fbpx

Публикации

Основания за събиране на дълг

Уредбата на заповедното производство или по кратко казано правните основания за събиране на дълг са няколко.

Когато предоставяте назаем пари, стока или услуга, понякога не винаги се случва контрагентът Ви да се изплати навреме.

Събирането на дългове е често срещана практика в бизнеса, но може да бъде сложен и отнемащ време процес. Често за събиране на дългове е необходимо съдебно производство и е важно както длъжниците, така и кредиторите да разбират правните основания за събиране на дългове.

През последните години се наблюдава все по-голямо търсене на прозрачност при събирането на дългове, като мнозина призовават за по-ясно оповестяване на правните основания за събиране на дългове.

Това е особено важно за длъжниците, които може да не са наясно със своите права и задължения, когато става въпрос за събиране на дългове.

В закона са уредени и двата варианта за събиране на задължения

Принципи на заповедно производство и исковия процес пред Районен съд.

Най-общо процедурите започват при подаване на т.нар. Заявление по чл.410 ГПК.

Издаването на изпълнителен лист при основания за събиране на дълг са описани в закона. Правото на принудително изпълнение е обусловено от влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 и сл.; и вариант за издаване на „заповед за незабавно изпълнение“.

Заповед за изпълнение по чл. 410 се издава:Основания за събиране на дълг

1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

Заповед за незабавно изпълнение по чл.418 се издава при наличието на някой от документите, изброени в чл. 417 (а и в други специални закони, напр.  Закон за адвокатурата, Закон за нотариусите и нотариалната дейност, Закон за частните съдебни изпълнители и др.)):

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба

Този договор следва да е със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

Самото заповедно производство започва със ЗаявлениеОснования за събиране на дълг

Винаги това заявление по чл.410 ГПК е придружено с искане за издаване на изпълнителен лист.

Не е нужно да се сочат доказателства, както и да се представят преписи за ответника

Всички  документи са насочени към директно установане на задължението в заповедното производство.

Местната подсъдност е – постоянният адрес или седалище на длъжника или местоизпълнението.

Родовата подсъдност – следва от общото изискване съответният иска да е подсъден на районния съд, но има вземания, за които в специални закони е предвидено заповедно производство без да са родово подсъдни на районен съд

Във всички случаи, родово компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение е районен съд.

Режим на лични отношения с дете ?

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до въпрос относно виждането на детето с другия родител. Затова се налага да бъде установен режим на лични отношения с дете ? Режим на лични отношения с дете ?

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност за срещи и посещения с детето.

Това е честота, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официални и лични празници на детето и в друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти.

Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност за срещи с детето.

Тъй като отсъстващия от ежедневието на детето не може да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето, му се предоставя такъв режим на лични контакти.

В съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан

Само така, ще бъде избегнат конфликт между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на Споразумение по чл.51 СК.

В това Споразумение следва да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализира режимът на лични контакти с другият родител.

 Режим на лични отношения

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Как се определя режима на лични контакти ?

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на  режима на личните отношения между родителите и децата

Най-голямо значение имат личните особености на двамата родители – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва право на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

В противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година.

При регламентирането на режим на лични отношения е добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.

Режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др. 

Прецизирането на режим на лични отношения с детето, следва да води до улеснение за родителите.

Ппри формулирането на режима на лични отношения следва да има посочено място за взимане на детето.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Пример за това е взимане без преспиване до навършване на 3-6 годишна възраст и др.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изграден Режим на лични отношенияа емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на режим личните отношения.

Част от срещите могат да протичат съвместно с другия родител.

Както съдът, така и закона не насърчават и не съществува вариант, другият родител да бъде лишен от режим на лични отношения с детето.

В случай, че отглеждащият родител има притеснения за срещите между детето и другият  родител, може да поиска  това да бъде уредено.

Много са причините за това искане – злоупотреба с алкохол, физическо или психическо насилие, зависимости и др.

Не препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето.

Не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете

Тази договорка следва да бъде изцяло по волята на детето но не следва да зависи от него. В един ранен етап детето не съзнава своите интереси.

В по-ранна възраст децата често менят мнението си, което на практика, води до отчуждаване от родителя.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се определя режим на лични отношения с дете

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде приет от съда един режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда.

Как се изменя режимът на лични отношения ?

