Публикации

Оспорване актове административен ред

В практиката по администивни дела се стига чести пъти до обжалване на актове по административен ред. Самото производство по оспорване актове административен ред, започва  с изготвяне на жалба до горестоящият административен орган.

Детайлно уредено в Административно процесуален кодекс, оспорване актове административен ред започва с писмена жалба чрез органа,издал акта.Оспорване актове административен ред

На оспорване актове административен ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:

1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители.

2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

Особеност на оспорване актове административен ред е, че то се задвижва само при сезиране.

При подготовката на оспорване актове административен ред е нужно да бъде спазен  7 дневен срок, който започва да  тече от получаването на съобщение за издаден административен акт от съответният държавен орган.

Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта. Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните , така и за прокурора.

Право да оспорване актове административен ред издаден индивидуален административен акт притежава заинтересована страна с правен интерес.

В повечето случай при оспорване жалбата се подава на основание незаконосъобразност или неправилност.

Право да оспорване актове административен ред  има и прокуроратурата.  За нея правилото за оспорване актове административен ред  се отнася само за  настъпила незаконосъобразността при издаването на акта.

Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания.

Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия.оспорване актове административен ред

В съответствие с изискването на закона, легитимирани участници в производството по оспорване актове административен ред са:

1. Непосредствено по-горестоящия административен орган

2. Жалбодател-страна, инициирала процеса  в производството по обжалване актве по административен ред.

3. Административеният орган  издал текущия административен акт- той е страна.

4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП.

В производството по оспорване актове административен ред  освен писмена жалба или протест, следва да се представи и доказатеелства, чрез  органа издал атакувания административен акт до непосредствено по-горестоящия административен орган.

С това се предоставя правна възможност издателят на акта да извърши преценка за основателността и евентуално да пререши своевременно въпрос, поставен с жалбата.

Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт.

В 7 (седем) дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени.

Разглеждащият административен орган на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма. В жалбата се посочват: органът, чрез който се подава; органът до който се подава; името и адресът на жалбодателя; актът който се обжалва; органът, който го е издал; оплакванията на жалбодателя. Към жалбата се прилагат и писмените доказателства.

Чл.23(1)-ЗАП До изтичане на срока на обжалване адм. акт не се привежда в изпълнение, освен ако заинтересуваните заявят писмено, че няма да го обжалват.

Чл.23(3)-ЗАП няма спиране на принудително изпълнение на акта и когато същия подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт или административен орган е допуснал предварително изпълнение.

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия.

Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор.

Когато липсва законно основание за извършване на административен контрол или пък липсва някой от съществените реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство, а жалбата и протеста остави без разглеждане- например при пропуснат срок, при липса на личен и пряк интерес.

Това става с писмена резолюция върху тях, като се посочва причината за решение на контролния орган. Жалбата и протестът могат да бъдат оставени и без движение. Това настъпва в случаите когато се установи,  че в акта се съдържат несъществени пропуски, които би следвало да бъдат отстранени.

Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити.

Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение. В тридневен срок от

поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование.

Решенията са задължителни за автора на производството по оспорване на индивидуални адм. актове по адм ред и евентуално произвосдтво, защото е възможно сам когато има оспорване било от адресата на акта или от прокурора.

Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

В случай, че имате въпроси, можете относно  оспорване актове административен ред  да се обърнете към нас на телефон 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg