www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Жалба срещу прокурорско постановление

В практиката по наказателни дела все по-често се налага по една или друга причина да се изготви жалба срещу прокурорско постановление.

В наказателния процес в България, когато гражданин е пострадал от деяние, определено в НК като престъпление.

Пострадалият има право да подаде жалба до разследващите органи

С нея той сигнализира за извършеното деяние.

Проверка на прокуратурата

Въз основа на тази жалба се извършва проверка за събиране на данни и доказателства.

Жалба срещу прокурорско постановление

Жалба срещу прокурорско постановление

Ако след проверката наблюдаващият прокурор прецени, че липсват достатъчно доказателства за образуване на досъдебно производство или че престъплението се преследва по частен ред

В този момент прокурора издава Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство

Съгласно чл. 213 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), жалбоподателят има право да обжалва това постановление

Постановлението за отказ се обжалва пред по-горестоящата прокуратура.

Жалбата трябва да бъде подадена в писмен вид, като се иска отмяна на постановлението и продължаване на проверката.

Важно е да се отбележи, че произнасянето на по-горестоящия прокурор също подлежи на самостоятелно обжалване.

Процедура за обжалване:

  1. Срок за обжалване: Жалбата срещу постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство трябва да бъде подадена в 7-дневен срок от получаването уведомление за отказ.
  2. Компетентен орган: Жалбата се подава до по-горестоящата прокуратура, която е длъжна да разгледа случая и да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на отказа.
  3. Съдебен контрол: Ако по-горестоящата прокуратура потвърди отказа за образуване на досъдебно производство, при определени условия, жалбоподателят има право да обжалва това решение пред съответния първоинстанционен съд.

Съдът разглежда жалбата в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.

Практически насоки:

  • Консултация с адвокат: При обжалване на прокурорско постановление е препоръчително да се консултирате с адвокат, който да изготви мотивирана жалба, като Ви представлява пред съответните органи.
  • Съдържание на жалбата: Жалбата трябва да съдържа ясно изложение на фактите, основанията за обжалване и конкретните искания на жалбоподателя.
  • Събиране на допълнителни доказателства: Ако е възможно, представете нови доказателства или факти, които не са били взети предвид при първоначалната проверка.

Обжалването на Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство е инструмент за защита на правата на пострадалите от престъпления

Чрез него се гарантира справедливост в наказателния процес, при участие на всички заинтересовани страни.

За допълнителна информация се обърнете на тел. 0897 90 43 91 или Email : office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява жалбата срещу прокурорско постановление?

Жалбата срещу прокурорско постановление е официален писмен документ, с който пострадалият или заинтересованото лице оспорва отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство. Тя се подава, когато лицето счита, че има достатъчно доказателства за извършено престъпление и желае по-нататъшно разследване.

Кой има право да подаде жалба срещу прокурорско постановление?

Жалбата може да бъде подадена от: Пострадалото лице (жертвата на престъплението); Законните представители на пострадалия (родители, настойници и попечители, ако е малолетен или непълнолетен); Юридически лица, ако престъплението е засегнало техните права и законни интереси.

В какъв срок трябва да се подаде жалбата?

Съгласно чл. 213 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), жалбата срещу постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство трябва да бъде подадена в 7-дневен срок от получаване на уведомлението за отказ.

До кого се подава жалбата?

Жалбата се подава до по-горестоящата прокуратура, която е задължена да преразгледа случая и да се произнесе по законосъобразността на постановлението на наблюдаващия прокурор.

Какво може да направи жалбоподателят, ако прокуратурата потвърди отказа?

Ако по-горестоящата прокуратура потвърди отказа, жалбоподателят може да обжалва решението пред съответния първоинстанционен съд. Съдът разглежда жалбата в закрито заседание и се произнася с окончателно определение.

Какви са шансовете за успех на жалбата?

Шансовете зависят от: Наличието на достатъчно доказателства; Допуснатите процесуални нарушения от страна на прокуратурата; Аргументацията и правната обосновка на жалбата. За по-добри шансове е препоръчително да се консултирате с адвокат.

Може ли да се представят нови доказателства при обжалването?

Да. Ако жалбоподателят разполага с нови доказателства или обстоятелства, които не са били разгледани първоначално, той може да ги представи като част от жалбата. Това може да увеличи шансовете за успешен изход.

Каква е ролята на адвоката при обжалването?

Адвокатът може да: Подготви жалбата, като изложи ясни и убедителни аргументи; Анализира и събере допълнителни доказателства; Представлява жалбоподателя пред прокуратурата или съда; Защити правата и интересите на жалбоподателя в хода на процедурата. За допълнителна информация или правна помощ, свържете се с адвокат на тел. 0897 90 43 91 или Email: office@lawyer-bulgaria.bg.

Сключване Споразумение с прокуратурата

Напоследък все повече клиенти се обръщат към нас за Сключване Споразумение с прокуратурата.

Споразуменията по чл. 381, ал. 1 НПК предлагат възможност за решаване на делото извън рамките на традиционната съдебна процедура

Тези процедури са съпроводени с редица изисквания и ограничения, които трябва да бъдат взети под внимание:

Ограничения според вида на престъплението:

Чл. 381, ал. 2 НПК изрично изключва възможността за сключване на споразумение за сериозни умишлени престъпления, които са посочени в специфични глави и раздели на НК.

Престъпленията в тези категории изискват съдебно разглеждане по общия ред, което включва пълната съдебна процедура със съдебно следствие.

Ситуации с невъзстановени имуществени вреди:

Споразумението също така не може да бъде сключено, ако от престъплението са произлезли имуществени вреди, които не са възстановени.

В такива случаи, ако пострадалите лица имат интерес от завеждане на граждански иск, Прокуратурата не може да сключи споразумение, и съдът няма да одобри такова.

  1. Възможности за намаляване на наказанието: Въпреки тези ограничения, когато споразумение е възможно, то може да предложи значителни облекчения

Целта е намаляване на наказанието под минимално предвиденото, особено ако са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, съгласно чл. 55 НК.Сключване Споразумение с прокуратурата

Необходимост от правна помощ:

Важно е обвиняемите, изправени пред съдебно производство, да търсят квалифицирана правна помощ.

Ако не наемат адвокат по своя избор, ще им бъде назначен служебен адвокат, тъй като споразуменията изискват участието на защитник.

Тези аспекти подчертават сложността на процеса по сключване на споразумение с Прокуратурата

Това налага задълбочено разбиране и внимание към детайлите в правната рамка на НК.

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило със споразумение, одобрено от съда по реда на НПК.

Независимо от това, че определението, с което е станало това, има характер на влязла в сила присъда, специфичната процедура, по която е проведено производството, има своето правно значение.

Какво представлява Споразумението ?

Институтът на Споразумението по чл.381 ал.1 НПК, като една от предвидените в закона процедури, е въведена като компромис между два интереса – на обвинението и на обвиняемия/подсъдимия/.

Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно поведение.

Целта е приемайки да бъде наказано с наказание по вид и размер, обвиняемият се договаря с прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съд, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина.

В замяна обвиняемият /подсъдимият/ очаква по-благоприятно наказателноправно третиране.Сключване Споразумение с прокуратурата

Като една от формите на такова третиране законодателят предвижда страните по споразумението да могат да определят наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В процедурата по НПК е налице и специфика на ролята на съда.

Съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл. 301 от НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по НПК

Макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл. 381 ал.5 т.1-6 от НПК и то само в обсега на правомощието му по чл. 382 ал.7 от НПК.

Когато съдът намери, че предложеното между прокурора и защитника на обвиняемия /подсъдимия/ споразумение не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение, без да излага мотиви за това.

Законово допуснатата възможност /единствена/ в НПК да не се изготвят мотиви към съдебния акт не означава, че съдът може да се произнася произволно и в разрез със закона.

При всички положения той извършва проверка и оценъчна дейност с оглед доказателствата по делото, както по отношение на обстоятелствата, включени в обсега на параметрите на споразумението /чл. 381 ал.5 НПК/, така и по отношение на процедурата, която трябва да бъде спазена.

Обжалване на постановление за прекратяване 

Когато лисват предпоставки за повдигане на държавно обвинение пред съд, прокурорът издава Постановление което подлежи на обжалване на постановление за прекратяване.

В наказателното производство това Постановление за прекратяване е израз на неговия отказ да състави и внесе в съда обвинителен акт.

В определени случаи по вече образувано досъдебно производство, наблюдаващият прокурор може да реши, че са налице законовите основания за неговото прекратяване.

Това са случаи в практиката, когато е преценил след извършване на разследването, че деянието не е престъпление, че е изтекла предвидената в Наказателния кодекс давност за съответното престъпление, или че липсват достатъчно конкретни доказателства за извършеното престъпление.

Основания за прекратяване на наказателното производствоОбжалване на постановление за прекратяване 

Като отказва да състави обвинителен акт, държавният обвинител може да се позове на две категории основания:

Най-често това са т.нар. общите прекратителни основания по чл. 24, ал. 1 НПК

Те се отнасят до липса на наказателно-правно отношение (деянието не съставлява престъпление или деецът е вече починал);

Основанията за прекратяване са:

  • деянието не съставлява престъпление;
  • деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
  • наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
  • деецът е починал;
  • след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
  • спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
  • в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
  • деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
  • в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;
  • по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;
  • деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон;
  • липса на достатъчно доказателства – обвинението винаги трябва да се базира на достатъчно доказателства

В случай, че липсват достатъчно доказателства значи обвинението е необосновано и прокурорът ще прекрати наказателното производство

В ситуацията, в която Районният прокурор е убеден, че разследващият орган е положил всички усилия за събиране и проверка на доказателствения материал всички действия ще бъдат приети.

В този случай копие от постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия и на пострадалия или на неговите наследници

На обжалване подлежи и постановлението до юридическото лице, което е пострадало.

Всички тези страни могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от съобщението.

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК право да подаде жалба срещу прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство.

Когато се сложи край на наказателното производство, следва да са решени въпросите заОбжалване на постановление за прекратяване 

  1. Веществените доказателства, събрани по делото;
  2. Отмяната на мерките за неотклонение наложени на заподозрените
  3. Наложените мерки за обезпечаване на гражданския искове
  4. Наложените мерки за неотклонение на лицата, след края на процеса

По същите тези въпроси се произнася съдията-докладчик, когато прекратява наказателното производство

За прекратяването следва да се произнесе и съдът във всички съдебни инстанции

а) Произнасяне по веществените доказателства.

б) Отмяна на мярката за неотклонение.

в) Отмяна на мярката за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията.

Право на това имат следните лица 

А/ обвиняемият

Б/ неговия защитник

В/ пострадалият /неговите наследници/ увреденото юридическо лице.

Жалбата следва да се адресира до съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от съобщаването за издаденото постановление.

Съдът разглежда жалбата в закрито заседание в едномесечен срок от постъпването и. Това съдебно произнасяне също подлежи на обжалване с въззивна жалба до горестоящия съд.

Когато липсват предпоставки за повдигане на обвинение пред съда, прокурорът прекратява наказателното производство.