fbpx

Публикации

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени,

Завещания за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитат чл. 44 ЗЗД, за същност на завещанието.

Съобразявайки се със задължителната практика, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010г. сочи, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и обстоятелства по делото.

Дефиниция и разграничение на завещаниятаЧастно и универсално завещание ?

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени

Завети, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

Налице е задължителна практика на ВКС-Решение №268/29.09.2012г. по гр.д.№410/2011г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по реда на член 290 от ГПК,

Ако е завещано конкретно имущество,но то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл.16,ал.1 ЗН.

При дадените в член 16 ал.1 и ал.2 от ЗН легални определения на понятията ”общо завещателно разпореждане” и „завет”.

Критерий за различаване на завещателно разпореждане

В този смисъл законодателят установява като разграничителен критерий за тях обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има да предмет цялото имущество на завещателя се приема, че завещанието е общо

Заветът представлява разпореждане с отделен предмет от наследственото имущество.

Същевременно обаче законът не предпоставя изискването при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, като наличието на изброяване на конкретно имущество в самото завещание не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане, както в случаите когато същото съдържа изброяване на конкретни имущества, така и когато е посочено само едно имущество,

В този случай се тълкуване на волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

Тази разпоредба се отнася и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в практиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН.

Този критерий се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване на вида завещанието 

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

Съобразявайки се със задължителната практика в тази насока, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010 година изтъква, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и с другите обстоятелства по делото.

На първо място – завещател е направила уговорката, че ако нещо непредвидено се случи със сестра и, изброеното движимо и недвижимо имущество следва да бъде наследено от нейните деца.

Използвани са изразите „наследник“ и „наследени“, които законът свързва с универсалното завещание.

Това придава на заветника качеството на наследник.

Тези изрази не са случайно употребени, тъй като волята на завещателя да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество е изразена в съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена месец след саморъчното завещание.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание.

Нищожност на завещаниеЧастно и универсално завещание ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Отмяна на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Както всяка едностранна сделка и

завещанията могат да бъдат нищожни или унищожаеми.

Двете форми на недей-ствителност се подчиняват на общите теоретични принципи и намират своите основания в ЗЗД,

Тези видове завещания имат и специфични особености, регламентирани в ЗН.

Като такива са уредени в чл. 42, б. “а” ЗН

Съгласно разпоредбата завещателните разпореждания са нищожни, ако са направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещаниеОтмяна на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Саморъчното завещание е нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му – чл. 42, б. “б” ЗН.

Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др.

„Според чл. 42, б. „б“ ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а едно от съществените изисквания на този последен текст е датирането на завещанието.

Означението на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото

A/ само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едното от тях с последващото;

B/ завещателната дееспособност се преценява не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието

При оспорване на автентичността му сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата на съставяне и подписване на документа.

Нищожно е и завещанието, което не е подписано.

Подписът може да бъде традиционно използваният от завещателя стилизиран вариант, но е допустимо да се състои и в изписване на неговите имена (решение № 377-1995-II г.о на ВС).

Във всички случаи обаче подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания, за да бъдат те действителни.

Изискванията за саморъчно изписване на текста и за подписване на завещанието целят да гарантират неговата автентичност.

При оспорване авторството на саморъчното завещание, по правилата на чл. 154, ал. 3 ГПК доказателствената тежест пада върху лицето, ползващо се от него.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случаите в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОтмяна на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 Закона за наследството

Целта на процедурата е да се поиска огласяване (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание.

Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството.

Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.

Обявяване на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяване на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него

Обявяването не следва да се тълкува като упражняване на правата по завещанието.

Характер на Завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество при откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице. Оспорване на фалшиво завещание

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок.

Становището на ВКС по въпроса е следното :

При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл.

Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя“

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието 

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.Оспорване на фалшиво завещание

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.Оспорване на фалшиво завещание

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

  1. изписване на изявената воля от нотариуса,
  2. Съставян протокол при прочитане на записаното,
  3. отбелязване на изпълнените формалности
  4. Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне  на тази запазена част от наследство.  запазена част от наследство

Запазена част от наследствоВ повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

Запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители !

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Запазена част от наследствоЗа да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ 

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  1. при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  3. запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
  4. запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
  5. преживели  низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Как се определя размерът на запазената част на наследника ?

Съгласно Законът за наследството запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. 
Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Колко точно е запазената част на всеки наследник ?

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Законът за наследството посочва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От тази маса се вади обикновената покъщнина, която остава за наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

Как се възстановява запазена част на наследник ?

Правилата за възстановяване на запазена част са разписани в чл. 30-37 ЗН. Ако направеното дарение накърнява Вашата запазена част от наследството, може по съдебен ред да се предявите иск за НАМАЛЯВАНЕ на направеното дарение до размера, необходим за попълване на запазената Ви част.

Отговорност на превозвача

В практиката ни на опитен адвокат по застрахователни дела се случва при извършване на превоз на товари и ангажиране на Отговорност на превозвача

В отношенията между търговски партньори, които имат сключен договор зОтговорност превозвача превоза доставка на стоки, при фактическото извършване на превозите, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставката.

Цялата имуществена отговорност на превозвача, при извършването на превоз на стоки до товародател е ангажирана и за забава.

Превозвача може да се освободи от отговорност ако липсата, повредата или забавата се дължат на грешка на товародателя.

При неправилно или грешно нареждане, при което не е  резултат на грешка на превозвача.

Основания за освобождаване на превозвача от отговорност  са следните обстоятелства :

  • недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне,
  • последиците, които не е могъл да предвиди.

При отделни доставки, всяка стока следва да бъде доставена съгласно  Заявката.

Ако срок  за доставка не е уговорен, се приема период, за който е обичайна доставката.

В практиката се срещат случаи, в който при извършване на превоза от страна на превозвача, възникват различни обстоятелства, при които стоката може да се повреди или загуби.

В тези случай се ангажира отговорността на превозвача,  в случай че срокът не бъде доставена в срок до 30 дни

След изтичане на срока за доставка, или, ако такъв срок не е бил уговорен,  60(шестдесет дни от приемането)

Размер на обезщетения при отговорност на превозвача

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси може да бъде ограничена.

Тази отговорност е ограничена до 8.33 специални единици тираж, което не надвишава т 25 франка за килограм липсващо тегло.

В тази ситуация, превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло за превоза на стоките, заедно с всички разноски.

Товародателят може да заплати допълнителна цена за по-висока стойността на стоката в ЧМР товарителницата, която надвишава съответните лимити.

В този случай, превозвачът е отговорен и носи имуществена отговорност  за стоката до обявения размер. Отговорност превозвача превоз

В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети

Имуществената отговорност на превозвача не може да се повече от цената на превоза

Това се прилага, освен ако в товарителницата не е обявена цялата завишена стойност на превозваната стока и това.

Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.

Рекламация при доставка 

Когато доставката бъде извършена, от своя страна получателят има право на рекламация на получения товар в момента на получаването.

Рекламацията на стоката следва да бъде извършена в присъствието на превозвача, когато се касае до явни липси и повреди и/или в 7-дневен срок от получаването й, когато става въпрос за скрити липси и повреди.

Ако получателят на стоката не направи възражения и рекламации в срок, договорът е изпълнен без забележки. Отговорност на превозвача

Давност за иск по ЧМР

Законът указва, кратки срокове за предявяване на искове по ЧМР Конвенция.

Срокът на погасителната давност за тези искове, свързани с превоза, е едногодишна.

В случай, че при доставката е налице измама или грешка, законът посочва, че давността е тригодишна.

При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок.

Ако такъв срок не е бил уговорен, началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни

Възражение прекъсва и спира давността до момента, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените документи. Отговорност на превозвача

Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение в бъдещ исков процес по ЧМР Конвенция.

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина. 

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.

Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при
спазването на един основен принцип – favor testamenti.

Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за
стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.

Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея.  Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:

1/ по мястото, където е съставено;

2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;

3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;

4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.

Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория

Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина. 

Вписване на завещание от чужбина

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.

Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.

Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“Наследяване от завещание чужбина

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..

В Регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),

„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждания при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;

Действие на Регламент 650/2012г.

Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.Наследяване от завещание чужбина

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.

Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато:
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава;
-починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България;
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.

По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на право, което следва да се приложи.

Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламент 650/2012 няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.

Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.

Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя

Особености на Регламент 650/2012

По правилата на Регламент 650/2012 приложим към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт.

Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.

В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.

Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.

За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri  предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.

Ако се нуждаете от консултация и съдействие за съставяне или обявяване на завещание, свържете се с нас на тел.:  0897 90 43 91 или по e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА?

Всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?

Наследници по завещание могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, извън този кръг. Могат да наследяват по завещание физическите и юридическите лица, както и държавата. По завещание може да наследява и дете, което е заченато към датата на смъртта на завещателя и е родено способно да живее.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАВА?

