Разлика между поръчка и изработка ?

Между двата договора съществуват много прилики, но и съществени разлики. Възниква въпроса за тази разлика между поръчка и изработка ? 

Рискът в една поръчка е за доверителя. Довереникът действа за сметка на доверителя. Тук рискът за изпълнение на поръчката е изцяло за доверителя, докато при договорите за изработката ситуацията е обратна.

Правната уредба на Договора за поръчка е в чл. 280 и сл. ЗЗД.  С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му правни действия. Тези действия могат да бъдат както сключване на различни сделки, така и плащания и други.

Предвид това, доверителят трябва да уведоми довереника за изпълнението и да се отчете пред него, да предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Докато за изпълнителят по Договор за изработка стой целият риск от изпълнението на договора.  Съществуват множество разлики в отделните елементи на тези два договора.  Основно разликите касаят както техният предмет, така и риска при извършването на самата поръчка или изработка.

При изработката не е от съществено значение кой точно е изпълнителят докато договорът за поръчка се сключва изключително с оглед личността на довереника.

Това подсказват имената на страните. Законодателят е дал на страните по този договор  „доверител“ и „довереник“.

При сключването на Договор  за поръчка от съществено значение е доверието между страните.

Изработката се подчинява на други правила – там е важен крайният резултат.

Поради това със смъртта на довереника договорът се прекратява. Този договор  за поръчка се сключва с оглед личността на довереника.

В разпоредбите на чл. 258 – 269 ЗЗД са уредени правилата относно договора за изработка, който е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор.

Този договор се счита сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати.

Приемането на извършена работа обхваща

А/ фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и

Б/ правно действие – признание, че то съответства на възложеното с договора, което е израз на одобряването му.

По време на действието му пък довереникът може да възлага действия на трети лица, само със съгласието на доверителя или ако се налага с оглед запазване на интересите му. Разлика между поръчка и изработка ?

Предметът на договора за изработка се  характеризира с материални действия. Това е резултатът от изготвянето на конкретен проект, услуга или вещ.

За разлика при Договора за поръчката, където се възлага извършване на определени правни действия.

Друга съществена особеност между двата договора е в риска от изпълнението на поръчката, респ. изработката.

В единият случай, рискът при Договора за поръчка е за поръчващият. От него зависи дали е бил преценен правилно начинът и средствата за извършването на поръчката.

При договорът за изработка, възложителят е ангажиран само и единствено с плащането на определената между страните цена.

Задачата на изпълнителят на изработката е да постигне целеният и платеният от Възложителят резултат.

Затова в договорът за изработка, основният риск за изпъление на възложеното е на изпълнителя, за разлика от Договора за поръчка.

Тук изпълнителят носи основният риск за извършване на възложеното по начина и обема до постигането на крайният резултат.