fbpx

Публикации

Срок за уведомяване за щета

Често пъти застрахователя отказва изплащането на щетата поради пропуснат срок за уведомяване за щета.

При настъпване на застрахователно събитие трябва незабавно да уведомите застрахователя за настъпилата щета.

Неободимо е да вземете всички мерки за ограничаване размера на щетите по Вашия или чуждия автомобил.

през периода на застраховката застрахованият е длъжен

А/да взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,

Б/да спазва предписанията на застрахователя

В/да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на опасности и вреди

Г/да допуска застрахователя да прави проверки.

Не следва да поправяте автомобила преди оглед на застраховател и установяване размера на щетата.Срок за уведомяване за щета

Значителна част от отказите по съдебни решения за застрахователни дела идват поради пропуснат срок за уведомяване и регистриране щетата при застрахователя

В случай на лек удар или ПТП без значителни щети се съставя двустранен констативен протокол с другия участник без КАТ.

Основно изискване на застрахования 

Най-важното действие на пострадалия или застрахования е уведомление за щетата към застрахователя.

В Общите условия на всички застрахователи има изискване за бързо уведомление за щетата и поставя ограничения в срок за уведомяване за щета, в рамките на който следва да бъде предявена претенцията.

Документите за предявяване на претенция за щета на автомобил включват основно

  1. Попълнено уведомлените за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие от регистрационния талон на автомобила;
  3. Документ за преминат технически преглед,
  4. Копие от шофьорската книжка на водача и застрахователна полица.

Документите за предявяване на щета на имущество включват

  1. Уведомление за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие на застрахователната полица и сметка
  3. Описите на щетите към нея,
  4. Копие от документ за собственост

Ако застрахованият разполага с документи във връзка с направени разходи по възстановяването на вредите, следва да ги представи.

Застрахованите са длъжни да уведомят застрахователя за настъпване на застрахователно събитие в срок, указан в Общите условия

Този срок тече от узнаване или настъпване на пътното транспортно произшествие и важи при :

  1. При застраховка “Авто Каско” – 24 часа
  2. В случай на кражба или грабеж на автомобил до 72 часа от инцидента или неговото надлежно установяване.
  3. За  настъпване на пожар на автомобила – отново – до 72 часа.

Относно задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” – най-късно до 7 дни от ПТП-то или узнаване на обстоятелства за отговорност  на застрахователя

Неспазване на срока за уведомяване на ЗастрахователяСрок за уведомяване за щета

В случай на настъпило застрахователно събитие, изпускането на срока води най-често до отказ на застрахователя.

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да извърши действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да следва указанията на застрахователя.

Указанията могат да бъдат предвидени в условията на застраховката или да бъдат дадени от застрахователя предвид конкретния случай.

В случай че застрахованият не е съобразил указанията на застрахователя за ограничаването на вредите, последният може да откаже плащане

Същественото в някои случаи е да знаете,че обезщетение по застраховка Каско не се изплаща при

  • Щети вследствие употреба на алкохол или други упойващи вещества.
  • управление на автомобила от неправоспособни или нетрезви водачи

Ако е настъпило ПТП, единствено с материални вреди, се попълва двустранно констативен протокол.

В случай на разногласия между страните – кой е виновен за произшествието, екип на КАТ-Пътна полиция посещава мястото на инцидента.

Съставя се стандартен протокол за ПТП, определя се вина при настъпване на ПТП-то

За да предявите претенция по Гражданска отговорност към застрахователя следва да подготвите следните документи:

  • протокол за ПТП или двустранно констативен протокол;
  • удостоверение за банковата ви сметка;
  • документи за платени разходи;
  • документи на автомобила;
  • вашите лични документи.

Според Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнилнил всичките си задължения по КЗ.

В случай на забава да плати застрахователното обезщетение в срок, застрахователят ще дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава.

