занимаващ се международно отвличане на деца

Tag Archive for: занимаващ се международно отвличане на деца

Задържане на дете от родител

Много български граждани се сключват с чужденци, при които се случва международното Задържане на дете от родител.

В практиката на международното семейно право все по-често възникват случаи, при които след раздяла, развод или тежък конфликт между родители единият родител отвежда детето в друга държава или задържа детето там без съгласието на другия родител.

В ежедневния език тези случаи често се наричат „Задържане на дете от родител“.

В правен смисъл обаче най-точният термин е неправомерно отвеждане или неправомерно задържане на дете, когато това е извършено в нарушение на права, свързани с родителската отговорност и местоживеенето на детето.

Особено често такива казуси възникват при смесени бракове или връзки между български гражданин и чужденец, когато детето е живяло в една държава, но след раздяла единият родител решава едностранно да го премести в друга държава.

Правна рамка при задържане на дете от родител

Правната защита при международно Задържане на дете от родител се урежда основно от:

Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца;
Регламент (ЕС) 2019/1111, известен като Регламент „Брюксел IIб“, относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси, родителска отговорност и международно отвличане на деца;
Закона за закрила на детето, който урежда специалното производство пред българския съд;
Семейния кодекс, когато спорът е свързан с пътуване на дете в чужбина, издаване на лични документи, местоживеене, родителски права и режим на лични отношения.

Важно е да се отбележи, че Регламент (ЕО) № 2201/2003 вече е отменен, считано от 1 август 2022 г., като за новите производства се прилага Регламент (ЕС) 2019/1111.

Какво представлява „отвличане на дете от родител“?

Хагската конвенция не използва понятието „Задържане на дете от родител“ в наказателноправен смисъл, а урежда гражданскоправните последици от неправомерното преместване или задържане на дете.

Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция отвеждането или задържането на дете е неправомерно, когато:

е извършено в нарушение на право на упражняване на родителски права, предоставено по правото на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането;
към момента на отвеждането или задържането това право е било реално упражнявано или би било упражнявано, ако не беше извършено преместването или задържането.

С други думи, не всяко пътуване на дете в чужбина представлява международно Задържане на дете от родител.

Проблем възниква тогава, когато единият родител едностранно променя държавата на живот на детето или отказва да го върне в държавата, в която то е имало установен център на живот.

Обичайно местопребиваване на детето

Един от най-важните въпроси при дело за Задържане на дете от родител е къде се намира обичайното местопребиваване на детето.

Това не е непременно държавата, в която детето е родено, нито държавата, чийто гражданин е. Обичайното местопребиваване се определя според реалната връзка на детето с определена държава.

Съдът изследва:

къде детето е живяло трайно преди отвеждането или задържането;
къде е посещавало детска градина или училище;
къде се намира семейната и социалната му среда;
какъв език използва детето в ежедневието си;
какви са причините и условията за пребиваването му в съответната държава;
дали престоят е бил временен, случаен или трайно установен;
дали родителите са имали общо намерение за преместване.

Съдът на ЕС приема, че обичайното пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като се отчитат продължителност, редовност, условия и причини за престоя, гражданство, училище, езикови познания и социални връзки.

Кой съд е компетентен, ако детето е отведено или задържано в България?

Когато детето е неправомерно отведено или задържано на територията на Република България, компетентен да разгледа молбата за връщане е Софийският градски съд.

Съгласно чл. 22а, ал. 1 от Закона за закрила на детето молбата за връщане на дете или за упражняване на право на лични отношения по Хагската конвенция се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание.

В това производство участват:

Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата;
насрещната страна;
заинтересованите лица.

Законът изрично предвижда, че в това производство не се разглежда по същество въпросът кой родител е по-подходящ да упражнява родителските права.

Целта е друга — да се установи дали детето трябва да бъде върнато в държавата на неговото обичайно местопребиваване.

Каква е целта на производството по Хагската конвенция?

Производството по Хагската конвенция не е обикновено дело за родителски права.

Съдът не решава окончателно:

при кого да живее детето;
кой родител има по-добър родителски капацитет;
какъв да бъде окончателният режим на лични отношения;
какъв размер издръжка следва да бъде определен.

Основната цел е да се възстанови положението отпреди неправомерното отвеждане или задържане, така че спорът за родителската отговорност да бъде разгледан от органите на държавата, с която детето има най-силна връзка.

Хагската конвенция изрично посочва, че решението за връщане на детето не представлява решение по същество относно родителските права.

Срокове при международно отвличане на дете

В тези производства времето е от решаващо значение.

Съгласно чл. 12 от Хагската конвенция, когато от неправомерното отвеждане или задържане е изминала по-малко от една година, компетентният орган следва да разпореди незабавно връщане на детето.

Дори след изтичане на една година връщането отново може да бъде разпоредено, освен ако се докаже, че детето вече се е приспособило към новата среда.

Регламент (ЕС) 2019/1111 изисква съдът да действа бързо, като първоинстанционният съд следва да постанови решение не по-късно от шест седмици след сезирането му, освен ако извънредни обстоятелства правят това невъзможно.

Кога съдът може да откаже връщане на детето?

Връщането на детето не е автоматично. Съдът може да откаже връщане при строго определени изключения.

Най-често срещаните основания са:

родителят, който иска връщането, не е упражнявал ефективно родителските си права към момента на отвеждането или задържането;
той е дал съгласие или впоследствие е приел отвеждането или задържането;
съществува сериозна опасност връщането да изложи детето на физическо или психическо увреждане;
връщането би поставило детето в непоносима ситуация;
детето възразява срещу връщането и е достигнало възраст и степен на зрялост, при които мнението му следва да бъде взето предвид;
връщането би противоречало на основни принципи, свързани със защитата на правата на човека и основните свободи.

При дела между държави членки на ЕС Регламент 2019/1111 допълва този режим, като предвижда, че съдът не следва да отказва връщане единствено поради сериозна опасност, ако са осигурени подходящи гаранции за защита на детето след връщането.

Какво значение има мнението на детето?

В производството по връщане на дете съдът следва да отчете възрастта, зрелостта и възможността детето да формира собствено мнение.

Законът за закрила на детето предвижда, че съдът изслушва детето по реда на чл. 15 и отдава дължимото значение на изразеното мнение съобразно възрастта и зрелостта му.

Това не означава, че детето само решава дали да се върне. Мнението му е един от елементите в цялостната съдебна преценка, особено когато се твърди риск, психологическо напрежение, адаптация към нова среда или противопоставяне срещу връщането.

Какво да направи родителят, ако детето е отведено в чужбина?

При съмнение за международно Задържане на дете от родител е важно да се действа незабавно.

Практическите действия включват:

установяване на точната държава, в която се намира детето;
събиране на документи за родителските права, съдебни решения, споразумения и акт за раждане;
доказване на обичайното местопребиваване на детето;
доказване, че родителят не е дал съгласие за преместване или задържане;
подаване на молба по Хагската конвенция чрез централен орган или директно пред компетентния съд;
подготовка на доказателства относно училище, детска градина, адрес, медицински документи, социална среда, кореспонденция между родителите и предходен режим на лични отношения.

Хагската конвенция позволява молителят да се обърне към централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или към централния орган на друга договаряща държава, когато твърди нарушение на права на упражняване на родителски права.

Какво става, ако детето е доведено в България без съгласие?

Когато детето е доведено или задържано в България, молбата за връщане може да бъде подадена:

чрез Министерството на правосъдието като централен орган;
директно до Софийския градски съд;
чрез адвокат, който подготвя доказателствата и процесуалната защита.

В съдебната практика се приема, че молбата може да бъде подадена както директно до компетентния съд, така и чрез Министерството на правосъдието, което изпълнява функцията на централен орган и съдейства на молителя.

Разлика между дело по Хагска конвенция и дело за родителски права

Много родители погрешно смятат, че делото по Хагската конвенция е дело за това кой родител е „по-добър“.

Това не е вярно.

Дело по Хагска конвенция	Дело за родителски права
Целта е връщане на детето в държавата на обичайното местопребиваване	Целта е решаване кой упражнява родителските права
Не се решава окончателно спорът за родителски капацитет	Съдът разглежда родителски капацитет, режим и издръжка
Производството е бързо и специално	Производството е по същество и може да бъде по-продължително
Компетентен в България е Софийският градски съд	Компетентността зависи от вида на иска и адреса
Основен въпрос е неправомерното отвеждане или задържане	Основен въпрос е най-добрият интерес на детето по същество

Пътуване на дете в чужбина и заместващо съгласие

Не всяко несъгласие за пътуване на дете в чужбина представлява международно Задържане на дете от родител.

Когато родителите не постигнат съгласие относно пътуване на дете в чужбина или издаване на лични документи, говорим за Задържане на дете от родители спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс от районния съд по настоящия адрес на детето.

Това производство е различно от делото по Хагската конвенция.

Делото за Задържане на дете от родител е сериозен правен казус, като за него е валидно, че когато родителят желае предварително съдът да замести липсващото съгласие за конкретно пътуване, издаване на паспорт или уреждане на въпроси, свързани с напускане на страната.

Ако обаче детето вече е преместено или задържано в чужбина без съгласие и това нарушава права, свързани с родителската отговорност, тогава може да възникне производство по Хагската конвенция.

Документи, необходими при дело за връщане на дете

За подготовка на дело за Задържане на дете от родител по Хагската конвенция, обичайно са необходими:

акт за раждане на детето;
доказателства за гражданство и адресна регистрация;
съдебни решения относно родителски права или лични отношения;
споразумения между родителите, ако има такива;
доказателства за училище, детска градина, лекар, социална среда;
документи за обичайното местопребиваване;
кореспонденция между родителите;
доказателства за липса на съгласие за преместване;
доказателства за датата на отвеждане или началото на задържането;
документи за местонахождението на детето;
преводи и легализация, когато са необходими.

Хагската конвенция предвижда, че молбата може да бъде придружена от заверено копие на релевантно решение или споразумение, удостоверение относно приложимото право на държавата на обичайното местопребиваване и други относими документи.

Защита при задържане на дете от родител

Не всеки случай, в който дете е преместено в друга държава, води автоматично до връщане.

Родителят, срещу когото е подадена молба, може да противопостави защита, ако например:

другият родител е дал предварително съгласие;
другият родител впоследствие е приел оставането на детето;
детето е изложено на сериозна опасност при връщане;
детето вече е адаптирано след изтичане на значителен период;
молителят не е упражнявал реално родителските права;
връщането би било несъвместимо със защита на основни права;
детето възразява срещу връщане и има достатъчна зрелост.

Тези възражения трябва да бъдат доказани с конкретни факти, документи, социални доклади, експертни заключения и други допустими доказателства.

Съдействие при задържане на дете от родител

Най-честите грешки в подобни казуси са:

родителят изчаква твърде дълго преди да предприеме действия;
не се събират доказателства за обичайното местопребиваване;
води се неправилно дело вместо производство по Хагската конвенция;
спорът се представя само като конфликт между родители, без да се анализира международната компетентност;
пренебрегва се значението на срока от една година;
не се доказва липсата на съгласие;
не се прави разлика между временно пътуване и трайно преместване;
не се анализира приложимото чуждо право относно родителската отговорност.

Адвокат при задържане на дете от родител

Делата за международно Задържане на дете от родител изискват бърза реакция, точна правна квалификация и сериозна доказателствена подготовка.

Необходимо е да се анализират едновременно:

Хагската конвенция;
Регламент (ЕС) 2019/1111;
българското семейно и процесуално право;
приложимото чуждо право;
съдебните решения относно родителските права;
фактическата среда на детето преди и след преместването.

При неправомерно отвеждане или задържане на дете в България или чужбина е препоръчително незабавно да се потърси адвокат с опит в международното семейно право и производства по Хагската конвенция.

В този случай, следва да се обърнете към адвокат по международно право и семейно правни въпроси на 0897 90 43 91, Email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява Задържане на дете от родител ?

Отвличането на дете е насилствен акт на прехвърляне и задържане в рамките на друга държава на дете от негов родител или близък, без съгласието на другия родител.

Как следва да се процедира в такъв случай на отвличане ?

Незабавно следва да се заведе съдебно дело за отвличане на дете по Хагска конвенция, с което да бъде изразено категорично несъгласие с извършеното незаконно прехвърляне или задържане на дете зад граница в рамките на друга държава.

Кога едно дете може да пътува ?

Детето може да пътува ако родителят, който го придружава разполага с Декларация за извеждане в чужбина, нотариално заверена от другия родител или Съдебно решение за издадено т.нар. 'заместващо съгласие

По какъв критерий се определя отвличане на дете ?

Най-точният критерий е незаконно и без съгласие на другия родител прехвърляне или задържане на дете зад граница, при промяна неговото обичайно местопребиваване Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск. Обичайното местопребиваване на дете се определя от това, къде то има успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Каква е процедурата по връщане на дете ?

Процедурата започва с подаване на писмено ЗАЯВЛЕНИЕ чрез чуждо Министерство на Правосъдието до Българското МП за образуване на съдебно дело пред Софийски градски съд по чл. 3 от Хагска конвенция.

При какви условия може да се води дело за отвличане ?

Като при предявяване на иска трябва да вземете предвид, че е необходимо да бъдете носител на родителските права, да не е изминала повече от 1 година от отвеждането на детето и изрично да сте се противопоставили срещу отвеждането / задържането на детето.

14.03.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Защита при международно отвличане

С оглед на зачестилите случаи на отвеждане на дете от родител в друга държава, възниква нужда от защита при международно отвличане.

С оглед на зачестилите случаи на трансгранични семейни спорове, бракове с чужденци, раздели между родители от различни държави и преместване на деца извън държавата, в която са живели, все по-често възниква необходимост от защита при международно отвличане на дете.

В практиката тези казуси най-често възникват след раздяла, развод, конфликт относно родителските права или спор за местоживеенето на детето. ю

Единият родител отвежда детето в друга държава или отказва да го върне след разрешено временно пътуване.

В такива случаи другият родител често остава лишен от реален контакт с детето и от възможност да упражнява родителските си права.

Важно е да се направи ясно разграничение: международното отвличане на дете по смисъла на Хагската конвенция от 1980 г. е гражданскоправен термин, който се отнася до неправомерно отвеждане или задържане на дете в нарушение на родителски права.

Целта на процедурата не е наказване на родителя, а бързо възстановяване на положението отпреди неправомерното отвеждане или задържане.

Хагската конвенция има за цел да осигури бързото връщане на неправомерно отведени или задържани деца и ефективното зачитане на правата на родителски грижи и лични отношения.

Какво включва Защита при международно отвличане ?

