Отнемане на МПС за наркотици и алкохол

В последните години чест въпрос към кантората е въпросът за Отнемане на МПС за алкохол и наркотици.

Най-често това се пита с оглед на изясняване на фактите, кога е законно и каква защита има собственикът?

С промените в Наказателния кодекс, свързани с престъпленията по транспорта, беше въведена възможност при определени случаи да се стигне до отнемане на моторно превозно средство на виновния водач.

На практика обаче веднага след тези изменения се наложи тревожна тенденция – в редица случаи органите на МВР и прокуратурата започнаха да предприемат действия по фактическо отнемане или задържане на автомобили още в началния етап на производството.

Това създаде сериозни правни въпроси.

Причината е, че реалното отнемане на МПС не може да се извършва автоматично, нито по преценка на полицейски орган, а само при условията и по реда на закона.

Кога законът предвижда отнемане на МПС?

Законодателството урежда няколко основни хипотези, при които може да се стигне до отнемане на моторно превозно средство.

1. При определени тежки транспортни престъпления с причинени вредни последици

Първата група случаи обхваща престъпления по транспорта, извършени по непредпазливост, когато са причинени тежка или средна телесна повреда, или смърт на едно или повече лица, и това е станало при някое от следните обстоятелства:

• водачът е управлявал в пияно състояние;
• водачът е управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
• водачът без медицински причини е отказал проверка за алкохол и/или наркотични вещества;
• водачът е избягал от местопроизшествието;
• водачът е бил неправоспособен;
• скоростта е била превишена с повече от 50 км/ч в населено място;
• деянието е извършено при преминаване на червен сигнал на светофар;
• деянието е извършено на пешеходна пътека.

Именно в тези случаи законът предвижда възможност за отнемане на автомобила, но това не означава, че автомобилът може да бъде окончателно отнет още при самата проверка или още в началото на досъдебното производство.

2. При управление с алкохол над 1,2 промила или след употреба на наркотични вещества, без настъпило ПТП

Втората хипотеза се отнася до случаите на т.нар. „просто управление“, при което не е настъпило пътнотранспортно произшествие и няма пострадали, но водачът е управлявал:

• с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда; или
• след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

И в тези случаи законът допуска отнемане на МПС, но отново само при наличие на законовите предпоставки и след приключване на наказателното производство по съответния ред.

Кой има право да постанови отнемане на МПС?

Това е ключовият въпрос.

Отнемането на моторно превозно средство не се постановява от полицията.
Не се постановява и от прокуратурата като окончателна санкция.

Отнемането на МПС е последица, която може да бъде наложена само от съда, и то след влизане в сила на осъдителна присъда, с която водачът е признат за виновен за престъпление, за което законът предвижда такава последица.

Следователно всяко „предварително отнемане“, което на практика лишава собственика от владение върху автомобила за неопределен период, без надлежна съдебна основа, поражда сериозни съмнения за незаконосъобразност и открива възможност за защита.

Незаконна практика: „доброволно предаване“ на автомобила

В практиката често се наблюдава опит законът да бъде заобиколен чрез убеждаване на водача сам да подпише протокол за доброволно предаване на автомобила.

Обикновено се използва аргументът, че ако водачът „съдейства“, това по-късно щяло да се отчете в негова полза. В действителност подобно твърдение не създава гаранция за по-благоприятен изход по делото.

Доброволното предаване на автомобила не решава наказателноправния спор, не отменя отговорността и не създава автоматично по-лека правна последица. Напротив – в много случаи води до това собственикът да остане продължително време без автомобила си, без да има реална необходимост от това.

Особено проблематично е това в хипотези, при които впоследствие се окаже, че първоначалният полеви тест е бил неверен или фалшиво положителен. Тогава собственикът вече е понесъл реални вреди от лишаването си от автомобила.

Поради това подписването на протокол за доброволно предаване следва да бъде преценявано изключително внимателно и само след консултация с адвокат.

Изземване на автомобила като „веществено доказателство“

Втората често срещана практика е автомобилът да бъде иззет с аргумента, че представлява веществено доказателство по делото.

Тук трябва да се прави много важно разграничение.

Кога автомобилът действително може да има значение като веществено доказателство?

Когато е налице пътнотранспортно произшествие, особено ако има пострадали лица, автомобилът може действително да бъде необходим за целите на разследването – например за извършване на автотехническа експертиза, оглед, установяване на механизма на удара, техническо състояние на МПС и други релевантни обстоятелства.

