Връщане дадено без основание

Често в практиката и търговията се случват случаи, в които се стига до връщане дадено без основание.

В гражданския и търговския оборот често възникват ситуации, при които едно лице превежда пари, предава вещ, заплаща чуждо задължение или извършва имуществена престация, без да съществува действително правно основание за това.

Това може да се случи при:

• погрешно банково плащане;
• двойно плащане по една и съща фактура;
• плащане по нищожен договор;
• плащане по договор, който впоследствие е развален;
• превод на сума по несъществуващо задължение;
• плащане на по-голяма сума от дължимата;
• предаване на капаро или аванс при сделка, която не се реализира;
• плащане към лице, което няма право да получи сумата;
• плащане след вече погасено задължение.

В тези случаи възниква въпросът дали платеното може да бъде върнато. Основният правен механизъм е искът по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, известен в практиката като иск за връщане на дадено без основание.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, с оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Тази разпоредба урежда т.нар. специални искове за неоснователно обогатяване. Те се различават от общия иск по чл. 59 ЗЗД, който се прилага субсидиарно — само когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Искът по чл. 55 ЗЗД има за цел да възстанови имущественото равновесие между страните, когато е настъпило неоснователно имуществено разместване: едната страна се е обогатила, а другата е обедняла без правно оправдание.

Трите хипотези по чл. 55, ал. 1 ЗЗД

В съдебната практика и в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд се приема, че чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдържа три различни фактически състава.

Това разграничение е съществено, защото от него зависят доказването, началният момент на давността и правните последици.

1. Получено без основание

Това е хипотезата на начална липса на основание.

Тя е налице, когато още към момента на получаването не съществува правно основание за преминаване на имущественото благо от едно лице към друго.

Примери:

• платена е сума без договор;
• платено е по нищожен договор;
• извършен е превод към грешно лице;
• платено е несъществуващо задължение;
• платено е повече от дължимото;
• едно и също задължение е платено два пъти;
• платено е след погасяване на задължението.

При тази хипотеза ищецът следва да докаже, че е дал определена сума или имущество на ответника. Ответникът следва да докаже на какво правно основание е получил даденото.

2. Получено с оглед на неосъществено основание

Тази хипотеза е налице, когато към момента на даването страните са очаквали бъдещо основание, но то не се е реализирало.

Примери:

• даден е аванс за бъдеща сделка, която не е сключена;
• платено е капаро при преговори, но договорът не е подписан;
• платена е сума с очакване за бъдещо прехвърляне на имот, което не се извършва;
• платена е сума за услуга, която изобщо не е започнала;
• внесена е сума с оглед бъдещо разрешение, лиценз, доставка или изпълнение, което не настъпва.

Тук основанието не липсва като очакване, но не се осъществява като правен факт.

3. Получено на отпаднало основание

Тази хипотеза е налице, когато първоначално е имало валидно основание, но впоследствие то е отпаднало.

Примери:

• договорът е развален поради неизпълнение;
• договорът е унищожен;
• отпаднало е основанието, въз основа на което е извършено плащането;
• предварително платена цена следва да се върне след разваляне на договора;
• авансово платена сума подлежи на връщане след прекратяване на правоотношението.

При отпаднало основание е важно да се установи кога и по какъв начин основанието е престанало да съществува.

Каква е разликата между чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД?

Искът по чл. 55 ЗЗД се прилага, когато е налице пряко даване или получаване на нещо между страните — например плащане, предаване на вещ или друга имуществена престация.

Искът по чл. 59 ЗЗД е общият иск за неоснователно обогатяване.

Той се прилага, когато няма специален иск, чрез който обеднелият може да се защити.

Затова при съдебен спор е важно правилно да се определи дали претенцията следва да бъде предявена по чл. 55 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД.

Неправилната квалификация може да доведе до процесуални затруднения, неправилно разпределение на доказателствената тежест и риск от отхвърляне на иска.

Какво трябва да се докаже при иск за връщане на дадено без основание?

При иск по чл. 55 ЗЗД основните въпроси са:

1. Дадено ли е нещо от ищеца на ответника?
2. Получил ли е ответникът сумата или вещта?
3. Съществувало ли е правно основание за получаването?
4. Ако е имало основание — отпаднало ли е то?
5. Ако е очаквано бъдещо основание — осъществило ли се е?
6. Налице ли е покана за връщане на сумата?
7. От кой момент се дължи законна лихва?
8. Изтекла ли е погасителната давност?

В практиката най-често ищецът доказва самото даване — банков превод, разписка, фактура, касов бон, договор, платежно нареждане, електронна кореспонденция или друг документ.

