Основания за събиране на дълг
Уредбата на заповедното производство или по кратко казано правните основания за събиране на дълг са няколко.
Когато предоставяте назаем пари, стока или услуга, понякога не винаги се случва контрагентът Ви да се изплати навреме.
Събирането на дългове е често срещана практика в бизнеса, но може да бъде сложен и отнемащ време процес. Често за събиране на дългове е необходимо съдебно производство и е важно както длъжниците, така и кредиторите да разбират правните основания за събиране на дългове.
През последните години се наблюдава все по-голямо търсене на прозрачност при събирането на дългове, като мнозина призовават за по-ясно оповестяване на правните основания за събиране на дългове.
Това е особено важно за длъжниците, които може да не са наясно със своите права и задължения, когато става въпрос за събиране на дългове.
В закона са уредени и двата варианта за събиране на задължения
Принципи на заповедно производство и исковия процес пред Районен съд.
Най-общо процедурите започват при подаване на т.нар. Заявление по чл.410 ГПК.
Издаването на изпълнителен лист при основания за събиране на дълг са описани в закона. Правото на принудително изпълнение е обусловено от влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 и сл.; и вариант за издаване на „заповед за незабавно изпълнение“.
Заповед за изпълнение по чл. 410 се издава:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
Заповед за незабавно изпълнение по чл.418 се издава при наличието на някой от документите, изброени в чл. 417 (а и в други специални закони, напр. Закон за адвокатурата, Закон за нотариусите и нотариалната дейност, Закон за частните съдебни изпълнители и др.)):
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба
Този договор следва да е със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Самото заповедно производство започва със Заявление
Винаги това заявление по чл.410 ГПК е придружено с искане за издаване на изпълнителен лист.
Не е нужно да се сочат доказателства, както и да се представят преписи за ответника
Всички документи са насочени към директно установане на задължението в заповедното производство.
Местната подсъдност е – постоянният адрес или седалище на длъжника или местоизпълнението.
Родовата подсъдност – следва от общото изискване съответният иска да е подсъден на районния съд, но има вземания, за които в специални закони е предвидено заповедно производство без да са родово подсъдни на районен съд
Във всички случаи, родово компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение е районен съд.
