www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Режим на лични отношения с дете ?

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до въпрос относно виждането на детето с другия родител. Затова се налага да бъде установен режим на лични отношения с дете ? Режим на лични отношения с дете ?

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност за срещи и посещения с детето.

Това е честота, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официални и лични празници на детето и в друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти.

Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност за срещи с детето.

Тъй като отсъстващия от ежедневието на детето не може да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето, му се предоставя такъв режим на лични контакти.

В съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан

Само така, ще бъде избегнат конфликт между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на Споразумение по чл.51 СК.

В това Споразумение следва да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализира режимът на лични контакти с другият родител.

 Режим на лични отношения

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Как се определя режима на лични контакти ?

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на  режима на личните отношения между родителите и децата

Най-голямо значение имат личните особености на двамата родители – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва право на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

В противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година.

При регламентирането на режим на лични отношения е добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.

Режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др. 

Прецизирането на режим на лични отношения с детето, следва да води до улеснение за родителите.

Ппри формулирането на режима на лични отношения следва да има посочено място за взимане на детето.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Пример за това е взимане без преспиване до навършване на 3-6 годишна възраст и др.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изграден Режим на лични отношенияа емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на режим личните отношения.

Част от срещите могат да протичат съвместно с другия родител.

Както съдът, така и закона не насърчават и не съществува вариант, другият родител да бъде лишен от режим на лични отношения с детето.

В случай, че отглеждащият родител има притеснения за срещите между детето и другият  родител, може да поиска  това да бъде уредено.

Много са причините за това искане – злоупотреба с алкохол, физическо или психическо насилие, зависимости и др.

Не препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето.

Не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете

Тази договорка следва да бъде изцяло по волята на детето но не следва да зависи от него. В един ранен етап детето не съзнава своите интереси.

В по-ранна възраст децата често менят мнението си, което на практика, води до отчуждаване от родителя.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се определя режим на лични отношения с дете

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде приет от съда един режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда.

Как се изменя режимът на лични отношения ?

Режимът на лични отношения се изменя по писмено искане чрез иск пред Районен съд от всеки един от двамата родители. Това може да бъде направено във всеки един момент, след като същите вече са установени в друго съдебно решение.

Има ли изисквания към режима на лични отношения ?

НЕ, режимът се определя изцяло по споразумение между двете страни. Ако те не могат да постигнат такова Споразумение, то съдът въз основа на изготвен социален доклад на ДСП, към АЗД.

Може ли да бъде лишен родител от лични отношения ?

Не може да бъде лишен от режим на лични отношения. Нито законът, нито съдът би допуснал да се стигне до лишаване от лични отношения, освен в краен случай - зависимости и насилие върху детето и др.

 

Замяна на недвижим имот

В последните години след изграждането на качествени имоти в населените места се стигна до сделки за замяна на недвижим имот.

Тази замяна има форма за действителност на сделката и това става отново с нотариален акт.

Възниква въпросът  -при замяна на недвижими имоти в различни населени места – кой нотариус е компетентен.

С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права, а правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната.

Предмет на задълженията по договора за замяна могат да бъдат заместими и незаместими вещи, движими и недвижими вещи, родово определени или индивидуално определени вещи и пр.

Заменяните вещи могат да бъдат от различен вид: движима срещу недвижима вещ, заместима срещу незаместима вещ, индивидуално определена срещу родово определена вещ, и пр.

Всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Договорът за замяна е уреден като две насрещни продажби. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален.

Като двустранен договор към него следва да се прилагат и всички общи правила относно двустранните договори, доколкото прилагането им не е изключено на друго основание.Замяна на недвижим имот

Компетентност на нотариуса ? 

В тази ситуация, ще се върнем на основното правило, а именно, че компетентен да изповяда сделката с имот е нотариус в съдебния район, където се намира имотът.

Когато се касае за различни райони на комптентност изборът е предоставен на  страните по сделката.

Те сами следва да преценят къде ще е по-удобно да се явят за сделка.

Нотариалният акт ще има равностойна тежест и правна сила, независимо по местонахождението на кой от имотите е съставен.

Важно: при вписване на нотариалния акт за замяна се извършва в службата по вписванията на района, където се извършва сделката, както и в района, където се намира другия имот.

Нотариусът, който изповядва сделката, изготвя необходимия брой преписи и други документи

Същия служебно изпраща документите след вписване на нотариалния акт за замяна на нотариус в района по местонахождение на другия имот.

Особености на замяната на недвижим имот          

Важно е да се знае, че страните по замяната нямат задължение да доказват парична еквивалентност на имотите. Дали е налице разлика в цената и нужда от доплащане на тази разлика, зависи изцяло от тяхната лична преценка.

Интерес представлява хипотезата, при която предмет и на двете насрещни престации по договора за замяна са идеални части от различни вещи, принадлежащи на едни и същи лица.

В този случай заменителите притежават в съсобственост вещите – предмет на техните задължения по договора за замяна.

В съсобствеността могат да участват само заменителите или освен тях – и трети лица.  Разбира се, съществен момент е да е налице относителна равнопоставеност на насрещните имоти, като стойност. Замяна на недвижим имот

В противен случай сделката е оборима, като продажба на ниска цена и наличието на фиктивност при явно неизгодни условия.

Определяне на данъчните задължения по сделката за замяна.

Взема се по-високата данъчна оценка на двата насрещни имота и се изчисляват разноските за сделката.

Страните следва взаимно и предварително да уговорят, как точно следва да бъдат поделени и разпределени тези разходи.

Местен данък се заплаща при изповядването на сделката пред нотариуса в общината по местонахождението на недвижимия имот, който е с по-висока стойност.

За повече информация и нужда от правна помощ, моля свържете се с нас за да Ви помогнем на следните телефони + 359 897 90 43 91, или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява Договорът за замяна ?

Чрез тази процедура се осъществява прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот (по смисъла на чл. 11 от Закон за собствеността) срещу друга вещ или други прехвърлими права, вкл. и ограничени вещни права върху недвижими имущества (чл. 222 от ЗЗД във вр. с чл. 18 и чл. 223 от ЗЗД).

Кои са страните по Договор за замяна ?

Страни по договора за замяна на недвижим имот могат да бъдат всички физически и юридически лица, както и държавата и общините. Недееспособни и ограничено дееспособни лица могат да бъдат страна по този договор само ако се представляват от своите законни представители (родители, настойници, попечители) и при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 2 от СК и чл. 12, ал. 3 от СК.

Къде следва да се изповяда сделката ?

Страните по договора за замяна на недвижим имот (заменители) изповядват сделката пред нотариуса, в чийто район се намира недвижимия/-ите имот/-и, предмет на замяната, Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът (чл. 466, ал. 1, изр. второ от ГПК), ако имотите са няколко и са в районите на различни районни съдилища, нотариалният акт трябва да се впише в службите по вписвания на всеки един от тези райони.

Особености на замяната на недвижим имот

трябва да се има предвид, че прехвърлянето, а следователно и замяната, на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя (заменител), че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка

Какъв е срока за регресен иск ?

Със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се застрахова отговорността на водача на определено МПС за вредите, нанесени от трети лица. След като застрахователя плати обезщетението, извършителите не са наясно за това какъв е срока за регресен иск ?

Застрахователят, който е платил обезщетение за ПТП може да изиска обратно това обезщетение от виновния водач в конкретни хипотези;

В КЗ са уредени случаите с право на регрес към виновния водач по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.Какъв е срока за регресен иск ?

Това веднага поражда въпроса какъв е срока за регресен иск ?

Същност на регресният иск 

В случай, че застрахованото лице плати доброволно на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди, застрахованият може да търси от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение.

Когато застрахованият умишлено е увредил третото лице, а при задължителното застраховане „гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – и щетите на третите лица

  1. са причинени от застрахования след употреба на алкохол над допустимите граници или под въздействието на друго опйващо вещество,
  2. без да има свидетелство за управление на МПС,
  3. без да са взети мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда в МПС, вследствие, на което е настъпила щетата, след като плати на третото лице,

Застрахователят има право да търси от застрахования стойността на всичко, което е заплатил на увреденото лице, което право се нарича регресно право на застрахователя.

В този случай давността, с която се погасява вземането на застрахования срещу застрахователя е петгодишна и започва да тече от датата, на която застрахованият е платил на третото увредено лице.

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

Регресното право на  застрахователя срещу застрахования се погасява с изтичането на петгодишна давност, която тече от датата, на която застрахователят е изплатил обезщетението на увреденото лице.

Правна уредба на регресният иск

Съгласно чл. 227. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования. 

В този смисъл претенцията на Застрахователя или Гарационен фонд е за всичко платено на застрахования, както и лихви за забава.

Съгласно Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 433 КЗ по застраховки „Гражданска отговорност“ се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“

Основания за регресен иск по чл. 227 КЗКакъв е срока за регресен иск ?

Съгласно Кодекса на застраховането застрахователят има право на регресен иск в случаите когато:

  1. Застрахованият, управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество;
  2. Застрахованият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението;
  3. Застрахованият не е разполагал със свидетелство за правоуправление;

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Какво означава регресен иск ?

Регрес е правото на застрахователя да възстанови извършено от него застрахователно плащане от трето лице, частично или изцяло отговорно за щетата. Съгласно КЗ, застрахователят има право на регрес. Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Правото на регресен иск на застрахователя възниква при наличието на няколко предпоставки. Дали те са налице, следва да се преценява съобразно конкретните документи и доказателства.

Как се предявява регресен иск ?

Предпоставка за предявяването на регресен иск пред съда е извършено валидно плащане на щетата на пострадало лице в ПТП. Основание за предявяване на иска е суброгация в правата на застрахованият извършител към пострадалото лице от страна на платилият застраховател.

Кога се предявява регресен иск ?

Обжалване на Определение

Често,  в хода на съдебния исков процес се стига до постановяване на Определения, които подлежат на обжалване.

Определенията са един от видовете съдебни постановления, с които съдът в гражданското съдопроизводство се произнася по искания на страните или служебно се
разпорежда за движението, спирането или прекратяването на производството.

Същност на обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Определенията са произнасяния на разпоредителната дейност съда, но малка част от тях, подлежат на обжалване

Съгласно чл.252 ГПК, съдът постановява акт определение, когато се произнася по въпрос, с който не решава основният спор по същество.

Най-големия брой актове, които се постановяват в рамките на производството по граждански дела.

За разлика от решенията: правните последици на определенията не надхвърлят рамките на делото.  Поради това не подлежат на отделно, самостоятелно обжалване.

Налице са хипотези, в които Определения се обжалват с частна жалба;

Съществуват случаи, в които Съдът, който ги е постановил, може да ги отмени или измени;

Видове Определения, които подлежат на обжалване

Това са определения, които прекратяват производството, тъй като съдът е констатирал, че то е недопустимо. До такъв резултат се стига, когато:

  • не е налице правен интерес;
  • липсва право на иск
  • правото на иск не надлежно упражнено;
  • когато в хода на делото съдът бъде десезиран от разглеждането на спора поради отказ от иска, оттегляне на искова молба или Споразумение между страните.

Тези обстоятелства освобождават съда от разглеждане на делото и поради това препятстват постановяването на съдебно решение.

В определенията от тази група се съдържа отказ да се продължи производството, макар подобно произнасяне да не се записва изрично, и се прекратява делото.

Втората група обхваща определенията, с които съдът ръководи и насочва движението на делото.

Тази дейност да се нарича администриране на съдебния процес.

С нея съдът ръководи развитието на процеса, т.е. неговото движение, насочено към съдебното решение.

В групата на определенията по движението на делото се включват нови две групи определения според техния предмет

Общото и за двете групи е, че за да ги постанови, съдът е приел, че производството е допустимо, тъй като не са налице предпоставки за неговото прекратяване.

Процедура по обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Обжалването на съдебните определения е средството за защита на заинтересованата страна от незаконосъобразното определение, което засяга нейните интереси

Обжалване на Определение чрез частна жалба е правно  средство за защита, когато Определение не може да бъде отменено или изменено по реда на чл.253 ГПК

Изискването на закона е това обжалване на Определение  с частна жалба да попада в обжалваеми определения, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК.

Най-често това са Определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.

Определенията се обжалват с частна жалба пред по-горестоящият съд в седмичен срок от връчването на страните.

За допълнителна информация, моля потърсете адвокат за обжалване на определение на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представляват Определенията ?

Определенията са съдебни актове с които съдът администрира и управлява съдебния процес. Това са най-честите актове с които се отлага, насрочва съдебния процес. Някой определения подлежат на Обжалване пред по-горестоящия съд.

Как се обжалват Определенията на съда ?

Определенията се обжалват пред по-горестоящия съд с частна жалба, в 7 дневен срок от връчването на страната или от постановяване в Съдебно заседание по делото. на жалба може да бъде подавана винаги срещу определение, постановено от първоинстанционния съд по материалноправния спор

Какъв е срокът за обжалване на Определенията ?

Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК частните жалби се подават с едноседмичен срок от съобщаването на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Определеният срок за подаване на частна жалба е от категорията на законните срокове. Той е и преклузивен, тъй като неспазването му води до погасяване на правото да се подаде частна жалба. Подадената жалба след изтичане на срока ще бъде недопустима, тъй като определението като не обжалвано ще влезе в сила.

Как се обжалва Определение на съда ?

Определението се обжалва с частна жалба пред по-горестоящия съд в 7 дневен срок. Жалбата се подава чрез съда, чието определение се обжалва, и е адресирана до по-горестоящия съд. Последният се определя по правилата за обжалване на евентуалното съдебното решение по делото. Това означава, че осъществяването на контрол на обжалваеми определения на районните съдилища е поставено в компетентността на съответните окръжни съдилища, а определенията на окръжните съдилища, действащи като първоинстанционен съд по материалноправния спор се контролират от съответния апелативен съд. По отношение на всички определения, доколкото е допустимо касационно обжалване, то се провежда пред ВКС.

Кои Определения подлежат на обжалване ?

На обжалване подлежат определенията на първоинстанционния съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото като производството се прекратява, отказва се да бъде възобновено спряно дело или се спира делото. В теорията правилно се отбелязва, че за разлика от отменения ГПК в действащия кодекс не е възпроизведено правилото на чл.185 ГПК (отм.), което изрично предвиждаше обжалваемост на изброените определения. Приема се, че дори и при липсата на изрична разпоредба, доколкото тези определения се обхващат от хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и поради запазеното действие на т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 2001г. на ВКС, което е задължително за съдилищата, срещу тези определения може да бъде подавана частна жалба.