Защита при международно отвличане на дете е нужна, когато детето е преместено или задържано в друга държава в нарушение на правата на родителски грижи, които са били предоставени съгласно правото на държавата на неговото обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането.

Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция отвеждането или задържането се счита за неправомерно, когато са налице две основни предпоставки:

нарушено е право на упражняване на родителски права, предоставено съвместно или поотделно на родител, институция или друг орган съгласно закона на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането;
към момента на отвеждането или задържането това право е било действително упражнявано или би било упражнявано, ако не беше извършено неправомерното действие.

Това означава, че съдът не разглежда въпроса кой родител е „по-добър“ или при кого детето следва да живее занапред.

Основният въпрос е друг: къде е било обичайното местопребиваване на детето и дали преместването или задържането нарушава родителски права.

Кога най-често възниква международно отвличане?

В практиката международното отвличане на дете от родител най-често възниква при следните ситуации:

единият родител напуска държавата, в която семейството е живяло, и се установява с детето в България;
детето е доведено в България за ваканция, но след това не е върнато;
единият родител отвежда детето в чужбина без съгласие на другия родител;
има съдебно решение за родителски права или режим на лични отношения, което не се спазва;
родителят твърди, че е избягал поради конфликт, насилие или риск за детето;
детето вече е записано в училище или детска градина в новата държава;
единият родител започва дело за родителски права в България след неправомерното преместване.

Тези обстоятелства трябва да бъдат преценявани внимателно, защото самото физическо присъствие на детето в България не означава автоматично, че българският съд е компетентен да реши спора за родителските права по същество.

Какво е „обичайно местопребиваване“ на детето?

Понятието „обичайно местопребиваване“ е едно от най-важните в делата по Хагската конвенция. То определя държавата, с която детето има най-силна реална, семейна, социална и житейска връзка.

Обичайното местопребиваване не се определя само по адресна регистрация, гражданство или формален документ. Съдът преценява цялостната интеграция на детето в конкретна държава.

Сред основните критерии са:

къде детето е живяло трайно преди преместването;
в коя държава е посещавало детска градина или училище;
кой език използва в ежедневието си;
къде са неговите социални, семейни и приятелски връзки;
къде са лекарите, учителите и обичайната среда на детето;
дали преместването е било временно или постоянно;
дали другият родител е дал съгласие за трайна промяна на местоживеенето.

В делата по Хагската конвенция това е ключовият въпрос, защото Конвенцията се прилага за дете, което е имало обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди нарушаването на правата на родителски грижи или лични отношения.

Конвенцията престава да се прилага след навършване на 16 години от детето.

Защо тези дела са спешни?

Производството по международно отвличане на дете е спешно, защото времето работи срещу родителя, чиито права са нарушени.

Колкото повече време детето остава в новата държава, толкова по-често се появява аргументът, че то вече се е адаптирало към новата среда. Именно затова Хагската конвенция и Регламент 2019/1111 предвиждат ускорени механизми за разглеждане на тези дела.

В рамките на ЕС правилата по Регламент „Брюксел IIб“ допълват Хагската конвенция и предвиждат ускоряване на процедурата за връщане на дете, включително ориентировъчно ограничение от максимум 6 седмици за първоинстанционния съд и 6 седмици за всеки въззивен съд.

Затова при международно отвличане на дете не трябва да се губи време в неформални преговори, когато е видно, че другият родител няма намерение доброволно да върне детето.

Компетентен съд при отвличане на дете в България

Когато детето е отведено или задържано в България, компетентен да разгледа молбата за връщане на дете по Хагската конвенция е Софийски градски съд.

Съгласно чл. 22а от Закона за закрила на детето молбата за връщане на дете или за упражняване на право на лични отношения по Хагската конвенция се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание.

В производството участват Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата, насрещната страна и заинтересованите лица.

Особено важно е, че в това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права.

Това означава, че Софийски градски съд не решава окончателно при кого следва да живее детето, а дали са налице условия за връщането му в държавата на обичайното местопребиваване.

Ролята на Министерството на правосъдието

В България Министерството на правосъдието изпълнява функциите на централен орган по Хагската конвенция.

Това е изрично предвидено в Наредба № 11 от 16 август 2006 г., която урежда дейността на централния орган по Хагската конвенция.

Централният орган може да съдейства за:

установяване местонахождението на детето;
обмен на информация с чуждия централен орган;
съдействие за доброволно връщане;
започване или улесняване на съдебно производство;
предоставяне на информация относно приложимото право;
организация на действия по безопасно връщане на детето.

Хагската конвенция предвижда, че централните органи си сътрудничат, за да осигурят бързото връщане на децата и да предотвратят допълнителни вреди за детето или за заинтересованите страни.

Какво трябва да докаже родителят, който иска връщане?

Родителят, който иска връщане на детето, трябва да подготви ясна доказателствена стратегия. Обикновено трябва да се докаже:

че детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава преди преместването;
че родителят е имал права, свързани с грижата за детето или с определяне на неговото местопребиваване;
че тези права са били действително упражнявани;
че другият родител е отвел или задържал детето без съгласие или в нарушение на съдебно решение, закон или споразумение;
че няма основание за отказ от връщане по Хагската конвенция.

