fbpx

Публикации

Фази на съдебната делба

При наследяване или обикновена съсобственост, всеки съсобственик и сънаследник, може с иск пред Районен съд да поиска съдебна делба. В този процес са налице две фази на съдебна делба.

Най-общо фазите на делбата са – Допускане до делба и определяне на съделителите и следваща фаза – „уравняване по сметки“.

Фази на съдебната делба

ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНАТА ДЕЛБА

Съдебната делба е начин на прекратяване на съсобствеността е уреден като особено исково производство пред Районен съд.

То се развива в две самостоятелни фази на съдебната делба.

Всеки дееспособен съсобственик може да подаде иск за делба

Искът за делба е подсъден на Районния съд по мястото на откриване на наследството.

Делбеното производство се развива по местонахождението на имота.

Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на Районен съд.

Когато съсобствениците не могат да се разберат как да разделят имуществото доброволно, те следва да се обърнат към съда.

Целта на това е а превърнат идеалните си части в реални и определят собственик на имота . (имотите)

Първа фаза на делбата 

В първата фаза на делбата се изясняват въпросите между кои лица ще се извършва делбата, за кои имоти ще се извърши делбата. 

Съдът следва да определи каква е частта на всеки от съделителите. 

ВАЖНО : Искът за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН не се погасява с давност.

Предмет на делба могат да бъдат всички или част от съсобствените имоти, освен ако законът разпорежда друго

ВАЖНО : В случай, че съсобственик не вземе участие в делбата, тя е изцяло нищожна !

Съдът се произнася с решение по допускане на делбата

Решението на първата фаза подлежи на обжалване след влизането му в сила.

В тази фаза е допустимо искане за временно разпределение на ползването на имотите до приключване на делбата.

ВТОРА ФАЗА НА ДЕЛБАТА 

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните

Това са тези участници от първата фаза,  признати за съсобственици с определени дялове в съдебно решение от първа фаза

Затова първата фаза се нарича Допусканео до делба.

Съдът изследва всяка възможност, съделител да получи реален дял от веща или имота, предмет на делбата.

За уравняване на дяловете се изчислява наплащане в пари, съобразно експертна оценка на вещо лице.

Във втора фаза на делбата се разглеждат и:

  • претенциите по сметки на съделителите за разходи по увеличение стойността на имота (вещта)
  • претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)
  • искания за възлагане на неподеляем имот;

Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете

Това се налага ако са налице предвидените в закона предпоставки.

Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти

Това Съдебно решение на втората фаза също подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите, както и на обжалване по надлежният съдебен ред.

За допълнителни въпроси относно делба се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти съделител

Колко са фазите на делбата ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Кой участва в съдебната делба ?

Районният съд следи служебно за участие на всички съсобствнеици като страни. Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички сънаследници. Всяка една от страните е носител на правото на делба. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна в процеса дори един от съсобствениците

Какво се случва, ако не учавства някой в делбата ?

Ако въпреки това бъде извършена, тя ще е изцяло нищожна – т. е. няма да породи правни последици ( чл. 75, ал. 2 от ЗН ). В съдебната делба трябва да вземат участие не първоначалните, а настоящите участници в имуществената общност.

Кога се присъждат разноските в съдебната делба ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота.

Може ли някой да изкупи имота ?

Ако предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 от Закона за наследството (ЗН) всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, стига да не накърнява запазената част на определени наследници. Именно тук възниква въпроса относно предяване на иск за запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица.  Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимираниа категории наследници – това са родителите (възходящи от първа степен), заедно с низходящите -деца и внуци.

Кога се предявява иск за запазена част ?Иск за запазена част от наследство

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника.

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.Иск за запазена част от наследство

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностни срокове за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият 5(пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация,можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Kак се дели наследствен апартамент ?

След възникването на съсобственост,  по повод кончината на собственик на недвижим имот, актуален става и въпроса за това как се дели наследствен апартамент ?

Имотната делба съществен процес, който засяга голяма група от съсобственици, наследили недвижим имот в жилищна сграда.

Обикновено делба на наследствен апартамент се случва след смърт на наследодателя или приживе от самия него.

Kак се дели наследствен апартамент ?

Много са начините за разпределение на собствеността но най-чистият от тях за решаване въпросите за съсоствеността е чрез дарение или  завещание, чрез доброволна делба. Kак се дели наследствен апартамент ? 

За да бъде извършена доброволна делба на наследствен апартамент са необходими следните документи:

  1. Уостоверение за смърт на наследодателя – смъртен акт;
  2. Актуално Удостоверение за наследниците;
  3. Документ за собственост, доказващ, че наследствения апартамент е собственост на наследодателя;
  4. Актуално Удостоверение за данъчна оценка;
  5. Актуална скица и кадастрална схема.
  6. Удостоверение, че наследственият апартамент е притежава възможност да се дели.
  7. Утвърден архитектурен план, установяващ реалното разделяне на имота;

Конкретно делбата на наследствен апартамент касае сънаследниците, които са на коренно различни позиции относно ползването и собствеността на наследствения имот.

В случай, че наследствен апартамент се окаже поделяем, с оглед на факта, че наследникът е само един, въпросът бързо би приключил.

По сложен е казуса, ако участниците не са съгласни на разпределението и съществува спор за делбата на наследствен апартамент.

Каква е процедурата по делба на наследствен апартамент ? 

Правилният начин е да се изготви при съгласие доброволна делба на имота, ако такава е невъзможна, се пристъпва към съдебна делба на наследствен апартамент.

Тази съдебна делба за оставеният наследствен апартамент условно се развива в две съдебни фази фази.

Първата фаза на делбата на наследствен апартамент е разпределението между кои съсобственици (сънаследници) в какви квоти (дялове) се разпределя собствеността на наследствения апартмент.

Втората фаза от разпределението на наследствен апартамент, има за цел да уреди реално въпроса с разпределението на сметките  и извършените разходи.

ВАЖНА ОСОБЕНОСТ : За да е валидна съдебната делба е нужно да учавстват всички съсобственици – лично или чрез техен представител – адвокат.

Кой участва в делбата на наследствен апартамент ?Kак се дели наследствен апартамент ?

Съдът определя стойност на наследствения апартмент, чрез насрочена експертиза -оценка на вещо лице по делото.

В случай, че съдът констатира, че процесния наследствен апартамент е неделим, се изнася на публична продан при принудително изпълнение

Всеки от съделителите учавства в публичната продан – търг.

В ситуацията на прехвърляне на дялове и идеални части от наследствен апартамент става дума за конкретна процедура

Затова всички участници в делбата трябва да бъдат изключително предпазливи, да търсят правата и да защитават интересите си.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика при делбата на наследствен апартамент ?

Как се извършва съдебната делба на апартамент ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът - съделител, който предявява иск за делба, съответно избира съда, пред който да предяви иска си.

Колко време отнема делбата на наследствен апартамент ?

Съдебната делба на наследствен апартамент минава в две самостоятелни съдебни фази,(съдебни дела). Всеки съделител може да възрази против дела или размера на квотат ана друг участник в делбата. Той може да оспори размера на неговия дял, както и включването в наследствената маса на друг наследствен апартамент.

Договор за дарение

В правната доктрина е възприето, че предмет на дарение могат да бъдат всякакви вещи, описани в писмен Договор за дарение.

Дали става дума за движими вещи, недвижими имоти, суми или автомобили може да се причислят и ценни книги и вземания.

Обещанието за дарение не произвежда никакво действие.  

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е дарение, когато мотивът, с който е направено е противоправен на закона или добрите нрави.Договор за дарение

Регламентация на договора за дарение

Дарението е вид едностранен договор.

С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест.

Договорът за дарение се подчинява на Закона за задълженията и договорите.

Съгласно правната регламентация „…с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема“.

Дарението е едностранен договор, при който една от страните придобива права, а другата -задължения.

Надареният не поема никакви задължения към своя дарител. Неспазването на тези правила е основание за отмяна на Договора за дарение.

Дарението е едностранен договор, но двустранна сделка

В този договор участват две насрещни волеизявления – на дарителя и на този, който приема дарението.

В правната теория се приема, че при едностранната сделка се съдържа само едно волеизявление.

А ако дарителят е физическо лице, то той трябва задължително да е дееспособен. Договор за дарение

Законът е категоричен, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог от непълнолетие деца са нищожни.

Форма на договор за дарение ……….

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване.

Следва да отбележим, че дарение обаче може да получи всяко физическо или юридическо лице, без значение от възраст.

При дарение на недвижими имоти или вещни права върху тях, задължително условие  е писмена , нотариална форма за действителност.Договор за дарение

Отмяна на договор за дарение……

Важно е да се знае, че дарението може да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 227 ЗЗД предвижда отмяна на дарението при конкретни обстоятелства.

Пример за нарушение са опит дареният умишлено убие дарителя.

Допълнителни основания за отмяна на договора за дарение са и ситуациите в които надареният, се опита да набеди дарителя в престъпление,

Основание за отмяна на договора за дарение е отказ за  издръжка, от която дарителя се нуждае.

Отказ от издръжка на дарител е обществено укорима форма и поради това непризнателността се цени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарение.

Искът за отмяната може да се предяви в едногодишен срок, който тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарен.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас за информация на следния телефон + 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява Дарението ?

Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва – веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Съгласието на страните е необходим елемент на сделката – т.е. дарителят следва да има намерение да надари и да изрази волята си за това, а надареният да приеме дара

Какви особености има Договора за дарение ?

При дарението на недвижим имот, задължителната форма е с нотариален акт, а при дарение на движима вещ – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърляне

Как се отменя Договор за Дарение ?

С Договора за дарение имуществото се прехвърля веднага, безвъзмездно. Дарителят не може да го отмени по свое усмотрение. В ЗЗД са регламентирани основания за отмяна на дарение

Какви са основанията за отмяна на Договор за дарение ?

основания са налице, когато дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства: да набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;

Как се отменя Договор за Дарение ?

Договорът за дарение може да бъде отменен само по съдебен ред. При основания за отмяна, законът предвижда исков ред за защита. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаване основанията за отмяна на дарението

Има ли особени основания за отмяна на дарение ?

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено при отказ на дарителя от издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките за отмяна на дарение са – нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено до дарения и отказ да дава издръжка.

Кога може да бъде поискано разваляне на договор за дарение ?

Няма срок за иск за разваляне срока на сключен договор за дарение, стига да е налице непризнателност на надареното лице. В едногодишен срок след отправено искане, дарителят може да поиска от съда да отмени дарението поради непризнателност.

Освобождаване от наказателна отговорност

Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вследствие от извършено от него престъпление, което може да се елиминира чрез освобождаване от наказателна отговорност

За да може тази наказателна отговорност да се реализира е необходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно повдигне на обвинение на извършителя. Освобождаване от наказателна отговорност

Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съда.

Освобождаване от наказателна отговорностСъществуват много случаи в който ангажирането на  наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност.

Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“. освобождаване от наказателна отговорност

Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.

Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.

Процедура по чл. 78а НК

Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.

Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК, а именно:
извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години;
– за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
– деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
– причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;

Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки  престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.

Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.

Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:

– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК.

По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице. В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора. освобождаване от наказателна отговорностосвобождаване от наказателна отговорност

ЗАМЯНА НАКАЗАНИЕ по чл. 78а НК

Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице.

Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института.

Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние.

Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.

В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.

Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение

В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и налагане на административно наказание..

За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.

Мярка за неотклонение

След като се образувано досъдебно производство и то премине към образуване на наказателно дело се прилагат т.нар. мярка за неотклонение

Характерно за мерките е, че същите се взимат по наказателни дела от общ характер още в хода на досъдебното производство :Мярка за неотклонение

  • да се укрие, да извърши престъпление или
  • да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Мерки за процесуална принуда не се прилагат по всяко наказателно дело.

Мерките за неотлонение са четири – подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража.

Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако е налице основателно предположение, че е извършено престъпление.

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.

В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право

  • да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе;
  • в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие

Целта е да се предотврати възможност да бъде извършено следващо, ново престъпление

Целта е да се елиминара възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнение на присъдата.

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност.

Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

Тя може да бъде заменена с най-леката – ПОДПИСКА и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“

В това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност, доказателствата здравословното и семейно състояние.

Основните мерките за  процесуална принуда са се открияват с особености

1 При ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва- същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган/;

2. При мярка за процесуална принудаПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.Мярка за неотклонение

Тя се освобождава когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието .

Затова най-общо казваме, че гаранцията се освобождава в случаите, когато наказателното производство приключи с присъда.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице при следните факти и обстоятелства:

  • Вид, степен на обществена опасност на деянието;
  • събраните доказателства срещу съответният извършител;
  • неговото психологично и здравословното ми състояние;
  • семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи);
  • вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
  • възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат допълнителни критирии

За допълнителна информация се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Колко е издръжката за дете ?

В съвремената иконимическа ситуация много бързо се променят отношенията между съпрузите. Стигне ли се до въпрос, най-честият въпрос е колко е издръжката за дете ?

Като адвокат по бракоразводни дела ще споделим, че личните отношения и задължението на другият родител за плащане на издръжка са строго регламентирани от една страна от постановено съдебно решение на Районен съд.

Как се определя издръжката на дете ?Колко е издръжката за дете ?

Издръжката се определя от ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет за размер на минималната издръжка за дете в страната.

С примяната на икономическите условия, и считано от 01.01.2021г., минималната работна заплата в Република България е определена в размер на 650 лв.

Съгласно разпоредбата на текста на чл.142 ал. 2 СК  минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалният минимум на работната заплата

От този минимум се определя най-ниският праг и размер на искането за издръжка, считано от 01.01.2020г. е 162,50 лв. Колко е издръжката за дете ?

Такъв минимален размер на издръжка за дете се присъжда от съда дори и по отношение на лице, което е родител, дори и същият да е трайно безработен

Минималният размер на издръжката се присъжда дори и задълженият да не притежава имущество и не получава никакви доходи от трудова и търговска дейност.

Как се формира размера на издръжката на дете ?

За всеки размер над минималния следва да бъдат обосновани както необходимостта от издръжка в претендирания размер, така и възможността на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Самата промяна на размер на издръжка за дете не става автоматично с увеличението на минималната работна заплата

Присъдена от съда, размер на издръжка за дете остава в същия размер до настъпването на обстоятелствата, които биха довели до нейната промяна.

Тази промяна в размера на издръжка за дете може да бъде извършена само след съдебно заседание и след съдебно решение.Размер на издръжка за дете

Когато говорим за минимална издръжка за дете, определена от Районен съд, следва да се вземат и останалите критерии, а именно :

  • Доходът на родителят, предоставящ дължимата издръжка на дете;
  • Нуждите и разходите на детето – в зависимост от неговото емоционално, здравословно състояние, възраст и особености;

Критерии за увеличеният размер на издрръжката над минималния се възприемат следните
А/ увеличена нужда от издръжка

Б/ нарастнали възможности на лицето, плащащо издръжка на детето

От какво зависи размера на издръжката ? 

Увеличение на размера на дължимата издръжка за дете не става автоматично с увеличаването на минималната работна заплата.

Съгласно константната съдебна практика, веднъж присъдена от Районният съд, определеният размер на издръжка за дете  остава в същия размер до промяна на обстоятелствата пред съд, който обуславят нейната промяна.

Тази промяна в определеният размер на издръжка за дете може да бъде извършена само и единствено с последващо съдебно дело за промяна размер на издръжката

Това ще доведе до отразяване на новите обстоятелства, налагащи изменение на издръжка.

В този случай се касае за изрично съдебно производство,  пред Районния съд по постоянен адрес на ищеца

Съдебното производство приключва с решение за определяне размера на дължимата издръжка на дете.

Как се изменя размера на издръжката ? 

Случайте в които би могло да се иска промяна в определеният размер на издръжка за дете, присъдена от Районен съд са при увеличаване на нуждите и потребностите на детето.

Обстоятелства, благоприятстващи увеличаване на издръжката са

  • Настаняване в лечебно заведение на детето
  • Откриване на медицинско заболяване, водещо към по-висок разход за лечение
  • Доказан прием в специализирано училище,
  • наличието на завишени образователни и медицински нужди на детето.

Допуска се увеличение на издръжката при настъпили допълнителни обстоятелства довели до по-високи разходите за детето. Колко е издръжката за дете ?

Друг случай на възможност да се иска промяна в издръжката, присъдена от Районен съд са увеличаване на възможностите на задълженото лице.

Необходимо е задълженото лице да има възможност да плаща исканият от съда размер.

Впоследствие това лице си намира подходяща работа и вече може безпрепятствено да ми осигурява необходимата издръжка.

Настоящата статия разглежда увеличението на размера на издръжка под минималния размер, съгласно сега действащото законодателства.

За повече информация за завеждане на дела се свържете с кантората за допълнителна информация, консултация и подготовка на документи за завеждане на дело на телефон – + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Как се определя издръжката на детето след развод?

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Може ли да се промени издръжката ?

Съгласно чл. 51 СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата , довели до промяна на издръжката– възможностите на родителя за плащане или нуждите на детето.

Кой може да иска промяна на издръжката ?

Правно легитимирани да искат промяна на издръжката са само двете страни - детето, чрез родител, на когото са възложени родителските права и даващия издръжката родител.

Кой са основанията за промяна на издръжката ?

Правните основания за промяна на издръжката са трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител.

Капаните в договор за депозит

Депозитът се наложи като трайна търговска практика в сделките с недвижими имоти през последните няколко години, но хората не виждат капаните в договор за депозит

Много посредници ангажират отговорността на КУПУВАЧИТЕ чрез т.нар. Договор за депозит.

Това представлява скрит капани в договор за депозит.

Какво представлява договора за депозит ?

Самият договор за депозит  не е  Предварителен Договор. Този договор не прехвърля собственост. Капаните в договор за депозит

Множество са капаните в договор за депозит в които попада клиент.

Реално той не може да се възползва от правата си за обявяване на този договор за окончателен

Такъв вариант съществува в чл. 19 ал.3 ЗЗД и именно затова става дума за капани в договор за депозит.

Не са редки и случайте, в който некоректни посредници принуждават клиенти да сключват неизгодни Договор за депозит, с капани и уговорки за сваляне на обявата.

Всъщност редки са случаите, в които това е налице и имотът е свален от предлагане в публичното пространство.

В същото време са налице нелоялни практики, съобразно които при тези агенции обявата се разпространява от други фирми, търсейки нови клиенти за същия  имот.

Колкото и опитен брокерът не е юрист.  На него не може да разчитате, като на Ваш адвокат, да защити интереса Ви.

За да избегнете всички тези капани в договор за депозит е необходимо да намерите адвокат по вещно право.

Налице е крещящата нужда от правна регламентация на пазара на недвижими имоти.

Голяма част от тях нямат нито подготовка,а  още по-малко някакъв ценз за извършване на дейността по предлагане на недвижими имоти.

Част  от тези „консултанти“  се разделят по район и категории имоти.

Често пъти се стараят да поставят на все по-обедняващият кръг от клиенти различни капани в договорите за депозит.

Свидетели сме на не една комични ситуациии, в който брокери спекулират с доверието на клиентите си.

Непрекъснато обясняват, че за този имот се водят активни преговори, въпреки, че офертата за него стои години на пазара и все още не е продаден.

Не са редки случаите в които брокери принуждават подписването на документи, и в бързината повечето клиенти пропускат дори да прочетат и видят капаните в договор за депозит.

Едва след като започнат да текат срокове или клиентът иска да се откаже от сделката, а в някои случаи дори след като изтекат тези срокове, клиентът усеща капаните в договор за депозит

Едва тогава купувачите виждат, че тези условия в Договора за депозит са изключително неприемливи, касателно срок или др. условия.

..капаните в договор за депозит…..

Въпросът е чисто психологически, защото при реално изваждане на авансова стойност от 1000 лв. и повече процентът за сключването на Предварителен договор е изключително висок

Предварителният договор включва капаро от 10 % , което е доста по-сериозна сума.

При договора за депозит Агенцията или Продавачът искат суми от 1000 – 2000 лв. или евро, с който „обявата“ ще бъде свалена от продажба.

С подписването на Договор за депозит КУПУВАЧЪТ получава едно мнимо обещание за нещо, което никой не може да му гарантира.  Капаните в договор за депозит

Сериозният проблем при капаните в договор за депозит е липсата на ясни клаузи за връщане на даденият депозит.

Дори и по-лошо – директен текст, който едностранно овластява Агенцията или Продавача получил сумата да я задържи

Условие за това е отказ или неизпълнение на несъществуващо основание по сделката.

Добронамерени клиенти с ужас установяват в последствие, че са сключили Договори за депозит, задължаващ ги да изповядват сделка на данъчна оценка.

В повечето случай, това дори не е предмет на сключеният Договор за депозит.

Реално, в случай на отказ от сделката от купвача, Агента отказва да върне сумите по Договора за депозит.

В тази ситуация, КУПУВАЧЪТ реално остава ощетен, след като е попаднал и осъзнал капаните в договор за депозит.

В повечето случай той губи  платените дребни суми, именно поради липса на правна консултацията със адвокат по имотни дела.

Значителна част от проблемите, биха могли да се преодолеят, само ако е бил потърсен съвет навреме, преди преглед на капаните в договор за депозит.

Важни особености 

Същественото, което е редно да се знае, че т.нар. Договор за депозит е, че сключването му е единствено за КУПУВАЧА.

За ПРОДАВАЧА, този договор няма никаква стойност.

С него се цели бързо и безболезнено ангажиране на цялата отговорност на КУПУВАЧА.

Това се случва чрез Договор с посредника, далеч надхвърлящ възможностите, които Купувачът има.

Договорът елементарен капан за двоумящ се КУПУВАЧ да купи имот, преди да е решил, но след като го е посетил и се намира под емоция на огледа.

Значителна част от сключените такива Договор за депозит се правят под емоционално въздействие

Брокерите бързат да предложат този похват, веднага след като е приключил огледа и КУПУВАЧЪТ е все още „топъл“.

Съветът е реално да се внимава при сключването на такива Договор за депозит или въобще да се избягват.

Тяхната единствена функция е да заменят Предварителният договор, с който ще бъде ангажирана вече и отговорността на Продавача.

Не забравяйте, че вероятността да попаднете на имот с перфектни документи и доброжелателен и коректен продавачи не е голяма.

Съветваме ви да вземете всички необходими мерки, за да защитите парите.

В противен случай може вместо да си купите имот да имате сериозен проблеми или станете жертва на имотна измама.

За да можете да избегнете капаните в договор за депозит, Ви предлагаме допълнителна информация или помощ на тел. + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Защо не ми връщат депозита за имот ?

Ако брокерът на продавача договори цената и другите условия по сделката но купувачът се откаже от сделката, агенциите задържат депозита в тяхна полза.

Какво е Договор за депозит ?

Депозитното споразумение между агенцията, представляваща продавача и кандидат-купувач се подписва с цел гарантиране намерението на купувача да купи даден имот при конкретни условия. Често пъти поради участието на посредник, условията се размиват и страда Купувача, оставил депозита.

Изпълнение върху дружествени дялове

В наложилата се търговска практика от последните няколко години, все по-често се случва, работещи фирми с активен бизнес да останат без имущество.

Част от тях са застрашени да бъде запирирана наличност по банкови сметки, от където кредитор или фирма, която има събиране на задължение да успее да получи част от тези задължения.Изпълнение върху дружествени дялове, Принудително изпълнение върху дружествени дялове, Адвокат събиране на задължение, принудително изпълнение ЧСИ, иск по чл. 517 ал.3ГПК

Смисълът на този инструментариум е да се насочи изпълнението за събирането на определено вземане към длъжник – физическо лице за притежавани от него дружествени дялове, които са регистрирани и се водят на негово име.

Често пъти това е по-силен инструмент от запориране на банкови сметки или възбрана на имоти.

В практиката примерите са много затова ще се спрем само на някой от тях.

Инструмент, който регламентира възможността на кредитор да предяви иск за принудително изпълнение към дружествените дялове на длъжника в търговско дружество е искът по чл. 517 ал.3 ГПК.

Разпоредбата на чл. 517, ал. 1 ГПК обхваща общо процеса по налагането на запор върху дял, което е от компетенцията на съдебния изпълнител: “Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията.

Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването.

Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор”.

След вписване на запора недействителни са всички разпореждания със запорирания дял, извършени от длъжника. 

Съгласно нормата на чл. 96, ал. 1 ТЗ кредитор на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху имуществото на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

Кредиторът в този случай може да поиска прекратяване на дружеството с 6-месечно писмено предизвестие до всички съдружници, ако дружеството е учредено без срок, освен ако друго не е предвидено в учредителния акт.

Съгласно  чл.517 ,ал.3  от ГПК, когато  изпълнението е върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството.

След изтичането на три месеца  съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Съдът отхвърля иска, ако установи , че дружеството е изплатило на взискателя  припадащата се на съдружника длъжник част от  имуществото, определена по чл.125,ал.3 от ГПК или вземането е удовлетворено.

Ако се установи , че искът е основателен, съдът прекратява дружеството.Изпълнение върху дружествени дялове

В това производство не се следи  за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.

Може да бъде оспорена само  по предвидения в ГПК ред- чрез обжалване на неговите  действия.

Принудителното изпълнение, съгласно чл.517, ал.1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника – длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания.

Правните предпоставки за иск по чл.517,ал.3 от ГПК:

1. Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело.

Материалната предпоставка е свързана с качеството на кредитор на взискателя и качеството на длъжник на лицето, което е съдружник в търговското дружество.

В този случай – съдружникът- длъжник може да е както физическо лице, така и юридическо лице – търговско дружество.

За кредитора е без значение правопораждащият юридически факт – дали е договорен или извъндоговорен, облигационен или търговски.

Важна предпоставка за допускане на иска е единствено съществуването на изискуемо задължение и нуждата от удовлетворяване на законно признатия интерес на взискателя по време на реализация на изпълнителния способ. Изпълнение върху дружествени дялове

2. Втората съществена предпоставка за започване на процедура по прекратяване на дружеството е процесуална предпоставка, която допълва и доразвива материалната,  е наличието на образувано и висящо изпълнително дело при спазване на всички разпоредби в чл. 426 и сл. ГПК.

В образуваното съдебно производство по чл. 517 ал.3 ГПК – кредиторът на съдружника в търговското дружество трябва да е придобил качеството на взискател по силата на изрично съдебно Постановление на (ЧСИ) съдебния изпълнител, а съдружникът – качеството на длъжник.

След налагане на запора съдебният изпълнил връчва на дружеството изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник.

В тримесечен срок от връчване на изявлението ЧСИ овластява взискателя да предяви иск  по чл. 518 ал.3 ГПК пред  съответният съда за прекратяване на търговското дружество.

В случай, че вземането или част от него, предмет на принудителното изпълнение, не бъде покрито и изпълнено към този момент.

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)