В практиката по наследствени дела в последните няколко години се налага и стига до казуси пред Районен съд за оспорване на фалшиво завещание.
В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице.
Това за радост не винаги е така, защото след оспорване на самото завещание пред Районен съд се стига до оспорване
В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.
Какво представлява завещанието ?
Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него
Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.
Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.
По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя
Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.
Особености на завеещанието
Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещност по отношение на облагодетелстването.
Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.
В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.
Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.
Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.
Оспорване на завещателни разпореждания ?
Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.
Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.
Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. Законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.
По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет
Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.
В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт
При завет – е налице разпореждане с част от наследственото имущество.
Вторият способ – оспорва както формата, така и самото съдържание на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.
Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.
Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.
Законът поставя много строги изисквания към изява на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт, свидетели.
Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.
Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.
Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания
Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg
В практиката по съдебни и наследствени дела, неминуемо се стига до разглеждането на въпроса за възражението по чл. 76 ЗН. Следва да бъде изяснено какво е значение на възражението чл. 76 ЗН ?
В съдебната практика съществено значение има възражението в чл.76 ЗН за т.нар. относителна недействителност, която е особен вид – разпоредителната сделка.
Тя поражда целените правни последици и валидно обвързва страните по нея, но е непротивопоставима по отношение на неразпоредилите се с дела си сънаследници. Значение на възражението чл. 76 ЗН ?
Възражението по чл. 76 ЗН представлява защитна функция, насочена към сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване.
Разпоредбата на чл. 76 ЗН има за цел да обезпечи възможността неразпоредилите се сънаследници да получат реален дял от наследственото имущество към момента на неговото откриване. Значение на възражението чл. 76 ЗН ?
Какво е действието на разпоредбата на чл. 76 ЗН ?
Целта е да се преотврати раздробяване наследствената маса.
В противен случай, това би създало затруднения и усложнения в съдебната делба
Това възражение по чл. 76 ЗН цели да запази възможността на неразпоредилите се сънаследници във втората фаза на делбата да се възползват от правата си по реда на чл.349 ал.2 ГПК и да упражнят правата си по чл.12, ал.2 ЗН.
При уважаване на възражението по чл. 76 ЗН и изключване на приобретателите по атакуваните сделки, ще върне имуществото в патримониума на призованите към наследяване лица.
След като това е налице, съдебната делба ще може да се допусне именно между тях.
По тълкуване на ВКС разпоредбата на чл.76 ЗН в ТР №1/2004г. следи за интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на наследствено имущество.
Възражението по чл. 76 ЗНнамира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване.
Освен това при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си.
Приложено е тълкуванието в т.1 от ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС.
За кого се отнася възражението по чл. 76 ЗН ??
Възражение по чл. 76 ЗН могат да отправят лицата, който считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им.
Това са интереси, пряко свързани с поделянето на наследственото имущество.
Това се отразява пряко на значението на възражението по чл. 76 ЗН
Следва да се разгледа, че според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително.
За относително недействително следва да се приеме онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, като част от сънаследственото имущество да бъде поделено между наследниците.
Цента на възражението по чл. 76 ЗН не е да ограничи правото на наследник да се разпореди с дела си от наследственото имущество в полза на трети лица.
Целта на текста на възражението по чл. 76 ЗН не е да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред. Значение на възражението по чл. 76 ЗН ?
Възражението по чл. разпоредбата на чл.76 ЗН ще бъде уважено, ако неразпоредилия се с дела си наследник възрази, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите.
Кантората се занимава активно в въпроси в областта на наследството право. Повечето запитвания в областта на наследственото право касаят прехвърлянето на идеални части от наследствени дялове между наследници.
За съжаление в условията на икономически затруднения повечето наследници не проявяват разбиране към своите роднини
Правните услуги предоставяне в областта на наследството право неизменно засягат и правилата за прехвърлянето на идеални части на наследствен имот, най-често жилище между наследници.
Повечето от тях живеят в чужбина и рядко се връщат в България.
Истината е, че делата за прехвърляне имот между наследници касаят голяма част от хората както в страната така и в чужбина.
Основно правило при прехвърлянето на имот между роднини е спазването на правилото по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността.
Правните услуги на кантората в областта на наследственото право касаят намирането на най-справедливото и законосъобразно решение при наследствени дела.
При прехвърлянето на имот между наследници не е необходимо представянето на декларация по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността, поради което този способ, често прикрива възмездни прехвърляния.
Съществува доста богата съдебна практика по наследствени дела при прехвърлянето дял от имот между наследници, като правилата са унифицирани от Тълкувателни решения на Върховен Касационен съд.
Схема на наследяване на имот при откриване на наследството
Съгласно чл.1 Закона за наследството, наследството се открива в момента на смъртта на умрелия.
Голяма част от въпросите по наследствено право касаят наследяването между братя и сестри, срокове за приемане на наследството, отказ от наследство и определяне на наследствените дялове между наследниците.
Роднините на наследодателя се разпределят в редове наследници, а в някои редове има обособени групи – в зависимост от вида и близостта на родниннската връзка, а именно:
Първи ред наследници – деца на починалия /синове, дъщери/;
Втори ред наследници – родители на починалия /майка, баща/;
Трети ред наследници – 1 група – братя и сестри на починалия, 2 група – баби и дядовци на починалия;
Четвърти ред наследници – лели, чичовци, братовчеди и други роднини до IV степен по съребрена линия.
Съпругът на наследодателя наследява по особени правила заедно с наследниците от I, II и III ред. Ако няма наследници от тези редове, съпругът наследява всичко.
Всеки ред наследници, изключва следващия ред при наследяването
Наследниците от един и същи ред или група наследяват по равни дялове от наследството.
При разглеждане на въпроса за прехвърляне на имот между наследници съществуват различни правни механизми и техники, за получаване на съгласие и декларация по чл. 33 ал..1 Закон за собствеността.
За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg
Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика при прехвърлянето на имот между наследници.
Ако наследникът недвусмислено е приел наследството, отказът му може да бъде отменен като незаконосъобразен.
За отмяна на официално вписан отказ като могат да бъдат посочени и действия, с които наследникът се опита да укрие приемането на наследствено имущество.
В практиката, се е разпространило и твърдението, че ако наследникът впише на свое име в данъчната служба наследствен имот, то той недвисмислено е приел наследството и отказ от такова е недействителен.
Съществува и схаващането, че ако наследникът извади удостоверение за наследници, се счита,че е приел наследството, което не може да бъде подкрепено.
Началният момент на приемането на самото наследство е издаването наУдостоверение за наследници, с което от този момент, всички държавни служби ще признаят съответното лице за наследник.
Вписване на останалите наследници ……
В голяма част от случаите умишлено НЕ СЕ ВПИСВАТ всички наследници, тъй като в някой населени места,процедурата е сравнително опростена.
Длъжностните лица в техническата служба на общината, не винаги извършват последващата проверка за легитимност
Това води до много проблеми по делата за наследствто и възставновяване собствеността върху наследствени имоти и земеделски земи.
Съществува и др. гледна точка в процедурата по издаване на официални документи за наследяване.
Голяма част от лицата, наследници по закон, не знаят кои и какъв е броят на наследниците на техният наследодател.
Вписват само имената и броя на тези, които са им известни или от които имат полза.
Длъжностните лица в общинските служби „ЕСГРАОН“ не винаги следят и рядко извършват надлежна проверка върху легитимността на всички наследници
Когато това Удостоверение за наследници подадне в съдебната зала между дебелите корици на делбеното дело вече е твърде късно
Именно от тук броят на наследниците е удостоверен и трудно може да бъде оспорен.
Съществен въпрос в процедурата по изваждане на Удостоверение за наследяване е факта, че не всеки наследник знае и може да разбере кой от известните му сънаследници е починал.
Това трудно се контролира особено ако живеят в различно др. държава или др. населено място.
Длъжностното лице следва да извърши служебна проверка, включително и в архива и гражданският регистър на починалите лица.
Самите длъжностните лица, които издават Удостоверение , са длъжни да проверят обстойно и надлежно цялата налична информация.
ВАЖНО: В делата за делба наследствени имоти е задължително участието на всички наследници.
За тези и др. въроси относно издаването на документи за наследяване можете спокойно да се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg
Всеки Ваш въпрос, ще бъде разгледан с оглед на конкретната специфика или образуваният съдебен процес по делба на наследствени имоти.
Как да извадя и получа Удостоверение за наследници ?
Удостоверението за наследници е най-важният документ за удостоверяване на родствените връзки след смъртта на едно лице – наследодател. С този документи официално всички органи в странта признават вписаният за реален наследник. Самото Удостоверението за наследници се издава след подадено писмено Заявление – формуляр от съответната общинска служба ЕСГРАОН В Удостоверението за наследници задължително се записват всички останали наследници, като реално това е начинът едно лице да разбере дали има и др. наследници.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/03/gericht118-resimage_v-variantSmall24x9_w-640.jpg240640lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2020-02-20 09:46:012020-10-16 08:22:06Удостоверение за наследници
Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, свързани с международен елемент, който се нуждаят от изрядна правна регламентация. Поради множеството емигранти в чужбина, в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване, от завещание в чужбина.
В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване. Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина.
Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, който от 2015 г., който уреди въпросите относно местната компетентност, приложимото право и признаването на съдебни решения във връзка с наследяването с международен елемент.
Българският Законът за наследството определя завещанието като способ за разпореждане с притежавано от завещателя недвижимо и движимо имущество след сбъдването на бъдещо събитие, респективно същото съставлява и способ за придобиване на правото на собственост, върху същото това имущество, от заветника. Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.
След 2001 г., по силата на чл. 112, б „и“ от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 4, б „и“ от Правилника за вписванията (ПВ), саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на наследството (най-често недвижими имоти).
Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“
Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, депозирано за съхранение в нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от трето лице – приносител.
С Определение № 530 от 26.10.2012 г. по гр. д. № 515 по описа за 2012 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване въпрос за приложимия закон относно действителността на завещание, съставено в чужбина, преди приемане на Кодекса на международното частно право (КМЧП) и имащо за предмет недвижими имоти в страната.
Именно поради това, при наследяване от завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако то отговаря на изискванията на Закона: дали по местосъставянето на завещанието, дали по отечествения закон на завещателя, дали по закона по обичайното местопребиваване (местожителство) на завещателя или по Закон на местонахождение на наследството (най-често) недвижимия имот.
В регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25), които понастоящем са познати преимуществено на държавите от германското правно семейство, и „други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).
Принципът, установен в Регламент 650/2012г. е следният : материалноправната действителност на разпорежданията по случай на смърт се регулира от правото, което би било приложимо, ако наследодателят бе починал в деня на извършване на завещателното разпореждане; въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материалноправната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.
От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след дата 17.08.2015 г. Регламентът и след 2015 г. няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.
Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки, в това число на Хагската конвенция от 1961 г.
Саморъчното завещание е форма на завещание, признато от повечето европейски държави, за което е необходимо то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя, докато изискванията за завещанията, извършени пред свидетели, варират в различните държави, но не е задължително да бъдат депозирани пред орган на публичната власт.
Съгласно чл. 178 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото на издаването му, тоест по закона на държавата по местосъставянето и по време на съставянето му.
В този смисъл органът, пред който е съставен съответното завещание, следва да установи съдържанието на чуждото право по реда, на което е издаден документът. Длъжен е служебно да издири съдържанието на чуждото право, като си послужи с утвърдените правни способи, предвидени в международните договори, може да изиска информация от Министерството на правосъдието или друг орган, както и да потърси становища на експерти и специализирани институти.
При съдиите по вписванията тази възможност не би била приложима, тъй като по Правилника на Вписванията, Съдията по вписванията следва или да се разпореди съответният акт да се впише, или съответно да откаже вписване в рамките на работния ден, а за установяване съдържанието на чуждото право е необходимо техническо време, за разлика от представянето му пред нотариус, пред който има възможност да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.
При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт по повод на предявяването му в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП, че гражданските последици на чуждестранни охранителни актове не противоречат на българския обществен ред.
При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.
Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.
Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.
Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.
ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД
Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.
При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.
Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.
Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалия съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.
След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.
В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.
