Запор на сметки на длъжника
Значителна част от въпросите към нас се отнася до ситуация в която, клиент се обръща към нас с нужда от правна помощ при Запор на сметки на длъжника.
Запорът на банкова сметка е една от най-често прилаганите мерки в изпълнителното производство в България.
Той се използва както от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Запор на сметки на длъжника се извършва от от публичен изпълнител при НАП по реда на ДОПК.
При запор банката блокира наличните и постъпващите средства до размера на дълга, а в определени случаи превежда задържаните суми по изпълнителното дело.
В практиката най-често възникват въпроси като:
- може ли ЧСИ да запорира заплатна сметка ?
- какво става с пенсията ?
- има ли защита за несеквестируем доход ?
- кога запорът е незаконосъобразен ?
- как се подава жалба срещу действия на ЧСИ ?
- как фирма може да поиска освобождаване на средства при запор за неотложни плащания.
Законът действително предвижда защита, но тя не се прилага автоматично във всеки случай и често изисква навременни действия от длъжника.
Какво представлява Запор на сметки на длъжника
При Запор на сметки на длъжника съдебният или публичният изпълнител изпраща запорно съобщение до банката като трето задължено лице.
По ГПК запорът върху вземане по банкова сметка се счита наложен спрямо банката от деня и часа на получаване на запорното съобщение.
Банките са длъжни да се съобразят с него и да изпълнят указанията по закона и по конкретното изпълнително производство.
Когато изпълнението е по реда на ГПК, запорното съобщение до третото лице се изпраща едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
В самата покана се съобщават и наложените запори, поради което длъжникът често научава за блокираната сметка едва след като вече не може да оперира свободно с нея.
Запор на сметка от ЧСИ
При Запор на сметки на длъжника най-честият проблем е, че съдебният изпълнител по правило няма пълна информация за произхода на средствата, които постъпват по сметката – дали са трудово възнаграждение, пенсия, обезщетение, социална помощ или други постъпления.
Именно затова на практика нерядко възникват спорове дали по банковата сметка постъпват несеквестируеми суми, които не могат да бъдат събирани изцяло.
По чл. 446 ГПК законът ограничава каква част от трудовото възнаграждение, друго възнаграждение за труд и пенсията може да бъде удържана.
Размерът на удръжката зависи от нетния доход и от това дали длъжникът издържа деца.
Ограниченията не се прилагат по същия начин при задължения за издръжка, където законът допуска по-широко изпълнение.
От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата в България е 1213 лв., определена с ПМС № 243 от 13.11.2025г.
Това е особено важно, защото именно минималната работна заплата е ключов ориентир при преценката кои доходи и в какъв размер подлежат на удръжки по чл. 446 ГПК.
Несеквестируем доход по банкова сметка
Най-важната разпоредба за длъжниците е чл. 446а ГПК, според който несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК, както и на определени помощи и обезщетения, се запазва и когато тези суми са постъпили по банкова сметка, но само ако са постъпили не по-рано от един месец преди налагането на запора.
Това означава, че не всяка сума по сметката е еднакво защитена и моментът на постъпване е решаващ.
С други думи, ако по сметката Ви постъпва заплата, пенсия или друг защитен доход и той е постъпил в рамките на посочения едномесечен период, законът предвижда той да запази своята защита. Ако обаче тази сума остане по сметката по-дълго и придобие характер на спестяване, практическата защита значително отслабва.
Именно това е една от най-честите причини хората да останат неприятно изненадани при блокирана сметка.
Как да се защитите при Запор на сметки на длъжника
Защитата срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител се осъществява по реда на чл. 435 и сл. ГПК, а жалбата се подава по реда на чл. 436 ГПК чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението.
По общото правило срокът е едноседмичен – от извършване на действието, ако страната е присъствала или е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението; за третите лица срокът тече от узнаването.
На практика това означава, че при запор на банкова сметка, по която постъпва заплата, пенсия или друго защитено плащане, длъжникът не бива да чака. Обичайно се подава молба до ЧСИ за вдигане или ограничаване на запора върху несеквестируемите суми, като при отказ или при вече извършено незаконосъобразно разпределение може да се пристъпи към съдебно обжалване.
Важно: не всяка сума по сметката е защитена безсрочно
Една от най-честите грешки е да се смята, че щом дадена сума е от заплата или пенсия, тя остава защитена без ограничение във времето. Това не е така. Чл. 446а ГПК обвързва защитата с постъпления, направени не по-рано от един месец преди запора, а при по-продължително задържане по сметката сумите могат да бъдат третирани като спестявания, спрямо които несеквестируемостта не се запазва в същия обем.
