Поправка на решение за разноските

В някои дела се стига до непроизнасяне по иска за разноските, като в този случай се стига до искане по чл. 248 ГПК за поправка на решение за разноските.

Отговорността по чл.78 ал.1 – 3 от ГПК е право на страна да иска направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза.

Ответната страна, с поведението си е предизвикала предявяване на иск, същата следва да бъде задължена да репарира разноските.

Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка за разноските по чл. 247 ГПК е предпоставено от следните предпоставки

1. Несъответствие между формираната от съда воля по разноските, обективирана в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт.
2. Допусната техническа грешка при изготвяне мотивите на съдебното решение

В този смисъл, в срока по чл. 248 ал.1 ГПК, всеки заинтересован може да подаде молба за отстраняване на фактическа грешка и поправка на решение за разноски.

Допълване на решението за разноски ?

Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение,което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК.

По отговорността за разноски съдът се произнася при постановяване на решението,като процесуалния закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските

С оглед липсата на произнасяне на съда от съдебното решение в частта за разноските, страна може да поиска поправка на фактическа грешка.

Това може да стори в едномесечния срок по чл.248 ал.1 ГПК  като допълване на решението в частта за разноските.

Предпоставки за допълване на съдебното решение са следните :

1. съдът е пропуснал да се произнесе за тях
2. Разноските да са поискани в съдебно заседание по делото.

Разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.

В този случай , допълването на съдебния акт  е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

Втората хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК касае налично произнасяне на съда относно  дължимите разноски, което следва да бъде приведено в съответствие с твърдението за осъществяването им.

Разпоредбата на чл. 80 изр. 2 ГПК е с императивен характер,урежда условие, от което зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права,т.е. е предпоставка за допустимост на искането до съда.

Липсата на представен  списък за разноските,води до извод за недопустимост на искането за изменение на решението.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg