Нотариално удостоверяване в чужбина
Напоследък, с отварянето на границите и пътуване, много хора се нуждаят от нотариално удостоверяване в чужбина.
Самото нотариално удостоверяване на документи се осъществява и при местен нотариус. В този случай , като на заверката следва да е отбелязана :
1. Дата, както и уточнение дали е заверен подписа
2. Дали е удостоверено съдържанието
3. Далие удосторен и подпис и съдържание
В случай, че съответната страна, в която се прави заверката е член на Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, то след заверката на чуждия нотариуса се поставя АПОСТИЛ
Тези документи – апостил + оригинал на документа, следва да са прикрепени неразделно
Следва т.нар. легализация – документът с апостил трябва да се преведе на български език, като се постави и заверка от български консулски (дипломатически) служител в страната, от която произхожда
Заверка може да се постави и от оторизирана от МВнР Агенция за преводи. В този случай преводът ще да бъде заверен в сектор „Легализация и заверки” в МВнР.
Ако съответната страна не е член на Хагската конвенция или е член, но с нея има сключен Договор за правна помощ, предвиждащ нещо различно, то се спазва уговореното в договора.
В случай, че държавата не е член на Хагската конвенция и няма подписан двустранен договор за правна помощ, то тогава се изисква документът да е заверен от местното МВнР или друг надлежен орган
Заверката обикновено се извършва с печат, легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство на България в чуждата държава.
При липса на такова в съответната държава, то тогава щемпелът се поставя от посолството на тази държава в трета (например съседна) страна и след това подписът и заверката на това посолство се заверяват от консулската служба на българското посолство в тази трета страна.