жалба срещу наказателно постановление НАП образец

Публикации

Обжалване глоба за превишена скорост

Значителна част от въпросите за актове на КАТ идват в частта за Обжалване глоба за превишена скорост.

Обжалването на акт за превишена скорост е важна стъпка за защита на правата на шофьорите в България.

Настоящата статия предлага обзор на видовете административни актове, с които се налагат глоби за превишена скорост, основанията за тяхното обжалване и процедурите, които следва да се спазват.

Административни актове при превишена скорост

Електронен фиш:

Издава се при нарушения, установени и заснети с автоматизирани технически средства (камери) в отсъствието на контролен орган и нарушител.

Електронният фиш изпълнява функциите на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но с опростени реквизити.

Фиш *(глоба за налагане административно нарушение):

Налага се на място при установяване на нарушение от контролен орган

В случаите, когато не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.

Ако нарушителят оспорва нарушението или размера на глобата, се съставя акт.

Акт за установяване на административно нарушение (АУАН):

Съставя се при по-сериозни нарушения или когато е необходимо допълнително изясняване на обстоятелствата.

Въз основа на АУАН се издава наказателно постановление.

Обжалване на актове за превишена скорост

Обжалването на актове/фишове за превишена скорост е една от най-честите административнонаказателни процедури по ЗДвП, но успехът почти винаги зависи от детайлите: какъв точно е документът (АУАН/НП или електронен фиш), как е измерена скоростта, как е описано мястото, какво е било действащото ограничение и дали органът може да докаже всеки елемент от нарушението.

По-долу разширявам текста ви с практически приложими основания и процесуални стъпки, като ползвам официалната информация на МВР за санкциите по чл. 182 ЗДвП и релевантните законови правила за електронния фиш и съдебното обжалване.

Първо: какво точно обжалвате

Електронен фиш (ЕФ) – издава се при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система (камера), когато за конкретното нарушение не е предвидено лишаване от право на управление или отнемане на контролни точки. В ЕФ законът изрично изисква да има определени данни (място, дата, точен час, рег. №, собственик, описание, нарушени разпоредби, размер, срок/сметка/начини за плащане).
АУАН → Наказателно постановление (НП) – класическата процедура: актосъставителят съставя АУАН, после наказващият орган издава НП. За съдебното обжалване правилата са общите по ЗАНН (сега в глава/раздел за обжалване на актовете по чл. 58д ЗАНН).

Санкциите при превишена скорост

МВР обобщава, че глобите за скоростните режими са в чл. 182 ЗДвП и са групирани (населено място, извън населено място, обществен превоз/опасни товари). От значение в процеса са и квалификациите „повторно“ и „системно“, защото водят до удвояване на глобата и/или лишаване от право на управление. МВР посочва и дефиницията за „системно“ (три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първия ЕФ/НП за същото по вид нарушение).

Ключовите основания за отмяна при „липса на извършено нарушение“

А) Няма доказано действащо ограничение на скоростта за конкретния участък

Това е най-практичният и често успешен спор: органът трябва да докаже какво е било действащото ограничение именно на посоченото място и в посочения момент.

При електронен фиш самият закон предвижда, че при изпращане на преписката до съда органът следва да приложи и информация за участъка от пътя (описание на мястото и географски координати), „действащото ограничение на скоростта“ по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение, разположението и вида на устройството и данни за метрологична проверка. Ако тези данни липсват, са общи или противоречиви, това директно удря доказването.

Практически подварианти:
– липсва знак В26 (или е поставен след мястото на заснемане);
– ограничението е отменено/не важи за тази лента/посока;
– временна организация (ремонт) – липсват доказателства за валидно въведено ограничение към момента;
– несъответствие между описан „км/участък“ и реалните координати от снимката/видеото.

Б) Няма идентичност между МПС/водач и твърдяното нарушение
При електронния фиш адресат по правило е собственикът (чл. 188), но законът дава механизъм: в 14 дни от получаване собственикът или плаща, или подава декларация за реалния водач + копие от СУМПС; тогава се издава нов ЕФ на посоченото лице и първоначалният се анулира. Ако органът е игнорирал валидно подадена декларация или има проблем с идентификацията (нечетлив номер, грешна марка/модел), това е силна линия на защита.

