fbpx

Публикации

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне  на тази запазена част от наследство.  запазена част от наследство

Запазена част от наследствоВ повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

Запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители !

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Запазена част от наследствоЗа да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ 

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  1. при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  3. запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
  4. запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
  5. преживели  низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, свързани с международен елемент, който се нуждаят от изрядна правна регламентация. Поради множеството емигранти в чужбина, в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване, от завещание в чужбина. 

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване. Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина. 

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, който от 2015 г., който уреди въпросите относно местната  компетентност, приложимото право и признаването на съдебни решения във връзка с наследяването с международен елемент.

Българският Законът за наследството определя завещанието като способ за разпореждане с притежавано от завещателя недвижимо и движимо имущество след сбъдването на бъдещо събитие, респективно същото съставлява и способ за придобиване на правото на собственост, върху същото това имущество, от заветника. Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

След 2001 г., по силата на чл. 112, б „и“ от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 4, б „и“ от Правилника за вписванията (ПВ), саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на наследството (най-често недвижими имоти).

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, депозирано за съхранение в нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от трето лице – приносител.

С Определение № 530 от 26.10.2012 г. по гр. д. № 515 по описа за 2012 г. на ВКС  е  допуснато касационно обжалване въпрос за приложимия закон относно действителността на завещание, съставено в чужбина, преди приемане на Кодекса на международното частно право (КМЧП) и имащо за предмет недвижими имоти в страната.

Именно поради това, при наследяване от завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако то отговаря на изискванията на Закона: дали по местосъставянето на завещанието, дали по отечествения закон на завещателя, дали  по закона по обичайното местопребиваване (местожителство) на завещателя или по Закон на местонахождение на наследството (най-често) недвижимия имот.

В регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25), които понастоящем са познати преимуществено на държавите от германското правно семейство, и „други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, установен в Регламент 650/2012г. е следният : материалноправната действителност на разпорежданията по случай на смърт се регулира от правото, което би било приложимо, ако наследодателят бе починал в деня на извършване на завещателното разпореждане; въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материалноправната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.Наследяване от завещание чужбина

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след дата 17.08.2015 г. Регламентът и след 2015 г. няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки, в това число на Хагската конвенция от 1961 г.

Саморъчното завещание е форма на завещание, признато от повечето европейски държави, за което е необходимо то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя, докато изискванията за завещанията, извършени пред свидетели, варират в различните държави, но не е задължително да бъдат депозирани пред орган на публичната власт.

Съгласно чл. 178 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото на издаването му, тоест по закона на държавата по местосъставянето и по време на съставянето му.

В този смисъл органът, пред който е съставен съответното завещание, следва да установи съдържанието на чуждото право по реда, на което е издаден документът. Длъжен е служебно да издири съдържанието на чуждото право, като си послужи с утвърдените правни способи, предвидени в международните договори, може да изиска информация от Министерството на правосъдието или друг орган, както и да потърси становища на експерти и специализирани институти.

При съдиите по вписванията тази възможност не би била приложима, тъй като по Правилника на Вписванията, Съдията по вписванията следва или да се разпореди съответният акт да се впише, или съответно да откаже вписване в рамките на работния ден, а за установяване съдържанието на чуждото право е необходимо техническо време, за разлика от представянето му пред нотариус, пред който има възможност да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт по повод на предявяването му в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП, че гражданските последици на чуждестранни охранителни актове не противоречат на българския обществен ред.

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК.

В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения,

Отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

 

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка е един от способите за разпореждане на собственика с притежаваното от него имущество. Възниква въпроса какво представлява откриване на завещание

Законът и основните разпоредби на наследството право очертават най-общо  две форми:

  1. Нотариално завещание, съставя се пред нотариус, в присъствието на двама свидетели;
  2. Саморъчно завещание.