Практически това означава, че не е достатъчно само да се твърди „детето беше отведено“.

Необходимо е да се представят документи, които показват реалната връзка на детето с държавата на обичайното местопребиваване.

Какво решава съдът?

В производство по Хагската конвенция съдът не решава окончателно въпроса за родителските права.

Съдът преценява:

имало ли е обичайно местопребиваване на детето в друга държава;
нарушени ли са права на родителски грижи;
упражнявал ли е молителят тези права;
неправомерно ли е отвеждането или задържането;
налице ли е основание за отказ от връщане;
трябва ли детето да бъде върнато в държавата на обичайното местопребиваване.

Това е причината делата по Хагската конвенция да бъдат много различни от обикновените дела за родителски права.

Съдът не избира „по-добрия родител“, а решава дали детето трябва да бъде върнато в държавата, където компетентният съд следва да разгледа спора по същество.

Защита на родител, обвинен в международно отвличане

Не във всеки случай, в който дете е доведено в България, автоматично е налице неправомерно отвеждане или задържане.

Родителят, срещу когото е подадена молба за връщане, има право на защита.

Тази защита трябва да бъде изградена внимателно, защото производството е бързо и съдът разглежда специфични правни въпроси.

Възможни защитни аргументи са:

детето вече е имало обичайно местопребиваване в България;
другият родител е дал съгласие за преместването;
другият родител впоследствие е приел оставането на детето;
молителят не е упражнявал ефективно родителските права;
връщането би изложило детето на сериозна опасност от физическо или психическо увреждане;
детето възразява срещу връщането и е достигнало възраст и зрялост, при които мнението му следва да бъде взето предвид;
производството е започнато след значителен период и детето вече се е адаптирало към новата среда.

Европейският портал за електронно правосъдие посочва, че съдът може да откаже връщане, ако

няма неправомерно отвеждане или задържане,
родителят не е упражнявал ефективно родителските си права,
съществува сериозна опасност от физическо или психическо увреждане,
детето възрази срещу връщането или ако връщането би противоречало на основните принципи за защита на правата на човека.

Изключението по чл. 13, буква „б“ ХK

Един от най-често използваните защитни аргументи при Защита при международно отвличане е този по чл. 13, буква „б“ от Хагската конвенция — наличие на сериозна опасност връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в нетърпима ситуация.

Това обаче е изключение, което се прилага рестриктивно.

При Защита при международно отвличане не е достатъчно да се твърди, че между родителите има конфликт.

Необходимо е да се докаже реален, конкретен и сериозен риск за детето.

Като доказателства могат да имат значение:

данни за домашно насилие;
медицински документи;
полицейски сигнали;
съдебни заповеди за защита;
психологически експертизи;
социални доклади;
свидетелски показания;
доказателства за опасна семейна среда;
риск от изолация, неглижиране или насилие спрямо детето.

В рамките на ЕС обаче връщането не може да бъде отказано само формално, ако са взети необходимите мерки за закрила на детето.

Европейският портал за електронно правосъдие изрично посочва, че на връщането не може да се попречи, ако са осигурени необходимите мерки за защита.

Мнението на детето

В делата за международно отвличане съдът може да изслуша детето, когато то е в състояние да формира и изрази собствено мнение.

Това не означава, че детето само решава дали да се върне.

Мнението му е един от факторите, които съдът оценява.

В практиката трябва да се изследва дали волята на детето е свободно формирана, дали не е резултат от натиск, манипулация, родителско отчуждение или страх.

Регламент „Брюксел IIб“ подчертава възможността детето да изразява своето мнение в производства, свързани с родителска отговорност и международно отвличане на деца.

Роля на социалния доклад

В производството пред Софийски градски съд участва и дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

Тя дава становище относно състоянието на детето след прехвърлянето, неговото мнение и позицията на родителя относно доброволното връщане.

Когато е изминала повече от една година от отвеждането или задържането, становището съдържа и информация за приспособеността на детето.

Социалният доклад е важен, но не е единственото доказателство.

Той трябва да се анализира критично, особено когато:

социалният работник не е изследвал средата в държавата на обичайното местопребиваване;
детето е изслушано в присъствието или под влияние на единия родител;
докладът съдържа общи изводи без конкретна фактическа основа;
не е отчетено евентуално родителско отчуждение;
липсва оценка на риска при връщане или оставане.

Международно отвличане и наказателна отговорност

Терминът „отвличане“ по Хагската конвенция не трябва автоматично да се смесва с престъплението „отвличане“ по чл. 142 от Наказателния кодекс.

Наказателният кодекс предвижда наказуемост за отвличане по чл. 142 НК.

Но Върховният касационен съд приема, че престъплението по чл. 142 НК включва принудително преместване на пострадалия против неговата воля, като принудата може да се изразява във физическо насилие или психическа заплаха.

