www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Разваляне Договор дарение

В българското право съществуват няколко особености при разваляне Договор дарение.

Всеки дарител, може при наличието на определени обстоятелства и причини да поиска да бъде развалено дарението, което е направил.

  • Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и отговаря на изискванията на закона.
  • Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави,  дарението е нищожно.
  • Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, не могат да се осъществят.
  • Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

Отчуждителят следва да се запознае с особеностите на дарението и с останалите възможности за прехвърляне на имот.

Особено силно това се касае за случаите, в които е налице друг мотив за прехвърлянето, без дарственото намерение.

Искът за отмяна на дарение може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Срок за разваляне дарение

Основания за разваляне договор за дарение

  • Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението.
  • Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
  • Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

 Съгласно действащото българско право (чл. 227 ЗЗД), дарението може да бъде отменено, само когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Сделката може да се развали от дарителя или наследниците.

Правни основания за разваляне договор за дарение са в две насоки, а именно

А/  При констатирана неблагодарност – неплащане на поискана от дарителя издръжка

Б/ За възстановяване на запазен дял от наследството, което е накърнено с дарението.

Налице са ситуации, в които дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма.

Тези разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Специалните основания за нищожност на дарението са следните: 

А/Нищожно е дарението, когато то или мотивът, поради който е направено са в противоречие на закона или добрите нрави.

Б/ Нищожно е дарение, когато условията или тежестта са невъзможни.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Извън посочените по-горе хипотези дарението не може да бъде отменено.

Какво казва съдебна практика за разваляне договор за дарение ?

съдебна практика сочи, че дареният дължи издръжка на дарителя, само ако същият се нуждае от такава.

Отказът на дарения да даде издръжката е основание дарителят да иска отмяна на дарението, ако бъде надлежно удостоверен.

Ако дареният е в невъзможност да даде издръжка на нуждаещия се дарител, това не е основание за отмяна на дарението.

Нуждата от издръжка не трябва да има временен характер. Ако това е така искът по чл. 227 ЗЗД ще бъде отхвърлен.

За да бъде налице това основание за отмяна на дарението, трябва да бъдат едновременно налични няколко обстоятелства.

  1. Необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка. Ако води луксозен начин на живот, който не може да си позволи и иска дареният да му осигури, не е основание за отмяна на дарението.
  2.  Необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти. Дарителят не получава доходи, но има недвижимо имущество, което може да продаде или да даде под наем.
  3.  Необходимо е надареният да отказва издръжка при липса на обективни причини – не разполага със свободни финансови средства, с тези средства издържа деца или родители, изплаща кредити- не е основание за отмяна на дарение.

В този случай новият отказ е основание за отмяна на дарението, независимо от това, колко време е изтекло от предходните откази.

Особеност : Ако до приключване на оспорването и уважаване на иск за отмяна на дарение, предметът на дарението е продаден, дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. 

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е срокът за разваляне на дарение ?

Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

Кой може да развали дарението ?

До изтичането на едногодишния срок, искът по чл.227 ЗЗД може да бъде предявен както от дарителя, така и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди изтичането на срока на поканата.

Кога може да се отмени дарението ?

Съгласно действащото българско право (чл. 227, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите), дарението може да бъде отменено, само когато дареният: а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Основания за разваляне на дарението ?

Случаите, в които се допуска разваляне и отмяна на дарението са най-често два 1. В случай на констирана неблагодарност по чл. 227 ЗЗД 2. При накърняване на запазена част от наследство по чл. 30 ЗН

Как става развалянето на дарение ?

Искът за разваляне на дарение се предявява в едногодишен срок от поканата по съдебен ред с молба пред Окръжен съд

Разваляне Договор за дарение

В българското право съществуват няколко особености при разваляне Договор за дарение

Всеки дарител, може при наличието на определени обстоятелства и причини да поиска да бъде развалено дарението, което е направил.

  • Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и отговаря на изискванията на закона.
  • Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави,  дарението е нищожно.
  • Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, не могат да се осъществят.
  • Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

Отчуждителят следва да се запознае с особеностите на дарението и с останалите възможности за прехвърляне на имот.

Особено силно това се касае за случаите, в които е налице друг мотив за прехвърлянето, без дарственото намерение.

Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Срок за разваляне дарение

Основания за разваляне договор за дарение

  • Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението.
  • Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
  • Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

 Съгласно действащото българско право (чл. 227 ЗЗД), дарението може да бъде отменено, само когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Сделката може да се развали от дарителя или наследниците.

Правни основания за разваляне договор за дарение са в две насоки, а именно

А/  При констатирана неблагодарност – неплащане на поискана от дарителя издръжка

Б/ За възстановяване на запазен дял от наследството, което е накърнено с дарението.

Налице са ситуации, в които дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма.

Специалните основания за нищожност на дарението са следните: 

А/Нищожно е дарението, когато то или мотивът, поради който е направено са в противоречие на закона или добрите нрави.

Б/ Нищожно е дарение, когато условията или тежестта са невъзможни.

Какво казва съдебна практика за разваляне договор за дарение ?

съдебна практика сочи, че дареният дължи издръжка на дарителя, само ако същият се нуждае от такава.

Отказът на дарения да даде издръжката е основание дарителят да иска отмяна на дарението, ако бъде надлежно удостоверен.

Ако дареният е в невъзможност да даде издръжка на нуждаещия се дарител, това не е основание за отмяна на дарението.

Нуждата от издръжка не трябва да има временен характер. Ако това е така искът по чл. 227 ЗЗД ще бъде отхвърлен.

За да бъде налице това основание за отмяна на дарението, трябва да бъдат едновременно налични няколко обстоятелства.

  1. Необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка. Ако води луксозен начин на живот, който не може да си позволи и иска дареният да му осигури, не е основание за отмяна на дарението.
  2.  Необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти. Дарителят не получава доходи, но има недвижимо имущество, което може да продаде или да даде под наем.
  3.  Необходимо е надареният да отказва издръжка при липса на обективни причини – не разполага със свободни финансови средства, с тези средства издържа деца или родители, изплаща кредити- не е основание за отмяна на дарение.

В този случай новият отказ е основание за отмяна на дарението, независимо от това, колко време е изтекло от предходните откази.

Особеност : Ако до приключване на оспорването и уважаване на иск за отмяна на дарение, предметът на дарението е продаден, дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. 

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е срокът за разваляне на дарение ?

Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

Кой може да развали дарението ?

До изтичането на едногодишния срок, искът по чл.227 ЗЗД може да бъде предявен както от дарителя, така и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди изтичането на срока на поканата.

Кога може да се отмени дарението ?

Съгласно действащото българско право (чл. 227, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите), дарението може да бъде отменено, само когато дареният: а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Основания за разваляне на дарението ?

Случаите, в които се допуска разваляне и отмяна на дарението са най-често два 1. В случай на констирана неблагодарност по чл. 227 ЗЗД 2. При накърняване на запазена част от наследство по чл. 30 ЗН

Как става развалянето на дарение ?

Искът за разваляне на дарение се предявява в едногодишен срок от поканата по съдебен ред с молба пред Окръжен съд

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, а наследник да предяви иск за запазена част от наследство.

Именно тук възниква въпроса относно предявяване на иск за запазена част от наследство. Възстановяване на запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица.  Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимирани наследници са родителите, заедно с деца и внуци.

Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това.

Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.

За да се осъществи защитата пред съд, запазената част се определя като дял от маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибавят даренията, извършени от наследодателя.

В случай, че размерът на запазената част се окаже накърнен и в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни размера, следва да се намаляват, а при нужда и да се отменят изцяло завещателните разпореждания.

Кога се предявява иск за запазена част ?Иск за запазена част от наследство

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт

Това разграничение следва да се направи от имуществото на призованите към наследяване лица.

В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество

Описът може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т.е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на  призования към наследяване.

Приемането на наследството по опис  има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество

В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта –

А/ да бъде съставен опис на наследството и

Б/ да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, след вписване в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.

В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.

Наличието на вписано по предвидения в  закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН.

Какво гласи Тълкувателното решение на ВКС – 2013г. ?

Правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част

Тук той може да и иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.

Наследственото имущество се обособява като съвкупност за да бъде извършена преценка дали призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло

Следващата преценка е дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество.

