Договаряне сам със себе си

Договарянето сам със себе си като общо понятие представлява два особени случая на представителство при договаряне сам със себе си.

В едната хипотеза представителят сключва сделка, при която извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него

Втори път сделката се сключва и от името на пълномощника като страна, с намерение лично да се обвърже спрямо представлявания.

В другия случай, представителят също сам извършва волеизявления, но този път от името и за сметка на две различни лица, които представлява.

Тези лица са всъщност двете страни по едно и също правоотношението от което произтича сделката.

Особености на чл.38 ал.1 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания, нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.

Особеното и в двата случая е, че двустранната сделка се извършва от едно единствено лице, което трябва да действа в интерес на представлявания,

А/ когато самото то е заинтересовано от сделката или

Б/ когато трябва да действа в интерес и на другата страна, която също представлява.

Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо трети лица се определя от изявената от упълномощителя воля:

А/ Възможността (правото) на представителя да договаря сам със себе си  (чл.38, ал.1 от ЗЗД) и

Б/ правото на преупълномощаване – чл.43, ал.1 от ЗЗД. 

Обстоятелството, че представителят при конструкцията на договаряне сам със себе си определя съдържанието на сделката създава опасност той да злоупотреби с доверието на представляваните

Това може да се случи както в негов интерес или в интерес на представлявания, който е предпочел или в чужд интерес.

Тази опасност е мотивирала законодателя да създаде нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в двете й хипотези – договарянето сам със себе си и т. нар. множествено представителство.

Договарянето сам със себе си и множественото представителство са най-характерната форма на конфликта на интереси.

Наличието на конфликт на интереси е необходимо условие за прилагането в действие на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД.

В дадени случаи при договаряне сам със себе си или при множествено представителство такъв конфликт ще има и законовата забрана ще е пряко приложима

Съществуват и случаи, при които макар и формално да са изпълнени предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, конфликт на интереси не възниква.

В такива ситуации забраната не следва да се прилага, защото отсъства смисълът, който я оправдава и целта, поради която нормативно е установена.

Санкции за нарушение по чл.38 ал.1 ЗЗД

В хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗЗД засилената защита на интересите на представлявания е обусловена от възможния конфликт на интереси между него и представителя.

Става дума за т.нар. висящата недействителност по сделката, ако са нарушени правата по пълномощното или е налице действие във вреда на представлявания, съгласно чл.40 ЗЗД.

На изследване подлежи въпросът нарушена ли е в действителност забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тоест налице ли е конфликт на интереси при сключване на процесния договор за аренда и увредени ли са интересите на упълномощителя.

Тази недействителност може да се санира чрез допълнително извършване на някакво действие, каквото в случая е съгласието на представлявания.

Потвърждаване действията от мнимо представляван

 Ако упълномощителят не е изразил съгласие представителят да договаря сам със себе си или с друго лице, няма пречка след сключване на сделката представляваният да потвърди действията на представителя.

В този случай при Договаряне сам със себе си законът (ЗЗД) не поставя каквито и да било изисквания за форма за действителност на съгласието или за задължителност да предхожда сделката.

От това следва логично, че само упълномощителят, който не е дал предварително или последващо съгласие, може да се позовава на висящата нищожност.

Съдебната практика споделя това становище за характера на недействителност на сделката, сключена при нарушаване забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, – висящо нищожна до потвърждаване от упълномощителя.

Саниране на сделките от мнимо представляван 

В случай на потвърждаване, сделката се санира и поражда правните си последици, а в случай, че такова съгласие липсва, обявяването на порочната сделка за нищожна може да иска само упълномощителят, чиито интереси са застрашени.

Това води и до въпроса какъв е характерът на самата забрана по чл. 38, ал. 1 ЗЗД и в кои случаи следва да се приеме, че тя е нарушена.

Изключение от принципа на чл. 38 ал.1 ЗЗД

Установената от гражданския закон забрана по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение не само за доброволното представителство, но и при органното представителство на юридическите лица.

За разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.

Ако бъде потвърден от представлявания, сделката поражда действие. 

При договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими вещи потвърждаването трябва да е във формата на пълномощното -писмено, с нот. заверени подпис и съдържание.

В този случай договорът поражда последиците, които законът свърза с него още от сключването му, предвид обратното действие на потвърждаването

В този случай се касае за сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител на две търговски дружества

Налице е и постановената задължителна съдебна практика – ТР № 3/15.11.13 г. по тълк. д. № 3/13 г. на ОСГТК на ВКС.