Запор на суми на длъжника

Често се случва конкретен съдебен иск да бъде гарантиран и обезпечен чрез издаване на обезпечителна заповед за Запор на суми на длъжника.

Запор на суми на длъжника представлява една от най-ефективните съдебни мерки за защита на кредитор, който има парично вземане, но съществува опасност длъжникът да изтегли, укрие, прехвърли или по друг начин да намали своето имущество преди приключването на съдебното дело.

Често кредиторът разполага с договор, фактура, разписка, банков превод, признание на задължението или друг документ, доказващ неговото вземане.

Самото наличие на доказателства обаче не гарантира, че след спечелване на делото длъжникът ще разполага с имущество, от което присъдената сума да бъде събрана.

Поради това Гражданският процесуален кодекс допуска искът да бъде предварително обезпечен чрез:

• запор на банкови сметки;
• запор на парични вземания от трети лица;
• запор на движими вещи;
• запор на моторно превозно средство;
• възбрана върху недвижим имот;
• запор на дружествени дялове;
• спиране на изпълнително производство;
• друга подходяща обезпечителна мярка.

Целта на обезпечителното производство не е непосредствено да бъде изплатена сумата на кредитора.

Целта е да се запази определено имущество на длъжника, върху което впоследствие да бъде насочено принудително изпълнение.

Какво представлява запорът на суми на длъжника?

Запорът е забрана длъжникът да се разпорежда със свое секвестируемо парично вземане или с определени парични средства.

Когато е наложен запор на суми на длъжника по банкова сметка, банката получава запорно съобщение от съдебния изпълнител и блокира наличните средства до размера, посочен в обезпечителната заповед.

Запорът може да бъде насочен и върху вземане, което длъжникът има срещу друго лице.

В такъв случай запорното съобщение се изпраща до третото задължено лице.

Такова лице може да бъде:

• банка;
• работодател;
• наемател;
• възложител по договор;
• търговски партньор;
• застраховател;
• платежна институция;
• купувач, който дължи продажна цена;
• дружество, което трябва да изплати дивидент;
• съдебен изпълнител, който държи суми по друго изпълнително дело.

След получаване на запорното съобщение третото задължено лице не може валидно да изплати запорираната сума на длъжника.

Защо се иска запор на суми на длъжника?

Дори когато искът е доказан и вероятно ще бъде уважен, съдебният процес може да продължи значителен период от време.

През този период ответникът може:

• да изтегли средствата от банковите си сметки;
• да прехвърли имоти на роднини или свързани лица;
• да продаде автомобилите си;
• да прекрати стопанската си дейност;
• да прехвърли предприятието си;
• да закрие банкови сметки;
• да прехвърли вземанията си на трети лица;
• да изнесе активи извън страната;
• да създаде допълнителни задължения;
• да допусне върху имуществото да бъдат наложени други запори и възбрани.

Поради това запорът на суми на длъжника има превантивна функция.

Той цели да предотврати ситуация, при която кредиторът печели делото, но няма имущество, върху което да насочи принудителното изпълнение.

Разлика между обезпечителен запор и изпълнителен запор

Необходимо е да се прави ясно разграничение между обезпечаването на иск и принудителното изпълнение.

Обезпечителен запор

Обезпечителният запор се налага преди кредиторът да разполага с влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист.

Целта е имуществото да бъде запазено до приключване на съдебния спор.

Самото налагане на обезпечителен запор не означава, че блокираните средства незабавно се превеждат на кредитора.

Запор в изпълнително производство

Изпълнителният запор се налага въз основа на изпълнителен лист или друго предвидено в закона изпълнително основание.

Неговата цел е реално събиране на вземането и удовлетворяване на кредитора.

Ако искът бъде уважен, кредиторът може да започне изпълнително производство и да насочи изпълнението върху вече запорираното имущество.

Кога съдът допуска запор на суми на длъжника?

Съдът не допуска автоматично исканото обезпечение само защото кредиторът твърди, че има вземане.

Необходимо е да бъдат установени основните предпоставки по чл. 391 ГПК:

1. искът да бъде допустим;
2. искът да е вероятно основателен;
3. да съществува обезпечителна нужда;
4. поисканата мярка да бъде подходяща;
5. мярката да бъде съразмерна с размера на претенцията.

Тези предпоставки се преценяват във взаимна връзка.

Допустимост на обезпечавания иск

Искът, чието обезпечение се иска, трябва да подлежи на разглеждане по съдебен ред.

Съдът проверява дали са посочени:

• бъдещият или настоящият ищец;
• ответникът;
• спорното материално право;
• фактическото основание на претенцията;
• размерът на вземането;
• видът на исканата съдебна защита;
• цената на иска;
• компетентният съд;
• правният интерес от предявяване на иска.

При обезпечение на бъдещ иск е особено важно претенцията да бъде индивидуализирана точно и непротиворечиво.

Неясното описание на бъдещия иск може да доведе до отказ за допускане на обезпечение.

Вероятна основателност на иска

В обезпечителното производство съдът не решава окончателно дали вземането съществува.

Извършва се предварителна преценка дали представените доказателства създават достатъчна вероятност искът да бъде уважен.

Като доказателства могат да бъдат представени:

• договори;
• анекси;
• фактури;
• приемо-предавателни протоколи;
• разписки;
• банкови преводи;
• извлечения от сметки;
• нотариални покани;
• признания на задължението;
• електронна кореспонденция;
• счетоводни документи;
• официални удостоверения;
• експертни оценки;
• протоколи;
• съдебни решения и определения;
• документи за настъпила вреда;
• покани за доброволно изпълнение.

Колкото по-ясни и убедителни са писмените доказателства, толкова по-голяма е вероятността съдът да допусне исканата мярка.

Обезпечителна нужда

Обезпечителната нужда е налице, когато без исканата мярка за кредитора ще бъде невъзможно или значително затруднено да реализира правата си по бъдещото съдебно решение.

При паричен осъдителен иск обезпечителната нужда може да произтича от:

• липса на доброволно плащане;
• прехвърляне на имущество;
• закриване на търговската дейност;
• наличие на други кредитори;
• множество изпълнителни производства;
• намаляване на активите;
• продажба на основно имущество;
• отказ от комуникация;
• укриване на местонахождението;
• прехвърляне на дружествени дялове;
• изтегляне на средства от банкови сметки.

Общото твърдение, че длъжникът може да се разпореди с имуществото си, невинаги е достатъчно.

Молбата трябва да съдържа конкретни факти, от които съдът да изведе опасността от затрудняване или осуетяване на бъдещото изпълнение.

Подходяща и съразмерна обезпечителна мярка

Исканият запор на суми на длъжника трябва да съответства на вида и размера на претенцията.

При паричен иск запорът на банкови сметки или вземания обикновено е подходяща мярка, защото запазва ликвиден актив, от който кредиторът може впоследствие да се удовлетвори.

Размерът на запора следва да бъде ограничен до:

• главницата;
• претендираната законна или договорна лихва;
• предвидимите съдебни разноски;
• други надлежно индивидуализирани парични вземания.

Не следва да се допуска блокиране на имущество, което очевидно и многократно надхвърля обезпечаваното вземане.

Запор на суми на длъжника при вече предявен иск

Когато съдебното дело вече е образувано, ищецът може да поиска обезпечение по реда на чл. 389 ГПК.

Молбата се подава до съда, пред който делото е висящо.

Искането може да бъде направено:

• заедно с исковата молба;
• след получаване на отговора на ответника;
• след представяне на нови доказателства;
• при установено прехвърляне на имущество;
• в хода на първоинстанционното производство;
• във въззивното производство до приключване на съдебното дирене.

Ищецът трябва да посочи конкретната обезпечителна мярка и да обоснове защо тя е необходима.

Запор на суми на длъжника при бъдещ иск

Обезпечението на бъдещ иск е уредено в чл. 390 ГПК.

То позволява на кредитора да поиска запор на суми на длъжника преди подаване на исковата молба.

Тази възможност е особено важна, когато съществува непосредствена опасност длъжникът да изтегли или прехвърли наличните средства.

Кой съд разглежда молбата?

Когато искът вече е предявен, молбата се подава до съда, пред който делото е висящо.

При бъдещ иск компетентността се определя по правилата на чл. 390 ГПК, като се отчита родовата компетентност по бъдещия спор и предвидените в закона местни критерии.

Не е правилно да се приема, че всяка обезпечителна заповед се издава единствено от районен съд.

В зависимост от цената и предмета на иска компетентен може да бъде районен или окръжен съд.

Срок за предявяване на бъдещия иск

Когато съдът допусне обезпечение на бъдещ иск, той определя срок за предявяване на иска.

Този срок не може да бъде по-дълъг от един месец.

В рамките на определения срок молителят трябва:

• да подаде исковата молба;
• да я подаде пред компетентния съд;
• да индивидуализира иска в съответствие с обезпечителната молба;
• да представи доказателства за предявяването на иска по обезпечителното дело.

Като доказателство могат да бъдат представени:

• копие от исковата молба с входящ номер;
• удостоверение от съда;
• електронно потвърждение за подаването;
• друг официален документ, удостоверяващ датата на предявяване.

Не е достатъчно исковата молба само да бъде подадена.

Молителят следва да представи доказателствата за това и пред съда, който е допуснал обезпечението.

При неизпълнение съдът отменя обезпечението по предвидения в закона ред.

Изисква ли се гаранция?

Гаранцията не е задължителна във всяко обезпечително производство.

Когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, съдът може да допусне обезпечението въз основа на тях.

Съдът обаче може да определи гаранция и при наличие на писмени доказателства, ако счита това за необходимо с оглед защитата на ответника.

Гаранцията служи за обезщетяване на вредите, които ответникът би могъл да претърпи, ако:

• искът бъде отхвърлен;
• искът не бъде предявен в определения срок;
• делото бъде прекратено;
• обезпечението се окаже неоснователно.

Размер на гаранцията

Законът не определя общ фиксиран процент от цената на иска.

Следователно не е юридически точно да се твърди, че гаранцията винаги е 10% от претенцията.

Размерът се определя от съда според възможните преки и непосредствени вреди за ответника.

При определянето му могат да бъдат отчетени:

• размерът на иска;
• видът на запорирания актив;
• предполагаемата продължителност на запора;
• отражението върху стопанската дейност;
• възможността за възникване на договорни санкции;
• необходимостта от алтернативно финансиране;
• рискът от блокиране на текущи плащания.

Обезпечителната заповед се издава след представяне на доказателство за внасяне на определената гаранция, когато съдът е поставил такова условие.

Как се издава обезпечителната заповед?

Производството започва с писмена молба до компетентния съд.

Съдът разглежда искането в закрито заседание.

Предварително на ответника не се изпраща препис от молбата, тъй като това би могло да осуети обезпечението.

Ако молбата бъде уважена, съдът постановява определение и издава обезпечителна заповед.

В обезпечителната заповед се посочват:

• страните;
• обезпечаваният иск;
• размерът на вземането;
• допуснатата обезпечителна мярка;
• имуществото или вземането, върху което се насочва мярката;
• определената гаранция, когато има такава.

Как фактически се налага запор на суми на длъжника?

Издаването на обезпечителна заповед не води автоматично до блокиране на банковите сметки.

Кредиторът трябва да представи заповедта на държавен или частен съдебен изпълнител.

След образуване на дело съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до банката или другото трето задължено лице.

При банкова сметка запорът поражда действие спрямо банката от момента на получаване на запорното съобщение.

След този момент банката:

• блокира секвестируемите средства;
• не допуска разпореждане с тях до размера на запора;
• уведомява съдебния изпълнител;
• отчита наличието на предходни запори;
• съобразява правилата за несеквестируем доход.

Бързото представяне на обезпечителната заповед на съдебен изпълнител е от съществено значение.

Забавянето може да позволи на длъжника да изтегли или прехвърли средствата преди фактическото налагане на запора.

Необходимо ли е да се знае банковата сметка на длъжника?

Посочването на конкретен IBAN улеснява изпълнението на обезпечителната мярка.

Кредиторът обаче невинаги разполага с точни данни за всички банкови сметки на длъжника.

При условията и по реда, предвидени в закона, оправомощените органи могат да извършват справки за банкови и платежни сметки.

За ефективността на молбата е полезно да бъдат посочени всички известни данни, включително:

• наименование на банката;
• IBAN;
• данни за предходни банкови преводи;
• платежна институция;
• данни от фактури;
• сметка, по която кредиторът е извършил плащане.

Запор на вземане от трето лице

Запор на суми на длъжника може да бъде наложен и върху вземане срещу друго физическо или юридическо лице.

Такова вземане може да произтича от:

• договор за наем;
• договор за продажба;
• договор за изработка;
• договор за услуга;
• застрахователно правоотношение;
• трудово правоотношение;
• право на дивидент;
• договор за заем;
• търговска доставка;
• съдебно или изпълнително производство.

От момента на получаване на запорното съобщение третото задължено лице не трябва да плаща на длъжника.

Ако въпреки запора бъде извършено плащане, то може да не бъде противопоставимо на обезпечения кредитор и да възникне отговорност за третото лице.

Запор върху трудово възнаграждение и пенсия

Не всички доходи могат да бъдат запорирани изцяло.

Гражданският процесуален кодекс защитава определена несеквестируема част от:

• трудовото възнаграждение;
• пенсията;
• социалните помощи;
• определени обезщетения;
• други защитени по закон плащания.

Защитата може да се запази и когато сумите са постъпили по банкова сметка, при наличие на законовите предпоставки и възможност да бъде установен техният произход.

При задължения за издръжка се прилагат специални правила.

Когато е блокирана несеквестируема сума, длъжникът следва своевременно да представи доказателства за произхода на средствата и да направи възражение.

Може ли да се наложат няколко обезпечителни мерки?

Съдът може да допусне повече от една обезпечителна мярка, когато една мярка не е достатъчна.

Например могат да бъдат допуснати едновременно:

• запор на банкови сметки;
• запор на вземания от клиенти;
• възбрана върху недвижим имот;
• запор на автомобил.

Общият обхват на обезпечението обаче трябва да бъде съразмерен с размера на иска.

Не следва да се допуска необосновано свръхобезпечаване.

Когато първоначалният запор се окаже безрезултатен, молителят може да поиска друга или допълнителна мярка, като представи доказателства за липсата на налични средства или имущество.

Замяна на обезпечителната мярка

По искане на заинтересованата страна съдът може да допусне замяна на една обезпечителна мярка с друга.

Това може да бъде необходимо, когато запорът върху основна оперативна банкова сметка фактически блокира цялата дейност на търговско дружество.

При паричен иск ответникът може при законовите предпоставки да предложи паричен залог или ценни книжа като заместващо обезпечение.

Съдът преценява дали новата мярка осигурява достатъчна защита на кредитора.

Обжалване на обезпечението

Определението по молбата за обезпечение подлежи на обжалване с частна жалба в предвидения от закона срок.

За молителя срокът започва да тече от съобщаването на съдебното определение.

За ответника срокът започва от уведомяването му за фактически наложената обезпечителна мярка.

Обжалването на определението, с което обезпечението е допуснато, не спира автоматично изпълнението.

Касационният контрол е ограничен до специално предвидените в закона хипотези, включително когато въззивният съд допуска обезпечението за първи път след отказ на първоинстанционния съд и са налице основанията за допускане до касационно обжалване.

Кога запорът се отменя?

Обезпечението може да бъде отменено, когато:

• бъдещият иск не е предявен в определения срок;
• не са представени доказателства за предявяването му;
• исковото производство бъде прекратено;
• искът бъде окончателно отхвърлен;
• обезпечителната нужда е отпаднала;
• е представено допустимо заместващо обезпечение;
• обезпечението бъде отменено от по-горна инстанция;
• се установи друга предвидена в закона причина.

Вдигането на запора се извършва въз основа на съответния съдебен акт и след изпълнение на необходимите процесуални действия пред съдебния изпълнител или третото задължено лице.

Отговорност за вреди от неоснователен запор

Неоснователно допуснатият запор на суми на длъжника може да причини сериозни вреди.

Особено значителни могат да бъдат последиците при блокиране на основната разплащателна сметка на търговско дружество.

Възможните вреди включват:

• банкови такси;
• договорни неустойки;
• наказателни лихви;
• прекратени договори;
• разходи за допълнително финансиране;
• загубени търговски отношения;
• невъзможност за плащане на заплати;
• доказани пропуснати ползи;
• прекъсване на стопанската дейност.

Когато искът бъде отхвърлен, не бъде предявен в определения срок или производството бъде прекратено, ответникът може да претендира обезщетение за доказаните вреди

Въпроси при запор на банкови сметки на длъжника са :

1. неясно описание на бъдещия иск;
2. липса на точен размер на вземането;
3. противоречие между изложените факти и петитума;
4. липса на убедителни писмени доказателства;
5. общи твърдения за обезпечителна нужда;
6. искане за неподходяща мярка;
7. прекомерен размер на запора;
8. искане за запор върху несеквестируемо вземане;
9. неправилно определен компетентен съд;
10. непълни данни за ответника;
11. невнасяне на определената гаранция;
12. пропускане на срока за предявяване на бъдещия иск;
13. непредставяне на доказателства за предявяването му;
14. забавяне при предаване на заповедта на съдебен изпълнител;
15. несъответствие между обезпечения и действително предявения иск.

Практически стъпки за кредитора

За ефективно налагане на запор на суми на длъжника е препоръчително да бъдат извършени следните действия:

1. правен анализ на вземането;
2. установяване на точния длъжник;
3. проверка на компетентния съд;
4. определяне на вида и размера на иска;
5. събиране на писмени доказателства;
6. установяване на конкретна обезпечителна нужда;
7. избор на подходяща мярка;
8. точно определяне на размера на запора;
9. подаване на мотивирана обезпечителна молба;
10. внасяне на гаранцията, когато е определена;
11. получаване на обезпечителната заповед;
12. незабавно представяне на заповедта на съдебен изпълнител;
13. фактическо налагане на запора;
14. предявяване на бъдещия иск в определения срок;
15. представяне на доказателства пред обезпечителния съд.

Адвокатска защита при запор на суми на длъжника

Правилно подготвената молба за запор на суми на длъжника трябва да съдържа ясна правна квалификация, точен размер на претенцията, убедителни доказателства и конкретно обоснована обезпечителна нужда.

Необходимо е да бъде избрана мярка, която едновременно:

• защитава кредитора;
• съответства на предмета на иска;
• не надхвърля необходимия размер;
• може да бъде фактически наложена;
• запазва имущество за бъдещо изпълнение.

Неправилно формулираната молба може да бъде оставена без уважение, а забавянето може да даде възможност на длъжника да изтегли или прехвърли своите активи.

За съдействие при обезпечение на бъдещ или вече предявен иск, запор на банкова сметка, запор на вземане или възбрана върху недвижим имот можете да се свържете с адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“:

Телефон: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящият материал има общ информационен характер.

Подходящата правна процедура и конкретната обезпечителна мярка се определят след анализ на фактите, документите и доказателствата по всеки отделен случай.

Какво означава запор на суми на длъжника?

Запорът представлява забрана длъжникът да получи или да се разпореди с определени свои парични средства или вземания. При банкова сметка секвестируемите средства се блокират до размера, определен от съда.

Може ли да се наложи запор преди завеждане на дело?

Да. Обезпечение на бъдещ иск може да бъде поискано по реда на чл. 390 ГПК, когато кредиторът все още не е подал исковата молба.

Какви условия се проверяват от съда?

Съдът проверява дали искът е допустим и вероятно основателен, дали съществува обезпечителна нужда и дали поисканата мярка е подходяща и съразмерна.

Кой налага запора?

Съдът допуска обезпечението и издава обезпечителна заповед. Фактическото налагане на запора се извършва от държавен или частен съдебен изпълнител.

Блокират ли се всички средства по банковата сметка?

Запорът следва да действа до размера, посочен в обезпечителната заповед. Несеквестируемите доходи се ползват със защита при условията на закона.

Може ли да се запорира заплата или пенсия?

Може да се наложи запор, но законът защитава определена несеквестируема част. За задължения за издръжка се прилагат специални правила.

Изисква ли се гаранция?

Не във всички случаи. Съдът може да допусне обезпечението въз основа на убедителни писмени доказателства или да определи гаранция за защита на ответника.

Гаранцията винаги ли е 10%?

Не. В закона няма общо правило за фиксирана гаранция от 10%. Размерът се определя от съда според възможните преки и непосредствени вреди за ответника.

Какъв е срокът за предявяване на бъдещия иск?

Съдът определя срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Точният срок се посочва в определението.

Какво става, ако искът не бъде предявен?

Ако искът не бъде предявен или не бъдат представени доказателства за предявяването му в определения срок, обезпечението подлежи на отмяна.

Може ли длъжникът да обжалва?

Да. Определението за обезпечение може да бъде обжалвано с частна жалба в предвидения от ГПК срок. Обжалването не спира автоматично изпълнението на мярката.

Може ли запорът да бъде заменен?

При наличие на законовите предпоставки съдът може да допусне замяна на една обезпечителна мярка с друга, включително с паричен залог.

Как се вдига запорът?

Запорът се вдига въз основа на съдебен акт за отмяна на обезпечението и след извършване на необходимите действия пред съдебния изпълнител и третото задължено лице.

Може ли да се търси обезщетение за неоснователен запор?

Да. При отхвърляне на иска, непредявяването му в срок или прекратяване на производството ответникът може да претендира обезщетение за доказаните вреди при наличие на законовите предпоставки.