В такава хипотеза временното изземване може да бъде оправдано от нуждите на наказателния процес. Но и тогава това задържане не може да продължава безкрайно. След като процесуалната необходимост отпадне – например след извършване на съответната експертиза – автомобилът следва да бъде освободен и върнат на собственика.

Ако това не бъде направено служебно, собственикът има право да поиска връщането му, а при отказ – да търси съдебна защита по предвидения ред.

Кога автомобилът не е веществено доказателство?

Когато няма ПТП, няма спор относно механизма на произшествие и обвинението е само за управление с алкохол над 1,2 промила или след употреба на наркотични вещества, самият автомобил по правило не е веществено доказателство, необходимо за доказване на деянието.

В тези случаи предмет на доказване са други обстоятелства – резултати от проби, лабораторни изследвания, протоколи за проверка, свидетелски показания, медицински документи и др.

Това означава, че изземването на автомобила само по себе си може да се окаже изцяло незаконосъобразно, ако липсва реална процесуална необходимост.

Защита при незаконно задържане или отнемане на МПС?

Когато автомобилът е задържан или отнет без законово основание, собственикът не е лишен от защита.

В зависимост от конкретната хипотеза могат да се предприемат различни действия, включително:

• искане до прокурора за връщане на автомобила;
• обжалване на отказа, ако автомобилът не бъде върнат;
• оспорване на процесуалната необходимост от задържането;
• претенция за обезщетение за вредите от незаконното лишаване от владение върху МПС.

Подходът винаги зависи от фактите по случая –

1. дали има ПТП,
2. какво е процесуалното основание за изземването,
3. кой е собственик на автомобила,
4. какви документи са съставени,
5. има ли протокол за доброволно предаване,
6. какви са резултатите от пробите
7. какво е развитието на наказателното производство.

Има ли право собственикът на обезщетение?

Да, при незаконно задържане или фактическо лишаване от автомобила собственикът може да претендира обезщетение за претърпените вреди, ако са налице законовите предпоставки.

Тези вреди могат да бъдат както:

Имуществени вреди

Такива могат да бъдат например:

• лизингови вноски, които продължават да се плащат;
• разходи за заместващ транспорт;
• разходи за наем на автомобил;
• вреди от неправилно съхранение на автомобила;
• разходи за ремонти, ако МПС е било повредено при престоя;
• други преки и доказуеми финансови загуби.

Неимуществени вреди

В определени случаи могат да бъдат претендирани и неимуществени вреди, свързани с:

• сериозно неудобство от липсата на личен транспорт;
• затруднение в ежедневието;
• невъзможност за работа или изпълнение на семейни ангажименти;
• психически стрес и напрежение от неправомерните действия на органите.

Размерът на обезщетението винаги зависи от конкретните факти, продължителността на задържането, доказателствата и причинените последици.

Най-важното при подобен случай

При съмнение за незаконно отнемане или задържане на автомобил след проверка за алкохол или наркотични вещества, най-същественото е да се направи незабавен правен анализ на документите и процесуалните действия, предприети от органите.

От значение са:

• какво точно е подписано на място;
• дали има доброволно предаване;
• дали е извършено процесуално изземване;
• има ли разрешение или последващо одобрение от съд;
• има ли реална нужда автомобилът да бъде държан като доказателство;
• на какво правно основание се отказва връщането му.

В подобни ситуации бързата и правилна реакция често е решаваща, защото именно в началото на производството се формира фактическото положение, което впоследствие може да продължи с месеци.

Нашият съвет

Отнемането на МПС за алкохол и наркотици е правна последица, която законът допуска само в изрично посочени случаи и при спазване на строг процесуален ред.

Полицията не може самостоятелно и окончателно да отнема автомобил, а всяко предварително лишаване от МПС трябва да бъде преценявано внимателно спрямо конкретното основание и нуждите на производството.

Когато автомобилът е задържан незаконно, собственикът има право да търси връщането му, да обжалва отказите на прокуратурата и при наличие на предпоставки да претендира обезщетение за причинените вреди.

Ако автомобилът Ви е бил иззет след проверка за алкохол или наркотични вещества, е важно случаят да бъде прегледан детайлно по документите, а не само по устните обяснения, дадени на място.