарът и опаковката са били във видимо добро състояние при приемането им за превоз.
Това е изключително важно в бъдещ съдебен спор, защото липсата на възражения в CMR товарителницата често поставя превозвача в по-неблагоприятна доказателствена позиция.
Отговорността на превозвача може да бъде ангажирана при:
изгубена стока;
доставена стока с липси;
доставена повредена стока;
повреда поради неправилно укрепване;
повреда при транспорт;
разваляне на температурно чувствителни стоки;
неправилно предаване на стоката;
забава при доставка;
отказ или невъзможност да се докаже правилно изпълнение на превоза.
Освобождаване на превозвача от отговорност
Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на причина, за която той не отговаря.
Такива основания могат да бъдат:
виновно поведение на изпращача или получателя;
неправилни инструкции от правоимащото лице;
присъщ недостатък на товара;
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне;
последици, които превозвачът не е могъл да предотврати;
недостатъчна или неподходяща опаковка;
товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
особен характер на стоката, водещ до счупване, ръжда, изтичане, разваляне, изсъхване или нормална фира;
недостатъчна маркировка или номерация;
превоз на живи животни;
използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и вписано в товарителницата.
Важно е, че превозвачът не може да се освободи от отговорност само с твърдение за техническа неизправност на превозното средство. Доказателствената тежест за освобождаващите обстоятелства е върху превозвача.
Забава при доставяне на товара
Забава е налице, когато товарът не е доставен в уговорения срок. Ако срок за доставка не е уговорен, се преценява дали действителното времетраене на превоза надвишава разумния срок, необходим за добросъвестен и грижлив превозвач при конкретните обстоятелства.
Когато товарът не бъде доставен до 30 дни след изтичане на уговорения срок, той може да се счита за изгубен.
Ако срок не е бил уговорен, товарът може да се третира като изгубен след изтичане на 60 дни от приемането му за превоз.
Тези срокове са особено важни при подготовката на рекламация, застрахователна претенция или съдебен иск срещу превозвача.
Размер на обезщетението при отговорност на превозвача
При вътрешни превози по Закона за автомобилните превози обезщетението за цялостна или частична липса е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.
Разчетната парична единица представлява специалното право на тираж, определено от Международния валутен фонд.
При международни превози по CMR следва да се преценява приложимата редакция на режима на ограничаване на отговорността, включително дали е приложим лимитът от 8,33 SDR/СПТ на килограм липсващо бруто тегло или друг лимит по приложимата CMR уредба.
При цялостна липса се дължи и връщане на превозната цена, митата и другите разноски по превоза.
При частична липса тези суми се връщат пропорционално.
Обявена стойност на товара
Изпращачът може да обяви по-висока стойност на товара в CMR товарителницата срещу допълнително заплащане.
В този случай обявената стойност може да замести стандартния лимит на отговорност.
Това е особено важно при превоз на:
скъпа техника;
автомобили;
медицинско оборудване;
фармацевтични продукти;
електроника;
бързооборотни стоки;
луксозни стоки;
товари с висока стойност при ниско тегло.
При липса на обявена стойност превозвачът често може да се позове на ограничението на отговорността, дори реалната стойност на товара да е значително по-висока.
Специален интерес от доставката
Освен обявена стойност, изпращачът може да впише в товарителницата и специален интерес от доставката. Това има значение при вреди, които надхвърлят стойността на самата стока — например пропуснати търговски срокове, договорни санкции, развалени последващи доставки или загуба на клиент.
За да се претендират такива допълнителни вреди, специалният интерес трябва да бъде ясно посочен в товарителницата.
Обезщетението за забава по правило е ограничено до размера на превозната цена, освен ако е налице специално деклариран интерес или поведение на превозвача, което изключва ограничението на отговорността.
Кога ограниченията на отговорността не се прилагат?
Ограниченията на отговорността на превозвача не се прилагат, когато вредата е причинена умишлено или при поведение, което според приложимото право се приравнява на умисъл.
В практиката това може да включва случаи на:
измама;
съзнателно отклоняване от маршрута;
предаване на товара на неупълномощено лице;
грубо пренебрегване на инструкции;
изоставяне на товара без надзор;
липса на елементарни мерки за сигурност;
манипулиране на документи;
съзнателно укриване на информация за настъпила щета.
В такива случаи превозвачът може да загуби правото да се позовава на лимита на отговорност.
Рекламация при доставка
При доставка получателят трябва незабавно да провери състоянието на товара.
Ако са налице явни липси или видими повреди, възраженията трябва да бъдат направени още при приемането на товара.
При скрити липси или повреди възраженията трябва да бъдат направени писмено в кратък срок след доставката.
При дела за Отговорност на превозвача по CMR, режим срокът за скрити липси и повреди е 7 дни, като неделите и официалните празници не се броят.
При претенции за забава възражението трябва да бъде отправено писмено в срок до 21 дни от момента, в който товарът е бил поставен на разположение на получателя.
Ако получателят приеме товара без забележки и без своевременна рекламация, това може да се използва като доказателство, че стоката е получена в състоянието, описано в товарителницата.
Какви документи са необходими при рекламация?
При рекламация срещу превозвач е важно да бъдат събрани всички доказателства още в първия момент след установяване на щетата.
Обичайно са необходими:
CMR товарителница;
транспортна заявка;
договор за превоз;
фактура за стоката;
фактура за навло;
опаковъчен лист;
снимков материал;
приемо-предавателен протокол;
протокол за щета;
митнически документи;
кореспонденция с превозвач и спедитор;
GPS данни;
температурни записи при хладилен транспорт;
свидетелски показания;
експертна оценка;
документи от застрахователя.
Колкото по-бързо се съберат доказателствата, толкова по-голям е шансът претенцията да бъде уважена доброволно или в съдебно производство.
Давност за иск срещу превозвач
Исковете, произтичащи от международен автомобилен превоз по CMR, се погасяват с кратка давност.
Общият давностен срок при дела за Отговорност на превозвача по CMR е една година.
При умишлено поведение или поведение, приравнено на умисъл, срокът е три години.
Началният момент на давността е различен според вида на претенцията:
при частична липса, повреда или забава — от датата на доставката;
при цялостна липса — от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок;
ако срок не е уговорен — от шестдесетия ден след приемане на товара от превозвача;
при други претенции — след изтичане на три месеца от сключване на договора за превоз.
Писмената рекламация спира давността до момента, в който превозвачът я отхвърли писмено и върне приложените документи.
След изтичане на давността искът не може да бъде упражнен чрез насрещен иск или прихващане.
Кой съд е компетентен при CMR спор?
При съдебни дела по CMR ищецът може да предяви иска пред съд, определен по споразумение между страните, както и пред съд в държавата, където:
ответникът има обичайно местопребиваване или основно място на стопанска дейност;
се намира клонът или агенцията, чрез която е сключен договорът за превоз;
товарът е бил приет от превозвача;
товарът е трябвало да бъде доставен.
Това дава възможност за избор на съд при международни транспортни спорове, но също така изисква внимателна правна преценка, за да не бъде предявен иск пред некомпетентен съд.
Застраховка „Отговорност на превозвача“
Застраховката „Отговорност на превозвача“ не е идентична със застраховка „Карго“.
Тя покрива отговорността на превозвача, когато такава отговорност действително е възникнала по закон или по договор.
Това означава, че застрахователят може да откаже плащане, ако:
превозвачът не носи отговорност;
липсват доказателства за щета;
не е спазен срокът за рекламация;
щетата попада в изключение по полицата;
няма валидна CMR товарителница;
липсва доказателство за стойността на товара;
липсва доказателство за причинна връзка между превоза и вредата.
Затова при транспортни щети е важно да се анализира не само Конвенцията CMR, но и конкретната застрахователна полица.
Електронна CMR товарителница
В практиката по дела за Отговорност на превозвача по CMR все по-голямо значение придобива електронната CMR товарителница.
Тя улеснява обмена на данни, проследяването на доставките и доказването на превозното правоотношение, когато е въведена и използвана съобразно приложимите правила.
Електронният документ обаче не отменя необходимостта от ясно доказване на приемането на товара, неговото състояние, доставката, възраженията и рекламациите.
Какво да направите при повреден или липсващ товар?
При установена липса, повреда или забава е важно да се действа незабавно.
Практическите стъпки са:
Проверете товара при получаване.
Впишете възражения в CMR товарителницата.
Направете снимки на товара, опаковката и превозното средство.
Съставете протокол за щета.
Уведомете писмено превозвача.
Уведомете спедитора, ако има такъв.
Уведомете застрахователя.
Съберете фактури и документи за стойността на товара.
Изискайте GPS, температурни записи и други транспортни данни.
Консултирайте се с адвокат по транспортно и застрахователно право.
Защо е необходим адвокат при отговорност на превозвача?
Споровете за отговорност на превозвача са сложни, защото обединяват транспортно право, търговско право, застрахователно право, международна компетентност, доказателствени правила и кратки давностни срокове.
Адвокат по CMR и транспортни дела може да помогне при:
изготвяне на рекламация;
анализ на CMR товарителница;
преценка на отговорността на превозвача;
изчисляване на обезщетение;
комуникация със застраховател;
подготовка на искова молба;
защита срещу претенции;
водене на дело срещу превозвач, спедитор или застраховател;
оспорване на отказ за изплащане на обезщетение.
Какво покрива ЧМР застраховката ?
застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.
Какъв е срока на застраховката ЧМР ?
Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.
В кой период отговаря превозвача ?
Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.
Размер на застрахователното покритие ?
Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.
Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?
При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2019/12/Отговорност-на-превозвача-по-CMR-07.png12541254Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньориhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pngАдвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори2019-12-21 10:36:472026-06-12 17:35:12Отговорност на превозвача по CMR
Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вследствие от извършено от него престъпление, което може да се елиминира чрез освобождаване от наказателна отговорност
За да може тази наказателна отговорност да се реализира е необходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно повдигне на обвинение на извършителя. Освобождаване от наказателна отговорност
Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съда.
Съществуват много случаи в който ангажирането на наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност.
Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“. освобождаване от наказателна отговорност
Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.
Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.
Процедура по чл. 78а НК
Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.
Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК, а именно:
– извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години; – за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; – деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; – причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;
Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.
Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.
Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:
– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК.
По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице. В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора. освобождаване от наказателна отговорност
ЗАМЯНА НАКАЗАНИЕ по чл. 78а НК
Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице.
Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института.
Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние.
Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.
В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.
Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение
В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и налагане на административно наказание..
За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg
Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/09/criminal-lawyer.jpg4021024Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньориhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pngАдвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори2018-09-01 17:55:252020-12-14 22:14:34Освобождаване от наказателна отговорност
We may request cookies to be set on your device. We use cookies to let us know when you visit our websites, how you interact with us, to enrich your user experience, and to customize your relationship with our website.
Click on the different category headings to find out more. You can also change some of your preferences. Note that blocking some types of cookies may impact your experience on our websites and the services we are able to offer.
Essential Website Cookies
These cookies are strictly necessary to provide you with services available through our website and to use some of its features.
Because these cookies are strictly necessary to deliver the website, refusing them will have impact how our site functions. You always can block or delete cookies by changing your browser settings and force blocking all cookies on this website. But this will always prompt you to accept/refuse cookies when revisiting our site.
We fully respect if you want to refuse cookies but to avoid asking you again and again kindly allow us to store a cookie for that. You are free to opt out any time or opt in for other cookies to get a better experience. If you refuse cookies we will remove all set cookies in our domain.
We provide you with a list of stored cookies on your computer in our domain so you can check what we stored. Due to security reasons we are not able to show or modify cookies from other domains. You can check these in your browser security settings.
Google Analytics Cookies
These cookies collect information that is used either in aggregate form to help us understand how our website is being used or how effective our marketing campaigns are, or to help us customize our website and application for you in order to enhance your experience.
If you do not want that we track your visit to our site you can disable tracking in your browser here:
Other external services
We also use different external services like Google Webfonts, Google Maps, and external Video providers. Since these providers may collect personal data like your IP address we allow you to block them here. Please be aware that this might heavily reduce the functionality and appearance of our site. Changes will take effect once you reload the page.
Google Webfont Settings:
Google Map Settings:
Google reCaptcha Settings:
Vimeo and Youtube video embeds:
Other cookies
The following cookies are also needed - You can choose if you want to allow them:
