fbpx

Публикации

Придобиване собственост по давност

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или придобиване собственост по давност.
Всички останали обекти са годни за придобиване собственост по давност. Срокът за придобиване собственост по давност се определя от характера на владението и вещта.

Нужно ли е да се позовете на изтекла давност ?Придобиване собственост по давност

Позоваването на изтеклата давност не е елемент от фактическия състав, а необходимо действие за процесуалната му защита и фактическо придобиване.
Такова действие е необходимо и при извършване на обстоятелствената проверка чрез подаването на искане за нейното извършване от владелеца.
Необходими са още изтичане на предвиден в закона срок (5 г. за добросъвестно владение и 10 г. за недобросъвестно владение) и упражняване на фактическа власт върху имота.
Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС.

Давностни срокове

Общият давностен срок за придобиване на недвижим имот е 10 (десет)години, когато упражняването на владение върху недвижимият имот е добросъвестно.Придобиване собственост по давност
Когато се касае за недобросъвестно придобиване собственост по давност, то в този случай, срокът е5-годишен.
При придобиване собственост по давност, в случаите на добросъвестно владение и възмездно основание се прилага чл. 78 ЗС.
Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване.
Спирането на давностните срокове въз основа на юридически факт е основание, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие.
След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона.

Давностно владение.. за придобиване собственост ПРИДОБИВАНЕ СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ

Период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик.

Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

Добросъвестно владение

Това е придобиване собственост по давност, при което имотът се владее от едно лице на правно основание.

Това правно основание може да е договор, нотариален акт, друг документ, годно да направи владелеца собственик.

В този случай праводателят не е бил собственик или формата на договора е била опорочена.

Пример за такъв  случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно.

Недобросъвестно владение .. за придобиване собственост по давност

 е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор.

Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.

Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.

Владение по давност

трябва да отговаря още на следните условия:

– да бъде непрекъснато

– да е явно, а не скрито,  т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик.

– владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице

Затова и съдебната практика има изключително точна дефиниция и практика по делата за давностно владение

За повече въпроси или информация се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

Призоваване ответник в чужбина

Настоящото законодателство детайлно описва цялата съдебна процедура по призоваване ответник в чужбина.

Кодексът на международно частно право указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа в чужбина, се извършва чрез компетентните органи в чужбина.

Ред за призоваване в чужбинаПризоваване ответник в чужбина

Кодекса на международното частно право посочва, че при адрес в чужбина следва да се посочи съдебен адрес в България.

Основно задължение на страна, участваща в процеса е да уведомява за тези последици при промяна на адрес при първо призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е несигурно и коства много нерви и средства.

Според действащия в момента закон, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи адрес на съда.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен.

В тези случаи се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация в страната.

Ако въпреки публикацията и призоваването,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК.

В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения,

Отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

 

СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

През последните три години непрекъснато расте броят на желаещите да си купят жилище „на зелено” и в етап на строеж. И в двата случая клиентът купува от строителна фирма. И в двата случая има период, в който клиентът е платил определена сума за имот, който все още не е готов.

Кризата от последните 10 години – 2008-2013 накара доста от клиентите да бъдат предпазливи и да проучват доколко строителната компания, от която са решили да купят имот, е финансово стабилна. Какво обаче следва да проверят  всички клиенти и купувачи на недвижими имоти в България?

Основни стъпки, които всеки, решил да купи имот в строеж, трябва да направи.СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

1. Справка чрез адвокат за недвижими имоти относно продавача имена, собственик, управител, размер на капитала, годишния финансов отчет. Има случаи, в които инвеститорът е различен от строителя. ПРАВНИ СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

2. Проверка чрез адвокат по имотни дела в регистър на Строителите воден от Камарата на строителите в България. Това гарантира, че компанията няма ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски; не е обявена в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация; разполага с техническо оборудване за извършване на заявените строително-монтажни работи; разполага с необходимия квалифициран персонал.

3. Проверете за каква група и категория строежи е вписан строителят.

Съглаясно разпоредбите за строителството по Закона за устройството на територията жилищните сгради с високо застрояване са от трета категория;

жилищните и смесените сгради със средно застрояване са от четвърта категория, а тези с ниско застрояване и вилите са в пета категория.ПРАВНИ СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

4. Налични сертификати на дружеството продавач включително финансови параметри и показатели от последната година  – система за контрол в работата, материалите и документацията си.

5. Прегледайте и информационната табела на строежа, където планирате да купувате. Справка при адвокат по недвижими имоти относно данните с информацията, с която вие разполагате.

6. Поинтересувайте се каква е строителната история на изпълнителя. Посетете предишни негови обекти и, ако е възможно, разговаряйте със собствениците. Интернет форумите също са източник на информация, но изискват критичност.

За всеки случай се обърнете към специалист – адвокат по недвижими имоти, за да избегнете риска от усложнения при сделките с имоти и проверката на собствеността и кадастър при тези имоти. Той ще Ви укаже най-лесния и правилен начин да получите или продадете Вашият имот.

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.  Затова следва да се изясни тази разлика:

  • С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Лице, в чиято полза е  направено става наследник по завещание

При универсално завещание към наследника преминават правата и задълженията на завещателя;

  • При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

Друго деление на завещанията е на нотариални и саморъчни.Откриване на завещание

  • Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
    Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

  • Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис. Датата трябва да бъде означена с дата, месец и година.

Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

Всичко след него ще се счита за ненаписано. Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Също е важно волята на човека да е записана ясно и кратко с оглед на това, дали се разпорежда с цялото имущество, движимо и недвижимо.

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

След промените от 2001 г. саморъчното завещание се вписва в Службата по вписванията.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява така наречената запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към момента на смъртта, и тогава се изчислява евентуално каква е запазената и разполагаемата част.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като свой наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт.Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол за това и уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание и за името на завещателя

Как се вписва завещание ?

Правни процедури по Обявяване, вписване на завещание

Завещанието е приет и дългогодишен, традиционен способ за разпореждане с имуществото на наследодателя при смърт в българското право.

Много хора не знаят реда за вписване и обявяването на завещание и затова ни питат : Как се вписва завещание ?

Както е налице наследяване по закон след смъртта на едно лице, при определено законно- установените квотиКак се вписва завещание ?

Това са квито на наследниците.

Със завещание човек може да разпредели и да реши кой от наследниците по закон, или тези, които са извън наследниците по закон, да получи от наследство.

СЪСТАВЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ/ ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Всяко лице, което е навършило 18 години, може да се разпореди чрез ЗАВЕЩАНИЕ  с цялото си или част от своето имущество

При завещание наследодателят не може да направи по-голямо разпореждане от това, което има в своята разполагаема част,

За повечето от наследниците по закон, каквито са съпрузите, децата и родителите е определена така наречената запазена част от наследството.

Това дава основание в определен срок от време – пет години от откриване на наследството, да се атакува завещанието в тази част.

Както с цялото движимо и недвижимо имущество човек може да се разпореди и с конкретен имот, което по нашето право се нарича – завет.

Заветът е разпореждане с идеална част или с конкретно имущество, което може да бъде разпределено по желание на завещателя.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя.

То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля.

Поради това до момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.

Законът за наследството не допуска извършването на така наречените съвместни завещания.

Съгласно ЗН две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт.

Това е ограничено както един към друг, така и към трети лица.

В противен случай би се ограничила свободата на разпореждане за след смъртта.

В практика като адвокат по наследствени дела, много клиенти питат за обявяване и оспорване на завещание и завещателни разпоредания.

Повечето от тях са чували или чели разни неща, но малка част от тях са наясно какво представлява Завещанието на наследодателя.

По своята същност саморъчното завещание е една едностранна сделка.Как се вписва завещание ?

Тази сделка е средство за прехвърляне и разпореждане на имущество.

При тази сделка вещно-правният транслативен ефект настъпва в момента на смъртта на завещателя.

Законът предписва и изисквания към Саморъчното завещание.

За удостоверяването на транслативният ефект се пристъпва към следните действия, а именно :

  1. Необходимо е лицето, в чиято полза е издадено завещанието, да знае или да посочи къде се съхранява;
  2.  Саморъчното завещание е наричано тайно завещание;
  3. За самото му съществуване следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като наследник;

Кой може да иска да обяви завещанието ?

Съгласно Закона за наследството “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като разбере за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен

Това означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството изрично посочва, че “…..всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото.

Следва да се  определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.”

Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване.

КАК СЕ ОБЯВЯВА ЗАВЕЩАНИЕ ??

За местооткриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” съгласно текства на  чл.1  ЗН.

По -конретно това е населено място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено.

Това е мястото, където е вписан в регистъра на населението”, което съвпада с постоянно местоживеене и постоянен адрес на наследодателя.

Ако след изготвяне до обявяване е изминал голям период от време, е възможно да са настъпили промени в предмета на завещанието.

Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя.

В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

За повече информация,моля обърнете се към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или на мейл  info@lawyer-bulgaria.bg

Сключване търговски договор

Сериозна част от експортно ориентираните фирми имат пряк контакт с партньори от Западна Европа.  Неизменно се стига до сключване търговски договор чужбина.

Без значение на областта и сферата, в която Вашата фирма работи – индустриално производство или лека промишленост – услуги – Вашите партньори в чужбина залагат на сериозни и прецизно изготвени търговските договори за уреждане на отношенията.

За да предвидите всички особености е нужно да имате на Ваша страна адвокат по международно право, с опит за изготвяне на международни договори. Сключване търговски договор чужбина

С оглед Вашата максимална правна защита в изграждането на бъдещите Ви бизнес отношения, ще Ви се наложи да сключвате видове и  типове търговски  договор с чуждестранна партньорска фирма, за което ВИ е нужна подготовка и проверка на документите.Сключване търговски договор чужбина

В немалък брой от случаите, всеки търговец разполага с  писмена бланка на търговски договор с международен елемент, който разбира се повече от  ясно, че не защитава вашите права.

Това е по-добрият вариант, тъй като очевидно, че предоставеният Ви търговски договор с международен елемент не е правен специално и изрично за Вашият случай или съответно за регламентация на отношенията между Вас.

По сериозните проблеми между две страни по един международен търговски договор, участвайки пряко в отношения по между си, възникват, когато предложеният търговски договор с международен елемент  съдържа някаква юридическа клопка, за която вие или най-често управителят на представляваната фирма в България не успява или не е видял.

Затова има смисъл когато сключвате търговски договори с международен елемент с партньори в чужбина да се обърнете към специалист по международни търговски дела

Адвокат по международни дела ще прегледа документацията, ще изготви правно становище за особеностите в Договора с международен елемент с чуждестранен партньор

ПРИЛОЖИМО ПРАВО ПО ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Съществен елемент от изготвянето и изпълнението на търговски договор с международен елемент е избора на приложимо право и подсъдност.

При изпратен Ви  търговски, бланков договор за приложимо право е определено правото на Вашият партньор.

Разбира се бързаме да уточним, че това със сигурност не е нито удобно нито изгодно за ВАС, като страна по този договор.

Желателно е Вашият търговски договор с международен елемент да бъде погледнат от специалист по международни дела.

Целта е да се избегне евентуални неприятни изненади и приложение на чужда подсъдност. Сключване търговски договор чужбина

ИЗБОР НА ПРИЛОЖИМО ПРАВО ПРИ ДОГОВОР С МЕЖДУНАРОДЕН  ЕЛЕМЕНТСключване търговски договор чужбина

Друга особеност  при избор на приложимо чуждо право и международна подсъдност в чужбина е въпросът с таксите и административните разходи.

Често пъти се налага изготвянето на протоколи за доставка на оборудване и предоставяне на сертификати да бъде удостоверено по надлежен начина- чрез експерти, който в повечето случай са за сметка на само една от страните.

Сами можете да прецените разликите в стойността на услугите на експерти и оценители, удостоверяващи съответни документи, получаване на протоколи или сертификати.

Важното в случай е, че като съдебна юрисдикция България би била доста по-изгодна за Вас , а вероятно от гледна точка за разходите и за Вашият партньор, отколкото чужбина.

Съществуват множество случай, в който страните дали умишлено или случайно не посочват коя юрисдикция или приложимо право са избрали.

Често пъти поради непознаване на правната материя посочват като варианти – арбитражни съдилища, чрез вплитане в условията на търговски договори с международен елемент – арбитражни клаузи, определящи търговски арбитраж в Париж, като подсъдност

ОСОБЕНОСТ НА ЧУЖДА ЮРИСДИКЦИЯ

Сключването на договор за услуги или споразумения с партньор отвъд океана, е предизвикателство и сериозен успех за търговските дружества

Често пъти фирмите, сключвайки договор с чуждестранен партньор от чужбина не отчитат разлика в условията на приложимо право, правна подсъдност.

Стигне ли се до спор, то условията и разходите за разрешаването му, могат да бъдат сериозни.Сключване търговски договор чужбина

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗЛИЧНА ЕЗИКОВА ВЕРСИЯ

Характерна особеност на двустранните  търговски договори с международен елемент е използваният език.

Често пъти те се изготвят и прилагат на английски език, но страните прилагат и двуезични версии.

При договор с международен елемент на два езика, следва да се определи, кой от тях ще има предимство при тълкуване.

Целта на тази клауза с определянето на език с предимство е преодоляване на грешки в превода и терминологията.

За да избегнат това при спорове за изпълнението на договора страните следва да уговорят и клауза с водеща езикова версия.

ПРАВНИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ДОГОВОР С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Важна особеност на сключване на търговски договор с международен елемент са начинът по който тези договори се сключват.

Често пъти двустранен писмен договор, реално НЕ съществува. Такъв нито е бил изготвян, нито е бил подписван някога.

С оглед сигурността на търговския оборот и разменянето на

А/ Заявки за доставка на стоки и услуги, както и

Б/ Изпращането писмено потвърждение, повтарящо елементите на Заявката

Това води до т.нар. сключване на двустранен международен договор чрез индивидуализиране на предмет, условия, цена и срок.

Голяма част от търговските дружества реално не осъзнават и не отчитат наличието на такъв наличен договор

Въпреки, че писмено отсъства подписан търговски договор с международен елемент, такъв е налице.

Налице са особености за неговата приложимост, както и възникналите права и задължения, а с това и подсъдност са вече налице.

Търговските фирми не предполагат , че след като е сключен търговски договор с международен елемент, в него е определена подсъдност.

Коя точно е т.нар. съществената престация по съответния търговски договор с международен елемент ?

Това е въпрос, който всеки адвокат по международни дела при сключване и оформяне може да Ви посочи.

Липсата на легитимирана страна, не поражда съответните правни последици от този договор, но най-често е възможност да се стигне до злоупотреба или измама между страните.адвокат международни дела

ЕЛЕМЕНТИ НА ДОГОВОР С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Централно значение при изпълнението на международни търговски договори е определяне и посочване на място за изпълнение на задълженията между страните.

В повечето случай изборът на място за изпълнение на търговски договори с международен елемент е територията на една страна

Като адвокат по международни дела Ви съветваме, при подписване на търговски договор с чуждестранна фирма, да бъдат прегледани внимателно всички клаузи и съответният търговски договор с международен елемент

Винаги е желателно да се огледа както съпътстващата писмена документация, която урежда отношенията между страните,  приложимо право и подсъдност. Сключване търговски договор чужбина

Като адвокати по международно право бихме могли да съдействаме активно при

  1. подготовката на писмени договор с международен елемент
  2. изготвянето правни становища
  3. сключване на такива договори
  4. анализ на действащото законодателство с оглед защита на Вашият интерес и търговски практики.

За целта винаги можете да се свържете се с нас по мейл или на телефон 0897 90 43 91 за допълнителна информация по мейл : info@lawyer-bulgaria.bg 

Приложимо право по договори

Съществен въпрос по международни дела и международна компетентност е определянето на приложимо право по договори

При трансграничните случаи е много важно да бъде определено правото, приложимо към споразумението за медиация (lex contractus).  Това е така, тъй като не винаги са уредени правата и задълженията на страните в отделен Договор или закон.

Определянето на приложимото право при Договори с международен елемент се извършва въз основа на Регламента Рим I

Приложимо право по договори

Това е Регламент (ЕО) № 593/2008 на ЕП/Съвета – 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения.

Когато няма валиден избор на закон, направен от страните и има конфликт на закони, Римският регламент предвижда общи правила за определяне кой закон да се прилага, заедно със специфични правила, приложими за определени обстоятелства.

Съгласно чл.4 на Рим I, правило е, че се прилага следното:

Договорът се урежда от правото на държавата, в която страната, която е длъжна да изпълни характерното изпълнение на договора, има обичайното си местопребиваване„, и където такъв закон не може да бъде определен, „от закона на държавата, с която е най-тясно свързана.

Примерно – ЗЗД допуска приложение на различно право по отношение на отделни правни разпоредби от един и същ договор с международен елемент.Приложимо право по договори

При сключването на такъв договор с международен елемент, би следвало да се подходи внимателно

Всяко чуждо дружество, участник по договор с международен елемент, ще поиска да бъде посочено неговото материално право.

Нужно е да се направи внимателен анализ на характера и вида на договора, да се определи съгласно чл. 19 Регламент № 593/2008г.

Основен елемент в този случай е т.нар. характерна престация по договора

Особеност при избор приложимо право:

Следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:

– Правни разпоредби при защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България.

Ответната страна по сключеният договор следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани конкретно  с рекламата,, рекламационни срокове и гаранционните задължения, цените и етикиране на потребителски стоки и др.

– Разпоредби по отношение на сделки с недвижими имоти

– Разпоредби за стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България;

– Разпоредби от митнически закони – вноса/износа на стоки и услуги от България;

– Разпоредби, регламентирани от валутен  закон – за плащанията и финансови операции на територията на Република България;Приложимо право по договори

– Разпоредби, за ценни книжа на територията на Република България;

Българското законодателство предвижда възможности за тълкуване на разпоредбите относно право за договорите.

Върху част от договора, конкретизираща доставката на съответните стоки или услуги следва да бъде приложено право на държава, за което страните доброволно са се съгласили.

В случай, че страните не са избрали приложимо право в договора с международен елемент следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 Римска конвенция

Приложимо право има Държавата с която договорът има най-тясна връзка

Изключения на приложимо право:

Практиката е наложила няколко случая, в който е налице заобикаляне на приложимото право при :

А/ откриването на производство по несъстоятелност на българския субект при договор с чуждестранно дружество.

Б/ производство пред Комисията по защита на конкуренцията

Важно е конкретно да бъде определено и записано това право.

Това би внесло яснота и би решило спорове за много сериозни суми занапред.