Tag Archive for: дирекция “Социално подпомагане”

Иск за установяване на бащинство

Всички искове за произход се разглеждат по реда на особените искови производства. Тези искове са родово подсъдни на Окръжен съд.Едно от тези производства е предявен Иск за установяване на бащинство

По отношение на факта на зачеването – пряко доказване на факта, че между майката и претендирания баща е имало полов контакт, е възможно в много редки случаи.

За доказване на зачеването, от което е последвало раждането, са от съществено значение две обстоятелства:

Важен е периодът, в който зачеването трябва да е станало, личните контакти на майката с претендирания баща в рамките на този период.

Установяване на период на зачеването и лични отношения между майката и претендирания баща за периода доказва иск по чл.32 СК.

Но за уважаването на иска могат да имат значение и други обстоятелства като например :

оплодителна неспособност на претендирания баща,
изключване на бащинството при сравняване на кръвногруповите свойства на майката, детето и бащата,
наличността на полови отношения с друг мъж през този период и т.н.

Съдебният иск за установяване на бащинство е положителен установителен иск за установяване на бащинство

Предпоставки за предявяването на иск за бащинство :

Детето е вече родено;
Да е налице установен произход от майката;
Неустановен произход от бащата.

Като израз на принципа за стабилност на произхода, е установена императивна забрана за търсене на нов произход, преди наличният да бъде оборен по съответния ред.

Затова искът за установяване на бащинство може да се предяви при следните предпоставки :

1. В случай, че е налице извънбрачно бащинство;

2. при оборване на презумпцията за бащинство;

3. при оспорване или унищожаване на припознаване;

4. при отпадане на неправилно вписване в акта за раждане на даден мъж, като баща на детето.

Редът за оборване на презумпцията за бащинство е само съдебен, като искът е отрицателен установителен.

Законът посочва, че в конкретният случай, при предявяване на съдебни искове за установяване на бащинство активно легитимирани лица са:

А/ Майката на детето – в срок до 1 година от раждането;

Б/ предполагаемият баща – в срок до 1 година от узнаване за раждането и детето или до 1 година от навършване на пълнолетие.

За оспорване на припознаването е предвиден поначало административен ред.

В случай, че детето е малолетно при припознаването, е предвидено съдебно производство в Семеен кодекс.

ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО

Припознаването да се оспори по съдебен ред в 1-годишен срок от извършването му от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето

Възможно е обаче в акта за раждане на детето неправилно да е вписан даден мъж като баща.

В този случай производството следва да се оспори акта за гражданско състояние, като се установи, че детето не произхожда от бащата.

Решението ще има действие erga omnes, като след отпадане на неправилното вписване в акта за раждане, детето ще е с неустановен произход от бащата.

Ако в акта за раждане са сгрешени имената на бащата, следва да се поправят вписани в него неверни данни.

Също така са регламентирани преклузивни срокове за предявяване на исковете за произход

Налице е ограничена легитимация на лицата, които могат да бъдат страни по тях.

Съдебни искове за оспорване на бащинство а обусловени от личната преценка на лицата.

Ако бъдат уважени от съда, проявяват правните си последици с обратно действие – т.е. от момента на раждането

1.2. Овластените от закона лица да предявяват иск за установяване на бащинство по чл. 69 СК са само майката и детето.

Бащата няма правен интерес, тъй като разполага с друга възможност – припознаване

Ако припознаването бъде оспорено, той разполага с друг иск за установяване на произход.

Майката на детето може да предяви иска за дирене на бащинство в 3-год. преклузивен срок от раждането.

Съответно лицето, което тя твърди, че е баща на детето, родено от нея, ще бъде пасивно легитимирания ответник.

Активната процесуална легитимация на детето да търси бащинство е уредена в СК

Преклузивният срок, който е посочен там, е 3-години от навършване на пълнолетие.

Не е предвиден начален, а само краен срок за предявяване на иска.

Следователно срокът започва да тече от раждането на детето, откогато и съгласно чл. 1 ЗЛС то става правоспособен правен субект.

Правата му до навършване на непълнолетие, ще се упражняват от неговата майка, като законен представител.

За допълнителна информация, се обърнете към нас на + 359 897 90 43 91 или чрез писмено съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

08.07.2018/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Личен имот през брака

Съществен въпрос при делата за развод е въпросът за определне на Личен имот през брака.

Проблемите, свързани с личен имот през брака, са едни от най-честите и най-сложните въпроси в семейното и вещното право.

Най-често спорът възниква при развод, делба на имущество, иск за трансформация на лично имущество, както и когато единият съпруг твърди, че определен апартамент, къща, земя, гараж или друг имот, придобит по време на брака, не е общ, а представлява негова лична собственост.

На практика именно тук възникват най-тежките спорове:

дали имотът е купен с общи семейни средства, дали е придобит с наследство, дарение, лични спестявания отпреди брака, или със средства с доказуем личен произход.

В много случаи страните смятат, че щом имотът е изповядан само на името на единия съпруг, той автоматично е личен.

Това не е вярно.

При законов режим на съпружеска имуществена общност не е решаващо единствено на чие име е нотариалният акт, а как е придобит имотът и какъв е произходът на вложените средства.

Какво означава „личен имот през брака“?

Когато хората търсят информация за личен имот през брака, те най-често имат предвид следния въпрос:

Възможно ли е имот, купен по време на брака, да не е общ, а да принадлежи само на единия съпруг?

Отговорът е:

да, възможно е, но само при наличие на конкретни законови основания и при успешно доказване в евентуален съдебен процес.

Не всеки имот, придобит по време на брака, влиза автоматично в съпружеската имуществена общност, но и не всеки имот, платен от единия съпруг, е автоматично личен.

Законът прави разграничение при Личен имот през брака между:

общо имущество, придобито в резултат на съвместен принос;
лично имущество, което законът изрично признава;
трансформирано лично имущество, когато по време на брака се придобие нов имот изцяло или частично с лично имущество

Какво казва Семейният кодекс за имотите, придобити по време на брака?

Съгласно Семейния кодекс, при законов режим на общност, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Законът изрично приема, че съвместният принос може да се изразява не само във влагане на пари, но и в:

труд;
грижи за децата;
работа в домакинството;
косвено съдействие за създаване и поддържане на семейната среда.

Това означава, че съпругът, който не е превеждал директно сумите по сделката, не губи автоматично права върху имота.

Напротив – законът предполага, че има съвместен принос, докато не се докаже противното.

Кога един имот е личен, въпреки че е придобит по време на брака?

Най-често това се случва в следните хипотези:

1. Имотът е придобит с пари от наследство

Ако единият съпруг е получил парични средства по наследство и именно с тях е закупен имотът, може да се претендира, че имотът е личен или че е налице частична/пълна трансформация на лично имущество, ако това бъде доказано надлежно.

Законът признава като лично имущество полученото по наследство.

2. Имотът е придобит с дарени средства

Когато родител, роднина или трето лице дари средства само на единия съпруг и с тези средства бъде закупен имот, е възможно да се поддържа, че придобитото имущество има личен характер, ако дарението и причинната връзка с покупката бъдат доказани.

Законът признава като лично имущество придобитото по дарение.

3. Имотът е купен със средства, притежавани преди брака

Когато покупката е финансирана с имущество или паричен еквивалент, който съпругът е притежавал преди сключването на брака, може да е налице трансформация на лично имущество по чл. 23 СК.

4. Имотът е придобит при липса на съвместен принос

Това е различна правна хипотеза. ВКС подчертава, че липсата на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК и трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК са два различни института, които не трябва да се смесват.

При първата хипотеза се доказва, че другият съпруг няма никакъв принос; при втората – че вложените средства имат личен произход.

За повече информация можете да се обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или info@lawyer-bulgaria.bg

18.06.2018/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Придобиване недвижим имот през брака

Съществен въпрос, задаван ни по време на всяко едно дело пред Районен съд за развод и родителски права е въпросът за Придобиване недвижим имот през брака.

Придобиване на недвижим имот през брака е един от най-често срещаните въпроси в семейното и вещното право.

Именно при Придобиване недвижим имот през брака на апартамент, къща, парцел, офис, земеделска земя или друг недвижим имот по време на брака възникват най-сериозните спорове между съпрузи

В последствие се стига и до дела между бивши съпрузи при развод, делба или установителен иск за собственост. ⚖️

В практиката за дела по Придобиване на недвижим имот през брака най-често се поставят въпросите:

чия собственост е имотът, закупен по време на брака;
има ли значение на чие име е изповядан нотариалният акт;
кога действа режимът на съпружеска имуществена общност (СИО);
кога може да се твърди, че имотът е лична собственост само на единия съпруг;
как се доказва пълна или частична трансформация на лично имущество;
какви са последиците при развод или съдебна делба.

Съгласно закона, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Законът изрично предвижда, че съвместният принос може да се изразява не само във влагане на пари, но и в труд, грижи за децата и работа в домакинството, като този принос се предполага до доказване на противното.

Какво означава Придобиване на недвижим имот през брака

Под придобиване на недвижим имот през брака обикновено се разбира покупка, замяна, учредяване или придобиване на вещно право върху имот в периода от сключването на брака до неговото прекратяване.

Най-често спорът възниква при покупко-продажба на жилище, когато единият съпруг твърди, че е вложил свои лични средства, а другият поддържа, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

По делата за Придобиване на недвижим имот през брака общото правило на Семейния кодекс, ако имотът е придобит възмездно по време на брака и е налице съвместен принос, той попада в режима на СИО.

Това означава, че собствеността не е обикновена дялова съсобственост, а особена бездялова общност между съпрузите до прекратяване на брака или до установяване на личен характер на имуществото по съдебен ред.

Съпружеска имуществена общност и съвместен принос

Ключовото понятие в тази материя е съвместният принос.

Много често страните погрешно смятат, че ако само единият съпруг е плащал вноските по кредита или ако само той е работил, имотът автоматично е негов.

Законът обаче не разглежда приноса единствено като директно плащане на цената.

Съвместният принос може да бъде налице и когато единият съпруг е осигурявал доходи, а другият е поемал домакинството, отглеждането на децата, грижата за семейството или е подпомагал професионалната и икономическата стабилност на домакинството.

Именно затова презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК има толкова голямо практическо значение – този, който твърди, че имотът не е общ, трябва да проведе пълно доказване.

Кога имотът е лична собственост, а не общо имущество

Семейният кодекс урежда изрично случаите, в които определено имущество е лична собственост на единия съпруг.

По силата на чл. 22 СК лични са:

вещните права, придобити преди брака;
вещните права, придобити по наследство;
вещните права, придобити по дарение;
определени движими вещи за лично ползване, професия или занаят;
вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност и включени в предприятието му.

Това правило е особено важно при спор за апартамент, къща или друг имот, закупен през брака със средства, които произхождат например от:

продажба на имот, който единият съпруг е притежавал преди брака;
наследствени пари;
дарена сума от родители или трето лице;
други доказуеми лични активи, които законът признава като лично имущество.

Трансформация на лично имущество при покупка на имот

Един от най-важните институти в тази материя е трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК.

Законът предвижда:

когато вещните права са придобити по време на брака изцяло с лично имущество, имотът е личен;
когато са придобити отчасти с лично имущество, съпругът има лично право върху съответната част, освен ако тази част е незначителна.

Това означава, че ако например единият съпруг продаде наследствен имот и с тези средства закупи нов апартамент по време на брака, той може да претендира, че е налице пълна трансформация.

Ако само част от цената е платена с негови наследствени или дарени средства, може да претендира частична трансформация.

ВКС приема, че трансформацията по чл. 23 СК е самостоятелно основание за възникване на лично притежание, а не просто разновидност на спор по презумпцията за съвместен принос.

Съдът изрично посочва, че съпругът, който се позовава на трансформация, трябва да докаже произхода на средствата и вложението им в конкретното придобиване.

Пълна трансформация на лично имущество

Пълна трансформация е налице тогава, когато цялата цена на придобивания недвижим имот е платена с лично имущество на единия съпруг.

Това са случаите, в които не се доказва участие на семейни средства, общи доходи или принос на другия съпруг във финансирането на конкретното придобиване.

На практика това трябва да бъде установено с ясни и последователни доказателства:

нотариални актове за предходно лично имущество;
удостоверения за наследници и документи за наследство;
договори за дарение;
банкови извлечения;
платежни документи;
договори за продажба на предходни лични активи;
разписки, преводи и доказателства за движението на сумите.

Само твърдение, че парите са били „лични“, не е достатъчно.

В съдебен процес се изисква връзка между личния източник и конкретното придобиване.

Частична трансформация на лично имущество

Частична трансформация е налице, когато само част от цената на имота е заплатена с лично имущество.

Тогава съдът може да признае, че определен процент или идеална част от имота е лична собственост на единия съпруг, а останалата част попада в режима на общност или в последваща съсобственост след прекратяването на брака.

Тази хипотеза е изключително честа при:

покупка с частично участие на наследствени пари;
доплащане със средства от семейния бюджет;
продажба на лично имущество и добавяне на банков кредит;
инвестиции в строеж или довършителни работи с различен произход на средствата.

Съдът преценява не само наличието на лични пари, но и точния им размер, времето на влагане и дали са били реално използвани при придобиването на спорния имот.

Имот, купен с пари от банков влог на единия съпруг

Тук е необходимо особено внимание, защото това е една от най-честите практически грешки.

Много хора смятат, че щом парите са били по банкова сметка само на единия съпруг, тогава и купеният с тях имот автоматично е негов.

Това не е винаги вярно.

В тълкувателната си практика ВКС приема, че когато недвижим имот е придобит по време на брака и е заплатен със средства от влог на единия съпруг при законов режим на общност, се счита, че имотът е СИО, освен ако не се установи, че средствата във влога имат личен характер по смисъла на чл. 22 СК или че е налице основание за изключване на съвместния принос.

С други думи, самият факт, че парите са по лична сметка, не е достатъчен.

Трябва да се докаже извънсемеен личен произход на средствата.

Има ли значение на чие име е нотариалният акт

Да, но не решава автоматично спора за Придобиване недвижим имот през брака.

Формалното вписване на имота при Придобиване недвижим имот през брака само на името на единия съпруг не изключва прилагането на режима на съпружеска имуществена общност, ако имотът е придобит възмездно през брака и е налице съвместен принос.

Именно затова в практиката често се водят установителни искове, с които се търси признаване, че имотът е общ, въпреки че в нотариалния акт фигурира само единият съпруг.

Същевременно ВКС приема и че трансформация на лично имущество може да се установява и при определени хипотези на придобиване през брака, включително когато се изследва характерът на вложените средства, а не само формалното участие в сделката.

Тълкувателно решение № 5/2013 г. приема, че при придобиване на имот по време на брака на името на двамата съпрузи може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество.

Какво се случва при развод

При развод въпросът за собствеността и придобиване недвижим имот през брака, става особено важен.

Ако не бъде доказано, че имотът е личен, след прекратяване на брака съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост

Най-често тук вече говорим обикновено за равни права, освен ако не се развие спор за по-голям дял или за трансформация на лично имущество.

Практически това означава, че при развод могат да възникнат няколко различни вида искове и производства:

иск за установяване, че имотът е лична собственост;
иск за признаване на пълна или частична трансформация;
иск за липса на съвместен принос;
иск за определяне на по-голям дял;
иск или производство по съдебна делба.

Изборът на правилния иск зависи от конкретните факти, начина на придобиване, доказателствата и процесуалната стратегия.

В своята практика по дела за ВКС изрично разграничава иска по чл. 23 СК от иска по чл. 21, ал. 4 СК за липса на съвместен принос.

Какво трябва да се докаже в съда

При спор за Придобиване недвижим имот през брака, съдът изследва преди всичко:

момента на придобиването – преди брака или по време на брака;
основанието за придобиване – покупка, дарение, наследство, замяна;
произхода на средствата;
налице ли е съвместен принос;
има ли трансформация на лично имущество;
какво е действителното участие на всеки съпруг.

Допускат се както писмени доказателства, така и свидетелски показания, когато са допустими по процесуалните правила и са относими към произхода на средствата, начина на придобиване и фактическите отношения между съпрузите.

Решаващо значение имат не общите твърдения, а доказаната последователност: личен източник → движение на средствата → влагане в конкретния имот.

Чести примери от практиката

1. Имот, купен с наследствени средства

Ако единият съпруг получи наследство и с тези пари закупи апартамент по време на брака, може да претендира лична собственост поради трансформация, ако докаже произхода и влагането на сумата.

2. Имот, купен с дарение от родители

Когато родители дарят пари на единия съпруг, а не на двамата, и тези средства са използвани за покупка на имот, е възможно да се търси признаване на личен характер на придобиването или на съответна част от него.

Доказването обаче трябва да е прецизно.

3. Имот, купен с кредит

При банков кредит спорът е по-сложен, защото съдът анализира не само първоначалната вноска, но и начина на изплащане, семейните доходи и реалния принос на всеки съпруг.

Няма универсално правило, че при всеки кредит имотът е непременно общ или непременно личен — изходът зависи от конкретните доказателства и структурата на плащанията.

4. Имот, записан само на името на единия съпруг

Това не означава автоматично, че другият съпруг няма права. Ако имотът е придобит през брака възмездно и при съвместен принос, е възможно да се поддържа, че той попада в съпружеската имуществена общност.

Грешки при придобиване имот през брака

Една от най-големите практически грешки е съпрузите да не уредят предварително документално произхода на средствата.

Проблемите обикновено се появяват години по-късно — при развод, спор с наследници, делба или изпълнително производство.

Най-честите пропуски са:

липса на доказателства за дарение;
плащане в брой без надеждни писмени следи;
смесване на лични и семейни средства по сметки;
неправилно убеждение, че банковата сметка сама по себе си доказва лична собственост;
липса на навременна правна консултация при покупката;
подписване на документи без изясняване на режима между съпрузите.

Какво е важно да направите предварително

При покупка на недвижим имот по време на брака е разумно предварително да се направи правен анализ на:

режима на имуществените отношения между съпрузите;
произхода на средствата;
текста на нотариалния акт;
съдържанието на предварителния договор;
банковите документи;
евентуални декларации и доказателства за дарение, наследство или продажба на лично имущество.

Тази предварителна проверка често предотвратява бъдещи тежки съдебни спорове за апартаменти, къщи, семейни жилища, инвестиционни имоти и земя.

Общ ли е имотът, ако е купен по време на брака?

По правило да, ако е придобит възмездно по време на брака и е налице съвместен принос.

Може ли имот, купен през брака, да е лична собственост?

Да, когато е налице основание по чл. 22 СК или трансформация на лично имущество по чл. 23 СК.

Достатъчно ли е парите да са били по сметка само на единия съпруг?

Не. ВКС приема, че това не е достатъчно само по себе си; трябва да се докаже личният произход на средствата или липсата на съвместен принос.

Може ли да се иска частична трансформация?

Да. Законът допуска, когато само част от придобиването е финансирана с лично имущество и тази част не е незначителна.

Кой носи доказателствената тежест?

Съпругът, който твърди, че придобитото е лично негово имущество или че е налице трансформация на лично имущество.

19.05.2018/by lawyer

Полезни статии, News

Как се издава Заповед за незабавна защита ?

Заповед за незабавна защита ?

В съвременното динамично ежедневие, често пъти се стига до ситуации в които права на пострадало лице е нужно да се издава Заповед за незабавна защита ?

Множеството случаи на домашно насилие и упражняване на психически и физически тормоз е сигнал, че ситуацията е извън рамките на нормалното общуване.

Често пъти самите пострадали стояти търпят тормоза с години, надявайки се, че нещата ще се оправят.

Истината е, че единствено правната защита срещу домашно насилие би дала респектираща възможност да се уредят нещата веднъж за винаги.

Кантората предлага правна помощ и консултации в случай на домашно насилие.

За съжалвение малко са хората, които признават за проблема и успяват да преодолеят срама и страха и да потърсят помощ.

С издадената Заповед за незабавна защита, Районният съд налага мерки за незабавна защита.

Правната уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Тези мерки на съдилищата включват

участие в специализирани програми,
временно настаняване на децата при другият родител, който не е извършил насилието,
глоба за извършителя в размер от 200 до 1000 лв.

В случай на нужда може да се издаде т. нар. „ограничителна заповед“ за забрана за доближаване на пострадалата, отново за срок до 18 месеца

Това е достатъчно дълъг срок и дава сравнително добра правна защита на пострадалите.

Какво представлява домашното насилие ?

Домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност изрично очертана в закона:

– физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето;

– сексуално насилие – изнасилване, блудство;

– психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда;

– емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции;

– икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, икономическа принуда.

– опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие;

– принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия;

– принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън;

– принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице;

– някои от изброените действия, извършвани върху други хора в присъствие на дете.

Заповед за незабавна защита на пострадал от домашно насилие

Законът защита от домашното насилие, определя акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за насилие.

Като домашно насилие са квалифицирани и опитите за съответното принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Тези действия следва да бъдат извършени спрямо лица, в родствена връзка, в семейна връзка или фактическо съжителство.

Според текста за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко насилие, извършено в негово присъствие.

Към този списък ще можем да причисли опит за насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Като акт на домашно насилие се счита и извършени спрямо лица, в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или фактическо съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Домашно насилие е не само физическото посегателство върху личността на пострадалото лице (пълнолетно лице или дете), но и психическият тормоз върху едно лице.

За актове на домашно насилие е приравен и икономическият натиск, основан на финансово по-силната страна на едно лице над друго.

Всички тези разновидности на домашното насилие имат множество форми и особености, поради което те трябва да се преценяват съобразно спецификите на всяка една ситуация.

Важно: Действията по ЗЗДН следва да се реализират в едномесечен срок от извършване на насилието !!

Кога се издава Заповед за незабавна защита ?

Практиката налага няколко важни особености, който е добре да се знаят, в случай на някакъв акт на насилие – физическо, сексуално или др.

Случаите на издаване на т.нар. ограничителна заповед има сила тогава, когато става дума за всяка една форма на тормоз.

Срокът за действие по ЗЗДН е до 1 (един) месец след датата на извършеното насилие.

Домашно насилие е възможно да съществува и при ситуацията, в която две лица живеят в хипотезата на фактическо съпружеско съжителство.

В този случай е достатъчно да се установи, че двете лица живеят в едно домакинство.

Кръг на лицата си търсещи защита от домашно насилие

Лица, които могат да бъдат извършители на домашно насилие според Законът за защита от домашното насилие са:

съпруг или бивш съпруг;
лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
лице, от което пострадалият има дете;
възходящ – баща, майка, баба, дядо на пострадалия;
низходящ – син, дъщеря, внук на пострадалия;
лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
настойник, попечител или приемен родител;
възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Подготвяйки искова молба по ЗЗДН, винаги указваме на пострадалите клиенти, че тя може да бъде подадена от адвокат, защото в конкретният случай се касае за т.нар. „бързо производство“ при защита домашно насилие

МЕРКИ за незабавна защита:

- Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
- Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
- Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
- Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
- Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
- Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
- Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

Пострадалото лице от акт на домашно насилие може да иска от съда незабавно, в рамките на 24 часа от сезирането на съда с молба.

Целта на заповед за незабавна защита е да предостави бърза и ефективна защита на пострадалото лице.

Заповедта за незабавна защита се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на МВР.

ВАЖНО: За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност като предвиденото в ефективно наказание -лишаване от свобода до 3год., и финансова глоба до 5 000 лева.

За повече информация ни потърсете на указаните телефони 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

05.04.2018/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти споделят, че не са наясно с условията на развод между съпрузи по взаимно съгласие.

Затова задават и въпроса: Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Дългогодишният опит на бракоразводен адвокат, в производството по развод може да спести много усилия и средства.

Важното е да се стигне до най-адекватното решение за своя клиент.

Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака

Дело за развод по взаимно съгласие

Когато съпрузите са съгласни сключеният между тях брак да бъде прекратен по тяхно взаимно съгласие

Този иск се предявява по постоянния адрес на единия от тях, заедно със сключено Споразумение по чл. 51 СК.

Обикновено местоживеенето на детето се определя при родителя, на който се предоставя упражняването на родителските права.

Когато децата са повече от едно, както законът, така и съдебната практика третират разделяне на деца като изключение, а не като правило.

Предпоставки за развод по взаимно съгласие

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде:

а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;
б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно;
в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК).

Това съгласие се изразява писмено от двамата съпрузи в съдебното заседание, поради което те са длъжни да се явят лично.

Законодателят е предвидил съпрузите да заявят същото лично и пред съда в насроченото открито съдебно заседание и да заявят, че желаят да се разведат.

При неизпълнението на личното им явяване се предвижда делото да бъде прекратено. Това е случая, освен ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна причина.

Съгласието се изразява от съпрузите пред съда, като те са длъжни да се явят в първото по делото заседание лично, за да го изразят.

Двете страни при развод по взаимно съгласие съпрузите следва да постигнат съдебно Споразумение по чл. 51 СК относно следните основни въпроса-последици от прекратяването на брака:

местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище,
упражняването на родителските права,
режимът на личните отношения и
издръжката на децата, а също, ако има и издръжка между съпрузите.

Те могат да се споразумеят и по други последици на развода по взаимно съгласие.

Във бракоразводната практика има ситуация, в която и двамата съпрузи постигат взаимно съгласие за прекратяване на брака.

След като Районният съд се увери, че съгласието на двамата съпрузи е взето сериозно и непоколебимо.

Съдът пристъпва към насрочване на заседание и разглеждане на делото пред страните.

За целта, двамата съпрузи постигайки взаимно съгласие за прекратяване на брака, следва да се явят лично в открито съдебно заседание

Делото се гледа пред Районен съд

Целта е да се потвърди непоколебимо разстройство на брака.

В случай, че някой от двамата съпрузи не се появи на откритото заседание на Районния съд в деня на заседанието по бракоразводното дело по взаимно съгласие делото се прекратява.

В случай, че не са налице причина, насроченото съдебно заседание се отменя, а бракоразводното дело се прекратява.

Какво представлява Споразумението по чл. 51 СК ?

Това Споразумение по чл.51 урежда правните последици от прекратяването на брака при съгласие на двете страни.С него се определят :

местоживеенето и упражняването на родителските права от единия от двамата съпрузи;
личните отношения между съпрузите и децата,
въпросите за издръжка след развода, както и бъдещата издръжка на децата;
ползване на семейното жилище от единият от съпрузите
размер на издръжка между съпрузи,
носенето на фамилното име, ако съпругата желае да го запази или промени;

Съдебното споразумение по чл. 51 СК следва да бъде одобрено от Районен съд.

В Съдебно заседание следва да бъде представен и доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, към Агенция на Закрила на детето.

Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията е основание да се иска тяхното пререшаване в нов съдебен процес пред Районен съд.

Най-важният въпрос който Районен съд разглежда е с оглед интересите на децата.

От своя страна, Районният съд утвърждава Споразумението за развод по взаимно съгласие

Той утвърждава желанието на някоя от страните да възпитава и отглежда децата, като упражняването на родителските права и режима на личните отношения между децата и другият родител, както и издръжка за децата;

Внимателно се изписва и режима на личните отношения между родителите и децата

Тук се включват период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;

В заключение можем да ви посъветваме да се свържете с адвокат по бракоразводните дела.

Така ще получите адекватна правна консултация. Обадете ни се, за да обсъдим всички подробности по развода.

За допълнителна консултация относно условията за развод по исков ред можете да се обърнете към нас.

Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.

23.05.2016/by lawyer