Именно затова при запор на банкова сметка е важно не само какъв е произходът на средствата, но и кога са постъпили, както и дали могат да бъдат индивидуализирани по банковите извлечения. Това е критично при възражения пред ЧСИ и при евентуално съдебно обжалване.
Запор на фирмена сметка от НАП
Когато дружество има неплатени данъци, осигурителни вноски или други публични задължения, публичният изпълнител при НАП може да наложи обезпечителни мерки и да пристъпи към принудително изпълнение, включително чрез запор на банкови сметки.
ДОПК предвижда и електронен запор върху вземане на длъжника по сметка в банка.
При фирмите проблемът често е по-тежък, защото блокирането на сметката може да спре плащания към доставчици, възнаграждения, наеми, логистика, горива, комунални разходи и изпълнение на текущи договори.
Това на практика може да доведе до прекратяване на търговски отношения и до допълнителни неустойки, дори когато дружеството има реална възможност да обслужва задължението си поетапно.
НАП самата публикува информация, че при временни финансови затруднения съществуват механизми като разрешение за неотложно плащане и в определени случаи отсрочване или разсрочване.
Разрешение за неотложно плащане при запор на НАП
При запор на фирмена сметка по ДОПК законът предвижда възможност да бъде поискано разрешение за неотложно плащане.
Официалната информация на НАП изрично сочи, че съдействие следва да се търси от отговорния публичен изпълнител, а искането трябва да бъде мотивирано спрямо конкретната дейност и нуждата от плащането.
На практика добре изготвената молба следва да съдържа:
– описание на конкретните задължения, които трябва спешно да се платят;
– доказателства за връзката им с основната дейност на фирмата;
– договори, фактури, падежи, уведомления за санкции или неустойки;
– аргументи, че неплащането ще причини по-тежки вреди, включително спиране на дейността, загуба на клиенти или невъзможност да се генерират приходи, от които самото публично задължение да бъде погасено.
Тази логика съответства на режима, описан от НАП за неотложните плащания и за преодоляване на временни финансови затруднения.
Разлика между запор от ЧСИ и запор от НАП
Много длъжници смесват двете хипотези, но те са различни. ЧСИ действа по частноправни вземания въз основа на изпълнителен титул и по реда на ГПК, докато публичният изпълнител при НАП събира публични държавни вземания по реда на ДОПК.
При НАП съществуват специфични механизми като разрешение за неотложно плащане и административни канали за комуникация с органа по принудителното изпълнение.
Затова и правилната защита винаги зависи от това кой е наложил запора, какво е основанието на задължението, какъв е произходът на средствата по сметката и на какъв етап се намира изпълнителното производство.
Един и същ практически проблем – Запор на сметки на длъжника – може да изисква съвсем различна правна стратегия.
Документи при защита срещу запор на сметки на длъжника
При защита срещу запор на банкова сметка най-често са нужни:
запорно съобщение, покана за доброволно изпълнение, банкови извлечения, документи за произхода на сумите, служебна бележка от работодател, разпореждания на ЧСИ или НАП, както и доказателства за текущи плащания и неотложни разходи при фирмите.
Именно при Запор на сметки на длъжника документите са решаващи, защото спорът обикновено е не дали запор има, а какви точно средства са засегнати и дали върху тях законът допуска изпълнение.
Защо е важно да се реагира бързо
При изпълнителните производства сроковете са кратки, а забавянето често води до по-трудна защита.
При жалба срещу действия на съдебен изпълнител срокът по чл. 436 ГПК е кратък, а при банков запор всяко забавяне увеличава риска средствата да бъдат преведени по изпълнителното дело или да се загуби възможността да се докаже своевременно несеквестируемостта им.
При запор от НАП бързата реакция е също толкова важна, защото дружеството трябва незабавно да аргументира защо част от средствата са необходими за неотложни плащания, за да продължи дейността си и да не се стигне до по-тежки вреди както за бизнеса, така и за самото събиране на публичното вземане.
Нашият съвет при Запор на сметки на длъжника
Запорът на банкова сметка не означава, че длъжникът е напълно лишен от защита.
Българското право съдържа механизми за защита на несеквестируемите доходи, за обжалване на незаконосъобразни действия на ЧСИ, както и за искане на разрешение за неотложни плащания при запор от НАП.
Но тази защита не действа автоматично във всеки случай – тя изисква точна правна преценка, правилни доказателства и навременни действия.
