Очевидната неправилност на съдебно решение
Едно съдебно решение може да бъде допуснато до обжалване при вероятна нищожност, недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Критерий за неправилност на Съдебно решение
При тази нормативна уредба съдебен контрол е допустим само при кумулативно наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
В съдебната практика се посочва кога едно решение с неясни или противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно:
От своя страна нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неяснота на волята на съда
Тази неяснота, следва да не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването или чрез поправяне на очевидната неправилност на съдебно решение
В този случай се говори за неправилност на съдебното решение.
Неяснотата в съображенията на съда е налице, което се приравнява на липса на мотиви.
Неправилност има и при противоречие в мотивите е резултат на формално невалидни изводи, които не могат да са логически следствия от ситуацията.
В В Решение № 15 по КД № 10/2018 г. КС е прието, че „предпоставката „очевидна неправилност“ е формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване“.
Съдебната практика за неправилност на решение
Това решение, освен че оставя приложима очевидната неправилност като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационен контрол.
В този смисъл правилността на съдебното решение е въпрос по същество и като такъв, той се решава последен.
Чрез извличането му в производството се цели да бъде направена една проверка на съдебното постановление
Тази проверка изследва решението за пороци – нищожност и недопустимост.
Законодателят е приел, че очевидната неправилност е тежък порок, въведен с нормата на чл. 6 ГПК
Конкретно диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да провери процесуалните действия по движение и приключване на делото.
Неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в противоречие до степен, при която законът е приложен в обратен смисъл.
Квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довел до постановяване на неправилен, подлежащ на обжалване съдебен акт
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съд.