Освен обезщетението, застрахователят следва да покрие и разходите, които застрахованият надлежно е направил за ограничаване на вредите, дори ако усилията му са останали безрезултатни и дори тези разходи да са над застраховатлената сума по полицата.

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне  на тази запазена част от наследство.  запазена част от наследство

Запазена част от наследствоВ повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

Запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители !

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Запазена част от наследствоЗа да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ 

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  1. при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  3. запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
  4. запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
  5. преживели  низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Как се определя размерът на запазената част на наследника ?

Съгласно Законът за наследството запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. 
Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Колко точно е запазената част на всеки наследник ?

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Законът за наследството посочва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От тази маса се вади обикновената покъщнина, която остава за наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

Как се възстановява запазена част на наследник ?

Правилата за възстановяване на запазена част са разписани в чл. 30-37 ЗН. Ако направеното дарение накърнява Вашата запазена част от наследството, може по съдебен ред да се предявите иск за НАМАЛЯВАНЕ на направеното дарение до размера, необходим за попълване на запазената Ви част.

Отговорност на превозвача

В практиката ни на опитен адвокат по застрахователни дела се случва при извършване на превоз на товари и ангажиране на Отговорност на превозвача

В отношенията между търговски партньори, които имат сключен договор зОтговорност превозвача превоза доставка на стоки, при фактическото извършване на превозите, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставката.

Цялата имуществена отговорност на превозвача, при извършването на превоз на стоки до товародател е ангажирана и за забава.

Превозвача може да се освободи от отговорност ако липсата, повредата или забавата се дължат на грешка на товародателя.

При неправилно или грешно нареждане, при което не е  резултат на грешка на превозвача.

Основания за освобождаване на превозвача от отговорност  са следните обстоятелства :

  • недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне,
  • последиците, които не е могъл да предвиди.

При отделни доставки, всяка стока следва да бъде доставена съгласно  Заявката.

Ако срок  за доставка не е уговорен, се приема период, за който е обичайна доставката.

В практиката се срещат случаи, в който при извършване на превоза от страна на превозвача, възникват различни обстоятелства, при които стоката може да се повреди или загуби.

В тези случай се ангажира отговорността на превозвача,  в случай че срокът не бъде доставена в срок до 30 дни

След изтичане на срока за доставка, или, ако такъв срок не е бил уговорен,  60(шестдесет дни от приемането)

Размер на обезщетения при отговорност на превозвача

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси може да бъде ограничена.

Тази отговорност е ограничена до 8.33 специални единици тираж, което не надвишава т 25 франка за килограм липсващо тегло.

В тази ситуация, превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло за превоза на стоките, заедно с всички разноски.

Товародателят може да заплати допълнителна цена за по-висока стойността на стоката в ЧМР товарителницата, която надвишава съответните лимити.

В този случай, превозвачът е отговорен и носи имуществена отговорност  за стоката до обявения размер. Отговорност превозвача превоз

В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети

Имуществената отговорност на превозвача не може да се повече от цената на превоза

Това се прилага, освен ако в товарителницата не е обявена цялата завишена стойност на превозваната стока и това.

Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.

Рекламация при доставка 

Когато доставката бъде извършена, от своя страна получателят има право на рекламация на получения товар в момента на получаването.

Рекламацията на стоката следва да бъде извършена в присъствието на превозвача, когато се касае до явни липси и повреди и/или в 7-дневен срок от получаването й, когато става въпрос за скрити липси и повреди.

Ако получателят на стоката не направи възражения и рекламации в срок, договорът е изпълнен без забележки. Отговорност на превозвача

Давност за иск по ЧМР

Законът указва, кратки срокове за предявяване на искове по ЧМР Конвенция.

Срокът на погасителната давност за тези искове, свързани с превоза, е едногодишна.

В случай, че при доставката е налице измама или грешка, законът посочва, че давността е тригодишна.

При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок.

Ако такъв срок не е бил уговорен, началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни

Възражение прекъсва и спира давността до момента, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените документи. Отговорност на превозвача

Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение в бъдещ исков процес по ЧМР Конвенция.

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

Oбезщетение гаранционен фонд

Често пъти се случват ситуации в който в резултат на ПТП на пътя е налице щета, за пострадал автомобил, за който виновният водач няма валидна застраховка Гражданска отговорност.

В последните няколко години, в резултат на активна кампания на застрахователният пазар у нас сравнително малък процент от автомобилите нямат задължителната „Гражданска отговорност“.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

Към него трябва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука” на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да се получат пари за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без “Гражданска отговорност”, собственикът на увредения автомобил трябва да подаде молба (уведомление), чрез пълномощник.

Необходимо условие за плащане от Гаранционен фонд е пътнотранспортното произшествие е настъпило на

А/ територията на Република България,

Б/ на територията на друга държава членка на ЕС

В/ на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, с МПС от територията на Република България,

Г/ Виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Oбезщетение гаранционен фонд

Съгласно разпоредбата Кодекса за застраховане след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Съгласно Кодекса за застраховане Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България

В двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.

Ако Гаранционен фонд са завели дело срещу Вас, Вие имате съответните права на защита.

Съветваме Ви да се обърнете за съдействие към опитен адвокат, който е специализиран в застрахователните дела 

Реално в такива ситуации, възниква въпроса :

1. Какво се случва, ако ви удари такъв автомобил?
2. Има ли кой да плати обезщетението?
2. Къде и пред кого се предявяват имуществените претенции за обезщетение на пострадалите водачи и автомобили. ?

В съвременният живот са налице условия в който държавата е гарантирала изпълнението и обезщетението на пострадалите, в случай на липса на активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Едва в този случай се изплаща обезщетение от страна на Гаранционен фонд.

състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:

1.Възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България

2. ПТП на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което се намира в Република България;

3. Липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;

4. Изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка;

5. Възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

Обезщетение Гаранционен фондГаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

В случай, че е налице щета, доказана с документи и ПРОТОКОЛ за ПТП, това е мястото, където следва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да получите обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без „Гражданска отговорност“ от страна на Гаранционен фонд, собственикът на увредения автомобил трябва да се обърне самостоятелно или чрез специалист към Гаранционния фонд.

Необходими са документи, да се удостовери настъпило ПТП

В случай на претенция за неимуществени вреди, процедурата е по-сложназа което е необходимо да се обърнете към специалист, който да Ви помогне при получаването на обезщетение.

Освен изброените по-горе, които удостоверяват настъпилото пътнотранспортно произшествие, се искат доказателства за телесните повреди и размера на неимуществените вреди.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ в които Гаранционният фонд не изплаща обезщетения.

Допълнителни доказателства се искат само ако необходимостта от тях не е можело да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок до 15 дни от представяне на документите.

Обезщетенията се превеждат до 3 месеца. Oбезщетение гаранционен фонд.

Размерът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ се формира от различни фактори.

При смърт или телесни увреждания претенцията и представените доказателства се обсъждат от експертна застрахователно-медицинска комисия към Гаранционния фонд.

При смърт също се вземат предвид възрастта на починалия, отношенията между него и наследника или лицата, имащи право на издръжка.

Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля минималната сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Гаранционният фонд има законов срок, в който трябва да се произнесе.Oбезщетение гаранционен фонд

Той е до 3 месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра на фонда. В този срок УС трябва да излезе с решение и да плати обезщетението по банковата сметка на увреденото лице или да откаже плащането, ако представените доказателства не са били достатъчни.

Обезщетява и пътниците в автобуси без полица

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при няколко случая, част от които са:

– когато произшествието е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
– виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а произшествието
е станало на територията на България или друга страна членка на ЕС;
– произшествието е настъпило у нас и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
трета държава, а виновният няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“.

Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Oбезщетение гаранционен фонд.

От 2007 г., когато се присъединихме към ЕС, Гаранционният фонд осигурява покритие за територията на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство.

Средствата във фонда се набират от всяка продадена задължителна полица – „Гражданска отговорност“ и „Злополука“. Вноската се определя всяка година. Oбезщетение гаранционен фонд

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правна защита по дела срещу Гаранционен фонд и пред съд на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на работния ден !

Какво е Гаранционен фонд

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество

Какви щети изплаща Гаранционен фонд ?

Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка. Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.

Как възниква регресната отговорност?

Фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Кога претенцията на Гаранционен фонд е основателна ?

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.. Обикновено Гаранционен фонд завежда дела срещу наши клиенти, тъй като е възстановил суми на компенсационен орган, а след това встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви.

Какво представлява брачният договор ?

Все повече клиенти задават въпроса какво представлява брачният договор?

Законодателството въведе начини за уреждане отношенията и като бракоразводен адвокат отчитаме тенденциите и настъпилите промени и различия между съпрузите.

Това наложи необходимостта от регулиране на отношения, възникващи вследствие на брак и съпружеско съжителство.

Предбрачните договори все повече навлизат в живота и на българите. Все повече хора се обръщат към нотариуси и адвокати, преди да сключат брак.

Предбрачният договор е в състояние да ви спести много разправии и нерви в случай на раздяла.

В съвременния свят всичко се изменя бързо, и хората – включително.

В случай, че не е сключен предбрачен договор, при раздяла може да се стигне до много спорове и неприятни ситуации.

Съществуват три възможности за уреждане на междусъпружеските отношения.

Съгласно българският закон, оправомощен да завери подписите и съдържанието на брачен договор е всеки нотариус.

Той притежава пълна материална компетентност да извършва всички  нотариални действия.Какво представлява брачният договор ?

Удостоверявания – на подписите и на съдържанието, могат да бъдат извършени и от помощник-нотариус.

Изключение, в които с брачния договор се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права.

Специалните условия за действителност на брачния договор са следните :

• Пълнолетни страни, непоставени под запрещение;

• договор в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписе на страните.

• предмет на брачен Договор могат да бъдат само имуществени отношения между съпрузите;

Условия за  сключване брачен договор :

1. Правата на страните в имуществото, което се придобива по време на брака.

Страните по договора могат да изберат из между три отделни режима

А/ Режим на общност – т.нар. СИО

Б/ Режим на разделност – след сключване на брачен договор

В/ Режим на обикновена съсобственост, при изрична уговорка между съпрузи.

Забраната не прегражда възможност на съпруг да се разпореди с лично имущество в полза на другия съпруг.

Това са сделки на дарение, продажба, замяна, договор за издръжка и гледане и др.

2. Начините за управление и разпореждане с имущество и семейно жилище.

Законът поставя акцент върху правните действия по време на брака.

Правен режим от съпрузите договореното разпореждане със семейно жилище не може да нарушава общата забрана в закона.

В противен случай е налице нищожност на договора в тази част.

3. Участие на страните в семейните разходи и задълженията.

При режимите на общност и разделност съпрузите участват в семейните разходи

За поетите задължения за семейни нужди, двамата съпрузи отговарят солидарно.

Съпрузите обаче не могат да бъдат освободени от солидарната отговорност за семейни задължения към трети лица.Какво представлява брачният договор ?

4. Имуществените последици при развод.

Това е извънредно важна част на брачните договори, която следва да се опише изрично.

Разводът прекратява договора.

Имуществените последици обхващат не само разпределение на имущество, пари, ценности, но и участие в търговски предприятия

Тези уговорки обхващат и ползването на семейното жилище и възникващите наемни отношения и издръжка на съпруга,деца.

При пропуски в брачния договор, се прилагат последици от режима на семейна общност.

5. Издръжка на съпрузите по време на брака и при развод.

