документи за развод по взаимно съгласие – Адвокат, Адвокатски услуги

Tag Archive for: документи за развод по взаимно съгласие

Кой може да оспорва бащинство ?

В практиката по семейни и наследствени дела, често се стига до ситуация на установяване на родствени връзки. В този смисъл относно тези връзки и клиентите задават въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Въпросът за оспорването на произхода от бащата по чл. 62 СК е предвидена от правото възможност майката на дете или нейният съпруг да оборят по исков път законната презумпция за бащинство.

Член 62 СК урежда оспорването на произхода от бащата, установен на основата на презумпцията за бащинство, въведена в чл. 61, ал. 1 СК

С разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК законодателят е създал нов срок за упражняване на правото на съпруга на майката да оспори бащинството.

По неговото действие, съпругът вече може да оспори бащинството до една година от узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството,

Ако узнаването е станало по-късно по независещи от него причини, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Сравнението на уредените в чл. 62, ал. 1, изр. 1 и в изр. 3 СК права сочи на еднакви предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск на презумптивния баща.

Предпоставките, който съдът би приел са следните:

А/ качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване, и

Б/ едногодишен срок за упражняване на правото.

Новото в случая е началният момент на срока за упражняване на правото и наличието на изрично посочен в изречение краен срок за упражняване на правото (пълнолетието на детето).

С новата разпоредба на чл. 62, ал. 5 СК кръгът на лицата, легитимирани да оспорят бащинството, е разширен, като той включва и всяко трето лице, което претендира да е биологичен баща на детето.

Условие, обуславящо съществуването на правото на иск на третото лице, освен неговото твърдение, че е биологичен баща, е предявяването на иск за установяване на бащинство. Срокът за упражняване на това право е една година от узнаването на раждането, като няма посочен краен срок.

Каква е процедурата по оспорване по чл. 62 СК ?

Съгласно текста на чл.61 СК, това може да стане от .“…съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.“

Презумпция за оспорване на произход от бащата или т.нар. оспорване на бащинство в интерес и защита на децата става единствено по исков път

Законът посочва, че е недопустимо оспорване на бащинство да се прави под формата на обикновено писмено възражение

Дори и съпругът на майката възрази, че не следва да дава издръжка поради обстоятелството, че той не е бащата.

Семейният кодекс разширява приложното поле на презумпцията, като разглежда детайлно въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Той я разпростира и спрямо случаите, когато детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване на брака

В случай, че майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита вторият съпруг съгласно текста на чл. 32, ал. 2 от СК.

Как се предява иск за оспорване на бащинство ?

Основният въпрос е кой може да оспори бащинството. Затова право да предявят иск за оспорване на бащинство имат само изрично посочените в СК лица.

Това са майката на детето и нейният съпруг презумптивният баща. Законът добавя към списъка и лицето, живяло с майката на семейни начала, като приписва бащинството на основание брачната връзка с майката.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за оспорване на бащинство, за която съдът следи служебно.

Съвкупността от обстоятелства, поради наличието на които е доказана фактическа невъзможност роденото от брака дете да бъде заченато от съпруга, обуславя интереса на майката или нейния съпруг от предявяване иск за оспорване на бащинство.

При исковете по чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от СК съпругът оспорва бащинството, доказвайки че роденото от брака дете не е могло да бъде заченато от него.

Съпругът на майката е непосредствено засегнат от възможната неистинност на презумпцията за оспорване на бащинството.

Детето, спрямо което съпругът е оборил бащинството си, не го наследява, защото съпругът не е негов баща, съответно детето не е негов низходящ.

Детето ще наследи бащата, който го припознае като свое (чл. 36 от СК).

Наследяване възниква и за мъж, срещу когото е спечелено дело за бащинство от страна на майката или детето.

С изменението и допълнението на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 5 СК съществуващият в националното право баланс между принципа на правната сигурност, проявяващ се в контекста на правоотношенията

Най-често това са отношения, свързани с произхода като принцип на стабилност на правно признатия произход, и правото на всеки на неприкосновеност на личния живот, проявяващо се в контекста на същите тези правоотношения и като принцип на истинност на произхода, намира ново проявление.

Създадената възможност за оспорване на презумптивното бащинство от презумптивния баща и след изтичането на една година от узнаването на раждането

Въведена е и възможността презумптивното бащинство да бъде оспорено от трето лице, което претендира да е биологичен баща на дете с установен презумптивен произход.

Тези промени откриват възможност за много по-точен, съобразен с относимите обстоятелства за всеки конкретен случай баланс на различните интереси и права при установяване на произхода от бащата.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика на въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Кой може да оспори бащинството на детето и в какви срокове:

Произходът на детето от неговата майка е винаги безспорен. Това е така, защото тя го е родила. Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето. Тя следва да докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен пред съда до една година от раждането. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Това е т.нар. „презумпция за бащинство“. Той обаче има право да оспори бащинството си. Съпругът трябва да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Искът трябва да се предяви пред окръжния съд до една година от узнаването на раждането. Възможно е, по независещи от него причини, съпругът на майката да е разбрал за раждането по-късно. В този случай искът за оспорване на бащинство може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Може ли друг да оспори бащинството ?

съпругът от последващ брак Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, според Семейния кодекс за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. Той също може да оспори своето бащинство като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Исковата молба трябва да се подаде в съда до една година от узнаването на раждането. Ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено и детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на предходния брак, за баща на детето се смята бившият съпруг. Предишният съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на съдебното решение, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

Може ли детето да оспори бащинството ?

Детето също има право да оспори бащинството. То може да направи това от навършването на 14-годишна възраст, но не по-късно от една година след навършването на пълнолетие. Това е друга важна промяна в Семейния кодекс. Досега детето нямаше възможност да оспори бащинството преди да навърши пълнолетие. При оспорване на бащинство от името на детето, искът може да бъде заведен от особен представител /адвокат/ на детето, ангажиран от майката или от Отдела за закрила на детето, когато това е в негов интерес.

Кой е страна по делото при оспорване бащинство ?

Когато едновременно с иска за оспорване на бащинство се предявява и друг иск (напр. за установяване на произход), тогава се заплаща отделна държавна такса и за този иск. Когато се оспорва бащинството, страни по делото задължително са: Майката; Детето; съпругът, респ. бившият съпруг; Лице, което твърди, че е биологичен баща.

В какъв срок може да се оспори бащинството ?

Семейният кодекс посочва изрично кратки преклузивни срокове за оспорване на бащинството пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 СК. В случая от съществено значение е от чия страна ще дойде това оспорване.
В чл. 62 ал.1 се посочва, че „Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
Що се касае за майката то съгласно втората алинея „Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.“
В четвъртата алинея на чл. 62 СК и детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

Как се оспорва бащинство ?

Съгласно изискването на закона искът за оспорване на бащинство се подава пред съда в сроковете и условията, посочени в Закона. В зависимост от коя страна се оспорва тези срокове текат различно.

Може ли детето да оспори бащинството на своя родител ?

С приемането на Семеен кодекс от 2009г. бе въведено правото на детето да оспори презумпцията за бащинство. Това става съобразно задължителна съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.62, ал.4 от СК, която дава право на детето да оспори презумпцията за бащинство в срок от 1г. след навършване на пълнолетие.

03.01.2020/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Отмяна на съдебно решение

Един от съществените въпроси и задачи към нас най-често е задачата за Отмяна на съдебно решение.

Отмяната на влязло в сила съдебно решение е възможна само при наличие на основанията, изброени в чл. 303 от Гражданския процесуален кодекс.

Повечето клиенти не са наясно какви са основанията за отмяна на съдебно решение след като това вече е било постановено от съда.

Налице са аргументи и основания като лишаването на една от страните от участие по делото.

Три са признатите от закона причини за неучастие на страна в гражданско дело, поради които се отмяна на вдопуска лязло в сила решение.

Кои са основанията за отмяна на съдебно решение ?

Първата причината за отмяна е лишаване на страна от участие в съдебният процес.

Втората причина за отммяна на съдебни решения е страната да не е била надлежно представлявана по делото, т.е да са нарушени правилата за процесуалното представителство, установени в чл.29-36 от ГПК.

Става дума за действия по администриране на делото, които се извършват от съдебни служители, но се контролират от решаващия съд.

Условия за Отмяна на съдебно решение

Съдът следи служебно за редовността на връчването на съдебни книжа и съобщения, както и за призоваване за съдебни заседания.

Неизпълнението на задължението на съда да следи за спазване на правата и надлежното водене на делото, респ. оформяне на документите в съдебният процес води до нарушаване правото на защита на страните.

Гаранция срещу такива нарушения е предвидената в закона възможност заинтересованата страна да поиска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303 ГПК.

Третата причина, заради която заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение е ако страната не е могла да се яви лично или чрез повереник

Това следва да се случи поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В правната теория и практиката, законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства“

Страната, която се позовава на особени непредвидени обстоятелства, които са и попречили да участва в разглеждането на делото, трябва да ги опише в молбата си за отмяна на влязлото в сила решение и да докаже осъществяван

Съдебна практика за отмяна на съдебно решение ?

Прието е, че по смисъла на чл. 303 и сл. ГПК, единствено и само Върховният касационен съд може да отменя влезли в сила решения по граждански и търговски дела.

Основно изискване е молбата за отмяна да бъде подадена в тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.

По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.

Ако допусне молбата за разглеждане в открито заседание ВКС изслушва страните и събират необходимите доказателства.

В случай, че молбата е основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

Не се допуска отмяна на Cъдебно решение, с което е постановен развод между съпрузи, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

Съдебни решения, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните

Тези въпроси не се ползват със сила на пресъдебно нещо и могат да бъдат отменяни по реда на чл. 303 ГПК в бъдещ съдебен процес

Достатъчно е да са налице предпоставите за отмяна на постановеното съдебно решение.

ВАЖНО : предявяването на молбата по чл. 303 ГПК е нужно да бъде направено в изискуемият по закон 3 месечен срок по чл. 305 ГПК !

За въпроси и допълнителна консултация, моля обърнете се телефон + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед неговата специфика и особености.

12.09.2019/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Компетентност по семейни дела

Съдебните искове за развод по взаимно съгласие между български граждани, живеещи извън България, в страна от ЕС се предявяват по обичайното им местопребиваване.

Предявените съдебни искове за развод по исков ред се съединяват със съдебни исковете за родителска отговорност по отношение на общите им ненавършили пълнолетие деца.

В практиката се срещат случай, в който е възможно съпрузите да са живели известно време заедно в страна от ЕС, но единият се е върнал в България за да живее тук.

В случай, че същият е живял тук повече от една година, то той има възможност за предяви съдебен иск за допускането на развод пред български съд при условията на закона (СК).

Българският съд би приел компетентност по семейни дела като разгледа исковете за развод, но когато се касае за родителската отговорност и разглеждането на въпросите, свързани с родителските права, то същият съд е некомпетентен по чл. 127 а СК и поради тази причина делото следва да бъде прекратено.

В този случай компетентен по предявените искове би бил съдът в държавата (най-често членка на ЕС), в която обаче, както другият родител, така и детето имат обичайно местопребиваване, съответно ходи на училище/градина, а родителят има конкретно работно място.

В този случай иска за родителски права и споровете по чл.127 ал.2 СК се разглеждат от районния съд по настоящия адрес на детето, който е компетентен да се произнесе по родителските права, местоживеенето, издръжката на детето, както и режима на лични отношения между детето и другия родител .

В случай обаче, че детето живее в чужбина, но не в страна от ЕС, българският съд е компетентен да се произнесе както относно въпроса за развода, без значение, кога съпругът, предявил съдебен иск за развод се е завърнал в България

Българският съд е компетентен да се произнесе относно въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето и личните контакти по отношение на детето, независимо, че детето живее извън България.

Спорове между родители относно родителски права… по чл. 127 а СК

Когато родителите на едно дете не живеят заедно и между тях възникне спор относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и упражняването на лични контакти, компетентността на съда отново се определя в зависимост от това дали детето живее извън България в друга страна от ЕС или не.

Ако детето живее в страна от ЕС, компетентен да се произнесе е съдът по обичайното местопребиваване на детето.

В случай, че е заведено съдебно дело за развод пред български съд за произнасяне относно горните въпроси и по делото се установи, че детето не живее е България, а в друга страна от ЕС, българският съд служебно следва да прекрати производството, тъй като посочените въпроси могат да се разрешават само от съда по обичайно местопребиваване на детето.

ПРИЗНАВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРННО РЕШЕНИЕ ЗА РАЗВОД

Признаване на решение за развод може да поиска само страна по решението, т.е. всеки един от бившите вече съпрузи.

Всеки от тях може специално да упълномощи за това и адвокат, който да го представлява.

Регламент №2201/2003 изисква молбата да се разглежда от съда по обичайното местопребиваване на съпрузите.

Регламентът изисква в процедурата по признаване страната да посочи адрес за призоваване в района на съда, който е компетентен да разгледа молбата.

С признаването на чуждестранното решение за развод настъпват всички последици от прекратяването на брака, без да се налага съпрузите да водят второ дело пред българския съд.

Правилата в регламента за признаване на решенията за развод забраняват на съда да преразглежда решението по същество.

Това означава, че се приемат изцяло разпорежданията на чуждестранния съд.

Всички органи, които имат задължение да извършват действия във връзка с решението за развод – общински администрации, съдебни изпълнители, гранични органи и други, са длъжни да съобразят действията си с признатото чуждестранно решение.

Ако и двамата съпрузи, независимо от гражданството си и обичайното си местопребиваване, са постигнали съгласие, те могат заедно да изберат
молбата им да се разгледа от съд в държава-членка, различен от държавата по обичайното им местопребиваване.

Съдилищата са длъжни да извършват проверка относно компетентността си по правилата на Регламент №2201/2003.

Решение за развод, получено по реда на Регламент №2201/2003 от съд на чужда държава, може да бъде ползвано в България.

Регламентът предвижда специална бърза процедура за признаване и изпълнение на решения за развод в тези случаи.

Българският съд е длъжен да приеме чуждото решение, след представянето му и установяване спазването на изискванията на регламента.

Инстанционен контрол за Компетентност по семейни дела

С влязло в сила Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС – процесуалното потестативно право на касационна жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно.

В разглежданата хипотеза обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./.

В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно режима на лични отношения между бащата и детето.

Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решенията, постановени по искове за родителски права след развода и за определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по искове за изменение на постановените по-рано мерки и определянето на нови, респ. отхвърлянето им.

За допълнителна информация се обърнете за съвет към адвокат по семейни и бракоразводни дела в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки Ваш въпрос ще бъде разгледан с оглед конкретната специфика и особености на отделният казус.

13.04.2019/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Имот пo време на брака

Придобиването на недвижим имот чрез покупко-продажба от съпруг поставя въпрос относно собствеността на имот пo време на брака.

Придобиването на недвижим имот по време на брака често може да породи въпроси относно собствеността. Важно е да разберем как се регулира този процес и какви са правата на съпрузите.

1. Собственост на имота по време на брака

В България, съгласно Семейния кодекс, имущество придобито по време на брака обикновено се смята за общо, дори и само един от съпрузите да е изписан като купувач в нотариалния акт. Това означава, че независимо кой от двамата съпрузи е направил покупката, имотът се счита за съвместно притежание, освен ако не е уговорено друго с брачен договор.

2. Брачен договор и изключения

Сключването на брачен договор може да определи различни правила за разпределение на имуществото, включително както придобитото преди, така и по време на брака. Брачният договор трябва да бъде изготвен пред нотариус и да е вписан в съответния регистър, за да има законова сила.

3. Необходимостта от подписите на двамата съпрузи

Важен въпрос, който често възниква, е дали е необходимо и двамата съпрузи да бъдат вписани като „купувачи“ в документите за собственост. Въпреки че законът предвижда имотите, придобити по време на брака, да бъдат общи, за сделки със значителна стойност, както е покупката на имот, е препоръчително и двамата съпрузи да участват в подписването на документите. Това може да предотврати възможни бъдещи спорове относно собствеността.

4. Правни последици при развод

При развод важност придобива начинът, по който е регулирана собствеността на имотите. Ако няма брачен договор, съдът обикновено разделя имуществото на равни части между съпрузите. Това включва всички имоти, придобити по време на брака, освен ако не могат да бъдат доказани съответните изключения.

5. Практически съвети за покупка на имот по време на брак

Консултирайте се с адвокат: Преди да направите покупка на имот, е добре да потърсите юридическа консултация.
Сключете брачен договор, ако считате за нужно: Това може да улесни управлението на имуществените отношения и да предотврати бъдещи спорове.
Участието на двамата съпрузи: Дори и да не е задължително, участието на двамата в процеса на покупка може да подсигури правата на двамата.

С правилното планиране и разбиране на законите, вие и вашият съпруг/съпруга можете да управлявате вашите имуществени отношения ефективно и да защитите вашите интереси.

ПРИДОБИВАНЕ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

Дори и само единият от двамата да е посочен като КУПУВАЧ в нотариалния акт за покупко-продажба, то този имот е обща собственост и на двамата съпрузи.

Повечето хора не знаят, че ако имот, придобит по време на брака е обща собственост на съпрузите.

Ако се стигне до прекратяване на брака и СИО на съпрузите, то това води и до прекратяване на съсобствеността.

Закупеният между тях недвижим имот по време на брака е обща собственост, дори да е записан на името на единия съпруг.

Разбира се разводът служебно не води до прекратяване на съсобствеността между съпрузите. Имот пo време на брака

Необходимо е да бъде инициирано съдебно производство пред Районен съд за делба.

Имотът може да бъде поделен след брака между отделните обикновено съсобственици при развод или смърт на някой от тях.

Към момента на придобиването на собствеността на недвижимият имот по време на сключен брак, квотите на съпрузите са равни.

Разбира се много са случаите, в които тази презумпция е оборима.

Всеки един от двамата съпрузи може да поиска при сериозен принос в закупуването на общото имущество да бъде определен неговият дял за по-голям по чл. 29 СК.

Квоти на придобиване на недвижим имот

Лични средства на съпруга са тези, които са придобити преди брака или чрез дарение или наследство.

Пример за такива случай са дарение от близки и , близки и роднини даряват суми на съпрузите за закупуването на имота.

Независимо придобиването на дял от съсобствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност имотът не става изключителна собственост на съпруга, който претендира за по-голям дял.

В случай, обаче, че имотът е придобит на името и на двамата съпрузи, претенцията за по-голям дял от имота, следва да бъде отхвърлена

Дори и по-голяма част да е била придобита чрез лични средства на съпруга, то с вписването и на другия съпруг се прием, че съпрузите са придобили имота при равни квоти.

19.05.2018/by lawyer