fbpx

Публикации

, ,

Частно и универсално завещание ?

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени,

Завещания за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитат чл. 44 ЗЗД, за същност на завещанието.

Съобразявайки се със задължителната практика, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010г. сочи, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и обстоятелства по делото.

Дефиниция и разграничение на завещаниятаЧастно и универсално завещание ?

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени

Завети, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

Налице е задължителна практика на ВКС-Решение №268/29.09.2012г. по гр.д.№410/2011г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по реда на член 290 от ГПК,

Ако е завещано конкретно имущество,но то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл.16,ал.1 ЗН.

При дадените в член 16 ал.1 и ал.2 от ЗН легални определения на понятията ”общо завещателно разпореждане” и „завет”.

Критерий за различаване на завещателно разпореждане

В този смисъл законодателят установява като разграничителен критерий за тях обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има да предмет цялото имущество на завещателя се приема, че завещанието е общо

Заветът представлява разпореждане с отделен предмет от наследственото имущество.

Същевременно обаче законът не предпоставя изискването при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, като наличието на изброяване на конкретно имущество в самото завещание не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане, както в случаите когато същото съдържа изброяване на конкретни имущества, така и когато е посочено само едно имущество,

В този случай се тълкуване на волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

Тази разпоредба се отнася и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в практиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН.

Този критерий се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване на вида завещанието 

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

Съобразявайки се със задължителната практика в тази насока, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010 година изтъква, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и с другите обстоятелства по делото.

На първо място – завещател е направила уговорката, че ако нещо непредвидено се случи със сестра и, изброеното движимо и недвижимо имущество следва да бъде наследено от нейните деца.

Използвани са изразите „наследник“ и „наследени“, които законът свързва с универсалното завещание.

Това придава на заветника качеството на наследник.

Тези изрази не са случайно употребени, тъй като волята на завещателя да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество е изразена в съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена месец след саморъчното завещание.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание.

Нищожност на завещаниеЧастно и универсално завещание ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

/by
, ,

Отмяна на завещание

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Отмяна на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Съществуват два вида недействителност – нищожност и унищожаемост.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещаниеОтмяна на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

„Според чл. 42, б. „б“ ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а едно от съществените изисквания на този последен текст е датирането на завещанието.

Означението на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото

A/ само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едното от тях с последващото;

B/ завещателната дееспособност се преценява не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието и защото при оспорване на автентичността му сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата на съставяне и подписване на документа.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случаите в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОтмяна на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството

Заверен препис от завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

/by
,

Оспорване на фалшиво завещание

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице. Оспорване на фалшиво завещание

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок.

Становището на ВКС по въпроса е следното :

При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл.

Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя“

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието 

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.Оспорване на фалшиво завещание

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.Оспорване на фалшиво завещание

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

  1. изписване на изявената воля от нотариуса,
  2. Съставян протокол при прочитане на записаното,
  3. отбелязване на изпълнените формалности
  4. Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

/by
,

Запазена част от наследство

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне  на тази запазена част от наследство.  запазена част от наследство

Запазена част от наследствоВ повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

Запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители !

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Запазена част от наследствоЗа да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ 

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  1. при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  3. запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
  4. запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
  5. преживели  низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Как се определя размерът на запазената част на наследника ?

Съгласно Законът за наследството запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. 
Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Колко точно е запазената част на всеки наследник ?

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Законът за наследството посочва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От тази маса се вади обикновената покъщнина, която остава за наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

Как се възстановява запазена част на наследник ?

Правилата за възстановяване на запазена част са разписани в чл. 30-37 ЗН. Ако направеното дарение накърнява Вашата запазена част от наследството, може по съдебен ред да се предявите иск за НАМАЛЯВАНЕ на направеното дарение до размера, необходим за попълване на запазената Ви част.

/by
,

Отговорност на превозвача

Отговорност на превозвача

В практиката ни на опитен адвокат по застрахователни дела се случва при извършване на превоз на товари и ангажиране на Отговорност на превозвача

В отношенията между търговски партньори, които имат сключен договор зОтговорност превозвача превоза доставка на стоки, при фактическото извършване на превозите, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставката.

Цялата имуществена отговорност на превозвача, при извършването на превоз на стоки до товародател е ангажирана и за забава.

Превозвача може да се освободи от отговорност ако липсата, повредата или забавата се дължат на грешка на товародателя.

При неправилно или грешно нареждане, при което не е  резултат на грешка на превозвача.

Основания за освобождаване на превозвача от отговорност  са следните обстоятелства :

  • недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне,
  • последиците, които не е могъл да предвиди.