Всички уговорките за издръжката на съпруга, в чиято полза е уговорена издръжката могат да бъдат по-благоприятни от предвидените.

Няма пречки да се уговаря издръжка и в полза на съпруг, който може да се издържа сам.

Не може да се уговаря издръжка за съпруг с условието, че задълженият се освобождава от издръжка за децата.

6. Издръжка на децата от брака. Принципите на договаряне на издръжката за съпруга са валидни и за издръжка на децата.

Минимално предвидената в чл.142, ал.2 от СК (четвърт от МРЗ). адвокат бракоразводни дела

С нарастване нуждите на детето, размерът на уговорената издръжка може да бъде променен по съдебен ред.

Брачният договор не може да бъде в ущърб на интересите на децата.

7. Други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на СК.

Поради специфичния си предмет, брачният договор е базата, върху която се развиват имуществените отношения между съпрузите.

Ако с договора не се разпореждат с вещни права, значението е  удостоверяване подпис и съдържание

Всички дипломатически и консулски представители, могат да удостоверят подписите и съдържанието на брачен договор.

Брачният договор, с който се правят разпореждания, се вписва в Имотен регистър.

За повече информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg 

Oспорване на наследство и завещание

Често пъти при нас идват клиенти, които считат, че са ощетени с направеното завещание от наследодателя. Потърсете правни услуги от опитен адвокат наследствени дела за съдебни дела по оспорване на наследство и завещание.

Съществуват нищожни и унищожаеми основания за подготовка и образуване на съдебни дело за оспорване на завещание.

Нищожните основания не пораждат правни последици. Унищожаемите основания пораждат правни последици, но те могат да бъдат преустановени.

Завещанието може да се оспорва и ощетеният наследник да получи това, което му се полага по право, категорични са специалистите.

Този въпрос е регламентиран в Закона за наследството.

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.Oспорване на наследство и завещание

Искът по ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството
За завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

В ЗН няма изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност.

За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Наследниците с право на запазена част съгласно закона са децата, съпругът (съпругата) и родителите на починалия.

За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение.

За да бъде заведено съдебно дело по оспорване на завещание е необходимо да не е изтекла 10-годишна давност от откриване на наследството. Т.е. да не са изминали повече от 10 години от смъртта на наследодателя. Също така не трябва да е изминал по-дълъг период от 3 години от момента, в който сте узнали основанието за завеждане на дело по оспорване на наследство и завещание.

Нищожни и унищожаеми основания
оспорване на наследство и завещание

Първото основание за унищожаемост е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН. То е свързано със завещателната дееспособност. За да може едно лице да изготви валидно завещание, то трябва да е навършило пълнолетие и да може да действа разумно. Трябва да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС).

Пълно запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. Спорен е въпросът за завещателната дееспособност на ограничено запретените лица. Според една част от мненията, лице, което поставено под ограничено запрещение, не може да да бъде дееспособно за изготвяне на завещание. Съдебната практика обаче възприема обратното становище.

Приема за решаващ фактор конкретната фактическа възможност за разумни действия на лицето, а не юридическото ограничаване на дееспособността.

Поради тази причина в едно съдебно дело по оспорване на наследство и завещание дееспособността на лицето се преценява към датата на съставяне на завещанието. Без значение е дееспособността на лицето преди извършването на завещание.

Второто основание за унищожаемост на едно завещание е уредена в чл. 43, ал. 1, б. “б”, пр.1ЗН.

Според него грешката, която представлява несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на наследодателя, изготвил завещанието, е основание за оспорване.

Грешката може да се отнася както за лицето – наследник, така и за предмета на наследяване. Грешката в името на наследника не опорочава завещанието, при положение че в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (Решение №284-2000-I г.о. ВКС).

Възможно е грешката да бъде в мотива за изготвяне на завещанието и тя е изведена като самостоятелно основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на наследство и завещание.