Поради това не всяко неправомерно отвеждане на дете от родител представлява престъпление по чл. 142 НК.

Често спорът е преди всичко гражданскоправен и семеен — свързан с родителски права, местопребиваване на детето и международна компетентност.

Това разграничение е изключително важно за правилната правна стратегия.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е възможно отвеждане на дете в друга държава ?

При наличие на разногласие между двамата родители, те могат да предявят иск пред районния съд. Той постановява решение, разрешаващо или забраняващо правото за пътуване на детето в чужбина, в зависимост от конкретната необходимост. Съдът издава заместващо съгласие за детето.

Къде е обичайното местопребиваване на дете ?

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда. Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Кога е налице отвличане на дете в друга държава ?

Ако детето е отведено или задържано на територията на Република Българи, родителят с накърнени права може да иска връщане на детето в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред,

Кой следва да реши спора при отвличане на дете ?

Компетентен да разгледа спора с незаконно отвличане и задържане на дете е Софийски градски съд, независимо, че детето може да живее извън София.

Кой е документът уреждащ тези въпроси ?

Това е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане. Тя урежда процедурата за връщане на деца, които са прехвърлени незаконно или задържани незаконно. Конвенцията се прилага само за деца до 16-годишна възраст

Какво се прави при отвличане и задържане на дете ?

Най-добре би било да се обърнете за помощ към адвокат, специализиран в международното право. Той ще молба до Министерството на правосъдието, което от своя страна ще установи връзка със съответния държавен орган в страната, където с намира детето, който от своя страна трябва да сезира съдилищата, които да разгледат спора

18.10.2020/by lawyer

Personal, News, Полезни статии

Съдебно дело по Хагска конвенция

В последните години все по-често се образува съдебно дело по Хагска конвенция

Това са случаите, когато единият родител отведе дете в друга държава без съгласието на другия родител или го задържи там в нарушение на установени родителски права.

Това е една от най-сложните категории семейни и международни дела, защото засяга едновременно

родителските права,
международната компетентност,
интереса на детето
спешното съдебно производство по връщане.

Хагската конвенция от 25.10.1980 г. е създадена именно с цел да осигури бързо връщане на деца, неправомерно отведени или задържани извън държавата на обичайното им местопребиваване

Целта на Хагската Конвенция е да гарантира ефективно зачитане на правата на упражняване на родителски права и лични отношения.

Когато едно дете бъде преместено в чужбина или задържано там без необходимото съгласие, спорът не е обикновен спор за родителски права, а производство с международен елемент.

В този случай съдът първо изследва дали е налице неправомерно прехвърляне или неправомерно задържане по смисъла на Конвенцията.

Съгласно чл.3 Хагската конвенция това е налице, когато преместването или задържането нарушава право на упражняване на родителски права, признато по правото на държавата на обичайното местопребиваване на детето, и това право е било реално упражнявано или би било упражнявано, ако преместването или задържането не беше настъпило.

Какво представлява съдебното дело по Хагска конвенция?

Съдебното дело по Хагска конвенция е специално производство, при което не се решава окончателно кой родител ще упражнява родителските права по същество.

Основният въпрос е трябва ли детето да бъде върнато незабавно в държавата на обичайното му местопребиваване, за да бъдат именно там разгледани въпросите по същество относно родителската отговорност, местоживеенето, режима на лични отношения и грижите за детето.

Това следва пряко от чл. 16 и чл. 19 от Хагската конвенция, които изключват разрешаването по същество на спора за родилската отговорност в рамките на производството по връщане на детето.

Това е изключително важен практически момент.

Много родители погрешно смятат, че по делото по Хагската конвенция съдът ще реши окончателно при кого да живее детето.

Това не е така.

Съдът по това производство проверява дали е налице международноправно основание за връщане, а не постановява класическо решение за родителски права.

Именно поради това защитата по такова дело изисква прецизна подготовка, концентрирани доказателства и ясно формулирана процесуална позиция още от самото начало.

Нормативна уредба при международно отвличане на деца?

Основният международен акт е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980г.

Тя урежда предпоставките за връщане на дете, основанията за отказ и процесуалното сътрудничество между държавите.

Конвенцията се прилага за деца, които са имали обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди нарушението на правото на custody, като престава да се прилага, когато детето навърши 16 години.

За отношенията между държавите членки на ЕС Хагската конвенция се прилага в съчетание с Регламент (ЕС) 2019/1111 („Брюксел IIб“), който е приложим от 1 август 2022 г. и допълва режима на международното отвличане на деца с правила относно сроковете, изслушването на детето, мерките за защита и признаването и изпълнението на решенията в рамките на Европейския съюз.

Самият регламент изрично предвижда, че при неправомерно отвеждане или задържане на дете в друга държава членка разпоредбите на Хагската конвенция продължават да се прилагат, но се допълват от съответните глави на Регламента.

В българското право специалните процесуални правила се съдържат в Закона за закрила на детето, глава трета „а“, като актуалният режим е изменен и допълнен през 2024г.

Съгласно чл. 22а ЗЗДет молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание.

Законът изрично постановява и че в това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права, както и че не се събират държавни такси и не се дължат разноски по молбите в това производство.

Кой съд е компетентен при Съдебно дело по Хагска конвенция?

При образувано в България Съдебно дело по Хагска конвенция компетентен е Софийският градски съд, независимо в кой град фактически се намира детето към момента на подаване на молбата. Това е специална законова подсъдност, установена в чл. 22а ЗЗДет.

Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, а решението на въззивната инстанция е окончателно.

Това означава, че ако детето се намира във Варна, Бургас, Пловдив, Русе или друг град в България, спорът по молбата за връщане пак ще бъде разгледан от СГС, а не от местния районен или окръжен съд.

Именно затова още при получаване на книжата трябва да се изготви защитна стратегия, съобразена със спецификата на съдебната практика на СГС и САС по тези производства.

Какво изследва съдът по делото?

По едно съдебно дело по Хагска конвенция съдът обичайно проверява няколко ключови въпроса:

1. Обичайно местопребиваване на детето

Това е централният въпрос във всяко дело.

Съдът изследва къде е бил реалният център на живота на детето непосредствено преди преместването или задържането

семейна среда, училище или детска градина,
езикова и социална интеграция,
медицинско обслужване,
ежедневен режим,
продължителност
стабилност на пребиваването.

Самата HCCH подчертава, че обичайното местопребиваване е фокусната точка на живота на детето преди неправомерното отвеждане или задържане.

2. Съществувало ли е право на родителска отговорност и упражнявана ли е ефективно

Не е достатъчно родителят формално да твърди, че има права.

Той трябва да установи, че по правото на държавата на обичайното местопребиваване е имал право на упражняване на родителски права и че това право е било фактически упражнявано или би било упражнявано, ако не беше настъпило отвеждането или задържането.

Това следва пряко от чл. 3 от Хагската конвенция.

3. Подадена ли е молбата в срок

Съгласно чл. 12 от Хагската конвенция, ако от неправомерното прехвърляне или задържане е изминала по-малко от една година, съдът по принцип следва да разпореди връщането незабавно.

Ако е изтекла повече от една година, връщането пак може да бъде постановено, освен ако се докаже, че детето вече се е приспособило към новата среда.

4. Налице ли са основания за отказ

Най-често спорът при Съдебно дело по Хагска конвенция се концентрира върху изключенията по чл. 13 от Хагската конвенция

липса на реално упражняване на правото на родителските права,
съгласие или последващо примиряване със задържането, както и
сериозен риск връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в нетърпима ситуация.

Съдът може да вземе предвид и възражението на детето, ако то е достигнало достатъчна възраст и зрялост.

Какво означава “сериозен риск” по чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция?

Една от най-важните защитни линии в тези дела е възражението по чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията.

Не всяко неудобство, емоционален стрес или промяна в жизнената среда е достатъчно основание за отказ.

Трябва да се установи реален, конкретен и сериозен риск връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в нетърпима ситуация.

Българският закон след измененията от 2024 г. изисква съдът, преди да постанови отказ единствено на това основание, да уведоми страните и да им укаже да представят доказателства, че защитата на детето след връщането е гарантирана.

Законът изрично допуска съдът да събира доказателства и служебно чрез пряко сътрудничество със съда и органите на държавата по обичайното местопребиваване или чрез централните органи.

Това е особено важно в случаи на

твърдяно домашно насилие,
тежък родителски конфликт,
психическа травма,
риск за здравето,
липса на реални защитни мерки или
опасност детето да бъде лишено от основна грижа след връщането.

Изслушване на детето и становище на социалните служби

По българското право в това производство Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето дава становище за състоянието на детето след прехвърлянето, за неговото мнение и за мнението на родителя относно доброволното връщане.

Ако е изтекъл период над една година от прехвърлянето или задържането, становището трябва да съдържа и информация за приспособеността на детето.

Освен това съдът изслушва детето и отдава дължимото значение на изразеното мнение съобразно възрастта и зрелостта му.

Това е ключов практически момент.

По дела по Хагската конвенция доказването не се изчерпва с удостоверения за адрес, актове за раждане и съдебни решения.

Изключително значение имат социалният доклад, училищни и медицински документи, комуникация между родителите, доказателства за реално упражняване на грижи, както и данни за психологическото състояние на детето.

Възможно ли е съдът да постанови привременни мерки?

Да. Българският закон изрично предвижда, че по Съдебно дело по Хагска конвенция съдът може служебно или по искане на страна да определи подходящи мерки за личен контакт с детето за времето на съдебното производство, както и други мерки за закрила с цел предотвратяване на по-нататъшна опасност за детето или вреди за страните.

При определени условия съдът може да постанови и мерки за гарантиране защитата на детето след връщането му.

Това е особено важно в практиката, защото понякога спорът не е само дали детето да бъде върнато, а как ще бъде организирана защитата му при евентуалното връщане

Именно тук се поставят и въпросите– кой ще го посрещне, къде ще живее първоначално, как ще се осъществява контактът с другия родител, има ли заповеди за защита, има ли риск от насилие или институционален вакуум.

Именно тук ролята на адвокат с опит по международни семейни спорове е решаваща.

В какви срокове се разглежда делото?

Хагската конвенция изисква държавите да използват най-бързите налични процедури, а при липса на решение в шестседмичен срок допуска търсене на обяснение за забавянето.

В България чл. 22г ЗЗДет предвижда, че съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111.

Въззивният съд също се произнася в едномесечен срок от постъпването на жалбата, но не по-късно от срока по чл. 24, § 3 от Регламента.

На практика това означава, че страните трябва да действат изключително бързо.

Забавянето при събиране на доказателства, преводи, легализация, представяне на чуждо право и медицинска документация може да повлияе съществено върху изхода на делото.

Именно затова по тези спорове е необходима активна и незабавна процесуална защита още при първото уведомяване за молбата.

Кога може да бъде отказано връщането на детето?

Отказ на молба по Хагска конвенция не се постановява автоматично.

Изключенията са ограничени и се тълкуват стриктно, защото целта на Конвенцията е бързо възстановяване на статуквото преди неправомерното отвеждане или задържане.

Най-често релевантните основания са:

липса на реално упражняване на права от молителя;
съгласие или последващо примиряване с отвеждането/задържането;
сериозен риск за детето по чл. 13, ал. 1, б. „б“;
възражение на самото дете, ако то е достигнало достатъчна възраст и зрялост;
изтичане на повече от една година и доказана приспособеност към новата среда;
ограниченото основание по чл. 20 от Конвенцията, свързано с основните принципи на защитата на правата на човека и основните свободи в замолената държава.

Какво НЕ решава Съдебно дело по Хагска конвенция ?

Много важно е да се подчертае, че Съдебно дело по Хагска конвенция не е дело за развод, не е дело за предоставяне на родителски права и не е окончателен спор за местоживеене на детето.

То не замества производството по същество относно родителската отговорност.

Дори когато съдът разпореди връщане или откаже връщане, това решение не се счита за определяне по същество на родителската отговорност по спора.

Затова защитата трябва да бъде двупластова:

първо – по самото дело за връщане, и второ – по паралелните или последващи производства относно родителските права, режима на лични отношения, защитните мерки и международната компетентност.

Каква е ролята на Министерството на правосъдието?

В България Министерството на правосъдието изпълнява функциите на централен орган по Хагската конвенция.

Наредба № 11 от 16.08.2006 г. урежда дейността на централния орган, като молбите за съдействие за връщане на дете или за ефективно упражняване на правото на лични отношения се подават именно по този ред.

Когато молбата е подадена чрез Министерството на правосъдието, то представлява молителя в производството и може да определи представител, който да извършва действия от негово име.

Защо е необходим адвокат при съдебно дело по Хагска конвенция?

Едно съдебно дело по Хагска конвенция изисква едновременно:

познаване на международното семейно право;
правилно тълкуване на понятието обичайно местопребиваване;
работа с чуждо право и чуждестранни съдебни актове;
събиране на доказателства от различни държави;
анализ на социални доклади, медицински документи и комуникация между родителите;
изграждане на процесуална теза по чл. 12, чл. 13 и чл. 16 от Конвенцията;
познаване на допълващия режим по Регламент (ЕС) 2019/1111.

Това не е стандартен семеен спор.

В много случаи една неточно формулирана позиция, пропуснато доказателство или неправилно разбиране на целта на производството може да доведе до тежки и трудно поправими последици.

Поради това при образувано или предстоящо дело е необходима незабавна правна консултация и активна съдебна защита.

Какво представлява дело по Хагска конвенция ?

Делата по Хагска конвенция представляват Съдебен процес пред Софийски градски съд за защита на дете, по искане направено от родител при отвличане от другият родител или негов близък без негово знание и съгласие

Какви са предпоставки по дело за отвличане по Хагска конвенция ?

Предпоставка по делото са прехвърляне зад граница и последващо задържане на територията на държава, извън обичайното му местопребиваване.

Кой критерии е определящ при делата по Хагска конвенция ?

В делата по Хагска конвенция има основен принцип на т.нар. местопребиваване на детето - в момента ПРЕДИ прехвърлянето на новото място, без знание и съгласие на другия родител.

Каква нормативна база се прилага по делата за Хагска конвенция ? от 1980г.

Основният нормативен акт е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, заедно с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност,

На колко инстанции е подсъдно делото за отвличане по Хагска конвенция ?

Всички дела по Хагска конвенция се разглеждат в две инстанции, с оглед последващ контрол на Решенията на Софийски градски съд, които подлежат на обжалване пред Апелативен съд гр. София. Обичайно срокът на дело по Хагската конвенция отнема около 6 до 10 месеца

17.10.2020/by lawyer