Законът за наследството дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица

В този смисъл съгласно Решение на ВКС по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на иск за запазена част от наследство, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.Иск за запазена част от наследство

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностeн срок за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите това е общият 5 (пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Удостоверение за наследници

В последните няколко години са налице множество казуси по имотните дела и спор за Удостоверение за наследници.

Най-често проблемите се появяват вследствие неправилно или грешно издадени Удостоверение за наследници.

Какво пише в Удостоверението за наследници?

В удостоверението за наследници се вписват  всички живи и починали наследници на починалия, определени съгласно закона.
 
Наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя (съпруг или родство).
 
В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер

Издаване на удостоверение за наследници

Удостоверение за наследници се издава само от общината, района или кметството по последния постоянен адрес на починалото лице.

Когато починалото лице не е български гражданин, но е вписано в регистъра без съставен акт за смърт, трябва да се представи препис или извлечение от акта за смърт

Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, удостоверяващ семейното му положение.

В повечето случаи грешките са от издателя  – отдел Административно обслужване“ – ЕСГРАОН в съответната общинска служба.Удостоверение за наследници

Удостоверение за наследници се издава след смъртта на едно лице – наследодател.  

Съгласно текста на чл.1 Закона за наследството „наследството се открива в момента на смъртта, в последното местожителство на починалия“.

Самото приемане на наследството, както и последващият отказ се извършват в съдебна процедура пред Районен съд, където е открито това наследство.

Приемането или отказът от наследство се вписа в Особена книга на Районен съд, с което се удостоверява официално извършеният отказ.

Ако наследникът недвусмислено е приел наследството, отказът му може да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ако наследникът впише на свое име в данъчната служба наследствен имот, то той недвусмислено е приел наследството и отказ от такова е недействителен.

Съществува и схващането, че ако наследникът извади удостоверение за наследници, се счита, че е приел наследството, което не може да бъде подкрепено.

Началният момент на приемането  на самото наследство е издаването на Удостоверение за наследници, с което от този момент, всички  държавни служби ще признаят съответното лице за наследник.

Вписване на останалите наследници 

В голяма част от случаите умишлено НЕ СЕ ВПИСВАТ всички наследници, тъй като в някой населени места, процедурата е сравнително опростена.

Длъжностните лица в техническата служба на общината, не винаги извършват последващата проверка за легитимност

Често те издават едно Удостоверение за наследници, което реално не включва всички наследници.

Това води до много проблеми по делата за наследство и възстановяване собствеността върху наследствени имоти и земеделски земи.Удостоверение за наследници

Съществува и др. гледна точка в процедурата по издаване на официални документи за наследяване.

Голяма част от лицата, наследници по закон, не знаят кои и какъв е броят на наследниците на техният наследодател.

Вписват само имената и броя на тези, които са им известни или от които имат полза.

Длъжностните лица в общинските служби „ЕСГРАОН“ не винаги следят и рядко извършват надлежна проверка върху легитимността на всички наследници

Когато това Удостоверение за наследници попадне в съдебната зала между дебелите корици на делбеното дело вече е твърде късно

Именно от тук броят на наследниците е удостоверен и трудно може да бъде оспорен.

ВАЖНО в процедурата по изваждане на Удостоверение за наследяване е факта, че не всеки наследник знае и може да разбере кой от известните му сънаследници е починал.

Това трудно се контролира особено ако живеят в различно др. държава или др. населено място.

Същесвременно, за да се  издаде Удостоверение за наследници от общинската служба Административно обслужване „ЕСГРАОН“ се изисква Заявителя да посочи и другите наследници, с точен адрес и ЕГН.

Длъжностното лице следва да извърши служебна проверка, включително и в архива и гражданският регистър на починалите лица.

Самите длъжностните лица, които издават Удостоверение , са длъжни да проверят обстойно и надлежно цялата налична информация.Удостоверение за наследници

ВАЖНО: В делата за делба наследствени имоти е задължително участието на всички наследници.

За тези и др. въроси относно издаването на документи за наследяване можете спокойно да се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш въпрос, ще бъде разгледан с оглед на конкретната специфика или образуваният съдебен процес по делба на наследствени имоти.

Какво пише в удостоверението за наследници?

В удостоверението за наследници се вписват всички живи и починали наследници на починалия, определени съгласно закона. Наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер.

За какво ще ми послужи Удостоверението за наследници ?

Удостоверението за наследници ще ми позволи да уредя имотните въпроси във връзка с наследствените права, които придобивам след смъртта на наследодателя, при наследяване на наследствен имот, пенсии, при прехвърляне на наследствен имот, при извършване на делба, при издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, или тъй наречения констативен нотариален акт. Също и при подаване на данъчна декларация за данък върху наследството, която трябва да подам в 6 – месечен срок след смъртта му.

Какво още трябва да знам за Удостоверението за наследници ?

Във всички страни от ЕС, този документ се издава от нотариус или от съд. В България засега продължава да важи правилото, че компетентен да го издаде е определен от кмета служител на общинска администрация. NB! Не трябва да забравям да подам декларация за открито наследство до общината (Декларация по чл. 32 от ЗМДТ, която мога да изтегля от Национална агенция по приходите, в раздел – “Закон за местни данъци и такси”, като към нея добавя и копие от удостоверението за наследници. При попълването има специална графа, в която ще посоча също останалите наследници на починалия. Така автоматично и те ще се ползват от подадената от мен данъчна декларация и няма да е нужно да подават такава от свое име.

Как да извадя и получа Удостоверение за наследници ?

Удостоверението за наследници е най-важният документ за удостоверяване на родствените връзки след смъртта на едно лице – наследодател. С този документи официално всички органи в странта признават вписаният за реален наследник.
Самото Удостоверението за наследници се издава след подадено писмено Заявление – формуляр от съответната общинска служба ЕСГРАОН
В Удостоверението за наследници задължително се записват всички останали наследници, като реално това е начинът едно лице да разбере дали има и др. наследници.

Колко струва удостоверение за наследници ?

Всяка община определя размера на таксите, които взема за извършване на административни услуги, затова таксата, която дължа, се определя с Решение на общинския съвет на общината по постоянния адрес на починалия.
Като най-груб пример ще дадем информация за Столична община където таксата е сегментирана в зависимост от срочността на издаване на Удостоверението на наследници и варира в следният диапазон :
За обикновена услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 7 дни – 5 лева.
За бърза услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 3 дни – 7, 50 лева.
За експресна услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от един работен ден – около 10 лева.
Посочените суми – не включват дължимите банкови такси при внасянето на сумите по сметка на Общинската служба ЕСГРАОН.

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина. 

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.

Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при
спазването на един основен принцип – favor testamenti.

Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за
стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.

Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея.  Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:

1/ по мястото, където е съставено;

2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;

3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;

4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.

Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория

Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина. 

Вписване на завещание от чужбина

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.

Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.

Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“Наследяване от завещание чужбина

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..

В Регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),

„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждания при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;

Действие на Регламент 650/2012г.

Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.Наследяване от завещание чужбина

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.

Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато:
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава;
-починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България;
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.

По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на право, което следва да се приложи.

Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламент 650/2012 няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.

Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.

Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя

Особености на Регламент 650/2012

По правилата на Регламент 650/2012 приложим към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт.

Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.

В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.

Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.

За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri  предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.

Ако се нуждаете от консултация и съдействие за съставяне или обявяване на завещание, свържете се с нас на тел.:  0897 90 43 91 или по e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА?

Всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?

Наследници по завещание могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, извън този кръг. Могат да наследяват по завещание физическите и юридическите лица, както и държавата. По завещание може да наследява и дете, което е заченато към датата на смъртта на завещателя и е родено способно да живее.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАВА?

Завещателят свободно може да се разпорежда с цялата част от разполагаемото си имущество. Също така, той може да завещае отделни негови части в полза на едно или повече лица, като определи кой точно какво да получи в наследство. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Какво представлява запазена част от наследство ?

Законът за наследството защитава най-близките наследници по закон като им отрежда запазена част от имуществото на наследодателя. За това може да се завещава само имуществото, което се намира вън от запазената част на низходящите, родителите или съпруга на починалия. Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: 1/ при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя; 2/ при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Какво е НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ ?

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Не всяко лице може да бъде свидетел. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Как се обявява саморъчно завещание ?

Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса. Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието. След обявяването им саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, трябва да бъдат вписани в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.

Може ли да се отмени завещание ?

Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя. Отмяната може да бъде изрична – с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания. Ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещание, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие.

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години, много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

  • Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотивите при договорите за дарение могат да са най-различни, като най-често това са просто облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод и т.н.
  • Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
  • Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.
  • Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
  • Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави (приетите за обичайни правила на поведение между хората), тогава дарението е нищожно.
  • Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, когато не могат да се осъществят.
  • В случай, че се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено чрез прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

Какво гласи законът ?Срок за оспорване на дарение ?

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове. Искът за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмена.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.Срок за оспорване на дарение ?

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска  по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен. Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение ?

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг. В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение.

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Договор за дарение

В правната доктрина е възприето, че предмет на дарение могат да бъдат всякакви вещи, описани в писмен Договор за дарение.

Когато говорим за прехвърляне на имот чрез дарение, става дума за всякакъв вид недвижими имущества. В тези случаи преотстъпването се осъществява напълно безвъзмездно, като сделката може да се развали:

А/ само по взаимно съгласие или

Б/ въз основа на основания, вписани в Закона за задълженията и договорите.

В случаите от практиката дарение на имот се прилага между роднини – деца и родители, съпрузи, братя и сестри

В практиката да съществуват и други обстоятелства за извършване акт на дарение.

  • Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотиви за дарение – са най-различни – подарък за даден повод и т.н.
  • Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
  • Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

Обещанието за дарение не произвежда никакво действие. Договор за дарение

Прехвърлянето на имот чрез дарение от един собственик на друг се различава от придобиването на имуществото чрез покупко-продажба

По този начин му се предоставя безвъзмездно ползване, без сделката да има материален характер.

Най-често тази процедура се използва при прехвърляне на жилище между роднини, но са възможни и други обстоятелства.

Това е гаранцията за новия собственик, че имотът става безвъзмездно негова лична собственост.

Имот може да се прехвърля чрез дарение и в други случаи и на други лица, включително и на малолетни, стига те да са надлежно представени.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е дарение, когато мотивът, с който е направено е противоправен на закона или добрите нрави.

Регламентация на договора за дарение

  • Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
  • Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави, тогава дарението е нищожно.
  • Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, тоест не могат да се осъществят. За значението на условията и тежестите в договора за дарение може да прочетеш по-надолу.
  • Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.Договор за дарение

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест.

Дарението е едностранен договор, при който една от страните придобива права, а другата -задължения.

Надареният не поема никакви задължения към своя дарител. Неспазването на тези правила е основание за отмяна на договора за дарение.

Дарението е едностранен договор, но двустранна сделка

В този договор участват две насрещни волеизявления – на дарителя и на този, който приема дарението. В правната теория се приема, че при едностранната сделка се съдържа само едно волеизявление.

А ако дарителят е физическо лице, то той трябва задължително да е дееспособен.

Процедурата по прехвърляне на имот чрез дарение се извършва пред нотариус и задължително в областта, в която се намира съответният имот.

Като всяко едно прехвърляне на недвижимо имущество, и в този случай процесът е съпътстван от документация, която е необходимо да бъде предварително подготвена и представена от страна на дарителя. Договор за дарение

Законът е категоричен, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог от непълнолетие деца са нищожни.

Форма на договор за дарение ……….

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване.

Следва да отбележим, че дарение обаче може да получи всяко физическо или юридическо лице, без значение от възраст.

Нотариалната такса се заплаща на нотариуса, удостоверяващ прехвърлянето на имота чрез дарение, като се изчислява по определена скала

Процедурата по даряването на имота е необходимо да се извърши пред нотариус в областта, в която се намира недвижимото имущество, предвидено за дарение.

В случай че се налагат заличавания, вписвания, отбелязвания и нанасяне на друг вид изменения в документацията, то е необходимо да се обърнете към съответната служба по вписванията, след разпореждане на съответния съдия по вписванията.Договор за дарение

Отмяна на договор за дарение……

Важно е да се знае, че дарението може да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 227 ЗЗД предвижда отмяна на дарението при конкретни обстоятелства.

Пример за нарушение са опит дареният умишлено убие дарителя.

Допълнителни основания за отмяна на договора за дарение са и ситуациите в които надареният, се опита да набеди дарителя в престъпление,

Основание за отмяна на договора за дарение е отказ за  издръжка, от която дарителя се нуждае.

Отказ от издръжка на дарител е обществено укорима форма и поради това непризнателността се цени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарение.

Искът за отмяната може да се предяви в едногодишен срок, който тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарен.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас за информация на следния телефон + 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява Дарението ?

Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва – веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Съгласието на страните е необходим елемент на сделката – т.е. дарителят следва да има намерение да надари и да изрази волята си за това, а надареният да приеме дара

Какви особености има Договора за дарение ?

При дарението на недвижим имот, задължителната форма е с нотариален акт, а при дарение на движима вещ – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърляне

Как се отменя Договор за Дарение ?

С Договора за дарение имуществото се прехвърля веднага, безвъзмездно. Дарителят не може да го отмени по свое усмотрение. В ЗЗД са регламентирани основания за отмяна на дарение

Какви са основанията за отмяна на Договор за дарение ?

основания са налице, когато дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства: да набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;

Как се отменя Договор за Дарение ?

Договорът за дарение може да бъде отменен само по съдебен ред. При основания за отмяна, законът предвижда исков ред за защита. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаване основанията за отмяна на дарението

Има ли особени основания за отмяна на дарение ?

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено при отказ на дарителя от издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките за отмяна на дарение са – нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено до дарения и отказ да дава издръжка.

Кога може да бъде поискано разваляне на договор за дарение ?

Няма срок за иск за разваляне срока на сключен договор за дарение, стига да е налице непризнателност на надареното лице. В едногодишен срок след отправено искане, дарителят може да поиска от съда да отмени дарението поради непризнателност.

Наследяване при преживял съпруг

Настоящото законодателство в областта на наследственото право дава детайлна рамка за регламентация на наследствени дялове и наследяване  в случай на смърт на съпруг./.съпруга и наследяване при низходящи (деца) на наследодателя.Наследяване при преживял съпруг, наследяване при смърт на съпруг, низходящи наследяват, дял от наследството, наследяване при деца и преживял съпруг, СИО

Според чл. 9 от Закона за наследството (ЗН) съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Дори съпругът може на практика да получи повече от един или няколко имота от наследството.

В случай, че тези имоти са придобити в рамките на брака и той е съпружеска имуществена общност (СИО), то това при прекратяване на брака, включително и поради смърт, преживелият съпруг автоматично придобива половината от въпросния имот.

Съгласно чл.9 Закон за наследството „съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете“.

В този смисъл Законът указва, че деца на починалият наследодател, наследяват по равни части за всяко едно от тях.

Ако починалият съпруг обаче има имоти, придобити отпреди брака, то тогава съпругът и децата пак наследяват поравно.

Според чл. 9, ал. 2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на 10 години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.

Това са случаите, в които той наследява с родители или родител или с братя и сестри или пък с техни деца.

Успоредно с тях наследява и преживелия съпруг 

Определяне на наследствени квоти между преживял съпруг и низходящи (деца) при откриване на наследството……

В случай, че са притежавали имот и наследява с дете, то наследствените квоти се разпределят по 1/2 идеални части от него и ще станат съсобственици.

Ако има две деца, тогава те ще разделят с живия съпруг при същите условия по 1/3 от наследството.Наследяване при преживял съпруг

Веднага следва да посочим, че това е валидно за общият случай, в който наследодателят е собственик в наследството.

Чести са случаите в които имотите са придобити по време на брак и представляват съпружеската имуществена общност.

Съпрузите са и не просто наследници, а наследници със запазена част. Такива са още само тези по права линия – децата, внуците или в някои ситуации родителите на починалия.

Според чл. 14 от Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без да накърнява запазената част на законни наследници.

Сред тях са и преживелите съпрузи.

Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от  наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част.

Законът определя, че запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети при две и повече деца или внуци.

Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част.

При две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца – 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители. Когато съпругът наследява с низходящи, то неговата запазена част е равна на частта на всяко дете.

В този случай, при смърт на съпруг или съпруга, другият  получава половината от имота, съгласно условията на съпружеската имуществена общност. Наследяване при преживял съпруг

В откритата процедура по наследяване с децата, ситуацията вече ще е налична, като за тях наследствената маса се разпределя само втората половина от наследството.

В този наследствена 1/2 части низходящите (децата) на починалият наследодател наследяват поравно  с  преживелия съпруг.

В тези случаи преживелият съпруг получава най-голяма част от наследството – 1/2 от целия имот според правилата за разделяне на съпружеската имуществена общност, заедно с втората половина, която се получава по наследство.

Идеална съсобственост между съпрузи…

Тази идеална съсобственост се дели чрез делба, ако разбира се и наследствените имоти го позволяват.

В случай, че не е налице възможност да бъдат обособени самостоятелни наследствени части следва да се стигне до договорка.

При която едната страна може да получи имот от наследството, срещу задължението да наплати на другата тези идеални части

В случай, че починалият съпруг има имоти, придобити отпреди брака, то тогава преживелият съпруг и децата наследяват равни части. Наследяване при преживял съпруг

Разликата е,  обаче че в този случай преживелият съпруг няма предимство при разпределението на наследствените дялове и квоти. Тъй като не е налице съпружеска имуществена общност.Наследяване при преживял съпруг

Определяне на т.нар. ЗАПАЗЕНА ЧАСТ от наследството…..

С постановление на Върховния съд няма спор, че съпругът е наследник със запазена част.

Низходящите изключват от наследяване наследниците от другите два реда, родителите изключват третия ред.

Низходящите и родителите не наследяват с наследници без запазена част.

При наследяване по закона за наследството както съпругът така и децата са от категорията наследници.

За които е предвидена и т. нар. „Запазена част“ от откритото вече наследство.

Тази запазена част по смисъла на чл. 28 от ЗН следва да бъде определена в съответствие с правилата на закона.

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството

За допълнителна информация се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg

Как наследяват братя и сестри ?

Наследството преминава към близки и роднини често са братя и сестри.

В този смисъл при определяне на наследствените казуси възниква въпросът как наследяват братя и сестри ?Как наследяват братя и сестри ?

При наследственото право и главно при наследяването по закон има две основни правила.

При наследственото право и главно при наследяването по закон в България има две основополагащи правила. Едното е, че се наследява от наследници по закон, разположени в четири реда.

Второто – че всеки ред изключва следващия в пълна степен.

Ако има наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред не може да наследи каквото и да е по закон.

Основно правило за наследяване е, че всеки кръг наследници изключва следващия изцяло.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от пълнокръвни братя и сестри“.

В този смисъл, ако наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред да наследи каквото и да е по закон. 

Ред за наследяване на наследници ?

Според закона, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.

В първия наследствен ред влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя – внуци и правнуци.

По правило наследяват децата. Ако те обаче не са живи, но са оставили деца, то тогава те ще наследяват.

Внуците ще изключат родителите на наследодателя. И именно те, а не родителите ще наследят.

Ако починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братя, сестри, дядо, баба, прадядо и прабаба.

Внуците ще изключат родителите на наследодателя. Ако няма деца или низходящи, се преминава към втория ред.

При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са т.нар. възходящи – родителите на наследодателя.

Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.

В случай, че няма от този ред и те не са живи, идва третият кръг наследници съгласно Закона за наследството. 

Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. 

Как наследяват братя и сестри ?В случай, че наследодателят е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен

Първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Третият кръг от наследници по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата.

Необходимо е да се знае, че ако има съпруг, то нещата с наследяването са малко по-различни, включително и по отношение на наследяването на братята и сестрите.

Общото правило в ЗН е, че съпруга наследява част, равна на частта на всяко дете. Така ако например починалият е оставил две деца и съпруг, в общия случай те получават по една трета от наследството.

Когато съпругът наследява заедно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи , то той получава половината от наследството.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай

 

Вписване на завещание при смърт

Един от най-важните въпроси в наследственото право е въпросът за вписване на завещание при смърт.

Много хора не знаят как се изготвя завещание и какво трябва да се направи след възникване на наследствена ситуация.

Ако сте наследник на лице, което е съставило завещание, или ако вие планирате да направите завещателно разпореждане – важно е да познавате процедурите по вписване и обявяване на завещанието.

В адвокатска кантора ще можете да получите правни услуги и консултации от специализиран адвокат по вписване на завещание.

Видове завещанияВписване на завещание при смърт

Саморъчно завещание

Саморъчното завещание трябва да бъде ръкописно от завещателя.

Задължително е да съдържа точна дата, ясно идентифицирано лице-наследник и опис на завещаното имущество.

Завещателят може да съхранява документа лично, да го предаде на избрано от него лице или да го предаде за съхранение при нотариус.

Добра практика е да се предпочете нотариална опция за съхранение

Така се гарантира по-висока сигурност, че документът ще бъде намерен и обявен.

Нотариално завещание

Нотариалното завещание се извършва пред нотариус в присъствието на двама свидетели.  Свидетелите и завещателят подписват акта.

В България нотариалните завещания не подлежат на „обявяване“ по начина, по който е регламентирано за саморъчните – т.е. няма задължителен плик/протокол за обявяване.

Вписване на завещание

Законова база и регистър

В България е създаден електронен регистър на завещанията от дата 17 октомври 2009 г., поддържан от Нотариална камара на Република България.

Не всички завещания трябва да бъдат вписвани – регистърът обхваща най-вече завещания, предадени за съхранение при нотариус.

Кога и кой извършва вписванетоВписване на завещание при смърт

Вписва се от нотариус. При саморъчни завещания, предадени за съхранение при нотариус, нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетия документ за съхранение.

В регистъра не се вписва съдържанието на завещанието, а данни, които позволяват то да бъде намерено след смъртта на завещателя.

Цел и значение

Целта е гаранция, че последната воля на завещателя ще може да бъде намерена и уважена след смъртта му.

Фактът, че завещанието е вписано, повишава правната сигурност и намалява риска то да бъде игнорирано или укрито.

Дължими такси за вписване на завещание

Вписването на завещание в регистъра е безплатно.

Отделно, нотариалната дейност (съхранение, обявяване на завещание) подлежи на нотариални такси по съответната тарифa.

Обявяване на саморъчно завещание

След смъртта на наследодателя лицето, при чиито се намира завещанието или нотариусът, трябва да предприеме обявяване на саморъчното завещание. 
Обявяването няма определен срок, но се препоръчва незабавно след настъпване на смъртта.

Процедура по вписване на саморъчно завещание

  1. Нотариусът съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието

  2. Чете се цялото съдържание на завещанието публично.

  3. Датата на обявяване и датата на издаване на препис от завещанието се отбелязват в регистъра на нотариуса.

Последици от вписването

Обявяването е информативна стъпка.

То не е задължителен елемент за валидността на завещанието.

Също така, обявяването не означава автоматично приемане на наследството от страна на наследника.

То е необходима, но не достатъчна процедура за упражняване на правата по завещанието.

Стъпки, които да предприемете като наследник

Ако ви предстои да приемете наследство по завещание, е важно да извършите следните действия:

  1. Проверете дали завещанието е обявено и дали има вписан препис, ако е завещано недвижимо имущество.

Подгответе нужните документи:

  1. Ако имущество е недвижимо: след обявяване завещанието трябва да се впише като препис в службата по вписвания, за да се превърне в документ за собственост.

  2. Обърнете внимание на данъчните и нотариалните такси, вкл. таксата за издаване на препис от саморъчно завещание – не по-малка от 30 лв.

  3. Ако не разполагате с всички документи – възможно е да упълномощите адвокат, който да организира събирането им и да ви представлява пред нотариуса и вписващите органи.

Правни затруднения и съвети

  • Завещателят може да е разпоредил с част от завещаното имущество между съставянето на завещанието и смъртта си. Добър адвокат по наследствени дела знае как да провери това.

  • Може да не е известно при кой нотариус е било предадено саморъчното завещание. Препоръчително е справка в регистъра на завещанията да бъде направена.

  • Обявеното завещание не означава от само себе си, че наследството е прието или че правата по него са упражнени — необходима е още стъпка за приемане на наследството.

  • Ако завещанието включва недвижими имоти, проверете имотния регистър към Агенция по вписванията за наличието на вписвания и ограничения.