След това ответникът следва да установи защо е имал право да получи сумата.

Доказателства при иск по чл. 55 ЗЗД

За успешно водене на дело за връщане на дадено без основание е важно да бъдат събрани всички документи, които доказват плащането и липсата или отпадането на основанието.

Полезни доказателства са:

• банкови извлечения;
• платежни нареждания;
• разписки;
• фактури;
• договори;
• предварителни договори;
• електронна кореспонденция;
• съобщения в приложения;
• покани за връщане на сумата;
• нотариални покани;
• доказателства за разваляне или прекратяване на договор;
• свидетелски показания, когато са допустими;
• експертизи, когато е необходимо да се установи движение на средства или стойност.

При търговски отношения особено значение имат фактурите, счетоводните записвания, банковите преводи, кореспонденцията между страните и поведението им след плащането.

Необходима ли е покана за връщане на сумата?

Поканата е изключително важна при претенция за законна лихва.

При връщане на дадено при начална липса на основание задължението е безсрочно. Това означава, че кредиторът може да поиска връщането веднага, тъй като законът не предвижда конкретен срок за изпълнение.

Въпреки това изискуемостта на вземането не е същото като забава на длъжника. Според Тълкувателно решение № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено без основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от момента на поканата да изпълни.

Следователно, ако се търси не само главницата, но и законна лихва за забава, поканата има ключово значение.

От кога се дължи законна лихва?

При парични задължения обезщетението за забава се дължи под формата на законна лихва.

При иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да се прави разлика между:

• момента на получаване на сумата;
• момента, в който вземането става изискуемо;
• момента, в който длъжникът изпада в забава;
• момента, от който се дължи законна лихва.

Вземането за връщане възниква от момента на получаване на недължимото. От този момент то е изискуемо и от този момент по принцип започва да тече погасителната давност.

Но длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. Ако в поканата е даден допълнителен срок за доброволно връщане, забавата настъпва след изтичането на този срок.

Затова на практика е препоръчително преди завеждане на дело да се изпрати писмена покана — обикновена, адвокатска или нотариална, според случая.

Добросъвестен и недобросъвестен длъжник

В практиката се поставя въпросът дали недобросъвестният получател следва да отговаря за лихва още от момента на получаването на сумата.

Задължителното разрешение на ВКС по Тълкувателно решение № 5/2017 г. е, че при начална липса на основание длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

В особеното мнение към решението е застъпена по-строга теза: ако длъжникът е недобросъвестен и е знаел, че няма основание да получи сумата, той не се нуждае от покана, за да изпадне в забава.

Тази теза може да бъде използвана като допълнителен аргумент при ясно доказана недобросъвестност, но следва да се отчита, че задължителният диспозитив на тълкувателното решение поставя акцент върху поканата.

Какво трябва да съдържа поканата за връщане на даденото?

Поканата следва да бъде ясна, конкретна и доказуема.

Добре изготвената покана трябва да съдържа:

• данни на кредитора;
• данни на длъжника;
• описание на плащането или имуществената престация;
• дата и размер на платената сума;
• основание защо сумата се счита за недължимо платена;
• искане за връщане;
• банкова сметка за плащане;
• срок за доброволно изпълнение;
• предупреждение за съдебно производство;
• искане за законна лихва и разноски при неизпълнение.

Поканата има не само практическо, но и доказателствено значение.

Тя показва, че кредиторът е поискал доброволно изпълнение, а длъжникът е бил надлежно уведомен.

Давност при връщане на дадено без основание

При претенции за връщане на дадено без основание следва да се съобрази погасителната давност.

Общият давностен срок по ЗЗД е пет години, освен ако законът не предвижда друг срок. При начална липса на основание давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо — обикновено от момента на получаване на недължимото.

При отпаднало основание началният момент следва да се преценява според момента, в който основанието е отпаднало — например датата на разваляне, унищожаване или прекратяване на договора.

При неосъществено основание е важно да се установи кога е станало ясно, че очакваното бъдещо основание няма да се реализира.

Точният начален момент на давността е съществен, защото при възражение за изтекла давност искът може да бъде отхвърлен.

Връщане на платена сума при развален договор

Много често искът по чл. 55 ЗЗД се използва след разваляне на договор.

Когато едната страна е платила цена, аванс или капаро, а договорът бъде развален поради неизпълнение, основанието за задържане на сумата отпада. В този случай платеното подлежи на връщане на отпаднало основание.

Пример:

Купувач заплаща цена за автомобил, но впоследствие се установява съществен скрит недостатък, манипулиран пробег или друго съществено несъответствие. Ако договорът бъде развален, купувачът може да претендира връщане на платената цена, заедно със законна лихва и разноски.

Връщане на платено по нищожен договор

Когато договорът е нищожен, той не поражда предвидените правни последици.

Ако по такъв договор е платена сума, тя може да бъде претендирана обратно като дадена при начална липса на основание.

Нищожността може да произтича от различни обстоятелства:

• противоречие със закона;
• заобикаляне на закона;
• противоречие с добрите нрави;
• липса на форма, когато формата е условие за действителност;
• липса на предмет;
• невъзможен предмет;
• привидност.

В тези случаи е необходимо внимателно да се прецени дали претенцията следва да бъде формулирана като иск за връщане на дадено без основание, както и дали е необходим отделен установителен иск относно недействителността.

Връщане на грешно преведена сума

Грешният банков превод е класически пример за връщане на дадено без основание.

Ако сума е преведена на лице, което няма право да я получи, получателят не може да я задържи само защото парите са постъпили по неговата банкова сметка. При липса на договор, задължение или друга валидна причина за плащането, сумата подлежи на връщане.

В такива случаи е важно незабавно да се съберат:

• платежното нареждане;
• банковото извлечение;
• данни за получателя;
• кореспонденция с банката;
• покана до получателя;
• доказателства, че не е съществувало задължение към него.

Връщане на двойно платена фактура

В търговската практика често се случва една и съща фактура да бъде платена два пъти — например поради счетоводна грешка, дублирано нареждане или вътрешна комуникационна грешка.

Ако получателят задържи второто плащане без основание, платецът може да претендира връщането му по чл. 55 ЗЗД.

В тези случаи доказването обикновено е по-лесно, защото съществуват счетоводни документи, фактури, банкови извлечения и електронна следа на плащанията.

Как се предявява искът?

Искът за връщане на дадено без основание се предявява пред компетентния граждански съд съобразно правилата на ГПК.

В исковата молба следва да бъдат изложени:

• страните по спора;
• конкретните факти относно плащането;
• размерът на претендираната сума;
• липсата, неосъществяването или отпадането на основанието;
• доказателствата;
• искането за връщане на главницата;
• искането за законна лихва;
• искането за разноски.

Когато се претендира законна лихва, следва ясно да се посочи началният момент — например от датата на получаване на поканата, от изтичане на срока по поканата или от датата на подаване на исковата молба, според конкретния случай.

Какви разноски могат да се претендират?

При успешно водене на делото ищецът може да претендира присъждане на направените съдебни разноски, включително:

• държавна такса;
• адвокатско възнаграждение;
• разноски за експертизи;
• разноски за преводи;
• разноски за нотариални покани;
• други необходими разноски по делото.

Разноските следва да бъдат доказани с надлежни документи.

Практически съвети преди завеждане на дело

Преди да се заведе иск по чл. 55 ЗЗД, е препоръчително:

1. Да се провери дали действително липсва правно основание за плащането.
2. Да се съберат всички банкови и счетоводни документи.
3. Да се изпрати писмена покана за доброволно връщане.
4. Да се прецени началният момент на давността.
5. Да се изчисли главницата и законната лихва.
6. Да се провери дали има договор, фактура или друго основание, на което ответникът може да се позове.
7. Да се анализира дали искът следва да бъде по чл. 55 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД.
8. Да се прецени възможността за обезпечение на бъдещ или вече предявен иск, когато има риск длъжникът да се разпореди с имуществото си.

За въпроси сме насреща на тел. +359 897 90 43 91 , е-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Мога ли да искам връщане на пари, платени по грешка?

Да. Ако сте превели сума без да имате задължение към получателя, можете да искате връщането ѝ по реда на чл. 55 ЗЗД.

Трябва ли първо да изпратя покана?

За самото връщане на сумата поканата не винаги е условие за възникване на вземането, но е много важна за началния момент на законната лихва за забава.

От кога се дължи законна лихва?

При начална липса на основание, според Тълкувателно решение № 5/2017 г. на ВКС, обезщетението за забава се дължи от поканата до длъжника да изпълни. Ако в поканата е даден срок, лихвата се претендира след изтичането му.

Какъв е срокът за завеждане на иск?

Обикновено се прилага петгодишната погасителна давност. Началният момент зависи от конкретната хипотеза — начална липса на основание, неосъществено основание или отпаднало основание.

Какво става, ако договорът е развален?

Ако договорът е развален и едната страна е получила сума, която вече няма основание да задържи, платеното може да се претендира обратно на отпаднало основание.

Какво доказва ищецът?

Ищецът доказва, че е дал сумата или вещта. Ответникът следва да установи правното основание, на което я е получил и задържа.