Ключови основания: „нарушения при издаването на акта“

Съдът отменя акта/фиша при (1) неправилно приложение на материалния закон или (2) съществено нарушение на процесуалните правила.

Това са изрично посочени основания в ЗАНН, като технически основания: „камерата/устройството не е годно доказателство“

Тук стандартният подход е да се иска органът да докаже:
– вид и разположение на АТСС;
– метрологична проверка (валидност към датата на заснемане);
– данни за участъка, координати, действащо ограничение.

Освен това, използването на автоматизирани технически средства и системи е уредено в подзаконов ред (Наредба № 8121з-532/2015), който описва рамката на използване и документиране; в съдебната практика това често се обсъжда като „правила за годност/ползване на АТСС“.

Срокове и „как се подава“

Съдебно обжалване

Актовете, които подлежат на обжалване (вкл. електронен фиш), се обжалват пред районния съд по място на извършване/довършване на нарушението. Срокът за жалба от нарушителя/ищеца по обезщетение/собственик на вещи е 14 дни от връчването. Жалбата се подава „чрез наказващия орган“, който изпраща преписката в 7-дневен срок.

Специалните „вътрешни“ срокове при електронен фиш

– В 7 дни от получаването може да се подаде писмено възражение до директора на съответната структура на МВР (ограничени хипотези за анулиране – напр. МПС е било обявено за издирване; специален режим на движение).
– Жалба до съда: 14 дни от получаването на ЕФ, а ако е подадено възражение и е отказано анулиране – 14 дни от съобщаването на отказа.

Важно уточнение за практиката: макар в текста на закона да е фигурирала разпоредба за „необжалваемост“ при глоба до 50 лв., тя е изрично отбелязана като обявена за противоконституционна (т.е. не следва да се третира като действащо ограничение).

Какви доказателства работят

Снимков материал/видеозапис с пълните метаданни (дата, час, скорост, толеранс, посока).
Данни за устройството и метрологичната му проверка (сертификат/протокол; валидност към датата).
Информация за участъка: координати, описание, действащо ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, позициониране на камерата. (Това е изрично посочено като информация, която органът изпраща със съпроводителното писмо до съда.)
Доказателства за пътната сигнализация към конкретната дата (схема на организацията на движение, заповеди за ВОД при ремонт, протоколи за поставяне/премахване на знаци, снимки от място).
При „повторност/системност“ – предходни влезли в сила ЕФ/НП и датите на влизането им в сила.

Нашият „съвет“

Консултацията с адвокат по административнонаказателни дела има най-голяма стойност не в общите фрази, а в проверката на преписката: дали органът реално е доказал ограничението, мястото и техническата годност на измерването.

При електронните фишове именно тези елементи (координати/участък/ограничение/метрологична проверка) са нормативно изведени като съпътстваща информация към преписката – и ако липсват, това е фокусът.

Своевременност: срокът за съдебна жалба е 14 дни от връчването (ЗАНН), а при ЕФ има и 7-дневно възражение до директора (само за специфични основания) плюс 14 дни за съдебно обжалване.

31.03.2025/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обжалване фиш за нарушение

Все по-често към нас се обръщат граждани за обжалване на фиш за нарушение на пътя.

Административните нарушения, които се извършват на пътя, се санкционират съгласно Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

За тях се издават различни административни актове – в зависимост от наказанието, което се налага с тях, както и начина, по който нарушението е
установено.

В случай че бъде извършена проверка от органите на реда и бъде установено административно нарушение, на водача на МПС се издава фиш или
акт за установяване на административно нарушение.

Обжалването на фиш по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е процедура, която позволява на гражданите да се защитават от налагането на административно наказание „глоба“ поради нарушение на правилата за движение на пътищата.

Обжалването на фиш по ЗДвП включва определени процедури и срокове, които гражданите трябва да спазват, за да използват своето право на обжалване ефективно.

Видове фишове за нарушения на пътя

А/ Хартиен фиш се издава в ситуации, когато извършеното нарушение е маловажно – глобата е до 50 лв. и не се предвижда отнемането на
контролни точки.

Контролният орган прави преценката дали извършеното административно нарушение представлява „маловажен случай”

За наложената глоба следва да се издаде фиш на хартиен носител, като препис от него се връчва на нарушителя.

В останалите случаи, когато от контролен орган бъде установено извършено нарушение от водач на МПС, се съставя Акт за установяване на
административно нарушение.

В случай че на извършителя бъде съставен и връчен , той има право в 7-дневен срок от връчването му да направи писмено възражение срещу него. След това компетентният административнонаказващ орган издава Наказателно постановление.

Ако бъде подадено възражение, административнонаказващият орган го взема предвид при преценката си дали има достатъчно данни за
извършено нарушение и дали те са основание за издаване на НП.

Когато бъде установено нарушение на пътя с автоматизирано техническо средство, без присъствието на нарушител и на контролен орган, тогава
се издава електронен фиш.

Тук е засегнат въпросът за правата и задълженията на водачите, които са санкционирани за извършено от тях нарушение чрез издаване именно на електронен фиш.

Б/ Електронен фиш

В ЗАНН и в ЗДвП е дадена ясна дефиниция на понятието „електронен фиш”.

Според нормативната уредба електронният фиш представлява електронно изявление, което се генерира автоматично и на основание постъпили и обработени данни във връзка с нарушения на пътя, установени чрез автоматизирани технически средства.

Тези средства са уреди за контрол, които функционират самостоятелно, установявайки и автоматично заснемайки нарушения както в присъствието, така и в отсъствието на контролен орган.

След изменение на закона от 2015г. камерите могат да бъдат:

• Стационарни – прикрепени към земята;
• Мобилни – прикрепени към МПС или временно позиционирани на участък от пътя, засичащи нарушения в присъствието на контролен орган.

Как се връчва електронен фиш ?

Връчването се осъществява или чрез препоръчано писмо с обратна разписка, или чрез длъжностно лице

За собственика на МПС-то възниква задължение да заплати електронния фиш в 14-дневен срок от връчването му, като в тази ситуация
се заплащат само 70% от глобата.

В случай че при проверка на пътя се установи, че водач вече е бил уведомен и е получил надлежно електронен фиш, но не е заплатил санкцията в срок, свидетелството за управление на МПС (СУМПС) подлежи на отнемане.

В този случай пътното превозно средство следва да бъде спряно от движение до заплащане на глобата.

Съдействие от адвокат обжалването на фиш

Адвокат, специализиран в материята може да помогне при обжалването на фиш по няколко начина:

Предоставяне на подробна правна консултация относно законните основания за обжалване на фиша, като извърши анализ на фактите и обстоятелствата на случая и оцени дали са налице основания за успешно обжалване.
Подготвяне на необходимата документация и аргументация за обжалването, включително съставянето на жалбата, придружена със съответните доказателства и документи, които да подкрепят аргументите за обжалване.
Представляване на нарушителя пред компетентния административен орган и защита в процеса на разглеждане на жалбата. Това включва представянето на аргументи, правна обосновка и защита на интересите на нарушителя пред органа, който издава решението.
Адвокатът може да гарантира, че правата на нарушителя са защитени по адекватен начин и че всички процедури и правила, свързани с обжалването на фиша, са спазени.

Оспорване на електронен фиш

След връчване на електронния фиш лицето има право да оспори издаването му, като са налице няколко правни възможности това да бъде
сторено:

1. Подаване на Декларация

Лицето, на чието име е издаден електронен фиш, има право в 14-дневен срок да подаде Декларация до съответната териториална структура на
МВР, че нарушението не е извършено от него, а от друго лице.

За целта е необходимо в Декларацията да се посочат трите имена на лицето, извършило нарушението, неговият постоянен адрес, копие от свидетелството за управление.

На това лице следва да се издаде нов електронен фиш, а първоначално издаденият – да се анулира. За деклариране на неверни данни в Декларацията собственикът/законният представител носи наказателна отговорност (по чл.313 от НК).

2. Възражение срещу електронен фиш

В 7-дневен срок от връчването на електронния фиш лицето или законният представител, на който е връчен, може да направи възражение до
директора на съответната структура на МВР в случаите, когато: МПС-то е било обявено за издирване или има специален режим на движение. Ако
компетентният орган постанови отказ, то същият може да се обжалва по съдебен ред.

3. Обжалване по съдебен ред

Компетентен да разглежда жалбата е Районният съд в района, където е установено нарушението.

Електронният фиш се обжалва в 14-дневен срок, като се изпраща на Директора на съответната структура на МВР

Цялата преписка, в 7-дневен срок, се изпраща до компетентния Районен съд.

За допълнителна информация обърнете се към нас на тел. 0897/ 90- 43-91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Кога се обжалва фиш за нарушение по ЗДв.П ?

При какви обстоятелства се налага глоба с фиш по ЗДвП

Глоби с фиш могат да бъдат налагани в съответствие със ЗДвП при различни обстоятелства, включително, но не само: Нарушаване на правилата за движение по пътищата - превишаване на скоростта, неправилно паркиране, преминаване на червен светофар, неправилна употреба на мобилен телефон, неправилна употреба на предпазни колани, неспазване на предписанията на пътните знаци и др. Непредоставяне на документи и информация - шофьорска книжка, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС (талон), застраховка и др. Размерът на глобите се определя от компетентните органи в съответствие със законодателството.

Каква е процедурата по налагане на глоба с фиш по ЗДвП

Процедурата по налагане на глоба с фиш по ЗДвП обикновено се извършва от полицейските служители на място, когато е установено нарушение на правилата за движение на пътищата. В определени случаи, нарушението може да бъде установено и заснето чрез техническо средство или система, като в зависимост от вида на техническото средство или системата, административният орган издава електронен фиш или изпраща на собственика на МПС покана за явяване в съответната служба за контрол за да му бъде издаден фиш. При тези случаи, когато собственикът не е управлявал МПС, той има възможност да подаде декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало МПС, съответно на което да му бъде издаден фиш

Кой може да обжалва фиш за нарушение ?

Когато нарушителят оспорва извършването на нарушението или размера на глобата, той има право да обжалва издаденият му АУАН или електронен фиш.т.е това е само нарушителят.

Пред кого се обжалва фишът ?

Фишът се обжалва пред административен орган.Гражданите имат право да подадат възражения срещу АУАН/ електронен фиш пред компетентния административен орган на Министерството на вътрешните работи или друг компетентен адм. орган. Възраженията трябва да бъдат подадени в писмен вид и да съдържат основанията за обжалването. Срокът за подаване на възражения е 7-дневен, считано от датата на връчване на АУАН/ електронен фиш.

Кога издаден фиш се обжалва пред съд ?

Ако административният орган е издал наказателно постановление, съответно ако електронния фиш е потвърден, те могат да бъдат обжалвани пред съответния районен съд в 14-дневен срок от получаването им. Решението на съответния районен съд може да бъде обжалвано пред компетентния административен съд, като неговото решение е окончателно.

13.11.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Оспорване актове административен ред

В практиката по администивни дела се стига чести пъти до оспорване актове административен ред.

Самото производство по оспорване актове административен ред, започва с изготвяне на жалба до горестоящият административен орган.

Детайлно уредено в Административно процесуален кодекс, оспорване актове административен ред започва с писмена жалба чрез органа,издал акта.

На оспорване актове административен ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:

1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители.

2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

При подготовката на оспорване актове е нужно да бъде спазен 7 дневен срок, който започва да тече от получаването на съобщение за издаден административен акт от съответният държавен орган.

Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта.

Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните, така и за прокуратурата.

Право да оспорване на издаден индивидуален административен акт притежава заинтересована страна с правен интерес.

В повечето случай при оспорване жалбата се подава на основание незаконосъобразност или неправилност.

Право на оспорване има и прокуроратурата.

За нея правилото за оспорване актове се отнася само за настъпила незаконосъобразността при издаването на акта.

Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания.

Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия.

В съответствие с изискването на закона, легитимирани участници в производството по оспорване на актове са:

1. Непосредствено по-горестоящия административен орган

2. Жалбодател-страна, инициирала процеса в производството по обжалване актве по административен ред.

3. Административеният орган издал текущия административен акт- той е страна.

4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП.

В производството по оспорване актове освен писмена жалба или протест, следва да се представи и доказатеелства, чрез органа издал атакувания административен акт до непосредствено по-горестоящия административен орган.

С това се предоставя правна възможност издателят на акта да извърши преценка за основателността и евентуално да пререши своевременно въпрос, поставен с жалбата.

Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт.

В 7 (седем) дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени.

Разглеждащият административен орган на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма.

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия.

Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор.

Когато липсва законно основание за административен контрол или реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство

В този случай жалбата и протеста остави без разглеждане.

Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити.

Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение.

В тридневен срок от поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование.

Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

В случай, че имате въпроси, можете относно оспорване актове да се обърнете към нас на телефон 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

08.07.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Непълноти и грешки в кадастрална карта

В практиката се случва, при издаване на скица да се установи разминаване на имота с документите от Нотариалният акт, за което е необходимо да се извърши процедура по отстраняване непълноти и грешки в кадастрална карта.

Какво представлява отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър одобрената кадастрална карта може да се изменя, когато съдържа непълнота или грешка, а съгласно т. 2 – когато е одобрена при нарушение на закона.

Случаите за изменение на кадастралната карта са изрично посочени в закона (ЗКИР)

За правилното квалифициране на заявлението от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър определя правното основание и валидността на издадения административен акт.

Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е същественият аргумент за промяна на грешки и непълноти в кадастралната карта.

Изрично одобряване на кадастрална карта при нарушение на закона е, когато има нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната карта и регистър.

Това нарушение се изразява в нарушения на самата процедура и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение.

Пример за неспазване на процесуалния закон е, заповедта за откриване на производство за създаване на кадастрална карта или приетата кадастрална карта не са разгласени по предвидения в закона ред.

Не представляват нарушения на закона случаите, в които са нарушени изискванията за точност, актуалност или пълнота на кадастралната карта.

Във всички тези случаи имаме несъответствие в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряване на кадастралната карта спрямо действителното им състояние.

Кога се предприема процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта ?

В този случай е налице непълнота и грешка на картата – §1, т. 10 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, чиято причина е :

1.Не е отразена нематериализирана имотна граница, която обаче съществува в кадастралния план.

2. Границата на имота е нанесена в кадастралната карта в отклонение от действителното й положение на място.

3. Не е нанесена изградена в имота сграда.

4. Имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по приложен регулационен план.

5. Имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат отчетени промените от делба, чрез изменение на регулационния план.

6. Границите на имотите откъм улица са нанесени по регулационните линии, без проверка за отчуждаване, заплащане и завземане на част от имота за улична регулация.

Наличието на непълноти и грешки в кадастралната карта е често срещан проблем през последните години,и

Той се решава чрез провеждане на административна процедура или по съдебен ред

Най-общо непълнота на кадастралната карта има, когато даден имот въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта; грешка в кадастралната карта има, когато дадена реална част от поземлен имот е грешно заснета в границите на друг поземлен имот.

Възможни са и други случаи на непълноти и грешки.

Съгласно легалната дефиниция по ЗКИР, изменена с ДВ, бр.57 от 22 юли 2016г., „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Тези непълноти и грешки в кадастрална карта могат да се изменят при следните ситуации :

установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;
непълноти или грешки;
явна фактическа грешка.

Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители.

Отсъствието или наличието на записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

Така, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота.

Съгласно сега действащия чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато се установят непълноти или грешки е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС дава отговор на въпроса

Допустимо ли е да се заведе съдебен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР без предварително да е проведена административна процедура пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър по констатиране на грешка.

Правният спор за материално право е предпоставка за допустимост на иск по чл. 53 ЗКИР, когато е свързан с непълнота или грешка в кадастралната карта.

Когато реална част от поземлен имот е неправилно заснета като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта, е допустим и иск за собственост по чл. 108 ЗС.

Иск по чл. 53 ЗКИР е допустим при следните условия:

А/ Дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и регистри; и

Б/ Дори да не е воден специалния иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. ВКС определя, че при иск за собственост съдът трябва да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Това дава възможност на собствениците на имоти, засегнати от непълнотите и грешките да предприемат директни действия за защита на собствеността си.

05.07.2018/by lawyer