Детайли около оспорване на наследство и завещание

Предвижда се мотивът да е изразен в самото завещание и той да е от решаващо значение, а именно той да е единствената причина за така създаденото завещателно разпореждане.

Следващите основания за унищожаемост на едно завещание са измамата и насилието. Те са регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. Насилието може да се изразява в заплаха или физически израз на сила.

Ако насилието е под формата на заплаха, то трябва да създаде основателен страх у съответния наследодател, подготвящ завещателно разпореждане.  В съдебно дело по оспорване на завещание може първоначалният иск да е бил предявен за търсене на унищожаемост.

В последствие, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК, може да бъде прогласена нищожност на завещанието.

За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави преценка, като се основава единствено на самия документ – завещанието, което е представено като доказателство по делото.

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

  • порок във формата на завещанието – липса на пълна дата и/или подпис на завещателя, завещанието не е написано собственоръчно от завещателя, а е напечатано на пишеща машина, компютър или лаптоп
  • мотива на завещанието противоречи на закона и на добрите нрави
  • изготвеното завещание противоречи на безвъзмездния характер на този тип документ

Поради многообразието от причини, които могат да доведат до порок – основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на завещание, е добра идея да потърсите помощ от добър адвокат наследствени дела преди да изготвите съответния документ.

Възможно ли е лишаване от наследство ?

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. За случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от наследодателя.

В кой случай е възможно оспорване на наследство ?

Според Закона за наследството не може да наследява този, който е недостоен, който: 1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано; 2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; 3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Как се случва лишаването от наследство ?

наследодателят не може преживе да “лиши” от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат. След като с влязло в сила решение съдът установи недостоен, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

Има ли давност за наследството по закон ?

Правото да се иска от съда да постанови намаляване на завещания и дарения се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да тече от датата на смъртта на наследодателя. Но давността не се прилага служебно, а трябва да бъде инициирано възражение. По отношение на завещанията срокът започва да тече от смъртта само ако се знае, че има направено завещание и че то е прието. Ако наследниците със запазена част нямат представа, че е направено завещание, 5 годишния период започва да тече от момента на узнаването за завещанието или от момента на вписване обявяване на завещанието в Агенция по вписванията. Но за да се счита, че има узнаване за завещанието, не е достатъчно само обикновно уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на някого. С такава информация не може да се определи дали е накърнена запазената част или не. Трябва да има конкретни данни какво точно е завещано, неговия обем, универсално завещание ли е било или завет, а така също и дали е прието завещанието или не. В практиката се счита, че най-ранният момент, в който започва да тече давността, е момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието

Обжалване на Определение

Често,  в хода на съдебния исков процес се стига до постановяване на Определения, които подлежат на обжалване.

Определенията са един от видовете съдебни постановления, с които съдът в гражданското съдопроизводство се произнася по искания на страните или служебно се
разпорежда за движението, спирането или прекратяването на производството.

Същност на обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Определенията са произнасяния на разпоредителната дейност съда, но малка част от тях, подлежат на обжалване

Съгласно чл.252 ГПК, съдът постановява акт определение, когато се произнася по въпрос, с който не решава основният спор по същество.

Най-големия брой актове, които се постановяват в рамките на производството по граждански дела.

За разлика от решенията: правните последици на определенията не надхвърлят рамките на делото.  Поради това не подлежат на отделно, самостоятелно обжалване.

Налице са хипотези, в които Определения се обжалват с частна жалба;

Съществуват случаи, в които Съдът, който ги е постановил, може да ги отмени или измени;

Видове Определения, които подлежат на обжалване

Това са определения, които прекратяват производството, тъй като съдът е констатирал, че то е недопустимо. До такъв резултат се стига, когато:

  • не е налице правен интерес;
  • липсва право на иск
  • правото на иск не надлежно упражнено;
  • когато в хода на делото съдът бъде десезиран от разглеждането на спора поради отказ от иска, оттегляне на искова молба или Споразумение между страните.