Нотариалното завещание се представя в 3-дневен срок от извършването от нотариуса в Службата по вписванията и по този начин за него узнават всички трети лица, когато направят справка.Откриване на завещание

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, той го оформя във формата на нотариален акт в присъствието на двама свидетели, които засвидетелстват волята на завещателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 570, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.

Другото също много разпространено завещание е саморъчно завещание, което е написано собственоръчно от човек обикновено на лист хартия, като е важно най-отгоре да бъде поставена датата.

Също е важно волята на човека да е записана ясно и кратко с оглед на това, дали се разпорежда с цялото имущество, движимо и недвижимо.

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание. Особеното за саморъчното завещание е, че то може да се пази при нотариус.

След промените от 2001 г. саморъчното завещание се вписва в Службата по вписванията.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява така наречената запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към момента на смъртта, и тогава се изчислява евентуално каква е запазената и разполагаемата част.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Отмяна на завещанието

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Откриване на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Условия за нищожност на завещаниеОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случайте в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещанието 

Доста са и въпросите, които са свързани и с унищожаемостта на завещанието, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОткриване на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус, той е длъжен да състави писмен протокол за приетото завещание.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение, респективно – от съдията по вписванията

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството,

Това е населеното място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено, и където е вписан в регистъра на населението”

Какво представлява обявяване на завещание ? 

  1. Съставяне на протокол за състоянието на завещанието
  2. Разпечатването на плика, в който то се намира съгласно изискването на чл. 27, ал. 3 ЗН,
  3. Огласяването (прочитане) на съдържанието
  4. Проверка на датата на обявяване на саморъчното завещание,
  5. Проверка на дата на издаване на препис от саморъчното завещание,което се отбелязва в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

Самото обявяване има информативно  действие за всички трети – пряко заинтересованите лица.

Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици.

Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него. откриване на завещание

Обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, за собственост върху завещаното му имущество.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плик.

Датата на обявяване на завещанието се отбелязва в съответния специален регистър.

Заверен препис от завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като свой наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт на завещателя.Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол за това и уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание и за името на завещателя

Изключване съдружник фирма

В процеса на съвместна работа в едно дружество, се стига до влошаване отношенията между отделните съдружници.

Често пъти тези нарушения са нарушаване на дружествен договор или др. вътрешни разпоредби.

Съгласно разпоредбата чл. 126 ТЗ  при нарушение на устава в дружеството, Общото събрание може да гласува за изключване съдружник фирма

За целта при Изключване съдружник фирма е нужно да се установят нарушение в устава на фирмата.

Съгласно закона съдружник да може да бъде изключен от ООД , след получаване на предупреждение и изтичане на срока за това.Изключване съдружник фирма

Процедурата по изключване съдружник фирма е детайлно посочена в Търговския закон поставя

Тази процедура започва с решението на Общото събрание и връчването на уведомление от представляващият дружеството.

Основанията за изключване съдружник фирма са следните:

1. Неизплащане или невнасяне на дяловата вноска.  В случай, че  съдружникът не разполага с парични средства, не се освобождава от отговорност.

2. Отказ от съдействие за дейността, както и действия против интересите на фирмата .

Редът за изключване съдружник фирма е изчерпателно уреден в Търговския закон.

Законът предвижда съдружника да бъде писмено предупреден преди вземане на решението за изключване.

Общото събрание е органът, който със своето решение може да изключи съдружник

Липсата на писмено предупреждение преди изключването е достатъчно основание за отмяна на изключването. Решението за изключване съдружник фирма се взема от общото събрание с мнозинство повече от 3/4 от капитала на дружеството.

Във връзка с изключването практиката поставя редица интересни въпроси, свързани с водени борби за надмощие в ООД и използване процедурата по изключване с цел отстраняване на неудобния съдружник. Процедурата по изключване на съдружник не е нито толкова елементарна, нито толкова лесна, както повечето от вас се заблуждават. Може би вече разбирате, че по – важния въпрос е не на колко възлизат таксите на Търговски регистър и цената на нашата услуга, а дали въобще е възможно да изключите съдружник във вашия конкретен случай.Изключване съдружник фирма

Уведомление и връчване на съобщението за изключване на съдружник.

Съществуват ситуации в които управителят на едно дружество същевременно е и съдружник в него, затова е нужно внимателно да се прецени дали няма да се стигне до ситуация в която се налага сам да изпрати уведомление до себе си. Този въпрос е решен с разпоредбата на чл. 126 ал.3 ТЗ , съгласно която всеки съдружник може да отправи уведомление до друг съдружник на дружеството за изключването му.

Важното в този случай е законосъобразността за провеждането на процедурата по изключване на съдружник, както и правилното изпращане и връчване на уведомление за изключването на този съдружник , при което да е доказано и установено по несъмнен начин, че същият не изпълнява задължения си които са записани в дружествения  договор, без значение дали тези задължения имат имуществен или неимуществен характер.

Ако неизпълнение не е доказано, нарушенията не са съществени, то изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност би било затруднено.

В конкретният случай  адвокат по фирмени дела, би могъл да Ви информира за всички необходими действия и мерки относно тази мярка във Вашето дружество на телефон 0897 90 43 91  и mail office@lawyer-bulgaria.bg

Регистрация на фирма

В текущата ни работа, като адвокат фирмени дела, правна кантора Д.Владимиров и партньори регистрира за своите клиенти и предлага правни услуги по регистриране на фирма. Също и при откриване на фирма – ЕТ, ЕООД, ООД, АД

Успоредно с регистрацията на търговски дружества, ние се занимаваме с тяхното последващо обслужване.

Това включва подаване на годишни финансови отчети, подаване на декларации за промяна на адрес, седалище, съдружници или капитал на фирмата.

Кантората се ангажира да изпълни цялата процедура по прехвърляне на собственост на търговското дружество, при вписване на обстоятелства. Услугите на кантората обхващат не само регистрация на фирма, но и подаване на заявления и документи за избор на нов управител, продажба на дялове от дружество, ликвидация и заличаване на ООД, ЕООД,ЕТ, и др.регистрация на фирма

Често пъти хората  ни търсят при участие на един или няколко съдружника, правни спорове на участници в ДЗЗД-та, консорциуми и др.

Опитът ни като адвокат фирмени дела, ни дава възможности да предложим адекватно решение и правилната стъпка във всяка една ситуация на спора между фирми в съда.

Същевременно нашият интерес е като фирмен адвокат, е качествена услуга на нашите бъдещи клиенти.

Включително публикуване на годишни финансови отчети, изработване на фирмени печати и предоставяне на адрес за кореспонденция на фирма и др.

Адвокат за регистрация на фирма

Основен акцент в работата ни като е посочване на правилно решение за максимално удовлетворяване на интересите на двете страни.

Също така и бързи решения за изход от създалата се ситуация. Има моменти, в които практиката ни на фирмен адвокат по съдебни дела на фирми неизменно ни помага да предвидим ходовете на ответната страна. Или пък да прекрати увреждане интересите на нашите клиенти.

Делата ни като фирмен адвокат са доста интересни и сложни. Не само от юридическа гледна точка, но и от житейски поглед. Не е тайна, че повечето фирми се правят съвместно от хора, които в определени моменти са си имали известно доверие един към друг.

Точно тук е нашата роля като добър адвокат по фирмени дела да предложим правилно решение и изход от ситуацията.

Имате нужда от фирмена правна консултация във връзка с работата на Вашата регистрирана фирма?

Или евентуална бъдеща регистрация на фирма? Или пък промяна на съществуваща регистрация на Ваша фирма?

Ние ще Ви предложим фирмена консултация при подаването на документи за регистрация на фирма. Също и при необходимост от промени по вече създадени фирми.

Повечето услуги по фирмена регистрация в Търговския регистър към Агенцията по Вписванията се извършват с електронен подпис, което осигурява възможност за бързина и ефективност на нашата работа.

За допълнителни въпроси, моля потърсете ни за справка на следният  телефон + 359 897 90 43 91 или info@lawyer-bulgaria.bg

Размер на наследствените дялове

В съдебната практика като адвокати по наследствени дела, често се случва, че клиентите се интересуват особено активно от правни услуги в областта на наследственото право..В повечето случай, става дума за определяне на размера на наследствени дялове след смъртта на едно лице.

Нашият съвет е наследниците да побързат и уредят по между си всички въпроси, касаещи наследството и размера на наследствените дялове след смъртта на наследодателя.

Затова считаме, че като добър и опитен адвокат по наследствени дела е важно да изясним по-съществените принципи на наследственото право. А именно, как се образуват дяловете на наследниците и в какъв ред всеки един преживял наследник наследява.

Правната значимост на родството по права линия поначало е независима от броя на степените. По съребрена линия обаче правните последици се ограничават до определена степен. Пределите на правна значимост на родството е въпрос на законодателна целесъобразност в зависимост от отношенията, които се регулират. Родството има значение във всички области на частното и публичното право, в материалното и процесуалното право. Размер на наследствените дялове

Размер на наследствените дялове

Родството е множество, комплекс от правни връзки. Семейният кодекс от 2009 г. не внася промени в регламентацията на родството. Тя се състои в определяне на родството, на неговите линии и степени. В Семейният кодекс – Главата „Родство“ е определено и родството по сватовство. Правното значение на родството и неговите последици не са предмет на глава втора на Семейния кодекс.

Уредбата разграничава два вида сватовство: връзка между съпруга и роднините на другия съпруг и връзка между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг (между сватовете). То е последица на брака, а не на произхода. Отразява традиционна житейска близост, понякога се проявява много интензивно в бита, отразява и влияе върху икономическите отношения в семейството, има и морално значение.

Степените и при сватовството отразяват близостта на две лица. Определение на степента ни дава чл. 76, ал. 2 и 3 СК ’09.
В линията и степента, в която едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. Например снаха и свекърва са в първа степен сватовство; заварено дете и втора майка (съпруга на родителя ) – също; внукът на единия съпруг е в сватовство втора степен с другия съпруг.

Степента на родство по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се получава от сбора на степените родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини. Така, родителите на съпрузите са роднини по сватовство от втора степен; децата им от предходни бракове – също.

Подходът за определяне на родството може да бъде различен. Възможно е да приемем за основно в комплекса отношения “общият родоначалник” и тогава ще определим родството като отношения, които свързват неограничен брой лица, които произхождат от общ родоначалник; възможно е да разглеждаме само връзката между две лица, свързани по произход, и тогава ще определим родството като връзка на лицата, от които едното пряко или опосредено произхожда от другото.
Родството има степени, които показват близостта на роднините помежду им.Размер на наследствените дялове

Степените са законово определената отдалеченост (отстояние) на двете лица роднини, която се основава на броя на поколенията (на ражданията). Семейният кодекс определя два вида родство.

Повечето адвокати по наследствени дела и делба на наследствени имоти, ще Ви кажат, че най-общо принципите са следните:
  • всички преживели сънаследници от 1-ви ред, децата на наследодателя, включително осиновените получават по равни части.
  • всички деца на починалия (освен, ако някои са починали или са недостойни) – наследяват следващият ред низходящи (внуци, правнуци) по право на заместване. Т. е. тези сънаследници получават цялата наследствена част, която се следва на замествания наследник.Размер на наследствените дялове
  • Ако липсват сънаследници от 1-ви ред, законът ясно посочва, че се приканват за наследяване всички преживели сънаследници от 2-ри ред. Това са родители, осиновители. Те получават равни части. Ако някой от тях е починал (или е недостоен), то цялото остатъчно наследство следва да се получи от преживелия наследник.Размер на наследствените дялове
  • в случай че починалият наследодател е оставил възходящи от 2-ра или по-горна степен, то тези призовани наследници наследяват по равни части цялото наследство, което е открито към момента на смъртта на наследодателя. Но ако наследниците са от различна степен на роднинска линия, следва, че цялото наследство получават най-близките наследници по степен.Размер на наследствените дялове
  • при положение, че наследството ще се дели от 3-ти ред, но има наследници само от 2-ра група – братя и сестри или техни низходящи до 2-ра степен, то наследство ще се дели между братя и сестри по равни части, а низходящите им деца и внуци по пр. на заместване –  съответните им частите им по колена.
  • В случай,че наследодателят е оставил само братя и сестри + възходящи до 2-ра степен и по-горна стенен, то наследството се дели от първите, които получават 2/3 от наследството, а възходящите наследници ( техни родители)- 1/3.  В тази ситуация обаче, размер на наследствените дялове на братя и сестри се определя в зависимост от това дали те са еднородни или едноутробни или еднокръвни. Еднокръвните и едноутробните – 2 пъти по-малък дял от наследството.Размер на наследствените дялове
  • Важно е да отбележим, че във всички случай преживелият съпруг наследява заедно с всички наследници.

В тези конкретни случаи на наследяване, той получава съответната част от наследството  както следва:

  • Ако преживелият съпруг наследява с 1-ви ред наследници, то тези наследници са низходящите (децата). Те  получават от индивидуалното наследство на наследодателя такава част, която е равна на наследствената част на всеки низходящ. Без значение е броя или пола на децата. Размер на наследствените дялове
  • Ако преживелият съпруг наследява с 2-ри ред наследници, а при липса на такива, с 3-ти ред, той получава съответният наследствен дял както от наследството. Указваме на клиентите ни, че в този случай има съществено значение е продължителността на брака.размер на наследствените дялове
  • Ако преживелият съпруг наследява заедно с наследниците без запазена част (с възх. или братя и сестри), той получава наследствен дял от 1/2 от цялото наследство, ако то е открито преди навършване на 10 г. от сключване на брака. Но ако брака е продължил повече от 10г., то този съпруг наследява наследствен дял от 2/3 от цялото наследство.
  • Ако преживелият съпруг наследява едновременно с възходящи и с братя и сестри, при брак с по-малка продължителност от 10 г. , той получава 1/3. При брак над 10 г. – 1/2 от наследството. Ако преживелият съпруг наследява, но няма наследници от трите реда, то този съпруг  получава сам цялото наследство. В хипотезата при която няма наследници от 3-те реда, а съпругът на наследодателя също е починал, наследяват наследниците от 4-ти ред. Това са роднини по съребрена линия от 3-6 степен включително.

Какво още трябва да знаете…. при определяне на дяловете

За съжаление, Законът за наследството не посочва размер на наследствените дялове на този 4-ти ред наследници. В случаите когато няколко роднини с еднаква стенен са призовавани едновременно да наследяват. Затова намира приложение принципа за равенство на наследниците от един ред.

Важно правило, което ние като добри адвокати по наследствено право указваме на клиентите ни, е принципът за равенството в дела на всеки от наследниците. Той отразява еднаквата родствена близост.Размер на наследствените дялове

Затова следва да изясним, че тези наследниците от 4-ти ред, които са от една и съща степен на родство получават равен дял. Те придобиват равни права, но нямат право на запазена част от наследството. Могат да бъдат отстранени от всяко лице, посочено като наследник в завещанието.

В случай, че няма роднини от 4-ти ред, наследството преминава към държавата. Тя го приема под опис. В този случай, всеки адвокат, ще Ви каже,че наследството се превръща в държавна собственост.Размер на наследствените дялове

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти. Ще получите адекватна правна консултация. За интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg.

Само така ще си спестите средства и неприятности. А понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения.

Съдебно дело срещу застраховател

Като адвокат по застрахователни дела ще Ви подготвим, за важното, което трябва да се направи в случай на пътно-транспортно произшествие преди съдебно дело срещу застраховател

Най-разпространените дела срещу застраховател са свързани с щети върху моторни превозни средства, както и тези за вреди, претърпени от пострадали при пътно-транспортни произшествия /ПТП/.

Това е така поради масовото приложение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и на доброволната застраховка „Автокаско“.Съдебно дело срещу застраховател

Тези полици легитимират застрахователната компания като ответник по граждански иск за изплащане на щети

Какво да правим при настъпило ПТП ?

При претенция от застрахования за непокрити от застрахователя вреди и претенция за обезщетение от претърпяно ПТП застрахователят отговаря.

В случай, че има пострадали можете да изискате имена за свидетели.

След настъпването на ПТП-то съгласно Кодекс на Застраховане пострадалият е длъжен да уведоми своя застраховател

Това уведомление става писмено по застраховка Гражданска отговорност.Съдебно дело срещу застраховател

Повечето адвокати съветват, че съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Чрез нашите правни услуги Ви съветваме, че срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 от КЗ, за уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в 7-дневен срок от узнаването.

В застрахователният договор е предвиден подходящ срок за оглед на увреденото имущество и документи, пряко свързани с размер на вредите.

Разпоредбата на чл.211 КЗ урежда хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

В този случай Ви съветваме да се обърнете към добър адвокат по застрахователни дела.

С това ще спестите притесненията и загуба на време за образуване на транспортни и застрахователни дела пред съд.

Какво още трябва да знаете

Най-масовите искове – тези за вреди при пътно-транспортно произшествие – са лични и целят репариране на претъпрените както имуществени вреди /медицински разходи по лечение и възстановяване от травми и контузии/, така и неимуществени вреди /негативни емоции, преживявания и състояния при травми и контузии, или при смърт на роднина вследствие на ПТП/.

В практика като често се случва вследствие на ПТП-то да има пострадали лица със средни или тежки телесни увреждания.

Дори и смъртен случай, за което всеки адвокат ще Ви каже, че се образува досъдебно производство относно вината за настъпилото ПТП.

В работата ни като адвокат по застрахователни дела, всеки случай в процедура срещу застраховател е съществено, че започналото досъдебно производство трябва приключи в рамките на няколко месеца.

При смърт на пострадал, легитимиран за обезщетение за неимущствени вреди са неговите роднини /съпруг, низходящи, възходящи/.

Често срещана практика е претенциите за вреди да бъдат отправяни пряко към застрахователя на водача на МПС, причинил пътно-транспортното произшестви

Тази възможност е, гарантираната и  уредена в Кодекса на застраховането.

Застрахователната компания винаги разполага с финансови средства да покрие тези обезщетения

Ако бъдат присъдени, събирането им става значително по-бързо.

Затова и повечето подобни искове се водят пряко срещу застрахователната компания.  За съжаление поради редица причини, това рядко се случва и при открита процедура срещу застраховател пострадалият рискува да пропусне събирането на доказателства, ако активно не ангажира специалист по застрахователни дела с оглед изясняване на основни факти в настъпилото пътно транспортно произшествие.

Причината е, че трябва да се изясни вината за настъпване на пътно-транспортното произшествие.

Изплащане застрахователно обезщетение…

Докато се провеждат следствените действия, адвокат подготвят своите доказателства, разпитват свидетелите,  назначават медицински и автотехнически експертизи и др.

Законовият срок за изплащане на застрахвателно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност е 15 дни

Това обезщетение се изплаща след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от завеждането на щета.

Важен съвет, който даваме на пострадали и клиенти по застрахователни и данъчни дела е да бъдат винаги информирани за номера на дознанието, името на дознателя, съответният номер на прокурорската преписка.

Тези данни са важни и необходими, за се изискат документи и справки необходими в случай, че се чудите как да осъдим застраховател.

Съветваме Ви, че за да образувате щета пред застрахователя е необходимо да разполагате с информация за застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Съществен момент е представянето на документи, като :

  • протокол за ПТП, доказващи вината му,
  • копие от полицата по гражданска отговорност,
  • копие от автотехническата и медицинската експертизи,
  • скица на ПТП-то,
  • протокол за оглед на местопроизшествието,
  • огледен протокол,
  • техническа и медицинска епикризи от компетентно лице,
  • съответно протокол от аутопсия при смъртен случай,
  • рецепти от лекуващ лекар,
  • фактури свързани с лечението, болнични листа и др.

Като добър и опитен адвокат по застрахователни и транспортни дела Ви обръщаме внимание, че особено важно е да се правят копия на всички документи, които се представят на застрахователя.

Целта на това е да можете да докажете претенцията, ако се стигне до съдебен процес между застрахователя и пострадалото лице.Съдебно дело срещу застраховател

Как да осъдим застраховател

В нашата практика знаем, че застрахователните компании отказват или по доброволен ред изплащат много ниски застрахователни обезщетения.

При отказите си застрахователите често се позовават на клаузи от общите условия, част от съответната застраховка, чрез които се опитват да изключат своите задължения по застраховката и да избегнат изплащането на обезщетение.

В случай на такъв отказ,  застрахованият – може да потърси своите права пред съд в тригодишния срок

След като докаже, че не е бил виновен за настъпването на последиците от застрахователното събитие

Друг основен проблем е, че застрахователите карат пострадалите лица да подписват писмени споразумения, без консултация с адвокат.

Често срещаме изплащане на ниски застрахователни обезщетения и принудата от застрахователите за подписване на писмено споразумение при чувствително неизгодни за пострадалите лица условия.

Съветваме преди да подпишете каквото и да били да се обърнете към добър адвокат по застрахователни дела. Ако се налага дори поканете адвокатите при подписване на застрахователно споразумение.

да осъдиш застраховател

Адвокат застрахователни дела

 Така ще се избегне възможността на пострадалото лице да му се отнеме правото да претендира по-късно за по-високо обезщетение по съдебен ред.

 В ежедневната ни практика, в случай че се образува дело, шансът да може да се получи по-високо застрахователно обезщетение рязко нараства.

  За съжаление пострадалият не може да получи по-високо застрахователно обезщетение от това, за което вече е подписал споразумението.

   Често пъти самите застрахователни компании притискат пострадалото лице, ако откаже да подпише застрахователно споразумение.

Някои застрахователни компании или намаляват първоначално предложеното обезщетение, или отказват изобщо да изплатят такова.

Нова подсъдност по застрахователни дела от избора на ищеца.

Съгласно чл. 115 ГΠK глacи: „Иcĸoвeтe зa oбeзщeтeниe пo Koдeĸca зa зacтpaxoвaнeтo ce пpeдявявaт пpeд cъдa, в чийтo paйoн е нacтъпило зacтpaxoвaтeлнoтo cъбитиe или aдpec нa ищeцa или пo мecтoнacтъпвaнe нa ПТП.

Свържете се с нас

Като адвокат по застрахователно право може да посъветва пострадалия или застрахования относно разумния и реален размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, което да се претендира по съдебен ред, и да се избегне евентуален неприятен изход като посочения по-горе.

Съветваме като адвокати по застрахователни дела, че в Кодекса няма отделен текст, който да задължи едно пострадало лице да приеме това предложение, ако то не е съгласно с него.

Застрахователните компании умело се възползват от този пропуск, за да принуждават пострадалите лица  да подписват неизгодни застрахователни споразумения.

За повече информация, можете да се обърнете към нас на следния тел. + 359 897 90 43 91  или mail info@lawyer-bulgaria.bg