fbpx

Публикации

Срок за разваляне дарение

В българското право съществуват няколко особености при определяне на срок за разваляне дарение.

Всеки дарител, може при наличието на определени обстоятелства и причини да поиска да бъде развалено дарението, което е направил.

Макар дарението да е често срещан начин за прехвърляне на имущество, то разкрива известни недостатъци.

Ето защо е необходимо, преди взимане на решение кой прехвърлителен способ да се използва

Отчуждителят следва да се запознае с особеностите на дарението и с останалите възможности за прехвърляне на имот. Особено силно това се касае за случаите, в които е налице друг мотив за прехвърлянето, извън дарственото намерение.

Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Срок за разваляне дарение

Основания за разваляне дарение

 Съгласно действащото българско право (чл. 227 ЗЗД), дарението може да бъде отменено, само когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Сделката може да се развали от дарителя или наследниците.

Правни основания са в две насоки, а именно

А/  При констатирана неблагодарност – неплащане на поискана от дарителя издръжка

Б/ За възстановяване на запазен дял от наследството, което е накърнено с дарението.

Налице са ситуации, в които дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма.

Специалните основания за нищожност на дарението са следните: 

А/Нищожно е дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено са противни на закона или на добрите нрави.

Б/ Нищожно е дарение, когато условията или тежестта са невъзможни.

Какво казва съдебна практика за разваляне на дарение ?

съдебна практика сочи, че дареният дължи издръжка на дарителя, само ако същият се нуждае от такава.

Отказът на дарения да даде издръжката е основание дарителят да иска отмяна на дарението, ако бъде надлежно удостоверен.

Ако дареният е в невъзможност да даде издръжка на нуждаещия се дарител, това не е основание за отмяна на дарението.

Нуждата от издръжка не трябва да има временен характер. Ако това е така искът по чл. 227 ЗЗД ще бъде отхвърлен.

За да бъде налице това основание за отмяна на дарението, трябва да бъдат едновременно налични няколко обстоятелства.

  1. Необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка. Ако води луксозен начин на живот, който не може да си позволи и иска дареният да му осигури, не е основание за отмяна на дарението.
  2.  Необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти. Дарителят не получава доходи от труд или пенсия, но има недвижимо имущество, което може да продаде или да даде под наем.
  3.  Необходимо е надареният да отказва издръжка при липса на обективни причини – не разполага със свободни финансови средства, с тези средства издържа деца или родители, изплаща кредити- не е основание за отмяна на дарение.

В този случай новият отказ е основание за отмяна на дарението, независимо от това, колко време е изтекло от предходните откази.

Особеност : Ако до приключване на оспорването и уважаване на иск за отмяна на дарение, предметът на дарението е продаден, дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. 

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е срокът за разваляне на дарение ?

Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

Кой може да развали дарението ?

До изтичането на едногодишния срок, искът по чл.227 ЗЗД може да бъде предявен както от дарителя, така и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди изтичането на срока на поканата.

Кога може да се отмени дарението ?

Съгласно действащото българско право (чл. 227, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите), дарението може да бъде отменено, само когато дареният: а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Основания за разваляне на дарението ?

Случаите, в които се допуска разваляне и отмяна на дарението са най-често два 1. В случай на констирана неблагодарност по чл. 227 ЗЗД 2. При накърняване на запазена част от наследство по чл. 30 ЗН

Как става развалянето на дарение ?

Искът за разваляне на дарение се предявява в едногодишен срок от поканата по съдебен ред с Искова молба пред Окръжен съд

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, а наследник да предяви иск за запазена част от наследство.

Именно тук възниква въпроса относно предявяване на иск за запазена част от наследство. Възстановяване на запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица.  Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимирани наследници са родителите, заедно с деца и внуци.

Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това.

Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.

За да се осъществи технически тази защита, запазената част се определя като дял /квота/ не от наследството, а от една маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибави стойността на даренията, извършени от наследодателя.

Ако така определеният размер на запазената част се окаже накърнен, т. е. ако в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни този размер, то първо се намаляват, а при нужда се отменят напълно завещателните разпореждания.

Кога се предявява иск за запазена част ?Иск за запазена част от наследство

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на иск за запазена част от наследство, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.Иск за запазена част от наследство

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностeн срок за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите това е общият 5 (пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Kак се дели наследствен апартамент ?

След възникването на съсобственост,  по повод кончината на собственик на недвижим имот, актуален става и въпроса за това как се дели наследствен апартамент ?

Имотната делба съществен процес, който засяга голяма група от съсобственици, наследили недвижим имот в жилищна сграда.

Обикновено делба на наследствен апартамент се случва след смърт на наследодателя или приживе от самия него.

Kак се дели наследствен апартамент ?

Много са начините за разпределение на собствеността но най-чистият от тях за решаване въпросите за съсоствеността е чрез дарение или  завещание, чрез доброволна делба. Kак се дели наследствен апартамент ? 

За да бъде извършена доброволна делба на наследствен апартамент са необходими следните документи:

  1. Уостоверение за смърт на наследодателя – смъртен акт;
  2. Актуално Удостоверение за наследниците;
  3. Документ за собственост, доказващ, че наследствения апартамент е собственост на наследодателя;
  4. Актуално Удостоверение за данъчна оценка;
  5. Актуална скица и кадастрална схема.
  6. Удостоверение, че наследственият апартамент е притежава възможност да се дели.
  7. Утвърден архитектурен план, установяващ реалното разделяне на имота;

Конкретно делбата на наследствен апартамент касае сънаследниците, които са на коренно различни позиции относно ползването и собствеността на наследствения имот.

В случай, че наследствен апартамент се окаже поделяем, с оглед на факта, че наследникът е само един, въпросът бързо би приключил.

По сложен е казуса, ако участниците не са съгласни на разпределението и съществува спор за делбата на наследствен апартамент.

Каква е процедурата по делба на наследствен апартамент ? 

Правилният начин е да се изготви при съгласие доброволна делба на имота, ако такава е невъзможна, се пристъпва към съдебна делба на наследствен апартамент.

Тази съдебна делба за оставеният наследствен апартамент условно се развива в две съдебни фази фази.

Първата фаза на делбата на наследствен апартамент е разпределението между кои съсобственици (сънаследници) в какви квоти (дялове) се разпределя собствеността на наследствения апартмент.

Втората фаза от разпределението на наследствен апартамент, има за цел да уреди реално въпроса с разпределението на сметките  и извършените разходи.

ВАЖНА ОСОБЕНОСТ : За да е валидна съдебната делба е нужно да учавстват всички съсобственици – лично или чрез техен представител – адвокат.

Кой участва в делбата на наследствен апартамент ?Kак се дели наследствен апартамент ?

Съдът определя стойност на наследствения апартмент, чрез насрочена експертиза -оценка на вещо лице по делото.

В случай, че съдът констатира, че процесния наследствен апартамент е неделим, се изнася на публична продан при принудително изпълнение

Всеки от съделителите учавства в публичната продан – търг.

В ситуацията на прехвърляне на дялове и идеални части от наследствен апартамент става дума за конкретна процедура

Затова всички участници в делбата трябва да бъдат изключително предпазливи, да търсят правата и да защитават интересите си.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика при делбата на наследствен апартамент ?

Как се извършва съдебната делба на апартамент ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът - съделител, който предявява иск за делба, съответно избира съда, пред който да предяви иска си.

Колко време отнема делбата на наследствен апартамент ?

Съдебната делба на наследствен апартамент минава в две самостоятелни съдебни фази,(съдебни дела). Всеки съделител може да възрази против дела или размера на квотат ана друг участник в делбата. Той може да оспори размера на неговия дял, както и включването в наследствената маса на друг наследствен апартамент.

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина. 

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.

Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при
спазването на един основен принцип – favor testamenti.

Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за
стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.

Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея.  Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:

1/ по мястото, където е съставено;

2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;

3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;

4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.

Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория

Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина. 

Вписване на завещание от чужбина

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.

Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.

Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“Наследяване от завещание чужбина

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..

Именно поради това, при наследяване от завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако то отговаря на изискванията на закона.

В регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт.

Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),

„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждание при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;

Действие на Регламент 650/2012г.

Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.Наследяване от завещание чужбина

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.

Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато:
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава;
-починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България;
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.

По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на
правото, което следва да се приложи, съгласно чл. 1, се прилагат при наследяване в случай на смърт.

Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламентът няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.

Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.

Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя

Особености на Регламент 650/2012

По правилата на регламента /чл.21, §1/ приложимо към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт, освен ако не е налице изключението на чл.21, §2.

Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.

В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.

Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.

За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri  предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години,много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Като всяка сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

Оспорване на дарение е възможно както преживе, така и след смъртта на дарителя.

