Публикации

Мярка за неотклонение

В повечето случай, след като се образувано досъдебно производство и то премине към образуване на наказателно дело се прилагат т.нар. мерки за процесуална принуда. Характерно за мерките за процесуална принуда е, че същите се взимат по наказателни дела от общ характер, с цел да се попречи на обвиняемия или задържаното лице преди откриването на наказателно производство, в хода на досъдебното производство :Мярка за неотклонение

  • да се укрие, да извърши престъпление или
  • да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Прилагането на т.нар. мерки за процесуална принуда или познати повече като мерки за неотклонение се взема не във всеки един случай по наказателни дела, тъй като тази процедура  е сложна и скъпа.

В случаите, когато самите органи на досъдебното производство и разследващите органи преценят, че е необходимо.

Мерките за неотлонение са четири – подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако органите по досъдебното и наказателното производство могат да направят еднозначно и недвусмислено, основателно предположение, че е извършено престъплението, в което извъшителят следва да бъде обвинен. 

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи (НК)  компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие, както и да предотвратят възможността да бъде извършено следващо, ново престъпление, както и да се елиминара възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнението на присъдата, с която ще бъде осъден извършителя на деянието.Мярка за неотклонение

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност. Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и след това да бъде заменена с най-леката – ПОДПИСКА и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“ става с изрично съдебно Определение на първоинстанционния – най-често Районен съд

В това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд – пред 3-членен състав на второинстанционния (въззивен) съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното и семейното му състояние, професията, възрастта и други данни за личността му /чл.56,ал.3 НПК/.

Основните мерките за  процесуална принуда са се открияват с особености

1 При мярка за процесуална принуда – ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва в поемане на съдебно обвързано задължение от същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, пред който производството е висящо към определен момент/;

2. При мярка за процесуална принудаПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.Мярка за неотклонение

Тази парична гаранция следва да се освободи, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието .

Затова най-общо казваме, че гаранцията се освобождава в случаите, когато наказателното производство приключи с влязъл в сила акт.Мярка за неотклонение

В тази връзка съдът се произнася с окончателно Съдебно определение по отношение на мярката спрямо задържаното лице.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице е нужно да вземе предвид следните факти и обстоятелства:

  • Видът и степента на обществена опасност на престъплението, в чието извършване е обвинен извършителят;
  • събраните доказателства срещу съответният извършител;
  • неговото психологично и здравословното ми състояние;
  • семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи, наложената мярка за неотклонение следва да бъде съобразена с това);
  • вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
  • възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат освен гореизброените и още допълнителни критирии, съобразно които съдът преценява и определя самата мярка за неотклонение. 

Преценявайки съответната мярка за процесуална пронуда, както и условията за изпълнение на бъдеща присъда, се цели предотвратяване извършването на ново деяние, което законът (НК) квалифицира като „престъпление“.

За допълнителна информация или съдействие, можете да се обърнете към нас за детайлна информация на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Съдебна реабилитация

Съдебната реабилитация по смисъла на закона е процесуално действие,  с което се заличава факта на осъждането на едно физическо лице, когато спрямо него е наложено такова наказание.

Съдебната реабилитация  отменя за в бъдеще негативни му последици, освен ако законът (НК) изрично не предвижда друго.съдебна реабилитация

Като адвокати по наказателни дела, участващи активно в съдебни процеси по реабилитация на осъдени лица, отчитаме, че най-важната последица която следва да разясним,  е че  за в бъдеще, лицето, спрямо което е детайлно проведена – надлежна процедура по реабилитация следва да се третира по-нататък като неосъждано, а неговото досие и съдебно минало се „изчиства“ от наложеното предходно наказание.

ВИДОВЕ РЕАБИЛИТАЦИЯ

Реабилитацията на наказанията от своя страна заличава факта на наложеното наказание и неговите последици съгл. чл.85 от НК, като нейното най-ярко отражение е в съдебното минало на осъденото лице, което след настъпването й се счита за неосъждано. съдебна реабилитация

Реабилитацията бива 2 основни вида: 1) по право и 2) по съдебен ред.

Реабилитация по право е възможна в случаи, свързани с условно осъждане, по-леки престъпления и престъпления, извършени от непълнолетни.

Реабилитацията по право не настъпва по отношение на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано.

Съществуват класификации, който въвеждат други определения за т.нар. реабилитация по право и съдебна. Това са следните класификации, който представляват – различен обем от заличаване на правото – но имат един и същ ефект с предходните обозначения, като те се наименуват по следният начин :

  • пълна – заличава осъждането и последиците му без ограничения. Винаги настъпва по право, автоматично с изтичането на съответния срок, предвиден в закона;
  • непълна – заличава осъждането и последиците му, но доколкото в закон не е предвидено друго. Настъпва по право или с акт на съда.

Когато първият вид реабилитация не може да настъпи по право, но наказанието е изтърпяно и в случаите когато има такива, причинените вреди са обезщетени, а наложените глоби – платени, съдът може да постанови реабилитация. съдебна реабилитация

В тези случаи, съдът прави конкретна преценка относно цялостното поведение на дееца и трябва да се убеди, че той действително се е поправил и заслужава да бъде третиран като „неосъждан”.

Процедура по съдебна реабилитация

Съдебна реабилитация може да постанови съдът, който е гледал делото и е постановил присъдата като първа инстанция.

Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, следва да се обърнете към съда, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – към съда, който е постановил последната присъда.съдебна реабилитация

Срокове за настъпване на реабилитацията

За настъпване на пълната ми реабилитация законът предвижда сравнително дълги срокове. Те текат от изтърпяване на наложеното ми наказание и размерът им се определя от него. За да настъпи пълната реабилитация, е нужно да са изтекли съответните, описани по-долу срокове, а именно :

  • За наказание от 20г. при наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
  • За наказание от 15г. при наказание лишаване от свобода повече от 10г.;
  • За наказание от 10г. при наказание лишаване от свобода от 3 до 10г.;
  • За наказание от 5г. при наказание лишаване от свобода по-малко от 3г.
  • За наказание от 2г. за всички останали случаи

Задължително условие е и в тези срокове деецът да не е извършил новоумишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.