Публикации

Родителски права на дете без брак

В настоящото съвременно общество, т.нар. „фактическо съпружеско съжителство“  между мъж и жена, от което са родени деца е често срещан житейски избор на партньорите. Резонно е да възникне и въпроса за упражняване на родителски права на дете, родено от отношенията на родителите, когато същите не са в законнен граждански брак по между им.

В такава ситуация, често се стига до раздяла и прекратяване на фактическо съпружеско съжителство, от което в голяма част от случаите са родени и непълнолетни или малолетни деца.Родителски права на дете без брак, Упражняване на родителски права, деца родени без граждански брак, Получаване родителски права без граждански брак, адвокат родителски права, определяне издръжка на дете без граждански брак между родителите, адвокат семейни дела, Съдебно дело издръжка дете без брак

След раздялата между партньорите и прекратяването на съжителството между родителите на тези непълнолетни и малолетни деца  е необходимо да се регулират отношенията довели до настъпването на определени правни последици.

Прекратяването  на съпружеското съжителство неминуемо води до уреждане на въпроса за

  • Въпроси, свързани с упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие и родени по време на съпружеското съжителство дете/деца ;
  • Въпроси, свързани с упражняване на режим на лични отношения на родителите с детето/децата; Въпроси, свързани с
  • Въпроси, свързани с изпълнение на финансовите задълженията за плащане на издръжка и нейния размер и т.н.
  • Въпроси, свързани с полагане на усилия, свързани с обучението и отглеждането на тези деца.

Съгласно Семейния кодекс, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

Затова тези права следва да бъдат уредени след изричен исков процес в който единият или другият родител, получавайки родителските права да се заеме и ангажира с отглеждането, възпитанието и обучението на децата.

ОСПОРВАНЕ НА БАЩИНСТВО

В много случаи се стига до оспорване на бащинството. Принципно по закон се счита, че баща на едно дете е съпругът на майката.

Тази презумпция може и да не отговаря на действителното положение. Затова майката, нейният съпруг и детето имат право по съдебен ред да установят, че това не е вярно. За  съпругът на майката това право съществува до изтичането на една година от узнаването за раждането.

За майката на детето, право на оспорване на бащинството е налице и съществува до изтичане на една година от раждането, а за детето, съгласно чл. 62, ал. 4 СК, в срок до изтичането на една година от навършването на пълнолетие.Родителски права на дете без брак, Упражняване на родителски права, деца родени без граждански брак, Получаване родителски права без граждански брак, адвокат родителски права, определяне издръжка на дете без граждански брак между родителите, адвокат семейни дела, Съдебно дело издръжка дете без брак

Когато едно дете е малолетно правните действия които се извършват от негово име, се извършват от името на неговия законен представител, затова възниква въпросът дали е възможно майката, в качеството си на законен представител на своето дете да заведе иск, за да установи  от името на детето, че нейният съпруг не е биологичен баща на детето.

Тълкувателно решение на ВКС приема, че само и единствено детето може да предяви иск , за да оспори, че съпругът на майката не е негов баща, като за детето този иск възниква от навършване на пълнолетие и се прекратява с изтичането на една година от навършването на пълнолетие.

Само детето може да направи личната преценка дали да предяви такъв иск или не, а неговия законен представител няма право от името на детето, докато то е малолетно, да оспорва произхода на детето от негови баща.

Срещат се ситуации в които родителите не живеят заедно,  но въпреки това те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.

Всеки един от тях има правна възможност да поиска от съответният районния съд по настоящия адрес на детето, чрез добър и опитен адвокат за родителски права да утвърди постигнатото споразумение между тях, с оглед отглеждането, издръжката и възпитанието на децата, както и тяхното последващо обучение и социализиране в обществото.

Когато родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

За допълнителни въпроси, можете да се обърнете към специалист в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.  Всяко ваше запитване ще бъде разгледано с оглед спецификата на съответният случай.

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

Пълномощно разпореждане с имущество

Ако действително се налага прехвърляне на недвижим имот и упълномощаване, то е най-добре това да се направи чрез близък роднина или чрез познат или пробван адвокат, т.е. хора, на които имате наистина доверие.

Винаги следете къде оставяте свои лични данни като ЕГН, адрес, както и следи от вашия подпис. Важно е и до нотариалния ви акт да имат достъп изключително ограничен кръг от сигурни хора. Ограничете и тези, на които разказвате, че сте подписали предварителен договор или че се готвите да купувате и най-вече да продавате недвижим имот.

След влизане в сила на промените в някой закони, много клиенти поставят въпроса, какво следва да е необходимото за изготвянето на пълномощно за разпореждане с имущество.

Целта е да се даде ясен и точен отговор на този въпрос, касаещ изготвянето на писмено пълномощно, което би могло да се използва пред държавен орган или Нотариус за разпореждане с лично имущество на упълномощителя. В подкрепа на тази статия е и излязлото наскоро Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС.

Законът, в чл.36.2 ЗЗД посочва, че за валидно разпореждане с имущесадвокати по данъчни делатво на упълномощителя е необходимо и достатъчно да бъде съставено писмено пълномощно с нотариална заверка, в което да е изразена недвусмислено истинската воля на упълномощителя.

Тази воля трябва да е конкретна за овластяване на лице ( наречено – пълномощник, който да извършва действия и сделки на разпореждане с лично имущество от негово име пред трети лица.

За целта не е необходимо в пълномощното да са посочени детайлно всички по вид действия на разпореждане, но е добре да се посочат по-конкретни правни  сделки или дейности на разпореждане,които ще извърши пълномощника.

Изготвяне на пълномощно пред Нотариус за разпореждане с недвижимо имущество на упълномощителя 

Законът в чл. 36 ЗЗД не поставя изрично изискване да се посочат техни елементи, нито да се посочи и стойност на  определеното имущество по цена (стойност) и пр.,но поставя изискване да бъде ясно и точно формулирано действията на разпореждане на пълномощника пред трети лица.

За тази цел е нужно да бъде посочен ясно и конкретно обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в изготвеното писмено пълномощно.

Статията има за цел да даве отговори и на други два въпроса, свързани с упълномощаването:

Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, кактои какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите

Съществен момент в този случай е фактът, че писмен договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.

Същите правни последици от такъв договор, сключен без представителна власт настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от  Закона за задълженията и договорите. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Пълномощно разпореждане с имущество

Пълномощно разпореждане с имущество

ВКС приема, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите, не поражда целените с него правни последици и е недействителен.

На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.

Защо да се обърнете към професионалист за изготвяне на пълномощно?

За да сте сигурни, че документът ще бъде изготвен в съответствие със законовите изисквания. Това Ви гарантира две неща:

  • Пълномощникът ще може да действа спокойно от Ваше име и действията му ще са валидни;
  • Ще сте защитени от неправомерни действия от страна на лицето, което упълномощавате.

NB! Практиката ни показва, че е много важно да подберете внимателно лицето, на което издавате пълномощно. Спрете се на проверен човек, на когото имате доверие и не му давайте повече права, отколкото са му необходими.

Ако искате да сте сигурни, че Вашето пълномощно ще бъде съобразено с всички изисквания, свържете се с нас на: + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ( служебен защитник)

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от Съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК. В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно Съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, Съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, Съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения, а е отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

Действия и актове на съда при назначаване особен представител

Следващият акт на Съда е констатацията, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК. В този случай, Съдът задължително назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед зачитане правото на защита на ответника.

Следва да отбележим, на първо място, че е изцяло погрешна практиката на Съда, да назначава особен представител едва след като изтече срокът за изпълнение на процесуалното право или задължение, съдържащо се в съобщението.

Много често тези права и задължения по съобщението са свързани с процесуални преклузии, поради което ако съдът забави назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, то ще ограничи правото на защита на ответника.

Нашето становище е, че Съдът следва незабавно да предприеме действия по назначаване на особен представител на ответника, след като констатира редовност на връчването. Анализът на нормата показва, че единственото въведено от законодателя условие за назначаване на особен представител е именно констатацията, че връчването е редовно, а не констатацията, че срокът по съобщението е изтекъл.

Особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да получи назначението си незабавно след прилагане на съобщението по делото и в срока за неговото изпълнение, а не след него.

Тъй като законодателят не предвижда изрично, че срокът за изпълнение на съобщението спира да тече докато трае процедурата по назначаване на особен представител, то пред особеният представител стоят възможностите за продължаване на срока или за неговото възстановяване (ако е изтекъл междувременно), а пред съда – възможността за определяне на по-дълъг срок за изпълнение на съобщението, който да се съобрази с встъпването на особения представител. “De lege ferenda”, с оглед зачитане равенството в процеса и правото на защита, законодателят следва изрично да предвиди, че до встъпване в длъжност на особеният представител, срок по съобщението не тече.

На следващо място, не можем да се съгласим с практиката на съдилищата по чл.47,ал. 6 ГПК не се прилага за търговци и юридическите лица, поради наличието на чл. 50 ГПК. Видно е от разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, че законодателят е предвидил само еднократно залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (т.е. съкратил е процедурата по връчване). Това обаче, съвсем не изключва приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като процедурата по връчване е единствено по-кратка от общата, но не следва да води до неравно третиране на правните субекти в производството, което би нарушило изискването на чл. 9 ГПК.

Както споменахме по-горе, чл. 47, ал. 6 ГПК не е част от процедурата по връчване, а е последица от редовно връчване чрез залепване и е обща разпоредба, целяща да обезпечи правото на защита на ответника.

Ето защо, считаме, че след като констатира редовност на връчването по чл. 50 ГПК, съдът следва да назначи особен представител на търговеца или юридическото лице, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

От гледна точка на ищеца: ако плати възнаграждението за особен представител на своя ответник, ищецът ще гарантира, че впоследствие ответникът няма да може да иска отмяна на вече влязлото в сила решение на основание на това, че е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Особеният представител е бил назначен и явил се по делото,като го е защитавал.

Не можем да се съгласим и с практиката на Съда, да не назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, при констатирано редовно връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК.

Вярно е, че 47, ал. 7 ГПК препраща за връчване на заповедта за изпълнение към ал. 1 до ал. 5 от същия член, но поради процесуалния характер на ал. 7, тази норма не следва да се тълкува разширително и чрез нейното приложение да се игнорира общото правило за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

Както споменахме по-горе, задължението за назначаване на особен представител стои извън процедурата по връчване (ал. 7 също използва термина “връчването”) и цели гарантиране на правото на защита на ответника (длъжника), когато има редовно връчване по чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК, респективно – при редовно връчване по чл. 47, ал. 7 ГПК.

Съдът е задължен да назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и в рамките на заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК, когато връчването се извършва от Съда.

По същата логика и когато се връчва заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдебният изпълнител следва да осигури правото на защита на длъжника, като даде указания на взискателя за искане от Съда да бъде назначен особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, след констатацията за редовно връчване по предходните алинеи.

С оглед невъзможността за продължаване срока за възражения срещу заповедта за изпълнение, по аргумент от противното на чл. 414, ал. 2 от ГПК, изтеклият срок може да бъде възстановен от особеният представител, като докаже особени непредвидени и непреодолими обстоятелства, включително, че неговото назначаване е било забавено от Съда.

Институтът на особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е общ за всички производства, които се ползват от връчването чрез залепване по чл. 47 ГПК, като цели да гарантира правото на защита на ответника (длъжника).

С неговото приложение биха се избегнали фиктивните производства и би се постигнато гарантиране установяването на обективната истина и законността. Според нас би се постигнало и правна сигурност, тъй като процесуалните пропуски и процедурите по отстраняване на нередовности (например нередовно връчване на заповедта за изпълнение и възможността за възражение по чл. 423 ГПК) ще се извършват своевременно от особения представител.

Във всяко положение на делото, когато се установи, че ответникът е намерен, Съдът го призовава и прекратява особеното представителство. Също така, ответникът във всяко положение на делото може да се появи и да предприеме действия по своята защита, което също води до прекратяване на особеното представителство.

Ответникът няма право на възражение за лошо водена защита от особения представител, тъй като назначаването му е правомерно (чл. 47, ал. 6 ГПК), като не се ограничава правото на защита на ответника. Обратното – ако съдът не назначи особен представител, ще е налице съществено нарушение на правото на защита на ответника, което е основание за обжалване или отмяна на крайния съдебен акт.

Откриване на завещание

Видове завещателни разпореждания

Законът и основните разпоредби на наследството право очертават най-общо  две форми на завещание

  1. Първата форма е т.нар. „нотариално завещание“, съставя се пред нотариус, в присъствието на двама свидетели;
  2. Втората форма е т.нар. „саморъчно завещание.

Нотариалното завещание се представя в 3-дневен срок от извършването от нотариуса в Службата по вписванията и по този начин за него узнават всички трети лица, когато направят справка.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, той го оформя във формата на нотариален акт в присъствието на двама свидетели, които засвидетелстват волята на завещателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 570, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.

Другото също много разпространено завещание е саморъчно завещание, което е написано собственоръчно от човек обикновено на лист хартия, като е важно най-отгоре да бъде поставена датата.

Също е важно волята на човека да е записана ясно и кратко с оглед на това, дали се разпорежда с цялото имущество, движимо и недвижимо, или става въпрос за т.нар., както споменах завет с конкретно имущество. Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание. Особеното за саморъчното завещание е, че то може да се пази при нотариус, може да се пази и от всяко едно заинтересовано лице и след откриването на наследството се обявява при нотариус, като се изискват един определен набор от документи.

След промените от 2001 г. саморъчното завещание се вписва в Службата по вписванията. Същественото тук, което следва да отчетем за запазената и разполагаемата част, че разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява така наречената запазена част на съпруга, на родителите и на децата.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към момента на смъртта, и тогава се изчислява евентуално каква е запазената и разполагаемата част.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част, т.е. ако със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания най-напред и след това даренията, така че да могат да се удовлетворят претенциите им.

Отмяна на завещанието

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отменя завещанието. Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма. Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен.

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Обявяване на т.нар. нищожност на завещаниетоОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието. Законът за наслдството внимателно изследва случайте в които самото завещателно разпореждане е нищожно

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане или изразения в завещанието мотив, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави, също и
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото си или с част от своето имущество в полза на друго определено от него лице. Завещание, което обременява с материални разходи и грижи, противоречи на безвъзмездния характер на действието.

В този смисъл е и постановеното в Решение № 156 от 15.03.1995 г. по гражд.д. № 916/1994 г., I г.о. на ВКС, че саморъчно завещание, което съдържа разпореждания, с които се вменява задължението за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или чрез трети лица, е нищожно. Със завещанието може да се възложи тежест, която трябва да се изпълни след смъртта на завещателя, но не и приживе.

Унищожаемост на завещанието 

Доста са и въпросите, които са свързани и с унищожаемостта на завещанието, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Грешка в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание, и единствено поради него е направено разпореждането.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всички случаи с изтичането на 10 години от откриването на наследството.
С Решение № 4 на Конституционния съд от 27.02.1996 г. по к.д. № 32/1995 г., разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството е обявена за противоконституционна в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след вклюване в трудовокоопертивни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собственоста върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действия за тези имоти.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице, а може и при нотариус, но изготвянето му трябва да стане от завещателя – лично.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус, той е длъжен да състави писмен протокол за приетото завещание.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокати по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение, респективно – от съдията по вписванията, ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за наследството задължава “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Това законово задължение не е пряко обвързано с някаква специална санкция, пряко произтичаща от евентуалното бездействие на това лице. Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен, което означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване – чл. 27, ал. 4 от Закона за наследството.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” – чл. 1 от Закона за наследството, т.е. това е населеното място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено, и където е вписан в регистъра на населението” – Опр. 20-75-I, СП 75, бр. 5, с. 93, което място понастоящем съвпада с неговото постоянно местоживеене и постоянен адрес в Република България.

Самото обявяване на завещанието е правна процедура, която обхваща следните действия

  1. Съставяне на протокол за състоянието на завещанието
  2. Разпечатването на плика, в който то се намира съгласно изискването на чл. 27, ал. 3 ЗН,
  3. Огласяването (прочитане) на съдържанието
  4. Проверка на датата на обявяване на саморъчното завещание,
  5. Проверка на дата на издаване на препис от саморъчното завещание,което се отбелязва в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

Самото обявяване има информативно  действие за всички трети – пряко заинтересованите лица. Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.

От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството, както и огласяването (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание. Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.
Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.
Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.
От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.

За да получи заверен препис от обявеното саморъчно завещание, следва да представи пред нотариуса (или съдията по вписванията), който го е обявил

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Когато между момента на изготвяне на саморъчното завещание и момента на неговото обявяване е изминал значителен период от време, е твърде възможно да са настъпили съществени промени в обекта (обектите) – предмет на завещанието.

Подобни изменения са мислими относно регулационния статут на недвижимите поземлени имоти и тяхната площ и предназначение, при надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, при извършени конструктивни промени, архитектурни преустройства и промяна в предназначението на сгради и части от тях.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

В такива случаи лицето, което се ползва от завещанието, задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти – предмет на саморъчното завещание.

Това е от значение не само за конкретното съдържание и обема на придобитите по силата на саморъчното завещание права, но се отразява и на размера на дължимите такси, които се определят върху пазарната цена на завещаните недвижими имоти и движими вещи, както и върху застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства и върху номиналната стойност на завещаните парични суми и вземания.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание, както и протоколът от обявяването му.

Процедура по изключване на съдружник в ООД. Правни действия по процедура

Често пъти се стига между отделните съдружници в едно ООД се стига до нарушение на подписаният между тях дружествен договор, което съгласно разпоредбата на чл. 126 от ТЗ предоставя възможност на общото събрание при установени непрекъснати груби нарушения на дружественият договор на дружеството всеки един съдружник да може да бъде изключен от ООД , след изпращане на съответните писмени покани и писмени предупреждения за това изключване.(Нужно е да е доказано, връчването им).адвокат Европейски регламенти и имотни дела

Разпоредбата на Търговския закон поставя няколко въпроса относно цялата процедура по изключване на съдружник. Основното, което следва да изясним е дали е необходимо да се вземе решение на Общото събрание на дружеството за връчване на писмено уведомление за изключване до съдружника.

Решението на Общото събрание на дружеството за изключване е дотолкова необходимо, че то следва да реши,че изключва съдружника, а връчването на уведомлението в този конкретен случай влиза в правомощията и задълженията на представляващият дружеството.

Основанията за изключване са на плоскостта на неизпълнение на задължения на съдружника спрямо дружеството. Основанията са следните:

1. Неизплащане или невнасяне на дяловата вноска – неизпълнение на това задължение е практически невъзможно, тъй като законът е въздигнал като условие за вписване на дружеството с ограничена отговорност внасянето на дяловата вноска на всеки съдружник. Следователно неизпълнение и възможно само по отношение на невнасяне на допълнителна парична вноска и при увеличаване на капитала. В тази хипотеза не се разглежда въпросът за вината. Тук се прилага правилото, че ако съдружникът не разполага с парични средства, не се освобождава от отговорност. Общото събрание на дружеството трябва с решение задължително да даде допълнителен срок за внасяне на вноската, който не може да е по-кратък от 1 месец. Това решение се взема с мнозинство повече от ½ от капитала. Аналогично при забавяне на изпълнението на задължението за вноска за ОС ще се породи правото да изключи съдружника, но в този случай ще се породи за дружествотои право да претендира лихви за забава.

2. Неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството – следва да се изхожда от това, какво е предвидено конкретно в дружествения договор. Най-общо може да се каже, че съдружникът трябва да е нарушил разпоредбите на закона или дружествения договор, уреждащи отношенията му с дружеството, органите на управление или с другите съдружници, или не изпълнява своите задължения към дружеството. Освен това тези нарушения трябва да са извършени виновно. Законът не поставя изискване от тези нарушения да са настъпили вреди за дружеството. Въпросът за прилагането на санкцията – изключване е предоставен на преценка на общото събрание.

Редът за изключване на съдружник ООД е изчерпателно уреден.

Законът предвижда съдружника да бъде писмено предупреден преди вземане на решението за изключване. В ТЗ не се казва кой е оправомощен да отправи това предупреждение: дали това трябва да е ОС, управителя или който и да е съдружник, но след като единствено ОС е органът, който със своето решение може да определи допълнителен срок за издължаване на дълга, както и да изключи съдружник, то пак ОС следва да е органът, който да отправи предупреждение за изключване. Поради противоположната практика е препоръчително този въпрос да се уреди в дружествения договор. Писменото предупреждение трябва да достигне до съдружника, до който е отправено. Липсата на писмено предупреждение преди изключването е достатъчно основание за отмяна на изключването. Не е задължително след изпращането на писменото предупреждение да последва изключване на съдружника. Когато той коригира своето поведение към дружеството, предупреждението ще е постигнало целта си и няма основание той да бъде изключен. Решението за изключване се взема от общото събрание с мнозинство повече от 3/4 от капитала на дружеството.

Във връзка с изключването практиката поставя редица интересни въпроси, свързани с водени борби за надмощие в ООД и използване процедурата по изключване с цел отстраняване на неудобния съдружник. Процедурата по изключване на съдружник не е нито толкова елементарна, нито толкова лесна, както повечето от вас се заблуждават. Може би вече разбирате, че по – важния въпрос е не на колко възлизат таксите на Търговски регистър и цената на нашата услуга, а дали въобще е възможно да изключите съдружник във вашия конкретен случай.адвокати по граждански дела. Адвокат Дело ЧСИ, адвокат изпълнителен лист

Уведомление и връчване на съобщението за изключване на съдружник.

Съществуват ситуации в които управителят на едно дружество същевременно е и съдружник в него, затова е нужно внимателно да се прецени дали няма да се стигне до ситуация в която се налага сам да изпрати уведомление до себе си. Този въпрос е решен с разпоредбата на чл. 126 ал.3 ТЗ , съгласно която всеки съдружник може да отправи уведомление до друг съдружник на дружеството за изключването му.

Важното в този случай е законосъобразността за провеждането на процедурата по изключване на съдружник, както и правилното изпращане и връчване на уведомление за изключването на този съдружник , при което да е доказано и установено по несъмнен начин, че същият не изпълнява задължения си които са записани в дружествения  договор, без значение дали тези задължения имат имуществен или неимуществен характер.

Ако неизпълнение не е доказано, нарушенията не са съществени, то изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност би било затруднено, В конкретният случай  адвокат по фирмени дела, би могъл да Ви информира за всички необходими действия и мерки относно тази мярка във Вашето дружество.

Адвокат строителни процедури

Адвокат строителни процедури www.crops.bg

Адвокат строителни процедури

Извършване на строителство с помощта на адвокат строителни процедури в международна правна кантора „Д.Владимиров и партньори” може да Ви спести време и пари. Преди подписване на договор, нашите адвокати строителни процедури могат да Ви помогнат да постигнете съгласие по важни въпроси, включени в договора.

Адвокатска кантора разполага с опитни адвокати със сериозен опит в областта на строителното право и строителните процедури, предоставяйки ефективни правни решения за казуси в областта на строителството и строителния процес. В това отношение нашето съдействие включва:

– Адвокатска помощ при градоустройствени казуси, свързани със съдействие пред държавни органи и проблеми по Закона за устройство на територията,

– съдействие и правна помощ при одобряване на всички инвестиционни проекти и получаване на съответните разрешения за строеж,

Правна защита при обжалване на индивидуални административни актове свързани със строителни процедури, във всеки отделен етап на строителният процес (напр. забрана за извършване на строителство и др.);

– комплексни адвокатски услуги при подготовка на документи за отделните административни процедури, правни съвети и подготовка при получаване на разрешение за строеж, адвокатска помощ при извършване на СМР дейности в защитените територии по програма „Натура 2000”;

– Юридически консултации  относно правни процедури по българското и международното право, свързани  с цялостния процес на строителство в териториални води и континентален шелф;

– Правно съдействие при регистрация на строителни дружества в Централен професионален регистър на строителите, заедно с подготовка на документи и сертификати  за осъществяване на строителна дейност в България;

– Юридически и правни консултации в областта на международните строителни договори, базирани на Договорните условия на Международната федерация на инженерите- консултанти –  ФИДИК и договори за инженеринг, доставка и строителство (EPC contracts) и тяхното съответствие със спецификите на българското строително право и правилата за провеждане на обществени поръчки;

– Правна помощ и съдействие при изготвяне при водене на преговори, договаряне със собственици на земя, съдействие при сключване на Предварителни и окончателни договори с подизпълнители, съобразени с правилата на „Договорните условия за строителство”, Договорните условия за технологично оборудване, проектиране и строителство”

– Правна помощ и съдействие при изготвяне на договори за проектиране, участие и правни съвети при съставяне на протоколи в строителството, подготовка на документи и  изготвяне на Договор  за строителен надзор, подизпълнители, доставчици на материали и др. ;

– консултантска правна помощ по съдебни и арбитражни производства относно строителни казуси, (включително преговори, арбитраж, процедури за решаване на правни спорове, съдействие в процедури пред Органа за решаване на спорове, предвидени в договорите, базирани на Договорните условия на ФИДИК).

Спиране на работата по строежа, забавяне заплатите на работниците, теглене на заем за строителство – проблеми, които възникват, когато има несъгласие по строителен проект. Необходим е натрупан опит и добро образование, за да знаете как да преминете през процеса на разрешаване на строителни спорове. Адвокатите строителни процедури в международна правна кантора „Д.Владимиров и партньори” имат умения и опит със строителни спорове. Те ще Ви помогнат да избегнете евентуалните рискове в строителния процес и по този начин Вие ще може да се концентрирате върху самото строителство.Ако сте се подготвили проект за строителство или окажете в спор за строителство, свържете се международна правна кантора „Д.Владимиров и партньори”.

Съвети, които ще получите от адвокат строителни процедури:

Строителни спорове могат да има тежки последици. Изпълнител, който не е платил своевременно, може да не бъде в състояние да изпълни задълженията си към доставчици и подизпълнители. Следователно те могат да откажат да предоставят допълнителни стоки и услуги за проекта. В нашия опит много строителни спорове могат да бъдат избегнати чрез решаване на следните въпроси:

  • На първо място, трябва да имате подготвен изключително подробен писмен договор. Писмено предложение или поръчка може да бъде законно достатъчна, но често в такъв договор липсват подробности, необходими за да се избегнат строителни спорове.

    Адвокат строителни процедури www.crops.bg

    Адвокат строителни процедури

  • В договора трябва да уточнят какви могат да бъдат допълнителните разходи. Строителни спорове често възникват заради непредвидени в договора разходи, когато те не са били очаквани от възложителя. Нашите адвокати строителни процедури имат опит в изготвянети на строителни договори, така че шансовете за възникването на правен спор са сведени до минимум.
  • Знаете разликата между прогнозна и фиксирана цена. Редица строителни спорове възникват, тъй като собственикът на имота тълкува прогнозната цена като крайна. Всеки договор за строителство, съдържащ оценка, трябва да бъде внимателно премислен, за да посочи, че оценката не е гаранция за крайна цена и подлежи на промяна. В някои договори има заложена максимална стройност на проекта, която не трябва да бъде надвишена.

Ако се нуждаете…

от проучване на текущия правен статус на отделен обект, свържете се с наш адвокат строителни процедури. Той ще Ви съдейства и за съдебни дела в строителството при предаването на обекти и получаване на документи за етапи на строителството. Правно съдействие ще бъде оказано и за издаване на удостоверение за груб строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и др.

Адвокат търговска несъстоятелност

Адвокат търговска несъстоятелност често е бенефициентът на един труден период в икономиката, а негови клиенти са хора в крайна нужда, изправени пред неблагоприятната ситуация на фалит. За съжаление много хора избират необмислено или дори глупаво своя адвокат търговска несъстоятелност въз основа на цена, реклама или, най-лошото от всичко – без никакъв критерий. Понякога те чуват от познат, че имало „някакъв” адвокат търговска несъстоятелност и отиват при него без да проучат конкуренцията. Но избирането на правилния човек, който да разбере сериозността на ситуацията може да означава разликата между евентуален отскок и дългосрочна болка.

Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bgАдвокатът търговска несъстоятелност трябва да бъде внимателен и надежден. Той следва да е наясно, че данните, които клиентът е споделил с него, са изключително лични и поверителни. Те трябва да бъдат пазени в тайна. Адвокат търговска несъстоятелност трябва да анализира финансовите отчети и да направи изводи за бъдещите действия. Докато прави това, адвокатът трябва да бъде внимателен, за да се защити правата на клиента. Изключително важно е той да бъде изцяло отдаден на своите задължения и отговорности. Той трябва да работи като съветник за насочване на своя клиента към възможния план за действие.

Вашият адвокат търговска несъстоятелност ще разгледа Вашия случай и ще установи кои са всички потенциални причини, довели до ситуация на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Ако е наложително, той може да изготви доклад или анализ в процедурата по несъстоятелност. Нашите подготвени специалисти от международна правна кантора „Д. Владимиров и партньори” ще подготвят всички необходими документи за откриване на производство по несъстоятелност. Правна помощ от адвокат търговска несъстоятелност може да бъде изразена в отмяна на сделки, които са сключени от длъжника и са във вреда на кредитора. Вашият адвокат търговска несъстоятелност и ликвидация ще изготви оздравителен план за дружеството и ще Ви посъветва как е най-добре да процедирате, когато сте изправени пред процедура по несъстоятелност.

