Публикации

Родителски права на дете без брак

В настоящото съвременно общество, т.нар. „фактическо съпружеско съжителство“  между мъж и жена, от което са родени деца е често срещан житейски избор на партньорите. Резонно е да възникне и въпроса за упражняване на родителски права на дете, родено от отношенията на родителите, когато същите не са в законнен граждански брак по между им.

В такава ситуация, често се стига до раздяла и прекратяване на фактическо съпружеско съжителство, от което в голяма част от случаите са родени и непълнолетни или малолетни деца.Родителски права на дете без брак, Упражняване на родителски права, деца родени без граждански брак, Получаване родителски права без граждански брак, адвокат родителски права, определяне издръжка на дете без граждански брак между родителите, адвокат семейни дела, Съдебно дело издръжка дете без брак

След раздялата между партньорите и прекратяването на съжителството между родителите на тези непълнолетни и малолетни деца  е необходимо да се регулират отношенията довели до настъпването на определени правни последици.

Прекратяването  на съпружеското съжителство неминуемо води до уреждане на въпроса за

  • Въпроси, свързани с упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие и родени по време на съпружеското съжителство дете/деца ;
  • Въпроси, свързани с упражняване на режим на лични отношения на родителите с детето/децата; Въпроси, свързани с
  • Въпроси, свързани с изпълнение на финансовите задълженията за плащане на издръжка и нейния размер и т.н.
  • Въпроси, свързани с полагане на усилия, свързани с обучението и отглеждането на тези деца.

Съгласно Семейния кодекс, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

Затова тези права следва да бъдат уредени след изричен исков процес в който единият или другият родител, получавайки родителските права да се заеме и ангажира с отглеждането, възпитанието и обучението на децата.

ОСПОРВАНЕ НА БАЩИНСТВО

В много случаи се стига до оспорване на бащинството. Принципно по закон се счита, че баща на едно дете е съпругът на майката.

Тази презумпция може и да не отговаря на действителното положение. Затова майката, нейният съпруг и детето имат право по съдебен ред да установят, че това не е вярно. За  съпругът на майката това право съществува до изтичането на една година от узнаването за раждането.

За майката на детето, право на оспорване на бащинството е налице и съществува до изтичане на една година от раждането, а за детето, съгласно чл. 62, ал. 4 СК, в срок до изтичането на една година от навършването на пълнолетие.Родителски права на дете без брак, Упражняване на родителски права, деца родени без граждански брак, Получаване родителски права без граждански брак, адвокат родителски права, определяне издръжка на дете без граждански брак между родителите, адвокат семейни дела, Съдебно дело издръжка дете без брак

Когато едно дете е малолетно правните действия които се извършват от негово име, се извършват от името на неговия законен представител, затова възниква въпросът дали е възможно майката, в качеството си на законен представител на своето дете да заведе иск, за да установи  от името на детето, че нейният съпруг не е биологичен баща на детето.

Тълкувателно решение на ВКС приема, че само и единствено детето може да предяви иск , за да оспори, че съпругът на майката не е негов баща, като за детето този иск възниква от навършване на пълнолетие и се прекратява с изтичането на една година от навършването на пълнолетие.

Само детето може да направи личната преценка дали да предяви такъв иск или не, а неговия законен представител няма право от името на детето, докато то е малолетно, да оспорва произхода на детето от негови баща.

Срещат се ситуации в които родителите не живеят заедно,  но въпреки това те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.

Всеки един от тях има правна възможност да поиска от съответният районния съд по настоящия адрес на детето, чрез добър и опитен адвокат за родителски права да утвърди постигнатото споразумение между тях, с оглед отглеждането, издръжката и възпитанието на децата, както и тяхното последващо обучение и социализиране в обществото.

Когато родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

За допълнителни въпроси, можете да се обърнете към специалист в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.  Всяко ваше запитване ще бъде разгледано с оглед спецификата на съответният случай.

ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО. СЪБИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Съществуват множества правни възможности за събирането на задължения. Един от тези правни начини е т.нар. Заповедно производство по чл. 410 ГПК бе  въведено с новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) от 01.03.2008г., който приведе в националното законодателство изискванията на новият Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на бърза процедура за събиране на вземания и издаване на Европейска заповед за плащане.Събиране на вземания

Само по себе си  т.нар. Заповедно производство представлява опростена съдебна процедура за събиране на спорни и безспорни задължения от длъжници и контрагенти, с която процедура пред Районен съд се цели бързина и улеснение на събирането на парични задължения и предаване на вещи.

Законодателят е предвидил тези изменения и въвеждането на тази опростена процедура в правният ред, защото често пъти съществуват ситуации,  когато длъжникът реално не оспорва, че има посочените от заявителя задължения.

Самото Заповедно производство по чл.410 ГПК дава сравнително  бърза възможност за скоростно принудително събиране на тези задължения, с което именно  отпада необходимостта да се води един дългосрочен исков процес.

Рискът тук за длъжниците е, че в този процес често пъти се случват грешки и страдат хора, които реално не дължат нито тези задължения, а още по-малко са разписвали някакви документи.

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство по чл.410 ГПК се развива пред съответният Районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

За повече информация и правна помощ моля обадете се на тел. + 359 2 858 10 25 или e-mail info@anwalt-bg.com

Дела по регламенти ЕС

Често пъти нашите клиенти търсят правни услуги като адвокат регламенти на ЕС, относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Съгласно чл. 288 от подписаният Договор за функциониране на Европейския съюз, „Правният регламент е акт с общо приложени. По своята правна същност, той е абсолютно задължителен в своята цялост за всички държави -членки на ЕС. Същият този Регламент на ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държави-членки.“

Регламентът на ЕС съдържа важни и задължителни, както за държавите-членки принципи и правни норми както за техните физически и юридически лица.

Регламентът на  ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държавите-членки, което означава, че той е задължителен за тях и не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Особености на Директивите в Европейския съюз

Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на определен резултат в отделните държавите-членки до които е адресиран.

Директивата  поставя на националните власти редица възможности при избор на форма, средствата и условията за постигане на съответният резултат.“

За разлика от регламента директивата не се прилага пряко, тъй като адресати на директивата са единствено държавите-членки, а не и техните граждани. В определен период от време след приемане на директивата, държавите от своя страна са длъжни да приемат вътрешен акт, с който да се постигнат поставените от директивата цели.

Т.е. държавите са свободни да изберат какъв акт ще приемат, но той трябва да е изпълнен с такова съдържание, което е в състояние да гарантира постигане на зададения от директивата резултат.

Очевидно е, че разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

Самата директива засяга отделните граждани, които са зависими от действията на държавните органи. Въпросът с правата, които ни предоставя директивите, когато държавата не спази срока за въвеждането на разпоредбите от директивата във вътрешното законодателство или ги въведе погрешно и неправилно е много основателен.

Основният Регламент, който урежда тези въпроси е Регламент (ЕС) 1215/2012. Той заменя досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:

  • Регламент (ЕС)1215/2012 (отменящ Регламент (ЕО) 44/2001). Прилага се в случаите, когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС. Също и във Великобритания и Ирландия. Дания, която не беше обхваната от отменения Регламент, прие прилагането на новия Регламент 1215/2012;
  • Брюкселска конвенция от 1968, чиито норми се възприемат в Регламент (ЕО) 44/2001 и понастоящем в Регламент 1215/2012 на ЕС. Конвенцията остава в сила и се прилага паралелно с горепосочения регламент. Това става в случаите, когато субект по правоотношението е със седалище или местожителство в държава-членка, която изрично е изключила приложението на Регламента на ЕС;
  • Луганска конвенция от 2007г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
  • Хагска конвенция от 2005 г. Отнася се изключтелно до споразуменията между страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 г. Конвенцията беше подписана от страните-членки на ЕС с изключение на Дания. В това число и от САЩ и към нея се присъедини и Мексико, но тя остана нератифицирана.адвокат регламенти на ЕС

Как се определя кой съд е компетентен да разгледа спора?

Компететният съдебен орган при дела с международен елемент се определя по общите правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна. Това става по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока. Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001. Включително тези относно определянето на компетентния съд като остав следното правило. Това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

В случаите на дела във връзка с договор: остава в сила специалната подсъдност. Компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение на договорното задължение (нов чл. 7, б. „а”). Под място на изпълнение в случаите на договори за покупко-продажба новият регламент, така както и старият, разбира мястото където са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Когато се касае до услуги – мястото, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Компететният съд при дела с международен елемент-определя се по избор на страните

Това правило е въведено по сходен начин от всички международни актове. В нарочната Хагска ковенция от 2005 г., която след искане за одобрение от страна на Съвета на Европейския съюз на 10 октомври 2014 г. и последвалата резолюция на Европейския парламент на 25 ноември беше утвърдена и приета. С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.

При Регламент (ЕС) Нр.1215/1212 на ЕС материалният обхват на Конвенцията е по-ограничен. Той изключва дела, свързани с потребителски, трудови дела. Приложното поле на конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси. Изключение са случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията. Както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава. Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното ѝ поле. Основното изискване е това да бъде направено по ясен и изчерпателен начин.

Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност. Тя е валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго. Конвенцията стига и по-далеч. Дава възможност на присъединилите се държави да ограничат приложението ѝ и да оправомощят националните си съдилища да отхвърлят спор, когато избраната държавата няма никаква връзка със страните или със спора.

В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?

Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин. Трябва той да позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма. Може и чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията. В това число и чрез факс и електронна поща. В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012 оставя в действие нормите на отменения Регламент 44/2001 по отношение и на формата на избор. Но е по-обстоен. Той определя за валидна не само писмената форма, но и всяко устно споразумение. Важно е в последствие то да е било писмено потвърдено. Също и да е направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните. Или да е във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават.

В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път. Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика. Това се налага, за да може да се гарантира еднакво тълкуване. И то не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения. Логиката и все по-улесненото придвижване на стоки и услуги, както и вече утвърденото място на елетронните средства за комуникация в международния икономически оборот налагат мнението, че практиката трябва да се произнесе в полза на електронните споразуменията.

Промени, въведени от новия Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕСПОКУПКА НЕДВИЖИМ ИМОТ

Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС. Това значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено. Новата норма предвижда, че  „съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд или друг орган по инициатива на заинтересуваната страна, както беше до този момент в Регламент (ЕО) 44/2001.

От този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение. То трябва да е съпроводено с кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).

Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове. Както и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.

Свържете се с нас за адвокат регламенти на ЕС

Връчването на документи  по надлежния ред е съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. ввввввРегламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001 и включително тези относно определянето на компетентния съд като оставя правилото: че това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

За повече информация и допълнителни въпроси, моля обадете се на следният телефон + 359 2 858 10 25 или оставете съобщение на info@lawyer-bulgaria.bg

Изплащане на застрахователно обезщетение при ПТП. Обезщетение при смърт. Обезщетение при тежка телесна повреда. Средна телесна повреда

Много са случайте в който застрахователи, по валидно сключена застраховка „АВТО КАСКО“ или „Гражданска отговорност“, както и застраховка „АВТО КАСКО“ без причина отказват да заплатят  изискваните обезщетения при ПТП със смърт или средна телесна повреда. Това са чести случаи, в който се налага нужда от намеса и ангажимент на опитен адвокат по застрахователни дела.

Разликата между това, което Ви предлага Вашият застраховател и това, което бихте могли да получите се оказва доста драстична. В повечето случай, тя варира от  няколко стотин, до няколко хиляди лева, ,между първоначално предложено и окончателно изплатено застрахователно обезщетение. Затова съветът на опитните и специализирани адвокати по ПТП катастрофи и застрахователни дела се базира на опита им, да се насочат към адвокат, който да успее да договори адекватно застрахователно обезщетение.Присъждане застрахователно обезщетение

В различните случай на изплащане на дължимо обезщетение при ПТП, което е завършило със смърт са различни и повечето хора не осъзнават, че същото това застрахователно обезщетение е дължимо на всички наследниците на загиналия,повечето от тях не знаят за това, което всеки адвокат по застрахователни и транспортни дела е длъжен да разясни на своя клиент.

В случай, че в резултат на ПТП има пострадало лице, органите на реда следва съставят „Констативен протокол за пътно транспортно произшествие с пострадали лица”. Както и при Протокола за ПТП, констативният протокол следва да съдържа същите елементи и да се издава при същите условия.

Важно е всички участниците  в инцидента да се запознаят внимателно с протокола преди да го подпишат. Протоколите се издават минимум в 3 екземпляра – по един за виновния водач, за пострадалото лице и за органите на МВР. В случай, че имате възражения разполагате с 3 *(три) дневен срок за писмени възражения срещу акта.

Докато законът е категоричен, че при настъпването на ПТП със тежка или средна телесна повреда, същото това застрахователно обезщетение се изплаща лично на пострадалото лице.

Опитният адвокат по застрахователни дела, може сериозно да повлияе на преговорите със застрахователите, като встъпвайки в казуса, в защита на увреденото лице адвокат по застрахователни дела, може да представлява както интересите на пострадалото лице, така и на всички онези трети лица , примерно – деца на пострадалия, имащи право на застрахователно обезщетение.  В повечето случай самото пострадало лице има наследници, които следва да се конституират в преговорите със Застрахователя, веднага след настъпване на вредоносния резултат – тежка / средна телесна повреда или смърт при ПТП.

Съответното упълномощаване на адвоката по застрахователни и транспортни дела става както лично, от страна на пострадалото лице, имащо право на застрахователно обезщетение, така и от страна на неговите близки в случай на смърт на лице и съответно от правно легитимираните да претендират изплащане на застрахователно обезщетение.

Същественото тук е,че  всеки  наследник има право да предявява самостоятелни искове както спрямо Застрахователя, така и срещу виновното  лице. Тук особеност, която следва да се отбележи е, че всички тези отделни искове биха могли да бъдат заведени в съответният съд по различно време и в съответствие с броя на наследниците или размера на увреждането на пострадалото лице, като практиката доказва, че най-голям принос имат делата заведени общо срещу Застраховател от всички наследници и заинтересовани страни.

Практиката показва, че при настъпване на ПТП, завършило със смърт, тежка / средна телесна повреда, законът посочва, че задължително се образува наказателно производство пред съда.

Всичко това се случва под дейността на прокурор, който образува досъдебно производство, а ако се съберат и нужните писмени доказателства и свидетелски показания, се изготвя и внася т.нар. обвинителен акт срещу извършителя, като виновно лице за настъпването на ПТП-то, а неговата отговорност се разглежда вече в съдебна фаза. Ангажиментът на всеки адвокат по транспортни и застрахователни дела е задължително с оглед спазването на всички процесуални следствени действия и оформяне на исковете срещу застрахователя от първият момент, в който това е възможно.Присъждане застрахователно обезщетение

В случай, че загиналият е допринесъл за настъпването на ПТП-то и крайният вредоносен  резултат, Кодексът на застраховането посочва, че дължимото от страна на застрахователя обезщетение следва да се намали до нивото на въздействие на вредата и настъпването на ПТП-то, описано в документите.

Образуваното наказателно производство против извършителя на ПТП-то е от съществено значение за развитието на гражданското дело срещу Застрахователя, тъй като ако в наказателното производство бъде доказана вината на извършителя, гражданският съд веднага ще постанови съдебно решение с което ще обоснове вината на извършителя и ще осъди застрахователя и/или виновното лице да заплати на пострадалия, или в случай на смърт при ПТП-то на неговите наследници, дължимото застрахователно обезщетение, без да се оспорва вината от страна на Застрахователя.

Наличието на правна възможност за предявяване на правни искове по време на наказателният процес се отразява в последствие при развитието на гражданското производство срещу Застрахователя. В самият наказателен процес, законът допуска да бъде предявени гражданско правни искове от частни ищци т.нар. тъжители. На въпроса дали следва да бъде предявен граждански иск в наказателният процес срещу обвиняемия е тема, за която всеки адвокат по транспортни и застрахователни дела има свое мнение.Често пъти с предявяването на искове се цели бързина и своевременност в наказателното производство,но от друга страна възможностите, който гражданския процес срещу застрахователя предоставя са много по-различни от това.

Същественото в случая е, че извършител, осъден да плати обезщетение в наказателното производство може да бъде само виновното лице, но законът не допуска това да бъде неговият застраховател.

В случай,че виновното лице да бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение, за което той няма средства се налага вторично да се образува ново гражданско дело срещу неговият застраховател, което отнема време, тъй като често пъти извършителят, осъден да плати няма достатъчно финансови и др. възможности да изплати изцяло дължимото застрахователното обезщетение на пострадалото лице или неговите близки.

Именно тук е задачата и ангажимента на всеки опитен адвокат по застрахователни и транспортни дела, който да посочи реалната възможност, клиентът му да получи полагащото му се възнаграждение. Като адвокат по застрахователни и транспортни дела, познавайки практиката на съдилищата, можем да посочим, че реално някой наказателните състави присъждат по-големи обезщетения, но в конкретният случай, ангажимента на Застрахователя за изплащане на застрахователното обезщетение е доста по-сериозен отколкото на извършителя, който не разполага с нужните средства да обезщети пострадалото лице.

Отделно като развитие на самият процес гражданското производство се развива значително по –бързо и по активно отколкото наказателният процес,движен от прокуратурата, която събира доказателства срещу обвиняемия, докато гражданските дела вече са приключили.Договор издръжка гледане

Принципно честа практика е застрахователните компании да се активизират на втора инстанция, когато въпросите за решаване на отговорността на застрахователя са доста по малко и вече детайлно изчистени. В този смисъл, като адвокати по транспортни и застрахователни дела държим да подчертаем, че всяка инстанция от гражданското дело приключва с решение, по което се издава изпълнителен лист. След като вече бъдем снабдени с изпълнителният лист, адвокатът по граждански и застрахователни дела образува т.нар. изпълнително дело при съдебен изпълнител.

Съществен момент, който клиентите пропускат е, че към присъденото застрахователно обезщетение, задължително следва да се прибавят и направените от имащата право на обезщетение страна законни и разноски  по делото.

Разбира се, до този етап се стига след като приключи самото съдебно производство.

В началният етап, като адвокати по застрахователни дела и транспортни казуси,винаги съветваме клиента, с наша помощ да започне да адекватни преговори за изплащане на обезщетение от Застрахователя, което разбира се в последствие не го лишава от възможността, ако не получи очаквано предложение да заведе съответното дело за това.

В случай, че се нуждаете от помощ и съвет, моля не се притеснявайте да се обърнете към нас за съвет и помощ при съответните случай на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg