Публикации

Искове за установяване на бащинство

Всички искове за произход се разглеждат по реда на особените искови  производства по дела за гражданско състояние (чл. 331-335 ГПК) и са родово  подсъдни на окръжен съд.

По отношение на факта на зачеването – пряко доказване на факта, че между майката Съдебен иск за установяване на бащинство, Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат, Искове за бащинство от дететои претендирания баща е имало полов контакт, е възможно в много редки случаи; а когато е възможно, изключено е да се установи с преки доказателства, че именно от този акт майката е заченала детето, чието бащинство се търси.

За доказване на зачеването, от което е последвало раждането, са от съществено значение две обстоятелства: периодът, в който зачеването трябва да е станало, и половите контакти на майката с претендирания баща в рамките на този период.

Установяването на периода на зачеването и на полови отношения между майката и претендирания баща през течението му обикновено доказва иска.

Но за уважаването на иска могат да имат значение и други обстоятелства: оплодителна неспособност на претендирания баща, изключване на бащинството при сравняване на кръвногруповите свойства на майката, детето и бащата, наличността на полови сношения между майката и друг мъж през периода на зачеването и т.н.

Съдебните искове за установяване на произход, са от категорията на положителните установителни искове за установяване на факт с правно значение.  Предпоставките за предявяването им са следните :

  1. Детето трябва да е родено, тъй като е недопустимо да се установява произход на човешки ембрион, защото той не е правен субект;
  1. Да е налице установен произход от майката иСъдебен иск за установяване на бащинство, Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат, Искове за бащинство от детето
  2. Неустановен произход от бащата.

Като израз на принципа за стабилност на произхода, е установена императивна  забрана за търсене на нов произход, преди наличният да бъде оборен по съответния ред (чл. 71 СК). Затова искът за установяване на бащинство  може да се предяви при следните предпоставки : 1. В случай, че е налице извънбрачно бащинство;

2. при оборване на презумпцията за бащинство;

3. при оспорване или унищожаване на припознаване;

4. при отпадане на неправилно  вписване в акта за раждане на даден мъж, като баща на детето.

Редът за оборване на презумпцията за бащинство е само съдебен, като искът е отрицателен установителен, а производството се развива по същите процесуални  правила.

Законът посочва, че в конкретният случай, при предявяване на съдебни искове за установяване на бащинство активно легитимирани лица са:

А/ Майката на детето –  в срок до 1 година от раждането;

Б/ предполагаемият баща –  в срок до 1 година от узнаване за раждането и детето или до 1 година от навършване на пълнолетие.

За оспорване на припознаването е предвиден поначало административен ред, а само в случай, когато детето е  малолетно при припознаването, е предвидено съдебно производство при условията  на чл. 66, ал. 4 СК.

С изменение на СК 2018 е уредена още една възможност – припознаването да се оспори по съдебен ред в 1-годишен срок от извършването му  от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и от страна на прокуратурата.

Възможно е обаче в акта за раждане на детето неправилно да е вписан даден  мъж като баща.

В този случай производството следва да се развие по реда на  чл.124, ал.4 ГПК, във вр. с чл.34, ал.2 ЗГР, с което да се оспори презумпцията за  истинност на отразени данни в акта за гражданско състояние, като се установи, че  детето не произхожда от него.

Решението ще има действие erga omnes, като след отпадане на неправилното вписване в акта за раждане, детето ще е с неустановен  произход от бащата. Ако в акта за раждане са сгрешени имената на бащата, производството  е по чл. 547 във вр. с чл. 542 и сл. ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 4, предл.3  ЗГР, с което да се поправят вписани в него неверни данни.Съдебен иск за установяване на бащинство, Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат, Искове за бащинство от детето

Също така са регламентирани преклузивни срокове за предявяване на исковете  за произход, както и ограничена легитимация на лицата, които могат да бъдат  страни по тях. Самите съдебни искове за оспорване на бащинство а обусловени от личната преценка на лицата (intuitu  personae, вж. ТР 46/1960 ОСГК, ВС).

Тези искове не са наследими, като те могат само да продължат един започнал процес по предявен от наследодателя им иск за

произход. Няма обаче пречка да се предяви иск за произход срещу наследниците на твърдян баща (чл. 72, ал. 2 СК).

Ако бъдат уважени от съда, проявяват правните си последици с обратно действие – т.е. от момента на раждането, а не от влизане в сила на решението, а установеният вече произход има действие спрямо всички (erga omnes).

1.2. Овластените от закона лица да предявяват иск за установяване на бащинство по чл. 69 СК са само майката и детето.

Бащата няма правен интерес, тъй  като разполага с друга възможност – припознаването по реда на чл. 64 СК.

Ако  припознаването бъде оспорено, той разполага с друг иск за установяване на произход – този по чл. 66, ал. 2 СК.

Съгласно чл. 69, изр.1, предл.1 СК майката на детето може да предяви иска за  дирене на бащинство в 3-год. преклузивен срок от раждането. Съответно лицето, което тя твърди, че е баща на детето, родено от нея, ще бъде пасивно легитимирания ответник.

Активната процесуална легитимация на детето да търси бащинство е уредена в разпоредбата на чл. 69, изр.1, предл.2 СК, като преклузивният срок, който е посочен там, е 3-години от навършване на пълнолетие.

От материалноправната норма, която се съдържа в тази разпоредба, е видно, че не е предвиден начален, а само краен срок за предявяване на иска. Следователно срокът започва да тече от раждането на  детето, откогато и съгласно чл. 1 ЗЛС то става правоспособен правен субект. От този момент обаче детето все още е напълно недееспособно, следователно правата му до навършване на непълнолетие, ще се упражняват от неговата майка, като  законен представител.

Какво гласи съдебната практика……..

Още при действието на първия СК от 1968 г., безспорно се приема, че практиката на съдилищата да допускат иска, предявен от майката, като представител на детето, е правилна, тъй като тя не противоречи на точното, логично  тълкуване на закона.

По делата за установяване на родителски произход се използват като доказателство и някои експертизи, основаващи се на сравняването на различни биологични фактори у детето и у родителите.

Стойността на такава експертиза като доказателство се базира на научно доказаното положение, че някои биологични характеристики се предават от родителите на децата и чрез сравняването им може да се направи извод за по-голяма или по-малко вероятност за произхода на едно лице от друго.

В случай, че като легитимирани майката и детето имат противоречиви интереси, то на него следва да му се назначи особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК. В този случай тя също следва да бъде ответник в производството, заедно с бащата.

В практиката често биват съединявани двата иска – майката на детето го предявява лично от свое име и в качеството си на законен представител на малолетното дете.

Подобен подход обаче може да накърни интересите на детето, ако исковете бъдат отхвърлени, тъй като ще е процесуална пречка за детето да  предяви самостоятелно иска.

Затова в 3-годишния срок от раждането на  детето е безсмислено съединяването на исковете от майката и детето (чрез нея,като законен представител). А след този срок е невъзможно съединяването на исковете, тъй като лично за нея правото е преклудирано.

Непълнолетните и ограничено запретените имат специална процесуална дееспособност в тези производства, като могат да ги предявяват и отговарят по тях  без попечителско съдействие (чл. 331, ал. 2 във вр. с чл. 319 ГПК).

Когато искът за оспорване на бащинство се предявява от непълнолетно или пълнолетно дете, то за ответници следва да бъдат призовани както претендираният баща, така и майката.

Предмет на доказване по иска е, че тя е заченала детето от мъжа, сочен за  баща. Затова трябва да се установи на първо място вероятния период на зачеване и наличието на съответните връзки между майката и ответника през  този период.Съдебен иск за установяване на бащинство, Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат, Искове за бащинство от детето

Това се установява с помощта на гинекологична и други  съдебномедицински експертизи, с гласни доказателствени средства и други  допустими от ГПК доказателствени средства.

На следващо място трябва да се  установи биологичната съвместимост между детето и претендираният баща чрез назначаване на медицински експертизи и изслушване на вещи лица (ДНК,кръвно-групови, хромозомни, антропологични и др.).

Според практиката на ВКС медицинските експертизи са самостоятелно доказателство, което следва да се преценява заедно с останалите доказателства по  делото.

Напълно достатъчно е по една от тях категорично да се изключи мъжът като вероятен баща на роденото от майката дете, за да бъде отхвърлен искът по чл. 69 СК.

Ако ответникът откаже да даде биологичен материал за изготвяне на  експертизите, съдът може да приеме за доказан факта, относно който ответникът е създал пречки за събирането му (чл. 161 ГПК).

Но не може да се приеме за доказан иска само при наличие на признание на ответника – чл. 334 ГПК.

Също така не може да бъде постановено и неприсъствено решение.

При уважаване на иска съгласно чл. 70 СК съдът служебно постановява при кого от родителите да живее детето, определя мерките за упражняване на  родителски права, режима на лични отношения между детето и родителя, както и неговата издръжка.

Служебното начало изглежда обезсмисля предвидената в чл.332 ГПК възможност искът за издръжка да се съединява с иска за установяване на произход, ако бъде направено обаче, може да се претендира и за минало време, но  най-много за 1 година преди завеждане на иска съгласно чл. 149 СК.

Приложими са и правилата на чл. 59 СК относно родителските права след развода.

В съдебното решение съдът определя името на детето при спазване изискванията на чл. 12 и сл. ЗГР, а длъжностното лице по гражданско състояние  отбелязва промяната в акта за раждане.

Бащата придобива родителско качество по отношение на детето, което е свързано и с родствени връзки, право на издръжка, пречки за брак, наследствени правоотношения и др.

За допълнителна информация, можете да се обърнете към нас за съвет или правна консултация на + 359 897 90 43 91 или чрез писмено съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

 Режим на лични отношения

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до изясняването на въпросите около родителските права и виждането на детето от другия родител. В голяма част от случайте това са казуси с много емоционален елемент и разбира се с чиста житейска логика, освен правните основания за регламентация на режима на лични отношения.

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност, цикличност за срещи или посещения, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти. Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност на отсъстващия от ежедневието на детето да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето.

В дългогодишната ни съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан, така, че да не буди последващи конфликти между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на сключеното между тях писмено Споразумение по смисъла на чл. 51 Ск, както и да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализират срещите.

 Режим на лични отношения

Режим на лични отношения

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Подготовка на документи и определяне на режим на лични контакти

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на  режима на личните отношения между родителите и децата, но най-голямо значение за това имат личните особености на двамата бивши вече съпрузи – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва правото на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

Тук  става въпрос за платен годишен отпуск (лимитиран като брой дни в Кодекса на труда), тъй като в противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година (напр. Коледните празници всяка четна година и Великденските празници всяка нечетна година).

Добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден. Добре е да се посочат конкретно, за да не възниква спор напр. когато родителят се казва Ива дали личният му празник е на Ивановден или на Цветница.

Важное да се посочи как ще бъде осъществяван режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др. 

Прецизирането следва да е определено по начин, който да води до практическо улеснение за родителите. Напр. формулировка „ще взима и връща детето до дома на майката“ буквално погледнато означава, че само от това място детето може да се предава и на това място да се връща. По-удачно е да такъв текст въобще да не се вписва или да се добави „или на друго място по взаимно съгласие на страните“.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето- без преспиване до навършване на 3-годишна възраст, след този период – с преспиване.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изградена емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на личните контакти.

Няма пречка напр. да се постигне съгласие първите 5 срещи да се проведат в присъствието и на отглеждащия родител или на трето пълнолетно лице, определено от отглеждащия родител (вторият вариант е препоръчителен, особено при конфликтни страни).

Не съществува вариант, дори при хипотезата на лишаване от родителски права, при който неотглеждащият родител по принцип да бъде лишен от възможност за осъществяване на лични отношения с детето.

Ето защо ако отглеждащият родител има притеснения за протичането на срещите между детето и неотглеждащия родител (последният напр. злоупотребява с алкохол, упражнявал е физическо/психическо насилие над детето и т.н.) – горепосочените модалитети се явяват вариант за осъществяване на личните контакти. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал.8 СК:

При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:

1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице

2. осъществяване на личните отношения на определено място;

3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.

Като адвокати по семейни и бракоразводни дела, не  препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето (напр. чрез уговаряне: всяка четна седмица от 9:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, ако детето даде съгласие).

Това е неправилно, защото не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете изцяло на волята на детето, което към този етап не съзнава своите интереси и често мени мнението си (включително и под чуждо влияние), като на практика, това може да доведе до отчуждаване на детето от родителя.

РОДИТЕЛСКИ ПРАВА СЛЕД РАЗВОДА

Въпросът за това на кой от двамата родители да се предоставят родителските права по отглеждането и възпитанието на децата е решен доста еднозначно в съдебната ни практика.

В повече от случаите те се предоставят на майката, а бащата бива осъден да заплаща издръжка. Невинаги съм споделял това възприето разбиране, но какво аз споделям и какво не, си е мой проблем.

В крайна сметка,последна дума има съдът и тази преценка той прави по свое вътрешно убеждение, на базата на доказателствата по делото и на базата на доклада, предоставен от страна на социалната служба. Тези доклади са сравнително нови за правораздавателната ни дейност и са резултат  на осъвремененото ни законодателство.

Главното условие, при което съдът взема решението си, е защитата на интересите на детето/децата и при съобразяване на наложените в обществото ни правила за нормално физическо и психическо израстване на тези деца, тяхното възпитание, образование и духовно развитие.

РОДИТЕЛСКИ ПРАВА СЛЕД РАЗВОДА

РОДИТЕЛСКИ ПРАВА СЛЕД РАЗВОДА

Следва да се отбележи, че основен момент при разрешаване на спорните въпроси, е интересът на децата. Това е ръководен принцип за съда, който трябва да бъде и отправна точка при провеждането на процедурата по медиация.

След като се установи, че е интересът на всяка една от страните в процедурата по медиация, той отстъпва на заден план, основен и водещ мотив е интересът на детето.

Съвет: обърнете внимание на страните как установените в процедурата по медиация техни нужди съответстват на интереса на детето и преди всичко – в състояние ли са да го удовлетворят.

 Спорът кой от съпрузите да упражнява родителските права обикновено е препъни-камъкът, който препятства постигането на споразумение.

Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът се произнася кой от съпрузите да упражнява родителските права като преценява всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности

Съвет: Тези показатели могат да послужат на медиатора при изслушване на страните, като разговорът бъде насочен в посока изясняване кой от родителите в каква степен „покрива“ тези показатели.

След изясняването им може да се приложи медиационна техника: сверка с действителността. Напр., родителят има желание и необходимите възпитателски качества, но не разполага с необходимото време и ресурс за отглеждане на детето или обратното.

Важно е да се отбележи, че предоставяне упражняването на родителските права у единия родител не означава ограничаване или лишаване на другия родител от права. 

Съгласно ППВС № 1/74 г. „По смисъла на закона предоставя се само упражнението на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод.

Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.“

По-прецизен е терминът „родителска отговорност“, използван в регламент № 2201/2003 на Съвета на Европейския съюз. Така акцент се поставя върху това кой от родителите в конкретния случай в по-пълна степен може да откликне на потребностите на детето от ежедневна грижа по отглеждане и възпитание.Заповедно производство

Следва да се има предвид, че както законът – чл. 126 ал. 1 СК, така и съдебната практика третират разделянето на децата при развод като изключение. Съгласно ППВС № 1/74 г. следва да са налице сериозни причини за това.

Съвет: Ако е необходимо, съдържанието на понятието упражнение на родителските права следва да се обясни на страните, за да може те да придобият представа какви ще са правата и задълженията на родителя, на когото правата ще бъдат предоставени, респ. на другия родител.

Ролята на последния в живота на детето не следва да се разбира превратно, ограничавайки я единствено до задължение за даване на издръжка. Изборът на родителите да живеят разделно предполага допълнителни усилия, за да бъде възприет от детето. Липсващият от ежедневието му родител би следвало в максимална степен да запълни явилата се след раздялата празнина.

 Местоживеене – обичайно в практиката местоживеенето на детето се определя при родителя, който упражнява родителските права.

Съвет: при постигане на споразумение е добре, когато родителите държат на изрично посочване, местоживеенето на детето да се свърже с постоянен или настоящ адрес на отглеждащия родител, без този адрес да се изписва конкретно.

Последното би създало трудности при изпълнение на споразумението, ако отглеждащият родител реши да промени адреса, закупувайки по-добро жилище в ж.к. Овча купел например.

Ето защо, ако страните имат притеснения е достатъчно посочването на адреса да се ограничи до конкретен град. Обичайно в практиката се постига уговорката: „…при когото детето ще живее“.

Някои съдии споделят становището, че местоживеене се ограничава само до определяне при кого от двамата родители детето ще живее, а не се свързва с конкретен град и/или адрес, поради което отказват да възпроизведат в решението подобно посочване.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

 

Личен имот през брака

Проблемите, свързани с имуществата, са едни от най-често третираните въпроси между съпрузи и са сред най-сложните последици при евентуален развод.

Хилядите казуса, свързани с разделянето на вещи между съпрузите, претендирането за едно или друго движимо и недвижимо имущество са натрупали огромна и често противоречива законодателна и съдебна практика.

Личен имот през брака

Личен имот през брака

Според чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Това е и правилото, като в него основно е понятието „съвместен принос“,  което има и своето определение в СК.

Така в кодекса е записано, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“. Отгоре на всичко този принос се предполага до доказване на противното.

Затова всеки съпруг може да претендира, че е имал някакъв принос в придобиването на всяка вещ по време на брака, включително и на даден апартамент.

От общото правило за общността обаче има няколко изключения.

Така СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност. Така според чл. 20 за такова се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение.

В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака. За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.

Пак като изключение от общото правило СК предвижда и т. нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество.

Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака. Това е пълна трансформация. При частичното преобразуване, уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Искът по чл. 21 от СК е установителен

Затова той може да се предяви и по време на делба. Няма забрана това да се прави дори по време на брака. С този иск се иска да бъде постановено решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност. При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели.

Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход. Обикновено се събират доказателства за това кога е сключен бракът между страните, колко време след сключването е придобит имотът, работили ли са страните, имали ли са доходи преди брака, с които е било възможно да го закупят сами, пък било и по-късно – вече по време на брака.

Личен имот през брака

Личен имот през брака

Така например според съдебната практика за лична собственост на единия съпруг се счита жилище, придобито от него чрез жилищно-строителна кооперация, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден или пък заемът изплатен по време на брака.

Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т. н.

Същото е при частичната трансформация. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.

Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

ПРИДОБИВАНЕ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и собствености по време на брак.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Практиката на съдилищата съдържа множествени казуси, в цялата материя, обхващаща както придобиването на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод. Множество съдебни решения в районните съдилища, утвърждават устойчивата съдебна практика по казуса както и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижимо имущество, придобито по време на брака.

В същото време, законът (СК) в чл. 19,ал.1 (СК) изрично посочва, че  „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Именно тук се стига до основното правило за придобиването на имущество като се насочва понятието „съвместен принос“. Същевременно дефиницията на това понятие насочва към определението което е записано в Семейнияткодекс, а именно, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“.

Разбира се, това понятие подлежи на доказва и съответно лесно би могло да бъде оспорено до доказване на противното. Принципът тук е, че всеки един от двамата съпрузи  може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака, а дали такова основание е налице го преценява Районният съд.

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ *(СИО)

Всяко общо правило на съпружеската имуществена общност има и няколко изключения. Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

Детайлно определение на въпроса дава разпоредбата на чл. 20СК.  С аргумент за противното в хипотезата, в която вещите и имуществените (вещни) права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество. Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака. Законът нарича това „пълна трансформация“ на имуществото

При частичното преобразуване, уредено във алинея 2 на чл.21 СК, страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

 СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ПО СК

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време. Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с другият съпруг в режима на имуществената общност.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства – валидни писмени документи, така и свидетелски показания.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата, но това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност, както и доходите получени от страните. Не е от съществено значение, но е добре, ако определена сума, дарена на единия или другия от семейството би могла да бъде доказана.

Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т. н.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.

Издаване на ограничителна заповед 

В съвременното динамично ежедневие съществуват множество ситуации в които правата на жените са сериозно увредени. Множеството случаи на домашно насилие и упражняване на психически и физически тормоз е сигнал, че ситуацията е извън рамките на нормалното общуване.

Кантората предлага правна помощ и консултации в случай на домашно насилие но малко са хората, които признават за проблема и успяват да преодолеят срама и страха и да потърсят помощ. Законът за защита от домашното насилие е сравнително нов закон – от декември 2009 г..По този закон нещата получават своята естествена регламентация и много от досегашните проблеми, биха намерили своето логично решение.Договор издръжка и гледане, Сключване на Договор издръжка гледане срещу прехвърляне на недвижим имот, Адвокат договор издръжка гледане, Разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, Особености на договора.

Закона за защита от домашното насилие, определя  всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Според текстовете, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. По силата на този закон, мерките за защита включват: задължаване на извършителя да се въздържа от актове на насилие, отстраняването му от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда, включването му в специализирани програми, временно настаняване на децата при родителя, който не е извършил насилието, както и глоба за извършителя в размер от 200 до 1000 лв.

В случай на нужда може да се издаде т. нар. „ограничителна заповед“ за забрана за доближаване на пострадалата, отново за определен срок, като той може да бъде до 18 месеца, което е дълъг срок и дава сравнително добра правна защита на пострадалите.

Правни особености на защитата от домашното насилие

Практиката налага няколко важни особености, който е добре да се знаят, в случай на някакъв акт на насилие – физическо, сексуално или др. 

Случаите на издаване на т.нар. ограничителна заповед има сила тогава, когато става дума за всяка една форма на тормоз.

След като спрямо Вас е било вече упражнено някакво насилие – психическо или физическо  е важно да посетите съответния лекар максимално бързо, за да може да Ви бъде изготвено необходимото медицинско удостоверение. Това изследване и преглед може да направите както при личния си лекуващ лекар, в Съдебна медицина.

Съществуват различни срокове за изпълнение на тази процедура, но е важно да се знае, че срокът за молбата за издаване на заповедта за защита е до 1 (един) месец след датата на извършеното насилие.Развод по взаимно съгласие

Подготвяйки молбата винаги указваме на пострадалите клиенти, че тя може да бъде подадена лично от тях, но и от техен -роднина – брат, сестра или др. роднина по права линия, от настойник или попечител, в случай, че пострадалото лице няма възможност да стори това.

Законът указва, че такава молба може да бъде подадена и от директор на съответната дирекция „Социално подпомагане“ към Общината, когато се касае за непълнолетно лице, поставено под запрещение или с увреждане.

Законът е предвидил защита и в случаите, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за здравето на пострадалото лице. В този случай Районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

През това време можете да се намирате при близки или в специализирано звено за защита на пострадали от насилие (кризисен център). Адресите на кризисните центрове се пазят в абсолютна тайна, за да бъдете реално защитени и е изключително важно пред никого да не издавате местонахождението си, за да не бъдете уязвими и да подложите на риск и останалите настанени.

 

По отношение на сексуалното насилие, важат всички мерки за защита, които се прилагат и при домашното насилие, като в случаите на изнасилване, трафик, сексуално насилие над деца/инцест, се прилагат предвидените в Наказателния кодекс наказания спрямо извършителя на конкретните деяния.

 

Развод между съпрузи по взаимно съгласие

Много клиенти споделят, че при развод между съпрузи по взаимно съгласие опитът на добрият бракоразводен адвокат, в производството по развод може да спести много усилия и средства, стига да знае как може да предостави най-адекватното решение за своя клиент.

Развод по взаимно съгласие между съпрузите в брака, Споразумения при развод по взаимно съгласие. адвокат бракоразводни дела, Сключване на Споразумение чл.51 СК за развода, Бракоразводен адвокат, адвокат семейни дела, разделя имоти СИО, определяне на по-голям дял по голям принос по чл.29 СК

Веднага бързам да Ви уверя, че държавните такси при развод по взаимно съгласие са символични, като отделните сумите за завеждане на дело зса около 25-30 лв., а сумата от 40лв. се присъжда на страна при постановяване на съдебното решение по развода.

Когато бракоразводен адвокат води делата за прекратяване на брака по взаимно съгласие, следва да се уредят всички имуществени отношения между съпрузите.

Вашият бракоразводен адвокат ще Ви каже, че за това се събира допълнителна държавна такса. За нейния размера можете да се допитате до вашия адвокат по бракоразводни дела.

При развод по взаимно съгласие съпрузите следва да

постигнат съдебно Споразумение по чл. 51 СК  относно следните основни въпроса-последици от прекратяването на брака:

  • местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище,
  • упражняването на родителските права,
  • режимът на личните отношения и
  • издръжката на децата, а също, ако има и издръжка между съпрузите.

Те могат да се споразумеят и по други последици на развода. Във всяка бракоразводната практика има ситуация, в която и двамата съпрузи постигат взаимно съгласие за прекратяване на брака.

Тогава съдът следва да се увери, че съгласието на двамата съпрузи е взето сериозно и непоколебимо.

За целта, Вашият адвокат по бракоразводни дела ще Ви укаже, че двамата съпрузи следва да се явят лично в открито съдебно заседание. Това се случва пред Районен съд, а мотивът – да потвърдят непоколебимо разстройство на брака.

Вашият бракоразводен адвокат следва да Ви предупреди, че ако някой от двамата съпрузи не се появи на откритото заседание на Районния съд в деня на развода по взаимно съгласие, без да представи някаква уважителна причина, насроченото съдебно заседание и делото за развод се прекратява.

Съдебно споразумение при развода

При първоначалната правна консултация, Вашият адвокат по бракоразводни дела ще Ви укаже, че при развод по взаимно съгласие съпрузите могат да постигнат Съдебно споразумение, уреждащо правните последици от прекратяването на брака.

  • Определя се местоживеенето на децата. Съдебното Споразумение по развода определя основно упражняването на родителските права от единия от двамата съпрузи;
  • Определя се основно личните отношения между бившите вече съпрузи след развода, както и бъдещата издръжка на децата, ако такива има;
  • Съдебното споразумение определя също така и въпросите относно използването на семейното жилище от единият от съпрузите, както и издръжката между тях, носенето на фамилното име, ако съпругата желае да го запази или промени след решението по развода.

Съдебното споразумение по чл. 51 СК следва да бъде одобрено от Районен съд, който изисква писмено становище-доклад от Дирекция „Социално подпомагане”.

Важно е да се подчертае, че изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата, съгласно нормата на чл. 51, ал. 4 на СК.

Другите въпроси не могат да се пререшават. Възможността за преразглеждане на въпросите касаещи упражняването на родителските права и издръжката на децата е заради това, че тези въпроси са решени към момента на постановяване на решението.

Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията, имащи значение за решаването на тези въпроси е основание да се иска тяхното пререшаване, така че интересите на децата да бъдат защитени. Разбира се, необходимо е да бъде доказано, в какво са изразяват променените обстоятелства и тяхното значение, след което въпросът за упражняването на родителските права се решава от съда съгласно нормите на чл. 59 от СК.

–          Съдът определя при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата;

–          Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;

–          Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности;

–          Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.

–          При преценката си, съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция “Социално подпомагане” и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.

–          По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция “Социално подпомагане” или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

         При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението:Развод по взаимно съгласие между съпрузите в брака, Споразумения при развод по взаимно съгласие. адвокат бракоразводни дела, Сключване на Споразумение чл.51 СК за развода, Бракоразводен адвокат, адвокат семейни дела, разделя имоти СИО, определяне на по-голям дял по голям принос по чл.29 СК

1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;

2. осъществяване на личните отношения на определено място;

3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.

Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция “Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови;)

Промените могат да бъдат уредени и по споразумение между родителите, което също подлежи на утвърждаване от съда, съгласно чл. 127, ал. 1 от СК (Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.)

При избор на процедура за развод – по взаимно съгласие или по исков ред, освен винаги индивидуалните и лични специфики на конкретния случай, следва да се знаят и имат предвид дължимите такси по производството

То е по отношение на самото упражняване на родителските права.

Ако предложеното Съдебното споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, Районният съд  е длъжен да даде допълнителен срок за отстраняване на тези нередности. В случай, че тези недостатъци не бъдат отстранениРазвод по взаимно съгласие между съпрузите в брака, Споразумения при развод по взаимно съгласие. адвокат бракоразводни дела, Сключване на Споразумение чл.51 СК за развода, Бракоразводен адвокат, адвокат семейни дела, разделя имоти СИО, определяне на по-голям дял по голям принос по чл.29 СК в указания от Районния съд срок, подаденото от Вашия адвокат писмено искане за развод по взаимно съгласие следва да бъде отхвърлено.

Вашият адвокат следва да Ви укаже, че до избор на страните за развод се стига, когато двете страни предварително са избрали този ред за прекратяване на брака. Това се случва след като вече са постигнали съгласие относно последиците от прекратяването на брака.

Тези последици са отразени в Съдебното споразумение за развода.

В заключение можем да ви посъветваме да се свържете с адвокат по бракоразводните дела. Така ще получите адекватна правна консултация. Обадете ни се, за да обсъдим всички подробности по развода.

За допълнителна консултация относно условията за развод по исков ред можете да се обърнете към нас. 

Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg