fbpx

Публикации

Мярка за неотклонение

След като се образувано досъдебно производство и то премине към образуване на наказателно дело се прилагат т.нар. мярка за неотклонение

Характерно за мерките е, че същите се взимат по наказателни дела от общ характер още в хода на досъдебното производство :Мярка за неотклонение

  • да се укрие, да извърши престъпление или
  • да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Мерки за процесуална принуда не се прилагат по всяко наказателно дело.

Мерките за неотлонение са четири – подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража.

Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако е налице основателно предположение, че е извършено престъпление.

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.

В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право

  • да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе;
  • в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие

Целта е да се предотврати възможност да бъде извършено следващо, ново престъпление

Целта е да се елиминара възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнение на присъдата.

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност.

Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

Тя може да бъде заменена с най-леката – ПОДПИСКА и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“

В това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност, доказателствата здравословното и семейно състояние.

Основните мерките за  процесуална принуда са се открияват с особености

1 При ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва- същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган/;

2. При мярка за процесуална принудаПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.Мярка за неотклонение

Тя се освобождава когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието .

Затова най-общо казваме, че гаранцията се освобождава в случаите, когато наказателното производство приключи с присъда.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице при следните факти и обстоятелства:

  • Вид, степен на обществена опасност на деянието;
  • събраните доказателства срещу съответният извършител;
  • неговото психологично и здравословното ми състояние;
  • семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи);
  • вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
  • възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат допълнителни критирии

За допълнителна информация се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Съдебна реабилитация

Съдебната реабилитация по смисъла на закона е процесуално действие,  с което се заличава факта на осъждането на лице, когато спрямо него е наложено наказание.

Съдебната реабилитация  отменя за в бъдеще негативни му последици, освен ако законът  изрично не предвижда друго.съдебна реабилитация

Като адвокати по наказателни дела, участващи активно в съдебни процеси по реабилитация на осъдени лица, отчитаме, че най-важната последица която следва да разясним,  е че реабилитацията третира лицето като неосъждано, а неговото досие и съдебно минало се „изчиства“ от наложеното предходно наказание.

ВИДОВЕ РЕАБИЛИТАЦИЯ

Реабилитацията на наказанията от своя страна заличава факта на наложеното наказание и неговите последици съгл. чл.85 от НК, като нейното най-ярко отражение е в съдебното минало на осъденото лице, което след настъпването й се счита за неосъждано.

Реабилитацията бива 2 основни вида:

1) Реабилитация по право

2) Реабилитация по съдебен ред

Реабилитация по право е възможна в случаи, свързани с условно осъждане, по-леки престъпления и престъпления, извършени от непълнолетни.

Реабилитацията по право не настъпва по отношение на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано.

Съществуват класификации, който въвеждат други определения за т.нар. реабилитация по право и съдебна. Това са следните класификации, който представляват – различен обем от заличаване на правото – но имат един и същ ефект с предходните обозначения, като те се наименуват по следният начин :

  • пълна – заличава осъждането и последиците му без ограничения. Пълна реабилитация настъпва по право с изтичането на  предвиден в закона срок;
  • непълна – заличава осъждането и последиците му, но доколкото в закон не е предвидено друго. Настъпва по право или с акт на съда.

Когато първият вид реабилитация не може да настъпи по право, но наказанието е изтърпяно и в случаите когато има такива, причинените вреди са обезщетени, а наложените глоби – платени, съдът може да постанови реабилитация.

В тези случаи, съдът прави конкретна преценка относно цялостното поведение на дееца и трябва да се убеди, че той действително се е поправил и заслужава да бъде третиран като „неосъждан”.

Процедура по съдебна реабилитация

Съдебна реабилитация може да постанови съдът, който е гледал делото и е постановил присъдата като първа инстанция.

Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, следва да се обърнете към съда, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – към съда, който е постановил последната присъда.съдебна реабилитация

Срокове за настъпване на реабилитацията

За настъпване на пълната ми реабилитация законът предвижда сравнително дълги срокове.

Те текат от изтърпяване на наложеното ми наказание и размерът им се определя от него. За да настъпи пълната реабилитация, е нужно да са изтекли съответните, описани по-долу срокове, а именно :

  • За наказание от 20г. при наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
  • За наказание от 15г. при наказание лишаване от свобода повече от 10г.;
  • За наказание от 10г. при наказание лишаване от свобода от 3 до 10г.;
  • За наказание от 5г. при наказание лишаване от свобода по-малко от 3г.
  • За наказание от 2г. за всички останали случаи

Задължително условие е и в тези срокове деецът да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.