Публикации

Иск за установяване на бащинство

Всички искове за произход се разглеждат по реда на особените искови производства. Тези искове са родово подсъдни на Окръжен съд.Едно от тези производства е предявен Иск за установяване на бащинство

По отношение на факта на зачеването – пряко доказване на факта, че между майката и претендирания баща е имало полов контакт, е възможно в много редки случаи.

За доказване на зачеването, от което е последвало раждането, са от съществено значение две обстоятелства:

Важен е периодът, в който зачеването трябва да е станало, личните контакти на майката с претендирания баща в рамките на този период.

Установяване на период на зачеването и лични отношения между майката и претендирания баща за периода доказва иск по чл.32 СК.

Но за уважаването на иска могат да имат значение и други обстоятелства като например :

оплодителна неспособност на претендирания баща,
изключване на бащинството при сравняване на кръвногруповите свойства на майката, детето и бащата,
наличността на полови отношения с друг мъж през този период и т.н.

Съдебният иск за установяване на бащинство е положителен установителен иск за установяване на бащинство

Предпоставки за предявяването на иск за бащинство :

Детето е вече родено;
Да е налице установен произход от майката;
Неустановен произход от бащата.

Като израз на принципа за стабилност на произхода, е установена императивна забрана за търсене на нов произход, преди наличният да бъде оборен по съответния ред.

Затова искът за установяване на бащинство може да се предяви при следните предпоставки :

1. В случай, че е налице извънбрачно бащинство;

2. при оборване на презумпцията за бащинство;

3. при оспорване или унищожаване на припознаване;

4. при отпадане на неправилно вписване в акта за раждане на даден мъж, като баща на детето.

Редът за оборване на презумпцията за бащинство е само съдебен, като искът е отрицателен установителен.

Законът посочва, че в конкретният случай, при предявяване на съдебни искове за установяване на бащинство активно легитимирани лица са:

А/ Майката на детето – в срок до 1 година от раждането;

Б/ предполагаемият баща – в срок до 1 година от узнаване за раждането и детето или до 1 година от навършване на пълнолетие.

За оспорване на припознаването е предвиден поначало административен ред.

В случай, че детето е малолетно при припознаването, е предвидено съдебно производство в Семеен кодекс.

ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО

Припознаването да се оспори по съдебен ред в 1-годишен срок от извършването му от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето

Възможно е обаче в акта за раждане на детето неправилно да е вписан даден мъж като баща.

В този случай производството следва да се оспори акта за гражданско състояние, като се установи, че детето не произхожда от бащата.

Решението ще има действие erga omnes, като след отпадане на неправилното вписване в акта за раждане, детето ще е с неустановен произход от бащата.

Ако в акта за раждане са сгрешени имената на бащата, следва да се поправят вписани в него неверни данни.

Също така са регламентирани преклузивни срокове за предявяване на исковете за произход

Налице е ограничена легитимация на лицата, които могат да бъдат страни по тях.

Съдебни искове за оспорване на бащинство а обусловени от личната преценка на лицата.

Ако бъдат уважени от съда, проявяват правните си последици с обратно действие – т.е. от момента на раждането

1.2. Овластените от закона лица да предявяват иск за установяване на бащинство по чл. 69 СК са само майката и детето.

Бащата няма правен интерес, тъй като разполага с друга възможност – припознаване

Ако припознаването бъде оспорено, той разполага с друг иск за установяване на произход.

Майката на детето може да предяви иска за дирене на бащинство в 3-год. преклузивен срок от раждането.

Съответно лицето, което тя твърди, че е баща на детето, родено от нея, ще бъде пасивно легитимирания ответник.

Активната процесуална легитимация на детето да търси бащинство е уредена в СК

Преклузивният срок, който е посочен там, е 3-години от навършване на пълнолетие.

Не е предвиден начален, а само краен срок за предявяване на иска.

Следователно срокът започва да тече от раждането на детето, откогато и съгласно чл. 1 ЗЛС то става правоспособен правен субект.

Правата му до навършване на непълнолетие, ще се упражняват от неговата майка, като законен представител.

За допълнителна информация, се обърнете към нас на + 359 897 90 43 91 или чрез писмено съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

08.07.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Режим на лични отношения с дете ?

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до въпрос относно виждането на детето с другия родител. Затова се налага да бъде установен режим на лични отношения с дете ?

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност за срещи и посещения с детето.

Това е честота, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официални и лични празници на детето и в друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти.

Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност за срещи с детето.

Тъй като отсъстващия от ежедневието на детето не може да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето, му се предоставя такъв режим на лични контакти.

В съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан

Само така, ще бъде избегнат конфликт между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на Споразумение по чл.51 СК.

В това Споразумение следва да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализира режимът на лични контакти с другият родител.

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Как се определя режима на лични контакти ?

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на режима на личните отношения между родителите и децата

Най-голямо значение имат личните особености на двамата родители – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва право на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

В противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година.

При регламентирането на режим на лични отношения е добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.

Режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др.

Прецизирането на режим на лични отношения с детето, следва да води до улеснение за родителите.

Ппри формулирането на режима на лични отношения следва да има посочено място за взимане на детето.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Пример за това е взимане без преспиване до навършване на 3-6 годишна възраст и др.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изградена емоционална връзка е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на режим личните отношения.

Част от срещите могат да протичат съвместно с другия родител.

Както съдът, така и закона не насърчават и не съществува вариант, другият родител да бъде лишен от режим на лични отношения с детето.

В случай, че отглеждащият родител има притеснения за срещите между детето и другият родител, може да поиска това да бъде уредено.

Много са причините за това искане – злоупотреба с алкохол, физическо или психическо насилие, зависимости и др.

Не препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето.

Не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете

Тази договорка следва да бъде изцяло по волята на детето но не следва да зависи от него. В един ранен етап детето не съзнава своите интереси.

В по-ранна възраст децата често менят мнението си, което на практика, води до отчуждаване от родителя.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се определя режим на лични отношения с дете

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде приет от съда един режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда.

Как се изменя режимът на лични отношения ?

Режимът на лични отношения се изменя по писмено искане чрез иск пред Районен съд от всеки един от двамата родители. Това може да бъде направено във всеки един момент, след като същите вече са установени в друго съдебно решение.

Има ли изисквания към режима на лични отношения ?

НЕ, режимът се определя изцяло по споразумение между двете страни. Ако те не могат да постигнат такова Споразумение, то съдът въз основа на изготвен социален доклад на ДСП, към АЗД.

Може ли да бъде лишен родител от лични отношения ?

Не може да бъде лишен от режим на лични отношения. Нито законът, нито съдът би допуснал да се стигне до лишаване от лични отношения, освен в краен случай - зависимости и насилие върху детето и др.

19.06.2018/by lawyer

Personal, Полезни статии

Личен имот през брака

Проблемите, свързани с имуществата, са едни от най-често третираните въпроси между съпрузи и са сред най-сложните последици при евентуален развод,като най-често става дума за придобит личен имот през брака

Хиляди казуси, свързани с разделянето на вещи между съпрузите, претендирането за едно или друго движимо и недвижимо имущество са натрупали огромна и често противоречива законодателна и съдебна практика.

Според чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“. Личен имот през брака

Това е и правилото, като в него основно е понятието „съвместен принос“, което има и своето определение в СК.

Така в кодекса е записано, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“. Отгоре на всичко този принос се предполага до доказване на противното. Личен имот през брака

Затова всеки съпруг може да претендира, че е имал някакъв принос в придобиването на всяка вещ по време на брака, включително и на даден апартамент.

Как се определя личен имот през брака ?

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента.

Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща.

Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС

Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.

Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика“

Кои са изключения от правилото ?

Така СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно чл.20 СК се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение.

В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.

Пак като изключение от общото правило СК предвижда и т. нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество.

Според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение.

Налице е пълна трансформация.

При частичното преобразуване, уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Искът по чл. 21 от СК е установителен….

Затова той може да се предяви и по време на делба. Няма забрана това да се прави дори по време на брака. С този иск се иска да бъде постановено решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.

При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели.

Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход.

Според съдебната практика за лична собственост на съпруг се счита жилище е това, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем преди брака.

В случай, че бъде заведен съдебен процес, в който се претендира придобиване чрез дарени средства от родители, следва да се изследва тяхното материално положение.

Важен е въпросът относно възможността да се отделят крупни финансови средства за закупуването на имот или подобрение в него (*ремонт)

Друг важен въпрос е п о какъв начин са били предоставени всички налични средства за закупуването на имота. Това би могло да се случи и при т.нар. „частичната трансформация“.

Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.

Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.Личен имот през брака

За повече информация можете да се обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или info@lawyer-bulgaria.bg

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

18.06.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Придобиване недвижим имот през брака

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и придобиване недвижим имот през брака.

Практиката на съдилищата съдържа придобиване на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод.

Съдебни решения утвърждават устойчивата практика по казуса и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижим имот, придобит през брака.

Въвежда се понятието „съвместен принос“.

При общия режим на съпружеска имуществена общност съпрузите придобиват заедно в общност закупеното по време на брака.

Само когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити с лично имущество, приносът е изключен и придобитото е лична собственост на единия от съпрузите.

Съгласно чл. 22, ал. 3 от новия СК лична собственост са вещните права придобити от съпруг-едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие.

Всеки един от двамата съпрузи може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО

В случай че единият от съпрузите твърди, че е единствен собственик, то той следва да докаже това.

При опровергаване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК доказателствената тежест е за този, който поддържа влагането на лични средства

Този принос ще изключи приложението на презумпцията, като установи влагането на лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право

Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

С аргумент за противното вещите и имуществените права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило.

За лични се считат движими вещи, придобити по време на брака, които служат за лично ползване, упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество.

За лични се считат вещи, права върху вещи и паричните влогове, придобити през брака с лично имущество от наследство, дарение.

В тежест на ищеца е да докаже притежанието на лични средства, влагането им при закупуването на съответната вещ или имот.

Пълна трансформация на имуществото.

При частичното преобразуване, страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време.

Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства.

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата.

Това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност и доходите получени от страните.

Добре е ако сумите, дарени на единия или другия от семейството могат да бъдат доказани.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО.

Лична собственост ли е придобито имущество по време на брака от средства продажбата на негово имущество?

чл. 23 СК се приема, че не е съпружеска имуществена общност недвижим имот, придобит изцяло, или от части с лични средства, каквито са средствата от продажба на наследствено, или подарено имущество. В този случай е налице пълна, или частична трансформация на лични средства вложени във възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, което изключва приноса, т.е. оборена е презумпцията за съвместен принос.

Чий е имот, получен дарение от родителите на единия съпруг ?

решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г. на ІV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг

Чий е имотът, закупен с влог на съпруг/га ?

новопридобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., то презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.

Какво представлява пълна трансформация ?

Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК – придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос.

19.05.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Как се издава Заповед за незабавна защита ?

Заповед за незабавна защита ?

В съвременното динамично ежедневие, често пъти се стига до ситуации в които права на пострадало лице е нужно да се издава Заповед за незабавна защита ?

Множеството случаи на домашно насилие и упражняване на психически и физически тормоз е сигнал, че ситуацията е извън рамките на нормалното общуване.

Често пъти самите пострадали стояти търпят тормоза с години, надявайки се, че нещата ще се оправят.

Истината е, че единствено правната защита срещу домашно насилие би дала респектираща възможност да се уредят нещата веднъж за винаги.

Кантората предлага правна помощ и консултации в случай на домашно насилие.

За съжалвение малко са хората, които признават за проблема и успяват да преодолеят срама и страха и да потърсят помощ.

С издадената Заповед за незабавна защита, Районният съд налага мерки за незабавна защита.

Правната уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Тези мерки на съдилищата включват

участие в специализирани програми,
временно настаняване на децата при другият родител, който не е извършил насилието,
глоба за извършителя в размер от 200 до 1000 лв.

В случай на нужда може да се издаде т. нар. „ограничителна заповед“ за забрана за доближаване на пострадалата, отново за срок до 18 месеца

Това е достатъчно дълъг срок и дава сравнително добра правна защита на пострадалите.

Какво представлява домашното насилие ?

Домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност изрично очертана в закона:

– физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето;

– сексуално насилие – изнасилване, блудство;

– психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда;

– емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции;

– икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, икономическа принуда.

– опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие;

– принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия;

– принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън;

– принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице;

– някои от изброените действия, извършвани върху други хора в присъствие на дете.

Заповед за незабавна защита на пострадал от домашно насилие

Законът защита от домашното насилие, определя акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за насилие.

Като домашно насилие са квалифицирани и опитите за съответното принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Тези действия следва да бъдат извършени спрямо лица, в родствена връзка, в семейна връзка или фактическо съжителство.

Според текста за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко насилие, извършено в негово присъствие.

Към този списък ще можем да причисли опит за насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Като акт на домашно насилие се счита и извършени спрямо лица, в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или фактическо съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Домашно насилие е не само физическото посегателство върху личността на пострадалото лице (пълнолетно лице или дете), но и психическият тормоз върху едно лице.

За актове на домашно насилие е приравен и икономическият натиск, основан на финансово по-силната страна на едно лице над друго.

Всички тези разновидности на домашното насилие имат множество форми и особености, поради което те трябва да се преценяват съобразно спецификите на всяка една ситуация.

Важно: Действията по ЗЗДН следва да се реализират в едномесечен срок от извършване на насилието !!

Кога се издава Заповед за незабавна защита ?

Практиката налага няколко важни особености, който е добре да се знаят, в случай на някакъв акт на насилие – физическо, сексуално или др.

Случаите на издаване на т.нар. ограничителна заповед има сила тогава, когато става дума за всяка една форма на тормоз.

Срокът за действие по ЗЗДН е до 1 (един) месец след датата на извършеното насилие.

Домашно насилие е възможно да съществува и при ситуацията, в която две лица живеят в хипотезата на фактическо съпружеско съжителство.

В този случай е достатъчно да се установи, че двете лица живеят в едно домакинство.

Кръг на лицата си търсещи защита от домашно насилие

Лица, които могат да бъдат извършители на домашно насилие според Законът за защита от домашното насилие са:

съпруг или бивш съпруг;
лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
лице, от което пострадалият има дете;
възходящ – баща, майка, баба, дядо на пострадалия;
низходящ – син, дъщеря, внук на пострадалия;
лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
настойник, попечител или приемен родител;
възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Подготвяйки искова молба по ЗЗДН, винаги указваме на пострадалите клиенти, че тя може да бъде подадена от адвокат, защото в конкретният случай се касае за т.нар. „бързо производство“ при защита домашно насилие

МЕРКИ за незабавна защита:

- Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
- Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
- Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
- Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
- Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
- Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
- Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

Пострадалото лице от акт на домашно насилие може да иска от съда незабавно, в рамките на 24 часа от сезирането на съда с молба.

Целта на заповед за незабавна защита е да предостави бърза и ефективна защита на пострадалото лице.

Заповедта за незабавна защита се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на МВР.

ВАЖНО: За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност като предвиденото в ефективно наказание -лишаване от свобода до 3год., и финансова глоба до 5 000 лева.

За повече информация ни потърсете на указаните телефони 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

05.04.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти споделят, че не са наясно с условията на развод между съпрузи по взаимно съгласие.

Затова задават и въпроса: Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Дългогодишният опит на бракоразводен адвокат, в производството по развод може да спести много усилия и средства.

Важното е да се стигне до най-адекватното решение за своя клиент.

Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака

Дело за развод по взаимно съгласие

Когато съпрузите са съгласни сключеният между тях брак да бъде прекратен по тяхно взаимно съгласие

Този иск се предявява по постоянния адрес на единия от тях, заедно със сключено Споразумение по чл. 51 СК.

Обикновено местоживеенето на детето се определя при родителя, на който се предоставя упражняването на родителските права.

Когато децата са повече от едно, както законът, така и съдебната практика третират разделяне на деца като изключение, а не като правило.

Предпоставки за развод по взаимно съгласие

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде:

а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;
б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно;
в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК).

Това съгласие се изразява писмено от двамата съпрузи в съдебното заседание, поради което те са длъжни да се явят лично.

Законодателят е предвидил съпрузите да заявят същото лично и пред съда в насроченото открито съдебно заседание и да заявят, че желаят да се разведат.

При неизпълнението на личното им явяване се предвижда делото да бъде прекратено. Това е случая, освен ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна причина.

Съгласието се изразява от съпрузите пред съда, като те са длъжни да се явят в първото по делото заседание лично, за да го изразят.

Двете страни при развод по взаимно съгласие съпрузите следва да постигнат съдебно Споразумение по чл. 51 СК относно следните основни въпроса-последици от прекратяването на брака:

местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище,
упражняването на родителските права,
режимът на личните отношения и
издръжката на децата, а също, ако има и издръжка между съпрузите.

Те могат да се споразумеят и по други последици на развода по взаимно съгласие.

Във бракоразводната практика има ситуация, в която и двамата съпрузи постигат взаимно съгласие за прекратяване на брака.

След като Районният съд се увери, че съгласието на двамата съпрузи е взето сериозно и непоколебимо.

Съдът пристъпва към насрочване на заседание и разглеждане на делото пред страните.

За целта, двамата съпрузи постигайки взаимно съгласие за прекратяване на брака, следва да се явят лично в открито съдебно заседание

Делото се гледа пред Районен съд

Целта е да се потвърди непоколебимо разстройство на брака.

В случай, че някой от двамата съпрузи не се появи на откритото заседание на Районния съд в деня на заседанието по бракоразводното дело по взаимно съгласие делото се прекратява.

В случай, че не са налице причина, насроченото съдебно заседание се отменя, а бракоразводното дело се прекратява.

Какво представлява Споразумението по чл. 51 СК ?

Това Споразумение по чл.51 урежда правните последици от прекратяването на брака при съгласие на двете страни.С него се определят :

местоживеенето и упражняването на родителските права от единия от двамата съпрузи;
личните отношения между съпрузите и децата,
въпросите за издръжка след развода, както и бъдещата издръжка на децата;
ползване на семейното жилище от единият от съпрузите
размер на издръжка между съпрузи,
носенето на фамилното име, ако съпругата желае да го запази или промени;

Съдебното споразумение по чл. 51 СК следва да бъде одобрено от Районен съд.

В Съдебно заседание следва да бъде представен и доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, към Агенция на Закрила на детето.

Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията е основание да се иска тяхното пререшаване в нов съдебен процес пред Районен съд.

Най-важният въпрос който Районен съд разглежда е с оглед интересите на децата.

От своя страна, Районният съд утвърждава Споразумението за развод по взаимно съгласие

Той утвърждава желанието на някоя от страните да възпитава и отглежда децата, като упражняването на родителските права и режима на личните отношения между децата и другият родител, както и издръжка за децата;

Внимателно се изписва и режима на личните отношения между родителите и децата

Тук се включват период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;

В заключение можем да ви посъветваме да се свържете с адвокат по бракоразводните дела.

Така ще получите адекватна правна консултация. Обадете ни се, за да обсъдим всички подробности по развода.

За допълнителна консултация относно условията за развод по исков ред можете да се обърнете към нас.

Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.

23.05.2016/by lawyer