Публикации

Дела по регламенти ЕС

Често пъти нашите клиенти търсят правни услуги като адвокат регламенти на ЕС, относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Съгласно чл. 288 от подписаният Договор за функциониране на Европейския съюз, „Правният регламент е акт с общо приложени. По своята правна същност, той е абсолютно задължителен в своята цялост за всички държави -членки на ЕС. Същият този Регламент на ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държави-членки.“

Регламентът на ЕС съдържа важни и задължителни, както за държавите-членки принципи и правни норми както за техните физически и юридически лица.

Регламентът на  ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държавите-членки, което означава, че той е задължителен за тях и не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Особености на Директивите в Европейския съюз

Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на определен резултат в отделните държавите-членки до които е адресиран.

Директивата  поставя на националните власти редица възможности при избор на форма, средствата и условията за постигане на съответният резултат.“

За разлика от регламента директивата не се прилага пряко, тъй като адресати на директивата са единствено държавите-членки, а не и техните граждани. В определен период от време след приемане на директивата, държавите от своя страна са длъжни да приемат вътрешен акт, с който да се постигнат поставените от директивата цели.

Т.е. държавите са свободни да изберат какъв акт ще приемат, но той трябва да е изпълнен с такова съдържание, което е в състояние да гарантира постигане на зададения от директивата резултат.

Очевидно е, че разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

Самата директива засяга отделните граждани, които са зависими от действията на държавните органи. Въпросът с правата, които ни предоставя директивите, когато държавата не спази срока за въвеждането на разпоредбите от директивата във вътрешното законодателство или ги въведе погрешно и неправилно е много основателен.

Основният Регламент, който урежда тези въпроси е Регламент (ЕС) 1215/2012. Той заменя досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:

  • Регламент (ЕС)1215/2012 (отменящ Регламент (ЕО) 44/2001). Прилага се в случаите, когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС. Също и във Великобритания и Ирландия. Дания, която не беше обхваната от отменения Регламент, прие прилагането на новия Регламент 1215/2012;
  • Брюкселска конвенция от 1968, чиито норми се възприемат в Регламент (ЕО) 44/2001 и понастоящем в Регламент 1215/2012 на ЕС. Конвенцията остава в сила и се прилага паралелно с горепосочения регламент. Това става в случаите, когато субект по правоотношението е със седалище или местожителство в държава-членка, която изрично е изключила приложението на Регламента на ЕС;
  • Луганска конвенция от 2007г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
  • Хагска конвенция от 2005 г. Отнася се изключтелно до споразуменията между страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 г. Конвенцията беше подписана от страните-членки на ЕС с изключение на Дания. В това число и от САЩ и към нея се присъедини и Мексико, но тя остана нератифицирана.адвокат регламенти на ЕС

Как се определя кой съд е компетентен да разгледа спора?

Компететният съдебен орган при дела с международен елемент се определя по общите правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна. Това става по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока. Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001. Включително тези относно определянето на компетентния съд като остав следното правило. Това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

В случаите на дела във връзка с договор: остава в сила специалната подсъдност. Компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение на договорното задължение (нов чл. 7, б. „а”). Под място на изпълнение в случаите на договори за покупко-продажба новият регламент, така както и старият, разбира мястото където са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Когато се касае до услуги – мястото, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Компететният съд при дела с международен елемент-определя се по избор на страните

Това правило е въведено по сходен начин от всички международни актове. В нарочната Хагска ковенция от 2005 г., която след искане за одобрение от страна на Съвета на Европейския съюз на 10 октомври 2014 г. и последвалата резолюция на Европейския парламент на 25 ноември беше утвърдена и приета. С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.

При Регламент (ЕС) Нр.1215/1212 на ЕС материалният обхват на Конвенцията е по-ограничен. Той изключва дела, свързани с потребителски, трудови дела. Приложното поле на конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси. Изключение са случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията. Както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава. Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното ѝ поле. Основното изискване е това да бъде направено по ясен и изчерпателен начин.

Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност. Тя е валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго. Конвенцията стига и по-далеч. Дава възможност на присъединилите се държави да ограничат приложението ѝ и да оправомощят националните си съдилища да отхвърлят спор, когато избраната държавата няма никаква връзка със страните или със спора.

В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?

Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин. Трябва той да позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма. Може и чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията. В това число и чрез факс и електронна поща. В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012 оставя в действие нормите на отменения Регламент 44/2001 по отношение и на формата на избор. Но е по-обстоен. Той определя за валидна не само писмената форма, но и всяко устно споразумение. Важно е в последствие то да е било писмено потвърдено. Също и да е направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните. Или да е във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават.

В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път. Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика. Това се налага, за да може да се гарантира еднакво тълкуване. И то не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения. Логиката и все по-улесненото придвижване на стоки и услуги, както и вече утвърденото място на елетронните средства за комуникация в международния икономически оборот налагат мнението, че практиката трябва да се произнесе в полза на електронните споразуменията.

Промени, въведени от новия Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕСПОКУПКА НЕДВИЖИМ ИМОТ

Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС. Това значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено. Новата норма предвижда, че  „съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд или друг орган по инициатива на заинтересуваната страна, както беше до този момент в Регламент (ЕО) 44/2001.

От този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение. То трябва да е съпроводено с кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).

Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове. Както и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.

Свържете се с нас за адвокат регламенти на ЕС

Връчването на документи  по надлежния ред е съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. ввввввРегламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001 и включително тези относно определянето на компетентния съд като оставя правилото: че това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

За повече информация и допълнителни въпроси, моля обадете се на следният телефон + 359 2 858 10 25 или оставете съобщение на info@lawyer-bulgaria.bg

Лиценз за международен превоз

Наши клиенти са транспортни дружества и превозвачи, спедитори и товародатели на различните транспортни фирми. Те често пъти решават самостоятелно да си отворят транспортна фирма. Във връзка с това е нужно да притежава съответния лиценз за международен превоз на стоки и товари.

Всеки превозвач, който желае да извършва превоз на товари на територията на Р България и/или на територията на Европейския съюз трябва да регистрира Транспортна фирма и да притежава съответния лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на товари.Лиценз за международен превоз, регистрация транспортна фирма, Лиценз за международен превоз на товари, транспортен лиценз адвокат, Лиценз за превоз товари, Лиценз за превоз до 3.5т, Разрешително превоз на товари, адвокат разрешителни, лиценз за товарни превози, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация

Настоящата разработка се отнася за регистрация на транспортна фирма за превоз на товари на територията на Европейския съюз (процедурата по регистрация на транспортна фирма за превоз на товари на територията на Р България е сходна).

Изисквания за издаване на лиценз

В случая става въпрос за издаване на лиценз на Общността за международен превоз на товари. Процедурата по издаване на такъв лиценз за международен транспорт е регламентирана в НАРЕДБА № 11 ОТ 31 ОКТОМВРИ 2002 Г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари..

Държавната такса за издаване на международен лиценз за превоз на товари от 01.01.2015 г. е в размер на 500 лв. Важно е да знаете, че лицензът за превоз на товари НЕ е безсрочен!  Той се издава със срок на валидност 10 години, след което подлежи на подновяване.

Като адвокати се занимаваме активно с издаване на лиценз за международен превоз. Процедурата е регламентирана в Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Заедно с това се прилагат правилата на Наредба № 33 от 1999 г. и Тарифа № 5. Законът за автомобилните превози посочва, че обществен превоз на товари се извършва само от:

  • лице – с качеството превозвач, който притежава лиценз.
    По смисъла на закона, „превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане. Тези превози не са уточнени. Най-често обаче се извършват със собствени или наети превозни средства. Включително и на лизинг, независимо дали са натоварени.

Случаи, при които не се изисква лиценз са такива при извършването на :Лиценз за международен превоз, регистрация транспортна фирма, Лиценз за международен превоз на товари, транспортен лиценз адвокат, Лиценз за превоз товари, Лиценз за превоз до 3.5т, Разрешително превоз на товари, адвокат разрешителни, лиценз за товарни превози, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация

  1. Превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5т. или максимално допустима маса до 3,5т. с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, Република България е страна, се изисква разрешително;
  2. Превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
  3. Превоз на пътници и товари извършвани от Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи.

Издаването на съответния лиценз за извършване на превоз на товари с автомобили с българска регистрация се дава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на следните изисквания:

  1. Благонадеждност (Добра Репутация).

Изискванията са изпълнени, ако представителите на транспортната дейност на търговците на са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност;

      2.Професионална Компетентност.

Изискванията са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика. Или успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата и имат най-малко средно образование – за международните превози, и най-малко основно образование – за вътрешните превози.

      3. Финансова Стабилност.

Изискванията са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие. Освен това не трябва да има задължения за данъци и осигурителни вноски. Освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно процесуалния кодекс или са разсрочени по реда на Кодекса за социално осигуряване. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в Наредба № 33.

Финансова стабилност се доказва от лицата в следните случаи:

а) при кандидатстване за издаване на лиценз;
б) при увеличаване броя на автомобилите в списъка към лиценза;

в) ежегодно – в срок до 30 април на текущата година.

  1. За да осъществявате дейност като превозвач на товари първо трябва да регистрирате транспортна фирма. Препоръчително е да бъде под формата на ЕООД или ООД. Транспортната дейност може да реализирате както със собствени, така и с наети тежкотоварни МПС, но задължително с българска регистрация.
  2. Лицензът на транспортната фирма се издава от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Спазването на всяко изискване следва  да се удостовери със съответния документ. Обстоятелствата, декларирани в договорите, декларациите и др. подлежат на контрол и се контролират и проверяват преди издаване на лиценза от лицензиращия орган, поради което е добре при подготовка на комплекта от документи да се използват консултантски услуги на специалисти, които са запознати с практическите изисквания по издаването на такъв лиценз.

Срокът, в който се издава или се отказва издаването на лиценз за превоз на товари е 30 календарни дни от датата на подаване на заявлението. Ако липсва даден документ или има някаква нередност в подадените документи, срокът за отстраняването им е един месец от получаването на указанията от министерството. Лицензът се издава в толкова екземпляра колкото са и самите превозни средства.

Лиценз за международен превоз, регистрация транспортна фирма, Лиценз за международен превоз на товари, транспортен лиценз адвокат, Лиценз за превоз товари, Лиценз за превоз до 3.5т, Разрешително превоз на товари, адвокат разрешителни, лиценз за товарни превози, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация

С нашата услуга ние:

  • Ще извършим вместо Вас цялата процедура по регистрация на Вашата нова транспортна Фирма.
  • Ще Ви консултираме, изготвим, попълним и подадем необходимата документация за издаване на международен лиценз за превоз на товари.
  • Ще Ви спестим ценно време, като с нашите знания и умения извършим цялата процедура по регистрация и получаване на лиценз за превоз на товари вместо Вас на умерени конкурентни цени.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ:  АБОНАМЕНТНО ПРАВНО ОБСЛУЖВАНЕ.

Ако имате запитвания свържете се с екипа на “КАНТОРАТА можете да се обърнете на посочените телефони за контакт и задайте Вашия въпрос.

За повече информация и справки, можете да се обърнете към нашите опитни адвокати на следните телефони : Тел. 02/858 10 25   Е-mail info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява доверителна Escrow сметка ?

доверителна Escrow сметка, ескроу сметкаЧесто пъти купувачите на недвижими имоти имат притеснения относно самата сделка. Когато такава им предстои, е добре да знаят начини да могат да защитят максимално парите и интересите си. Всеки опитен и добър адвокат по вещно право и имотни дела ще Ви предложи различни варианти. Те ще гарантират Вашите пари и интереси при сделка с недвижими имоти. Международна правна кантора „Д. Владимиров и Партньори“ участва активно в преговори между страните при уговаряне на условията за прехвърляне на имота и намиране на най-правилното и сигурно решение за своя клиент.

Важна роля в този процес е внимателната подготовка на документите и спазването на отделните процедури. Те са гарантиращи за правната сигурност на сделката. Най-честата форма на разплащане е то да бъде осъществено по банков път.

Винаги уведомяваме нашите клиенти, че в кантората на Нотариуса в деня на сделката, предварително двете страни продавач и купувач подписват окончателния Договор за прехвърлянето на собствеността на имота, под формата на Нотариален акт за собственост, след което се отива в банката и се превеждат парите. До този момент, подписаният предварителен договор остава при Нотариуса. След потвърждение от страните, че плащането е извършено, сделката може да бъде вписана в Имотния регистър към Агенцията по Вписванията. В такива ситуации, всички нотариални такси по прехвърляне на имота (местен данък, такса вписване и др.) също се оставят при Нотариуса. Той ги внася чак след потвърждаване на плащането.

Кога се използва доверителна Escrow сметка ?

В нашата практика като адвокати по търговски дела и правни спорове с имоти, осъзнаваме, че съществуват някои ситуации, когато по отношение на имота съществуват определен вид отношения. Те следва да бъдат изчистени. В същото време купувачът не желае да пропусне сделката и да изтърве имота. Според нас, подписаният между страните предварителен договор е и основание за плащане в банката. Това дава право на купувача да го обяви за окончателен.

доверителна Escrow сметка Полученото от банката платежно нареждане, че сумата е преведена по сметка на продавача е доказателството, нужно на Нотариуса, за да допусне сделката за вписване. Така се гарантира, че цената по същата тази имотна сделка е напълно и изцяло изплатена. Освен, разбира се, ако няма някакво отлагателно условие. Вписването на  Нотариален акт отнема още няколко дни. Самото вписване в Агенцията по вписванията не става толкова бързо. От друга страна, Нотариусът по сделката е длъжен до следобедните часове на същия работен ден да внесе подписания от двете страни Нотариален акт за прехвърляне на собствеността върху имота.

Като адвокати по имотни дела и вещно правни спорове, препоръчваме на нашите клиенти да работят  с още един инструмент – това е т.нар. Доверителна Escrow сметка. Тя се предлага в случаите, когато се сключва тристранен договор между купувач, продавач и банката, в която ще бъдат извършени плащанията. При този вид сметки продавачът може да освободи парите си само след представяне на вписан нотариален акт или ако има някакви други предварително поставени условия.

Правна информация

Банката става гарант срещу определена комисионна. Тя гарантира, че условията по договора ще се изпълнят, за да се извършат плащанията между страните до предаването на описаните в Договора за откриване на доверителна Escrow сметка писмени документи. Ако желаете да Ви бъде оказано съдействие и да си спестите излишни усилия и средства, можете да се обърнете за съвет към нас :

Tel./. Fax  : +359 2 858 10 25

E-mail  :  info@lawyer-bulgaria.bg