В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.
В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице.
Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.
Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.
В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.
Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок
За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.
Какво представлява завещанието ?
Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него
Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.
Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.
По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя
Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.
Особености на завещанието
Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.
Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.
Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.
В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.
Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.
Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.
Оспорване на завещателни разпореждания ?
Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.
Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.
Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.
По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет
Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.
В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт
При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.
Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.
Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.
Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.
Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя
Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :
изписване на изявената воля от нотариуса,
Съставян протокол при прочитане на записаното,
отбелязване на изпълнените формалности
Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;
Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.
Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.
Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания
Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg
В практиката по съдебни и наследствени дела, неминуемо се стига до разглеждането на въпроса за възражението по чл. 76 ЗН. Следва да бъде изяснено какво е значение на възражението чл. 76 ЗН ?
В съдебната практика съществено значение има възражението в чл.76 ЗН за т.нар. относителна недействителност, която е особен вид – разпоредителната сделка.
Тя поражда целените правни последици и валидно обвързва страните по нея, но е непротивопоставима по отношение на неразпоредилите се с дела си сънаследници. Значение на възражението чл. 76 ЗН ?
Възражението по чл. 76 ЗН представлява защитна функция, насочена към сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване.
Сделката на разпореждането с дял от сънаследствен недвижим имот от един от наследниците, преди да е прекратена съсобствеността, не е нищожна.
Тя е относително недействителна съгласно приетото с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Целта на чл. 76 ЗН е съсобствеността, възникнала от наследяване, да се прекрати с участието само на наследниците, да не се раздробяват дяловете и да се спази чл. 69, ал.2 ЗН.
Затова съдебната практика приема, че нормата не се прилага, когато всички наследници се разпореждат с целия сънаследствен имот или когато един от тях се разпорежда в полза на друг сънаследник.
Тази норма не се прилага и когато предмет на разпореждането е наследствената идеална част от единствен имот на наследодателя и с него се изчерпва наследството.
В този случай се приема, че е налице прехвърляне на наследство, при което не се прилага нормата на чл. 76 ЗС (т.3 ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС
Какво е действието на разпоредбата на чл. 76 ЗН ?
Целта е да се преотврати раздробяване наследствената маса.
В противен случай, това би създало затруднения и усложнения в съдебната делба
Това възражение по чл. 76 ЗН цели да запази възможността на неразпоредилите се сънаследници във втората фаза на делбата да се възползват от правата си по реда на чл.349 ал.2 ГПК и да упражнят правата си по чл.12, ал.2 ЗН.
При уважаване на възражението по чл. 76 ЗН и изключване на приобретателите по атакуваните сделки, ще върне имуществото в патримониума на призованите към наследяване лица.
След като това е налице, съдебната делба ще може да се допусне именно между тях.
По тълкуване на ВКС разпоредбата на чл.76 ЗН в ТР №1/2004г. следи за интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на наследствено имущество.
Възражението по чл. 76 ЗНнамира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване.
Освен това при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си.
Приложено е тълкуванието в т.1 от ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС.
За кого се отнася възражението по чл. 76 ЗН ??
Възражение по чл. 76 ЗН могат да отправят лицата, който считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им.
Това са интереси, пряко свързани с поделянето на наследственото имущество.
Това се отразява пряко на значението на възражението по чл. 76 ЗН
Следва да се разгледа, че според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително.
За относително недействително следва да се приеме онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, като част от сънаследственото имущество да бъде поделено между наследниците.
Цента на възражението по чл. 76 ЗН не е да ограничи правото на наследник да се разпореди с дела си от наследственото имущество в полза на трети лица.
Целта на текста на възражението по чл. 76 ЗН не е да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред. Значение на възражението по чл. 76 ЗН ?
Възражението по чл. разпоредбата на чл.76 ЗН ще бъде уважено, ако неразпоредилия се с дела си наследник възрази, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите.
Кантората се занимава активно в въпроси в областта на наследството право. Повечето запитвания в областта на наследственото право касаят прехвърлянето на идеални части от наследствени дялове между наследници.
За съжаление в условията на икономически затруднения повечето наследници не проявяват разбиране към своите роднини
Правните услуги предоставяне в областта на наследството право неизменно засягат и правилата за прехвърлянето на идеални части на наследствен имот, най-често жилище между наследници.
Повечето от тях живеят в чужбина и рядко се връщат в България.
Истината е, че делата за прехвърляне имот между наследници касаят голяма част от хората както в страната така и в чужбина.
Основно правило при прехвърлянето на имот между роднини е спазването на правилото по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността.
Правните услуги на кантората в областта на наследственото право касаят намирането на най-справедливото и законосъобразно решение при наследствени дела.
При прехвърлянето на имот между наследници не е необходимо представянето на декларация по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността, поради което този способ, често прикрива възмездни прехвърляния.
Съществува доста богата съдебна практика по наследствени дела при прехвърлянето дял от имот между наследници, като правилата са унифицирани от Тълкувателни решения на Върховен Касационен съд.
Схема на наследяване на имот при откриване на наследството
Съгласно чл.1 Закона за наследството, наследството се открива в момента на смъртта на умрелия.
Голяма част от въпросите по наследствено право касаят наследяването между братя и сестри, срокове за приемане на наследството, отказ от наследство и определяне на наследствените дялове между наследниците.
Роднините на наследодателя се разпределят в редове наследници, а в някои редове има обособени групи – в зависимост от вида и близостта на родниннската връзка, а именно:
Първи ред наследници – деца на починалия /синове, дъщери/;
Втори ред наследници – родители на починалия /майка, баща/;
Трети ред наследници – 1 група – братя и сестри на починалия, 2 група – баби и дядовци на починалия;
Четвърти ред наследници – лели, чичовци, братовчеди и други роднини до IV степен по съребрена линия.
Съпругът на наследодателя наследява по особени правила заедно с наследниците от I, II и III ред. Ако няма наследници от тези редове, съпругът наследява всичко.
Всеки ред наследници, изключва следващия ред при наследяването
Наследниците от един и същи ред или група наследяват по равни дялове от наследството.
При разглеждане на въпроса за прехвърляне на имот между наследници съществуват различни правни механизми и техники, за получаване на съгласие и декларация по чл. 33 ал..1 Закон за собствеността.
За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg
Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика при прехвърлянето на имот между наследници.
Най-често проблемите се появяват вследствие неправилно или грешно издадени Удостоверения.
Издаване на удостоверение за наследници
Удостоверение за наследници се издава само от общината, района или кметството по последния постоянен адрес на починалото лице.
Когато починалото лице не е български гражданин, но е вписано в регистъра без съставен акт за смърт, трябва да се представи препис или извлечение от акта за смърт
Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, удостоверяващ семейното му положение.
В повечето случаи грешките са от издателя – отдел Административно обслужване“ – ЕСГРАОН в съответната общинска служба.
Удостоверение за наследници се издава след смъртта на едно лице – наследодател.
Съгласно текста на чл.1 Закона за наследството „наследството се открива в момента на смъртта, в последното местожителство на починалия“.
Самото приемане на наследството, както и последващият отказ се извършват в съдебна процедура пред Районен съд, където е открито това наследство.
Ако наследникът недвусмислено е приел наследството, отказът му може да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ако наследникът впише на свое име в данъчната служба наследствен имот, то той недвусмислено е приел наследството и отказ от такова е недействителен.
Съществува и схващането, че ако наследникът извади удостоверение за наследници, се счита, че е приел наследството, което не може да бъде подкрепено.
Началният момент на приемането на самото наследство е издаването наУдостоверение за наследници, с което от този момент, всички държавни служби ще признаят съответното лице за наследник.
Вписване на останалите наследници …
В голяма част от случаите умишлено НЕ СЕ ВПИСВАТ всички наследници, тъй като в някой населени места, процедурата е сравнително опростена.
Длъжностните лица в техническата служба на общината, не винаги извършват последващата проверка за легитимност
Това води до много проблеми по делата за наследство и възстановяване собствеността върху наследствени имоти и земеделски земи.
Съществува и др. гледна точка в процедурата по издаване на официални документи за наследяване.
Голяма част от лицата, наследници по закон, не знаят кои и какъв е броят на наследниците на техният наследодател.
Вписват само имената и броя на тези, които са им известни или от които имат полза.
Длъжностните лица в общинските служби „ЕСГРАОН“ не винаги следят и рядко извършват надлежна проверка върху легитимността на всички наследници
Когато това Удостоверение за наследници попадне в съдебната зала между дебелите корици на делбеното дело вече е твърде късно
Именно от тук броят на наследниците е удостоверен и трудно може да бъде оспорен.
ВАЖНО в процедурата по изваждане на Удостоверение за наследяване е факта, че не всеки наследник знае и може да разбере кой от известните му сънаследници е починал.
Това трудно се контролира особено ако живеят в различно др. държава или др. населено място.
Длъжностното лице следва да извърши служебна проверка, включително и в архива и гражданският регистър на починалите лица.
Самите длъжностните лица, които издават Удостоверение , са длъжни да проверят обстойно и надлежно цялата налична информация.
ВАЖНО: В делата за делба наследствени имоти е задължително участието на всички наследници.
За тези и др. въроси относно издаването на документи за наследяване можете спокойно да се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg
Всеки Ваш въпрос, ще бъде разгледан с оглед на конкретната специфика или образуваният съдебен процес по делба на наследствени имоти.
Как да извадя и получа Удостоверение за наследници ?
Удостоверението за наследници е най-важният документ за удостоверяване на родствените връзки след смъртта на едно лице – наследодател. С този документи официално всички органи в странта признават вписаният за реален наследник. Самото Удостоверението за наследници се издава след подадено писмено Заявление – формуляр от съответната общинска служба ЕСГРАОН В Удостоверението за наследници задължително се записват всички останали наследници, като реално това е начинът едно лице да разбере дали има и др. наследници.
Колко струва удостоверение за наследници ?
Всяка община определя размера на таксите, които взема за извършване на административни услуги, затова таксата, която дължа, се определя с Решение на общинския съвет на общината по постоянния адрес на починалия. Като най-груб пример ще дадем информация за Столична община където таксата е сегментирана в зависимост от срочността на издаване на Удостоверението на наследници и варира в следният диапазон : За обикновена услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 7 дни – 5 лева. За бърза услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 3 дни – 7, 50 лева. За експресна услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от един работен ден – около 10 лева. Посочените суми – не включват дължимите банкови такси при внасянето на сумите по сметка на Общинската служба ЕСГРАОН.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/03/gericht118-resimage_v-variantSmall24x9_w-640.jpg240640lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2020-02-20 09:46:012022-07-24 12:28:17Удостоверение за наследници
Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина.
В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.
Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при спазването на един основен принцип – favor testamenti.
Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.
Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея. Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:
1/ по мястото, където е съставено;
2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;
3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;
4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.
Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория
Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина.
Вписване на завещание от чужбина
Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.
Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.
Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.
Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“
Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..
В Регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),
„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).
Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждания при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;
Действие на Регламент 650/2012г.
Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.
От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.
Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато: -починалият има обичайно местопребиваване в Република България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава; -починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България; -починалият има обичайно местопребиваване в Република България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.
По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на право, което следва да се приложи.
Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламент 650/2012 няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.
Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.
Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.
Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя
Особености на Регламент 650/2012
По правилата на Регламент 650/2012 приложим към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт.
Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.
В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.
Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.
За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.
При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.
Ако се нуждаете от консултация и съдействие за съставяне или обявяване на завещание, свържете се с нас на тел.: 0897 90 43 91 или по e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg
КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА?
Всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.
КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?
Наследници по завещание могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, извън този кръг. Могат да наследяват по завещание физическите и юридическите лица, както и държавата. По завещание може да наследява и дете, което е заченато към датата на смъртта на завещателя и е родено способно да живее.
КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАВА?
Завещателят свободно може да се разпорежда с цялата част от разполагаемото си имущество. Също така, той може да завещае отделни негови части в полза на едно или повече лица, като определи кой точно какво да получи в наследство. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
Какво представлява запазена част от наследство ?
Законът за наследството защитава най-близките наследници по закон като им отрежда запазена част от имуществото на наследодателя. За това може да се завещава само имуществото, което се намира вън от запазената част на низходящите, родителите или съпруга на починалия. Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: 1/ при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя; 2/ при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
Какво е НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ ?
Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Не всяко лице може да бъде свидетел. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.
Как се обявява саморъчно завещание ?
Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса. Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието. След обявяването им саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, трябва да бъдат вписани в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.
Може ли да се отмени завещание ?
Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя. Отмяната може да бъде изрична – с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания. Ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещание, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие.
Наследството преминава към близки и роднини често са братя и сестри.
В този смисъл при определяне на наследствените казуси възниква въпросът как наследяват братя и сестри ?
При наследственото право и главно при наследяването по закон има две основни правила.
При наследственото право и главно при наследяването по закон в България има две основополагащи правила. Едното е, че се наследява от наследници по закон, разположени в четири реда.
Второто – че всеки ред изключва следващия в пълна степен.
Ако има наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред не може да наследи каквото и да е по закон.
Основно правило за наследяване е, че всеки кръг наследници изключва следващия изцяло.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от пълнокръвни братя и сестри“.
В този смисъл, ако наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред да наследи каквото и да е по закон.
Ред за наследяване на наследници ?
Според закона, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.
В първия наследствен ред влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя – внуци и правнуци.
По правило наследяват децата. Ако те обаче не са живи, но са оставили деца, то тогава те ще наследяват.
Внуците ще изключат родителите на наследодателя. И именно те, а не родителите ще наследят.
Ако починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.
Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братя, сестри, дядо, баба, прадядо и прабаба.
Внуците ще изключат родителите на наследодателя. Ако няма деца или низходящи, се преминава към втория ред.
При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са т.нар. възходящи – родителите на наследодателя.
Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.
В случай, че няма от този ред и те не са живи, идва третият кръг наследници съгласно Закона за наследството.
Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.
В случай, че наследодателят е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен
Първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.
Третият кръг от наследници по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата.
Необходимо е да се знае, че ако има съпруг, то нещата с наследяването са малко по-различни, включително и по отношение на наследяването на братята и сестрите.
Общото правило в ЗН е, че съпруга наследява част, равна на частта на всяко дете. Така ако например починалият е оставил две деца и съпруг, в общия случай те получават по една трета от наследството.
Когато съпругът наследява заедно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи , то той получава половината от наследството.
За допълнителна информация можете към нас на следните телефони+ 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg
Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай
При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.
Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.
Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.
Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.
ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД
Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.
При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.
Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.
Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалия съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.
След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.
В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.
За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg
Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.
В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.
За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.
За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.
Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.
С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).
ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА
Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:
а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и
б) завети – отнасящи се до определено имущество.
Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.
С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.
Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.
От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.
Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти
След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.
При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;
При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.
В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН).
Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.
След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.
ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.
Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.
Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател
Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.
Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър
Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.
Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.
От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.
В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,
Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.
Какво представлява саморъчно завещание ?
Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.
Как се открива завещание ?
Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване
Кой може да поиска откриване на завещание ?
Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.
Къде се съхранява саморъчното завещание ?
Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/06/Header.png11971800lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2017-07-30 14:42:392021-09-05 18:44:32Откриване на завещание
We may request cookies to be set on your device. We use cookies to let us know when you visit our websites, how you interact with us, to enrich your user experience, and to customize your relationship with our website.
Click on the different category headings to find out more. You can also change some of your preferences. Note that blocking some types of cookies may impact your experience on our websites and the services we are able to offer.
Essential Website Cookies
These cookies are strictly necessary to provide you with services available through our website and to use some of its features.
Because these cookies are strictly necessary to deliver the website, you cannot refuse them without impacting how our site functions. You can block or delete them by changing your browser settings and force blocking all cookies on this website.
Google Analytics Cookies
These cookies collect information that is used either in aggregate form to help us understand how our website is being used or how effective our marketing campaigns are, or to help us customize our website and application for you in order to enhance your experience.
If you do not want that we track your visist to our site you can disable tracking in your browser here:
Other external services
We also use different external services like Google Webfonts, Google Maps and external Video providers. Since these providers may collect personal data like your IP address we allow you to block them here. Please be aware that this might heavily reduce the functionality and appearance of our site. Changes will take effect once you reload the page.