За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg
Завещанието е едностранна сделка е един от способите за разпореждане на собственика с притежаваното от него имущество. Възниква въпроса какво представлява откриване на завещание
Законът и основните разпоредби на наследството право очертават най-общо две форми:
Нотариално завещание, съставя се пред нотариус, в присъствието на двама свидетели;
Саморъчно завещание.
Нотариалното завещание се представя в 3-дневен срок от извършването от нотариуса в Службата по вписванията и по този начин за него узнават всички трети лица, когато направят справка.
Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, той го оформя във формата на нотариален акт в присъствието на двама свидетели, които засвидетелстват волята на завещателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 570, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.
Другото също много разпространено завещание е саморъчно завещание, което е написано собственоръчно от човек обикновено на лист хартия, като е важно най-отгоре да бъде поставена датата.
Също е важно волята на човека да е записана ясно и кратко с оглед на това, дали се разпорежда с цялото имущество, движимо и недвижимо.
Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание. Особеното за саморъчното завещание е, че то може да се пази при нотариус.
След промените от 2001 г. саморъчното завещание се вписва в Службата по вписванията.
Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява така наречената запазена част на съпруг, родители и деца.
От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към момента на смъртта, и тогава се изчислява евентуално каква е запазената и разполагаемата част.
В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,
Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.
Отмяна на завещанието
В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.
Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.
Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Откриване на завещание
Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.
Условия за нищожност на завещание
В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.
Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.
Законът за наследството изследва случайте в които завещателното разпореждане е нищожно:
Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.
Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание
Унищожаемост на завещанието
Доста са и въпросите, които са свързани и с унищожаемостта на завещанието, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и когато е направено поради грешка, насилие или измама.
Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.
Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самия завещател – до момента на смъртта му, така и от избрано лице.
В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за поверително съхранение при нотариус, той е длъжен да състави писмен протокол за приетото завещание.
След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира името на завещателя.
Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение, респективно – от съдията по вписванията
Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.
ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ
Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.
За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството,
Това е населеното място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено, и където е вписан в регистъра на населението”
Какво представлява обявяване на завещание ?
Съставяне на протокол за състоянието на завещанието
Разпечатването на плика, в който то се намира съгласно изискването на чл. 27, ал. 3 ЗН,
Огласяването (прочитане) на съдържанието
Проверка на датата на обявяване на саморъчното завещание,
Проверка на дата на издаване на препис от саморъчното завещание,което се отбелязва в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Самото обявяване има информативно действие за всички трети – пряко заинтересованите лица.
Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици.
Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него. откриване на завещание
Обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, за собственост върху завещаното му имущество.
Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плик.
Датата на обявяване на завещанието се отбелязва в съответния специален регистър.
Заверен препис от завещанието ?
доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
удостоверение за наследници на завещателя,
декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
платена държавна такса.
Задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.
Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.
Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.
Какво представлява саморъчно завещание ?
Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като свой наследник по завещание.
Как се открива завещание ?
Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване
Кой може да поиска откриване на завещание ?
Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт на завещателя.Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.
Къде се съхранява саморъчното завещание ?
Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол за това и уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание и за името на завещателя
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/06/Header.png11971800lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2017-07-30 14:42:392020-10-16 08:50:00Откриване на завещание
We may request cookies to be set on your device. We use cookies to let us know when you visit our websites, how you interact with us, to enrich your user experience, and to customize your relationship with our website.
Click on the different category headings to find out more. You can also change some of your preferences. Note that blocking some types of cookies may impact your experience on our websites and the services we are able to offer.
Essential Website Cookies
These cookies are strictly necessary to provide you with services available through our website and to use some of its features.
Because these cookies are strictly necessary to deliver the website, you cannot refuse them without impacting how our site functions. You can block or delete them by changing your browser settings and force blocking all cookies on this website.
Google Analytics Cookies
These cookies collect information that is used either in aggregate form to help us understand how our website is being used or how effective our marketing campaigns are, or to help us customize our website and application for you in order to enhance your experience.
If you do not want that we track your visist to our site you can disable tracking in your browser here:
Other external services
We also use different external services like Google Webfonts, Google Maps and external Video providers. Since these providers may collect personal data like your IP address we allow you to block them here. Please be aware that this might heavily reduce the functionality and appearance of our site. Changes will take effect once you reload the page.
