fbpx

Публикации

Развод при дете в чужбина

Често пъти с оглед на родителски права, единият от съпрузите завеждат съдебно дело за развод при дете в чужбина.

Основен въпрос за правата на съпрузите е местожителството на детето при развод с дете в чужбина. Делата заведени по този ред се образуват, в противоречие на правилата на правото на Европейски съюз.

Международната компетентност на българските съдилища се урежда в КМЧП (КМЧП). Българският съд е винаги компетентен по брачни искове и искове за издръжка, когато един от съпрузите е български гражданин.

Налице е т.н. паралелна компетентност, като съпрузите могат да изберат пред кой съд да предявят брачните си искове и искът за издръжка на детето – пред българския или чуждия съд.

КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ НАПРАВИ ПРИ РАЗВОД ?
Развод при дете в чужбина

В случай, че срещу Вас е заведено съдебно дело развод при дете в чужбина, а детето Ви живее в чужбина……

Споровете при разногласие между родители за упражняване на родителски права се решават съобразно трайната установена връзка на децата

Съгласно чл. 22 КМЧП международната компетентност на българският съд и други органи е изключителна, само когато това е изрично предвидено.

По брачни дела българският съд няма изключителна компетентност.

Въпросът за упражняването на родителските права, режима на лични отношения на детето с родителя при когото то не живее и въпросът за издръжката на това дете е най-подходящо и благоприятно за детето.

Този въпрос следва да се разгледа от съда, който е в най-тясна връзка с детето,  където то живее.

Този съд може да прецени най-добре интересите на детето, тъй като има пряка връзка със социалните служби и познава стандартите на средата, в която детето живее.

Кое е важното в тези дела с международен елемент ?

Съгласно Определение на ВКС, по чл.8 §1  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

Регламентът се прилага, само и единствено, ако детето има обичайно местопребиваване на територията на държава-членка.

Понятието „обичайно местопребиваване”  в съдебното производство по дела за развод между съпрузи не е легално определено, но ВКС

Съдът има в предвид момента на предявен иск за развод между съпрузи и установяване на родителски права над родени в брака деца. Обичайно местопребиваване е налице  относно мястото, където се развива цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда

От значение са продължителност на обитаването, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социални връзки на детето с тази държава.

Съгласно чл.8 и чл.10 от Регламент  2201/2003г. понятието обичайно местопребиваване” е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда в държавата, в която живее

Този термин се отнася и за случаите, в който детето посещава училище или детска градина, в държавата по неговото местопребиваване.Развод при дете в чужбина

Именно в чуждата държава може да бъде изготвен социален доклад и оценени условията при които родителя ще отглежда детето.

С оглед интересите и защита правата на детето може да се постигне и по-изгоден режим за тях с т.нар. споделени родителски права, но за съжаление националното ни законодателство не познава.

Кой може да направи възражение за неподсъдност ? 

Когато спорещите страни са граждани на ЕС – тяхното обичайно местопребиваване е в Европейски съюз.

Много са случаите, в които законът допуска да бъде подадено възражение за некомпетентност и неподсъдност по смисъла на чл.118 ГПК и чл. 119 ал.3 ГПК.

В случаите, когато децата живеят при разделени родители в Европейски съюз е приложим Регламент 2201/2003

За международната си компетентност по брачни дела, съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент или от двустранен договор

Касае се за двустранен договор със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.

В случая международната компетентност по брачни искове и искове за издръжка се урежда от Регламент на Съвета /ЕО/№2201/2003г.

Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод законна раздяла на съпрузите са съдилища на държавата –членка, където децата имат обичайно пребиваване.

Съгласно нормата на чл.1 от Регламент №2201/2003 в негов обхват са включени граждански дела, отнасящи се до развод и родителска отговорност, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле.

В Регламента се съдържа легално определение на понятието „родителска отговорност“.

Терминът „родителска отговорност“ включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с дете, в случай на образувано дело за развод между съпрузите.

По отношение искове за издръжка се определят по Регламент Nr. 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право за издръжка.

Приложение при страни извън Европейския съюзРазвод при дете в чужбина

В този случай е приложима т.нар. ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ – КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

България е ратифицирала и  Конвенция  за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност.

В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Законът посочва. че обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее.

Регламентът определя мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Този престой е очертан на територията на държавата членка, както и неговото гражданство. В това производството за права  възрастта на детето е от значение за изхода на делото.

Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

При образувано дело за развод и спор за родителски права отношенията се уреждат от държавата, с обичайно местопребиваване на детето

Това се случва, ако там е неговото отечествено право или този режим е по-благоприятен за него.

Кантората съдейства за процесуално представителство по граждански дела за развод с международен елемент

Тя ще се ангажира при предявени искове за присъждане на родителски права, за малолетни и непълнолетни деца, живеещи в чужбина

За допълнителна информация, изпратете запитване на мейл office@lawyer-bulgaria.bg или на телефон  + 359 897 90 43 91

Съгласие за пътуване в чужбина

Много са случвайте, в който единият родител отказва да даде съгласие за пътуване в чужбина.

Съдебната практика е наложила критерии, съобразно които да се разрешава на единия родител да изведе непълнолетното си дете, въпреки волята на другия.

Родителят, който се нуждае от съгласие, депозира молба пред районния съд по настоящия адрес на детето.

В нея се посочват причините, поради които се иска извеждане на детето в чужбина, времето на престой и страната, която ще бъде посетена.

Съдът следва да бъде убеден от молителя, че пътуването е в интерес на детето.

Съгласно българското законодателство непълнолетните деца пътуват извън страната, придружени от двамата си родители, а при невъзможност – само от единия, но с писмено съгласие на другия.

СЪДЕБНО ДЕЛО ЗА ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕ Съгласие за пътуване в чужбина

При разтрогване на отношенията в семейството обаче въпросното съгласие често става непостижимо и се превръща в инструмент за съзнателен тормоз.

Законът изисква изрично единият родител да даде писмено съгласие в нотариална форма на другият родител.

В случай, че е налице сериозна причина Районен съд, чрез свое съдебно решение може да замести съгласието на другия родител.

Съгласно чл.127а ал.2 от СК , когато между родители е налице разногласие относно пътуване на дете в чужбина, се завежда дело за заместващо съгласие от съда.

В този случай, постановеното решение, замества волята на единия от родител, несъгласен с пътуване в чужбина.

За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина.

Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда.

Осъществяване на правото на свободно придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България.

Съгласно чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, всички действия, които се предприемат от власти или частни институции

По отношение на децата, съдът се води от висшият интерес на детето, който е от първостепенно значение.

Пътуването на малолетни и непълнолетни лица в чужбина без родителите или настойниците си, както и само с единия от тях е обвързано с изискване да се представи на граничния пункт декларация-съгласие от липсващия родител/настойник.

Въпреки, че разпоредбата не постановява категорично задължение за представяне на такава декларация, тъй като текстът гласи, че „може да не се разреши напускане на страната” без такъв документ, на практика винаги такова съгласие се изготвя преди предприемане на пътуване.

Декларацията се изготвя в свободен текст, но в интернет пространството циркулират и много примерни образци, които могат да се използват.

Същата след изготвяне, декларацията трябва да бъде заверена нотариално.

При нотариалната заверка на нотариуса се представя акт за раждане за да се установи качеството на родител, респективно друг документ – за да се установи качеството на настойник/попечител.

Когато между родителите е налице спор или у някой от тях липсва воля за заверяване на такова съгласие, както и в случай, че съответния родител не може да бъде открит за да даде съгласие, е необходимо ситуацията да бъде разрешена от съда по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

Разпоредбата предвижда образуване на съдебно дело по молба на единия родител, насрочване на съдебно заседание, прилагане на доказателства относно фактите и обстоятелствата и накрая постановяване на съдебно решение.

Съдът може да постанови предварително изпълнение на това решение – т.е. да не се чака същото да влезе в сила. Искът се разглежда от районния съд по адреса на детето.

Особеност на съгласие за пътуване в чужбинаСъгласие за пътуване в чужбина

Съгласно Тълкувателно решение на ВКС  може да бъде дадено съгласие за пътуване на детето в чужбина, но при известни ограничения

Това се отнася или за неограничен брой пътувания за определен период до конкретни държави.

Не се допуска искане да пътува дете в чужбина без съгласие до неограничен брой държави.

Това се прави с цел защита интересите на детето.

Смисълът е да бъде предпазено и не се окаже в държава, в която има война, граждански размирици или др. рискове.

По тази причина съда не би разрешил извеждането на детето в държави, с които Република България няма договори за правна помощ.

Това се отнася и за държави, които не са страна по международните конвенции касаещи трансграничните отвличанията на деца.

СЪДЕБНО ДЕЛО ЗА ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕ

Решението е нотариално заверена декларация, предоставена на другия родител за пътуване на дете в чужбина.

Декларацията се заверява нотариално от единият родител, когато детето ще пътува с другия.

Декларацията може да бъде заверена и от двамата родители, ако детето ще пътува с трето лице.

Нотариално заверена декларация за съгласие се представя на граничните власти при напускане на граници и преминаване от детето.

При липса на декларация от другият родител граничните служители ще откажат преминаването на детето извън територията на страната.

Допълнителна причина би могла да бъде и трайната липса или неизвестността на единия родител другият родител да е поставен в невъзможност да изведе дете в чужбина.

В СК е предвидено възможност за единия от родителите да поиска предоставяне на заместващо съгласие на другия родител.

Заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина

  • Родителите се намират в брак, но единият от тях отказва да даде съгласие за пътуване на тяхно малолетно или непълнолетно дете в чужбина;
  • Родителите са разведени, но единият отказва да даде съгласие за пътуване в чужбина;
  • Родителите не са встъпвали в граждански брак и единият родител отказва да даде съгласие за напускане на общо непълнолетно дете в чужбина;
  • Единият от родителите е в неизвестност и е невъзможно да бъде получена писмена нотариално заверена декларация -съгласие.

За допълнителна информация обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява съгласие за пътуване в чужбина ?

Съгласие за пътуване на дете в чужбина не се изисква, ако то се придружава и от двамата родители. Когато обаче детето ще пътува с единия родител, самò или с трето лице (роднина, приятел на семейството, учител) е необходимо писмено съгласие от другия родител или и от двамата родители.

За какво е нужна декларация за пътуване в чужбина ?

Най-често за даване на съгласие за пътуване на дете в чужбина се съставя декларация или пълномощно. Препоръчваме преди да подпишете такава декларация да се консултирате с адвокат. Професионалният ни опит показва, че ползването на бланки от интернет създава впоследствие проблеми и за двамата родители, особено когато те са разведени или разделени по някаква причина.

Как се изготвя декларация за пътуване в чужбина ?

Декларацията-съгласие за пътуване на дете в чужбина трябва да бъде нотариално заверена. Заверката може да се извърши от нотариус, консул или кмет на населено място.

Може ли да се преодолее липсата на съгласие за пътуване в чужбина ?

При разведени или разделени родители, много често единият родител отказва да даде съгласие детето да пътува в чужбина. В този случай е необходимо да се заведе съдебно дело за получаване на т.нар. заместващо съгласие по чл. 127а от Семейния кодекс. Молбата се подава в районния съд по настоящия адрес на детето. В делата по чл. 127а от СК следва да се докаже, че причината за пътуване на детето е основателна. Такива причини могат да бъдат: лечение, образование, спортни дейности, празници и тържества на близки и роднини и др. Времето на пътуването трябва да е ясно определено, както и местонахождението на детето, докато е извън България.

Може ли съдът да откаже издаване на декларация за пътуване в чужбина ?

съдът винаги се ръководи от най-добрия интерес за детето. За това, причината за пътуване трябва да е в интерес на детето, а не на неговия родител. Съдът ще откаже да даде разрешение, когато искането е за пътуване до: държава, в която има размирици; държава, в която още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия; държава, за която, макар и временно, не е препоръчително пътуване; държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското и българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.