Режимът на лични отношения се изменя по писмено искане чрез иск пред Районен съд от всеки един от двамата родители. Това може да бъде направено във всеки един момент, след като същите вече са установени в друго съдебно решение.

Има ли изисквания към режима на лични отношения ?

НЕ, режимът се определя изцяло по споразумение между двете страни. Ако те не могат да постигнат такова Споразумение, то съдът въз основа на изготвен социален доклад на ДСП, към АЗД.

Може ли да бъде лишен родител от лични отношения ?

Не може да бъде лишен от режим на лични отношения. Нито законът, нито съдът би допуснал да се стигне до лишаване от лични отношения, освен в краен случай - зависимости и насилие върху детето и др.

 

Събиране задължения неплатени фактури

При възлагане на определена работа, длъжникът и кредиторът реално не винаги сключват писмени договори. Възниква въпроса за събиране задължения неплатени фактури.

Липсата на писмен договор между страните е въпрос които засяга интересите на страните не е съществен пропуск

Събирането на неплатени фактури е основен и най-често срещан  проблем на бизнеса в България.

Важно е да се прави разграничение периодично или като еднократно задължение.

Законът прави разграничение между два вида задължения: еднократни и периодични задължения.

Задължения по издадени фактуриСъбиране задължения неплатени фактури

Когато е налице отказ от плащане на фактура хората смятат, че липсата на писмен договор е причина, да не успеят да си съберат вземането.

Периодични задължения са за доставката на газ, електричество, телефонни и Интернет услуги.

В такива случаи правото за събиране на задължението по неплатената фактура трябва да се упражни в 3(три) годишен срок от издаване на фактурата.

При неплатени фактури издадени за периодични задължения ситуацията е различна от еднократните плащания.

При еднократно задължение т.е. неплатената фактура е издадена за еднократно предоставяне на стока/услуга, тогава давността е пет години

Ако това не бъде направено, има голям шанс получателят на неплатената фактура да възрази за изтекла давност.

СРОК за събиране на задължения неплатени фактури

Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни.

Възможно е  да не е уговорен срок за плащане на паричното задължение.

Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

Съгласно ЗСче. и установената практика  паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата.

След изтичане на този срок по всяка фактура длъжника е изпаднал в забава, което поражда право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Ако не е уговорен срок за плащане, задължението  трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на покана за плащане.

Когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата.Събиране задължения неплатени фактури

Когато длъжникът е в забава, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава.

Нужно е обезщетението да бъде предявено при действително претърпените вреди и направени разноски

За събиране в по-висок размер обезщетение може да се търси по общите правила.

Ограничаване на отговорността на длъжника се уговаря ако не представлява злоупотреба с интереса на кредитора.

Като адвокат по граждански и търговски дела, когато някой е  издал за фактура за извършена работа, това  може да се приеме за доказателство за възникнало договорно отношение с насрещната страна.Събиране задължения неплатени фактури

Доказването на извършената работа става с протокол за извършена работа – Приемно предавателен протокол за определен резултат. Това касае най-вече за извършени СМР-дейности.

Способи за събиране на парични задължения

Законодателят е предвидл правната възможност за бързо събиране на безспорни вземания, чрез т.нар. “заповедно производство”.

Вече сме разгледали въпроса на  т.нар ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО.

ТО представлява съкратен съдебен процес за събиране на парични задължения.

Районният съд издава Заповед за изпълнение, заедно с  изпълнителен лист в рамките на няколко дни.

Пример за разликата с обикновеният исков процес със заповедното производство е разликата от няколко месеца.

Именно затова консултациите с адвокат за събиране на неплатени фактури чрез заповедното производство, значително съкращава сроковете за събирането на фирмените задължения

За разлика от задължението – доказване на парични задължения става с издадени фактури, а ако същите бъдат осчетоводени, сериозно основание за искане на изпълнението.

Вписването в търговските книжа има т.нар. формална доказателствена сила на търговските книги.

Кантората работи активно с кредитори по събиране на задължения и предлага защита срещу задължения, които са просрочени, недължими или просто са погасени по давност.

За допълнителна информация или съдействие за Вашият проблем, моля обърнете се към нас по съдебни дела на тел. + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Колко време можем да чакаме плащане по неплатени фактури?

Задължението по неплатени фактури може да се разглежда или като периодично или като еднократно задължение. Пример за периодични задължения са ежемесечни доставки на стока, базирани на някакъв рамков договор за доставка. Пример за периодични задължения са доставката на газ, електричество, телефонни и Интернет услуги и др. В случаите на периодични задължения, правото за събиране на задължението по неплатената фактура трябва да се упражни в три годишен срок от издаването на фактурата. Ако то не се упражни в този срок, издателят на фактурата губи правото на съдебно събиране на задължението. Ако имаме еднократно задължение т.е. неплатената фактура е издадена за еднократно предоставяне на стока/услуга, тогава задължението по тази фактура може да бъде предявено пред съд в пет годишен срок.

Как да съберем парите по неплатени фактури ?

първото нещо което трябва да направите е да се опитате доброволно да накарате длъжника да плати. не винаги обаче, този подход води до очакваните резултати. Българското право дава възможност на бизнеса да ползва т.нар. “заповедно производство”. Това представлява съкратен съдебен процес за събиране на парични задължения. Под съкратен се има предвид, че съда издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист в рамките на 15-20 дни. За сравнение едно нормално търговско дело продължава 1-2 години. От тази гледна точка, използването на адвокат за събиране на неплатени фактури чрез заповедното производство, значително съкращава сроковете за събирането на фирмените задължения. Длъжникът може и да възрази срещу издадената по заповедното производство Заповед за изпълнение на парично задължение. В този случай, Ви трябва адвокат, който да Ви представлява пред съда при воденето на иска за установяване на вземането.

След като имам издадена заповед за изпълнение, какво следва ?

Обърнете се към адвокат, който да ангажира частен/държавен съдебен изпълнител. В този случай ЧСИ/ДСИ просто са извършили всички възможни действия по проучване и не могат да направят нищо друго. Задачата на адвоката е да намери нестандартен начин за събиране на задължението.

Нужен ли адвокат за адвокат за събирането на неплатените ви фактури ?

За да се справигте със задачата е добе да се обърнете към адвокат, чиято задача е да намери начин и да опита всичко възможно (дори и невъзможно) за събирането на неплатените ви фактури. Този процес е специфичен и изисква добро познаване на спецификата и практиката в областта на паричните вземания-тяхното установяване, признаване и изпълнение.

Вписване на договор

ВПИСВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ

Вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие в имотния регистър представлява сложна процедура, състояща се от няколко компонента. За да бъде разбрана правилно и в дълбочина, следва да изясним обектите, субектите, различните взаимоотношения и техния характер.

При вписване на договор, свързан със законното функциониране на търговското предприятие, търговците се третират като основният субект на търговски правоотношения.

От своя страна, търговското предприятие представлява средството, чрез което търговците извършват своята търговска дейност.

Етапите и характерните особености, съпъстващи всяко вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие в имотния регистър, са следните:Вписване на договор

  • Прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър (ТЗ);
  • До влизане на сила на Закона за търговския регистър (ЗТЗ) прехвърлянето се обародваше и в Държавен вестник;
  • Вписването се извършва едновременно по партидите на отчуждителя и на правоприемника (чл. 16. ал. 1 ТЗ);
  • Ако няма друго споразумение, отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите (чл. 15, ал.3 ТЗ);
  • Всяко вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие и предшествано от разпореденото в чл. 264, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Прехвърлянето е възможно само ако е представена писмена декларация от страна на прехвърлителя, че няма непогасени задължения, свързани с имота. Такива задължения са: подлежащи на принудително изпълнения данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За установяване наличието или отсъствието на такива задължения се извършва данъчна оценка.

Легални изисквания относно вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие:

  • Когато се предвижда прехвърляне на недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в имотния регистър. Това става в службата по вписванията по местонахождение на имота (чл. 16, ал.4 ТЗ)
  • Сделките, сключени съггласно визирания член 16, ал. 4 ТЗ, са безвъзмездни, а в практиката се приравняват към апортните вноски. Последните са освободени от местен данък (чл. 48, ал.1, т.9 Закон за местните данъци и такси)
  • Процесът на вписване на договор в службата по вписвания поместно има единствено оповестителен характер. Целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лицата, придобили последователно правата върху имота.

Визираното вписване на договор има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот – оповестяване извършеното по отношение на имота действие. Тази негова характеристика определя и реда, по който ще бъде осъществено.

Редът по вписване на договор / актове относно недвижими имоти е регламентиран в Раздел II на Правилника за вписванията (ПВ). В случай че не е посочен сред актовете за покупко-продажба, визирани в чл. 4 от Правилника, има специфичен момент. Този специфичен момент се изразява в съотнасянето на договора към категорията „други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

Всички изискванията за вписване на договор следват не само процедурата по чл. 16 ал. 4 ТЗ, но следва да бъдат изпълнени и всички общи изисквания  чл.6ПВ.

При вписване на договора, визиран по-горе, се плаща такса в размер на 0,1% върху цената, по която е таксуван актът. Тази такса се определя съгласно удостоверения материален интерес по чл. 97, ал.1, т.2 и ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)

Какъв е срока за регресен иск ?

Със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се застрахова отговорността на водача на определено МПС за вредите, нанесени от трети лица. След като застрахователя плати обезщетението, извършителите не са наясно за това какъв е срока за регресен иск ?

Застрахователят, който е платил обезщетение за ПТП може да изиска обратно това обезщетение от виновния водач в конкретни хипотези;

В КЗ са уредени случаите с право на регрес към виновния водач по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.Какъв е срока за регресен иск ?

Това веднага поражда въпроса какъв е срока за регресен иск ?

Същност на регресният иск 

В случай, че застрахованото лице плати доброволно на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди, застрахованият може да търси от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение.

Когато застрахованият умишлено е увредил третото лице, а при задължителното застраховане „гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – и щетите на третите лица

  1. са причинени от застрахования след употреба на алкохол над допустимите граници или под въздействието на друго опйващо вещество,
  2. без да има свидетелство за управление на МПС,
  3. без да са взети мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда в МПС, вследствие, на което е настъпила щетата, след като плати на третото лице,

Застрахователят има право да търси от застрахования стойността на всичко, което е заплатил на увреденото лице, което право се нарича регресно право на застрахователя.

В този случай давността, с която се погасява вземането на застрахования срещу застрахователя е петгодишна и започва да тече от датата, на която застрахованият е платил на третото увредено лице.

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

Регресното право на  застрахователя срещу застрахования се погасява с изтичането на петгодишна давност, която тече от датата, на която застрахователят е изплатил обезщетението на увреденото лице.

Правна уредба на регресният иск

Съгласно чл. 227. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования. 

В този смисъл претенцията на Застрахователя или Гарационен фонд е за всичко платено на застрахования, както и лихви за забава.

Съгласно Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 433 КЗ по застраховки „Гражданска отговорност“ се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“

Основания за регресен иск по чл. 227 КЗКакъв е срока за регресен иск ?

Съгласно Кодекса на застраховането застрахователят има право на регресен иск в случаите когато:

  1. Застрахованият, управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество;
  2. Застрахованият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението;
  3. Застрахованият не е разполагал със свидетелство за правоуправление;

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Какво означава регресен иск ?

Регрес е правото на застрахователя да възстанови извършено от него застрахователно плащане от трето лице, частично или изцяло отговорно за щетата. Съгласно КЗ, застрахователят има право на регрес. Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Правото на регресен иск на застрахователя възниква при наличието на няколко предпоставки. Дали те са налице, следва да се преценява съобразно конкретните документи и доказателства.

Как се предявява регресен иск ?

Предпоставка за предявяването на регресен иск пред съда е извършено валидно плащане на щетата на пострадало лице в ПТП. Основание за предявяване на иска е суброгация в правата на застрахованият извършител към пострадалото лице от страна на платилият застраховател.

Кога се предявява регресен иск ?

Дела забавено правосъдие

В практиката по съдебни дела, неминуемо се стига до нови дела забавено правосъдие

В повечето случай тежката и мудна съдебна машина възпрепятства издаването на съдебни решения. Част от клиентите на нашите правни услуги не успяват или не доживяват до справедливо съдебно решение.

Правна регламентация за дела забавено правосъдие 

Поради това по указания на Европейската комисия от 1 октомври 2012 г. в България действа механизъм за обезщетение и правна защита срещу нарушения на правото.Дела забавено правосъдие

Процедурата е регламентирана в Закона за съдебната власт и е част от новосъздадения своеобразен механизъм за обезщетение.

Този механизъм предлага защита срещу бавно правосъдие, гарантирайки на засегнатите лица наличието на правно средство за обезщетение

Това обезщетение се присъжда по смисъла на чл.13 ЕКПЧ. Разбира се, като адвокати по търговски дела, съзнаваме, че по редица дела, които водим, присъдените  обезщетения, далеч не могат да достигнат вредите, които гражданите търпят от забавено правосъдие.

За нас като съществуват редица ситуации, в който вредите в периода на забавянето, независимо колко време е продължило, чувствително надхвърлят размера на присъдените по този ред обезщетения.

В крайна сметка получаването на обезщетение по този ред е част от цялостната защита на пострадали от забавено правосъдие лица, да получат макар и частична компенсация за забавянето или бездействието на съдебен орган или състав.

Въпросът е уреден в Закона за отговорността на държавата за вреди, който е в съответствие със срока по чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Исковете се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид на

  1. общата продължителност
  2. предмета на производството
  3. фактическа и правна сложност,
  4. поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
  5. поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и
  6. други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Следва да се отбележи изричната разпоредба на чл. 2б, ал. 3, съгласно която предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

Адвокат дела за забавено правосъдиеАдвокат съдебни дела забавено правосъдие, жалба за бавност в съдебно производство

С изменения в Закона за съдебната власт през 2013 г. се въведе новата глава ІІІ“а“ за отговорността на държавата и общините за вреди.

Законодателят с приемането на новия чл. 2 „б“, предвижда правна възможност за изплащане на обезщетение.

Това е поради сериозна и прекомерна продължителност на граждански и наказателни дела по отношение на граждани и юридически лица.

Според повечето адвокати, тази макар и закъсняла мярка в Закона за съдебната власт, представлява своеобразен компенсаторен механизъм за бавно правосъдие.

Същевременно е ефективно правно средство за защита на гражданите и организации.

Същност на процедурата….

Всички правно заинтересовани пострадали или увредени лица могат да подадат съответното Заявление

Във връзка с това се търси обезщетение, а срокът за произнасяне по искането е шестмесечен, считано от датата на подаване на заявлението.Адвокат съдебни дела забавено правосъдие, жалба за бавност в съдебно производство

Заявленията се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.

Подготвените от адвокат писмени заявленията се подават до инспекторат.

Като адвокат дела за забавено правосъдие, разясняваме на нашите клиенти, че за разглеждане се допускат заявления. Те трябва да са подадени най-късно до шестмесечен срок, след окончателното приключване на делото или досъдебното производство, за което се твърди, че е продължило прекомерно.

Самото забавянето е необходимо да е вследствие от забавени или неиздадени съдебни актове. Може и от действия или бездействия на органи на съдебната власт.

Съществено изискване в закона е на това лице да не е изплащано вече обезщетение за съответното нарушение при условия на друг закон.

Същевременно в четиримесечен срок от подаването на заявлението от нашите адвокати, избраният екип от инспектор и експерти извършват правна проверка. Тя служи за изготвяне на констативен протокол за наличието на условия и предпоставки за изплащане на обезщетение.

Обезщетенията се изплащат въз основа на предложено, прието и сключено писмено споразумение с инспекторат към министъра на правосъдието. Като опитни и добри адвокати дела за забавено правосъдие веднага бързаме да Ви информираме. Ако получите обезщетение по този ред, не може да търсите обезщетение на същото основание по съдебен ред пред граждански съд.

Още малко подробности……

Производството и подаденото от адвокат писмено заявление се разглежда по реда на гражданското съдопроизводство. Съдът взема предвид общата продължителност на производството на забавеният процес, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните адвокати. Също и на останалите участници в процеса, компетентните органи и др.

В срок от два календарни месеца, Министърът на правосъдието, чрез съответния инспекторат, отхвърля заявленията като неоснователни или съответно предлага споразумение със заявителя.

Посочва определената от него сума, която не може да надхвърля десет хиляди лева. Самото обезщетение се изплаща на пострадалото лице най-късно в тримесечен срок.

Но трябва то да се съгласи и подпише предложеното му споразумение. За голямо съжаление, предложеният от Инспекторат към МП размер на обезщетението не може да бъде последващо коментиран.

Причината е, че този размер е окончателен и не подлежи на преговори и обсъждания.Адвокат съдебни дела забавено правосъдие, жалба за бавност в съдебно производство

В повечето случаи като адвокат дела за забавено правосъдие, срещаме следните факти.

Именно самият министър на правосъдието чрез определения инспекторат издава предписание.

Той и отхвърля представеното заявление като неоснователно.

Отмяна на наказателно постановление

В случай на извършено административно нарушение, законът предвижда издаването на акт за установяване на административно нарушение. Въз основата на този издаденият АУАН се издава и Наказателно постановление.

Всеки гражданин може да търси обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, които е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи при изпълнение на техните задължения.

Най-честият случай, в който може да се претендира такова обезщетение, е при отмяната на наложени наказателни постановления

Наказателното постановление е окончателният акт, с който се налага наказание за извършено административно нарушение.

Този тип нарушения са уредени в редица закони и се санкционират с административни наказания.

Това, което разграничава административните нарушения от престъпленията, са именно санкциите, начинът, по който се налагат и преди всичко.

В този случай определящо е степента на обществена опасност на извършеното деяние.

Кога се издава АУАН и Наказателно постановление ?

Затова често пъти хората се интересуват от начините и средствата за отмяна на наказателно постановление.Отмяна на наказателно постановление

Съдебното производство по отмяна на наказателно постановление е от административно – наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от нарушителя, посочен в акта.

Кога се отмяна на наказателно постановление ?

Всеки нарушител, следва да получи и му бъде връчен както акт за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление.

Съгласно чл.44 ал.2 ЗАНН в 3 дневен срок, след като е получил акта, нарушителят има възможност да представи своите възражения.

Административно наказаващият орган следва да укаже и изиска подпис на лицето получило акта за установяване на административното нарушение.

Липсата на подпис и съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, извън изрично установените в чл. 43 ЗАНН случаи.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.

Това означава, че в тежест на административно – наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с доказателства, че е налице реално административно нарушение, извършено виновно от нарушител.

Случаи, в които издаденият в нарушение АУАН е довел до Наказателно постановление : Отмяна на наказателно постановление

  • не са издадени от надлежен орган
  • не са издадени в установените законови срокове или
  • не съдържат изискуемите от закона реквизити или
  • са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление

като с оглед на тези обстоятелства, Наказателно постановление следва да бъде отменено от Районен съд като незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено

Процесуалното нарушение е съществено , когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до ограничаване на правата на страните в процеса.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение и че е извършено от нарушителя.

Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какви наказания се налагат с наказателните постановления?

Административните наказания са три вида – глоба, лишаване от правото да се упражнява определена дейност и обществено порицание. Процедурата по налагане на административни наказания предполага последователно извършване на няколко действия, първото от които е съставяне на акт, с който се установява извършеното нарушение. Това е така нареченият акт за установяване на административно нарушение. Такива актове могат да съставят длъжностни лица (които са изрично посочени в съответен нормативен акт) в присъствието на нарушителя, като след неговото съставяне започва да тече срок за обжалване.

Кога се издава Наказателно постановление ?

При обжалването въпросният акт за установяване на административно нарушение не бъде отменен по административен ред, то компетентен орган налага и административно наказание чрез наказателно постановление. Именно спазването на специалните изисквания за съдържание на гореописаните актове най-често са основания за отмяната на наказателните постановление. Има редица случаи, в които се издава наказателно постановление, като впоследствие се констатира, че не са били налице предпоставките за издаването му, съдържанието му противоречи на закона в общ смисъл или не са спазени правилата за издаването му.

Поемат ли се разходите за обжалване и отмяна на наказателни постановления?

Съдебната практика бе противоречива по отношение на въпроса дали платените разноски от жалбоподателите в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления (адвокатски хонорар, държавни такси и т.н.) се поемат за плащане от административно наказващия орган. От 2017 Върховният административен съд постанови решение, с което потвърждава, че имуществените вреди за адвокатски възнаграждения и държавни такси безспорно трябва да бъдат обезщетени.

  

Обжалване на Определение

Често,  в хода на съдебния исков процес се стига до постановяване на Определения, които подлежат на обжалване.

Определенията са един от видовете съдебни постановления, с които съдът в гражданското съдопроизводство се произнася по искания на страните или служебно се
разпорежда за движението, спирането или прекратяването на производството.

Същност на обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Определенията са произнасяния на разпоредителната дейност съда, но малка част от тях, подлежат на обжалване

Съгласно чл.252 ГПК, съдът постановява акт определение, когато се произнася по въпрос, с който не решава основният спор по същество.

Най-големия брой актове, които се постановяват в рамките на производството по граждански дела.

За разлика от решенията: правните последици на определенията не надхвърлят рамките на делото.  Поради това не подлежат на отделно, самостоятелно обжалване.

Налице са хипотези, в които Определения се обжалват с частна жалба;

Съществуват случаи, в които Съдът, който ги е постановил, може да ги отмени или измени;

Видове Определения, които подлежат на обжалване

Това са определения, които прекратяват производството, тъй като съдът е констатирал, че то е недопустимо. До такъв резултат се стига, когато:

  • не е налице правен интерес;
  • липсва право на иск
  • правото на иск не надлежно упражнено;
  • когато в хода на делото съдът бъде десезиран от разглеждането на спора поради отказ от иска, оттегляне на искова молба или Споразумение между страните.

Тези обстоятелства освобождават съда от разглеждане на делото и поради това препятстват постановяването на съдебно решение.

В определенията от тази група се съдържа отказ да се продължи производството, макар подобно произнасяне да не се записва изрично, и се прекратява делото.

Втората група обхваща определенията, с които съдът ръководи и насочва движението на делото.

Тази дейност да се нарича администриране на съдебния процес.

С нея съдът ръководи развитието на процеса, т.е. неговото движение, насочено към съдебното решение.

В групата на определенията по движението на делото се включват нови две групи определения според техния предмет

Общото и за двете групи е, че за да ги постанови, съдът е приел, че производството е допустимо, тъй като не са налице предпоставки за неговото прекратяване.

Процедура по обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Обжалването на съдебните определения е средството за защита на заинтересованата страна от незаконосъобразното определение, което засяга нейните интереси

Обжалване на Определение чрез частна жалба е правно  средство за защита, когато Определение не може да бъде отменено или изменено по реда на чл.253 ГПК

Изискването на закона е това обжалване на Определение  с частна жалба да попада в обжалваеми определения, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК.

Най-често това са Определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.

Определенията се обжалват с частна жалба пред по-горестоящият съд в седмичен срок от връчването на страните.

За допълнителна информация, моля потърсете адвокат за обжалване на определение на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представляват Определенията ?

Определенията са съдебни актове с които съдът администрира и управлява съдебния процес. Това са най-честите актове с които се отлага, насрочва съдебния процес. Някой определения подлежат на Обжалване пред по-горестоящия съд.

Как се обжалват Определенията на съда ?

Определенията се обжалват пред по-горестоящия съд с частна жалба, в 7 дневен срок от връчването на страната или от постановяване в Съдебно заседание по делото. на жалба може да бъде подавана винаги срещу определение, постановено от първоинстанционния съд по материалноправния спор

Какъв е срокът за обжалване на Определенията ?

Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК частните жалби се подават с едноседмичен срок от съобщаването на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Определеният срок за подаване на частна жалба е от категорията на законните срокове. Той е и преклузивен, тъй като неспазването му води до погасяване на правото да се подаде частна жалба. Подадената жалба след изтичане на срока ще бъде недопустима, тъй като определението като не обжалвано ще влезе в сила.

Как се обжалва Определение на съда ?

Определението се обжалва с частна жалба пред по-горестоящия съд в 7 дневен срок. Жалбата се подава чрез съда, чието определение се обжалва, и е адресирана до по-горестоящия съд. Последният се определя по правилата за обжалване на евентуалното съдебното решение по делото. Това означава, че осъществяването на контрол на обжалваеми определения на районните съдилища е поставено в компетентността на съответните окръжни съдилища, а определенията на окръжните съдилища, действащи като първоинстанционен съд по материалноправния спор се контролират от съответния апелативен съд. По отношение на всички определения, доколкото е допустимо касационно обжалване, то се провежда пред ВКС.

Кои Определения подлежат на обжалване ?

На обжалване подлежат определенията на първоинстанционния съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото като производството се прекратява, отказва се да бъде възобновено спряно дело или се спира делото. В теорията правилно се отбелязва, че за разлика от отменения ГПК в действащия кодекс не е възпроизведено правилото на чл.185 ГПК (отм.), което изрично предвиждаше обжалваемост на изброените определения. Приема се, че дори и при липсата на изрична разпоредба, доколкото тези определения се обхващат от хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и поради запазеното действие на т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 2001г. на ВКС, което е задължително за съдилищата, срещу тези определения може да бъде подавана частна жалба.