Заповедно производство

Тази съдебна процедура цели кредиторът да събере вземането и след издаване на Заповед се нарича заповедно производство.

В повечето случаи се приема, че длъжникът не оспорва задължения, което дава възможност за бързо събиране на тези задължения без исков процес.

Заповедното производство се развива пред районния съд по постоянния адрес и седалището на длъжника.

Заповедното производство е подходящо и предвидено за случаите, при които длъжникът не оспорва дълга си, но не изпълнява – докато не бъдат задействани механизмите за принудително изпълнение.

В повечето случаи производство по „исков процес“ и след това „принудително изпълнение“ би било ненужно разхищение на ресурси.

Разбира се, ако в хода на заповедното производство се установи, че между страните по материалното правоотношение има спор са предвидени възможности за провеждане на исков процес.

Уредбата на заповедното производство е в глава тридесет и седма на ГПК. Уредени са два варианта на заповедно производство – общ вариант, при който издаването на изпълнителен лист и правото на принудително изпълнение е обусловено от влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 и сл.; и вариант за издаване на „заповед за незабавно изпълнение“.

Видове заповедно производство 

В законодателството съществуват два вида заповедно производство

• Заповедно производство по чл. 410 от ГПК;
• Заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Тук ще разгледаме внимателно същността и особеностите на първият вид.

Обикновено заповедно производство,което се провежда само и единствено при доказано наличие на задължение въз основа на финансови документи.

В практиката на съдилищата масово използвано е прилагането на фактури за удостоверяване размер и основание за дължимост на задължение.

Заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Съдебната практика и законът допускат, че Заповедно производство може да се иска с издаване на заповед за изпълнение само за сума  до 25 000 лева.

Ако исковата претенция надвишава този праг може да се предяви в исково производство.

Съществена особеност е, че няма конкретно изискване за доказателства.

Приложенията към Заявлението са пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесени държавни такси и разноски.

Естествено, това не важи за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, при което съответният документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде приложен към заявлението.

Предимство на Заповедното производство, гарантиращо бързина и ефективност на гражданското правораздаване.

Този съкратен инструктивен срок, който въвежда закона, е обусловен от опростения и стандартизиран вариант на заявлението в сравнение с молбата за издаване на изпълнителен лист и липсата на приложени към него доказателства, които да се обсъждат от съдебния състав.

Съществен момент е  връчването на препис от заповедта за изпълнение на лицата, срещу които се иска издаване на изпълнително основание.

На пръв поглед това действие може сериозно да усложни цялата процедура и засегне интересите на Кредотора.

Но то създава следните предпоставки за законност на самата процедура, а именно :

А/ длъжникът бива уведомен за претенциите на заявителя представлява своеобразна проекция на принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес

Б/Предоставя се възможност длъжникът да изгради своята защита. Това се случва чрез подаването на възражение срещу Заповедта.

Следва да се има предвид и това, че целта на заповедното производство е създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане.

Ако възражение обаче не бъде подадено срещу заповедта, вземането, следва да се счита за безспорно и заповедното производство ще е постигнало целта си.

В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото се отхвърля.

В заповедното производство не събират доказателства. Целта е проверка дали задълженията са спорни.

Особеност на това производство е възможност за защита чрез обжалване разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта

Родова и местна подсъдност в заповедното производство 

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство се развива пред районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

Заповедният съд разполага с възможността при постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен.

Липсата на служебна проверка, заедно с издаване на Заявлението по чл. 410 ГПК води до стабилизиране на местната местната подсъдност.

За допълнителна информация, се обадете на тел. 0897 90 43 91  или изпратете директно Вашето запитване на  office@lawyer-bulgaria.bg