При отделни доставки, всяка стока следва да бъде доставена съгласно  Заявката.

Ако срок  за доставка не е уговорен, се приема период, за който е обичайна доставката.

В практиката се срещат случаи, в който при извършване на превоза от страна на превозвача, възникват различни обстоятелства, при които стоката може да се повреди или загуби.

В тези случай се ангажира отговорността на превозвача,  в случай че срокът не бъде доставена в срок до 30 дни

След изтичане на срока за доставка, или, ако такъв срок не е бил уговорен,  60(шестдесет дни от приемането)

Размер на обезщетения при отговорност на превозвача

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси може да бъде ограничена.

Тази отговорност е ограничена до 8.33 специални единици тираж, което не надвишава т 25 франка за килограм липсващо тегло.

В тази ситуация, превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло за превоза на стоките, заедно с всички разноски.

Товародателят може да заплати допълнителна цена за по-висока стойността на стоката в ЧМР товарителницата, която надвишава съответните лимити.

В този случай, превозвачът е отговорен и носи имуществена отговорност  за стоката до обявения размер. Отговорност превозвача превоз

В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети

Имуществената отговорност на превозвача не може да се повече от цената на превоза

Това се прилага, освен ако в товарителницата не е обявена цялата завишена стойност на превозваната стока и това.

Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.

Рекламация при доставка 

Когато доставката бъде извършена, от своя страна получателят има право на рекламация на получения товар в момента на получаването.

Рекламацията на стоката следва да бъде извършена в присъствието на превозвача, когато се касае до явни липси и повреди и/или в 7-дневен срок от получаването й, когато става въпрос за скрити липси и повреди.

Ако получателят на стоката не направи възражения и рекламации в срок, договорът е изпълнен без забележки. Отговорност на превозвача

Давност за иск по ЧМР

Законът указва, кратки срокове за предявяване на искове по ЧМР Конвенция.

Срокът на погасителната давност за тези искове, свързани с превоза, е едногодишна.

В случай, че при доставката е налице измама или грешка, законът посочва, че давността е тригодишна.

При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок.

Ако такъв срок не е бил уговорен, началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни

Възражение прекъсва и спира давността до момента, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените документи. Отговорност на превозвача

Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение в бъдещ исков процес по ЧМР Конвенция.

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

/by
,

Наследяване от завещание чужбина

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина. 

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.

Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при
спазването на един основен принцип – favor testamenti.

Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за
стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.

Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея.  Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:

1/ по мястото, където е съставено;

2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;

3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;

4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.

Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория

Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина. 

Вписване на завещание от чужбина

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.

Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.

Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“Наследяване от завещание чужбина

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..

В Регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),

„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждания при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;

Действие на Регламент 650/2012г.

Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.Наследяване от завещание чужбина

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.

Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато:
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава;
-починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България;
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.

По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на право, което следва да се приложи.

Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламент 650/2012 няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.

Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.

Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя

Особености на Регламент 650/2012

По правилата на Регламент 650/2012 приложим към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт.

Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.

В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.

Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.

За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri  предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.

Ако се нуждаете от консултация и съдействие за съставяне или обявяване на завещание, свържете се с нас на тел.:  0897 90 43 91 или по e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА?

Всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?

Наследници по завещание могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, извън този кръг. Могат да наследяват по завещание физическите и юридическите лица, както и държавата. По завещание може да наследява и дете, което е заченато към датата на смъртта на завещателя и е родено способно да живее.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАВА?

Завещателят свободно може да се разпорежда с цялата част от разполагаемото си имущество. Също така, той може да завещае отделни негови части в полза на едно или повече лица, като определи кой точно какво да получи в наследство. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Какво представлява запазена част от наследство ?

Законът за наследството защитава най-близките наследници по закон като им отрежда запазена част от имуществото на наследодателя. За това може да се завещава само имуществото, което се намира вън от запазената част на низходящите, родителите или съпруга на починалия. Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: 1/ при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя; 2/ при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Какво е НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ ?

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Не всяко лице може да бъде свидетел. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Как се обявява саморъчно завещание ?

Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса. Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието. След обявяването им саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, трябва да бъдат вписани в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.

Може ли да се отмени завещание ?

Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя. Отмяната може да бъде изрична – с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания. Ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещание, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие.

/by
, ,

Обезщетение Гаранционен фонд

Oбезщетение гаранционен фонд

Често пъти се случват ситуации в който в резултат на ПТП на пътя е налице щета, за пострадал автомобил, за който виновният водач няма валидна застраховка Гражданска отговорност.

В последните няколко години, в резултат на активна кампания на застрахователният пазар у нас сравнително малък процент от автомобилите нямат задължителната „Гражданска отговорност“.

Съгласно Кодекса за застраховане, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество.

Необходимо условие е пътнотранспортното произшествие е настъпило на

А/ територията на Република България,

Б/ на територията на друга държава членка на ЕС

В/ на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, с МПС от територията на Република България,

Г/ Виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Oбезщетение гаранционен фонд

Съгласно разпоредбата Кодекса за застраховане след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Съгласно Кодекса за застраховане Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България

В двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.

Ако Гаранционен фонд са завели дело срещу Вас, Вие имате съответните права на защита.

Съветваме Ви да се обърнете за съдействие към опитен адвокат, който е специализиран в застрахователните дела 

Реално в такива ситуации, възниква въпроса :

1. Какво се случва, ако ви удари такъв автомобил?
2. Има ли кой да плати обезщетението?
2. Къде и пред кого се предявяват имуществените претенции за обезщетение на пострадалите водачи и автомобили. ?

В съвременният живот са налице условия в който държавата е гарантирала изпълнението и обезщетението на пострадалите, в случай на липса на активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Едва в този случай се изплаща обезщетение от страна на Гаранционен фонд.

състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:

1.Възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България

2. ПТП на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което се намира в Република България;

3. Липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;

4. Изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка;

5. Възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

Обезщетение Гаранционен фондГаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Oбезщетение гаранционен фонд.

В случай, че е налице щета, доказана с документи и ПРОТОКОЛ за ПТП, това е мястото, където следва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да получите обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без „Гражданска отговорност“ от страна на Гаранционен фонд, собственикът на увредения автомобил трябва да се обърне самостоятелно или чрез специалист към Гаранционния фонд.

Необходими са документи, да се удостовери настъпило ПТП

В случай на претенция за неимуществени вреди, процедурата е по-сложназа което е необходимо да се обърнете към специалист, който да Ви помогне при получаването на обезщетение.

Освен изброените по-горе, които удостоверяват настъпилото пътнотранспортно произшествие, се искат доказателства за телесните повреди и размера на неимуществените вреди.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ в които Гаранционният фонд не изплаща обезщетения.

Допълнителни доказателства се искат само ако необходимостта от тях не е можело да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок до 15 дни от представяне на документите.

Обезщетенията се превеждат до 3 месеца. Oбезщетение гаранционен фонд.

Размерът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ се формира от различни фактори. При смърт или телесни увреждания претенцията и представените доказателства се обсъждат от експертна застрахователно-медицинска комисия към Гаранционния фонд.

При смърт също се вземат предвид възрастта на починалия, отношенията между него и наследника или лицата, имащи право на издръжка.
Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля минималната сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Гаранционният фонд има законов срок, в който трябва да се произнесе.Oбезщетение гаранционен фонд

Той е до 3 месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра на фонда. В този срок УС трябва да излезе с решение и да плати обезщетението по банковата сметка на увреденото лице или да откаже плащането, ако представените доказателства не са били достатъчни.

Обезщетява и пътниците в автобуси без полица

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при няколко случая, част от които са:

– когато произшествието е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
– виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а произшествието
е станало на територията на България или друга страна членка на ЕС;
– произшествието е настъпило у нас и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
трета държава, а виновният няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“.

Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Oбезщетение гаранционен фонд.

От 2007 г., когато се присъединихме към ЕС, Гаранционният фонд осигурява покритие за територията на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство. Средствата във фонда се набират от всяка продадена задължителна полица – „Гражданска отговорност“ и „Злополука“. Вноската се определя всяка година. Oбезщетение гаранционен фонд

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правна защита по дела срещу Гаранционен фонд и пред съд на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на работния ден !

Какво е Гаранционен фонд

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество

Какви щети изплаща Гаранционен фонд ?

Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка. Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.

Как възниква регресната отговорност?

Фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Кога претенцията на Гаранционен фонд е основателна ?

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.. Обикновено Гаранционен фонд завежда дела срещу наши клиенти, тъй като е възстановил суми на компенсационен орган, а след това встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви.

/by

Смърт на съдружник ООД

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

/by
, ,

Призоваване ответник в чужбина

Призоваване ответник в чужбина

Настоящото законодателство детайлно описва цялата съдебна процедура заедно с всички особености по призоваване ответник в чужбина.

Кодексът на международно частно право указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа в чужбина, се извършва чрез компетентните органи в чужбина.

Въпросите с призоваването на лица, които се намират за по-дълго време или трайно в чужбина, стават все по-сложни.

Те със сигурност ще се задълбочават и като се има предвид, че все повече хора излизат по различни причини за големи периоди от време зад граница.

Въпросът не се отнася само за проблеми, свързани не само с бракоразводни дела.

Въпросът за призоваване ответник в чужбина се отнася за граждански дела делба на наследствен имот, търговски дела и имотни спорове пред Окръжен съд.

Оспорване на Нотариални актове за продажба на имоти, арбитражни дела, за взаимоотношения между българи и чужденци, имали адрес в България.

Трудностите възникват, когато хората бягат, крият се в чужбина

Най-често се крият, преди да се разведат или пък плащат издръжка за деца, както и когато делят съпружеската имуществена общност.

Последното обаче няма как да спре процедурите, съществуващи в българското право, а и поведение като описаното няма как да бъде защитавано от закона.

Въпросът издирването и призоваването на ответник, намиращ се в чужбина не е за подценяване.

Този въпрос възниква както по брачни, търговски, имотните, и наследствените дела.

Изглежда логично лице, ответник в бракоразводното дело да бъде потърсено и призовано, макар и да се намира зад граница.

Ясно е обаче, че това е свързано с много разходи – съдебни поръчки, преводи на документи, издирване на адрес и на доходи, които получава лицето и т.н.

Ред за призоваване в чужбинаПризоваване ответник в чужбина

В приетия Кодекс на международното частно право (КМЧП) е направен опит за описване на процедура в тази посока.

Съгласно КМЧП призоваването и връчване на съобщения и книжа в чужбина, се извършва от дипломатически или консулски представители.

Понякога са налице и специални чуждестранни органи за връчване.

Изрично е посочено, че от родните дипломати съдействие се иска само за действия спрямо български граждани.

Ако се търси чужд гражданин в държава, трябва да се обърнете към чуждестранните компетентни органи.

Основно задължение на страна, участваща в процеса е да уведомява за тези последици при промяна на адрес при първо призоваване.

В чл.33 КМЧП, ако страна по дело е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес.

При неизпълнение на задължение да посочи адрес и в България, следващите призовки и други книжа, се прилагат и се смятат за връчени.

Страната се уведомява за тези последици още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е несигурно и коства много нерви и средства.

Според действащия в момента КМЧП, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен.

В тези случаи се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация в страната.

Ако въпреки публикацията и призоваването,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

/by
, ,

Назначаване особен представител

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

За да отговорим на редица запитвания от клиенти и с оглед принципът за адекватна правна защита, основана на върховенство на закона, предлагаме темата за избор на особен представител.

Неизвестният адрес на ответника и длъжника не е пречка за ищеца, съответно взискателя да реализират правата си по съдебен ред. В противен случай би се допуснало, необосновано и несправедливо, неизправният длъжник да избегне съдебно преследване.

За да защити правата на отсъстващия ответник и длъжник , Гражданският процесуален кодекс е уредил възможност съдебният и изпълнителният процеси да се развиват законосъобразно и без участието на ответника и длъжника. Това става с участието на т.нар.  особен представител .

Ако при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването или призоваването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.  Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Особен представител

ПРОЦЕДУРА ПО НАЗНАЧАВАНЕ

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма

Цели се гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от съда.

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК.

В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението.

Съдът, следва да е установил и зачел наличието на факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на настоящ или постоянен адрес;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg.

/by

Link to: Get in touch

Пишете ни info@lawyer-bulgaria.bg

НИЕ ще Ви отговорим при първа възможност, не по-късно  в рамките на работния ден. Кантората цели да осигури надеждна и адекватна  правна защита на Вашите интереси и бързо решение по всеки казус на клиенти, заедно с професионална правна помощ по казуси.

КОНТАКТИ НА КАНТОРАТА

Правна Кантора „Д. Владимиров“| Адвокат граждански дела| ул.„Александър Жендов” 6, 1113 гр. София
Факс: +359 2 858 10 25 | Email: info@lawyer-bulgaria.bg

Кантора „Д.Владимиров“ представлява клиенти в на територията на страната, включително при съдебни дела в гр. София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Благоевград и др.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Информацията, съдържаща се в този уебсайт, е само за общи информационни цели. Информацията се предоставя от „Правна Кантора Д. Владимиров“, като се стремим да поддържаме актуална информация. Същата не съдържа правни съвети за Вашият случай, а само и единствено обща информация за казуси на клиенти, с оглед пълнота, точност, надеждност, пригодност или наличност на уебсайта или информацията,  услугите или свързаните с тях графики, съдържащи се в уебсайта за всякакви цели.

За Нас | Пишете ни | Адрес | Общи условия | Декларация за поверителност

Това е уведомление, което може да се използва за съгласие с бисквитки. Кликнете върху „Научете повече“, за да го видите!

Съгласен съмНаучете повече