Декларация-несъгласие за дете
В последните години, развитието на отношенията между бивши съпрузи и партньори прерасна в депозиране на т.нар. декларация несъгласие за дете.
Големият губещ от тази история са децата. Не са редки случаите, в които единият родител твърдо е решил да си отмъсти на другия
За съжаление „отмъщението“ се изразява в документално оформена забрана за пътуване в чужбина.
Казусът придоби особено големи размер и дори се стига до абсурдни случаи и понякога и незаконни действия на родител.
В този случай начините за преодоляване на тази изрична забрана са няколко, като те за съжаление са свързани с пряко водене на съдебен процес.
Законът допуска да бъде преодоляно съгласието на родителя за извеждане на дете в чужбина
Според кантората обаче редът за това би трябвало да бъде друг – Хагска конвенция от 1980 и 1996г.
В съвременното общество най-често се касае за деца, живеещи и трайно установени в чужбина.
Част от тях или не са идвали в България или ако са идвали е имало Декларация за извеждане на дете в чужбина.
Какво се случва на практика ?
За да прецени основателността на искане за издаване на т.нар. Съдебно решение за заместващо съгласие съдът следва да извърши определени действия по закон.
В зависимост от възрастта съдът е длъжен да изслуша детето ако е навършило десет годишна възраст и вземе становище от ДСП към Агенция за закрила на детето.
Към тези правила и задължителни предписания следва да се уредят отношенията между страните.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 ЗБЛД, заявление за международен паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници
В разпоредбата на чл. 76, т. 9 от същия закон, може да не се разреши напускане на България на малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина
Това разрешение те следва да получат от двамата си родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а, ал.2 СК.
От тълкуването на посочените разпоредби се налага извод, че за издаването на паспорт е необходимо писменото съгласие и от двамата родители, като според чл. 45 от ЗБЛД заявлението се подава от двамата родители.
Когато поради отсъствие, неизвестно местопребиваване или друга причина единият родител не е дал съгласието си, се изисква препис от влязло в сила съдебно решение по чл. 127а СК.
Районен съд е единственият, който може да замести с решението си липсващото съгласие на родителя за издаването на задграничен паспорт на детето
Затова е необходимо да се добави и необходимостта да се прецени най-добрия интерес на детето
Съдът взема под внимание:
А/ желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности;
Б/възрастта, пола, миналото и други негови характеристики;
В/опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
Г/способността на родителите да се грижат за него;
Д/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
Е/други обстоятелства, имащи отношение към детето
Тук се съобразяват особености на всеки отделен случая
Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, както легална възможност да се премества и установява в различни места в чужбина.
Конституцията на РБ, както и Конвенцията за правата на детето на ООН повтарят задължителната съдебна практика на ВКС, прогласена с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г.,
Съгласно това Съдебно решение на ВКС съдът може да разреши по реда на чл. 127а ал.2 СК при спор между родителите да разреши пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина.
Това следва да се конкретизира за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
Нашето становище по този въпрос
Кантората счита, че съгласно Хагска конвенция от 1996г. и Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца редът за този въпрос би следвало да бъде съвсем друг.
За голямо разочарование – съдът все още не възприема становището за приложение на Хагска конвенция по този въпрос
Това означава, че затворено в България дете НЕ може да води съдебен процес по Хагска конвенция от 1980 или 1996г., за извеждане в чубина.
Това сочат и множеството противоречиви съдебни решение на съдилищата в тази насока.
За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg