Публикации

Запазена и разполагаема част от наследството

Много са случаите в който наследодателят се разпорежда със своето имущество приживе.

Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, с което често пъти се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците и от тук се поражда възможността за иск за възстановяване на тези запазени части.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част.Запазена и разполагаема част от наследството, Адвокат наследствени дела, Оспорване на запазена част от наследството на наследодателя

Исковете за предявяване на запазена и разполагаема част биха могли да бъдат предявени както в отделно съдебно производство така и част от делбен процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Какво гласи законът ….?

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството (ЗН) такива са условията при които наследодателя не може чрез свои завещателни разпореждания да променя наследствените дялове и запазени части на преките наследници.

Въпросът се допълва от текста на чл.14, съгласно който „всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – родители, деца и внуци.

В този случай, Законът за наследството посочва, че че ако наследодателят се разпореди приживе с повече от своята разполагаема част, всеки от наследник със запазена част, призован към наследяване, има право да поиска намаляване размера на запазената му част.

Принципно законът прецизира размера на запазената част на наследниците, като в този случай ппределяне на тези части става чрез посочване размера или на разполагаемата или на запазената част.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него, и две трети при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследници са деца и внуци, заедно със съпруг са лицата с право на запазена част от наследството, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

В тези ситуации, правото на иск за запазена част от наследството най-често се възползват децата и съпругът, които са най-често ощетени от завещателни разпореждания и отчуждителни действия на наследодателя приживе.  Разбира се, такива права имат и родителите и внуците.

Иск за запазена или разполагаема част 

Според чл. 30 от ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения.

Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск по чл.30 ЗН не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба.Запазена и разполагаема част от наследството, Иск по чл. 30 ал.1 ЗН, Адвокат наследствени дела, Оспорване на запазена част от наследството на наследодателя, накърняване на запазена част наследник, определяне на разполагаема част наследодателя

Единствената възможност за оспорване на тези завещателни разпореждания е да се предяви последващ иск за установяването на т.нар. прикрита или симулативна сделка.

В практиката много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Основната задача на всеки адвокат тръгвайки по този път е да докаже, че всъщност детето не е заплатило стойността на продаденото наследство, както и наследодателя не е получил дължимата покупко-продажба цена.

В случай, че наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, то е необходимо той да е приел наследството по опис.

ЗН определя, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.

При последното „сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза“. Увеличението може да се даде в предоставянето на друг недвижим имот или в финансов аспект, до изравняване на дяловете.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил по-друг начин.

ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕР НА  ЗАПАЗЕНА И РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО ?

В случай, че съпругът/съпругата е починал и е оставил низходящи наследници – деца, внуци, правнуци) – се ограничават до два случая, а именно :

  • ПРИ едно дете – то (съответно неговите деца) имат право на 1/2 запазена част от наследството;
  • ПРИ две/повече деца – или техните деца, които имат право общо на 2/3 запазена част от наследствотоЗапазена и разполагаема част от наследството, Иск по чл. 30 ал.1 ЗН, Адвокат наследствени дела, Оспорване на запазена част от наследството на наследодателя, накърняване на запазена част наследник, определяне на разполагаема част наследодателя

В случай, че наследници са родители – имат право общо на 1/3 запазена част от имуществото ми.

В случай, че наследник е само съпругът/съпругата ми – той/тя има право на 1/2 запазена част.

В случай, че наследява съпруга/съпругата заедно с родители – то съпругът/съпругът/ съпругата наследява дял в размер на 1/3 запазена част.

В случай, че наследници са съпругата/съпругът и деца, то запазената част на съпруга/съпругата е равна на запазената част на всяко от децата.

Даренията пък се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.

А ако за някой от наследниците са завещани или подарени няколко имота, то същият вече би могъл да предложи, по отношение на кой от тези имоти да бъде направено намаляване на завещателните разпореждания на наследодателя.

За повече информация или справка относно Запазена или разполагаема част от наследството, можете да се обърнете към нас за допълнителна информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или да изпратите Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме с точен и конкретен отговор относно запазена или разполагаема част от наследството.

Съдебна делба наследство. Делба на наследство и вписване на молба за делба

Законодателството в областта на наследственото право и по специално Законът за наследството допуска възможността няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. Те разполагат с идеални части от съответното имущество и единственият начин те да станат реални е именно делбата.

Съдебната делба е производство за прекратяване на съсобственост при :

  1. В случай на наследяване – най-честият случай познат широко в практиката;
  2. При настъпил развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост и съпрузите са съсобственици.
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и ФЛ или ЮЛ, общината и др.ПОКУПКА НЕДВИЖИМ ИМОТ

Във всички изборени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.Законът за наследството урежда всички въпроси относно делба на наследството, но бихме могли да Ви предложим и се заемем с  подготовка на цялостната документация, когато се касае за доброволна или съдебна делба, както и от какво е породена съсобствеността.

Съдебна делба наследство. Общи правила и изисквания: 

Преди делба трябва да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството (ЗН). Според чл. 341 от ГПК сънаследник, който иска делба, подава документи, към която прилагат писмени документи и Удостоверения за собствеността върху процесните имота.

При съдебната делба е задължително и да участват всички съсобственици. Затова първата стъпка е да се изяснят кои са те, да се открият адресите им и да се подготвят копия от исковата молба и от приложенията за всеки един.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи. В същото време има вариации, свързани с това какво се дели, кой го дели, подсъдност, размери на дяловете и т.н.

Според ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение се предявяват с писмен иск в районния съд по местонахождението на имота. В същото време законът определя, че исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по местонахождението на имота, там – където е открито наследството.

Съдебната делба -фази. Първа фаза на делбата

Искът за делба по чл. 34 ЗС е конститутивен и може да се предяви от всеки един от съсобствениците на имота, като поиска от Районният съд по местонахождението на имота, съдебна делба на съсобствен имот или вещ. В случай, че доброволна делба е била извършена вече, иск по чл.34 ЗС втори път не може да се предяви, тъй като делбата на съсобственият имот е извършена.

В случаите, когато се касае за съдебна делба на неподеляем недвижим имот, целта на предявеният иск пред Районен съд е да се прекрати съсобствеността и имотът да бъде надлежно изнесен на публична продан, чрез продажба от страна на ЧСИ, като в този случай получената от тази публична продан сума бъде разделена съобразно делбените квоти на отделните съделите по делото, като всеки един от тях има право да поиска възлагане на общият имот срещу ясен ангажимент да изплати дяловете на останлите съделители.

Предпоставки за предявяване на иска за делба 

Законът определя отделните предпоставки при предявяване на отделните искове за делба в процеса на разделянето на съсобствени имоти между страните.

Правен интерес от предявяването на иск за делба по чл. 34 ЗС има всеки един от съсобствениците на общия имот.

Правен интерес от предявяването на такъв иск би имало и лице, което не притежава качеството съделител или наследник, но към момента на предявяване на иска от съделител и съединяването му с друг иск и трети лица биха могли да бъдат засегнати от спора. Затова законът допуска те също да бъдат конституирани в производството по дело за делба.

Основните предпоставки за предявяване на искове за делба са следните :

1.Наличие на съсобственост между отделни лица – съделители върху движима или недвижима вещ *(имот), като в различните случаи тази съсобственост е възможно да възникне както от наследяване или покупко продажба на недвижим имот или завещание, така и чрез редица разпоредителни сделки между отделните съсобственици в един имот или обща вещ.

2.Съсобственият имот (движима вещ) е нужно да е съществувала и реална към момента на предявяване на иска за делба на тази съсобственост между страните.Ако вещта не съществува вече, както и ако липсва реален обект на съсобственост, искът ще бъде отхвърлен поради липса на предмет.

3. Необходимо е да се вземе под внимание и факта, че съсобствеността да не е била прекратена, съгласно случаите предвидени в закона.

Етапи на съдебната делба между страните

Производството по съдебната делба се състои от две фази, като всяка една от тях завършва със съдебно решение, подлежащо на обжалване и ползващо се със сила на пресъдено нещо по отношение на разгледаните с него правни въпроси.

  1. Първа фаза на съдебната делба между страните – Районният съд образува съдебно дело за делба по чл. 34 ЗС, като целта и основната задача на първата фаза на делбата е да се посочи – между кои страни и кои дялове следва да бъде извършена делбата, същевременно – каква е частта на всеки съделител и решението на съда е нужно да даде отговори на тези правни въпроси.  Ако съдът приеме всички документи и приключи производството се произнася с решението – изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки.
  2. Във втората фаза Районният съд е длъжен да извърши и реалното разделяне на съсобствената вещ или имот, като съществена особеност на тази фаза е , предоставянето и поставянето в дял на единият от съсобствениците, ако той поиска срещу уравняване дяловете на останалите съделители с пари.

Това може да се получи, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствен дом.Публични задължения, погасяване на публични задължения, адвокат данъчни дела и данъчни задължения, адвокат ДРА НАП, обжалване наказателни постановления

Съдът може да му го остави, като уравнява дяловете на останалите с други имоти или с пари.

Следващият вариант е, ако става дума за неподеляем имот, който е жилище, в което при откриване на наследството живее един или няколко сънаследници, които също нямат друго жилище. В този случай всеки може да поиска то да бъде поставено в неговия дял.

Дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Ако няколко души предявят претенции, се предпочита онзи, който предложи по-висока цена.

През втората фаза се извършва реалното и окончателно разделяне на имуществото или пък възлагането му на някои съделители и изравняването дела на другите с пари, като в случай на неподеляемост имотът се изнася на публична продан и получената пазарна цена, след оценката на вещото лице се разделя съобразно дяловете и делбените квоти на отделните съделители. От общите имоти се образуват дялове и всеки дял се предоставя в изключителна собственост на съделител

Новият собственик е длъжен в срок от влизане в сила на съдебното решение да изплати всички дължими суми на останалите съсобственици. В случай, че уравняване на дяловете не бъде изпълнено в срок, съдебното решение се обезсилва по право, а имотът, предмет на съдебната делба  се изнася на публична продан.

За допълнителна информация и справки, молим обърнете се към нас на посочените по-долу телефони за връзка + 359 897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg