Защита при международно отвличане

С оглед на зачестилите случаи на отвеждане на дете от родител в друга държава, възниква нужда от защита при международно отвличане.

С оглед на зачестилите случаи на трансгранични семейни спорове, бракове с чужденци, раздели между родители от различни държави и преместване на деца извън държавата, в която са живели, все по-често възниква необходимост от защита при международно отвличане на дете.

В практиката тези казуси най-често възникват след раздяла, развод, конфликт относно родителските права или спор за местоживеенето на детето. ю

Единият родител отвежда детето в друга държава или отказва да го върне след разрешено временно пътуване.

В такива случаи другият родител често остава лишен от реален контакт с детето и от възможност да упражнява родителските си права.

Важно е да се направи ясно разграничение: международното отвличане на дете по смисъла на Хагската конвенция от 1980 г. е гражданскоправен термин, който се отнася до неправомерно отвеждане или задържане на дете в нарушение на родителски права.

Целта на процедурата не е наказване на родителя, а бързо възстановяване на положението отпреди неправомерното отвеждане или задържане.

Хагската конвенция има за цел да осигури бързото връщане на неправомерно отведени или задържани деца и ефективното зачитане на правата на родителски грижи и лични отношения.

Какво включва Защита при международно отвличане ?

Защита при международно отвличане на дете е нужна, когато детето е преместено или задържано в друга държава в нарушение на правата на родителски грижи, които са били предоставени съгласно правото на държавата на неговото обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането.

Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция отвеждането или задържането се счита за неправомерно, когато са налице две основни предпоставки:

1. нарушено е право на упражняване на родителски права, предоставено съвместно или поотделно на родител, институция или друг орган съгласно закона на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането;
2. към момента на отвеждането или задържането това право е било действително упражнявано или би било упражнявано, ако не беше извършено неправомерното действие.

Това означава, че съдът не разглежда въпроса кой родител е „по-добър“ или при кого детето следва да живее занапред.

Основният въпрос е друг: къде е било обичайното местопребиваване на детето и дали преместването или задържането нарушава родителски права.

Кога най-често възниква международно отвличане?

В практиката международното отвличане на дете от родител най-често възниква при следните ситуации:

• единият родител напуска държавата, в която семейството е живяло, и се установява с детето в България;
• детето е доведено в България за ваканция, но след това не е върнато;
• единият родител отвежда детето в чужбина без съгласие на другия родител;
• има съдебно решение за родителски права или режим на лични отношения, което не се спазва;
• родителят твърди, че е избягал поради конфликт, насилие или риск за детето;
• детето вече е записано в училище или детска градина в новата държава;
• единият родител започва дело за родителски права в България след неправомерното преместване.

Тези обстоятелства трябва да бъдат преценявани внимателно, защото самото физическо присъствие на детето в България не означава автоматично, че българският съд е компетентен да реши спора за родителските права по същество.

Какво е „обичайно местопребиваване“ на детето?

Понятието „обичайно местопребиваване“ е едно от най-важните в делата по Хагската конвенция. То определя държавата, с която детето има най-силна реална, семейна, социална и житейска връзка.

Обичайното местопребиваване не се определя само по адресна регистрация, гражданство или формален документ. Съдът преценява цялостната интеграция на детето в конкретна държава.

Сред основните критерии са:

• къде детето е живяло трайно преди преместването;
• в коя държава е посещавало детска градина или училище;
• кой език използва в ежедневието си;
• къде са неговите социални, семейни и приятелски връзки;
• къде са лекарите, учителите и обичайната среда на детето;
• дали преместването е било временно или постоянно;
• дали другият родител е дал съгласие за трайна промяна на местоживеенето.

В делата по Хагската конвенция това е ключовият въпрос, защото Конвенцията се прилага за дете, което е имало обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди нарушаването на правата на родителски грижи или лични отношения.

Конвенцията престава да се прилага след навършване на 16 години от детето.

Защо тези дела са спешни?

Производството по международно отвличане на дете е спешно, защото времето работи срещу родителя, чиито права са нарушени.

Колкото повече време детето остава в новата държава, толкова по-често се появява аргументът, че то вече се е адаптирало към новата среда. Именно затова Хагската конвенция и Регламент 2019/1111 предвиждат ускорени механизми за разглеждане на тези дела.

