Кой може да оспорва бащинство ?
В практиката по семейни и наследствени дела, често се стига до ситуация на установяване на родствени връзки. В този смисъл относно тези връзки и клиентите задават въпроса кой може да оспорва бащинство ?
Въпросът за оспорването на произхода от бащата по чл. 62 СК е предвидена от правото възможност майката на дете или нейният съпруг да оборят по исков път законната презумпция за бащинство.
Член 62 СК урежда оспорването на произхода от бащата, установен на основата на презумпцията за бащинство, въведена в чл. 61, ал. 1 СК
С разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК законодателят е създал нов срок за упражняване на правото на съпруга на майката да оспори бащинството.
По неговото действие, съпругът вече може да оспори бащинството до една година от узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството,
Ако узнаването е станало по-късно по независещи от него причини, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Сравнението на уредените в чл. 62, ал. 1, изр. 1 и в изр. 3 СК права сочи на еднакви предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск на презумптивния баща.
Предпоставките, който съдът би приел са следните:
А/ качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване, и
Б/ едногодишен срок за упражняване на правото.
Новото в случая е началният момент на срока за упражняване на правото и наличието на изрично посочен в изречение краен срок за упражняване на правото (пълнолетието на детето).
С новата разпоредба на чл. 62, ал. 5 СК кръгът на лицата, легитимирани да оспорят бащинството, е разширен, като той включва и всяко трето лице, което претендира да е биологичен баща на детето.
Условие, обуславящо съществуването на правото на иск на третото лице, освен неговото твърдение, че е биологичен баща, е предявяването на иск за установяване на бащинство. Срокът за упражняване на това право е една година от узнаването на раждането, като няма посочен краен срок.
Каква е процедурата по оспорване по чл. 62 СК ?
Съгласно текста на чл.61 СК, това може да стане от .“…съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.“
Презумпция за оспорване на произход от бащата или т.нар. оспорване на бащинство в интерес и защита на децата става единствено по исков път
Законът посочва, че е недопустимо оспорване на бащинство да се прави под формата на обикновено писмено възражение
Дори и съпругът на майката възрази, че не следва да дава издръжка поради обстоятелството, че той не е бащата.
Семейният кодекс разширява приложното поле на презумпцията, като разглежда детайлно въпроса кой може да оспорва бащинство ?
Той я разпростира и спрямо случаите, когато детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване на брака
В случай, че майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита вторият съпруг съгласно текста на чл. 32, ал. 2 от СК.
Как се предява иск за оспорване на бащинство ?
Основният въпрос е кой може да оспори бащинството. Затова право да предявят иск за оспорване на бащинство имат само изрично посочените в СК лица.
Това са майката на детето и нейният съпруг презумптивният баща. Законът добавя към списъка и лицето, живяло с майката на семейни начала, като приписва бащинството на основание брачната връзка с майката.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за оспорване на бащинство, за която съдът следи служебно.
Съвкупността от обстоятелства, поради наличието на които е доказана фактическа невъзможност роденото от брака дете да бъде заченато от съпруга, обуславя интереса на майката или нейния съпруг от предявяване иск за оспорване на бащинство.
При исковете по чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от СК съпругът оспорва бащинството, доказвайки че роденото от брака дете не е могло да бъде заченато от него.
Съпругът на майката е непосредствено засегнат от възможната неистинност на презумпцията за оспорване на бащинството.
Детето, спрямо което съпругът е оборил бащинството си, не го наследява, защото съпругът не е негов баща, съответно детето не е негов низходящ.
Детето ще наследи бащата, който го припознае като свое (чл. 36 от СК).
Наследяване възниква и за мъж, срещу когото е спечелено дело за бащинство от страна на майката или детето.
С изменението и допълнението на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 5 СК съществуващият в националното право баланс между принципа на правната сигурност, проявяващ се в контекста на правоотношенията
Най-често това са отношения, свързани с произхода като принцип на стабилност на правно признатия произход, и правото на всеки на неприкосновеност на личния живот, проявяващо се в контекста на същите тези правоотношения и като принцип на истинност на произхода, намира ново проявление.
Създадената възможност за оспорване на презумптивното бащинство от презумптивния баща и след изтичането на една година от узнаването на раждането
Въведена е и възможността презумптивното бащинство да бъде оспорено от трето лице, което претендира да е биологичен баща на дете с установен презумптивен произход.
Тези промени откриват възможност за много по-точен, съобразен с относимите обстоятелства за всеки конкретен случай баланс на различните интереси и права при установяване на произхода от бащата.
За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg
Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика на въпроса кой може да оспорва бащинство ?
Кой може да оспори бащинството на детето и в какви срокове:
Произходът на детето от неговата майка е винаги безспорен. Това е така, защото тя го е родила. Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето. Тя следва да докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен пред съда до една година от раждането. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Това е т.нар. „презумпция за бащинство“. Той обаче има право да оспори бащинството си. Съпругът трябва да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Искът трябва да се предяви пред окръжния съд до една година от узнаването на раждането. Възможно е, по независещи от него причини, съпругът на майката да е разбрал за раждането по-късно. В този случай искът за оспорване на бащинство може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.
Може ли друг да оспори бащинството ?
съпругът от последващ брак Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, според Семейния кодекс за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. Той също може да оспори своето бащинство като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Исковата молба трябва да се подаде в съда до една година от узнаването на раждането. Ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено и детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на предходния брак, за баща на детето се смята бившият съпруг. Предишният съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на съдебното решение, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
Може ли детето да оспори бащинството ?
Детето също има право да оспори бащинството. То може да направи това от навършването на 14-годишна възраст, но не по-късно от една година след навършването на пълнолетие. Това е друга важна промяна в Семейния кодекс. Досега детето нямаше възможност да оспори бащинството преди да навърши пълнолетие. При оспорване на бащинство от името на детето, искът може да бъде заведен от особен представител /адвокат/ на детето, ангажиран от майката или от Отдела за закрила на детето, когато това е в негов интерес.
Кой е страна по делото при оспорване бащинство ?
Когато едновременно с иска за оспорване на бащинство се предявява и друг иск (напр. за установяване на произход), тогава се заплаща отделна държавна такса и за този иск. Когато се оспорва бащинството, страни по делото задължително са: Майката; Детето; съпругът, респ. бившият съпруг; Лице, което твърди, че е биологичен баща.
В какъв срок може да се оспори бащинството ?
Семейният кодекс посочва изрично кратки преклузивни срокове за оспорване на бащинството пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 СК. В случая от съществено значение е от чия страна ще дойде това оспорване.
В чл. 62 ал.1 се посочва, че „Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
Що се касае за майката то съгласно втората алинея „Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.“
В четвъртата алинея на чл. 62 СК и детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.
Как се оспорва бащинство ?
Съгласно изискването на закона искът за оспорване на бащинство се подава пред съда в сроковете и условията, посочени в Закона. В зависимост от коя страна се оспорва тези срокове текат различно.
Може ли детето да оспори бащинството на своя родител ?
С приемането на Семеен кодекс от 2009г. бе въведено правото на детето да оспори презумпцията за бащинство. Това става съобразно задължителна съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.62, ал.4 от СК, която дава право на детето да оспори презумпцията за бащинство в срок от 1г. след навършване на пълнолетие.
