Принудително задържане на дете

В последните няколко години, зачестиха случаите в които се стига до принудително задържане на дете. Най-често това се случва от един от двамата родители, чрез оттегляне на декларацията, дадена за пътуване в чужбина.

В конкретните ситуации се касае най-вече за деца, чието местопребиваване и местообитание е в чужбина. Затова голяма част от тези дела са изключително тежки с оглед допълнителните усложнения и лични отношения в семейството.

Разглеждането на въпроса се налага поради зачестилите случаи, на родители, живеещи в различни държави. Често точно тогава възниква спор къде и при кого да живее детето.

Не са редки случаите, когато детето е изведено в чужбина законно със съгласието на другия родител. Обикновено такова съгласие се дава с пълномощно или декларация за съгласие за пътуване в чужбина само с единия родител, но винаги е за определен период от време. Възможно е детето да е изведено и със съдебно решение за заместващо съгласие. Когато срокът по декларацията, пълномощното или съдебното решение не бъде спазен и детето не бъде върнато, говорим за незаконно задържане на детето.

Защитата на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане, както и на родителя, който вече не може да вижда детето си според режима, определен от съда след раздялата или развода, се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Правна защита при принудително задържане на дете

Съгласно чл. 3 Хагска конвенция: прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато:

а) е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; и

b) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Компетентен по тези спорове е Софийски градски съд, независимо, че детето сега може да живее в други части на България, извън София.

Особеното по тези дела е, че не се разглеждат спорове за присъждане упражняването на родителските права.

Съдът постановява дали има неправомерно преместване или задържане на детето.

Ако това бъде установено, разпорежда незабавно  връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване.

За да отговори на въпроса дали следва да постанови връщането на детето, съдът следва да обсъди налице ли е противозаконно прехвърляне и/или противозаконно задържане на детето по смисъла на чл. 3 от Х. конвенция

Успоредно Съдът следва да провери налице ли са предпоставките да бъде отказано връщането на детето, уредени в чл. 12, ал. 2, предл. последно, чл.13, чл. 20 Хагска Конвенция.

При едновременното установяване по делото на наличието на първата група предпоставки и липсата на втората група такива, съдът е длъжен да постанови незабавното връщане на детето.

Когато детето е било незаконно задържано по смисъла на чл.3 Хагска Конвенция:

1.Къде е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди незаконното задържане

2.На кого е предоставено правото на упражняване на родителски права, съобразно правото на държавата по това обичайно местопребиваване

3. Дали по време на незаконното задържане, това право за упражняване на родителските права е било ефективно упражнявано от лицето, на което е предоставено 

4. Би ли било упражнявани родителските права по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

По тези дела обаче решенията се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че връщането на детето би го поставили  в риск от физическо или психическо увреждане, съдът отказва връщането на детето

Това връщане е следвало да се случи в страната на неговото обичайно местопребиваване, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

В случай, че детето е било незаконно прехвърлено или задържано,  от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, органът разпорежда незабавното връщане.

Предпоставка за това е искането да е предявено в едномесечния срок.

Б/ Родител с накърнени права, може да иска издаването на Съдебно решение за т.нар. заместващо съгласие по чл.127а  ал. 2 СК

Целта на това производство е да се изиска издаване на Решение, с което несъгласието на родителя, да бъде предоляно и детето да пътува с другия родител в чужбина.

Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права, не може да вземе самостоятелно и решение за

А/ издаване на задграничен паспорт

Б/ пътувания на детето зад граница ( в чужбина)

В същото време детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право само, а само със съдействието на другия родител, при съгласие на първия.

Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родители, Районен съд може да разреши конкретни пътувания

А/ за определен период от време и

Б/ до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави.

При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето.

Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това

При разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност.

Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето.

По делото следва да е установена нужда на детето да пътува в чужбина

Районе съд изследва факти, място и условията в  средата, при които то ще пребивава в чуждата държава.

Интересът на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда

Това ще рефлектира върху неговото образование, медицинска грижа с оглед възрастта и здравословно състояние и др. интереси

В тази насока са и задължителните указания за съдa от ВКС с ТР 1/2016 от 03.07.2017г. на ОСГК по т.д.№1/2016г.

В случай, че пътуването на детето е поради промяна местоживеене на родител, при когото детето живее, съдът изследва задълбочено всички условия за живот на детето.

За допълнителни въпроси се обърнете към нас на телефон 0897  90 43 91 или email office@laweyr-bulgaria.bg

Кога е налице незаконно отвличане на дете ?

Много често след раздяла или развод между родители, детето/децата отиват или остават да живее в чужда държава и иска да вземе/задържи детето при себе си, макар родителските права да са предоставени на другия родител.

Как се осъществява защитата в тези случаи ?

Защитата на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане, както и на родителя, който вече не може да вижда детето си според режима, определен от съда след раздялата или развода, се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Каква е процедурата за връщане на отвлечено от родител дете?

Самите родители отвличат децата си, надявайки се да получат решение за родителските права в своя полза от съда в собствената им държава. За да се избегне това, в Конвенцията е предвидено, че съдът в държавата по обичайното местопребиваване на детето преди отвличането е компетентен да разгледа спора по отвличането. За „обичайно пребиваване“ се счита държавата и мястото, където детето е живяло продължително през последната една година.

Кога се счита, че детето е прехвърлено или задържано незаконно?

когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; когато по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Какъв е срокът за връщането на детето ?

Когато от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на държавата, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето. В този случай той почти няма право на преценка.

Може ли да бъде отхвърлено искането за връщане на детето?

Възможно е съдебният или административният орган на държавата, в която се намира детето, да отхвърли молбата. Това може да се случи, когато: се установи, че е минала повече от една година и детето се е приспособило към новата си среда; родителят, натоварен с грижата за детето, не е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или е дал своето съгласие, или впоследствие е приел прехвърлянето или задържането; съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.

С какво можем да Ви помогнем ?

Наличието на тези хипотези се преценява от съответния орган на държавата, в която се намира детето. Той събира доказателства, като изисква и социален доклад. Решението трябва да бъде взето в едномесечен срок от постъпването на молбата. В това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняването на родителските права, а дали детето да бъде върнато. За това е безпредметно да се доказват по-добри условия на живот на детето, доходи на родителите и други обстоятелства, които имат значение при предоставяне упражняването на родителските права. Решението подлежи на обжалване. Ако молбата е била разгледана от Софийския градски съд, неговото решение се обжалва пред Софийския апелативен съд. Апелативната инстанция се произнася с решение в едномесечен срок от постъпване на жалбата. По делата за отвличане на дете в чужбина има трайна съдебна практика, отчитаща всяка специфика на случая. Въпреки че в производството участва и Министерството на правосъдието, препоръчително е молителят да има свой представител по делото.