В рамките на ЕС правилата по Регламент „Брюксел IIб“ допълват Хагската конвенция и предвиждат ускоряване на процедурата за връщане на дете, включително ориентировъчно ограничение от максимум 6 седмици за първоинстанционния съд и 6 седмици за всеки въззивен съд.

Затова при международно отвличане на дете не трябва да се губи време в неформални преговори, когато е видно, че другият родител няма намерение доброволно да върне детето.

Компетентен съд при отвличане на дете в България

Когато детето е отведено или задържано в България, компетентен да разгледа молбата за връщане на дете по Хагската конвенция е Софийски градски съд.

Съгласно чл. 22а от Закона за закрила на детето молбата за връщане на дете или за упражняване на право на лични отношения по Хагската конвенция се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание.

В производството участват Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата, насрещната страна и заинтересованите лица.

Особено важно е, че в това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права.

Това означава, че Софийски градски съд не решава окончателно при кого следва да живее детето, а дали са налице условия за връщането му в държавата на обичайното местопребиваване.

Ролята на Министерството на правосъдието

В България Министерството на правосъдието изпълнява функциите на централен орган по Хагската конвенция.

Това е изрично предвидено в Наредба № 11 от 16 август 2006 г., която урежда дейността на централния орган по Хагската конвенция.

Централният орган може да съдейства за:

• установяване местонахождението на детето;
• обмен на информация с чуждия централен орган;
• съдействие за доброволно връщане;
• започване или улесняване на съдебно производство;
• предоставяне на информация относно приложимото право;
• организация на действия по безопасно връщане на детето.

Хагската конвенция предвижда, че централните органи си сътрудничат, за да осигурят бързото връщане на децата и да предотвратят допълнителни вреди за детето или за заинтересованите страни.

Какво трябва да докаже родителят, който иска връщане?

Родителят, който иска връщане на детето, трябва да подготви ясна доказателствена стратегия. Обикновено трябва да се докаже:

1. че детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава преди преместването;
2. че родителят е имал права, свързани с грижата за детето или с определяне на неговото местопребиваване;
3. че тези права са били действително упражнявани;
4. че другият родител е отвел или задържал детето без съгласие или в нарушение на съдебно решение, закон или споразумение;
5. че няма основание за отказ от връщане по Хагската конвенция.

Практически това означава, че не е достатъчно само да се твърди „детето беше отведено“.

Необходимо е да се представят документи, които показват реалната връзка на детето с държавата на обичайното местопребиваване.

Какво решава съдът?

В производство по Хагската конвенция съдът не решава окончателно въпроса за родителските права.

Съдът преценява:

• имало ли е обичайно местопребиваване на детето в друга държава;
• нарушени ли са права на родителски грижи;
• упражнявал ли е молителят тези права;
• неправомерно ли е отвеждането или задържането;
• налице ли е основание за отказ от връщане;
• трябва ли детето да бъде върнато в държавата на обичайното местопребиваване.

Това е причината делата по Хагската конвенция да бъдат много различни от обикновените дела за родителски права.

Съдът не избира „по-добрия родител“, а решава дали детето трябва да бъде върнато в държавата, където компетентният съд следва да разгледа спора по същество.

Защита на родител, обвинен в международно отвличане

Не във всеки случай, в който дете е доведено в България, автоматично е налице неправомерно отвеждане или задържане.

Родителят, срещу когото е подадена молба за връщане, има право на защита.

Тази защита трябва да бъде изградена внимателно, защото производството е бързо и съдът разглежда специфични правни въпроси.

Възможни защитни аргументи са:

• детето вече е имало обичайно местопребиваване в България;
• другият родител е дал съгласие за преместването;
• другият родител впоследствие е приел оставането на детето;
• молителят не е упражнявал ефективно родителските права;
• връщането би изложило детето на сериозна опасност от физическо или психическо увреждане;
• детето възразява срещу връщането и е достигнало възраст и зрялост, при които мнението му следва да бъде взето предвид;
• производството е започнато след значителен период и детето вече се е адаптирало към новата среда.

Европейският портал за електронно правосъдие посочва, че съдът може да откаже връщане, ако

1. няма неправомерно отвеждане или задържане,
2. родителят не е упражнявал ефективно родителските си права,
3. съществува сериозна опасност от физическо или психическо увреждане,
4. детето възрази срещу връщането или ако връщането би противоречало на основните принципи за защита на правата на човека.

Изключението по чл. 13, буква „б“ ХK

Един от най-често използваните защитни аргументи при Защита при международно отвличане е този по чл. 13, буква „б“ от Хагската конвенция — наличие на сериозна опасност връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в нетърпима ситуация.

Това обаче е изключение, което се прилага рестриктивно.

При Защита при международно отвличане не е достатъчно да се твърди, че между родителите има конфликт.

Необходимо е да се докаже реален, конкретен и сериозен риск за детето.

Като доказателства могат да имат значение:

• данни за домашно насилие;
• медицински документи;
• полицейски сигнали;
• съдебни заповеди за защита;
• психологически експертизи;
• социални доклади;
• свидетелски показания;
• доказателства за опасна семейна среда;
• риск от изолация, неглижиране или насилие спрямо детето.

В рамките на ЕС обаче връщането не може да бъде отказано само формално, ако са взети необходимите мерки за закрила на детето.

Европейският портал за електронно правосъдие изрично посочва, че на връщането не може да се попречи, ако са осигурени необходимите мерки за защита.

Мнението на детето

В делата за международно отвличане съдът може да изслуша детето, когато то е в състояние да формира и изрази собствено мнение.

Това не означава, че детето само решава дали да се върне.

Мнението му е един от факторите, които съдът оценява.

В практиката трябва да се изследва дали волята на детето е свободно формирана, дали не е резултат от натиск, манипулация, родителско отчуждение или страх.

Регламент „Брюксел IIб“ подчертава възможността детето да изразява своето мнение в производства, свързани с родителска отговорност и международно отвличане на деца.

Роля на социалния доклад

В производството пред Софийски градски съд участва и дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

Тя дава становище относно състоянието на детето след прехвърлянето, неговото мнение и позицията на родителя относно доброволното връщане.

Когато е изминала повече от една година от отвеждането или задържането, становището съдържа и информация за приспособеността на детето.

Социалният доклад е важен, но не е единственото доказателство.

Той трябва да се анализира критично, особено когато:

• социалният работник не е изследвал средата в държавата на обичайното местопребиваване;
• детето е изслушано в присъствието или под влияние на единия родител;
• докладът съдържа общи изводи без конкретна фактическа основа;
• не е отчетено евентуално родителско отчуждение;
• липсва оценка на риска при връщане или оставане.

Международно отвличане и наказателна отговорност

Терминът „отвличане“ по Хагската конвенция не трябва автоматично да се смесва с престъплението „отвличане“ по чл. 142 от Наказателния кодекс.

Наказателният кодекс предвижда наказуемост за отвличане по чл. 142 НК.

Но Върховният касационен съд приема, че престъплението по чл. 142 НК включва принудително преместване на пострадалия против неговата воля, като принудата може да се изразява във физическо насилие или психическа заплаха.

Поради това не всяко неправомерно отвеждане на дете от родител представлява престъпление по чл. 142 НК.

Често спорът е преди всичко гражданскоправен и семеен — свързан с родителски права, местопребиваване на детето и международна компетентност.

Това разграничение е изключително важно за правилната правна стратегия.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е възможно отвеждане на дете в друга държава ?

При наличие на разногласие между двамата родители, те могат да предявят иск пред районния съд. Той постановява решение, разрешаващо или забраняващо правото за пътуване на детето в чужбина, в зависимост от конкретната необходимост. Съдът издава заместващо съгласие за детето.

Къде е обичайното местопребиваване на дете ?

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда. Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Кога е налице отвличане на дете в друга държава ?

Ако детето е отведено или задържано на територията на Република Българи, родителят с накърнени права може да иска връщане на детето в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред,

Кой следва да реши спора при отвличане на дете ?

Компетентен да разгледа спора с незаконно отвличане и задържане на дете е Софийски градски съд, независимо, че детето може да живее извън София.

Кой е документът уреждащ тези въпроси ?

Това е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане. Тя урежда процедурата за връщане на деца, които са прехвърлени незаконно или задържани незаконно. Конвенцията се прилага само за деца до 16-годишна възраст

Какво се прави при отвличане и задържане на дете ?

Най-добре би било да се обърнете за помощ към адвокат, специализиран в международното право. Той ще молба до Министерството на правосъдието, което от своя страна ще установи връзка със съответния държавен орган в страната, където с намира детето, който от своя страна трябва да сезира съдилищата, които да разгледат спора