Завещателят свободно може да се разпорежда с цялата част от разполагаемото си имущество. Също така, той може да завещае отделни негови части в полза на едно или повече лица, като определи кой точно какво да получи в наследство. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Какво представлява запазена част от наследство ?

Законът за наследството защитава най-близките наследници по закон като им отрежда запазена част от имуществото на наследодателя. За това може да се завещава само имуществото, което се намира вън от запазената част на низходящите, родителите или съпруга на починалия. Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: 1/ при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя; 2/ при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Какво е НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ ?

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Не всяко лице може да бъде свидетел. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Как се обявява саморъчно завещание ?

Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса. Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието. След обявяването им саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, трябва да бъдат вписани в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.

Може ли да се отмени завещание ?

Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя. Отмяната може да бъде изрична – с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания. Ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещание, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие.

Oбезщетение гаранционен фонд

Често пъти се случват ситуации в който в резултат на ПТП на пътя е налице щета, за пострадал автомобил, за който виновният водач няма валидна застраховка Гражданска отговорност.

В последните няколко години, в резултат на активна кампания на застрахователният пазар у нас сравнително малък процент от автомобилите нямат задължителната „Гражданска отговорност“.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

Към него трябва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука” на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да се получат пари за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без “Гражданска отговорност”, собственикът на увредения автомобил трябва да подаде молба (уведомление), чрез пълномощник.

Необходимо условие за плащане от Гаранционен фонд е пътнотранспортното произшествие е настъпило на

А/ територията на Република България,

Б/ на територията на друга държава членка на ЕС

В/ на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, с МПС от територията на Република България,

Г/ Виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Oбезщетение гаранционен фонд

Съгласно разпоредбата Кодекса за застраховане след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Съгласно Кодекса за застраховане Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България

В двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.

Ако Гаранционен фонд са завели дело срещу Вас, Вие имате съответните права на защита.

Съветваме Ви да се обърнете за съдействие към опитен адвокат, който е специализиран в застрахователните дела 

Реално в такива ситуации, възниква въпроса :

1. Какво се случва, ако ви удари такъв автомобил?
2. Има ли кой да плати обезщетението?
2. Къде и пред кого се предявяват имуществените претенции за обезщетение на пострадалите водачи и автомобили. ?

В съвременният живот са налице условия в който държавата е гарантирала изпълнението и обезщетението на пострадалите, в случай на липса на активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Едва в този случай се изплаща обезщетение от страна на Гаранционен фонд.

състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:

1.Възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България

2. ПТП на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което се намира в Република България;

3. Липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;

4. Изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка;

5. Възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

Обезщетение Гаранционен фондГаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

В случай, че е налице щета, доказана с документи и ПРОТОКОЛ за ПТП, това е мястото, където следва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да получите обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без „Гражданска отговорност“ от страна на Гаранционен фонд, собственикът на увредения автомобил трябва да се обърне самостоятелно или чрез специалист към Гаранционния фонд.

Необходими са документи, да се удостовери настъпило ПТП

В случай на претенция за неимуществени вреди, процедурата е по-сложназа което е необходимо да се обърнете към специалист, който да Ви помогне при получаването на обезщетение.

Освен изброените по-горе, които удостоверяват настъпилото пътнотранспортно произшествие, се искат доказателства за телесните повреди и размера на неимуществените вреди.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ в които Гаранционният фонд не изплаща обезщетения.

Допълнителни доказателства се искат само ако необходимостта от тях не е можело да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок до 15 дни от представяне на документите.

Обезщетенията се превеждат до 3 месеца. Oбезщетение гаранционен фонд.

Размерът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ се формира от различни фактори.

При смърт или телесни увреждания претенцията и представените доказателства се обсъждат от експертна застрахователно-медицинска комисия към Гаранционния фонд.

При смърт също се вземат предвид възрастта на починалия, отношенията между него и наследника или лицата, имащи право на издръжка.

Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля минималната сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Гаранционният фонд има законов срок, в който трябва да се произнесе.Oбезщетение гаранционен фонд

Той е до 3 месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра на фонда. В този срок УС трябва да излезе с решение и да плати обезщетението по банковата сметка на увреденото лице или да откаже плащането, ако представените доказателства не са били достатъчни.

Обезщетява и пътниците в автобуси без полица

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при няколко случая, част от които са:

– когато произшествието е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
– виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а произшествието
е станало на територията на България или друга страна членка на ЕС;
– произшествието е настъпило у нас и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
трета държава, а виновният няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“.

Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Oбезщетение гаранционен фонд.

От 2007 г., когато се присъединихме към ЕС, Гаранционният фонд осигурява покритие за територията на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство.

Средствата във фонда се набират от всяка продадена задължителна полица – „Гражданска отговорност“ и „Злополука“. Вноската се определя всяка година. Oбезщетение гаранционен фонд

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правна защита по дела срещу Гаранционен фонд и пред съд на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на работния ден !

Какво е Гаранционен фонд

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество

Какви щети изплаща Гаранционен фонд ?

Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка. Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.

Как възниква регресната отговорност?

Фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Кога претенцията на Гаранционен фонд е основателна ?

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.. Обикновено Гаранционен фонд завежда дела срещу наши клиенти, тъй като е възстановил суми на компенсационен орган, а след това встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви.

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

  • При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Откриване на завещание

  • Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
    Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

  • Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
  • Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията

Как се вписва завещание ?

Правни процедури по Обявяване, вписване на завещание

Завещанието е приет и дългогодишен, традиционен способ за разпореждане с имуществото на наследодателя при смърт в българското право.

Много хора не знаят реда за вписване и обявяването на завещание и затова ни питат : Как се вписва завещание ?

Както е налице наследяване по закон след смъртта на едно лице, при определено законно- установените квотиКак се вписва завещание ?

Това са квито на наследниците.

Със завещание човек може да разпредели и да реши кой от наследниците по закон, или тези, които са извън наследниците по закон, да получи от наследство.

СЪСТАВЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ/ ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Всяко лице, което е навършило 18 години, може да се разпореди чрез ЗАВЕЩАНИЕ  с цялото си или част от своето имущество

При завещание наследодателят не може да направи по-голямо разпореждане от това, което има в своята разполагаема част,

За повечето от наследниците по закон, каквито са съпрузите, децата и родителите е определена така наречената запазена част от наследството.

Това дава основание в определен срок от време – пет години от откриване на наследството, да се атакува завещанието в тази част.

Както с цялото движимо и недвижимо имущество човек може да се разпореди и с конкретен имот, което по нашето право се нарича – завет.

Заветът е разпореждане с идеална част или с конкретно имущество, което може да бъде разпределено по желание на завещателя.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя.

То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля.

Поради това до момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.

Законът за наследството не допуска извършването на така наречените съвместни завещания.

Съгласно ЗН две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт.

Това е ограничено както един към друг, така и към трети лица.

В противен случай би се ограничила свободата на разпореждане за след смъртта.

В практика като адвокат по наследствени дела, много клиенти питат за обявяване и оспорване на завещание и завещателни разпоредания.

Повечето от тях са чували или чели разни неща, но малка част от тях са наясно какво представлява Завещанието на наследодателя.

По своята същност саморъчното завещание е една едностранна сделка.Как се вписва завещание ?

Тази сделка е средство за прехвърляне и разпореждане на имущество.

При тази сделка вещно-правният транслативен ефект настъпва в момента на смъртта на завещателя.

Законът предписва и изисквания към Саморъчното завещание.

За удостоверяването на транслативният ефект се пристъпва към следните действия, а именно :

  1. Необходимо е лицето, в чиято полза е издадено завещанието, да знае или да посочи къде се съхранява;
  2.  Саморъчното завещание е наричано тайно завещание;
  3. За самото му съществуване следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като наследник;

Кой може да иска да обяви завещанието ?

Съгласно Закона за наследството “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като разбере за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен

Това означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството изрично посочва, че “…..всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото.

Следва да се  определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.”

Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване.

КАК СЕ ОБЯВЯВА ЗАВЕЩАНИЕ ??

За местооткриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” съгласно текства на  чл.1  ЗН.

По -конретно това е населено място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено.

Това е мястото, където е вписан в регистъра на населението”, което съвпада с постоянно местоживеене и постоянен адрес на наследодателя.

Ако след изготвяне до обявяване е изминал голям период от време, е възможно да са настъпили промени в предмета на завещанието.

Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя.

В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

За повече информация,моля обърнете се към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или на мейл  info@lawyer-bulgaria.bg

Съдебно дело срещу застраховател

Като адвокат по застрахователни дела ще Ви подготвим, за важното, което трябва да се направи в случай на пътно-транспортно произшествие преди съдебно дело срещу застраховател

Най-разпространените дела срещу застраховател са свързани с щети върху моторни превозни средства, както и тези за вреди, претърпени от пострадали при пътно-транспортни произшествия /ПТП/.

Уморени ли сте да се борите със застрахователя си за полагащите ви се застрахователни обезщетения?

Ние разбираме колко неприятно може да бъде, когато застрахователите отказват да платят и се опитват да изключат задълженията си, използвайки общите условия.

Но не се притеснявайте, ние ще Ви помогнем!

Нашият екип от експерти може да Ви насочи как да заведете дело срещу застраховател и да получите обезщетението, което заслужавате.

Доверете ни се, за да ви помогнем да се ориентирате в правните сложности и да се уверите, че ще получите обезщетението, което ви се полага.

Свържете се с нас още днес, за да научите повече за това как можем да ви помогнем в застрахователното ви дело.

Огромна част от тези откази са неправомерни, поради това, че не са мотивирани правилно и обстоятелствата по тях не могат да бъдат доказани на по-късен етап по време на съдебното производство.

Най-често описваното бланково основание за отказ се изразява в това, че настъпилите щети не могат да бъдат получени в следствие на така декларираните данни от застрахования.

Какво да правим при настъпило ПТП ?

При претенция от застрахования за непокрити от застрахователя вреди и претенция за обезщетение от претърпяно ПТП застрахователят отговаря.

чрез откази застрахователят се мъчи да избегне задължението за плащане.

Често пъти застрахователят намеква, че сте укрили или не сте декларирали факти от важно естество, които биха били от значение при изясняване на настъпилото застрахователно събитие.

При този тип немотивиран отказ, единственият начин да си получите дължимото е да заведете съдебно дело и да поискате от съда да осъди застрахователната компания да Ви изплати дължимото застрахователно обезщетение по вашата щета.

В случай, че има пострадали можете да изискате имена за свидетели.

След настъпването на ПТП-то съгласно Кодекс на Застраховане пострадалият е длъжен да уведоми своя застраховател

Това уведомление става писмено по застраховка Гражданска отговорност.Съдебно дело срещу застраховател

Повечето адвокати съветват, че съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Чрез нашите правни услуги Ви съветваме, че срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 от КЗ, за уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в 7-дневен срок от узнаването.

В застрахователният договор е предвиден подходящ срок за оглед на увреденото имущество и документи, пряко свързани с размер на вредите.

Разпоредбата на чл.211 КЗ урежда хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

В този случай Ви съветваме да се обърнете към добър адвокат по застрахователни дела.

С това ще спестите притесненията и загуба на време за образуване на транспортни и застрахователни дела пред съд.

Какво още трябва да знаете

Най-масовите искове – тези за вреди при пътно-транспортно произшествие – са лични и целят репариране на претърпени, както

А/Имуществени вреди /медицински разходи по лечение и възстановяване от травми и контузии/, така и

Б/ Неимуществени вреди /негативни емоции, преживявания и състояния при травми и контузии, или при смърт на роднина вследствие на ПТП/.

В практика като често се случва вследствие на ПТП-то да има пострадали лица със средни или тежки телесни увреждания.

Дори и смъртен случай, за което всеки адвокат ще Ви каже, че се образува досъдебно производство относно вината за настъпилото ПТП.

В работата ни като адвокат по застрахователни дела, всеки случай в процедура срещу застраховател е съществено, че започналото досъдебно производство трябва приключи в рамките на няколко месеца.

При смърт на пострадал, легитимиран за обезщетение за неимуществени вреди са неговите роднини /съпруг, низходящи, възходящи/.

Често срещана практика е претенциите за вреди да бъдат отправяни пряко към застрахователя на водача на МПС, причинил пътно-транспортното произшестви

Тази възможност е, гарантираната и  уредена в Кодекса на застраховането.

Застрахователната компания винаги разполага с финансови средства да покрие тези обезщетения

Ако бъдат присъдени, събирането им става значително по-бързо.

Затова и повечето подобни искове се водят пряко срещу застрахователната компания.  За съжаление поради редица причини, това рядко се случва и при открита процедура срещу застраховател пострадалият рискува да пропусне събирането на доказателства, ако активно не ангажира специалист по застрахователни дела с оглед изясняване на основни факти в настъпилото пътно транспортно произшествие.

Причината е, че трябва да се изясни вината за настъпване на пътно-транспортното произшествие.

Изплащане застрахователно обезщетение…

Докато се провеждат следствените действия, адвокатът е длъжен да подготви доказателствата, да разпитва свидетели, и се подготви за назначените  медицински и автотехнически експертизи и др.

Законовият срок за изплащане на застрахвателно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност е 15 дни

Това обезщетение се изплаща след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от завеждането на щета.

Важен съвет, който даваме на пострадали и клиенти по застрахователни и данъчни дела е да бъдат винаги информирани за номера на дознанието, името на дознателя, съответният номер на прокурорската преписка.

Тези данни са важни и необходими, за се изискат документи и справки необходими в случай, че се чудите как да осъдим застраховател.

Съветваме Ви, че за да образувате щета пред застрахователя е необходимо да разполагате с информация за застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Съществен момент е представянето на документи, като :

  • протокол за ПТП, доказващи вината му,
  • копие от полицата по гражданска отговорност,
  • копие от автотехническата и медицинската експертизи,
  • скица на ПТП-то,
  • протокол за оглед на местопроизшествието,
  • огледен протокол,
  • техническа и медицинска епикризи от компетентно лице,
  • съответно протокол от аутопсия при смъртен случай,
  • рецепти от лекуващ лекар,
  • фактури свързани с лечението, болнични листа и др.

Като добър и опитен адвокат по застрахователни и транспортни дела Ви обръщаме внимание, че особено важно е да се правят копия на всички документи, които се представят на застрахователя.

Уморени ли сте да се борите със застрахователя си за полагащите ви се застрахователни обезщетения? Ние разбираме колко неприятно може да бъде, когато застрахователите отказват да платят и се опитват да изключат задълженията си, използвайки общите условия.

Правният екип от експерти може да Ви насочи как да заведете дело срещу застраховател и да получите обезщетението, което заслужавате.

Доверете ни се, за да ви помогнем да се ориентирате в правните сложности и да се уверите, че ще получите обезщетението, което ви се полага.

Свържете се с нас още днес, за да научите повече за това как можем да ви помогнем в застрахователното ви дело на следния тел. + 359 897 90 43 91  или mail info@lawyer-bulgaria.bg

Защо се завеждат дела срещу застрахователи?

Причината за завеждане на дела срещу застрахователи е отказът им да плащат обезщетения за настъпили застрахователни събития, като най-често това се отнася до случаи на пътни инциденти.

Какви са основните случаи за съдебни спорове със застрахователи?

Най-честите съдебни спорове са свързани с вреди, причинени при пътни инциденти, където претенциите включват имуществени вреди и разходи за лечение.

Каква е основната характеристика на дела за неимуществени вреди срещу застрахователи?

Делата за неимуществени вреди срещу застрахователи често включват претенции за обезщетения поради преживян стрес или смърт на роднина вследствие на пътен инцидент.

Какво представляват делата срещу Държавния Гаранционен Фонд?

Делата срещу Държавния Гаранционен Фонд се завеждат от пострадали граждани, чиито близки страдат в резултат на пътен инцидент, причинен от водач без валидна застраховка.

Каква е процедурата при смърт на лице при ПТП и какви права имат наследниците?

При смърт на лице при ПТП, наследниците могат да предявят претенции за обезщетение към застрахователя на водача, който е причинил смъртта, като този последен носи и наказателна отговорност.

Какви са предизвикателствата при изпълнителното производство за събиране на обезщетения?

Събирането на присъдените обезщетения може да бъде без гарантиран резултат, особено ако виновният водач няма достатъчно средства или се е освободил от тях преди осъждането.

Защо застрахователите отказват да изплащат обезщетение за материални щети по автомобил?

Какви са основните предпоставки за започване на съдебни спорове относно изплатите по застрахователни щети?

Съдебните спорове могат да възникнат и в случаи, когато изплатените от застрахователя щети за увреден автомобил са занижени, затруднявайки възстановяването на повреденото МПС до предишното му състояние.

Може ли да се завеждат дела срещу застрахователи по конвенция за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)?

Въпреки че конвенцията CMR покрива отговорността на застрахованията превозвач на стоки, дела срещу застрахователи за обезщетения по нея са възможни само при превоз в чужбина.

Какви са предимствата на завеждане на дела срещу застрахователи при спечелване на съдебни спорове?

Завеждането на дела срещу застрахователи предоставя възможност за събиране на присъдени обезщетения, като застрахователните компании разполагат със средства за покриване на такива суми, което обезпечава бърз и гарантиран процес на вземане на обезщетенията.