Според чл. 14 от Закона за наследството (ЗН) всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, стига да не накърнява запазената част на определени наследници. Именно тук възниква въпроса относно предяване на иск за запазена част от наследство
Законът поставя изисквания към тези категории лица. Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.
Правно легитимираниа категории наследници – това са родителите (възходящи от първа степен), заедно с низходящите -деца и внуци.
Кога се предявява иск за запазена част ?
Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, може да предяви иск за запазена част от наследство.
Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.
Как се изчислява запазена част от наследството ?
Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.
Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него
Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.
В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.
При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника.
При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част
При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.
Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.
Каква е запазената част на съпруг ?
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам
Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.
В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.
Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?
Според текста на закона наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.
Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.
Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.
Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.
Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.
Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.
Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.
Давностни срокове за иск за запазена част ?
За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.
Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият 5(пет) годишен давностен срок.
За допълнителни въпроси и информация,можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg
Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?
Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.
Как става предявяването на запазена част от наследство ?
Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.
Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?
Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.
От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?
Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай
Какъв е размерът на запазената част ?
Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/08/books-1890263_960_720.jpg640960lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2020-07-10 08:31:182021-03-11 14:12:54Иск за запазена част от наследство
След възникването на съсобственост, по повод кончината на собственик на недвижим имот, актуален става и въпроса за това как се дели наследствен апартамент ?
Имотната делба съществен процес, който засяга голяма група от съсобственици, наследили недвижим имот в жилищна сграда.
Обикновено делба на наследствен апартамент се случва след смърт на наследодателя или приживе от самия него.
Много са начините за разпределение на собствеността но най-чистият от тях за решаване въпросите за съсоствеността е чрез дарение или завещание, чрез доброволна делба. Kак се дели наследствен апартамент ?
Уостоверение за смърт на наследодателя – смъртен акт;
Актуално Удостоверение за наследниците;
Документ за собственост, доказващ, че наследствения апартамент е собственост на наследодателя;
Актуално Удостоверение за данъчна оценка;
Актуална скица и кадастрална схема.
Удостоверение, че наследственият апартамент е притежава възможност да се дели.
Утвърден архитектурен план, установяващ реалното разделяне на имота;
Конкретно делбата на наследствен апартаменткасае сънаследниците, които са на коренно различни позиции относно ползването и собствеността на наследствения имот.
В случай, че наследствен апартамент се окаже поделяем, с оглед на факта, че наследникът е само един, въпросът бързо би приключил.
По сложен е казуса, ако участниците не са съгласни на разпределението и съществува спор за делбата на наследствен апартамент.
Каква е процедурата по делба на наследствен апартамент ?
Правилният начин е да се изготви при съгласие доброволна делба на имота, ако такава е невъзможна, се пристъпва към съдебна делба на наследствен апартамент.
Тази съдебна делба за оставеният наследствен апартамент условно се развива в две съдебни фази фази.
Първата фаза на делбата на наследствен апартаменте разпределението между кои съсобственици (сънаследници) в какви квоти (дялове) се разпределя собствеността на наследствения апартмент.
Втората фаза от разпределението на наследствен апартамент, има за цел да уреди реално въпроса с разпределението на сметките и извършените разходи.
ВАЖНА ОСОБЕНОСТ : За да е валидна съдебната делба е нужно да учавстват всички съсобственици – лично или чрез техен представител – адвокат.
Кой участва в делбата на наследствен апартамент ?
Съдът определя стойност на наследствения апартмент, чрез насрочена експертиза -оценка на вещо лице по делото.
В случай, че съдът констатира, че процесния наследствен апартамент е неделим, се изнася на публична продан при принудително изпълнение
Всеки от съделителите учавства в публичната продан – търг.
В ситуацията на прехвърляне на дялове и идеални части от наследствен апартамент става дума за конкретна процедура
Затова всички участници в делбата трябва да бъдат изключително предпазливи, да търсят правата и да защитават интересите си.
За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg
Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът - съделител, който предявява иск за делба, съответно избира съда, пред който да предяви иска си.
Колко време отнема делбата на наследствен апартамент ?
Съдебната делба на наследствен апартамент минава в две самостоятелни съдебни фази,(съдебни дела). Всеки съделител може да възрази против дела или размера на квотат ана друг участник в делбата. Той може да оспори размера на неговия дял, както и включването в наследствената маса на друг наследствен апартамент.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/04/File-scaled.jpg17082560lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2020-06-10 17:14:302021-03-11 14:14:28Kак се дели наследствен апартамент ?
Отказ от издръжка на дарител е обществено укорима форма и поради това непризнателността се цени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарение.
Искът за отмяната може да се предяви в едногодишен срок, който тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарен.
За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас за информация на следния телефон + 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg
Какво представлява Дарението ?
Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва – веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Съгласието на страните е необходим елемент на сделката – т.е. дарителят следва да има намерение да надари и да изрази волята си за това, а надареният да приеме дара
Какви особености има Договора за дарение ?
При дарението на недвижим имот, задължителната форма е с нотариален акт, а при дарение на движима вещ – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърляне
Как се отменя Договор за Дарение ?
С Договора за дарение имуществото се прехвърля веднага, безвъзмездно. Дарителят не може да го отмени по свое усмотрение. В ЗЗД са регламентирани основания за отмяна на дарение
Какви са основанията за отмяна на Договор за дарение ?
основания са налице, когато дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства: да набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;
Как се отменя Договор за Дарение ?
Договорът за дарение може да бъде отменен само по съдебен ред. При основания за отмяна, законът предвижда исков ред за защита. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаване основанията за отмяна на дарението
Има ли особени основания за отмяна на дарение ?
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено при отказ на дарителя от издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките за отмяна на дарение са – нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено до дарения и отказ да дава издръжка.
Кога може да бъде поискано разваляне на договор за дарение ?
Няма срок за иск за разваляне срока на сключен договор за дарение, стига да е налице непризнателност на надареното лице. В едногодишен срок след отправено искане, дарителят може да поиска от съда да отмени дарението поради непризнателност.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/06/32928821_l.jpg16692513lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2019-04-06 17:18:142021-03-11 14:17:02Договор за дарение
We may request cookies to be set on your device. We use cookies to let us know when you visit our websites, how you interact with us, to enrich your user experience, and to customize your relationship with our website.
Click on the different category headings to find out more. You can also change some of your preferences. Note that blocking some types of cookies may impact your experience on our websites and the services we are able to offer.
Essential Website Cookies
These cookies are strictly necessary to provide you with services available through our website and to use some of its features.
Because these cookies are strictly necessary to deliver the website, you cannot refuse them without impacting how our site functions. You can block or delete them by changing your browser settings and force blocking all cookies on this website.
Google Analytics Cookies
These cookies collect information that is used either in aggregate form to help us understand how our website is being used or how effective our marketing campaigns are, or to help us customize our website and application for you in order to enhance your experience.
If you do not want that we track your visist to our site you can disable tracking in your browser here:
Other external services
We also use different external services like Google Webfonts, Google Maps and external Video providers. Since these providers may collect personal data like your IP address we allow you to block them here. Please be aware that this might heavily reduce the functionality and appearance of our site. Changes will take effect once you reload the page.