Публикации

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАКОННА ЛИХВА

Когато длъжникът на едно парично задължение не го изпълни на падежа, за него възниква задължението да поправи възникналите вследствие на неизпълнението вреди за кредиторите му. В тези случаи законът казва, че длъжникът дължи обезщетение за настъпилите закъснителни (мораторни) вреди. Поради особения характер на паричното задължение и обезщетението за неизпълнението му е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. В зависимост от основанието за възникването £ тя може да бъде договорна (например по договор за кредит) или законова – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Размерът на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от 08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от 22.08.1995 г.), което в единствения си член предвиждаше, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в конвертируема валута

Често пъти се случва, при неизпълнение на договорно задължение по един договор да се стигне до незпълнение или „забавено изпълнение“.

В повечето търговски и граждански договор задълженията имат финансов характер, а тяхното изпълнение е свързано с изтичането на определен срок. Задълженията по сключените граждански и търговски договор са винаги финансови и за тях се уговаря възнаграждение, което възнаграждение за този договор, представлява изплащане на парична сума.

Легално определение за законна лихва

Забавата за изпълнение на това парично задължение, особено когато има и санционен характер формира и съответната законна лихва има паричен израз.

Терминът , „законна лихва за забава“  е ясно очертан с Директива 2011/7/ЕС. Понятието намира и легално определение в законодателството с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, приравнява дължимата законна лихва на обезщетение.

Важното, което е нужно да отбележим, че тази т.нар. Законна лихва, имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар. деликт или основанието за лихвата е деликтно, то лихвата, имаща  обезщетителен характер  се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна.изчисляване законна лихва

Размер на законната лихва 

Размерът на законната лихва се определя на база Постановление на Министерски съвет № 426 от 18 декември 2014 г. и респективно е основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 (десет)%.

Със законна лихва се начисляват и следните държавни вземания (чл.1 ЗЛВДТДПДВ): данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета (напр. чл.113, ал.1 КСО, чл.107 ЗЗО), вноски към задължителното застраховане на имущества. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Погасяване на законната лихва 

Съобразно чл.111, буква „в“ ЗЗД, всички дължими и изисквуеми вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Същественото в случая е, че погасителната давност НЕ сеприлага служебно и повечето хора считат, че след като е изтекъл предвиденият от закона в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, то тази лихва „автоматично“ става недължима, което за съжаление реално НЕ е така. 

За да бъде погасена по давност, задължението по тази лихва е нужно длъжникът да се е позовал на изтеклата погасителна давност и писмено да е заявил на своя кредитор, че спрямо него срокът за погасяване на това задължение по чл. 111 ЗЗД е изтекъл и същото това задължение за лихва се счита за погасено.

За повече информация, моля не се колебайте да ни потърсите и на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

Давност предварителен договор

В практиката по сделки с недвижим имоти, голяма част от клиентите не са наясно, че сключвайки предварителният договор, какъв е крайният срок за прехвърляне на собствеността, както и периода, в който могат да искат да обявят същият този предварителен договор за окончателен по смисъла на на чл. 19 ал.3 ЗЗД.прекратяване изпълнителното дело

Фактът, че Предварителният договор е съглашение, с което страните уговарят съществените условия на друг окончателен договор, следва да се обърне внимание, че за сключването на крайният окончателен договор е необходимо да се предвиди определен срок,след изтичането на който срок, при настъпването на определени обстоятелства или предпоставки, същият може да се обяви от съответният съд за окончателен по смисъла на чл. 19 ал.3 ЗЗД при спазване на правилата на процедурата по чл.362-364 ГПК.

Предварителния договор съгласно текста на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, по своята правна същност представлява облигационен и двустранен. По този вид договор двете страни имат ясно и точни задължения при плащането на съответната уговорена между тях цена, да сключи окончателен договор, под формата на Нотариален акт за превхвърляне собствеността върху имота.

Обявяне на Предварителен договор за окончателен 

В практиката се случва, при случен предварителен договор, едната страна да откаже поради някакви причини да подпише окончателният договор -Нотариален акт за прехвърляне на собствеността, а често са случайте в който другата стране е принудена да изпълни задължението си за плащане в срока по договора, като с обявяването на този договор за окончателен и настъпването на правните последици на съдебно решение е налице заместващ окончателния договор акт – Съдебно решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД, , който се счита за сключен от момента, в който решението влезе в сила. Т. е. искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде окачествен като конститутивен, като производството по сключване на окончателен договор е уредено в ГПК като особено исково производство.

Искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е подсъден на съответният компетентният съд по местожителството или седалището на ответнината страна, а когато се иска сключване на окончателен договор, с предмет прехвърляне или учредяване на право на собственост или вещно право върху недвижим имот, искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е подсъден на компететеният съд по местонахождението на имота.Искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД

За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е необходимо ищеца да е изпълнил всички свои изискуеми задължения по този договор, за които страните са се договорили до момента на сключване на бъдещият окончателния договор за прехвърляне на собствеността на имота.

В случай, че съгласно предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът следва да постанови Съдебно решение, което замества бъдещият окончателния договор за прехвърляне на собствеността, при условие ищецът да изпълни своите изискуеми задължения – плащане на цената, или др.

В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, включително и чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника публични задължения. Ако в срока ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд, по искане на ответника, обезсилва решението.

Когато с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се претендира съдът да постанови решение, с което да замести уговорен, но несключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред. По тази причина съдът не може да обяви за окончателен договор за продажба на имот, който не е собственост на продавача, независимо че е била такава към момента на сключване на предварителния договор.

СЪВЕТ : Важно е да се знае, че крайният момент в който може да се предяви иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД е 5 годишният давностен срок, СЛЕД датата на която е трябвало да бъде сключен окончателният договор под формата на Нотариален акт за прехвърляне на собствеността върху имота. 

Окончателният договор се счита сключен в момента, в който Съдебното решение на компетентният съд влезе в законна сила и към този момент следва да се преценява дали продавачът е собственик на вещта. По същата причина, дори и към момента на сключване на предварителния договор продавачът да не е бил собственик на вещта, предварителният договор следва да се обяви за окончателен и да породи вещноправно действие, ако той е неин собственик към датата на съдебното решение.

Ако постанови решение, с което уважи иск за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота за тия разноски. В този случай съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени  всички разноски по прехвърлянето, заедно с дължимите данъци, такси  и други публични задължения на праводателя към държавата, общината по местожителството.

В своето съдебно решение компетентният съд не може да внася промени в съдържанието на  сключеният вече предварителния договор. Негова основна задача е да представи всички аргументи и доказателства, с който ще поиска от съда да отхвърли иска, предявен от ищеца – страна по този договор. Съдебното решение, с което се иска да бъде постановено сключването на окончателен възпроизвежда всички клаузи на бъдещият окончателен договор.

Съдебната практика приема, че правото да се иска сключване на окончателен договор се погасява по давност с изтичане на петгодишен срок от сключване на предварителния договор.

За повече информация може да се обърнете за консултация към специалист по недвижими имоти и вещно право на собственост на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : info@lawyer-bulgaria.bg 

Правата ми свидетел по гражданско или наказателно дело ?

  1. След като получите от призовка писмена призовка много внимателно изчетете целия текст на призовката, с която сте призован за свидетел в съответният граждански съд На пръв поглед изпратената Ви и връчена вече призовка като официален документ, ще описва подробно цялата нужна Ви информация за предстоящото съдебно производство – кой и къде се намира въпросният Районен, Окръжен или Апелативен съд.Производство по несъстоятелност
  2. В получената от Вас писмена призовка вероятно е очертано къде точно и кога следва да се явите за да дадете показания, какво е необходимо, със сигурност е изписано не само часът в който трябва да се явите, но допълнително фигурира и номер и вид на Вашето дело, точната дата, час и място на заседанието, за което сте ангажирани като свидетел.
  3. Нашият съвет е да не подлагате на съмнение нуждата от Вашите свидетелски показания. Очевидно Вие в качеството Ви на свидетел сте необходим за установяването на важни факти по делото, с които съдът не разполага.
  4. След като дойде посоченият в призовката ден и час задължително се явете по делото, за което сте призован/а като свидетел В случай, че сте на работа е достатъчно да покажете и оставите копие от призовката с молба до Вашият работодател. Той е длъжен да Ви освободи за това заседание от Вашият ангажимент.
  5. Ако все пак е налице някаква сериозна, неотложна или важна причина, поради която не може да се явите пред съда, сте задължени дали самостоятелно, или чрез адвокат да го уведомите незабавно, като представите писмен документ, удостоверяващ причината, която не Ви позволява да се явите в съда.

Държим да Ви предупредим, че ако въпреки всичко – НЕ СЕ ЯВИТЕ в насроченото съдебно заседание, за което сте получили призовка и сте били изрично призовани без наличието на някаква основателна и уважителна причина, съдът ще Ви наложи солидна глоба, като при повторно неявяване ще постанови дори и Вашето принудително довеждане за следващо заседание  по делото.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СВИДЕТЕЛ ПО ДЕЛОТО

Основно задължение на всеки редовно призован свидетел е при явяване в открито съдебно заседание е да представите документ за самоличност, както и призовката, ако Ви бъде поискана от съдебният състав, за да се удостовери Вашето яване.

Задължения и права при предоставяне на свидетелски показания пред съд

В съответствие с изискванията в обществени места е да се спазва тишина при съдебното заседание,поради което е добре да се подготвите и внимателно да слушате всичко което Ви питат. В противен случай съдът може да Ви наложи солидна глоба за нарушаването  на общественият ред в зала по време на съдебно заседание

След като Ви бъде снета самоличността ще Ви бъдат зададени няколко въпроса, за това дали се намирате в близки родствени отношения с някоя от двете страни. В случай, че това е така , Ваше право е да откажете свидетелски показания, без това да има някакви последствия за Вас като свидетел по делото.

За съда е важно да Ви разясни наказателната отговорност, която носите,  като сте длъжни да говорите и разкажете истината, доколкото тя Ви е известна или си спомняте.

Основни текстове в Наказателният кодекс предвиждат наказание до 5 години лишаване от свобода за свидетел, който лъжесвидетелства или съзнателно потвърди неистина, както и скрие очевидни факти и истина, за която има информация.Свидетел гражданско дело

Съветваме Ви да не си измисляте факти, да не давате информация, за която не сте сигурен или не сте видели лично.

Разноски за явяване като свидетел по дело

След като сте поканен и редовно призован за  свидетел по гражданско или наказателно дело пред Районен, Окръжен или Апелативен съд, извън населеното място, в което живеете, на Вас като свидетел Ви се следват и  може да поискате да Ви бъдат присъдени с съдебно заседание направените  пътни разноски за явяването по настоящото дело. За целта е необходимо:

  1. След приключване на разпита, респ. в края на съдебното заседание, да си поискате от съдебния състав да Ви бъде издаден разходен касов ордер (РКО) за да бъдат в последствие заплатени направените от Вас като свидетел пътни и др. разноски, след като представите на съдебен секретар финансов документ, удостоверяващ разхода – примерно жп или автобусен билет, фактура за нощувки, ако е необходимо или друг документ, посочващ Вашият разход.

Ако все пак се притеснявате и Ви е необходим адвокат за подготовка, спокойно може да се обърнете към нас за допълнителна информация  и насоки, за да можем да Ви помогнем и подготвим за делото – нашият телефон + 359 897 90 43 91 или mail  info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е придобивна давност ?

Законът за собствеността посочва, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ.  Какво е придобивна давност ?

Всеки съсобственик би могъл да се позове на своето недобросъвестно владение.Какво е придобивна давност ?

Това той може да направи, знаейки, че имотът не е негов и има собственик, след изтичането на който срок, съюият стане собственик при определени обстоятелства.

Едно от условията е изтичането на 10 (десет) годишната давност.

Разбира се в практиката са налице множество примери в които едноличното ползване на имота от единият от двамата съсобственици.

Това обаче съвсем не е достатъчено за да стане собственик.Какво е придобивна давност ?

Нужно е да са налице и допълнителни юридически факти, за да докаже настъпването на придобивна давност.

Всеки съсобственик следва да покаже, че е променил намерението си за владеене, държал е имота и е имал е съзнанието, че имота е само негов, като е демонстрирал и показал явно това

Допълнително условие за фактическият състав на недобросъвестното владение е демонстриране пред останалите съсобственици в  сроковете по чл. 79 ЗС.

Намерението да се държи и свои вещта не трябва да прикрито – то трябва да е явно, открито и необезпокоявано

С тези действия е ясно, че този съсобственик  упражнява фактическата власт, като отхвърля техните права върху имота и го държи само за себе си.

Може ли да се загуби правото на собственост от неползване ??

ВАЖНО : Правото на собственост не се губи при неупражняване или неизползването на имота

Законодателят поставя основното изискване, че намерението да се „свои“ имота или вещта е нужно да бъде ясно както на нейният собственик, така и на всеки, които претендира за права върху тази вещ.

Това най-често се изразява чрез действия, пречещи на другия съсобственик в случай че се появи и изяви претенцията си

Тези действия са упражняване на фактическа власт върху имота, заедно с недопускането на собственика вътре в имота.

Какви основания за придобивна давност ?

ВАЖНО : Плащането на данъци не доказва владение на имота. 

Много хора  а убедени, че са станали собственици, само защото разполагат са плащали данъци за имот в продължение на години.

Ползването и грижата за имот не е достатъчно условие за придобиването му, Нужно е да са налице намерение за своене и владение.

Нужно е страната, която свои вещта, декларирайки го открито пред трети лица и собственика.  Тази страна има намерение, държейки имота превръщайки се от държател във владелец.

Плащането на данъци, както декларирането на имота не са действия от този характер. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер.

Какво е придобивна давност ?

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот,важен е дали държателя владее целия имот изключително за себе си и от кога ?

Как се придобива недобросъвестно владение ?

Правна форма за придобиване на собственост след изтичане на срока за придобната давност може да се осъществи чрез т.нар. констативен нотариален акт.

За издаване на констативен нотариален акт законът предвижда специални правила и процедури.

Ако собственикът на имот няма документ за собственост,  може да се снабди след като установи това с доказателства пред нотариуса

Нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност при спазване на процедурата.

Въз основа на доказателствата нотариусът се произнася с мотивирано постановление.

Възможно е да се придобие имот с кратка 5 годишна придобивна давност. Това обаче се случва без противопоставяне на собственика.

В случай, че правото на собственост е признато, веднага се издава констативен нотариален акт за собственост.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай

Вие ще получите отговор в рамките на текущият работен ден !

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение  № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.Давност административно наказание

В свое съдебно тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Трябва ли нотариална заверка на предварителния договор?

В последните няколко години се установиха различни практики при сключване на различни видове Предварителни договори.

Най-често това е Предварителен договор за прехвърляне на право на собственост, но може да се отнася и до учредяването на вещни права и др. Законът по начало не изисква такава нотариална заверка, но възможността на практика да бъде заверен един предварителен договор съществува.Заверка на предварителния договор

Голяма част от купувачите на недвижими имоти не си дават сметка, че заверката на добре погтовени написан Предварителен договор.

Тази заверка на предварителния договор ще им даде значителни предимства при евентуални въпроси или неразбирателство между страните, отколкото да водят съдебен процес по смисъла на чл. 362-чл.364 ГПК.

В случай на обявяване на Предварителен договор за окончателен или съдебно производство по разваляне пред съд е необходимо да доказват валидно сключен Предваритен договор.

Кантората работи активно с множество нотариуси в цялата страна и препоръчваме да бъде извършена такава заверка на предварителния договор, независимо, че би осъпила леко крайната цена на придобиването на имота или учредяването на съответното вещно право. (примерно – на строеж).

Като адвокати по имотни дела и сделки с недвижими имоти, сме длъжни да Ви обърнем внимание, че Нотариусът няма задължение да провери съответният текст на вече изготвеният и написан Предварителен договор, съответно – този текст НЕ подлежи на някава последваща правна проверка, тъй като това е договор между две лица, с права и задължения за двете страни.

Единствено и само проверката и предварителното изготвяне на такъв договор от адвокат по имотни дела и сделки с недвижими имоти, би гарантирало, че Вашият интерес е реално защитен, а предложеният Ви имот ще обвърже валидно и дългосрочно Продавача, да Ви прехвърли собствеността при условията и сроковете на Вашият Предварителен договор.

Същевременно, бихме желали да отбележим, че заверката пред Нотариус удостоверява само и единствено следните факти от такъв вид Договор, а именно : 

  • датата на подписване на договора;
  • самоличността на лицата подписващи се под договора, че са дееспособни и имат представителна власт;

Самата заверка на предварителния договор пред Нотариус автоматично прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора, както и позоваването на текстове от този Предварителен договор, несъгласувани писмено с двете страни по него.

Неудобството в този случай, при заверка на такъв договор е цената за неговата заверка, която варира в различен диапазон, тъй като се определя от стойността на материалният интерес на Предварителният договор.

Този размер при заверка на предварителния договор е  изчислен по Тарифа на Нотариусите, към Закона за Нотариусите и Нотариалната дейност, която се определя като процент от посоченият в този Предварителен договор материален интерес за прехвърляне на собствеността върху имотите, или учредяване на съответните вещни права.

нотариална заверка на предварителния договорзаверка на предварителния договор

Сериозен аргумент за извършване на  нотариална заверка на Предварителен договор, въпреки съответните разходи за такса пред Нотариус е разбира се и фактът, че в случай на оспорване на права и образуване на съдебно дело срещу неизправна страна, ще имате възможност бързо и лесно да си извадите изпълнителен лист по  ГПК, като заверката  на предварителния договор ще Ви послужи за извънсъдебно основание за изваждане на изпълнителен лист.

При покупко-продажбата на недвижими имоти, по законово изискване окончателния договор е в нотариална форма.

От това следва, че предварителния договор при този род сделки, задължително трябва да бъде в писмена форма.

Правната норма не изисква нотариална заверка на предварителния договор, но в действителност страните по сделката почти винаги прибягват до такава. Мнението на юристите е, че това е добра практика, даваща надеждна гаранция за датата на предварителния договор и подписите на страните по него.

Смисълът е, че вписаният предварителен договор има предимство за обявяването му за окончателен по чл.19, ал.3 от ЗЗД пред невписания. Но ако сте купувач, няма как да сте сигурен, че собственикът на имота, който искате да закупите, не е сключил още няколко предварителни договори преди вашия.

Причината е, че няма задължително законово изискване за вписване на предварителния договор.

За допълнителна информация или подготовката на договор за Нотариална заверка, гарантиращ Вашите права интереси, можете да се обърнете към нас за съдействие на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент при съдебни дела за развод между съпрузи в различни държави са сложни.Важен е въпроса за Развод при брак в чужбина

Разрешаването на този въпрос изисква задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя в различни области.

Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби. Развод при брак в чужбина

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за Развод при брак в чужбина е уреден КМЧП.

Този въпрос се базира на международната компетентност на българските съдилища.

Успоредно с това е приложим  и принципа на съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за права по брачни искове

Това са съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, за осиновяване и вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно процедурата за развод, от брак,  сключен  в чужбина.

Предвидената в закона е легална възможност, отделните граждани на държавите членки на Европейският съюз да сключват граждански брак пред компетентен орган ако това е допустимо по право на съответната държава.РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Сключен  между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина

Това става при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма

Тази форма се удостоверява с изискване на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Правилата за развод според националното законодателство…

  • Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
  • Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

При същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения

Те могат да разглеждат делата по българското право за развод.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

Когато и двамата съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване (domicile), прилага се българското право.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака се образува бракоразводното дело пред Районен съд

За целта е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред съответните органи.

Пряко приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на  Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Това са делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

  • Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
  • Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени при процесуалната компетентност на българските съдилища и приложимото право.

Затова в съдебното производсто по развод пред съдилищата в България може да бъде образувано дело за развод по исков ред

Това става след като се преценят всички особености и правни основания за това, при преглед на необходимите за това документи

Развод при брак в чужбина

За допълнителна правна информация, не се колебайте да ни потърсите и информирате за делото.

Преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване

Нашите тел. 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Държавна такса за завеждане на делото е посочена в Тарифа. След решението се дължи държавна такса заедно с препис от съдебното решение. Ако имате ненавършили пълнолетие деца, се плаща издръжка за децата и таксата е 2% от сбора за издръжката, начислена за три години.

Какъв е размерът на адвокатските такси ?

размерът на адвокатския хонорар се договаря не по-малък от минимални размери за адвокатските възнаграждения, съгласно Тарифата.

Какви допълнителни плащания има в дело за развод ?

В дело за развод може да се стигне до допълнителни плащания. Те са връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако ответник не може да бъде намерен по адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник.

Как се призовава по дело за развод съпруг в чужбина ?

Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на адрес, което също е свързано с такси и разноски по призоваване, като размерът се определя от съда.

Какво разглежда съдът в делото за развод ?

В дело за развод, ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, се представя иск за упражняване на родителски права. Към него има иск за определяне на режим за лични контакти, заедно с иск за издръжка и иск за ползване на семейно жилище.

Как може да се промени фамилно име при развода ?

С иска за развод може да се съедини и иск за промяна на фамилно име,ако някой от тях е променил фамилно име преди брака;

Договор за издръжка и гледане

С договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане едно лице (прехвърлител) прехвърля правото на собственост върху недвижим имот на друго лице, което поема задължението да му дава издръжка и да полага грижи за него до края на дните му.

Съглашението попада в категорията на ненаименуваните договори, тъй като не е уредено легално и не може да се отнесе към никой от установените в закона договори, макар и да разкрива известни прилики с продажбата. Спрямо него приложение намират разпоредбите от общата част на ЗЗД, посветени на сключването, недействителността и действието на договора, изпълнението и неизпълнението на задълженията по него и развалянето му.Договор за издръжка и гледане

Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане

Договорът за издръжка и гледане е продукт на договорната автономия, която позволява на правните субекти свободно да определят съдържанието на сделките, по които са страни, доколкото то не противоречи на императивните законови норми и на добрите нрави.

Съдебната практика е категорична, че договорите за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка не противоречат на закона.

Те имат социална цел и предназначение – да обезпечат на прехвърлителя, който по правило е в напреднала възраст, по-добри социално – битови условия за преживяване. Задълженията за гледане и издръжка са наситени с нравствено – етични и социално – битови елементи.

Както по своята цел, така и по своето съдържание те не влизат в противоречие със закона, поради което са допустими и валидни (Решение № 500 от 23.08.2010 г. по гр. д. № 1702/2009 г. ІV г. о. на ВКС).

Договорите, сключени между съпрузи, за прехвърляне на имущество – индивидуална собственост, срещу задължение за издръжка и гледане, също са допустими (Постановление № 4 от 03.08.1983 г. по гр. д. № 3/1983 г. на Пленума на ВС).

 

Много често в тези договори се записва, че имотът се прехвърля „срещу задължението да ме гледа и издържа, като ми осигури спокоен и нормален начин на живот, какъвто съм водил досега“.

Тази обща фраза със сигурност не е добра за този, който прехвърля. Всъщност тя не е в полза и на този, който ще издържа и гледа, защото всеки може да каже, че той не осигурява спокоен и нормален живот примерно.

Много по-добре е да се запише сравнително конкретно какви точно грижи ще се полагат и каква издръжка ще се дава, за да е ясно всичко. Вярно е, че това е доста трудно. Не може например в договора да се запише: „да ми дава 80 лв. на месец“ или „да ме къпе два пъти седмично“. Но може да се запише например: „да ми дава храна всеки ден“, „да ме води на лекар при необходимост“ и други подобни.

За отбелязване е, че задължението за гледане и издръжка е единно и неделимо и че частичното неизпълнение на задълженията се счита за пълно неизпълнение, заради което може договорът да се развали. Просто грижите и издръжката трябва да се полагат и поемат непрекъснато – а не един месец да се дават, а друг – не.

Грижите могат да се полагат не само от този, който получава имота, но и от трето лице, което примерно е наето от него. Освен това договорът може да се сключи и с оглед на личността – например този, който получава имота, е лекар и ще полага лекарски грижи за прехвърлителя.

Важно е да се знае, че ако в договора не е отразено къде точно следва да живее и пребивава този, който дава имота, и къде ще се осъществяват грижите и издръжката спрямо него, то тогава се приема, че същите следва да се осъществяват в обекта, който се прехвърля. Затова е добре и това да се конкретизира. Възможно е да се запише и че прехвърлителят запазва правото да ползва имота до смъртта си.

Необходимо е и лицето, което прехвърля имота, наистина да има някаква нужда от грижи и издръжка, иначе си е заобикаляне на закона, което може да доведе до обявяването на нищожност на договора. Трудно е примерно мъж на 35-40 години, здрав и работещ, да ползва този способ за прехвърляне на имота.

Съществува и хипотезата, при която този, който прехвърля имота, надживява този, който го получава.

Върховния съд това не прекратява автоматично договора. Просто първият може да иска полагането на грижи и издръжка от наследниците на втория, защото те са част от наследството. Единственият начин да се иска прекратяване на договора е, ако той е сключен с оглед на личността на получаващия имота. А пък неговите наследници не са. В такъв случай прехвърлителят може да поиска анулирането.

При всички случаи обаче при пълно или частично неизпълнение на задълженията за доставка на издръжка и грижи може да се иска пълно или частично разваляне на договора от страна на този, който трябва да ги получава.

Страна по такъв процес обичайно са този, който прехвърля имота, или неговите наследници след смъртта му. Например, ако имотът е прехвърлен на външно от семейството лице, то наследниците могат да претендират, че то не се е грижило добре за прехвърлителя.

Последният пък още приживе може да иска разваляне на договора, защото не е гледан или издържан. Тези твърдения обаче трябва да се докажат и тежестта на доказване пада върху него.