Етични и професионални правила, които всеки адвокат търговска несъстоятелност трябва да следва:Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

  • Трябва да Ви представлява етично, ревностно и в границите на закона
  • Трябва компетентно да анализира правните въпроси и упражнява познаване на приложимото право към Вашия случай
  • Трябва да общува с Вас по навременен и ефективен начин
  • Не трябва да се създаде конфликт на интереси
  • Трябва да пази професионална тайна
  • Не трябва да има лични взаимоотношения с клиент
  • Не трябва да действа срещу Вашите интереси
  • Трябва да бъде лоялен към Вас

Адвокат лекарска грешка

В практиката може да срещнете два термина, независими един от друг – „медицинска грешка” и „лекарска грешка”. Съществува известна разлика между тях. 

С първия термин се означават грешки в резултат от слабости в организацията и управлението на лечебния процес.Адвокат лекарска грешка, търсене на отговорност за лекарска грешкам адвокат обезщетение за лекарска грешка, съдебно Споразумение за лекарска грешка, изплащане на обезщетение лекарска грешка, съдебно дело за отговорност на медицинско лице, Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия

С втория – персонални неправилни действия или бездействия на лекаря. За лекарска грешка се говори и когато сме свидетели на небрежност от страна на медицинското лице. Тя се изразява в липса на старание и внимание към пациента и неговото здравословно състояние.

Ако сте потърпевши от такова небрежно отношение от страна на Вашия лекуващ лекар потърсете помощта на адвокат.

Определението за „неправилно лечение” според Световната Здравна Организация, което е едно от основанията за търсене на отговорност за лекарска грешка, е следното:

Небрежно поведение или липса на умения при оказване на медицинска помощ от страна на лекар или в лечебно заведение.

Ако потърсите в български или чуждестранен речник обясние за термина „лекарска грешка” вероятно няма да намерите такова. Не съществува универсално определение на този термин. Тук ще Ви разясним какво означава „лекарска грешка” според определението на този термин в България. Трябва да се консултирате с адвокат, когато сте пострадали или свидетели на професионално неправилно действие/бездействие на лекар, което не е в противоречие със закона или нормативно установените правила на професията.

Задължително е наемането на адвокат във всеки един от следните случаи:  неправилна диагноза; грешно подадено лекарство или забавяне на лекарството; чакане за преглед; получена алергична реакция; опериране на грешен орган – може да звучи стряскащо, но се случва, макар и рядко; забравяне на чуждо тяло след оперативна процедура – има се предвид забравяне на скалпел, ножица или друг медицински инструмент вътре в тялото на пациента; вътреболнични инфекции; усложнения след направената операция; инвалидизация след проведено лечение; смърт на пациент; работа с повредена апаратура; усложнения в резултат на лечебно-диагностични процедури; липса на професионална компетентност или недостатъчна квалификация; лекарска небрежност; извършено частично лечение; травма, получена в лечебно заведение по време на хоспитализацията.

Ние можем да Ви помогнем!

Ако се нуждаете спешно от адвокат във връзка с лекарска грешка, без колебание може да се свържете с нашата кантора. Ние ще Ви окажем така необходимата правна помощ и съдействие, при търсене на отговорност за лекарска грешка на медицински лица и на лечебни заведения.

Когато при нас дойде клиент, който твърди, че е пострадал в следствие на лекарска грешка, ние се консултираме с опитни лекари и съвместно с тях извършваме пълно и детайлно проучване на всеки индивидуален случай.

Едва след като сме проверили фактите, ние можем да изразим обосновано становище, а именно дали може да бъде заведено дело за лекарска грешка.

Кантората предлага следните услуги :

  1. Правни консултации и сравнителен анализ на ситуацията около пострадалото лице  – извършва обстоен правен анализ на цялостната, налична медицинска документация, правен анализ на действията на лекарите и отделните фактите, правна оценка на всички юридически възможностите за решение на проблема
  2. Изготвяне на правна защита и стратегия, както  избор на подход за действие с оглед постигане на максимален икономически резултат от случая.
  3. Подробен правен анализа на медицинска документация – при този вид анализ, правен специалист и медицинско лице изследва обстойно наличната документация, проучвайки казуса за неточности, професионални пропуски, лични нарушения на лекаря специалист, извършил манипулацията;
  4. Правен анализ на фактите – при този анализ на база събраната информация, юрист Ви консултира за действията, които следва да предприемете;
  5. Изготвяне и подготвяне на сигнали, респ. тъжби до Районна прокуратура – документацията се изготвя съвместно с медицински специалист и юрист, за да може да постигне максимално целения ефект.;
  6. Изготвяне на специална жалба до ИАМО, като въз основа на подбраните документи и доказателства, се извършва цялостен анализ за подготовката на вътрешна съдебно медицинска експертиза. С цел икономия на време и усилия, кантората съдейства при изготвяне на частни  експертизи;
  7. Осъществява активно процесуално представителство в съдебния процес. Адвокат лекарска грешка, търсене на отговорност за лекарска грешкам адвокат обезщетение за лекарска грешка, съдебно Споразумение за лекарска грешка, изплащане на обезщетение лекарска грешка, съдебно дело за отговорност на медицинско лице, Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия

Съществен акцент в подготовката на тези дела, относно „лекарски грешки“ представляват добре обоснованите и изготвените предварително медицински експертизи от вещи лица, специалисти в съответната област.

Непълното излекуване на пациента, което е едно от случаите на лекарска грешка в никакъв случай не е синоним на неизпълнение на задълженията на лекаря. Пример за непълно излекуване на болния е, когато след определянето на правилна диагноза не бъде указана нужната грижа или достатъчно лечение.

Възможно е също да има забавяне при провеждане на  операция, в резултат на което да се появят усложнения.

В новия 80 брой на „Държавен вестник“ е приета нова Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия. С нормативния акт се изпълняват разпоредбите на чл. 189 от Закона за здравето, а именно – осигуряване на регламентиране начина за сключване на застраховки за причинени вреди, вследствие от виновно неизпълнение на професионалните задължения на лицата, които упражняват медицинска професия на територията на страната.

Единните критерии за задължителност на застраховката и определените минимални застрахователни лимити на отговорност са възможност за компенсиране на вреди, причинени на пациентите, вследствие от доказано виновно неизпълнение на професионалните задължения на лицата, упражняващи медицинска професия. Застраховките ще се сключват от лечебните заведения.

Лимитите на отговорност по различните специалности в системата на здравеопазването са разделени в два вида дейности и три рискови групи, в зависимост от специалността, по която лицето упражнява дейност.

Предвидено е сключване на застраховка с покритие над минимално установеното в наредбата, като по този начин се счита, че условието за сключване на застраховка „Отговорност на лицата, които упражняват медицинска професия“, е изпълнено.

Инфектиране, ненаблюдаване на болничното състояние на пациента или непредоставянето на достатъчно информация на пациента за въпроси, които пряко засягат здравословното му състояние, също са основания за назначаване на адвокат. За повече информация и нужда от правна помощ, моля свържете се с нас за да Ви помогнем на следните телефони + 359 2 858 -10-25, или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

 

Адвокати банкови дела

Адвокати банкови дела работят по сделки, включващи заемане на пари за финансиране на дейността на дружеството, придобиване от него на определен недвижим имот или финансиране на проект за строителство. Процесуално представителство и корпоративни и регулаторни въпроси също влизат в компетенцията им.

Посочените специалисти поддържат постоянна връзка със своите клиенти, които са разпределени между кредитополучатели (инвестиционни фондове, фондовете за дялово участие, или правителството) и кредитори (инвестиции или търговски банки, кредитни фондове или алтернативни кредитори). Тяхна работа е да преговарят условията на кредита и се стигне до положение, което е удовлетворително и за двете страни.

При една типична сделка, може да очаквате от екипа на международна правна кантора „Д.Владимиров и партньори” пълна отдаденост. При големи сделки двама или трима наши партньори работят съвместно по проекта. Работата ни е обвързана не само с клиенти от България, но и с международни клиенти, които имат нужда от професионален съвет или помощ при сключването на сделка.

Частната практика на адвокати банкови дела

Адвокати банкови дела www.lawyer-bulgaria.bg

Адвокати банкови дела

Всеки адвокат банкови дела, който работи на частна практика достатъчно дълго, получава по-широк кръг от различни видове работа и клиенти. Частната практика дава на адвокат банкови дела изключителна възможност да разберат как работят различните кредитори и фирмите. Много адвокати банкови дела имат предишен опит като юристконсулти в банки, което е несъмнено предимство в тази сфера на дейност. Адвокатите банково право често са ангажирани от юридически лица за сделки за закупуване на фирми или за финансиране на нови бизнес начинания. Те също дават правни консултации на своите клиенти.

Адвокатите банково право работят или за кредитополучателя, или за кредитора. В първия случай обикновено става дума за физическо лице, търговец или кооперативно дружество, а във втория – най-често банка. Голяма част от времето си прекарват в договарянето на условията по договорите за заем. Целта е да се уверят, че техният клиент получава справедлива сделка. След това документите са изготвени и се преглеждат от двете страни преди да се подпише сделката. При сключването на банкови и финансови сделки от съществено значение е адвокатите банкови дела да разбират глобалните пазари и правни системи. Адвокатите банково право участват като процесуални представители при разрешаване на спорове в съда.

Адвокатите банково право обикновено работят по отделни сделки или проекти като част от отбор. Те трябва да са добри комуникатори, да са креативни, да мислят бързо, да имат задълбочени познания върху финансовия закон. Други въпроси, които са част от компетенцията на адвокат банкови дела са производство по несъстоятелност, банкови измами и пране на пари.

По въпроси, касаещи банковите дела, както и за всякакви други, изискващи висок професионализъм от страна на утвърдени юристи, не се колебайте и се свържете с нас!