Тези обстоятелства освобождават съда от разглеждане на делото и поради това препятстват постановяването на съдебно решение.

В определенията от тази група се съдържа отказ да се продължи производството, макар подобно произнасяне да не се записва изрично, и се прекратява делото.

Втората група обхваща определенията, с които съдът ръководи и насочва движението на делото.

Тази дейност да се нарича администриране на съдебния процес.

С нея съдът ръководи развитието на процеса, т.е. неговото движение, насочено към съдебното решение.

В групата на определенията по движението на делото се включват нови две групи определения според техния предмет

Общото и за двете групи е, че за да ги постанови, съдът е приел, че производството е допустимо, тъй като не са налице предпоставки за неговото прекратяване.

Процедура по обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Обжалването на съдебните определения е средството за защита на заинтересованата страна от незаконосъобразното определение, което засяга нейните интереси

Обжалване на Определение чрез частна жалба е правно  средство за защита, когато Определение не може да бъде отменено или изменено по реда на чл.253 ГПК

Изискването на закона е това обжалване на Определение  с частна жалба да попада в обжалваеми определения, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК.

Най-често това са Определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.

Определенията се обжалват с частна жалба пред по-горестоящият съд в седмичен срок от връчването на страните.

За допълнителна информация, моля потърсете адвокат за обжалване на определение на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представляват Определенията ?

Определенията са съдебни актове с които съдът администрира и управлява съдебния процес. Това са най-честите актове с които се отлага, насрочва съдебния процес. Някой определения подлежат на Обжалване пред по-горестоящия съд.

Как се обжалват Определенията на съда ?

Определенията се обжалват пред по-горестоящия съд с частна жалба, в 7 дневен срок от връчването на страната или от постановяване в Съдебно заседание по делото. на жалба може да бъде подавана винаги срещу определение, постановено от първоинстанционния съд по материалноправния спор

Какъв е срокът за обжалване на Определенията ?

Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК частните жалби се подават с едноседмичен срок от съобщаването на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Определеният срок за подаване на частна жалба е от категорията на законните срокове. Той е и преклузивен, тъй като неспазването му води до погасяване на правото да се подаде частна жалба. Подадената жалба след изтичане на срока ще бъде недопустима, тъй като определението като не обжалвано ще влезе в сила.

Как се обжалва Определение на съда ?

Определението се обжалва с частна жалба пред по-горестоящия съд в 7 дневен срок. Жалбата се подава чрез съда, чието определение се обжалва, и е адресирана до по-горестоящия съд. Последният се определя по правилата за обжалване на евентуалното съдебното решение по делото. Това означава, че осъществяването на контрол на обжалваеми определения на районните съдилища е поставено в компетентността на съответните окръжни съдилища, а определенията на окръжните съдилища, действащи като първоинстанционен съд по материалноправния спор се контролират от съответния апелативен съд. По отношение на всички определения, доколкото е допустимо касационно обжалване, то се провежда пред ВКС.

Кои Определения подлежат на обжалване ?

На обжалване подлежат определенията на първоинстанционния съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото като производството се прекратява, отказва се да бъде възобновено спряно дело или се спира делото. В теорията правилно се отбелязва, че за разлика от отменения ГПК в действащия кодекс не е възпроизведено правилото на чл.185 ГПК (отм.), което изрично предвиждаше обжалваемост на изброените определения. Приема се, че дори и при липсата на изрична разпоредба, доколкото тези определения се обхващат от хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и поради запазеното действие на т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 2001г. на ВКС, което е задължително за съдилищата, срещу тези определения може да бъде подавана частна жалба.

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти споделят, че не са наясно с условията на развод между съпрузи по взаимно съгласие. Затова задават и въпроса: Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Дългогодишният опит на бракоразводен адвокат, в производството по развод може да спести много усилия и средства.

Важното е да се стигне до най-адекватното решение за своя клиент. Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака

Развод по взаимно съгласие

Дело за развод по взаимно съгласие

Когато съпрузите са съгласни сключеният между тях брак да бъде прекратен по тяхно взаимно съгласие

Този иск се предявява по постоянния адрес на единия от тях, заедно със сключено Споразумение по чл. 51 СК.

Обикновено местоживеенето на детето се определя при родителя, на който се предоставя упражняването на родителските права.

Когато децата са повече от едно, както законът, така и съдебната практика третират разделянето им като изключение, а не като правило.

Предпоставки за развод по взаимно съгласие

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде:

а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;
б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно;
в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК).

Това съгласие се изразява писмено от двамата съпрузи в съдебното заседание, поради което те са длъжни да се явят лично.

Законодателят е предвидил съпрузите да заявят същото лично и пред съда в насроченото открито съдебно заседание и да заявят, че желаят да се разведат.

При неизпълнението на личното им явяване се предвижда  делото да бъде прекратено. Това е случая, освен ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна причина.

Съгласието се изразява от съпрузите пред съда, като те са длъжни да се явят в първото по делото заседание лично, за да го изразят.

Двете страни при развод по взаимно съгласие съпрузите следва да постигнат съдебно Споразумение по чл. 51 СК  относно следните основни въпроса-последици от прекратяването на брака:

  • местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище,
  • упражняването на родителските права,
  • режимът на личните отношения и
  • издръжката на децата, а също, ако има и издръжка между съпрузите.

Те могат да се споразумеят и по други последици на развода по взаимно съгласие.

Във бракоразводната практика има ситуация, в която и двамата съпрузи постигат взаимно съгласие за прекратяване на брака.

След като Районният съд се увери, че съгласието на двамата съпрузи е взето сериозно и непоколебимо.

Съдът  пристъпва към насрочване на заседание и разглеждане на делото пред страните.

За целта, двамата съпрузи постигайки взаимно съгласие за прекратяване на брака, следва да се явят лично в открито съдебно заседание

Делото се гледа пред Районен съд, за  да потвърдят непоколебимо разстройство на брака.Родителски права при развод

В случай, че някой от двамата съпрузи не се появи на откритото заседание на Районния съд в деня на заседанието по бракоразводното дело по взаимно съгласие делото се прекратява.

В случай, че не са налице причина, насроченото съдебно заседание се отменя, а бракоразводното дело се прекратява.

Какво представлява Споразумението по чл. 51 СК ?

Това Споразумение по чл.51 урежда правните последици от прекратяването на брака при съгласие на двете страни.С него се определят :

  •  местоживеенето и упражняването на родителските права от единия от двамата съпрузи;
  • личните отношения между съпрузите и децата,
  • въпросите за издръжка след развода, както и бъдещата издръжка на децата;
  • ползване на семейното жилище от единият от съпрузите
  • размер на издръжка между съпрузи,
  • носенето на фамилното име, ако съпругата желае да го запази или промени;

Съдебното споразумение по чл. 51 СК следва да бъде одобрено от Районен съд.

В Съдебно заседание следва да бъде представен и доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, към Агенция на Закрила на детето.

Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията е основание да се иска тяхното пререшаване в нов съдебен процес пред Районен съд.

Най-важният въпрос който Районен съд разглежда е с оглед интересите на децата.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

От своя страна, Районният съд утвърждава Споразумението за развод по взаимно съгласие

Той утвърждава желанието на някоя от страните да възпитава и отглежда децата, като упражняването на родителските права и режима на личните отношения между децата и другият родител, както и издръжка за децата;

Внимателно се изписва и режима на личните отношения между родителите и децата

Тук се включват период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;

В заключение можем да ви посъветваме да се свържете с адвокат по бракоразводните дела.

Така ще получите адекватна правна консултация. Обадете ни се, за да обсъдим всички подробности по развода.

За допълнителна консултация относно условията за развод по исков ред можете да се обърнете към нас.

  Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.