В зависимост от основанията, оспорване на дарение е възможно както по реда на Закона за задълженията и договорите, така и по реда на Закона за наследството.

Какво гласи законът ?Срок за оспорване на дарение ?

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове.

Искът за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.Срок за оспорване на дарение ?

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска  по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен.

Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение ?

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Договор за дарение

В правната доктрина е възприето, че предмет на дарение могат да бъдат всякакви вещи, описани в писмен Договор за дарение.

Дали става дума за движими вещи, недвижими имоти, суми или автомобили може да се причислят и ценни книги и вземания.

Обещанието за дарение не произвежда никакво действие.  

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е дарение, когато мотивът, с който е направено е противоправен на закона или добрите нрави.Договор за дарение

Регламентация на договора за дарение

Дарението е вид едностранен договор.

С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест.

Договорът за дарение се подчинява на Закона за задълженията и договорите.

Съгласно правната регламентация „…с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема“.

Дарението е едностранен договор, при който една от страните придобива права, а другата -задължения.

Надареният не поема никакви задължения към своя дарител. Неспазването на тези правила е основание за отмяна на Договора за дарение.

Дарението е едностранен договор, но двустранна сделка

В този договор участват две насрещни волеизявления – на дарителя и на този, който приема дарението.

В правната теория се приема, че при едностранната сделка се съдържа само едно волеизявление.

А ако дарителят е физическо лице, то той трябва задължително да е дееспособен. Договор за дарение

Законът е категоричен, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог от непълнолетие деца са нищожни.

Форма на договор за дарение ……….

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване.

Следва да отбележим, че дарение обаче може да получи всяко физическо или юридическо лице, без значение от възраст.

При дарение на недвижими имоти или вещни права върху тях, задължително условие  е писмена , нотариална форма за действителност.Договор за дарение

Отмяна на договор за дарение……

Важно е да се знае, че дарението може да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 227 ЗЗД предвижда отмяна на дарението при конкретни обстоятелства.

Пример за нарушение са опит дареният умишлено убие дарителя.

Допълнителни основания за отмяна на договора за дарение са и ситуациите в които надареният, се опита да набеди дарителя в престъпление,

Основание за отмяна на договора за дарение е отказ за  издръжка, от която дарителя се нуждае.

Отказ от издръжка на дарител е обществено укорима форма и поради това непризнателността се цени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарение.

Искът за отмяната може да се предяви в едногодишен срок, който тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарен.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас за информация на следния телефон + 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява Дарението ?

Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва – веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Съгласието на страните е необходим елемент на сделката – т.е. дарителят следва да има намерение да надари и да изрази волята си за това, а надареният да приеме дара

Какви особености има Договора за дарение ?

При дарението на недвижим имот, задължителната форма е с нотариален акт, а при дарение на движима вещ – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърляне

Как се отменя Договор за Дарение ?

С Договора за дарение имуществото се прехвърля веднага, безвъзмездно. Дарителят не може да го отмени по свое усмотрение. В ЗЗД са регламентирани основания за отмяна на дарение

Какви са основанията за отмяна на Договор за дарение ?

основания са налице, когато дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства: да набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;

Как се отменя Договор за Дарение ?

Договорът за дарение може да бъде отменен само по съдебен ред. При основания за отмяна, законът предвижда исков ред за защита. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаване основанията за отмяна на дарението

Има ли особени основания за отмяна на дарение ?

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено при отказ на дарителя от издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките за отмяна на дарение са – нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено до дарения и отказ да дава издръжка.

Кога може да бъде поискано разваляне на договор за дарение ?

Няма срок за иск за разваляне срока на сключен договор за дарение, стига да е налице непризнателност на надареното лице. В едногодишен срок след отправено искане, дарителят може да поиска от съда да отмени дарението поради непризнателност.

Наследяване при преживял съпруг

Настоящото законодателство в областта на наследственото право дава детайлна рамка за регламентация на наследствени дялове и наследяване  в случай на смърт на съпруг./.съпруга и наследяване при низходящи (деца) на наследодателя.Наследяване при преживял съпруг, наследяване при смърт на съпруг, низходящи наследяват, дял от наследството, наследяване при деца и преживял съпруг, СИО

Съгласно чл.9 Закон за наследството „съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете“.

В този смисъл Законът указва, че деца на починалият наследодател, наследяват по равни части за всяко едно от тях

Успоредно с тях наследява и преживелия съпруг 

Определяне на наследствени квоти между преживял съпруг и низходящи (деца) при откриване на наследството……

В случай, че са притежавали имот и наследява с дете, то наследствените квоти се разпределят по 1/2 идеални части от него и ще станат съсобственици.

Ако има две деца, тогава те ще разделят с живия съпруг при същите условия по 1/3 от наследството.

Веднага следва да посочим, че това е валидно за общият случай, в който наследодателят е собственик в наследството.

Чести са случаите в които имотите са придобити по време на брак и представляват съпружеската имуществена общност.

Съпрузите са и не просто наследници, а наследници със запазена част. Такива са още само тези по права линия – децата, внуците или в някои ситуации родителите на починалия.

Според чл. 14 от Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без да накърнява запазената част на законни наследници.

Сред тях са и преживелите съпрузи.

Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от  наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част.

Законът определя, че запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети при две и повече деца или внуци.

Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част.

При две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца – 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители. Когато съпругът наследява с низходящи, то неговата запазена част е равна на частта на всяко дете.

В този случай, при смърт на съпруг или съпруга, другият  получава половината от имота, съгласно условията на съпружеската имуществена общност. Наследяване при преживял съпруг

В откритата процедура по наследяване с децата, ситуацията вече ще е налична, като за тях наследствената маса се разпределя само втората половина от наследството.

В този наследствена 1/2 части низходящите (децата) на починалият наследодател наследяват поравно  с  преживелия съпруг.

В тези случаи преживелият съпруг получава най-голяма част от наследството – 1/2 от целия имот според правилата за разделяне на съпружеската имуществена общност, заедно с втората половина, която се получава по наследство.

Идеална съсобственост между съпрузи…

Тази идеална съсобственост се дели чрез делба, ако разбира се и наследствените имоти го позволяват.

В случай, че не е налице възможност да бъдат обособени самостоятелни наследствени части следва да се стигне до договорка.

При която едната страна може да получи имот от наследството, срещу задължението да наплати на другата тези идеални части

В случай, че починалият съпруг има имоти, придобити отпреди брака, то тогава преживелият съпруг и децата наследяват равни части. Наследяване при преживял съпруг

Разликата е,  обаче че в този случай преживелият съпруг няма предимство при разпределението на наследствените дялове и квоти. Тъй като не е налице съпружеска имуществена общност.Наследяване при преживял съпруг, наследяване при смърт на съпруг, низходящи наследяват, дял от наследството, наследяване при деца и преживял съпруг, СИО

Определяне на т.нар. ЗАПАЗЕНА ЧАСТ от наследството…..

С постановление на Върховния съд няма спор, че съпругът е наследник със запазена част.

Низходящите изключват от наследяване наследниците от другите два реда, родителите изключват третия ред.

Низходящите и родителите не наследяват с наследници без запазена част.

При наследяване по закона за наследството както съпругът така и децата са от категорията наследници.

За които е предвидена и т. нар. „Запазена част“ от откритото вече наследство.

Тази запазена част по смисъла на чл. 28 от ЗН следва да бъде определена в съответствие с правилата на закона.

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството

За допълнителна информация се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки Ваш въпрос ще бъде разгледан с оглед конкретната специфика и особености на отделният казус.

Как наследяват братя и сестри ?

Наследството преминава към близки и роднини често са братя и сестри.

В този смисъл при определяне на наследствените казуси възниква въпросът как наследяват братя и сестри ?Как наследяват братя и сестри ?

При наследственото право и главно при наследяването по закон има две основни правила.

Първото правило е, че се наследява от наследници по закон, разположени в четири реда. Как наследяват братя и сестри?

Основно правило за наследяване е, че всеки кръг наследници изключва следващия изцяло.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от пълнокръвни братя и сестри“.

В този смисъл, ако наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред да наследи каквото и да е по закон. 

Ред за наследяване на наследници ?

Този ред е заложен в чл. 8, ал.1 и ал. 2 от Закона за наследството. Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.

Ако починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братя, сестри, дядо, баба, прадядо и прабаба.

Внуците ще изключат родителите на наследодателя. Ако няма деца или низходящи, се преминава към втория ред.

При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са т.нар. възходящи – родителите на наследодателя.

Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. В случай, че няма от този ред и те не са живи, идва третият кръг наследници съгласно Закона за наследството. 

Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. 

Как наследяват братя и сестри ?В случай, че наследодателят е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен

Първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Третият кръг от наследници по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай

 

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

  • При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Откриване на завещание

  • Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
    Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

  • Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
  • Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията